Ася_И
-
Общо Съдържание
2091 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
10
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ася_И
-
-
Пуснах инфото за случая като "малко смях". В действителност понякога от подобни ситуации ти става толкова тъжно, че наистина избива на смях.
Понеже историята е стара (на около 2 месеца) може в мрежата да се намери информация. Прочетох отзиви на бивши ученици на преподавателката - всички бяха благодарни. Ако имаше някакво съотношение доволни / недоволни - да кажеш: зависи какви оценки е поставяла. Но е факт, че никой не я "нахрани" както казват децата сега. За тези, които не са в час с жаргона - това значи да критикуваш някого. Попаднах и на коментари на настоящи ученици в училището - според тях случката е изкуствено раздухана, защото някои деца имат нужда от медийни изяви и клипчетата по телефона явно не са достатъчни за техния рейтинг. Тъжно е да се изявяват децата ни така.
Ани е права, че тези от които най-много зависи образованието ни не четат по форумите и няма да се замислят за това което правят - в крайна сметка на болшинството от тях децата не учат тук, за какво им е да правят нещо смислено.
И независимо, че ситуацията е така отчайваща, вярвам, че ще се оправят нещата. От 10 преподаватели на децатата ми (като пример) само за 1-2 бих казала че не са за тази професия. Имаме си една госпожа, която е преподавала и на двете ми деца. Както можа да напише за единия срок двойка на едното дете, така за втория му постави шестица - щом знае. При нея няма проблеми с дисциплината. Говориш в час и се правиш на интересен - моля, стой прав и пиши така 40 мин. Говорихме си веднъж за това дали не я е страх от разни наказания. Не, защото тя е в училище за да преподава на тези, които са там, а не за да забавлява тези, които няма какво да правят. И независимо че е много строга, децата знаят по нейните предмети. Даже малкия син веднъж каза: малей, маме, ако знаеш как се кара... Очаквах да я изкритикува, че се е карала, а то беше казано с уважение.
-
На 30 Ноември през 1667 г. в Дъблин се ражда английският писател, църковен деятел и публицист Джонатан Суифт - авторът на "Пътешествията на Гъливер".
Завършва Тринити колидж в Дъблин (1686 г.), мести се в Англия и става секретар на сър Уилям Темпъл. През 1695-а е ръкоположен като англикански свещенник, служи в Килрут, където пише едно от знаменитите си сатирични произведения "Приказка за бъчвата" (1704 г.). Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697 г.) — жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение. Джонатан Суифт умира на 18 октомври 1745 г. В памфлета си "Раздори и разпри в Атина и Рим" защитава теорията за необходимото равновесие между короната и двете палати на парламента. Като привърженик на вигите участва в списването на сп. "Татлър", но по-късно се обръща към торите, които му поверяват своето "Екзаминър". През 1713-а е назначен за настоятел на "Св. Патрик" в Дъблин. След идването на власт на вигите отива в Ирландия, където остава до смъртта си, като през цялото време продължава да пише статии и памфлети, преврънали го в едно от големите имена на английската публицистика.
„Когато на света се появи истински гений, той може да бъде разпознат по това,
че всички празноглавци се обединяват на борба срещу него.“
Пътешествията на Гъливер може да изтеглите тук.
На 30 Ноември 1835 г. във Флорида, щата Мисури, се ражда Самюел Лангхорн Клеменс, станал по-известен като американският писател и журналист Марк Твен - създателят на "Хъкълбери Фин", в която пръв си позволява да използва живия език на южните щати. През 1847-а започва работа като печатарски работник, след това е лоцман по Мисисипи, където се ражда и неговия псевдоним. С възгласа “Mark Twain!” моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. За произхода на псевдонима му има и друга хипотеза: Клемънс е използвал наготово псевдонима на един по-възрастен писател, Исая Селърс, който пръв се нарекъл Марк Твен, с намерение да го осмее. Пише разкази, а успехът идва с "Джим Смайли и скачащата му жаба", парите от който му позволяват да пътешества из света. Обиколката му "ражда" "Глупаци в чужбина". Идва и бракът с Оливия Лангдън, сътрудничеството с вестници и списания, изнасянето на лекции, "Том Сойер", "Принцът и просякът", "Животът по Мисисипи", "Един янки в двора на крал Артур", "Сандвичевите осторви", Монологът на крал Леополд", "Какво е човекът" и др. Но през 90-те на XIX век губи повечето си спестявания и издателската му къща банкрутира. Предприема световно лекторско турне, по време на което губи дъщеря си Суси, която умира от менингит. По-късно умират и съпругата му и втората му дъщеря - събития, помрачили и последните му години и неговата автобиография (публикувана посмъртно, 1924), и романа "Мистериозния странник" (1916 г.). Умира на 21 април 1910 г.
"Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти."
"Добри приятели, хубави книги и заспала съвест - това е идеалният живот…"
"Не отлагайте нищо за утре, ако можете да го отложите за вдругиден."
"Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра.
Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша."
"Човекът е единственото животно, способно да се изчервява. Впрочем, само на него му се налага."
"Никога не съм допускал училищните занятия да пречат на образованието ми."
Един път в живота Фортуна почуква на вратата на всеки, но в това време
човекът може да е в близката кръчма и да не чуе."
"Бръчките трябва да обозначават само тези места, където преди е имало усмивки."
"Да реформираш образованието е като да местиш гробище: първо, акцията е много непопулярна и,
второ, не можеш да се надяваш на никаква подкрепа отвътре."
-
На 30 ноември
Днес е Андреев ден - църковен празник на св. апостол
Андрей Първозвани.Честит имен ден на всички именници!
В някои райони на България празникът е познат и като Едрей, Едринден или Мечкин ден. Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник, като в предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Според народните възгледи от този ден започва нарастването на деня с "колкото едно просено зърно".
През 1877 г. руски части под командването на ген. Арнолди освобождават Кутловица (Монтана).
През 1909 г. е приет Временен правилник за Народния археологически музей, а на 7 декември подобен правилник е приет и за Народния етнографски музей.
През 1919 г. по инициатива на Народната партия е приет Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях - на негова основа е създаден Консорциум от трите държавни банки БНБ, БЗБ и БЦКБ, който установява държавен монопол върху износа на зърнени храни, като облекчава продоволствието на големите градове, осигурява изкупуването на житото и ограничава печалбите на частния търговски капитал. През ноември 1920 г. е преустроен, като в него са включени и големите кооперативни централи. Отменен е на 14.IX.1921 г. под натиска на Антантата.
През 1944 г. по време на Втората световна война с освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа българска армия завършва първата фаза от участието на България във войната срещу Хитлеристка Германия на страната на Антихитлеристката коалиция.
През 1951 г. България обявява, че прекратява всякакви по-нататъшни изселвания на български турци в Турция.
