Ася_И
-
Общо Съдържание
2091 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
10
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ася_И
-
-
"Ритмология
„Програмата Ритмология обединява мъдростта на веданта; философията на херметизма – създаден от Хермес Трисмегист, достигнала до нас през вековете от древните школи на Египет, Гърция и Рим, и предсказанията на маите. В Ритмология всички тези знания са пречупени през съвременната гледна точка, като централната идея е създаването на метафори, които да бъдат наблюдавани през очите на ритъма, използвайки езика на ударните инструменти.
Ритмология функционира в следните направления: образование, терапия, духовни практики, корпоративни трейнинги и забавление.”
...
Оказа се, че изключително много хора се съмняват в тяхното чувство за ритъм или дори нямат представа какво е ритъм (имам предвид не музикалния му смисъл). Ние самите сме ритъм. Ако нямаме чувство за такъв, няма да можем да дишаме, да говорим, да ходим или просто няма да бъдем живи. Нашият личен ритъм е свързан с космическите, природните, биологическите ритми. За да се случват нещата успешно за нас, трябва да се научим как да пулсираме в синхрон с тях."
Повече тук.
-
"Акция за почистване на района около Седемте рилски езера ще тече през целия уикенд. Събраната смет ще бъде извозена от коне, а след това - до сметището в Сапарева баня. Това съобщиха вчера организаторите на събитието от форума "Офроуд България", "Рила Спорт" АД и община Сапарева баня. Почистването на единствения по рода си подобен район у нас ще се проведе на три лъча.
Едната от групите ще работи в района около Долното и Рибното езеро. Втората група ще обиколи местата около Трилистника и Близнака, а третата партида доброволци прави уборка около Сълзата, Окото и Бъбрека. Спасители от планинската служба ще бдят за безопасността на природолюбителите, гарантира Славейко Стайков от "Рила Спорт"."
-
Пробуждане
„Пробуждане“ (на английски: Awakenings) е филм от 1990 г. с участието на Робърт де Ниро и Робин Уилямс . Той има три номинации за Оскар — за най-добър филм, най-добра главна мъжка роля (Де Ниро) и най-добър сценарий.
Филмът е базиран на мемоарите на невролога Оливър Сакс, който експериментира през 1969 г. с лекарството L-Dopa върху пациенти, страдащи от кататония, след като са преживели епидемията от летаргичен енцефалит в периода 1917-1928 г. Той открива, че медикаментът има лечебен ефект върху болестта.
Филмът е режисиран от Пени Маршъл. Робин Уилямс се превъплътява в ролята на д-р Малкъм Сайър, а Робърт де Ниро е пациент в клиниката му. В ролята на пациент във филма участва и джаз-легендата Декстър Гордън. Във филма играе и доайенът на шведското кино Макс фон Сюдов.
-
„Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове изчезват. След като смелят житото, турят брашното в чували, дето стои по пет–шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило всякаква жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа. В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. Житното зърно е емблема на човешката душа.“
Петър Дънов - Малка книга за здравето.
-
"Ще опиша един интересен метод, който Учителя приложи към една наша сестра, болна от туберкулоза.
Тя беше в началото на третия период на болестта си. Известно ни е, че туберкулозата е болест на чувствата. Ето защо млади моми и момци при някакво сблъскване в чувствата или противоречия в тях, заболяват от туберкулоза. Заболяла от туберкулоза, нашата сестра често се обръщаше към Учителя за съвет как да се лекува. И докато прилагаше редовно съветите, имаше добри резултати. Фатална грешка за нея беше това, че често изпадаше в противоречие, което разяждаше дробовете й. Бях свидетелка на много от нейните състояния и макар със слаби, човешки възможности, стараех се да й помогна, но в нея бушуваше стихия, бореха се два процеса - съграждащ и разрушаващ. Учителя виждаше всичко и не преставаше да й дава съвети. Един ден през месец август аз бях при нея, тя живееше на палатка на Изгрева тогава, беше се отпуснала и не можеше да приема съвети от когото и да било. Там заварих Учителя, който й говореше нещо. Застанах и аз до палатката й и чух, че Учителя й каза: „Така ако продължаваш, няма да се мине много време и ти ще умреш. Ще те заровят в черната земя, ще натрупат гроба ти с пръст и ще те оставят на разположението на червеите, ще ти турят кръст, ще ти държат речи: тук почива еди - коя си сестра, млада и зелена, завършила това и това, с такъв и такъв успех.” - все в този дух й говореше.
