[Мисли за Щастието и Радостта]

"Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта."

Езикът на природата

[Разни мисли от Учителя]

"По какво се отличава човек от животните? – По своята мисъл. – Като мисли и чувства, човек се свързва с всички същества над и под него и възприема техните състояния. Така той се обогатява със знания. Забелязано е, че колкото по-чувствителен е човек, толкова по-лесно възприема трептенията на околната среда, на окръжаващите, и според това може да се настрои хармонично или дисхармонично. Достатъчно е да тури той дясната си ръка под лявата на някой човек, за да възприеме състоянието му, мисълта му, дали е възходяща или низходяща; същевременно той може да определи и възрастта му. Причината за това се дължи на факта, че всеки човек, според състоянието си, образува около себе си специфична атмосфера, специфични трептения, които чувствителният веднага възприема. Ако трептенията на известен човек са низходящи, хората постепенно започват да го избягват. Щом повдигне състоянието си, трептенията му също се повдигат и хората отново го обикалят. Песимистите, мрачните и отчаяни хора обикновено са самотни."

Езикът на природата

[Красотата на България]

Вечнозелен дъб откриха у нас

В местността Карандила над Сливен бе открит вечнозелен дъб. Подобно широколистно дърво е голяма рядкост и почти не се намира в България. Това съобщиха от природен парк "Сините камъни", на чиято територия е открит дъбът, наречен пърнар. В момента се подготвя документацията за регистриране и публикуване в ботаническия институт към БАН. Вечнозеленият дъб е по-малък от нормалния, а короната му е силно разклонена. Според специалистите откриването на общо 11 пърнара на височина от 800 до 1100 метра е уникално за родната наука.

Изт.

Когато говорим за разходки през уикенда, пикник, дори риболов, неизменно е предимство да имаш планина „под ръка”. Знаем за близостта на София до Витоша. Но има и един друг град, който може да си позволи този „лукс”. Сините камъни, част от Старопланинската верига са приели в полите си Сливен. Дали е по същия модел или е съвпадение, Сините камъни е природен парк, разположен на север от града. Името му идва от скалните масиви, които са част от парка и се виждат от града. Те се различават драстично от релефа на останалата част на Стара планина.

Всъщност синият цвят идва от специфичен мъх, с който са обрасли скалите. А в зависимост от Разходката с лифт определено си заслужававремето и от сезона този мъх изглежда по различен начин – син, сив или зелен. Тук по височина „сливенската Витоша” драстично отстъпва – най-високата точка в природния парк е връх Българка – 1181 м. Но Българка е и най-високия връх в Източна Стара планина. Той е лесно достъпен и често посещаван от туристи.

Сред най-големите богатства на парка са птиците, които съставляват 70% от животинското царство. В парка се срещат 145 вида птици, някои от които могат да се видят само тук.

Трудно обаче бихте могли да чуете сливналии да се качват на Сините камъни. Обикновено те отиват Езерото на Карандилана Карандила. Карандила е част от парк Сините камъни. Там има много ведомствени станции, спортни съоръжения, хотел, дори изкуствено езеро, което я прави местен курорт.

В града на стоте войводи, както в столицата, най-лесният начин за стигане „горе” е половинчасовата разходка с лифт. Началната станция се намира в подножието на планината, на километър от Сливен. А самата разходка с въжената линия открива невероятна гледка към живописни местности и стръмни пропасти.

Друг начин за стигане до Карандила е т.нар. Хайдушка пътека. Тя е използвана главно от местните хора. Не е трудна за покоряване и също е добър начин да се насладите на красиви гледки Кулатаи да поддържате тонуса си в същото време. А за най-мързеливите има и асфалтов път, който води до местността.

На най-високата точка тук е изградена телевизионната кула, наричана от жителите на града „Кулата”, която се вижда от десетки километри разстояние. Но не това е най-интересното за нея. Районът е известен със воя вятър – „сливенския вятър”, който благоприятства за делта- и парапланеризъм. А до самата кула има такава площадка. Това е и един от често практикуваните тук екстремни спортове.