През 1952 г. по инициатива на редакцията на в. "Стършел" е създадена Естрада за хумор и сатира (по-късно "Сатиричен театър "Стършел"). Сценариите се пишат от "стършелите" Челкаш, Петър Незнакомов, Валери Петров, Генчо Узунов, Радой Ралин; проектите на декорите са на Илия Бешков; художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, а музиката се изпълнява от оркестъра на Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. След двадесет представления при голям успех на 17 май 1953 по решение на ЦК на БКП театърът е закрит.
През 1973 г. е открит Заводът за запаметяващи устройства в Стара Загора.
През 1990 г. Великото народно събрание приема оставката на премиера Андрей Луканов.
Родени:
През 1862 г. - Христо Славейков, син на Петко Славейков, български юрист и политик.
Христо Петков Славейков е български юрист, публицист, държавник и общественик.
Сътрудник на в. "Пряпорец" и на сп. "Демократически преглед".Завършил Право с докторат в Екс ан Прованс. Работил като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. Бил е член на Варненския окръжен съд, съдия и председател на Окръжния съд в Кюстендил. Член на Демократическата партия. 25 години непрекъснато е народен представител.
Бил е председател на ХIV-то НС и министър на правосъдието. Умира през 1935 г.
През 1866 г. - Андрей Ляпчев, български икономист, политик и държавник.
Роден в гр. Ресен, Македония. Учи гимназия в Битоля, Солун и Пловдив. Завършва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България работи в Министерството на финансите. Участва активно в македонското освободително движение. Един от водачите на Демократическата партия. Народен представител в XIV (1908-1911), XVI-ХІХ (1913-1923) и XXI-ХХІІІ (1923-1934) обикновено народно събрание (ОНС). Водач на българската делегация, която подписва Солунското примирие на 29 септември 1918 г. През март 1923 г. заедно с другите министри от кабинета на Александър Малинов е подведен под отговорност от Държавен съд като един от виновниците за втората национална катастрофа. Участва в събора в Търново (септeмври 1922 г.), арестуван е и е хвърлен в затвора. Един от лидерите на Конституционния блок и активен борец против правителството на Александър Стамболийски. След военния преврат на 9 юни 1923 г. е освободен, участва в създаването на Демократическия сговор и става един от неговите лидери. Като председател на Министерския съвет (1926-1931) провежда по-гъвкава вътрешна политика, а външната насочва към сближаване със съглашенските сили и предимно с Великобритания. Улеснява достъпа на чуждестранния финансов капитал в България. Съдейства за включването на страната в „стабилизационния" план на Финансовия комитет при Обществото на народите, с чиято помощ на България са отпуснати Бежанският (1926) и Стабилизационният заем (1928). Един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и на Съюза на популярните банки. След разцеплението на Демократическия сговор (1932) застава начело на крилото, което се противопоставя на фашистката програма на Александър Цанков. Умира в София.
През 1879 г. - Петко Стоянов - български финансист.
Роден в Оряхово. Завършва право в Санкт Петербург - Русия, през 1902 г. От 1902 до 1903 г. специализира финансови и стопански науки в Мюнхен - Германия. От 1905 до 1909 г. е член на Софийския окръжен съд и прокурор. От 1909 г. е доцент, а от 1916 до 1947 г. - професор по финанси в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Декан на Юридическия факултет (1915-1916 г. и 1935-1936 г.). Един от основателите на Балканския близкоизточен институт за политически науки (от 1924 г. - Свободен университет), а от 1923 до 1947 г. - негов поддиректор. Член на Българската академия на науките, от 1938 до 1944 г. е секретар на философско-обществения й клон. Член на Българското икономическо дружество. Председател на българо-турското дружество (1926-1944 г.). Виден деец на Радикалдемократическата партия в България. От 1927 до 1933 г. става член на Демократическата партия. Депутат в Народното събрание. От 1942 г. се присъединява към Отечествения фронт. От 9. ІХ. 1944 до 17. VІІІ. 1945 г. е министър на финансите във втория кабинет на Кимон Георгиев. От 1945 до 1947 г. преминава в опозиция на Отечествения фронт. Отнет е депутатския му имунитет в VІ Великото народно събрание. Репресиран. Умира в София. Посмъртно е реабилитиран - на 30. ІІІ. 1990 г., и е възвърнато членството му в БАН - на 27. ІІІ. 1991 г.
През 1925 г. - Георги Стоянов - Бигор, български критик и публицист; кандидат на изкуствознанието.
Бил е: директор на Националната филмотека, главен редактор на сп. "Кино и време", филмов наблюдател в БЦТ.
През 1941 г. - Иван Цанев - български поет.
Починали:
През 1955 г. - Александър Балабанов - български литературовед, университетски преподавател, преводач и общественик.
Роден на 18 януари 1879 г. в Щип, Македония. Следвал класическа филология в Лайпциг. Защитил докторска дисертация в Ерланген. Професор, ръководител на Катедрата по класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски".
Създава специалността "Класическа филология" в Университета. Дългогодишен преподавател в СУ "Свети Климент Охридски". Член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии на ВМРО, с цел привличане вниманието на европейските общности към българите в македонските земи. Основава литературно-художественото списание "Художник", заедно с Й. Хербст. Превежда творби на Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др.
"Геният е много силен, но посредственикът го смазва със силата на своите съратници и в бойното поле на живота."
"Който иска да се издигне, трябва да се преструва за изразител на мислите на ония, които нямат никаква мисъл в главата си."
"Честно работя, работя частно — никой не ме вижда. Капна малко шарлатания в работата си — успехът ми е сигурен."
През 1997 - Петър Ступел - български композитор.
Роден през 1923 г., Петър Исаев Ступел е български композитор. Завършил е Българска държавна консерватория при Андрей Стоянов през 1947 г. В периода 1949-1951 е специализирал е камерна музика в Будапеща, Унгария при Лео Вайнер и Пал Кадоша. Сред най-известните му творби е "Зайченцето бяло". Женен е за оперната певица Лидия Ступел. Синът им -Юри е автор на музиката към много театрални постановки.
Мими Николова - Замълчи, Замълчи..., Песен от филма "Любимец 13" комедия с Апостол Карамитев, Музиката е от Петър Ступел.
М.Нейкова, Г.Минчев - Закъснели Срещи, Пеят Мария Нейкова и Георги Минчев. Песен по българския филм "Мъже в командировка". Композитор Петър Ступел.
-
Мисъл на деня - 30 Ноември 2008 г.
„Малцина могат да издържат мечка да ги срещне и да им проговори. Мечката е символ на големи страдания, които видоизменят направлението на човешката мисъл. Ти си философ, учиш хората как да живеят, как да постъпват, възпитаваш децата, но щом се натъкнеш на някоя голяма мечка, на голямо страдание, ти изгубваш присъствието на духа си, не можеш да се справиш със страданието си.”
