Ася_И
-
Общо Съдържание
2091 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
10
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ася_И
-
-
Може да не е по темата, но искам да цитирам едно упражнение от книгата "Даоски методи за трансформиране на стреса в жизненост" на Мантак Чиа (има я в Спиралата):
"Събиране на енергията на усмивката в пъпа
1. Много е важно да завършиш със складиране на енергията на усмивката в пъпа. Повечето от нежеланите странични ефекти от медитацията се причиняват от излишъка на енергия, натрупан в главата или сърцето. Областта на пъпа може благополучно да се справи с голямото количество енергия, произведена от Вътрешната усмивка.
2. За да се събере енергията на усмивката, концентрирай се в областта на пъпа, в мястото, разположено на около 3.7 см навътре от пъпа. След това мислено задвижи енергията по развиваща се навън от пъпа спирала тридесет и шест пъти; не отивай по-високо от диафрагмата или по-надолу от лонната (срамната) кост. Жените започват спиралата в посока, обратна на часовниковата стрелка. Мъжете започват разгъването на спиралата в посока по часовниковата стрелка. След това посоките се обръщат и връщаш енергията обратно в пъпа, завъртайки я двадесет и четири пъти. Използвай пръста, за да водиш първите няколко пъти. Сега енергията е надеждно складирана в пъпа, на твое разположение, когато се нуждаеш от нея. Сега си завършил Вътрешната усмивка."
Защо има разлика в посоките за мъжа и жената - как мислите?
-
Тази неделя синът ми беше на разходка - почистване из Витоша. Освен доброто настроение донесе и едно шише с вода "от изворчето, за чието почистване помогнах, мамо. Много е сладка!"
-
"Ще съберем парите, не останаха!", не крият ентусиазма си хората, ангажирани с каузата на Анджелина. Биляна Гецова и Надежда Джамбазова дори са намерили нестандартен начин да спасят живота на 5-годишното момиченце - с фотография. Двете майсторки на обектива правят уникални фотосесии - във Варна и София - в помощ на Анджелина. Цените им са съответно 30 и 40 лв., а парите от стилните снимки отиват в сметката на Анджелина. На 22 ноември от 14 часа пък в Морското казино във Варна ще има благотворителен концерт за малкото момиченце. Билетите са по 5 лв. Парички за Анджелина в специални дарителски кутии се събират и в много магазини във Варна, София и страната и по Черноморието.
"Не знам как да благодаря на всички, които подадоха ръка на детето ми", признателен е таткото на Анджи - Илия. И е сигурен, че добрите хора няма да изоставят 5-годишното момиченце и в този критичен момент. Защото понякога 130 хиляди лева въобще не са много. А 15 дни са предостатъчни - за да спасиш един детски живот.
5-годишното момиченце рисува с надеждата, че ще се излекува
"Този призив е към всички хора с големи сърца. Нека всеки, който се докосне до тази история помогне на Анджелина да заживее нов, различен живот – живот на здраво и щастливо дете! Тя беше лъчезарно, добро и красиво дете до 23 септември т.г, когато животът й се преобърна. След разходка, майката на Анджи забелязва по крачетата й множество синини. Притеснена, завежда детето на лекар, където се появяват съмнения за левкемия. Незабавно се правят изследвания и диагнозата е потвърдена. Петгодишната Анджелина Чобанова се нуждае от спешна трансплантация срещу рядка форма левкемия."
Сайтът на кампанията за Анджи: http://www.help-littleangelina.com/
-
Четох, че в древен Китай на докторите (лечителите) се е плащало за да поддържат пациентите си здрави и ако те се разболеят тогава лечението е безплатно, т.е. грижите са били основно профилактика – на всички нива. Как ви се струва тази идея?
-
Учител е не този, който учи, а този от когото се учим.
Из древните мъдрости (не помня автор). Особено за Духовният учител.
-
-
За мен кафето е една лиготия на скуката.
Не знаех, че съм скучна, нито лигава
Това може би защото мога да се насладя на чаша кафе
. Както и на хубав сладолед (най-лесният начин да ме подкупят - приятелите ми знаят 
) + още много други неща...Урааа! Да живеят скучните хора!
-
Мисъл на деня - 13 Ноември 2009 г.
"Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното.— Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? — Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот — в живота на любовта."
Молитвен наряд за всеки ден:
Да се прослави Бог... – формула
Молитвен наряд за петък:
Фир-фюр-фен – песен
-
Още един цитат по темата, този път от Учителя:
" Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните - към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи, да е ликвидирал с своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен."