Историите разказват, че името Карандила идва вероятно от времето, когато в Сливен е върлувала Гледка от Карандилачерна чума. Тогава много хора се изнесли в местността, за да се спасят от болестта. Счита се, че слабата радиация от урановите залежи в района е унищожила чумата и е предпазила приютилите се тук бежанци. Именно това, че местността е използвана в „черни” времена, е наречена и черна - кара.

Изт.

[Празниците, символите и еволюцията ни]

Зимен Кръстовден

На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст, Неядка, Попова Коледа. Вярва се, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и завършват на Кръстовден. Свещеникът “кръщава водата”, като пуска в нея кръст. След това с котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др. Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между Нова година и Йордановден.

[Кожни екземи]

Преди няколко години, покрай здарвословни проблеми, дълго време ми течеше кръв от двете уши. Не правех нищо, освен да почиствам внимателно съсиреците. След като се решиха проблемите ми (не само здравословни ) и кървенето спря. Но периодически имах лека болка и сърбеж. В такива моменти разтривах ръцете си за да ги затопля и ги слагах като слушалки отстрани на ушите; помага. В ръцете ни има голяма лечебна сила . Две години след въпросното кървене от едното ухо падна нещо като съсирек с големината на лещено зърно.

Не е по темата, знам, но споделям схващането, че когато организма се поти или ни тече секрет от носа, ушите, ние изхвърляме натрупани отрови (най-общо казано). Процесът на възстановяване на здравето е мноого дълъг.

Съгласна съм, че екземите са много дразнещи и неприятни,за да ги оставим така..., съгласна съм, че книгата на Луиз Хей е голяма насока, но не е универсална, защото всеки случай е много различен. Но докато сам човек не пожелае да опознае себе си и да открие причините за проблемите си, нито мазилата, нито четенето на книги ще му решат проблемите. Ефектът винаги ще е временен.

Бъдете здрави!

[Деца индиго, кристални деца]

Като майка на две деца, смятаща, че добре се грижа за тях и добре ги възпитава, искам да попитам: защо някои от тук пишещите смятат, че мнение по въпросите за децата могат да дават само хора, които са родители или по-скоро само майки? Създаването и грижата за един нов живот не е само да го заченеш или после непрекъснато да полагаш основни грижи за него. Ако някой можеше да даде отговор как е най-правилно да се отглежда дете нямаше да се питаме всеки ден това .

Препоръчвам да се прегледат спомените на стенографките на Учителя - голяма част от неговите ученички са работили като възпитатели, а не са имали собствени деца, така че... А също и да се прочете "Учителя за възпитанието".

По въпроса за деца индиго или кристални - не съм срещала такова дете или родители на такива деца, а само с четене не става. Така че нямам мнение, а само от обща култура да се изказваме . Като прочета основните напътствия дали имаме дете индиго и решавам, че и моите спадат донякъде към тях . Но и да не са - това не ги прави по-малко полезни за обществото или втора ръка хора в промените, които евентуално ще настъпят, ама кога точно и как никой още не знае, само се говори. Да очакваме, че децата индиго или красталните деца ще доведат до някакъв голям прелом в развитието на човечеството, особено ако няма необходимите промени в останалата част от това човечество, е утопия.

Всяко дете, всеки родител, всеки един от нас е уникален и никой не е повече от другите. Просто сме Божии деца.

[Шоколад]

Таман се отвори тема за почитателите на някоя отрова (кафе, шоколад,...) и се намери някой да я развали със забележки и предупреждения от рода на "Опасно за живота".

Абе, хора, вземете, прочетете! Кафето, какаото са съществували в природата тоолкова отдавна, че трябва да търсим в историята и със сигурност човечеството не е изчезнало от това, че използва печенето или ферментацията на някакво растение за да достави наслада + другите екстри . Майката Природа е била така щедра и ни ги е дала, но е оставила на нас да решим как да ги използваме. Сетете се за змийската и една камара отрови - в малки дози лекуват!