Из Малкият повод, Лекция, 23.III.1927 г.
-
"Има два начина за лекуване: стар и нов начин. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария начин, с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам: Ако изпълняваш съветите ми, след 6 месеца ще имаш микроскопични резултати. Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопична част от елексира на живота, за да оздравее моментално."
-
-
Сервантес:
"Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват."
"Нека този, който е дал, мълчи; да говори този, който е получил."
"Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето."
"Свободата е на върха на копието!"
"Свободата е най-висшето благо!"
"Съвършено невъзможно е да напишеш произведение, което да удовлетворява всички читатели."
"Шегите, предизвикващи болка, не са шеги."
"Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както учтивостта."
-
Рускус - Ruscus aculeatus (Linn.)
Лечителите в древността са използвали корена на Рускуса като диуретик при лечение на проблеми с уринирането. Целителите от района на Средиземноморието са използвали коренището за лечение на множество възпалителни процеси. Рускусът е използван в продължение на векове за подобряване на циркулацията и облекчаване на дискомфорта, предизвикан от запек (хемороиди) или задържане на течности. Богат на флавоноиди като рутин, Рускусът заздравява капилярните стени и стяга вените в кръвносната система, подобрява циркулацията на кръвта в мозъка, ръцете и краката. Днес Рускусът се използва и за облекчаване на възпалителни процеси при артрит, ревматизъм, варикозни вени. Може да се прилага и за подобряване състоянието на бъбреците и пикочния мехур.
Месарската метла, както наричат Рускуса, е кореноплодно растение. R. aculeatus е вечнозелен храст, често срещан в Средиземноморските страни. Достига до 1 м. височина, приблизително толкова и на широчина. Обикновено се среща на сенчести, влажни, некултивирани места. Листата му са малки, коренът, който се използва е месест. Рускусът има няколко малки зеленикаво-бели листенца, от които се развиват червени, с големината на черешка плодове.
Рускусът съдържа глюкозиди, наречени рускогенини. Изследвания показват, че те имат противовъзпалителни свойства. Именно тези активни съставки на растението намаляват крехкостта и пропускливостта на капилярите и стягат вените. В растението има още: калций, хром, кобалт, фибри (11%), желязо, магнезий, манган, натрий.
Коренът на Рускуса съдържа около 10% сапонини, включително стероидните рускогенин и неорускогенин, стероли, тритерпени, флавоноиди (рутин, кумарин, спартеин, тирамин) и гликолиева киселина. Независимо че и в зелените части на растението се съдържа рускогенин, концентрацията му в корена е по-висока и за медицински цели използва предимно тази част.
Използваема част: коренището, събирано през есента. Коренът е дебел, дълбоко забит в земята. Когато се изсуши е 5-10 см дълъг, около 1 см диаметър. Коренът на Рускуса няма миризма, на вкус сладнее в началото, после се усеща острия му вкус. Може да се събира и суши и цялата билка. Рускусът цъфти в началото на пролетта, плодовете узряват през есента. Естественият ареал на разпространение на растението е в средиземноморската и южната част на Европа, западна Азия, Северна Америка. Рускусът е защитено растение.
(Следва продължение)
-
28 Ноември:
През 1878 г. Българското книжовно дружество взема решение да пренесе дейността си в София.
Дружеството е основано в края на септември 1869 г. в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развитието на българската интелигенция и да оказва въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. На първото общо събрание е приет устав на дружеството, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател е избран проф. Марин Дринов. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. временно прекратява своята дейност. През 1884 г. е приет нов устав, според който Българското книжовно дружество фактически се превръща в академия. Създават се три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини". Българското книжовно дружество развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува в Българска академия на науките.
През 1878 г. в София е създадена Публична библиотека, която по-късно прераства в Народна библиотека Св.св. Кирил и Методий, с Музеен отдел (от 1892 г. - Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879 г. На 11 август 1994 г. Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение. Пет години след което излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение. През 2000 г. излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.
През 1880 г. е назначен нов либерален кабинет, начело с Петко Каравелов, реконструиран на 17 декември.
През 1907 г. по заповед на Яне Сандански Тодор Паница застрелва в София дейците на ВМОРО, членове Задграничното представителство на организацията в столицата и привърженици на дясното течение в нея Борис Сарафов (1872-1907) и Иван Гарванов (1869-1907). Атентатът отбелязва разцеплението в редиците на ВМОРО и поставя началото на т.нар. македонски убийства. Самият Паница също завършва земния си път от куршум - на 8.V.1925 г. е убит от бъдещата съпруга на Иван "Ванче" Михайлов Менча Кърничева (1900-1964) във Виенския "Бургтеатър".
През 1918 г. е сформирано 38-ото ширококоалиционно правителство на България, начело с Теодор Теодоров от Народната партия, като в управляващата коалиция участва и Прогресивнолибералната партия. Андрей Ляпчев пък става първото цивилно лице, избрано за военен министър на България.
През 1926 г. е открита къщата-музей "Иван Вазов".
През 1981 г. е открит мемориалния комплекс "Създатели на българската държава" в Шумен. Монументът, който пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство от Аспарух до Симеон, е посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава (1981 г.). Създател е творчески колектив начело с проф. Крум Дамянов.
През 2007 г. екип от Националния природонаучен музей при БАН и СНРС - Франция, оглавен от ст.н.с. Николай Спасов, направи истинска сензация в световната палеонтология, като откри на българска територия останки от човекоподобна маймуна на около 7 млн. години. Предтеча на човека на такава възраст досега не е откриван в Европа.
Ст.н.с. Николай Спасов в сътрудничество с видния палеонтолог проф. Дени Жераадс, е открил, че на наша територия преди около 7 млн. години са живели неизвестни досега примати, предшестващи африканските хоминиди - представителите на човешкото семейство. Досега в световната наука се знае, че останки от такива същества на около 9 и 8 млн. години са намирани в Гърция и Турция. Това преди години е родило хипотезата, че предшествениците на хоминидите са обитавали Балканите, а след това са се преселили в Африка. Новото откритие показва, че “българският” човекоподобен примат се различава от “гръцкия” и е с милион години по-млад, което означава, че той е непосредственият “европейски” представител на предтечите на човешкото семейство. Такова откритие е рядкост в световната палеонтология и е с огромно значение за попълването на липсващи стъпала в “родословното дърво” на хоминидите.
Родени:
През 1880 г. – Андрей Игнатов Попдимитров - поп Андрей или Червения поп.
