Слънчева

Мисъл за деня-18.10.2017г ...пророк е онзи, който изказва една велика истина – който и да е той. Когато дойде един пророк, той няма да се съобразява с официалните знания на хората, с официалната църква, но той ще каже нещата тъй, както Природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима. И Петър го взе настрана

Мисъл за деня-17.10.2017г Любовта, това е светът на душата. Мъдростта е светът на ума. Истината е светът на волята, на човешкия дух. Свещено чувство

Мисъл за деня-16.10.2018г Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. Даром

Молитвен наряд за начало: Молитва за Свещената Чистота Ценни_мисли -беседа Молитвен наряд за край: Да се прослави Бог в Бялото Братство.... - формула Ще прочета част от 5 глава от Матея, от 3 до 13 стих. Ще прочета няколко изречения, които наричам ценни мисли за постижението на един красив живот.*) Има две неща в света непостижими. Те са великото голямо и великото малко. Всички хора се намират в стълкновение с тези две противоречия в живота. Някои хора искат да станат големи, не може да станат. Някои хора искат да станат малки, и това не може да стане. Нито малък можеш да станеш както трябва, нито голям може да станеш както трябва. Всички хора имат стремеж. Здравият човек има стремеж да бъде здрав, ученият човек има стремеж да бъде учен. Добрият човек иска да бъде добър. Свeтият иска да бъде свят. Силният иска да бъде силен. Но никой не е могъл да реализира туй което иска. Защото силният след като реализира силата, задържа ли я? Зад безсилието е силата. Какво седи зад силата? – Зад силата седи безсилието. Какво седи зад доброто? Злото. А зад злото? Доброто. Какво седи зад омразата? Зад омразата седи любовта. Какво седи зад любовта? Омразата. Питате, какво искам да кажа с това? Туй именно, че зад доброто седи злото. Ако ти не разбираш доброто, ще дойде злото, ако не разбираш злото, ще дойде доброто. Всеки, който не разбира доброто, идва до злото, и всеки който не разбира злото идва до доброто. Щом ти разбираш доброто, до злото не идваш. И щом разбираш злото, ти до доброто не идваш. Значи в неразбирането на нещата има един прогрес възходящ, а в разбирането на нещата има един низходящ прогрес. Може да се доказва това. Един математик може да ви докаже, че като умножите една въображаема единица 4 пъти сама на себе си, ще получите едно реално число. Един въздушен газ, който е невидим, като го сгъстите 4 пъти, той ще стане чрез налягането видим, той ще се сгъсти. Невидимите неща може да станат видими. Кога? Всички онези предмети, които вървят по права линия, са невидими. Защо? За да видиш какъв да е предмет, той трябва да се отклони от правата линия, или казано с езика на геометрията, да направи едно пречупване, да се образува какъв и да е микроскопически ъгъл. Следователно ще имате една малка рефракция, една сянка се хвърля. Ако няма никакво пречупване, вие не можете да видите нещата. Следователно, всички онези предмети, които имат коефициент единица, са невидими. А всички други предмети с коефициент 2 са видими. Тези, които имат коефициент 3, също са видими. Колкото повече се увеличава коефициентът, нещата стават по-видими. Следователно, първата причина, която е невидима сама по себе си, след като направи едно малко пречупване, тя е образувала закона. Законът, това е едно малко пречупване на правата линия. Следователно, ти виждаш известно ограничение, в което ти вървиш. Законът, след като се е пречупил, той е станал видим – образувал е резултати. Всеки един закон има свои последствия. Сега, това са общи твърдения, но важно е да приложиш един закон. Нали и в моралния свят има закон – закон, който хората могат да изпълнят. Говори се за закон на живота, но и него хората не могат да изпълнят, и вследствие на това, като не могат да приложат закона на живота, хората умират. От неразбирането на закона на живота хората умират. Когато разберат този закон, ще оживеят. От неразбирането условията на живота хората осиромашават. Като разберат условията, те забогатяват. Богатият, когато не разбира условията на богатството, той осиромашава. Сиромахът когато разбира условията на сиромашията, той забогатява. Ценни_мисли

Мисъл за деня-15.10.2017г Кога сте били щастливи? – Когато сте обичали. По-леко ще бъде наказанието