Из "Малкият брат", 1 Януари 1939 г.
-
Богородична стъпка
В близост до Старозагорски бани се намира една местност, известна с името Богородична стъпка. Богородична стъпка е голяма скала с вдлъбнатина в нея, с формата на стъпка от човешки крак. В съседство има нещо като каменен саркофаг. Местността е с високо биоенергийно излъчване и местните хора вярват, че помага за лечение на редица заболявания. С нея са свързани и няколко легенди. Една от тях разказва, че Света Богородица е минала през тази местност. Според друга - на това място са пренощували монасите, които са пренасяли мощите на св. Иван Рилски. През 2003 г. там е открит параклис, който се казва Рождество Богородично. Когато през 2002 местният жител Нейчо Петков започва да строи храма, само една малка пътечка водела светото място с лечебна вода в "стъпката", която никога не пресъхва. Днес до църквата води широк път, а наоколо са засадени 250 иглолистни дръвчета. Наблизо има беседка, пейки и масички. Всяка година, на големия християнски празник Рождество Богородично, тук се събират много хора, които изминават няколко километра пеша, за да запалят свещ в параклиса.
Има традиция всеки който дойде тук да закачи парцалче на близкото до скалата дърво с вярата, че ще се излекува и ще му се сбъднат желанията. За всички има и изпитание през което преминават само праведните, провирайки се през цепнатина в скалите.
-
Към пожеланието за здраве и хармония да добавя: И не забравяйте да се молите. Защото в основата на всяко лечение е молитвата. А също така и да благодарите. За мен да лекуваш някого е чест и всеки Лечител трябва да е благодарен за това. Приелите помощта - също, но това е друга тема.
-
За мен идеално здрав човек няма. Дори и сред Лечителите (доказано такива
).Има едно оптимално състояние на физическото тяло, което може да поддържаме.
Лечителя, когато се е осъзнал и е приел, че е такъв не трябва или по-скоро не бива да убеждава когото и да е било, че се нуждае от помощта му. Макар че е трудно да седиш до близък човек, да знаеш, че можеш да помогнеш и да знаеш, че не бива да помагаш. Защото се нарушават Божествените закони. Мисля, че има и такава тема - за непоисканото добро. Ако убеждаваме някого в полезността на нещо (в случая лечение) - правим непоискано добро.
Защо Лечителя не бива да се намесва? Защото светът се състои от физическа и духовна част. И човекът е съставен от физическо и духовно тяло, които са неразривно свързани. Болестите се проявяват и на двете нива. Бог ни е дал добро здраве за да се грижим за него. Сами. За да сме в хармония с Божествения промисъл. И едва когато не успеем, тогава може да потърсим помощ. Самият пациент като такъв, трябва да е осъзнал необходимостта от помощ. За да намери сам човека, който да му я даде. Трябва да искаш да видиш светлината, за да я запали някой за теб. Иначе си оставаш сляп и продължаваш да се луташ (боледуваш).
Много ми харесва следният цитат:
Учителя отговори: "Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзовеш, това върви го пътя на насилието."
-
"Юли 1926 година - младежки събор.
Времето е прекрасно, небето и въздухът са чисти и ясни. На събора присъстват ученици от цяла България. От едната страна на катедрата стоят братята, а от другата страна - сестрите. /Това все още е на „Оборище”./
Учителя ще говори през тези съборни дни, но ще говорят и учениците върху различни теми. Няколко дни цареше голямо оживление. По цял ден слушахме много интересни научни доклади от Георги Томалевски, от Тулешков, от Кузман, от Паша Тодорова, от неколцина още братя и сестри. През тези дни назря идеята да се направи едно списание, в което да поместваме наши, братски неща, като поезия, разкази, нещо из окултните науки, една беседа от Учителя, разни интересни новости и случки от спиритуалистическия живот по цял свят, сказки от брат Боян Боев, астрологични материали от Петър Манев и Георги Радев и още много други идейни неща.
По-късно започна да излиза това списание, нарекохме го „Житно зърно”.
Още по-късно излязоха и още две песнарки с песни от Учителя и братски песни. От брат Христо Дързев /който си замина рано/ излязоха две много хубави песни: „Аз съм бялото кокиче” и „Който живее под покрива на Всевишнаго... ” /91 Псалом/. Това споменавам нарочно, за да не се забравя това име. В аранжирането на песните взеха участие А. Ковачев, И. Попов, М. Икономов и много други музиканти.