Роден в село Медковец, Монтанско. Учи във Видинската гимназия и завършва курсове за свещеници в Русе, след което е свещеник в с. Сливовик, Монтанско, но заради явни несъгласия с политиката на църковните власти следва 6-месечно заточение в Преображенския манастир. Въпреки расото участва в I конгрес на БКП (1919 г.), а по време на Септемврийското въстание (1923 г.) е начело на отряд и участва в боевете при гара Брусарци, Монтанско. След потушаваенто на въстанието е заловен и обесен на 30.IХ.1923 г. в Медковец.
През 1893 г. - Димитър Гичев - български политик.
Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. През Първата световна война е съден за активна антивоенна дейност. По време на управлението на БЗНС (1920 – 1923 г.) е окръжен управител на Пловдив, а след преврата от 9 юни 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран.
Създава и ръководи БЗНС “Врабча 1” (1926 — 1944). Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 – 1934 г.) на блока; осъден и интерниран след преврата от 19 май 1934 г. През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев, заради което е осъден от т.нар. Народен съд. След освобождаването му през есента на 1945 г. преминава към опозиционния БЗНС. През април 1948 г. комунистическата власт го осъжда на доживотен затвор. Цялото му имущество е конфискувано. През 1960 г. е освободен, но 4 години по-късно умира.
През 1925 г. - Мито Петков Гановски - български художник.
Професор е от 1974 г. В годините 1970 – 1976 и зам.-ректор във ВИИИ в София. Сред по-известните му произведения са "Прабългари" (1961 г.), "Септемвриец" (1962 г.), "Непокорният" (1963 г.), "Април 1876" (1966 г.), "Септемврийски погром" (1968 г.), "Партизанско семейство" (1969 г.), "Златният век" (1972 г.), "Приказка за Странджа" (1974 г.), "Добруджанска съпротива" (1976 г.) и др.
През 1940 г. - Неда Монова Антонова - българска писателка, поетеса.
През 1972 г. завършва Института по култура в Ленинград (дн. Санкт Петербург). В периода 1959 – 1963 г. работи като учителка, след което една година е библиотекарка в Плевен. В годините 1972–1974 е драматург на Северняшкия ансамбъл в Плевен. От 1975 г. Неда Антонова е редактор в сп. "Отечество". През 1979-1984 г. е редактор в художествената редакция на Държавното военно издателство. В периода 1984-1990 г. е член на групата на писателите и композиторите при Министерството на народната отбрана. Творбите й са предимно на исторически теми. Автор е на драматургични творби "И слезе Господ на земята" (1984 г.), "Гълъб за сърдечни послания" (1989 г.), "Звезда от последна величина" (1990 г.), на стихосбирката "Повторими неща" (1969 г.), на романите "Войната свърши в четвъртък" (1979 г.), "Не умирай вместо мен" (1981 г.), "Три кита в аквариума" (1982 г.), "Приют за щастливи" (1983 г.), "Обичам те, вълк" (1984 г.), "Ангела" (1985 г.), "Надали" (1987 г.), "Вълк на покрива" (1988 г.), "Лобният път на сърцето" (1989 г.).
Починали:
През 1907 г. - Борис Сарафов - български революционер.
През 1907 г. - Иван Гарванов - български революционер.
През 1942 г. - Констанца Ляпчева - българска общественичка.
Констанца Ляпчева е дългогодишен подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата. Тя развива активна благотворителна дейност във връзка с Чирпанското земетресение през 1928. Констанца Ляпчева е съпруга на политика Андрей Ляпчев.
През 1983 г. - Ярослав Тагамлицки - български математик.
За живота му - тук.
През 1991 г. - Иван Николов (И. Н. Иванов) – български поет и преводач.
Роден на 28 февруари 1937 г. в с. Горски извор, Хасковско. През 1965 г. завършва българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работи като журналист и главен редактор на издателство "Хр. Г. Данов" в Пловдив (1969-1980 г.) и главен редактор на алманах "Юг" (1980-1989). Член е на Управителния съвет на СБП (от 1986 г.). Участва в сатиричния сборник с шаржове "Криво огледало" (заедно с А. Германов - илюстрации). Превежда поезия от руски език (М. Цветаева, А. Ахматова), редактира и съставя сборниците "Питат ли ме де зората" (1970 г.), "Опорна точка" (1973 г.), "Топчето пукна" (1976 г.), антологията "Приятели от Кишинев" (1977 г.), "Спомени за Ал. Блок" (1982 г.), "Спомени за Есенин" (1984), "Кръстопътна земя" (1985 г.). Иван Николов е автор на съчинения "Селянинът с хляба" (1960 г.), "Безсънна звезда" (1963 г.), "Бъдете празнични" (1965 г.), "Момчето с лунички" (1966 г.), "Юг" (1967 г.), "Голямото лято" (1968 г.), "Люлки над света" (1968 г.), "Дъх на пелин" (1969 г.), "Етажерка" (1970 г.), "Руска тетрадка" (1971 г.), "Дай си дясната ръка" (1972 г.), "В средата на живота" (1973 г.), "Мъжка сянка" (1973 г.), "Парнас около нас" (кн. 1-2, 1974-1987 г., съавт. А. Германов), "Седмоцветна дъга" (1974 г.), "Подземна вода" (1976 г.), "Кактусовата алея" (1977 г.), "Разни работи" (1978 г.), "Изповедалня" (1980 г.), "Криво огледало" (1983 г.), "Сто стихотворения" (1983), "Стълба в небето" (1984 г.), "Животопис" (1987 г.), "Требник. Приписки с върха на перото" (1989 г.), "Трилистник" (1990 г.).
През 2001 г. - Георги Рупчев - български поет и преводач.
Роден е на 2 септември 1957 г. в София. През 1982 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дебютира през 70-те години във в. "Средношколско знаме" и сп. "Родна реч". Публикува в първите самиздатски броеве на алманасите "Мост" и "Глас". Превежда: "Песен на Песните", текстове на "Пинк Флойд", Дж. Ленън, Т. С. Елиът, А. Ахматова, О. Манделщам. Автор е на съчиненията "Уморени от чудото" (1982 г.), "Смяна на нощната стража" (1987 г.), "Смъртта на Т***т" (1989 г.), "Силните на нощта" (1991 г.).
През 2007 г. - Доньо Донев - български художник – аниматор.
"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството.
Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н.
Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща.
По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави".
Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река.
Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."
