Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дидче

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Дидче

  1. " Да те погледат остави очите ".

    Може и да прогледнеш.

    Силвия СД, извинявай, че толкова късно се включвам, но отдавна не съм влизала във форума. Моля те, кажи ми какво искаш да кажеш с това "Може и да прогледнеш"? Ще съм ти благодарна, защото аз все още се уча. И когато не разбирам, питам. Разбира се ако желаеш, не те задължавам.

  2. Прекрасни стихове.

    Карат те да се поспреш и да се замислиш дали си достатъчно внимателен в живота си към тези около теб.

    Но как би могло да се приема всяко "обичам те", след като умът подлага всичко на съмнение, анализ и коментира?

    Когато умът се научи да приема безусловността в "обичам те", тогава ще е изпълнимо.

  3. Той го изяви!

    А не знам какво трябва, но точно чрез думите познанието за Бог завехна и наистина чрез думи познание за неизречимото едва ли се придобива.

    Добре де, може и да не се придобива познание за неизречимото чрез думи, но за да узнаеш че го има думите биха били вдъхновение за мнозина. Мисля, че не трябва да се отрича ползата от каквото и да било. Всяко нещо служи за друго.  Стремежът за познание за Бог може да се появи от думите в книга на някой велик Учител. И който е готов да Го познае, Той сам ще дойде при него. Тогава наистина няма да има думи. Но докато се стигне до този момент, могат да се изчетат много "думи".

    Та затуй трябва пак да се раждаме, иначе щяхме никога да не сме се отделяли от Небесното Царство, обаче сме направо в подземното. Пратиха ни в земно, по върховна милост - да се обновим и завърнем, ама ние тръгнахме и тогава наобратно...

    Тук съм съгласна с теб. Никой не може да се отдели от "ние", колкото и да иска. Щом сме на земята, сме избрали да бъдем тук. Това, че не си спомняме, мен лично не ме утешава. Въпросът е да разберем защо сме направили този избор или всичко е карма.

  4. това уж противоречие го тълкувам така ...

    Колкото езин човек има по- чист и бистър логлед във височина на Мирозданието и колкото по-близо е до Божествената Истина, толкова по.малко може да я обясни на хората и те го възприемат по-мъгливо.

    Сиреч, колкото е по-голяма духовната посветата на човек, толкова е по-неразбран от общественото съзнание.

    Знаеш ли Оринави, според мен колкото един човек е по-близо до Божествената Истина, той не иска да обяснява на никого нищо, защото започва да разбира, че няма смисъл, че всеки сам трябва да я постигне. Защото хората възприемат само толкова, колкото са отворени за тази Мъдрост. И такъв човек, навлязъл навътре в Просветлението изобщо не би искал да бъде разбран от общественото съзнание. На него би му било достатъчно това, което е открил.

    С поздрав - Дидче

    А относно темата - Защо се стремите към сила и знание?

    Мисля че е, защото не сме постигнали Истината. Когато някой я постигне, той не се стреми към нищо. Всичко само идва при него в точния момент и в достатъчно количество.

  5. "Една мравка пълзяла,пълзяла,пълзяла по един стръмен склон

    и с последен дъх стигнала до върха,където за свое учудване видяла да стои друга мравка.Разочарована ,първата мравка попитала втората:"Какво правиш тук,мила?А втората й отговорила:Аз не съм мила,а съм Людмила и тук съм се родила."

      Горното е цитат от Силвия

    Ако сме наистина в Любовта, бихме ли я търсили и стремили се към нея? И да сме в добро състояние в момента, в такова ли ще сме след няколки дни или часа? Любовта е сила, и за да я заслужим, трябва да се стремим към нея. Разбира се, с отворено сърце, готово да я приема и преживява. А тази - половата любов, за която пеят поетите, която наистина дава някакви проблясъци за връзка с Любовта - докато ги дава, същевременно отнема и ресурсите за постигането и!

      Да, Любовта трябва да бъде подхранвана - със неотклонен стремеж, жертва, служене! Когато човек служи на Космическата Любов и подчинява живота си на Нея, тогава ще има в него достатъчно, за да я отдава на всички, на всеки и всичко. Защото тя е състояние, не само чувство! А ако човек жертва тази Любов за да служи на капризите на едно единствено малко същество - съпруг или съпруга, любовник или любовница - ако отдаде само на него цялата си Любов в чувствени експлозии, тогава неминуемо съвсем скоро човек ще загуби както тази висшата, така и малката земна междуполова любов!