Първите години, когато ходехме до Мусала, до Еди гьол из Рила, си спомням как се събираха тогава в Самоков и Чам кория, да ни гледат и цъкат: „Луди! Къде ги е повел тоя Дънов - млади мъже и жени! Срамота! Позор!” В София, когато тръгвахме на екскурзия на Витоша, излизаха от къщите си да ни гледат и да се чудят, че сме тръгнали по чукарите, да гоним Михаля. В тия години ние нямахме туристически екипи и кой с каквото имаше, тръгваше. С торби, препасани като дисаги, войнишки раници, купени на вехто. Пътувахме с гумени обувки, леки и евтини и за да не си хабим дрехите, ходехме с вехтории. Само Учителя правеше изключение - на планината ходеше с най-хубавите си дрехи. После и нас ни учеше да обличаме хубави дрехи в планината и да отиваме като в храм, че там няма от какво да се мърсим, за да ходим така окъсени и да ни се подиграват хората. А ние, ентусиазирани, весели, по целия път пеехме нестихващо. Стари, възрастни, млади, деца, тръгвахме с камион, често пъти без седалки, хвърчим за Рила! Не беше лесно да се разубедят 70 - 80 годишни хора да не поемат за Мусала, но кой слуша! Всички искат да видят Мусала, пък и на земята беше Учителя!
В първите години нямаше организация. Казваше се деня и часа на тръгване - толкова! Колите, т.е. камионите бяха частни. Имаше един момък здравеняк, с висок глас. Казваше се Начев. Той ни превозваше години наред. После коняри поемаха по-тежкия багаж. Нямахме още палатки и спяхме на открито край огъня. Основното правило беше да се пие само топла вода и да се преобличаме при всяко изпотяване. Никой не търпеше капка пот да засъхне по тялото му. Учителя вървеше напред, ние лека - полека, с почивки вървяхве след Учителя. На по-слабите се помагаше. Всичко ни се виждаше естествено, като че ли това е било от памтивека, както е естествено да тупти сърцето, така е естествено да сме тук, в тази дълга редица от хора, които помежду си се наричат братя и сестри и които са готови всеки момент да си услужат, да се насърчат. По пътя правехме няколко по-големи почивки - на закуска, обяд, после тръгвахме, а след това правехме кратки почивки. Никой не закъсняваше, никой не се губеше. Чайниците пътуваха с нас и по-младите стъкмяваха огън, за да има винаги топла вода. След нас не оставяхме и листче на поляната. Всичко се почистваше идеално, сякаш никой не е бил там, не е ял, не е почивал. Никой не късаше цветя. - „Към всичко живо ще имате свещено чувство. Няма да плюете, няма да замърсявате реките, езерата. Един пулс оживотворява всичко и всички. Ние сме едно цяло с цялата природа.” - така говореше Учителя ни. Някога планината беше безлюдна, пътуваше се спокойно, безопастно и свободно, и свободно можеш да правиш стая, където пожелаеш. Когато тръгвахме за Мусала, за да посрещнем изгрева на Слънцето, поемахме от лагера около 2 - 3 часа, за да бъдем всички горе навреме, винаги се спирахме пред „Окото” - езерото под самия връх. Веднъж Учителя каза: „Ако българите решат всяка година да почистват дъното на това езеро, всичките им работи ще се уредят. Почистете един извор, за да подобрите вашите работи, за да бъдете здрави. Прекопайте едно плодно дърво, полейте една зажадняла за вода градина, очистете въшките на една роза - това са дейности, които са неразривно свързани със самите вас. Един голям процент от неудачите ще се премахнат, ако имате добри навици.”"
Из спомените на Буча Бехар - "Така беше"
Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство" -
Какъв е смисълът на физическата красота? - част 1
Какъв е смисълът на физическата красота?Може да се създаде отвън навътре? Да се избистрят отделните елементи...
Ако един човек е създаден красив физически, всяка една част от него радва сетивата, това на 100% ли означава, че тази красота е и вътре? Нали каквото е вътре, е и вън? А ако е грозен, логиката пак ли остава същата? Има ли обективност във възприемането на физическата красота? Може ли въобще да се зададе въпрос за физическата красота, нали всичко е едно и не може да се дели, но как тогава да го задам?
"Има три вида красота: изкуствена, естествена и духовна.