Доньо Донев е роден на 27.06.1929 г. в Берковица. Завършва графика в Художествената академия през 1954 г., а през 1959 г. специализира в Союзмултфилм в Москва. Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка”(1957 г.), а с „Дует”(1961 г.) дебютира и като сценарист и режисьор. (За „Дует” е отличен на кино фестивалите във Варна (1962 г.) и Виена (1964 г.). През 1998 г. застава и от другата страна на камерата, като актьор във филма „Вагнер”. Работил е като художник във в. „Вечерни новини”(1954-1956 г.), художник и режисьор в отдела за мултипликационни филми в СИФ(1956-1970 г.) и в САФ „София”(1970-1993 г.), където е и ръководител на творчески колектив. Главен редактор на вестника, носещ името на емблематичните му герои – „Тримата глупаци” (1989-1997 г.), а от 1997 г. – на в. „Четиримата глупаци”. Професор в НАТФИЗ, преподава анимационна режисура. Като карикатурист се представя в много изложби в България и в чужбина. Доньо Донев е „бащата” на емблематичните „Трима глупаци”, които се появяват през 1970 г. и преминават през годините през множество роли – „Тримата глупаци – ловци”(1972 г.), „Тримата глупаци и автомобилът”(1973 г.), „Тримата глупаци и кравата”(1974), „Тримата глупаци – ловци”, „Тримата глупаци и дървото”(1977 г.), „Тримата глупаци и глупачката”(1978 г.), „Тримата глупаци – атлети”(1979 г.), „Тримата глупаци – педагози”(1980 г.), „Тримата глупаци – рибари”(1982 г.), „Тримата глупаци в ресторанта”(1988), „Тримата глупаци нон стоп”(1990 г.), „Тримата глупаци в бита и спорта”(1993). Доньо Донев е художник, сценарист и режисьор на над сто анимационни филма, сред които: „Шега”, „Хепи енд”, „Умно село”, „Кауза пердута”, „Мишената”, „Върни се пак в Соренто”, „Пардон”, „Нарекохме ги Монтеки и Капулети”, „Серенада”, , „Хамлет”, „Екограма”…..
-
Мисъл на деня - 28 Ноември 2008 г.
„„Голямо е злото в света!” – Колкото и да е голямо, злото е временно и ограничено. Доброто е вечно и неограничено. Злото отслабва, а доброто расте от сила в сила. Като прояви един път силата си, злото отслабва; а с доброто е точно обратното – като се прояви един път, силата му се увеличава. Същото се отнася и до лошите наследствени черти: колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите обаче растат и се развиват все повече и повече.”
Из Закон на вярата и любовта, Лекция, 13.IV.1932 г.
-
Малко смях от класната стая:
Математичка накарала двойкаджиите да ръфат листовете за шестица
ВEЛИКО ТЪРНОВО. Деветокласници изядоха контролните си по математика, за да получат шестици. Дружното ръфане на пълните с грешки тестове станало в професионалната гимназия по архитектура и строителство в Търново.
Преподавателката Павлина Цачева обещала на класа от специалността водно строителство, че ще завиши бележките до отличен само при изяден лист. Трима от двойкаджиите акуратно смачкали контролните, светкавично ги сдъвкали и глътнали пред изумените погледи на съучениците си. За изпълнената задача те веднага били наградени с шестици. Това взривило класа и тийнейджърите масово посегнали към тестовете за закуска. Учителката обаче си върнала здравия разум и ги спряла.
Скандалният случай излиза наяве, след като родители и ученици го разгласиха пред медиите. Те обаче отказаха да назоват школото и даскалицата, страхувайки се, че децата ще бъдат наказани с по-ниски бележки. Вчера обаче лъснаха имената на елитното училище и на математичката с нестандартни методи на преподаване. Инспекторатът по образованието започва проверка на инцидента. Днес директорът на гимназията Марин Цонев ще пише доклад за случката. Вчера той се покри с изключени телефони, а заместниците му обясняваха, че е твърде зает с други ангажименти. Даскалката Павлина Цачева също ще дава обяснения, но на крак в инспектората.
-
"Храненето е математическа задача
Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Той обядваше в братския стол, а закусваше и вечеряше в стаята си. В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам как той, предимно сам, приготовляваше своята закуска и вечеря – супа от „картошки”, както ги наричаше, чай или плодове. Хранеше се бавно, с разположение.
Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри и песни за деца.” Наближаваше залез слънце и той ме прие горе в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми.
На вратата се почука. Една сестра му подаде чиния с крем-карамел. Разтревожена му говореше нещо. Учителя отговаряше тихо, а тя молеше настоятелно.
След като жената си отиде, Учителя постави крем-карамела на етажерката и продължи да бели картофи. Хвърлих апетитен поглед към крем-карамела и другите питателни яденета на етажерката и запитах:
- Учителю, защо не си вечеряте с крем-карамела. Той е тъй хубав.
- Виж да ти кажа. Тази сестра иска да й услужа нещо. Ако ям от крема, аз се свързвам и задължавам, а тя в случая не е права. Всяка храна предава, както своята енергия, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва да се внимава. Ти обичаш ли крем-карамел? - весело ме попита той и като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сиропа и ми го подаде.
Малко засрамена благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря картофена супа, която сам си бе приготвил.
- Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите мисли и чувства. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни на човешката мисъл. А един от важните фактори за мисълта е храненето.
Така ми говори Учителя в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно.
Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови. Както обикновено, подадох кесията с думите:
- Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави.
Той се усмихна, благодари и погледна плодовете. Те бяха толкова красиви, че всички се загледаха в тях. Той подаде една праскова на сестрата, която стоеше най-близко до него, след това подаде втората на един брат, третата - на следващия и т.н. Раздаде всички праскови и за себе си задържа само една. Тогава ме погледна, усмихна се и каза:
- Сега за мен остана най-много и най-хубавото.
Спомних си за думите му: нахрани гладния и малкото, което ти остава, ще бъде предостатъчно да те насити.
Учителя винаги прилагаше онова, на което ни учеше и всякога във всичко беше внимателен и последователен."
Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
-
prana_plovdiv,
Труден въпрос.
Според мен, ако помощта не е желана, от нея няма нужда. Сещам се за една мисъл на Учителя, която прочетох в момент на нужда преди няколко дена. Звучи горе-долу така: Ако ти се струва, че някой прави глупости - остави го, очевидно се нуждае от този урок. Т.е. ако някой не желае помощта на другите - ами трябва да си понесе последствията. Може би да мине през по-големи страдния, никой не може да каже предварително. Макар че да гледаш отстрани, да знаеш, че можеш да помогнеш и да не направиш нищо понякога е много болезнено. Особено ако става въпрос за близък човек.
И в същото време не мога да кажа: Не, в никакъв случай не бива да се помага. Защото се сещам и за притчата в която на въпрос защо не направи нещо, Господ отговаря: Изпратих теб.
Трябва лечителя да прецени сам. И да поеме отговорността за това, което прави. Но е изключително трудно решение. Може би затова всеки не става за Лечител.
А за казаното от късметче - когато човек е в кома. Не съм специалист, но си мисля, че когато си в това състояние си в един друг свят, в който преживяваш неща, които може би са ти нужни и не знам доколко удачна е една намеса.