За мен е по-правилно, ако нямаш възможност да обядваш, да вземеш 2-3 квадратчета шоколад, отколкото да продължиш да търчиш цял ден, разчитайки на фотосинтеза само. Колкото до прекаляващите - има и такива, но прекаляващи (зависими) има във всяка една среда .

Преди 200-300 години, когато сме почнали да ги използваме по осъзнато (разбирай стигнали са и до нашего брата европееца) не е имало спецове по здравословно хранене, нито диетолози, нито хора с титла д-р отпред, които да ни казват какво е правилно и какво не. И всичко е било ОК или cool! (както казва един съфорумец . Баланс във всичко. Това е!

Хайде, весело посрещане на Новата година!

[Празниците, символите и еволюцията ни]

На 22 декември българската православна църква отбелязва деня на Св. Великомъченица Анастасия.

На този ден празнуват тези, които носят името "Анастасия". Великомъченица Анастасия е най-известната и почитана (също и в Католическата църква) светица с това име, покровителка на аптекари и лекари. Тя е живяла през 3 век. Родена е в знатно римско семейство, баща й бил езичник, а майката - християнка. Посветила живота си обаче не на знатни пиршиства, а на грижи за бедни, болни и нещастни. На затворниците носела храна и дрехи, на просяците давала хляб, лекувала болестите на болните, превръзвала кървящите рани на ранените. Страдащият римски народ й бил признателен, но официалната римска власт й отредила друга присъда. По време на император Диоклециан войници на управителя на Илирия я превързали на четири стълба и я изгорили около 304 г. в Сирмиум (Сремска Митровица).

В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта. Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта - Нашташа или Св. Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува св. Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото Св. Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере. Ако времето е хубаво през деня, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.

Именници: Анастасия, Ася, Наташа (името Анастасия означава "възкресение": от гръцки ana - горе, stasis - ставане).

[Красотата на България]

Бистришкият манастир “Св. Петка”

Намира се в местността Калугерови ливади на Витоша, в северозападните покрайнини на с. Бистрица, на около 15 км от София.

Манастирът е основан през Х в., но както повечето манастири по българските земи, е разрушен при нашествието на турците през ХІV век. След Освобождението се построява малка черква, просъществувала до 1951 г. През 1956 г. е построена днешната черква. Понастоящем манастирът е действащ.

Манастирът се състои от малка църква, жилищни и стопански сгради. Черквата “Св. Илия” е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна и с притвор и камбанария над нея. Храмовия празник се чества на на 14 октомври.

[Честит Рожден Ден! - 2]

Честит рожден ден, Ани!

Желая ти Светлина по пътя и здраве за да й се радваш!

[Кафето - стимулатор, лекарство или наркотик?]

Кофеинът, освен в кафето, се среща в над шейсет растения - чай, какао, гуарана, както и в продуктите, направени от тях – шоколад, студени чайеве, безалкохолни.

Всичко, което пием или ядем влияе върху нашето здраве (физическо и психическо). Така че да обвиняваме само една напитка или само една храна за някакви проблеми - няма логика. Както винаги нещата са комплексни. Ако за едни намаляването на стреса е чрез чаша кафе, при други е с цигарка в ръка, при трети - чаша ароматен чай. Всеки с порока си .

[Спомени от Елена Андреева]

"Учителя помагаше лично на отделните личности. Имаше случаи, когато помагаше колективно – едновременно на мнозина. Такъв е случая с изселването на българските евреи. В годините, когато Хитлер върлуваше в Европа и пращаше евреите в камерите на смъртта, той се опита да повлияе и на българското правителство – и те да изпратят евреите в Полша – в камерите. У нас започнаха да се изпращат евреите от един град в друг. Имах близка приятелка – Вуча Бехар от Стара Загора – беше изселена в Търговище. Друга близка позната еврейка от Казанлък бе изпратена във Видин. Българският народ не одобряваше това. Започнаха се протести пред властта от разни групировки. Много организации се противопоставяха на властта в защита на евреите. Спомням си, че и писателския съюз направи това. Чест прави това на българския народ.