Изкуствената красота е резултат от употребата на гримове. Много жени днес напластяват лицата си с козметика, за да изглеждат “прекрасни”, защото познават единствено изкуствения тип красота. Употребата на твърде много лекарства е направила кожата им сбръчкана, бледа, отпусната и без блясък.
Жените използват козметика, за да прикрият тези дефекти. А всъщност красота може да се постигне отвътре, без да са необходими скъпи продукти.
Истинската красота е резултат на добро здраве и пречистена кръв. Естествената красота, например, е красота на жизнеността и енергичността. Духовната красота отива една стъпка по-напред, включва естествената красота, но идва от сърцето и вдъхва уважение и възхищение на околните. Истинската привлекателност е недостижима без вътрешна красота, която е резултат от добро духовно и физическо здраве."
Мокичи Окада - "Здравето и новата цивилизация"
-
Честит рожден ден, Диди!
Здраве, щастие, Светлина и много Любов!
-
braman,
Много точен цитат.
Благодаря
-
Като гледам масово отношенията свекърва - снаха не са розови
.Думата свекърва идва от все кърви бълва. Зълва - от зла. Та може би и да има някаква логика в произхода им.
Според мен всяка майка иска най-доброто за своето дете и донякъде оттам се пораждат тези взаимоотношения. Мисля, че и много зетьове могат да се оплачат, че тъщата никога не е доволна от тях, че все иска да носят жените си на ръце и да им помагат повече
.Всичко е до хора. Ако една жена е склонна към сплетни и интриги, то тя ще има такива взаимоотношения и със снаха си. Има хора ( в случая жени - както казва един мой познат "кокошки"
), които не се спогаждат. И обратното. С моята свекърва (аз не обичам да я наричам така, предпочитам думата "майко") в началото сме имали неразбирателства - главно за хигиената. Тя е селска жена, работата й е главно по двора, в градината и не можеше да разбере защо трябва всеки ден да се мие, чисти, защо не искам да храня децата си с квасено мляко, както правят другите... Но разбра, че това е най-доброто и правилното за децата - нейните внуци и нещата тръгнаха много добре. Самата тя е наричала своята свекърва "мамо". Когато чуваш една снаха да казва мама правеше това така, или еди-как си за своята свекърва става приятно . За съжаление борбата за надмощие между свекървата и снахата (като че ли има кой знае какво да делят) е много лош пример за децата. Но това някак си не се забелязва в момента. Но ако едно дете от малко слуша само: моята свекърва / тъща е толкова злобна, отмъстителна,... трудно ще е настроено положително към настоящите си баба и дядо, да не говорим за бъдещата свекърва или тъща.
-
"Учителя лекуваше по чуден начин
Разказваха за множество случаи, при които Учителя бе излекувал разни лица. Един брат, С. Л. П., бил болен от тропическа малария. Учителя, като научил за това, му изпратил чаша вода и след като я изпил на малки глътки, оздравял.
Една сестра ми разправи следния случай. Нейната приятелка, също ученичка на Учителя, сериозно се разболяла. Изпратили я на Изгрева да попита Учителя какво да стори, за да оздравее. „Кажи й да вярва в доброто.” Тя почакала още малко, да чуе нещо по-реално. Тогава Учителя добавил: „Реални са само фактите.” и влязъл в градината.
Тя се завърнала при жената и предала думите на Учителя. Но чудното било, че докато тя още говорела с Учителя, болната й приятелка вече почувствала някакво подобрение. Един ден по-късно вече била съвсем добре и лично отишла да благодари на Учителя.
Подобни случаи са добре известни и се разказват от мнозина, но аз съм от онези, които предпочитат лично видяните факти.
Учителя ме бе научил да се сприятелявам с вятъра и студа и малките ми постижения в това отношение ме предпазваха от простуда. Все пак случваше се от време на време да се разболявам. Веднъж имах остро заболяване на сливиците. Вместо да отида на лекар, отидох на Изгрева и се разхождах пред салона, очаквайки завръщането на Учителя. Той дойде откъм поляната. Отидох при него и му казах защо съм дошла. Той се спря, погледна ме и каза:
- Ще ти мине. Пий топла вода и си масажирай врата. Когато излизаш, носи шалче. Това е всичко.
Благодарих му и тръгнах обратно за града. Още по пътя се почувствах по-добре. Вечерта изпих няколко чаши топла вода, масажирах малко врата си и на сутринта бях съвсем здрава.
Този факт, излекуването на острата ми ангина само за една вечер, учуди моето семейство, което беше започнало да настоява за лекар.