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва В начало бе Словото - песен Божествената_усмивка - беседа Молитвен наряд за край: Господнята Молитва Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея. Духът Божий Едно малко размишление Прочете се беседата „Идеалът на човека“ от книгата „Любов към Бога“. Разправят за един българин, който отишъл на гости на своя кръстник, който го кръстил. Като кръщелник гощавали го по български: Ха за здравето на кръстника, ха за здравето на кръстницата, за кръщелничетата, пил за този, за онзи и се напил. Качил се на коня, но си турил гърба към главата на коня, вижда конят върви назад. Казва: Откак дойдох при кръстника, светът тръгна назад. Слязъл, пипа, пипа, казва: Чудна работа, къде отиде главата на коня! Та главата е там, но той изменил своето положение в света. Казвам: Съвременните хора са влезли в живота, но са обърнали гърба към разумното, гледат към животинското. Животинското, то е опашката на коня, то не разрешава въпроса. Човек да живее добре е най-лесното. По-лесна работа от добрия живот няма на света. А сега е най-трудната работа. Няма по-лесна работа от добрия живот. Има ли нещо мъчно да дишам? Мъчнотията е, когато няма кислород. Тогава е мъчно да се диша. Няма по-лесно от яденето на хляб, но ако е пръст или камък, мъчно е да ядеш. Вчера работим в градината, минават една млада софиянка, доста умна, с висше образование, женена за доктор, и някой си друг господин от Варна. И той образован човек. Търсят ме. Защо ме търсят? Намерили се на тясно. Търсят ме, понеже син му умрял в Пловдив, много умно и високо издигнато дете. Това дете накарало баща си да дойде да ме търси. Извади портрета и казва: Виж, какво хубаво дете. Рекох: В оня свят за него има по-добри условия. Та ме пита госпожата, в оня свят ще се познаваме ли. Рекох: Оня свят е тук. Че вие тук не се познавате, как ще се познавате в оня свят. Тук хората се познават по маските. Какъв е човекът не го знаем. Казва: Прав си. – В оня свят ще започне познаването. Тук не се познаваме. Тук е бал с маски. Отиват двама млади, които влизат в семеен живот. Турил си мъжът една маска – отива на бал с маски, не казва на жена си, че отива на бала. Жената и тя отива скритом и тя с маска. Попаднали двамата и се срещат на бала. Казва единият: Може ли да благоволите да си откриете маската? А, казва, не смея. Усеща, че той може да е там. Тогава ще пита: Кой ти позволи на бал с маски да ходиш? Често забелязвам, когато някой дойде и иска да се покаже религиозен, набожен, туря си омилно очите, като че е срамежлив, се към земята гледа. Турците казват: Който към земята гледа, душата изгаря. На земята гледа, уж голямо смирение има, за нищо друго не мисли. Някой път виждам една черна краска, гъста, на лицето. Най-първо той има нещо, което го смущава. Една сестра, доста набожна, иде при мине и ми казва: Учителю, снощи щях да умра. Рекох: Трябва да има неща в тебе, които не ти са потребни. Имаш едно прасе, което те смущава по четири, пет пъти трябва да ставаш да го храниш. Пусни го, освободи го, да иде в гората. – Какво ще стане с прасето? Твоят живот не зависи от твоето прасе. Казва: Малко мазнина ми трябва за през зимата. Ако си месоядец, тебе ти трябва, но ако си вегетарианец, не ти трябва. Та казвам: Както и да се засяга живота, да оправим животът е много мъчна работа. За да оправиш някой човек, трябва да го приспиш. И съвременните лекари намерили начин, турят нещо под носа, ще го приспят, ще му правят операция. Хубаво е, когато правят операцията, не чувствува болката, но като се събуди, удвояват се болките. После някой път не го упояват, но турят известна течност и анестезират мястото. След като са направили операцията, пак се удвоява болката. Една операция може да се направи и без упойка и без анестезиране. Ти имаш един лош навик. Само веднъж пожелай и той ще си иде... Божествената_усмивка

Мисъл за деня-14.10.2017г Формите в любовта са най-скромните форми в света. За да я познаеш, ти трябва да я отвориш. Добрият път

Мисъл за деня-12.10.2017г Ако в любовта не си свободен, ти не можеш да я проявиш. Добрият път