Стоя права и си мисля, какво ли изпитва тя като слуша тези неща и кой ли неин близък би се осмелил да й говори така? Кой ли лекар би говорил така на своя пациент? И си отговарям: Учител е това, той знае какво прави и знае кому как и какво да говори. Не веднъж съм виждала изключителните методи на Учителя и техния необикновен резултат. Ние, обикновените хора, когато посещаваме болни, гледаме да ги утешаваме с думи, та дано някак си ги залъжем... Учителя никога не си служи с думи, лишени от истината.
На другия ден пак отивам на Изгрева и какво виждам: Тя, облечена, наметнала пелерина, в ръцете си държи две малки стомни и не дочака да й кажа „Добро утро.”, бодро ми казва: „Бързай, защо се бавиш, едва те дочаках, ето Слънцето изгрява, да отидем за вода.” Засмяхме се приятелски и весели, весели тръгнахме за вода - тогава на Изгрева нямаше чешми, пък и кварталът не беше организиран още. От този ден нататък около двадесет дни, ние редовно посрещахме първите слънчеви лъчи, отивахме после в свежата утрин за вода, връщахме се весели, с добро разположение и апетит.
Един ден срещнах Учителя и му разказах за недоумението, което изпитах при страшната картина, която той обрисува на болната.
- После какво видя? - ме запита той.
- Видях нещо като възкресение, но не мога да си обясня причината за този преврат.
- Ти знаеш от физиката, че водата, даже и в състояние на сняг и лед, крие в себе си скрита топлина - рече Учителя. - На основание на същия закон, дори и мъртвото тяло има в себе си скрити сили на живот. Важно е да знае човек как да събуди дори в мъртвеца тия скрити сили на живот и той да оживее и да възкръсне. Това е наука, знание, което почива на известни закони. Това се постига още по-лесно, когато човек е болен и е дошъл до крайно пасивно състояние, дори до безжизненост. Картината, която нарисувах на болната, колкото и страшна да е, тя събуди в нея силите на живот и пасивната, потенциалната енергия, се превърна в динамична, нови жизнени сили потекоха в нейния организъм."
Из Спомените на Паша Тодорова
Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
-
-
"Четвъртото упражнение представлява пътя, по който душата върви. Когато някога усетите, че пътят е изкривен, направете това упражнение и ще се почувствате по-добре, ще дойдете в първото положение. Закон е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва и противодействието. Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен, душата ти се развива. Но ако вървиш надясно и наляво и слизаш надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш. Щом вървиш нагоре, ще знаеш, че пътят, който ти е определен, е един, затова не трябва да се спъваш от условията на живота. И всички противоречия, които срещате в живота, трябва да ги минете. Знайте, че те не са спънка в живота ви, но условия за вашето растене."
-
Удсток (на английски: Woodstock) е легендарен фестивал, състоял се в градчето Бетъл в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г. Фестивалът е популярен като известна проява, свързана с хипи движението.
По-късни фестивали със същото име се провеждат в щата Ню Йорк през 1979, 1989, 1994 и 1999 г. и включват изпълнители от различни музикални жанрове.
Първият Удсток
Фестивалът през 1969 г. се провежда на площ от 600 акра във фермата на Макс Ясгур. Фестивалът е трябвало да се проведе в градчето Удсток, но местните жители се възпротивяват и Макс Ясгур предоставя фермата си като резервен вариант. Въпреки че организаторите са продали около 50 000 билета на Удсток пристигат над 450 000 души. Поради това тоалетните и палатките за първа помощ се оказват недостатъчно. Присъстващите делят храната и водата си, в духа на хипи-времето. Въпреки огромната тълпа няма случаи на насилие. По време на фестивала умират трима души - един от свръхдоза, един от спукан апендисит и едно случайно прегазване с трактор.
Фестивалът "Уудсток" представлява кулминация на протеста на младото поколение срещу догмите и предразсъдъците на обществото и на хипи движението през 60-те години.
На фестивала участват групите "Блъд, сует енд тиърс", Джо Кокър, "Крийдънс клиъруотър ривайвъл", "Кросби, Стилс, Неш енд Йънг", "Грейтфул дед", Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, "Джеферсън Еърплейн", Сантана, Рави Шанкар, "Дъ Ху" и много други.
Греъм Наш:
"Удсток ми разкри, че любовта стои над омразата, а мирът над войната. Ние можахме да променим света, промяна е възможна и днес. Необходимо е просто да се разпространява идеята за любовта и мира."