Учителя лекуваше по чуден начин."
Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
-
ягодка,
Бог винаги е с тебе. Но не очаквай да ти реши проблемите. Това ти трябва да направиш сама.
Усещам от последния ти пост, че почваш да отрезвяваш малко и да забелязваш неща, които преди си виждала, но не си искала да признаеш, че съществуват. Това е много хубаво! Браво!
Моля да ме извиниш, ако думите ми за мекотелото са те наранили. Но трябва да докажеш първо на себе си, а после и на околните, че ти можеш да ходиш с изправена глава, а не да пълзиш.
Продължавам да считам, че варианта "аз напускам, той остава, за да е мирно и тихо" не е най-подходящия. Добре, преместваш се в своето жилище и какво? Пак си сама и за пореден път околните, включително и съпругът ти, ще видят, че не желаеш да се бориш.
Децата. Чудесно е, че са по-големи и самостоятелни. Ако те живеят заедно с вас обаче, варианта ти да се махнеш, уж за да не те гледат как плачеш - нещо не ми звучи като искрена загриженост. Съжалявам, че думите са малко груби, но трябва да си готова да прочетеш или получиш и съвети, които може да не ти харесват. За мен лично, двама млади хора, взели в ръцете си живота си (донякъде), които искрено са загрижени за майка си би трябвало да отидат и да поговорят със съпруга ти. И да го питат какво точно смята да прави. И въобще как той ги вижда нещата? Това, че не взимат ничия страна показва, че просто не им се занимава. Съжалявам, дано не съм права.
Хубаво е, че си потърсила помощ. Не си нито първата, нито последната жена, която е останала вкъщи за да си гледа децата и семейството и в един момент се е оказала непотребна. Няма да си нито първата, нито последната, която ще реши да поиска развод. Очевидно бракът ви като такъв не съществува, няма нужда от розови очила в случая.
Според мен трябва да потърсиш помощ от адвокат и да останеш в дома си. И да си казваш: Аз мога.
Да, Ти можеш да излезеш сама на площадката на етажа ви. Ти можеш сама да слезеш долу до входната врата. Ти можеш да се справиш сама. Вярвам, че можеш. Но първо трябва Ти да го поискаш и Ти да го осъществиш.
Пожелавам ти успех!
-
Араповски манастир
Манастирът се намира само на 12 км североизточно от Асеновград. За него е известно, че е един от малкото християнски религиозни центрове, построени в полето, без да има защитата на планината. Причината е, че благословията за градежа е дадена от високопоставен турчин. Така Араповският манастир е единственият построен по време на Османското владичество в България.
Според легендата лековитият извор в местността вдигнал на крака след тежка болест любимата на местния владетел Арап бей. От благодарност той дарил земя до вълшебния извор и разрешил изграждането на манастир. В последствие било построено и аязмо. Първоначално манастирът е основан като монашеско общежитие край аязмото през 1856 г. До 1863 г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Построен е с дарения на родолюбиви пловдивчани като противопоставяне на асимилаторските опити на Гръцката църква. Манастирският комплекс е строен от родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Манастирският храм е построен през 1859 г, както може да се види от надпис над западната му врата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове. Шест каменни колони поддържат купола, а подът е покрит с мраморни плочки. Олтарният иконостас и четирите малки икони при колоните също са дело на майстор Узунов. Стенописите, от своя страна, са изработени от известния възрожденски художник Георги Ганчов - Зографина близък приятел и съратник на Васил Левски. Отначало Ганчов работи заедно с учителя си Алексий Атанасов, но по неизвестни причини по-късно, едва 18-годишен, довършва сам църквата. В храма са изобразени повече от 150 сцени. За първи път в българската монументална живопис са изобразени животът и делото на светите братя Кирил и Методий.
Това е направено в цикъл от 10 последователни теми, като образите на светците не са канонизирани, а изглеждат изключително жизнени.
Една от най-ценните икони на манастира е тази на Св. Богородица, която се смята за чудотворна. Може да се види вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците.
Най-оригиналната постройка в манастирския комплекс е кулата на Ангел войвода - един от най-известните хайдути от този край. Според преданието, той лично е заръчал нейното съграждане. Кулата е правоъгълна и е използвана за наблюдателница и жилищна постройка. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. Тук има 4 стаи, които се отдават под наем на посетители на манастира.
