dimitar

Тъй като интереса е общ, хубаво би било да ги направите така, че всеки който има нужда да си ги тегли.

Ние сме сега в тези физически тела да изживяваме божествената си природа. Ние всичко знаем и можем. Чрез изживяванията си, ние си припомняме това, което знаем.

Когато човек изкаже желанието си, то винаги се случва. Когато кажеш " Аз никога няма да стана еди какъв си или няма да направя еди какво си", ставаш винаги това, което си пожелал. Защото вниманието ти е към тази насока. Концентрираш внимание и енергия точно в това, което казваш. Съпротивлявайки му се на това, КОЕТО НЕ ИСКАШ, ти му отдаваш енергия. А щом му отдаваш енергия и внимание, то се случва.

Какво означава съвкупността от всички човешки общества и тяхното състояние?

Какво е облика на света, какво е света?

Трите врати на мъдростта Един цар имал един-единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота. - Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът. - Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб. Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело: „ПРОМЕНИ СВЕТА” - Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми. И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял. Минали години. Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал: - Какво научи по Пътя? - Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи. - Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си. И изчезнал. Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: „ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ” - Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина. И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка. Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал: - Какво научи по Пътя? - Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия. - Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си. Казал старецът тези думи и изчезнал. След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: „ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ” - Да – полислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя. И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил той тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос: - Какво научи по пътя? - Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим. - Добре – казал старият мъдрец. - Да – продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна! - Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път. Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: „ПРИЕМИ СЕБЕ СИ” Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано. - Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той. Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава. Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос: - Какво научи по Пътя? - Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно. - Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата. - Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: „ПРИЕМИ ДРУГИТЕ” Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени. Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал: - Какво научи по Пътя? - Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно. - Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата. От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело: „ПРИЕМИ СВЕТА” - Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът. Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него.От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед? - Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща. - Научих – отвърнал принцът, - че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно. - Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света. Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината. - Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината. И старецът изчезнал.

За да е наистина щастлив човек е необходимо СЪЗНАТЕЛНО да слее в едно цяло подсъзнанието си и висшият си аз.

Това, което се случва сега, това, което ще се случи и ще вземе връхната си точка може би през 2012 година или по рано по последни изчисления се нарича Апокалипсис. Апокалипсис е от гръцки произход и означава Откровение, Apocalypse, Ἀποκάλυψις Apokálypsis; lifting of the veil or revelation. В това има само положителни неща. Земята в момента преминава от трето и четвърто измерение в пето и шесто. Какво става и какво ще стане. Става това, че всеки е необходимо да се разкрие, да открие себе си, да повдигне завесата около себе си. Когато всичко е открито, няма да има страх, вина, срам, не ще има неполезни енергии, които да ни влияят. Защо е тази финансова криза мислите, а ? Защото всичко е забулено, скрито, потайно, всичко се върши скрито покрито. Е, свършва се вече тази епоха на контролиране на хората и държането им в страх и подчинение. И всички, Цялата Вселена разчитат на хората да се осъзнават бързо, да светят, да са ОТКРИТИ, да бъдат ОТКРОВЕНИ. Което е нужно да направим е Revelation - означава разкриване, разбулване, откровение, АПОКАЛИПСИС. И тъй като нещата са много сериозни ще сформираме курс на обучение.

Луната е жива и ни влияе на всички по един или друг начин. Ето за последното пълнолуние. Аз бях изпаднал в нещо като "дупка" преди пълнолунието. И вечерта на 09 април 2009 година при пълнолуние така се "събудих", така се осъзнах, че се изненадах. И то без да зная, че е пълнолуние. Луната, фазите на Луната, това е енергия, която ни влияе и благодарение на всичко, което е така както е, ние сме това, което сме. Нека споделим на Вас как ви влияе Луната и нейните цикли?

Точно в тази възраст децата са най-добре, защото те ВИНАГИ знаят какво е полезно за тях самите. Те помнят още какви са и къде са били преди да се родят. Налагайки им нашето мнение и казвайки им какво да правят каквото ние ИСКАМЕ те правят, да изпълняват нашите прищявки, ние ги моделираме по наш модел. Така те забравят какви са. Ние сме същества да изживяваме същността си в щастие и радост и да се забавляваме. Всеки си има конкретни задачи на Земята и САМО той си ги знае какви са. Като не му се говори, значе не му се говори. Като не му се яде, значи не му се яде. Той ВИНАГИ знае кое е полезно за него. И в тази възраст ЧИСТОТО му съзнание е на много по високо ниво отколкото на някой възрастен. Не е завладян от страха, вината, ............... А ние родителите като им налагаме нашите прищявки, това е агресия срещу тях да приемат ЧУЖДОТО мнение. Ако не направиш така и така ще те ................, ще те лиша от ............. И детето се травмира и започва да изпитва страх. Детето всичко разбира и знае.

Аз съм съгласен с това, което споделяш като информация за лекарката. Всеки помага на другите и на себе си, така както помага.

По закона за привличането, който търси той не намира. Който търси, значи той няма. Нямането привлича нямане.