За 40-годишният юбилей през 2009 г.- тук .
-
Мисъл на деня - 6 септември 2009 г.
"Хубавото в Любовта е, че Любовта трябва да роди нещо. В Любовта се проявява Бог... Ако Той се прояви, това е за Неговата слава и за наша слава. Всеки, който е дал условие да се прояви Бог, ще получи безброй благости. Сега всичките хора ги е страх от Любовта. Неразбраната Любов прави пакости, разбраната Любов прави всичките блага в света. Аз ви проповядвам за онази разбрана Любов, висша Любов, която носи щастие със себе си в света."
Из Да ми бъде ученик, НБ, 20 февруари 1938 г.
Наряд за Неделя
В началото бе Словото - песен
-
Мисъл на деня - 5 Септември 2009 г.
"Каква е разликата между свещения и обикновения огън? Те се различават по уханието. Свещеният огън има приятна миризма, а обикновеният – неприятна. Благодарение на миризмата си те произвеждат два различни резултата. Каже ли някой, че страда, боледува, ще знае, че причината се крие в обикновения огън. Обикновеният, временният живот води към обикновения огън. Добрият, изправният живот води към свещения огън. Следователно страдащият, недоволният трябва да изправи мислите, чувствата и постъпките си, за да възстанови свещения огън в себе си."
Из Свещеният огън, УС, 10 ноември 1935г.
Наряд за Събота:
Бог е любов - песен
-
Ето едно упражнение за хармонизиране:
Заставаме с разтворени крака и протегнати встрани ръце - с лявата длан нагоре и дясната длан надолу. Магнитният поток от околната среда влиза през лявата длан, протича през сърцето и слънчевия сплит, зареждайки цялото тяло допълнително, и изтича през дясната длан. Упражнението се прави от 3 до 5 мин.
Ако го правим сутрин - зареждаме се с енергия за целия ден, ако е вечер - тогава е с релаксиращо въздействие.
Нарисувано като символ се нарича Tam-a-ra-sha. Мантрата му се произнася 1 път.
Ако решите да го нарисувате - окръжността се започва от най-горната точка и по посока, обратна на часовника.
-
"На друго едно лудо момиче лекарите също не могли да помогнат. Майката го завела при Учителя. Като отишли при него, той бил в горната стая. Жената се изкачила по стълбата, а момичето останало долу. Учителят я посрещнал на вратата и още с отварянето викнал: „Махнете се оттука, вън, вън!" Стресната и разочарована сестрата заслизала по стълбите, като мислела, че Учителят ги пъди. Тръгнали си по посока на голямата чешма, в един момент детето се обърнало към майка си и започнало да ù говори съвсем нормално било напълно променено. Тогава майката се сепнала и разбрала, че думите на Учителя не се отнасяли за тях, а за онези, които били в момичето. Тогава се обърнала назад и видяла, че Учителят стои на прозореца, смее се и им маха с ръка. Върнали се, жената целунала ръка и благодарила.
От В. Куртева научих една нейна преживелица: „Това беше през 1935 година. Живеех на Изгрева заедно с моята сестра Любка. Заболя ме зъб и ми се поду цялото лице - имах фистула на венеца. Чувствах вече, че кръвта ми се отравя, Брат Г. Радев ме видя и ме помоли да отида при Учителя, но аз отказах, защото не исках да го занимавам с дребни работи. Радев беше купил два билета за концерта на Пшихода - голям полски цигулар, който щеше да свири същата вечер. Напомни ми, че в това състояние не може да ме заведе на концерта и продължи да ме придумва да се обадя на Учителя. След продължително настояване аз се съгласих и отидох при него. Учителят ме посрещна с усмивка и в добро разположение, изправи се, посочи ми стол да седна и попита: „Какво има, Верке?" Аз стеснително му казах, че ме боли зъб и цялата страна ми е подута. Зад гърба на Учителя имаше рафтове с книги. Той леко се извърна към етажерката и рече: „Сега ще взема една губерка и ще го пробия." Още докато изкаже това, аз почувствах, че възпаленият ми зъб изведнъж се проби и в устата ми почна да изтича нещо. Казах му: „Учителю, проби се." А той ми кимна: „Бягай тогава!" Излязох, изплакнах си устата и докато си отида вкъщи, страната ми спадна. Вечерта нямаше и помен от болката и отидохме с Г. Радев на концерта."