Един наш приятел, който беше получил образованието си в Полша – Методи Константинов – работеше тогава в информацията при Казасов. Извикали брата и му казали, че той трябва да съпроводи българските евреи до Полша, тъй като той владее полски език. Отговорил им, че ще си помисли. Веднага отишъл при Учителя и му казал какво му предлагат. Учителя изпратил да повикат Владимир Лулчев, който по това време имаше връзка с цар Борис и му казал: „Кажи на царя, че ако пусне дори един евреин да изпратят в Полша, помен няма да остане от династията му.” Лулчев е отишъл да се срещне с царя, но му казват, че не знаят къде е отишъл. Учителя казал на Лулчев: „Ще отидеш и ще го намериш.” Лулчев отишъл втори път, но и сега му казали, че царят е отишъл някъде и не знаят къде е. Като опитал всички възможности, за да намери царя и не е успял, върнал се при Учителя и му казал: „Никой не може да ми каже къде е царя.” Тогава Учителя влязъл в стаята си, излязъл след малко и му казал: „Кричим”. Лулчев отишъл в Кричим и когато царя го видял, го попитал кой му е казал, че е тук, Лулчев му отговорил: „Учителя ми каза.” Лулчев предал на царя какво му е казал Учителя. Царят и Лулчев се върнали в София. Царят скъсал пред Лулчев указа, който е бил подписал за изпращането на евреите в Полша. И така българските евреи бяха спасени от смъртта. Учителя активно се намеси в спасяването на българските евреи. Това не е заплаха, която Учителя е направил с думите: „Помен няма са остане от династията му, ако пусне евреите в Полша.” Това щеше да стане по закона на кармата.

Учителя не искаше да стане едно голямо престъпление. Ако царят не беше послушал, непременно щеше да има последствие и щяха да пострадат неговите наследници. Когато стана преврата на девети септември и след това България се обяви за Република, неговите наследници – децата му и царицата, напуснаха България без да пострадат. Те бяха оставени да отидат където искат и бяха подпомогнати от самата власт.

В живота съществува закон за причина и последствие, наречен кармичен закон, който гласи: каквото направиш, ще ти направят. Царят имаше власт да не допусне евреите да бъдат унищожени в камерите на смъртта. Неговите наследници получиха благодатта от добрата постъпка на бащата. Те напуснаха България невредими. Вярно е и че българският народ не беше съгласен, и не одобряваше изпращането на евреите в Полша. Пряката намеса на Учителя попречи да се извърши престъпление към 50 000 евреи.

Разказваха ми, че когато бяха подгонени евреите у нас, някои от консисторията били решили да съберат всички скъпоценни камъни, които били в синагогата за извършване на разни ритуали, били занесени и предадени на Учителя за съхранение. След като Учителя напусна земята, на Изгрева дошъл един от членовете на консисторията и запитал някои от ръководството на Братството, дали знаят нещо за това, което е предадено на Учителя. Брат Борис Николов му казал, че Учителя, преди да напусне земята, му предал кутията със скъпоценните камъни, за да ги предаде на някой от членовете на консисторията, когато ги потърсят."

Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи

Предстоящо издание на издателство Бяло Братство

[Поучителни истории от Учителя - 2]