Когато научиш причината за "болестта", ти я научаваш и толкоз. ГОТОВ ли си след като знаеш причината да направиш така, че извличайки най-полезното за теб от дадена ситуация да го приложиш върху себе си. Точно това е "проблема". Не всеки е готов да научи истината за себе си, не е готов да я осъзнае.

Вманиачавайки се върху отделен "проблемен" симптом не е най-удачният начин за лечение. Насочвайки мисълта си постоянно към него ние насочваме енергия към него, която се трупа на "проблемното" място. Тази енергия обикновено не е от най-полезните за нас, защото тя е енергия на разочарование, гняв, страх, ....вина, че никой не може да ни помогне. Всеки симптом, всеки "проблем" е сигнал за нас, че за нещо се съпротивляваме и не го приемаме. Излекувайте живота си като цяло. Отворете и разширявайте сърцето си да приема всичко божествено. http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=262 Изобилието включва ВСИЧКО и "добро" и "лошо".

Аз виждам себе си чрез теб, ти виждаш мен, когато вгледаш се във себе си.

Аз съм това, което съм. Ти си това, което си. Всеки си Е това, което Е. Съпротивлявайки се да приемеш нещо в тебе или в друг, от породилата се мисъл се поражда неполезна емоция.

Няма граница между его и интуиция. Ние сами си поставяме граница между тях. И като концентрираме вниманието си върху ТАЗИ граница ние вливаме енергия на РАЗДЕЛЯНЕТО. И започваме да сравняваме его и интуиция. Сравняваме Бог и Дявол. Сравняваме черно и бяло. Сравняване Рай и Ад. Там, където има граница, има "болест", има дисбаланс. Егото и интуицията са енергии с различна честота, които ние едното приемаме, а другото отхвърляме. Чрез разделение се отдалечаваме от себе си, отдалечаваме се от Бог. Приемайки, че всичко е ЕДНО и егото и интуицията са аспекти с различна вибрация на Божествената ни същност, ние действаме от позицията на Всемирната Любов. Едно нещо, което го познаваш не му се съпротивляваш, ти го приемаш и не ти прави впечатление. Поставяме граници на нещата, които не желаем да приемем, бягаме от тази отговорност да се слеем със себе си и си намираме различни оправдания и измисляме Рай, Ад, Его, Интуиция, и си мислим, от позицията на надменността, че едното е "лошо" и другото "добро", за да държим в подчинение по-слабите и им въздействаме със страх.

Пробуждайки в себе си енергията на Сребърно Виолетовият Пламък, ние се доближаваме по близо до Бог, по-близо до себе си. Позволяваме на тази финна енергия да ни служи и да работи за нашето най-висше благо и добро. А то е това да сме здрави, щастливи, да се радваме на живота и на всички блага, които ни се предоставят. Енергията на Сребърно Виолетовият Пламък изчиства физическото тяло от токсини, от тежки наслоявяния, от неполезни енергии загнездили се в нас. Енергията на Сребърно Виолетовият Пламък ни помага да изразяваме емоциите си, помага ни да виждаме красотата в себе си и в другите, помага ни да изживяваме твореца в себе си, помага ни да сме щастливи от връзката както със себе си, така и с другите около нас. Тази енелгия носи в себе си същността да изгаря пипалата на емоцията наречена страх. Отстранят ли се пипалата на страха, той не би ни навредил, а ни е от полза и го приемаме като приятел. Щом сме го приели в нашите си мисли чистота е всеобхватна и делата са ни чисти и в сърцата засиява истина една и това е честността, бистрото знание, истинската любов, дълбоката мъдрост, радостта от това да сме здрави и щастливи ний сега.

Щом ми благодариш, препоръчвам ти да обърнеш внимание на някои неща за себе си, за здравето си и да потърсиш помощ от специалист. Тук не ти говоря за това някой да прави или да разваля магии. Нещата са много по-сериозни.

А ти си моето спасение, защото азбуки вече я няма и ще ми липсва някой да ме плюе, и по този начин да ме държи "буден" ... Дръж се обаче малко по-твърдо, не мрънкай...Критикувай яко и храчи смело ! (опит знаеш от кой може да копираш, а вярвам И в твоят новаторски дух!) Знаех си,че Небесата никога не ще ме изоставят и винаги ще ми придадат нов приятел, когато старият ме напусне. Направо ме правите щастлив, а няма вече накъде ... Специални Поздрави ! п.п. Няма да ти отговарям повече персонално тук, ако не си по темата. Избери си друга тема ако искаш. п.п.п. Да си "буден" е много по темата и ще помоля модераторите да не преместват мненията. Никола, проявяваш ли желание, ние всички да се обединим и да ти помогнем, за да излезеш от състоянието, в което си в момента? Аз ти изпращам всеобхватна Божествена Любов, с пожелания да я носиш винаги в себе си и да я раздаваш, на всеки, които има нужда от всеобхватната Божествена Любов.