-
25 Ноември - Ден на св. Климент Охридски
Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин роден в Югозападна Македония.
Данните за живота му преди неговата дейност в Македония са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“
Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Епископът на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Началникът (старобълг. „боритаркан“) на крепостта (днес „Калемегдан“ в Белград), явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и отпраща подобаващо при цар Борис I.
Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.
Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен книжовен център в държавата. Топонимът „Кутмичевица“ е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания. В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.
За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година. Когато след 7 години Наум умира в 910 г., Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.
Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква „св. Богородица Периблептос“, наречена след това „св. Климент“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.
Изображения на св. Климент се срещат от началото на 14 век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.
Първият съвременен университет в България — Софийският университет "Свети Климент Охридски", е наречен на негово име при основаването му през 1888.
Възстановената църква Св. Пантелеймон в Охрид,
където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски
-
На 25 Ноември:
През 1809 г. със заповед на великия везир до кадията на Дупница на монасите на Рилския манастир се забранява “поправянето и възобновяването на новите постройки на манастира”. На кадията се предписва да направи необходимите проверки и “в случай че при ревизията на манастира забележите някои нови поправки, заповядвам вида ги съборите веднага”.
През 1860 г. Георги Раковски се среща със сръбския княз Михаил Обренович. След "дълго размисляне с княза" е договорено сръбското правителство да посредничи пред Цариградската патриаршия за решаване на българо-гръцкия спор.
През 1861 г. Георги Раковски изготвя в Белград втори, по-пълен вариант на новия си план за освобождение на България, предвиждащ създаването на "един добре въоръжен полк от 1000 добре избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници". Полкът трябва "да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде си[г]няла на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите, и да затворят пътищата за пощите...".
През 1919 г. в периода 21 - 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев.
През 1936 г. Германия и Япония подписват Антикоминтерновския пакт, задължавайки се да водят съвместна борба срещу международния комунизъм, но практически насочен срещу СССР (специално секретно споразумение предвижда провеждането на съгласувани мерки срещу Съветите). Берлин признава и прояпонския режим в Манджурия. На следващата година към пакта се присъединява и Италия, с което се оформя оста Рим - Берлин - Токио. В периода 1939-1941 г. в него влизат Унгария, Испания, Финландия, Хърватско, Дания, Румъния и Словакия. На същия ден през 1941-а България се присъединява към пакта - правителството на Богдан Филов подписва спогодбата, която е в сила до 4.IX.1944 г., когато правителството на Муравиев я денонсира.
През 1954 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за издаване на турски език на съществуващите окръжни вестници "Родопска борба" (Кърджали), "Коларовградска борба" (Шумен) и "Дунавска правда" (Русе).
През 1982 г. служителят на БГА "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г.
През 1994 г. България подписва програма за индивидуално сътрудничество с НАТО по програмата "Партньорство за мир".
Родени:
През 1866 г. – Стоян Костурков - български политик и един от основателите на Радикалдемократическата партия.
Роден в Панагюрище. Завършва духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец, учителства в родния си град, а след това следва право в Женева. От 1893 до 1906-а учителства из страната. Участва в основаването на РДП, дългогодишен неин секретар и редактор на в. "Демократ" и "Радикал". Участва и в издаването на сп. "Демократически преглед". Заради участието му в акцията на Конституционния блок от 17.IX.1922 г. в Търново е хвърлен в затвора. Под негово влияние мнозинството от делегатите на конгреса на РДП (1924 г.) се обявява за излизане на партията от Сговора. Съдейства за участието на РДП в Народния блок, но след бламирането му като министър (1934) настоява за излизането й от коалицията, което води до разцепление в партията. Депутат в НС, Министър на просвещението в третия и четвъртия кабинет на Александър Малинов (1918 г.) и в първия и втория кабинет на Теодор Теодоров (1918-1919 г.). Министър на железниците, пощите и телеграфите в петия кабинет на Александър Малинов от (1931 г. ) и в първия, втория и третия кабинет на Никола Мушанов (1931-1934 г.). През 1945 г. неговото крило на РДП влиза в ОФ. Министър на народното просвещение във втория и третия кабинет на Кимон Георгиев. Умира на 17. ХІІ. 1949 г. в София.
През 1909 г. - Светослав Обретенов - българският композитор и диригент.
Роден в Провадия. Учи във Варна и София. , завършва Държавната музикална академия. Директор на Радио Варна (1941-1943 г.), но поради несъгласия с цензурата е уволнен по чл. 20 от Закона за защита на държавата. Отново е начело на радиото за кратко през септември 1944-а. Автор на ораторията "Партизани", кантатите "Запей, наш бащин край" и "Радост иде", песни, клавирни и вокално-инструментални пиеси, на недовършената опера "Грамада", симфоничната поема "Балканът пее хайдушка песен" и много хорови произведения. През 1944-а става диригент на първия професионален смесен хор - Държавния радиохор, който през 1954-а е наречен Българска хорова капела (от 1955-а носи името на своя основател), а от 1998-а - Национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов". Името на Обретенов носи и престижният национален конкурс за млади изпълнители в Провадия.
Починали:
През 1979 г. - Христо Вакарелски - български фолклорист.
Роден в село Момина клисура, Пазарджишко. Завършва средното си образование в Пазарджик. От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет, след което е учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Специализира славянска етнография във Варшава през 1925-1927 г. От 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември — 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса. През 1941-1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество.
Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.
През 2000 г. - Надежда Николова Хвойнева – българска народна певица.
Солистка на Ансамбъла на Българското национално радио (от 1958 г.) и в “Мистерия на бълг. гласове” (от 1987 г.). Родена е на 19 ноември 1936 г. в с. Левочево, Смоленско. Изнася солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Записала е над 300 родопски народни песни за Българското национално радио и “Балкантон”. Последната й аудиокасета е “Родопска изповед” (1992 г.). Носител е на следните награди: I СФДМ, София; от Нови Сад, Египет, Братислава; орден на труда “Кирил и Методий”, I степен; сребърна лира от СМТБ; “Капитан Петко войвода”; “Златен паун” в Унгария; “Грами” с хор “Мистерия на бълг. гласове”.
През 2002 г. - Ружа Делчева – българска актриса.