"Индусите имат обичай да укротяват слона по лек начин. Докато го държат затворен в клетка, той е силен, не се подчинява. Като се приближи някой до него, той започва да маха с хобота си и го държи далеч от себе си. Щом го обърнат на гърба и го търкалят няколко пъти, той отстъпва и си казва: Няма какво, ще отстъпя, вие сте по-силни от мене. Слонът е умен, той знае, кога трябва да се подчини на човека и кога не трябва. И човек, като слона, не е свободен. Мислите ли, че с тия тела, които имате днес, сте свободни? Казваме: Аз не се подчинявам на никого. – Какво ще правиш? Вързан слон си, ще се подчиниш. – Искам да бъда свободен! – Чуден човек си! Ти си свободен да ядеш и да пиеш, но ще работиш, за да осигуриш прехраната си. – Тогава, защо Бог е създал така света? – Ето един въпрос, на който не може да се отговори. И Бог може да се запита, защо човекът, малкото същество, създадено от Бога, се противи на Неговите заповеди? Бог ти каже да направиш нещо, но ти отлагаш, не го изпълниш. После страдаш и се питаш, защо иде страданието. Човек сам допуска страданието. – Как? – Чрез непослушанието си. Сега, и да ви говоря за страданието, и да не ви говоря, вие неизбежно ще страдате. Важно е, доколко може да използвате страданието."

Из Основа на знанието

[Не прави непоискано добро]

Може малко да изместя темата, но не ви ли се струва, че правенето на добро е по-лесното? Особено, когато започнеш да си задаваш въпроси като: Кой съм аз? Защо съм тук? и се обърнеш навътре към себе си.

За мен е по-трудно от недобрите неща, които понякога сме принудени или избираме да направим (защото всеки има такива избори) как да изберем по-малкото зло?

[Мъдростта на Майка Тереза]

"Това, което градите с години, може да се разруши в един миг.

Независимо от това, продължавайте да градите."

"Ако сте постигнали безкрайно щастие, ще ви завиждат.

Независимо от това, бъдете щастливи."

"Поделяйте с хората най-хубавото, което имате, въпреки че и това никога няма да е достатъчно. Независимо от това, поделяйте най-хубавото, което имате. В края на краищата, всичко, което правите, е нужно не на хората. Нужно е само на вас и на Бог. Молете се заедно и бъдете в единство."

"За мен няма различия в националността, в цвета на кожата, във вероизповеданието. Всички хора за мен са деца на Господ. Човечеството е моето семейство. Всички заслужават моята помощ, всички са създадени за това, да обичат и да бъдат обичани."

"Милосърдието е огромна сила. Милосърдието сближава по-силно от кръвното родство и приятелството. Само милосърдието може искрено да се възхищава от всяко живо същество, само защото то е дело на ръката на Господ."

"Не се вълнувайте, че нямате всичко, което искате. Просто идете и служете на хората: дръжте ръцете им в своите и изразявайте любовта си. Ако следвате този съвет, ще излъчвате светлина като фар."

[Разни мисли от Учителя]

"Има три начина за разрешаване на мъчнотиите в света. Това, което не можеш да направиш чрез волята, можеш да го направиш чрез сърцето, и това, което не можеш да направиш чрез сърцето, можеш да го направиш чрез ума. Следователно, всеки човек има една възможност да направи нещо. Ще го направи в един от трите свята. Ще започва всякога сърцето, но да не се внасят отрицателни мисли в него, и не започвайте с мъчното; почнете с това, което можете да направите."

Из Организиране на вътрешния човек

[Поучителни истории от Учителя - 2]

"Ще разкажа един случай из американския живот – за капрала и Вашингтон. Капралът заповядал да се дигне една голяма греда от 30 войника. Но гредата била много тежка, и войниците не могли да я дигнат. Още един човек трябвало да помогне, а капралът вика, ругае всичките. В това време минавал Вашингтон и казал на капрала: Защо не помогнеш и ти? Капралът отговорил: Аз съм капрал. Тогава Вашингтон подложил рамото си и помогнал на войниците да повдигнат гредата. След това той се обърнал към капрала с думите: Аз съм генерал Вашингтон.

Сега светът е пълен с капрали и от тях страда. На хората трябва един метод за самовъзпитание. В теорията има една опасност. Трябва да се знаят нещата. Някой казва: Аз чувствам нещата. – Да чувстваш е едно нещо, а да даваш насока на чувствата си, то е съвсем друго. Казваш: Аз мога да направя това. – Да можеш да го направиш е едно нещо, а да го направиш, е съвсем друго. Човек, който се учи, не трябва да се смущава от знанието на другите."