Човек когато тества нещо той не е убеден в него. Той не вярва на това нещо и се допитва до мнението на другите какво те ще кажат за неговото нещо. Този твой избор касае всички и всичко. Защо се отделяш отново от Бог? Никой няма нищо против теб. Ние те приемаме такъв какъвто си. Аз ти казах по горе - Урок е това за теб. Опитност да изживееш сега ти е момента.

Здравей dimitar , благодаря ти за съвета ! Все от някъде човек трябва да започни, прав си ... И в духа на доброжелателност (преди време ми даде съвет на ЛС ) ще ти предложа една моя идея от преди 10-тина години, в която можеш да се включиш със съдействие, познанства, съвети как да я осъществя ... За идеята ми ... търсех известни магове (доказани!), които да ми направят магия - лична и да се отнася само за мен. Естествено, че в поръчката ми искам да се включи само лоши неща и пожелания ...Изобщо всеки да вложи най-лошото, на което е способен ! За бройката на магьосниците също нямам претенции ... Преди време имах такива книжки със реклами, но те вече не са актуални. Значи 10-15-30- повече магове, няма значение! Предоставям персонално всичко, което е необходимо за всеки маг по отделно - снимки, косми, дрехи, и всякакви пожелани лични атрибути. Разбира се, че и нищо не е без пари... Така,че на желаещите да участват в този експеримент ще им се плати съгласно техните такси и тарифи. Е ...? Предложението е на лице ! Чакат се изпълнителите ... Поздрави. п.п. Приемам всякакви предложения за реализиране на идеята ми, ...тоест могат да участват всички, а не само dimitar ! п.п.п. За Станимир - поговорка : "Покрий млякото, че котето няма да ти е виновно, ако стъпи в него и го излоче !", мисля че ще ме разбереш за смисъла на "заключването" тук. Момче ти пишеш, че набираш магове да направят магия, да сторят лошо на другиго, така ли да го разбирам. Защо желаеш лошото на друг човек? Защо желаеш лошото на себе си? Когато правиш нещо на друг, ти го правиш на себе си. Всеки бере плодовете на това, което е посял. Самото ти изказване, че искаш да навредиш на някой, ти вече си посял семето на това, да навредиш. Самата мисъл вече действа. Как се чувстваш от тази мисъл да искаш да навредиш някому? Я иди до огледало, погледни и виж очите си. Гледай се продължително. Какво ти говорят те? Приемаш ли се себе си? Приемаш ли това, че искаш да навредиш на друг, да навредиш на себе си? Урок е това за теб. Опитност да изживееш сега ти е момента. Накъде отиваш си задай въпроса? Там където отиваш има ли любов и щастие? Или има хиляди написани книги и ти попиваш това, което попиваш. Във всяка книга е написано, това което е написано. Всеки приема това, което го засяга. Другото не вижда. Как се чувстваш при мисълта да вкараш страх, вина във себе си? Как се чувстваш при мисълта да отдадеш любов от себе си?

Ето тук сега съществува типичен пример за омагьосване. Има написани думи, букви, написани в изречения - това е енергия. Това са мисли, това е енергия със съответна вибрация. Тази енергия понеже докосва някой по някакъв начин и се пречупва индивидуално през всеки уникален мисловен модел на човека и той реагира по съответен начин и се засяга(омагьосва се) или не се засяга(не се омагьосва). И започва да се защитава по съответен начин. Всичко се случва в невидият свят. Това което ни докосва, е това което ни докосва. Всеки е това, което е.

По същата логика е най-разумно да пресичаме на червено. Вярно, че и мисълта е реалност, но вече овеществената мисъл е по-реална. Като разликата между чертеж на къща и истинска къща. Щом проявяваш желание пресичай на червено.За всяко действие си има следствие и причина. Това е важен закон. Можеш ли да понесеш отговорността си от постъпката си при преминаването на червено, пресечи. Всяка мисъл е осъществена. Това, че нещо не се вижда не означава, че то не съществува. Мисълта е енергия. Енергията съществува постоянно.

dimitar, принципно си прав, защото крадците влизат най-вече в заключени и силно укрепени домове, но това не значи, че не трябва да заключваме, нали ? Какво трябва да се прави тогава ? Ясно,че не трябва да изпадаме в крайности и изграждане на "солидни" защити, които да са предизвикателство,...но ти какво предлагаш ? Специалист ? Някаква техника ? Имаш ли личен опит с нещо работещо против магии ? Когато поставяш себе си отвън Бог, когато поставяш себе си извън себе си, ти чувстваш страх и търсиш някой да те защити. Да, и къде е Бог? Бог си ти самият. Защо се защитаваш от себе си? Защото не се приемаш като Бог. Защото не приемаш съвършенството на самият себе си. И започваш да се съмняваш в себе си. И се поражда страх от който се защитаваш. Единение с Бог-това е пътя. Ние сме в единение. Обаче проявяваме съмнение в това и търсим някой да ни защитава. Темата е мнооогооо обширна.... Магия, що е магия? Отговори си на този въпрос Никола.