      Бъдете здрави! Напоследък пиша рядко, защото съм затрупан от хиляди задачи и  бе мога да си поема дъх - но това само ме радва!  :yinyang:

    Подкрепям Орлин. Любовта трябва да се подхранва. И сега ще се обоснова.

    Нали казват, че очите са прозорец към душата. А кой ако не тя е в непрестанна връзка с Бог, за да са живи и телата ни. Всичко става на някакава честота, вибрация. И когато двама души се погледнат в очите, и са на една честота, докосват душите си и допускат Божествената любов да премине през тях. Аз мисля, че влюбването е точно това - без да се усетим, не целенасочено, отваряме път на Бог да ни покаже, че човекът срещу нас няма недостатъци, че е вълшебен, че е всичко, което сме искали. Изпитваме огромна наслада и изпадаме в еуфория. Някои казват - любовта е сляпа. Не, Любовта според мен отваря очите да видим истинската природа на човека до нас - Божествената. И ето че стигнах до "подхранването". Ако приемем, че любовта на двама ни идва от Бог и го оставим той да ни залива с нея, всичко е ОК. Но ако не обичаме Бог и не вярваме в неговата сила, тази любов ще изчезне. А не можем да обичаме Бог, ако не си го повтаряме всеки ден. Тук на земята, това, което не се повтаря често, се забравя.

    Ако не се гледаме един друг в очите, за да прелива тази любов между нас, да достига до всички части на тялото, и не подхранваме Любовта си към Бог, тя ще изчезне. По-точно няма да изчезне, а ще започнем да виждаме недостатъци в другия. И край.

    Може и да не успях съвсем точно да се изразя, дано да ме разберете.

  6. "Взаимното привличане и любовта са енергичния заряд за тяло и душа, стимула за борба с времето и грижите, с проблемите и нищетата, те са оръжието за опазването на онова първородно и единствено чувство на първата и единствена по рода си любов!

    (Надявам се да не изглежда твърде глупаво или банално, но за мене това е истината за първата любов и взаимното привличане, което вървят ръка за ръка!) " - от Никола

    Никола, благодаря ти, че толкова красиво си го написал, и те подкрепям в думите ти. Не е нито глупаво, нито банално. Личи си, че си го изпитал . Тази Любов е наистина зашеметяваща и аз съм я изпитала - първата ми любов. Влюбих се в него още щом се срещнаха погледите ни. Толкова силно беше, че когато се виждахме всеки следващ път ми се подкосяваха краката и пребледнявах. Той изпълваше всяка клетка от мен. Обичахме се дълго време и това, което съм преживяла с него не съм срещала друг път. След като се разделихме аз разбрах, че няма да спра да го обичам и така стана. Чувствата, които изпитвахме никога няма да бъдат забравени и от двама ни. Сега всеки има своя съдба, но се срещнахме след дълга раздяла на един купон и когато си тръгвахме аз го целунах по устните за довиждане. Имах усещането, че никога не сме се разделяли и не ми се искаше да се отделям от него. А той ми сподели, че когато съм го целунала "Сякаш пак бяхме само двамата на този свят и нищо друго не ни интересуваше". Той остава вятъра в косите ми и слънцето в очите ми. Такава любов зарежда с енергия и те кара да правиш всичко с лекота. Дори споменът за нея е вдъхновяващ. Сега след като съм тръгнала по духовната пътека разбирам много по-добре от къде идва тази сила на любовта между двама - от милостта на Бога. Понеже нали Бог е Любов. Просто влюбените виждаме истинската си Божествена природа един в друг. Няма недостатъци, всичко е красиво и страхотно, щастието блика от сърцето.

  7. Напълно съм съгласна, че музиката е вълшебство. Обичам да слушам любимата ми музика със слушалки в ушите и се сливам с нея. Тя създава вибрации в тялото. А когато е придружена с глас, т.е. песен също е много въздействащо. Аз съм за песните с градивна вибрация, чийто текст те кара да се чувстваш добре и изпълнен с енергия. Не знам точно как се променя посланието на музиката, когато се прибави и текст към нея, но мисля, че и човешкият глас е музика и също е вълшебство.

×
×
  • Добави...