-
Общо Съдържание
1767 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
3
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Максим
-
-
Не искам да се оправдавам или защитавам пред вас, но аз също имам нужда от приятелска подкрепа и подадена ръка. За съжаление съм споделяла неща не само за личния ми интимен живот, но и за отношенията си с майка ми и баща ми, със сестра ми, с други близки, за проблемите си на работното място. Не мога да живея отрязана от хората, без да споделям болките и тревогите си. Не знам дали ме разбираш, имам нужда от приятелската им помощ и близост и няма как да я получа ако не споделя какво се случва с мен, Така и те споделят с мен и аз помагам когато мога,по този начин сякаш той се е ровил и в техния живот. Приемам твоето мнение , Максим, аз сама съм си виновна, просто ми трябват съвети как да забравя и как да преодолея този горчив момент. Иначе имам вече едно на ум за споделянето в мрежата и по принцип. За мен това е предателство и груба грозна намеса, аз не бих си позволила по никакъв повод да се ровя нито в телефона му, нито в компютъра му, нито в чантата му например.
Да, това е отделен въпрос. Никой не казва, че трябва да му простиш, или че не е направил и той грешка. Това е бил удобен момент да научиш истината за него. Бъди благодарна, че го научи сега, а не след 5 години, когато можеше да е доста по-неудобен момент за тази истина.
-
Странно е, че се смяташ за жертва. Защо мислиш, че е редно да споделяш интимни неща за теб и твоя приятел на други хора? Не е много редно да го обсъждаш пред други хора, било то и приятели...
-
Видях, че и в Германия всеки месец има по един такъв 10 дневен курс при същите условия.
-
Хм правилата на тази Випасана медитация изглеждат доста интересни. Нещо подобно наистина със сигурност би дало резултати. Аз съм бил в подобни условия, е не чак толкова строги, но 4 дни в пълно мълчание и медитации в Изкуството да живееш, и знам колко добър е ефекта, а от тази сигурно ще е двойно по-голям.
-
Но не мога да се съглася, че може да се загради пътя към хижата и да се събира такса за паркинг, при условие, че няма такъв обособен. И повярвай ми, нищо от това не влиза в "по сметките на държавата". Прекрасна тема - ще я бъде ли България, но някой който живее в Германия... да ми дава напътствия..
Напротив Папинчо, има паркинг на Пионерска и то голям и хубав. Нека гледаме обективно.
-
Станимир е напълно прав. Истинският кавалер не се влияе от пол. Да отвориш вратата на момиче, което харесваш е израз на интереса ти към нея. Но ако не си способен да отвориш вратата на баба, носеща две пълни мрежи, или да помогнеш на дядо с бастун да слезе от автобуса, не си никакъв кавалер.
А жената, която е оставила цялото имущество на бившия си мъж, когато го е напускала не е задължително да е израз на кавалерство. Тя може да е компенсирала чувството за вина, за това, че го напуска и отива при друг, или просто от съжаление.
В Германия виждам много повече прояви на кавалерство, не само между двойките! Между двойките е като неписано правило, на пиедестал, но и в странични ситуации те реагират като кавалери, и мъже и жени.
-
Паневритмия не свършва в 10.30, а между 11.15 и 11.30, защото започва в 10 ч. Така че може да я хване, само че не от началото. Пътят от новата хижа до Бъбрека се взема за 50 минути. Така че в 10.20 може да е там, груби изчисления.
-
В момента времето в района на езерата е лошо-има непроледна мъгла и температурата е 4 градуса. Това е онлайн камера от пред хижа Рилски езера, и температурата е валидна за там. http://www.rilskiezera.bg/meteo/station/wxcam.php
В самия лагер температурата е вероятно с 1 градус по-ниска, поради по-голямата надморска височина. А по околните върхове може да е и 0 градуса и да вали или да е валял сняг.
А отделно една малка добавка-в Германия почти няма кондуктори по градския транспорт, защото не се очаква някой да пътува без билет. Във влаковете е същото, много рядко минава кондуктор. Но защо ли в България има масови и чести проверки и засади по автобуси, трамваи и влакове.