Из Организиране на вътрешния човек

[На какво се зарадвахте днес?]

Klaudia, Да ви е живо и здраво детенцето! Само радост да носи!

Аз се зарадвах на инициативата на момчетата от Механо-техникума в София. Вчера, както знаете, се навършиха 100 години от раждането на Вапцаров. Децата ходиха на стрелбището, където е убит поета, който е патрон на училището. А сега са подели инициатива за отмяна на смъртната му присъда. Радвам се, че има деца, които се интересуват от историята ни. Радвам се, че в тези трудни времена има и преподаватели, които са с тях.

[Децата и домашните любимци]

Вкъщи винаги е имало животинки - кучета, рибки, костенурки, сега - 2 котачета.

Когато родих първото си дете широко разпространено беше мнението, че котките са причина за алергия сред много от децата, че въобще не трябва да има домашни любимци вкъщи, че папагалите и някои др. птички разпространяват един специфичен микроорганизъм... Бъррр. Последните изследвания показват, че май нещата не са точно така . Напротив, децата с домашни любимци имат по-силен имунитет.

Имаме си бебче отскоро . Какво да кажа за животинките? Кучетата лаят, бебчето спи. Ако мръдна на повече от 2-3 метра от количката най-старото куче отива и ляга до количката да я пази. Не че има причина - на двора сме. Вътре вкъщи е същото. Ако Бебката плаче - най-възрастната котка отива и се изправя на лапи да види защо е неспокойна. Такива грижи се полагат за дребосъчката, че нямам думи.

[Литературата - в имена и дати]

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

[Литературата - в имена и дати]

На 07.12.2009 г. се навършват 100 години от раждането на Никола Йонков Вапцаров.

2009 г. е обявена от ЮНЕСКО за година на Вапцаров

"Филмът на Мая Вапцарова "Ти помниш ли" разкрива неизвестни факти и премълчавани истини

Премиерата на документалния филм за Никола Вапцаров "Ти помниш ли", чийто сценарист и режисьор е Мая Вапцарова, е утре от 19 часа в кино "Люмиер". Събитието е в Националната програма за честване на стогодишнината от раждането на поета, която се провежда под патронажа на президента Георги Първанов.

54-минутният филм е решен нетрадиционно, в стила на класиката на ВВС. Актьорът Георги Златарев се превъплъщава във великия поет. Анани Явашев пък влиза в образа на един от войниците, участвали в разстрела му. Той играе, по думите на авторката, "циникът, който задава въпроси на Вапцаров от гледна точка на нашето съвремие".

Докато осъществява амбициозния проект, екипът открива уникални текстове, писани от и за Вапцаров, неизлизали досега на бял свят снимки.

Особен интерес сред зрителите ще провокират спомените на Любен Х. - последния жив участник в разстрела на Вапцаров, тогава служещ в Школата за запасни офицери. Той твърди, че на екзекуцията е присъствал немски офицер от Абвера и прословутият шеф на отдел "А" на Държавна сигурност Никола Гешев.

Според Любен Х., след като Вапцаров не е бил улучен смъртоносно при залпа, Гешев го застрелва собственоръчно. Петър Слабаков, който неотдавна си отиде от грешната ни земя, в онези години служи в Школата за запасни офицери. Големият актьор се връща към спомените си и с разказите си оказва на Мая Вапцарова изключително ценна помощ за сценария.

Публиката ще види и непоказани снимки на Никола Вапцаров от личния архив на семейството - първото известно досега фото на малкия Никола от 1914 г. или 1915 г. с български офицери, знамето на младежката организация на ВМРО "Пейо Яворов" от 1926-а, отвлечената заедно с мис Стоун през 1902 г. банскалийка Цилка с дъщеря си Елена, чийто кръстник е станал Яне Сандански...