Мисъл за деня-11.10.2017г Искате ли да поставите здрава основа на отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек.Всички ходите и търсите любовта навсякъде – там е вашето заблуждение. Тя е във вас. Любовта е сила, която носиш със себе си. Ако чакаш сега да дойде в тебе, то е загубена работа. Законите на любовта

Мисъл за деня-10.10.2017г Силата на човешката душа седи във възприемането на любовта. Когато човек възприеме правилно любовта, в душата му настава мир, радост и веселие и всички противоречия в живото му изчезват. Три_ценни_неща

Мисъл за деня-9.10.2017г Когато обичаш някого и откриеш слабости и погрешки в него, без да отпадне любовта ти, ти си издържал изпита на любовта. Когато онзи, когото обичаш, не се отнесе внимателно към тебе и ти не отпаднеш в любовта си, ти си издържал изпита на любовта. Ще знаете, че вашата любов ще мине през всевъзможни изпитания, и вие трябва да бъдете силни, за да издържите. Изпити-на-любовта

Мисъл за деня-8.10.2017г В света има един закон, той е закон на благословение. Всяко добро, което извършите, всяка ваша добра мисъл, след като обиколи целия свят, ще се върне към вас със своите придобивки. И всяка ваша лоша мисъл, след като обиколи целия свят, пак ще се върне при вас. Мислите, които пускате в света – една добра и една лоша мисъл, пак ще се върнат при вас. Първото_място_1933