-
Умно го е казал този Протеро. Беше много удобно да слушам гуру, който казваше, че няма разлика, ще духовността е обща, и целта е обща, а само ритуалите са различни. Но уви, реалността никак не се оказва толкова удобна. Нито да вярваш само в една религия, като знаеш че другите не вярват в твоята, а в съвсем други неща. Нито изобщо да бъдеш атеист, защото това също не ти дава спокойствие и цел. Така че аз сега съм никъде. Нито в едната, нито в другата лодка...И ти го беше казала умно "стремежът към духовното може да бъде запълване на някакви липси, когато липсите бъдат попълнени, духовното престава да бъде интересно..."
-
аз пък миналата година паркирах зад хижата, близо до кофите за смет и... не съм плащал:whistling:
Много ли си доволен от себе си? В тази държава никой не иска да плаща за нищо. Всеки гледа да хитрува, да мине метър и да не плати за нещо. Е как да се оправи тогава държавата? И после се качваш да се молиш и да търсиш Бог на езерата с това съзнание на хитруване...
-
Много пъти съм го писал. Но сега ще го обрисувам само с един пример. Вчера една приятелка от България ми се оплака как всички й завиждат и злобеят за това, че тя пътува по проекти в чужбина. През пролетта била в Брюксел по работа по един проект. След като се върнала всички злословели "тя ходи насам натам, това онова, как може, виж я ти". Горката работи по проекти до късно сред нощ и съвсем заслужено пътува във връзка с тях. Но разбира се в България е толкова трудно да се зарадваш на успеха и щастието на ближния...
-
Сапуните на обществени места в Германия вече не съществуват в твърда форма. Само течни. Твърдите ги пипа всеки и остават бактерии. Но в България все още никой не се досеща за това. А във всички тоалетни има хартиени рула за сушене на ръцете. В България не бях виждал. Там съм виждал кърпи да висят, което също е нехигиенично!
А иначе не съм съгласен, че който е вегетарианец изчезват всички пъпки и черни точки. Моето лице и моята коса са мазни, на втория ден след къпане се омазняват, а когато бях до около 20-22 годишен имах пъпки по лицето, после черни точки. Вегетарианството не помогна. Сега с възрастта естествено пъпките ги няма, но лицето продължава да си се омазнява.
-
Събитията в бивша Югославия не могат да служат за сравнение. Примерът не е подходящ, това си беше федерация, съставена от различни народи. След което те по естествен начин се откъснаха. Българите са хомогенен народ, тук не е федерация. България няма как да бъде разкъсана на части. А иначе това недоволство и разочарование, което се надигна в последните години е сигурно необходимо. То може да се разглежда като нравствен коректив-като червената лампичка, светнала да сигнализира за грешния път, по който е тръгнала да се движи цялата държава. На все повече хора им писва от порядките там, и някои бягат, но други ще останат и ще потърсят сметка защо и докога. И тогава ще дойде разумът. И нещата постепенно ще се поставят на по-добра разумна и отговорна основа. С всяко нещо е така, първо се преболедува, и после се оздравява. За пример е Полша, там през 90-те години е бил същият хаос, алчност, материализъм и нестабилност, но сега там вече започнаха да инвестират в онова, което е наистина ценно-култура, образование. Усетиха се и влязоха в пътя. Дори един елементарен пример-българските клубни отбори по футбол претърпяха безброй тежки и срамни загуби в европейските турнири през 90-те години, в зората на демокрацията. Причината беше слаба защита и неорганизираност. Много болка имаше за всички хора, свързани с този спорт в страната. Но след това разбраха къде грешат, стегнаха редиците, и без много класа, но с повече дисциплина и себераздаване започнаха да печелят престижни победи. Първата такава беше през 1999 г., и оттогава коефициентът на страната започна да расте забележително. С румънските беше същото, биеха ги дори латвийци, но сега и те го преболедуваха и жънат успехи. Ясно е, че в България всичко става по-трудно, и сега е въпросът дали ще има общо осъзнаване и изтрезняване у българите, или ще се продължи към безкрайно дъно...