Извън двора недалеч от северния вход се намира старото аязмо. Около него е построен първият параклис, запазен и до днес. Параклисът е изографисан също от Георги Ганчов, като това е станало през 1870 г. Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в околността. През 1868 г. тук е открито училище за свещенници, наред със съществуващото училище за деца от околността. През 1871-1872г. "Св. Неделя" служи за едно от многобройните манастирски убежища на Левски. Днес манастирът дава безплатен подслон на туристите, които го посещават. Храна не се предлага, но гостите могат да си напазаруват в близкото село Козаново. Постоянните посетители дори предпочитат да си носят храна за пикник, какъвто могат да си направят на поляната до обителта. За гостите е добре да знаят, че ако искат подслон в спалните помещение около големите християнски празници, трябва да си направят предварителна резервация. До манастира се стига лесно от Асеновград, като се поеме по пътя за гр. Първомай. Туристите не могат да се заблудят, тъй като на разклона има голама табела, сочеща към обителта.
-
Заразата се плаши от извара, чушки, чесън и зехтин
Позволявам си да публикувам цялата статия:
"Страх ли ви е от свинския грип? Не се давайте на злокобната зараза! Да, ваксина все още няма. Но оръжие срещу "свинската aтака" има. Мощен имунитет - това е най-сигурната ви застраховка срещу смъртоносния вирус, предупреждават всички лекари. Ето как да се приведете себе си и децата в "пълна бойна готовност" срещу свинската зараза.
Сън, спокойствие, движение и силна храна - това са най-добрите оръжия срещу свинския грип, обяснява проф. Донка Байкова, зам.-председателят на Българското дружество по хранене и диететика. Отговорете на коварния АН1N1 с 9 незаменими аминокиселини, които ще ви направят устойчиви като скала, съветват специалистите. Най-лесно ще изплашите грипа с манджи, богати на протеини. Причината - клетките са създадени на белтъчна основа и тези храни подсилват обвивката им. И ни правят по-устойчиви на вирусите и бактериите, които ни атакуват през устата. "Злосторниците" започват да се размножават едва, след като проникнат в клетката, обясняват лекарите. И ако сме й издигнали здрави "стени", свинската зараза само ще мине покрай тях и безславно ще си замине, смятат специалистите. "Прасешкият вирус" ще ви остави на мира, ако наблягате на млякото, сиренето, кашкавала, месото, рибата, яйцата, дава примери проф. Байкова. Но истинският еликсир срещу грипа е изварата. Диетолозите казват, че тя е като балсам за черния дроб. Бедна е на сол и мазнини, но пък "бъка" от богата на аминокиселините метонин, цистин и холин, които "обезвреждат" отровите и отпадъчните съединения в организма.
Назаем от светофара
Витамините и минералите - това са другите "стражи" на организма по време на бушуващата зараза. Затова - яжте по 300 грама плодове и зеленчуци на ден, напомня проф. Байкова. Вместо хапче, "мушнете" чепка грозде, една ябълка, домат и чушка, дава пример диетологът. И най-добре извикайте светофара на помощ. Заложете на растителните видове в светофара - зелено, жълто-оранжево и червено, съветва специалистката. Да, силата им се крие именно в цветовете - багрите "издават" различните полезни вещества, които крият. Супероръжие срещу грипа например е шарената салата от картофи, червени чушки, лук и магданоз. Жълтите картофени парченца са богати на калий и други микроелементи и съдържат много витамин С. Червените резенчета чушки също съдържат много витамин С, но в тях има и каротеоиди (предшественици на витамин А), които подобряват зрението, кожата и лигавиците. Магданозът съдържа витамини от групата В, С и много съставки, които не само плашат заразата, но като бонус - вдигат и либидото. Лукът пък е пълен с фитонциди, които убиват микробите.
Зимната салата с поетичното име "Снежанка" обаче е най-безмилостният "страж" срещу свинския грип. Освен мляко, краставици и копър тя съдържа и естествения антибиотик - чесъна. Ако се поръси с орехи, пък става още по-полезна, защото се обогатява с цяла палитра витамини - A, E, B, P, C. Ореховата ядка съдържа и редица минерали - калий, натрий, фосфор, желязо, магнезий, калций и йод. 60% от орехчето са мазнини, но по-голямата част от тях са ненаситени, т.е. не съдържат холестерол. Освен това орехите са прекрасен източник на белтъчини, които може да заместят месото.