Любопитен е случаят с един брат от Търново, който заболял от хълцане. Не можел да каже дума, без да изхълца. Бил адвокат и му станало невъзможно да излиза в съда да пледира. Събрали се на консулт търновските лекари-специалисти, но не могли да помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Учителят му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или ако нямаш лимон - лимонтозу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти." Братът не знаел, че имало такава чаша и още по-малко - че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането веднага му минало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и попитали как е станало това. Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може!" А братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не ми каза!"
Друг брат от София, заболял от апандисит в много тежка форма. Няколко дни бил между живота и смъртта. Баща му искал да го оперират, защото лекарите казали, че апандиситът е гноен и ще се пукне. Братът се съпротивил: „Не, Учителят ще ме спаси!" Един петъчен ден, когато Учителят бил в клас, братът припаднал и посинял в къщата си: В един момент по време на беседата Учителят се загледал съсредоточено в пространството, прекъснал сказката и бързо излязъл от салона. Изкачил се в горната си стая, взел нещо в една чаша и почти тичешком се отправил към къщата на болния брат. Учителят му отворил устата, налял в нея някаква течност и си отишъл. Подир него дошли и двамата братя от класа - Борис Николов и Георги Радев. Точно те после разказаха тази история. Болният брат си спомня момента, когато Учителят му налял нещо в устата. Изпитал чувството, че изпива течен огън и в миг заспал. Събудил се цял изпотен, сякаш с дрехите си е бил в банята. До него стоял един брат, който по време на съня му го преобличал четиринайсет пъти и все текло пот от него. После болният се оправил окончателно и сега е жив и здрав. След време Учителят му казал: „Внимавай, вече два пъти ти спасявам живота!"
Разказва Колю Драгнев: „Изпаднах в особено дисхармонично състояние, за което нямах никаква явна причина. Нещо измъчваше душата ми, без да мога да си помогна. Тормозех се дълго време, но не исках да безпокоя Учителя. Най-после нещо вътре ме застави почти насила да отида при него. Подчиних се и отидох. Учителят слезе по стълбите от горната стая, дойде при мене и ме попита: „Какво има?" Аз му обясних, че нещо ме мъчи, нещо ми е тежко, без да зная причината. Учителят ми каза, че това е кармично. После тръгна към големия салон, влезе вътре и се отправи към черната дъска. Влязох след него. На дъската имаше чертеж от предишната лекция. Учителят взе пергела и започна да измерва с него чертежа. Не ми продума нищо, а само ми подаде пергела. Аз го взех автоматично, без да зная защо ми го дава. Щом хванах пергела в ръката си, тежестта, която изпитвах, изведнъж се стопи. В същата минута ми олекна, а от очите ми бликнаха буйни сълзи. Не зная какво стана с мене, но мъката ми изчезна. Разбрах, че пергелът стана проводник, чрез който Учителят трансформира известни енергии, които са ме мъчили, кармично са идвали от миналото ми."
През януари 1933 г. заболяло окото на един брат. Лекували го дълго, но не му помогнали. Окото му се зачервило, после отекло, затворило се и посиняло. Най-после, през месец май, братът се обърнал към Учителя: „Моля те, излекувай ме." Учителят му казал, че ако продължават да го лекуват с тези средства, ще ослепее с двете очи. Поканил го да влязат в големия салон. Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: „Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: „Иди на полянката, постой малко под заслона и си почини." Братът отишъл и като седнал - заспал. Събудил се и по часовника разбрал, че са минали около 10 минути. Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждане се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място. Извадил огледалцето си и видял, че болното око е отворено, отокът бил изчезнал, червенината и синините - също. Окото му било съвършено здраво. Той изтичал радостен при Учителя и му благодарил, че оздравял по този чуден начин. Учителят казал само: „Значи законът е верен!""
Из "Необикновеният живот на учителя Петър Дънов"
-
Имало едно време една групичка от малки жабчета, ...
… които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...
Състезанието започнало ...
Истина Ви казвам:
Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.
Чували се изказвания, като например :
"О, пътят е толкива труден!!!
Те НИКОГА няма да достигнат върха."
Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ...
... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...
Тълпата продължавала да крещи:
"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ...
... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...
Това няма да се предаде!
На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !
ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че...
Победителят бил ГЛУХ!!!!
Поуката от тази история е:
Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте ...
… защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези, които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете повлиява на действията ви!