"Идеята ни беше да проследим историята на Вапцаровия род, за да обясним Никола Вапцаров като явление", твърди племенницата му. От едната страна са Везините, дали просветители, учители, свещеници. Марко Везин издава 30 години преди д-р Петър Берон "Буквар за деца сръбско-българского" в съавторство със сърбина Новакович. Друг Везин е поп в Мелник и е убит от фанариотите, защото за пръв път дръзва да служи на български език. От другия род избягалият от Охрид заради убийство на турци хаджи Продан е изцяло свързан с революционните борби. Самият Хаджи се свързва с гръцкия революционер Ригас Велестинлис и събира чета за участие в Гръцкото въстание от 1821 г. От рода Проданичи участват в Кресненско-разложкото въстание и създаването на комитетите на ВМРО, Илинденското въстание - до дядо Йонко, превърнал прякора си Вапцаря във фамилия. И може би е съвсем закономерно Никола Вапцаров да съчетае в себе си поета и революционера.

След премиерата си утре в кино "Люмиер" филмът "Ти помниш ли" ще бъде показан по Канал 1 на БНТ."

Изт.

"Стиховете му звучат така, че сякаш са писани днес

Оказа се например, че текстът на химна на Морското училище, изпълняван от 1931 г. до 1936 г., е съчинен от Вапцаров. Имало е конкурс сред курсантите и той го е спечелил."

Още по темата - тук.

[Какъв е смисълът на физическата красота? - част 2]

Поучителна история:

Красотата и Грозотата

Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг.

И си рекоха една на друга:

- Хайде да се изкъпем в морето.

И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.

А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърда свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата. И Красотата продължи по пътя си.

И оттогава насетне мъжете и жените бъркат едната с другата.

Ала има и такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата.

И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им...

[Що е Богатство?]

Мнението ти ме предизвика да се замисля повече през уикенда, и стигнах до един извод, който май ще излезе много важен за всички стерилни майки ... "Попрехвърлих" почти всички случаи, с които се познавам лично и установих една закономерност - При доста жени, стерилитета идва основно от разминаване между духовното им ниво на развитие и нивото на Вярата, която трябва да притежава дадена жената. При драстично разминаване на тези две нива, много трудно една жена може да стане майка.

Духовното ниво, най вече може да се измерва с качествата и добродетелите, които са натрупвани вследствие на опит от различни прераждания, ...а нивото на Вярата е променлива, до която трябва да се достигне в настоящият живот. Нужно е нещата да се хармонизират.

В крайна сметка, ако няма хармония между двете "компоненти", с голяма убеденост може да се твърди, че плод трудно може да се зачене, а още по-трудно може да се износи и роди.

Може направеният извод да е много важен, въпросът е за кого? И по-големият въпрос е дали е верен? Защото ако желаем да установим закономерност - винаги ще намерим въз основа на какво.

[Сподели настроението си с музика или стих - 4]

Louis Armstrong - Kiss To Build A Dream On (1962)

[Петър Димков - Лечителя]

Из рецептите на Димков:

Розмарин

Тази билка се употребява против мозъчно възпаление - менингит.

Дозировка: Вземат се два-три стръка бабин косъм (розмарин), варят се в малко вода, докато остане 1/4. В отварата се слага камфор, силна ракия или спирт. Всичко това се налива в шише, откъдето се взема по малко течност в памук и се трият цялата глава и врата.

Това се повтаря два-три пъти на ден.

Против пърхот

Дозировка: От бабин косъм и коприва се вземат по 3-4 стръка, варят се във вода 20-25 минути. В отварата се налива и 1 чаша оцет (кафена чашка). С тази отвара се мие косата два-три пъти седмично. Прочиства пърхота, спира падането на косата и стимулира растежа й.

Добър стимулант при умствена и физическа умора

Дозировка: 2 ч. л. розмарин в чаша вода 300 г. се запарва, пие се по малка чашка два-три пъти дневно. След прецеждане топлата билка се използва като лапи при контузии и ревматизъм и за гаргара. Използва се в народната медицина и като инсектицидно средство против молци.