В никакъв случай не се лишавайте от мазнините, предупреждава проф. Байкова. Те са необходими за доброто усвояване на всички полезни елементи в храната. Тялото се нуждае дневно от 2 супени лъжици мазнина - те може да бъдат съчетание от слънчогледово олио, зехтин, царевично олио, соево масло. Лененото също е много полезно, защото съдържа полезните омега-3 мастни киселини, изтъква проф. Байкова. В сезона на смъртоносния грип на трапезата ви трябва да присъстват и зърнените храни, бобовите растения и соята.
Приберете лакомствата
Ако искате да застраховате децата си от опасната зараза, скрийте им лакомствата, предупреждават лекарите. Доказано е, че пълните със захар бонбони и шоколади намаляват жизнеността на белите кръвни телца. И нещо още по-коварно - сладките повишават киселинността в тялото и създават благоприятна среда за развитие на чуждите агенти. Затова не отстъпвайте на детските капризи. И сменете вафлите с плодове, колата и изкуствените сокчета - с чай с лимон. Цитрусовият плод е изключително ефективен срещу свинската зараза. Лимонът възстановява киселинното равновесие и засилва защитния отговор на организма. Слагайте го в чая на децата. И се старайте да давате на малчуганите поне по 3-4 чаши от топлата напитка на ден. Черният и зеленият чай, както и билковите екстракти, съдържат над 5000 полезни вещества, включително и антиоксиданти, казва проф. Донка Байкова. Най-добрата доза срещу свинската зараза е по чашка между всяко хранене, обяснява диетологът.
Сменете водката с вино
Пороците са пръв съюзник на свинската зараза. Факт - първата жертва на смъртоносния вирус у нас бе 30-годишен наркоман. Цигарите, дрогата и алкохолът буквално бомбардират имунитета, предупреждават лекарите. Затова да купонясвате с много водка в цигарен дим, в момента е като руска рулетка, не крият медиците. Алкохолът пръв ще ви саботира в битката със свинската зараза, предупреждават лекарите. Водката и ракията сриват имунитета за нула време. Виновен е етанолът, който потиска протеина TLR4. А точно той е отговорен за производството на така важните в момента за вас защитни цитокини. Резултатът - освен плячка на махмурлука ставате лесна жертва и на вируси и бактериални инфекции. Затова сменете водката с чаша червено вино на вечеря, съветват лекарите. "Питието на боговете" действа като антиоксидант. За жалост на страстните пушачи цигарите си нямат аналог. Но пък съдържат около 100 вредни вещества, които увреждат лигавицата на горните дихателни пътища. Това води до хронични кашлици, бронхити, синузити - които "примамват" свинския грип. Затова по-добре чакайте заразната вълна да отмине с чаша чай на дивана, отколкото да рискувате здравето си в някой шумен и задимен бар, съветват специалистите."
-
Смятали сме с Пи преди Питагор
"4 хиляди години преди раждането на гръцкия математик Питагор нашите прадеди смятали с числото Пи, което носи божествената енергия. Те са пресъздали с изумителна точност пропорции, съобразно които по-късно са се строили древните пирамиди, а след това катедрали и храмове по света. В нашите земи са живеели предшествениците на Великите цивилизации в Шумер, Месопотамия и Египет.
...
д-р Христо Смоленов. Той доказва, че най-древната наука на света - геометрията, е открита в България, а в най-старото златно съкровище, намерено във Варненския некропол, е пълно с аритметически операции, сложни математически изчисления и пропорции. Всъщност древните златни украшения са транспортири, пергели и дори уреди за навигация, твърдят авторите на откритието. Хората, завещали съкровището във Варна, всъщност са овеществили сложни математически съотношения в златни еталони. Артефактите са прекрасни заради кода на златното сечение в тях и точното му съотношение с числото Пи. А то умножено с известното число на Фибоначи - 1,618 дава ъгъла при основата на Хеопсовата пирамида, а сметката е била известна на предците ни 2000 години преди нейното вдигане.
...
Предмети, на които древните са приписвали свещен смисъл, имат всъщност практическо значение за определяне на посоката на движение. Те оправдават изрази като "С Бога напред". Ще покажем на света, че Варна е първата културна столица на Европа и най-древния град."
-
Здравей, Аглика,
Поздравявам те за добрината!
Ние вече сме прибрали две кучета от улицата и няма как да с епогрижим за още едно.
Желая ти успех!
Може баща ти да размисли?
-
ягодка,
Бих ти предложила да зададеш на съпруга си въпроса защо ти трябва да се изнесеш? На който не му харесва обстановката, той да се маха.