-
На паркингите на хижа Пионерска се паркира и май струваше 4 лева на ден.
-
Аз обаче не съм от тях и съм чувал и бил очевидец на нещата от 1984 до 1989 г. също като жител на град със смесено население...Турчетата от нашия клас бяха насилствено преименувани с български имена, а по улиците и обществения транспорт имаше забрана за говорене на турски. А през май 1989 г. в града имаше сблъсъци на милиция и демонстриращи турци с изстрели, бронетранспортьори и схватки. Милиционерите биеха с палки на поразия. Всичко това го видях тогава. А онова в скобите се направих, че не съм го прочел... Само едно ще кажа-добре че турците в Хасково не са свързани географски с турците в Шумен и Североизточна България, иначе щеше да е тежко и горко на България, а второто Косово нямаше да бъде мираж. Сега поради географски причини те не могат да предявят никакви претенции.
-
Какво общо има последният постинг с темата за България? И с каква е цел е пльоснат този цитат тук?
В Русия и на други места по света постоянно има някакви взривове и терористични атентати със загинали, но никой не прави такива драми. Но когато стане дума за Западна Европа, всички са много взискателни и чувствителни. Един път се случило, може да се случи и в България...не дай Боже.
-
Максим, a мюсюлманин ли е? За религия говорихте ли? За фереджета и т.н.?
Имам чувството, че си се заел да изкараш България черна, ама много черна. Дали пък вече да не искаш да я унищожиш?! Само ти пречи, нали? И едиствено ти служи да ти прокрадва нежелана вина?
Не е мюсюлманин, анмелднал се е към евангелската църква и е християнин.
-
А аз се запознах с един турчин, който е заминал с родителите си в Германия, когато е бил на 3 годишна възраст. Сега е на 42 г. и всичко в него беше като германец. Възпитание, отношение, уважение, интелигентност. Изобщо не можеше да се разбере, че не е германец, ако външният му-южноевропейски гетогип не го отличаваше от германския генотип. Значи средата е тази, която играе решаваща роля. А в България средата не подпомага израстването на такива качества. Това е.
-
Храна трябва да се носи за целия престой, освен ако не смяташ да изхарчиш много пари за редовно хранене в хижата до лагера. Почти всички хора си носят храна за целия престой, аз съм си носил винаги по 1 раница суха храна за 10 дни престой. В кухнята разбира се всеки ден може да се яде, но само за обяд. Закуска и вечеря си осигуряваш сам. Но и връщането от Паневритмия за обяд не е много удобно, понеже там където се играе е по-удобно за по-нататъшни разходки през деня, без да се връщаш в лагера и следователно няма как да обядваш в кухнята на лагера. Така че аз хранене от кухнята съм ползвал средно по 2 дни от всичките 10. През останалите дни не се връщам директно в лагера за обяд.