Родена е на 2 август 1915 г. в Стара Загора. След завършване на Държавната театрална школа към Народен театър “Иван Вазов” през 1937 г. е една от водещите му актриси до пенсионирането си. В киното се снима от 1938 г. Преодолява театралните щампи и се стреми да създаде пълнокръвни и житейски убедителни образи. Майстор е на епизодичния персонаж. Ключови роли: в "Албена", "Свекърва", "Херцогинята от Падуа", "Под игото", "Три сестри". Снима се в: "Страхил войвода" (1938 г.), "Те победиха" (1940 г.), "Точка първа" (1956 г.), "Години за любов" (1957 г.), "Цар Иван Шишман" (1969 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Тази хубава зряла възраст" (1985 г.). Работи активно и в ТВ театър: "За честта на пагона" (1975 г.), "Криворазбрана цивилизация" (1975 г.), "Зех тъ, Радке, зех тъ!" (1976 г.), "Легенда за майката" (1985 г.). Уволнена е от Народен театър “Иван Вазов” на 1 януари 1989 г. Носител е орден "Стара планина" (2000 г.).
-
На 24 Ноември празнуваме деня на Света Екатерина
Икона от манастира "Св. Екатерина" в Синай
Света Екатерина живяла в края на трети век в Александрия. Била от знатен род. Същевременно била изключително красива и умна. Изучила модерните за времето си медицина и философия. Един скитник й разкрил мъдростта на християнството. Загинала заради вярата си едва на 18 години.
В този ден жените месят бяла погача и намазана с мед я раздават цялата – за здраве. Според преданията така ще се избавим от шарка, а Света Екатерина, която имала изключителни лечителски способности, ще ни закриля. В българските традиции този ден е познат като Катерининден.
Рано сутринта стопанката на дома, която задължително трябвало да бъде чиста т. е. да не е в месечния си цикъл, да замеси пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правели от това тесто е задължително нечетен: 5, 7 или 9 и трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите. Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: “Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!” И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: “Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!” Жената трябва да отговори: “Амин! – Дай, Боже!” Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последния почерпен да бил нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.
Честит празник на: Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина, Катрин.
-
Честит празник, Васко!
Здраве, щастие и Светлина!
-
Котешка стъпка
Още малко за това ароматно растение: има запичащо и кръвоспиращо действие, газогонен ефект, стимулира сърдечната дейност. Използва се за изпотяване и отхрачване. Чай от Котешка стъпка помага при слабо храносмилане.
Поразрових нета да видя за публикации относно лечението на рак. За съжаление не намерих нищо. В Испания се включва в някои лечебни чаеве в комбинация с други билки, но в малки количества. В областта Mugla - Турция е проведено изследване върху десетте най-разпространени диви растения в района и техните лечебни свойства. Оказва се, че върху грам положителните и грам отрицателните бактерии Котешката стъпка няма никакъв ефект.
-
"Пътувайки към най-източните разклонения на Родопите, където р. Арда образува едни от най-красивите си меандри, е разположено бившето миньорско градче Маджарово. Подземните богатства на района, криещ в недрата си над 16 вида ценни минерали, полускъпоценни камъни и злато, и лешоядите, намерили тук едно от последните си убежища в Европа, са се превърнали в символи на града.
Гнездата на белоглавия и египетски лешояди са пръснати сред скалния комплекс, обграждащ Маджарово и формиращ система от 5 защитени територии около кратера на вулкана – природната забележителност Кован Кая и защитените местности Патронка, Гюргена, Момина скала и Черната скала.
За опазване и полуляризиране на това природно богатство през 1998 г. в Маджарово бе открит Природозащитния център Източни Родопи. Културно-историческото наследство също е част от предизвикателството Източни Родопи. Единственият в България кромлех, аналог на световноизвестния Стоунхендж, се намира край Долни Главанак.
В околностите на Горно поле, Окопа и Хисаря са открити тракийски светилища и гробници. Пъстра палитра от миналото и настоящето на Маджарово са местният Исторически музей, тракийският мемориал, занаятчийските работилници, таханджийницата в Бориславци, фолклорната група Иглика. А в селата Горно поле и Бориславци ще откриете и идеала за почивка на село или на риболов."
Източник: Бизнес Индустрия Капитали
-
23 Ноември:
Празник на катедралния храм "Св. Александър Невски" в София
Чества се в Деня на св. благоверни княз Александър Невски, който е патрон на черквата (новгородският княз, който разгромява на 15.VII.1240 г. при река Нева настъпващата шведска армия).
Най-голямата източноправославна катедрала на Балканския полуостров (площ 2600 кв. м, височина 52 м, има 12 камбани), която събира около 5 хил. души, е издигната в чест на падналите за освобождението на България от турско робство по идея на Петко Каравелов. Проектът на храма е на руския арх. Помаренцев, първият камък е положен на 19.II.1882 г., строежът завършва през 1912 г., а храмът е осветен с тържествен ритуал продължил от 12 до 14 септември 1924 г. През 1951 г. "Св. Александър Невски" е обявен за патриаршеска катедрала. През март 2001 г. руската православна църква дарява частица от Светите мощи на покровителя на храма. Стенописите, мозаечните пана и икони са изпълнени от най-известните за времето си 13 руски и 11 български художници (проф. Антон Митов, проф. Борис Михайлов, проф. Стефан Иванов, Владимир Д. Болотнов, проф. Иван Мърквичка, проф. Иван Ланской и др.), като сред тях има и уникални експонати - Бисерната икона, изобразяваща Св. Богородица и младенеца, за която се смята, че е чудотворна, е камъкът от Голгота, поставен в седефена кутия с герба на Царство България, който е подарен на храма от патриарх Кирил, иконите "Слизане на Светия Дух", "Благовещение", "Св. Константин и Елена" и др.
Ден на
Кнежа
През 1877 г. Западният отряд на руската армия разбива турската отбрана при Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград).
През 1916 г. българо-германски десант през Дунав при Свищов-Зимнич (23-25 ноември) слага началото на настъпление към Букурещ, който е превзет през декември с.г.
През 1921 г. българското правителство създава Комитет по проблемите на руските бежанци, в който влизат митрополит Стефан Софийски (председател), Георги Цветинов (подпредседател - МВнРИ), Ст. Лавчиев (БЧК), Ст. Стоянов (МВРНЗ), Н. Христов (МФ) и отпуска 2 млн. лв. за издръжката на 3000 руски деца.
През 1935 г. е формирано многократно преустройваното безпартийно правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов.
През 1935 г. Министерството на народното стопанство се разделя на Министерство на търговията, промишлеността и труда и на Министерство на земеделието и държавните имоти.
През 1944 г. по доклад на военния министър Дамян Велчев прието е постановление на Министерския съвет, предвиждащо да бъдат освобождавани от наказателно преследване военни, подсъдими по Народния съд, ако те участват активно във войната срещу Германия. След митинги, организирани от БРП (к), на 8 декември с.г. постановлението е отменено. На същия ден Съюзът на българските писатели изключва "за фашистки прояви" 29 от своите членове - Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Димитър Шишманов, Димитър Талев, Йордан Стубел, Славчо Красински и др.