Ще ти нахвърля няколко въпроса за размисъл, който се сети да добавя
Споменаваш, че имате деца - важно е на колко години са? Защото по правило децата, ако са непълнолетни, отиват при майката. Поне в 90% от случаите е така. Бащатасе задължава да плаща издръжка. Но самата сума, определена от закона е толкова минимална, че не ми се коментира. Ако той е склонен към по-голяма помощ - това вече е по-добре. Но изключая много големите издръжки ( а ти споменаваш, че нямате пари) - издръжката никога не стига.
Така че, ако пристъпиш към варианта изнасяне, развод, децата при теб - ти ще трябва да поемеш всички разходи и грижи за тях. Нещо, което при влошено здравословно състояние не е лесно. И никой няма да го интересува, че не можеш да се справиш. Социалните, при нисък доход, дават около 80 лева на месец за двете деца, ако ходят на училище и са под 18. Ако е вярно това, че съпругът ти (предполагам около или над 50 години) си има по-млада приятелка, това че ще му осигуриш терен за живот с мацката за него ще е добро дошло. Защо трябва даго правиш? Заради "доброто" отношение към теб???
Ето още нещо върху което да помислиш. По принцип, ако започне дело за развод, то майката, заедно с непълнолетните деца (ако са при нея) има право да живее в семейното жилище. Законът е такъв и ако е заведено дело, полицията на бърза ръка ще изгони съпруга ти от настоящия ви дом, ако ти кажеш или сигнализираш за тормоз. Процедурите са бързи, полицаите също.
Вярно е това, което казва Никола Дамянов, че ако жилището е придобито по време на брака, то всеки има право на 1/2 от него, до доказване на противното в съда. Има случаи, когато жилището е купено по време на брака, двойката е дала парите, но родител на някой от двамата е купувал всичко на свое име. Тогава съдът приема под внимание че твоят/неговият родител има принос. Детайлите може да ти ги обясни един адвокат. Подялбата на жилището предполага, че евентуално ще се разведете и ако не се споразумеете за жилището по вревме на бракоразводното дело, то тогава по решение оставате в съсобственост и после ще има дело за подялба, нещо много скъпо. Разводите + делата за подялба вече ще се облагат с 20% ДДС, което до скоро не се правеше. Делата за подялба се точат с години. Делата за развод, в идеалния случай, приключват за около година. Много са нещата за които трябва да си готова да направиш сама. И да имаш пари съответно.
Затова ти предлагам следното. Събираш всичкия си кураж, извикваш съпруга си и му казваш че имате няколко възможности:
- като не му харесва обстановката и твоето състояние - да се изнесе и той да заведе дело за развод. Защо ти трябва да напускаш твоя дом? Да докаже, че не е твой. Има съд и процедури. Едва тогава може да те изгони. Ако те тормози психически или физически - има си бързи, ама наистина бързи начини да му се противопоставиш.
- ако той не иска дело за развод и за подялба на имота, който по закон е общ, до доказване на неговите твърдения, да бъде така добър да не те обижда и да се държи по-добре с теб, защото ти си в правото си да заведеш дело за развод и да останеш в това жилище + да му вземеш половината от него. В този случай оставаш в дома, защото вземаш децата и пак той трябва да си ходи (споменах по-горе).
- ако си има мацка и е в т.н. критическа възраст при мъжете (защото не само ние жените си имаме такъв период) да бъде така добър да си помисли кой ще го пере и чисти, и ще му слугува, и кой ще се грижи за него, ако се разболее. Защото когато останат сами или се разболят, пеперудките които хвъркат около тях и им дават кураж колко са велики, на бърза ръка намират ново цветче където да кацнат.
Мисля, че просто трябва да си поизправиш гръбнака и да почнеш да гледаш напред и нагоре, а не да лазиш по земята.
Успех!
П.С. Докато си казваш, че имаш страхова или каквато и да е невроза, ти ще си имаш такова заболяване. Просто приеми, че си здрава, че си супер, дай си малко кураж. В интерес на истината, ако намериш кураж да се противопоставиш, ще видиш че нещата ще се променят. И децата няма да те приемат като безгръбначно мекотело, и ти ще се почувстваш по-добре. И може, съпругът ти, ако не да започне да те уважава, то поне да не те тормози. Ако един брак е свършил, няма смисъл да се вкопчваме в него, защото последиците не са най-добрите. Но поне трябва достойно да го прекратим.
Сподели настроението си с музика или стих - 4
в Музика
Добавено