Следователно:
Бъдете ВИНАГИ…
ПОЗИТИВНИ!
И преди всичко:
Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!
Винаги мислете:
Аз мога да го направя!"
-
Не е Баба Марта, но прочетох нещо, което може и да ви е полезна за следващия празник
:"Не бяхме се замисляли за значението на източните символи, докато веднъж при една командировка във Варна се натъкнахме на мартеничка, вързана с „мистичен възел“. Попитахме продавачката знае ли какво представлява този възел, а тя ни обясни, че това е възел, който се предава от поколения в нейния край и носи здраве, щастие и дълголетие. Бяхме изумени! Нима нашите прадеди са знаели за силата на „мистичния възел“ и как е дошъл той от Тибет до нашите земи?"
За интересен експеримент, проведен от Списание 8 и как да си направим мартеничка, която лекува - повече тук.
Аз съм си купувала мартченички с такива възли, но досега не знаех, че са по-специални
.И още по темата за мартениците - тук.
-
Да посъбудя тази тема с нещо, което може и да ви шокира
като начин на хранене .Воинска диета
"Хранене само по веднъж на ден - възможно ли е това?
Воинската диета (т.нар. Warrior Diet) е нетрадиционен хранителен режим, който се обръща към вродените човешки инстинкти и се отличава със свободата, която предлага. Създателят на диетата г-н Ори Хофмеклер черпи идеите си от начина на хранене на древните римляни и гърци. Той отдава голяма част от впечатляващата физика на спартанците именно на този причудлив за днешните разбирания режим. Главният принцип е заложен в приемането на основното количество храна веднъж дневно, при това - вечер. Няма ограничения на количеството калории, нито на съдържанието на въглехидрати и мазнини."
Повече тук.
-
-
На 1 Септември празнуваме
Симеоновден
Симеоновден е християнски празник, който се отбелязва в чест на Симеон Стълпник, който е известен сред българите в миналото като Симеон Орача, Симеон Сърпа. На този ден се поставя началото на земеделската нова година.
Светецът Симеон е роден през ІV в. В Мала Азия в бедно семейство. На този ден се почита паметта и на майката на Симеон Стълпник- св. Марта.
На този ден се поставя началото на новата земеделска година, като започва началото на есенната оран.
Денят е свързан и с много обичаи. На този ден всяка стопанка прави пита, меси баница, слага храната в торба, налива бутилка червено вино за орача. Петле се коли за курбан и заедно с питата се носи на нивата, ала остатъците от храната не се връщат у дома, а се заравят в земята.
Стопанката излиза пред къщи, прекадява с тамян колата и изпраща орача на нивата. Орачът трябва да отиде на нивата рано сутринта, застава на изток, прекръства се три пъти, отчупва част от питата и я заравя в земята, за да е плодородна годината. След този ритуал започва и орането.
Днес нищо не се дава назаем. От къщи нищо не се изнася, за да не „излезе“ плодородието. Огън у дома не се пали, преди да се е прибрал стопанинът, за да не пламват пожари по нивите. Стопанките не перат, за да не са празни житните класове, с вълна не се работи, че инак вълци ще нападат стадата.
На Симеоновден се правят и различни гадания. На този ден е хубаво, когато излезеш за първи път на улицата, да срещнеш човек с пълни ръце, за да ти е пълна годината, хубаво е да срещнеш бременна булка- това носи щастие. В някои краища на страната следят какъв ще е първият гостенин на този ден. Ако гостът е заможен и добър човек, тогава годината ще е хубава.
На днешния ден се правят и различни метеорологични гадания. Ако времето е топло и хубаво, то годината ще е благополучна, а реколтата ще е богата.
Общо взето в някои краища на страната- главно в Шуменско-Провадийския край, трите първи дни от септември се наричат „симеонци”. През тези три дни младите жени, особено ако са бременни, то те не трябва да работят никаква работа. Вярва се, че ако младите жени работят, плетат, шият, ако използват ножица, игла, куки или остри предмети, то детето ще ще роди „симеонсано”. Това е израз от гръцки и означава, че детето ще се роди с някакъв белег или нишан. Затова тези дни се почитат като „симеонци” срещу белези и нишани.
-
Балканджия пази тайната на живата вода
"Лечебната сила на изворите, възпята в българския фолклор, почива на реални факти, убеден е Нешо Нешев. Бившият ветеринарен лекар се хвали, че от 1994 г. досега поддържа духа и тялото си здраво без нито едно хапче. "Взимам само по едно шишенце жива вода всеки ден", усмихва се загадъчно балканджията."