През 1956 г. с две постановления на Министерския съвет и ЦК на БКП се увеличават месечните добавки за деца на работниците, служителите, членовете на трудово-производителните кооперации и пенсионерите. От 1 януари 1957 г. се установява право на пожизнена пенсия за всички земеделски стопани-кооператори, навършили 55 години за жените и 60 години за мъжете, които са имали в продължение на 25 години за основно занятие земеделието или отраслите му.
Родени:
През 1877 г. - Никола Карев - български революционер.
Роден е в град Крушево, днес Република Македония, като четвърто дете в бедно въглищарско семейство. 16-годишен Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 г. идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар. През 1896 г. става член на БРСДП. През 1900 г. завършва гимназия в Битоля и се включва в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като става член на Битолския революционен окръжен комитет. От 1900 до 1903 г. учителства в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушево. За известно време застава начело на революционна чета. На Смилевския конгрес (1903 г.), на който се утвърждава планът на предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, Карев е поставен за ръководител на Крушевското горско началство. В разгара на въстранието оглавява Крушевската република. След потушаването на въстанието успява да се изтегли към свободна България и работи известно време в социалистическото движение. Но през 1905 г. отново навлиза с чета във Вардарска Македония. Войводата пада убит от вражески куршум при едно сражение с османски войски край кратовското село Райчани, днес Република Македония. В България и Република Македония Никола Карев е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Днес костите му лежат в паметника Македонуим над град Крушево, Република Македония, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Там те се пренесени 11 април 1990 г. Преди това през 1953 г. по слувай 50-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание костите на Никола Карев са пренесени в родния му град Крушево. Днес в България и Република Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.
През 1880 г. - Петко Напетов - български публицист, деец на македоно-одринското движение и на компартията.
Роден в Галата (днес квартал на Варна). След като завършва гимназия във Варна, учителства в с. Ташлъмюселим, Чокенско, където влиза във ВМОРО. По-късно става член на четата на Л. Маджаров и през 1901-а му е поверена агитацията в Малко Търново. Участва в дейността на Одринския революционен окръг на ВМОРО и в Илинденско-Преображенското въстание (1903), след чийто погром отива в София и влиза в БРСДП (т.с.). Бие се по фронтовете по време на Балканските и Първата световна война, а през 1919-а влиза в ръководството на военната организация на БКП. Арестуван е малко преди избухването на Септемврийското въстание (1923), в чиято подготовка участва. И след излизането си на свобода продължава партийната си дейност, като става член на ИБ на ЦК на БКП (т.с.) през 1925-а и организационен секретар на създадената през 1927-а Работническа. Пише книгата "В страната на строящия се социализъм" след посещението си в СССР през 1931-а. На 12.V.1933 г. в София е убит от дейци на ВМРО.
През 1904 – Зорка Йорданова - българска драматична актриса.
Родена в София . Името й се нарежда сред най-значителните творци на българския театър, а в най-силните си години (от 20-те до 60-те) е канена да играе в почти всички европейски столици. Учи в балетна школа, а след конкурс е поканена в "Театър-Студия". От 1923-а е на сцената на Народния театър в София, където се изявява в ролите на Розалинда в "Както ви се харесва" на Шекспир, лейди Уиндърмир във "Ветрилото на Лейди Уиндърмир" на О. Уайлд, Олга в "Три сестри" на Чехов, Боряна в "Боряна" на Йовков и др. Изпратена е да специализира във Виена, Берлин и Париж със средства, отпуснати от държавата. Участва и във филма "Безкръстни гробове" (1931). Авторка на статии по въпросите на театъра и на мемоари.
-
Наряд за начало:
"Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас.
Ти Си радост за всички от сега за през всички векове."
Беседа: Познание. Самопожертвуване, 18 февруари 1917 г., Неделна беседа
Наряд за край:
Господнята Молитва - Молитва
„Въ мистицизъма числото едно разбира Богъ.”
„Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме. Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ.”
-
Мисъл на деня - 23 Ноември 2008 г.
„Лошото не е в женитбата, но в скритите, потайни желания. Мойсей беше светия, но въпреки това – женен. Авраам, Яков също бяха свети хора, но женени. Не може да се определи дали жененият или нежененият ще влезе в рая. Това се определя от живота на човека. Който прилага Любовта, Разумността, Истината и Доброто, независимо от това дали е женен или неженен, той е в рая. Който не прилага тези добродетели, той е в ада. Добрият живот определя мястото на човека, а не положението му като женен и неженен. Много неженени са в ада и много женени – в рая.”
Из Причини за страданията, УС, 29.XII.1935 г.
-
"И тъй, положете мисъльта: Вънъ отъ Любовьта животъ не сѫществува; вънъ отъ Любовьта църква не сѫществува; вънъ отъ Любовьта народъ, общество не сѫществуватъ. Това е великата църква, която трѣбва да обедини човѣчеството, това е Божествената Любовь на самопожертвуването, която обхваща всички велики хора съ малки идеи, подразбирамъ безкористнитѣ хора. Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания. Прѣдставилъ се богатиятъ, изложилъ своето меню, като казалъ, че иска хубава кѫща, хубавъ палатъ, всѣка сутринь по едно ядене, на обѣдъ – друго, вечерь – друго, да се облича въ хубави дрехи и т.н. Господь му казалъ: „Всичко това ще бѫде.“ Слѣдъ това сиромахътъ казалъ: „Господи, азъ искамъ да гледамъ винаги Твоето лице.“ – „Ще бѫде,“ му казалъ Господь. Богатиятъ живѣлъ въ този разкошъ 10, 20, 50 години и му дотегнало всичко това. „Задушихъ се най-послѣ отъ този животъ, нѣма ли промѣна въ положението ми?“ Господь казва на ангелитѣ: „Отворете едно малко прозорче на неговия палатъ, нека отъ тамъ гледа.“ Първото нѣщо, което той видѣлъ отъ това прозорче, било неговия слуга, сиромаха да стои високо на една стълба. „Какво търси той тамъ високо на стълбата“, пита богаташътъ. – „Сиромахътъ поиска винаги да гледа лицето на Бога и затова стои тамъ високо.“
Вие може да сте въ положението на богатия човѣкъ и да се задушите въ себе си, а може да сте въ положението на бѣдняка и да стоите на върха на стълбата, да гледате лицето на Бога. Това значи да познаешъ Бога."
-
„Мнозина, като говорятъ за любовьта, казватъ: „За нея ние умираме.“ Човѣкъ може да умре, безъ да разбира любовьта. Любовь съ умиране не се намира. Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта. Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е изразъ на Божествената любовь. Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви, безсъзнателни, т.е. иматъ само едно механическо движение.”
Предложение за жив форум, среща
в Да се опознаем. Срещи на живо
Добавено
Искаме. Ако започнем сега да се уговаряме до Коледа може и да съберем
.