-
Така си пътувам винаги. И търпя. Нямам друг избор. За щастие пътувам предимно през зимата-за нова година. Тогава миризмите поради студа се усещат по-малко. Единствения път, когато се връщах през лятото, беше ужасно. Тълпа от 20 български работника се качиха в Хановер и напълниха задната половина на автобуса. Някои от тях започнаха да пият алкохол и да приказват на висок глас. На отсрещната седалка пътуваше един млад африканец, до него седеше най-големият бабаит на групата. Започна да се закача с него, направи го на луд, започна да го обижда на маймуна. Африканчето не издържа и избяга на по-предни седалки. След това на Берлин се качиха две момичета, приятелки. Но нямаше двойка свободни седалки за тях, та едната седна до мен, а другата до бабаита, откъдето беше избягал африканеца. По едно време на онова момиче му писна от бабаита и поиска да се разменят с приятелката й, като тя седне при нея, а той при мен...Аз бях против, направих разправия, че ако съм искал, щял съм да седна с него, когато е било свободно. Но нищо не помогна. Бабаитът седна при мен-толкова посредствен и първосигнален, вече беше на градус. Направих му забележка да спре да пие и да приказва на висок глас, и че не е сам в автобуса. Той ми отвърна "ти ли ще ми кажеш бе, инженерче такова, радвам се, че се прибирам в България и това трябва да се полее." Стиснах зъби половин час, през това време той започна да пее, извади мазни сандвичи с масло и салам, и понеже вече беше пиян ги разсипа върху краката ми, панталоните ми станаха мазни. А той заспа. Никой от колегите му не реагира през цялото време, не му направи забележка, вместо това те се хилеха на простотиите му. По това време стигнахме Лайпциг, и въпреки че автобусът беше пълен-се измъкнах и намерих празна седалка в предната част на автобуса. Оттам нататък нямаше проблеми отпред, а отзад продължи да има такива...И шофьорите с малки изключения са едни бай ганьовци, съжалявам, че няма немски превозвач, а само български...А паузите които правят от 20 минути, отиват редовно на над 30 минути, което дразни при такъв дълъг път. А понякога и по 45 минути, защото те задължително всеки път имат ядене на маса в някое крайпътно заведение, през което време ние трябва да ги чакаме, не могат да ядат суха храна като нас за 5 минути...
-
Кога не е имало разврат? Щом преди 100 години е било така, и днес е така, а дали преди това е имало време, когато светът е бил идеален? Май не. Бил е още по-лош. Толкова толерантен и свободен и справедлив не е бил светът никога, както е днес. Колкото и да е относително това, то е факт. Няма роби, няма робски държави, държавите с диктатори стават все по-малко една по една. И има все повече стремеж към обединение. Дори и да е не много успешно в момента с ЕС. Но е стремеж...
-
Незнам дали Цвета е талант- пророк в случая ама ти първо Максиме намери отговора на въпроса -Кой съм аз?От многото ти постове и обяснения и гуро дето си ги обиколил явно файда няма.Дерзай.
Тук са се нароили много нови хора, и отношенията са започнали да стават много наострени...което е жалко. Никой не познава себе си, и именно този въпрос е смисълът на живота, не някакво "развитие".
-
Добре ще формулирам предположението си по друг начин. Променяме се в съответствие със своята собствена заложена природа, според възрастта, средата и трупането на опитности, само че от само себе си, но не и въз основа на усилия. Усилието означава съпротива срещу нещо и не води до реален резултат, само до деформиране на нещо, но не и до качественото му изменение.
-
А дали изобщо развитие съществува? Условията на средата се променят, дрехите се променят, но ти оставаш непроменен. На закачалката се слагат различни видове дрехи, но тя остава непроменена. Не е ли развитието илюзия? Може да изглеждаш променен, но в определена напрегната ситуация, ситуация на стрес, на натиск от обстоятелствата, да покажеш отново предишното си лице, от което мислиш че си напуснал и над което мислиш, че си израстнал. По духовните общества има отделни хора, които биват повече почитани, заради "нивото" им. В бившата ми йога-група имаше също такива. Но когато потърсиш истината и им зададеш откровен въпрос, те престават да бъдат мили, те са способни да погазят истината по най-безочлив начин. Къде е останало развитието? Мисля си, че ние сме просто изначален набор от наследственост, характерови особености, емоции и светоусещане, които трудно могат да се променят, те остават относително статични, макар привидно на получават различни оттенъци при определени усилия. Ако си по природа депресивен-може да имаш много опити и момента на радост от живота, но депресивността ти ще те дебне и при първия удобен момент ще се прояви отново. Но който няма такава склонност, дори да остане напълно сам, винаги ще намери смисъл за себе си.
България. Ще я бъде ли?
в България. Общество
Добавено
Доколко тази новина е добра, е спорно. Българите са в пъти по-малка държава по население, отколкото посочените две други държави. Следователно емигрантите от горните две държави са много повече от българите и е нормално да са направили повече престъпления...