-
Мисъл на деня - 31 Август 2009 г.
„Вие, ако гледате цялата история на човечеството, ще видите, че най-великите хора в света много са страдали. Само погрешката е там, че когато дойдат страданията в света, човек трябва да ги оцени. Ако не оценяваме страданията, то е една загуба. Всяко благо, което се даде на човека и не го използва, то е една вреда. Ние, съвременните хора, страдаме от пренебрежението на ония блага, които Бог ни е дал.”
Из Дигна ръцете си и ги благослови, 24-та НБ, 13 март, 1938 г., София.
Наряд за Понеделник:
Благославяй - песен (само текст)
-
"Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете."
-
Мисъл на деня - 28 Август 2009 г.
„Когато говоря за любовта между хората, аз имам предвид следната идея: онзи, който ви обича, той всякога ще ви донесе нещо ново от Божественото съкровище. Който ви обича, той всякога ще ви донесе онова същественото, от което се нуждаете. И когато вие обичате някого, също така трябва да му донесете нещо ново от Божественото съкровище. Не е достатъчно само да му казвате, че го обичате. Не, вие ще му донесете нещо, от което той ще остане доволен. И тогава между вас ще се образува вътрешна връзка. Щом между двама души се образува вътрешна връзка, това показва - Бог присъства между тях. Бог е, Който образува вътрешната връзка между хората.”
Из Закон за контролиране, 12-та НБ, 19 декември, 1937 г., София.
Наряд за Петък:
Фир-фюр-фен - песен
-
"Първото нещо, което трябва да придобиете като ученици, е устойчивост, непоколебима вяра. Вярата ви не трябва да бъде като на онзи просяк, който срещнал един милионер и му поискал помощ. Милионерът му дал половин лев и казал: „Ела надвечер у дома, да те нахраня добре“. Просякът останал недоволен от половината лев и си казал: „Какво мога да направя с половин лев? С тези пари не мога да си купя даже един пакет тютюн. Този милионер не беше готов на момента да ми даде една по-голяма помощ, че ще остане да ходя у дома му, там да ми даде нещо повече. Не вярвам!“ По същия начин и вие срещате Бога и Му искате помощ. Той ви дава половин лев и казва да отидете вечерта у дома му, да ви нахрани добре. Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вярвате и казвате: „Този човек едва откъсна от сърцето си половин лев, че ще се надявам довечера да ме нахрани. Не вярвам, той е скъперник. За какво по-напред да употребя този половин лев: дали за обувки, за дрехи или за шапка? Кой ще чака до вечерта?“ Не, почакай малко, иди в дома на богатия, както ти е казал, и ще имаш всичко: обувки, дрехи, шапка, а отгоре на това и ще те нахрани.
Питам: ако ние не сме привикнали да вярваме на малките добрини и да благодарим за тях, на какво друго ще вярваме? Съвременните хора очакват да дойде нещо голямо, затова не обръщат внимание на малките работи. Младият момък казва: „Да имам богат баща, да свърша поне два факултета в странство, че да стана професор или министър!“ Младата мома казва: „Да дойде отнякъде някой княз, да се оженя за него, че да разполагам, както разбирам!“ Всички хора се надяват да дойде нещо отвън, да подобри положението им. И професор да станеш, и министър да станеш, и княз или княгиня да станеш, нещата отвън не се уреждат. Някой казва: „Да се оженя, поне едно дете да имам!“ Питам: какво ще направиш, ако имаш едно дете? Детето представлява първата най-малка добродетел, която се ражда в душата на човека. Ако човек няма тази добродетел в себе си и не я цени, не я разработва, и десет деца да има отвън, той пак е бездетен. Ако доброто, което съществува в човешката душа, не се проявява, той винаги остава бездетен. Тази е великата истина на живота."
-
Мисъл на деня - 27 Август 2009 г.
„Животното има съзнание, което е на по-ниска степен на развитие от човешкото. Божественото начало в животното още не е пробудено както в човека, но все пак съществува. Животното е животно, човекът е животно и човек, ангелът е човек и Бог едновременно. Животинското, човешкото и Божественото естество в човека говорят за различните степени на съзнанието.”
Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г., София, Изгрев.
Наряд за Четвъртък:
Той иде - песен (само текст)
Плодовете на духа - молитва
-
Музикални поздрави - 4
в Музика
Добавено