Прекрасна беседа, благодаря! ...Сега аз искам само да ви припомня някои работи, които знаете, но не сте ги приложили. Защото всички знаете да обичате тези, които ви обичат. Няма някой от вас, не съм срещал някой да не знае какво е обичта. Даже това и животните го знаят. Казвате, каква е целта, какво е предназначението на едно животно? Окажете му малко внимание и веднага туй животно е разположено спрямо вас. Не само животните, но и растенията: направете каква и да е услуга на някое растение, и то се привързва. Но хората не са се научили още да обичат тези, които не ги обичат. Питам тогава, как ще примирим с нас този стих "Бог е Любов." А после казваме, че хората не се обичат. Може ли едновременно Любовта да произтича от два източника? Може ли Бог да ни люби и хората да ни любят? Ако ние приемем, че хората ни любят, тогава ние от Любовта на Бога нямаме нужда, а пък ако Бог ни люби, тогава ние нямаме нужда от любовта на хората. Не само да мислим, че някой ни обича, но онзи, който ни обича, трябва да допринесе нещо за нашето развитие. Христос казва: "Това е Живот Вечен" – Любовта на Бога внася Вечния Живот като едно благо. Да те люби Бог, това е да притежаваш най-голямото благо в живота, а щом имаш най-голямото благо, ти имаш всичките блага, които Вечността съдържа в себе си. Щом имаш тия блага, ще бъдат изключени всичките тревоги, които сега имаме. Сега всички хора сме поставени на големи тревоги. И богатите, и бедните, и учените хора, всички са подложени на една вътрешна коренна промяна, на едно терзание; даже и светиите на земята, и те са подложени на големи изпитания. И светията може да бъде изложен на изпитания. Но във всяко едно изпитание има нещо, една задача, която човек трябва да разреши. Един умен баща дал своята тояга на сина си и казал: "Синко, докато държиш тази тояга в ръцете си, всичко може да спечелиш. Тази тояга да пазиш като очите си!" Синът носил тоягата, но не му вървяло и той осиромашал, че му останала само тоягата; и няколко пъти той мислел да я зареже или продаде, но за една тояга колко ще му дадат? От баща му му е дадена. Един ден го напада един бик и той, за да се спаси от бика, счупил тоягата, но се избавил. На две счупил тоягата и казва: "Отиде всичкото щастие!" Обаче като разгледал счупената тояга, видял, че тя била пълна със злато и си казал: "Защо бикът не дойде малко по-рано, защо толкоз късно дойде?" Казвам: Вие носите тояга, вие носите вашето щастие, и трябва да дойде някое голямо нещастие, за да се счупи тоягата, за да видите, че има нещо голямо скрито в нея. Сега някой може да каже: "Да бих имал такава тояга!" Всички носите такава тояга. Само че трябва да дойде бикът, да счупите тоягата. Казва се в Евангелието на Лука, че Закхей искал много да види Исус, и понеже имало много народ в Еридан, а той бил нисък, затова се покачил на една черница, за да Го види. "И като дойде до това място, Исус му рече: "Закхее, слез скоро, защото днес трябва да остана в твоята къща" И прибърза Закхей та слезе и прие Го с радост." Когато ние приемем Великото в света Бога, Той по който и да е начин ще ни се изяви. Добрите хора в света, това са проводници или образи на туй Велико Същество. Когато ние говорим за Бога, някой път тази идея ни се вижда смешна. Казваме: Като какво нещо е Бог? Хората всякога са склонни да почитат туй, което прилича на тях. Всичките божества, които хората имат на света от памти века досега, все приличат на тях. Но всяко божество, ако прилича на тебе, пък ти не приличаш на него, това е едно противоречие. Казвате: "Христос е Божественото, ние като Христа не можем да бъдем." Ако ти като Христа не можеш да бъдеш, какво отношение може да има между теб и Христа? Ти отиваш при някой учен професор и казваш: "Аз като този учен професор не мога да бъда." След време, като се учиш, може да станеш. Не точно така като него, но знанието, което този професор има, и ти може да го имаш. Тогава Христовите думи как ще ги изтълкуваш? Той казва: "Ще дойде време, когато вие по-големи чудеса ще правите от тия, които аз правя." В Христа не е имало такива дребнави разбирания за живота, да кажем, че ще Го засенчат. Той казва тъй: "Отец ми е, Който живее в мене, аз изпълнявам Неговата воля." Всеки един човек на земята, който иска да изпълни делата тъй както Христа, той не може да ги изпълни, ако Бог не живее в него. Ако Бог не живее в него, нищо не може да направи. Може да има временен успех, но временните успехи вие ще ги намерите в гробищата, временните успехи ще ги намерите в паметниците, в книгите; временните успехи ще ги намерите в пръстените, накитите; временните успехи ще ги намерите в обущата, шапките, дрехите, в някоя реликва изостанала, в някаква кост. Ако ти обичаш някого, ти ще почувстваш и неговата любов вътре в душата си. Има неща в света, които при известни условия са невъзможни, при други условия са възможни. Няма да ви разправям. Има една история, за някой си стар цар. Един от неговите учени, мъдреци, се провинил и царят го осъдил на вечен затвор. Ходил той, молил се, но царят казва: "Не, според законите на държавата, трябва да претърпиш наказанието. Така трябва да се упражниш, нищо повече." Всички се опитали да повлияят на царя, но той останал непреклонен. Той имал дъщеря, която обичал от сърце, единствена дъщеря. Тогава един мъдрец, който искал да помогне на осъдения, се помолил на Бога и дъщерята на царя се разболяла, и била на умиране. Викали всички лекари на царството да лекуват дъщерята, но те казват: "По никой начин не може да оздравее, тя е осъдена на смърт." Явява се тогава този мъдрец, който казва: "Аз ще я излекувам, ще й възвърна живота, само при едно условие – ако вие пуснете затворения на свобода" Царят казва: "Възможно е сега." Невъзможните неща в едно отношение стават възможни само при любовта, която може в дадения случай да се проява. Само при Божествената любов невъзможните неща стават възможни. Думата "любов" не означава някакво чувство, афект. Под думата "любов" аз разбирам безсмъртие, аз разбирам веселието на човека, което носи здравето на човешкия ум. Онзи човек, който има любовта, пред него цялата перспектива на живота е ясно определена, той не язди в тъмнина, той не разсъждава както разсъждават хората Ние може да кажем, че Хималаите са най-големите планини, но питам какво струват Хималаите пред Слънцето? Ако има жители на Слънцето, те ще се интересуват ли от Хималайските планини? Даже Земята, която е толкова малка по отношение на Слънцето, какво значение може да има тя ако е по големина като него, тя никаква ценност не може да има. Може да съществува друго едно разумно отношение в света. Равенство и братство съществуват само в закона на Любовта. Единственото братство е в Любовта. В знанието равенство не съществува и в свободата не съществува. Равенство съществува само в свободата, която е проникната от Любовта. Само в знание, което е проникнато от Любов, равенство съществува. Но знанието и мъдростта сами по себе си, като светлина,различно осветяват разните предмети, няма еднаквост. Но в закона на Любовта има еднакви отношения. Любовта е най-голямата хармония, която съществува. Когато казваме, че Бог е Любов, разбираме същината на живота, от дето всеки човек трябва да почне. Може да проучваме живота от положението на Мъдростта, но той ще остане само една тайна. Ние може да проучваме живота от гледището на Истината, но той ще остане една тайна. Ако проучваме живота от гледището на Любовта нашият живот ще се осмисли... Прие_го_с_радост

АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище. Завърна се от там и се включи в общия братски живот на Изгрева. Пишеше поезия, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни. Изобщо талант по всички направления. Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и я одобрява. Тя после успява да се свърже с един неин познат, който заминаваше за САЩ и му предаде статията, за да може да се отпечата в някой от американските вестници, за да стане достояние на американския народ. По този начин тя е смятала да се отблагодари на американския народ за тези четири години, когато е следвала там като поднесе един обзор за Школата на Учителя. Така се случило, че нейния познат предава статията на другиго и той от своя страна успява да издействува да се отпечата в някой от американските вестници. Изпращат един брой от вестника на Весела Несторова по пощата, тя го получава, прочита собствената си статия и вижда как горе в страни е сложена една снимка на Учителя, голяма колкото биволско око. Това беше израз, който се използваше тогава, за да се покаже, че снимката е в малък размер. Весела е възбудена, скача, държи в една ръка вестника и хвърчи към Изгрева. Размахва го вестника, тичайки през поляната и вика: „Учителю, ние победихме! Учителю, ние превзехме Америка!" Учителят протяга ръка към вестника: „Дай да видим какво пише и как сме превзели Америка". Той прелиства вестника, спира се на въпросната страница, вижда малката отпечатана снимка и без да чете, затваря вестника и отново го предава на Весела. Усмихва се: „Е, рекох, американците като прочетат статията и като видят след това снимката ще кажат: „Ето един добър човек!" Нещо прерязва възторга на Весела. След малко Учителят добавя: „И само толкоз". Но неговото лице вече не е усмихнато, а има строг вид. Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ. Минаха 30 години от тогава и ние видяхме какво означава това мнение на Учителя за САЩ. Няколко приятели правеха опити да издадат на английски език някои неща от Учителя. Издадоха ги, но нямаше интерес и там не можа да се създаде общество. Вие също ще проверите, че думите на Учителя остават неизменни и затова не уповавайте на чужденци. Те могат да стигнат до една граница във връзка с познанието за Словото на Учителя и Неговата Школа. Това е историята за „добрия човек", който говори добри неща и прави също така „добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек". За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието. Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка.Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно, в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся.А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дораснали да им проповядват проповедници. Те не са дораснали още да се срещнат с Великия Учител на Вселената.А ние бяхме при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Това е най-добрата диплома, която съществува на света, да свидетелствува за една Школа и за живота на ученика в нея. В спомените на Мария ТодороваИзгревът т.5 стр.464

Мисъл за деня-6.10.2017г Потърси в характера на човека една добра черта и я дръж в съзнанието си. Тогава, без да му се молиш, той ще бъде готов да ти услужи. Още с влизането ти при него сърцето му се отваря и той сам предлага своята услуга. Всеки може да направи опит да види действието на добрата мисъл. Без нея много ще хлопате и няма да ви се отвори. Великата_разумност

Мисъл за деня-5.10.2017г Често ме запитват: „Как ще се спаси светът?”. Като дадем място на Бога да живее в нашите сърца и умове. – „Как ще познаем, че Бог живее в нас?” Много просто: ако на обидите не отговаряш с обиди, Бог е в тебе. Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. Напразно_ме_почитат

"Съвременните хора се ползват от всичко онова, което е създадено в миналото, и към него те прибавят по нещо, с цел да внесат някакво подобрение или усъвършенстване. Сегашните хора свирят на цигулки, създадени в миналото. Какво ще правят, ако старият материал изчезне? За да не изпадне в трудно положение, човек трябва да работи, да развива своите творчески способности, сам да твори, да създава, да преобразява формите. Сега, задачата ми не е да говоря върху музиката. Моята цел е да говоря върху живота, който сам създава своите форми. Оттук вадим заключението, че и човек е в състояние да твори, да създава нови форми. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и т.н. Те не подозират, че като творци, като хора със способности, те могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят, както разбират. От кое общество се оплакват? Събрали се 20–30 души на едно място, не се разбират помежду си и се наричат общество. Щом не се разбират, те не представляват никакво общество. Под думата „общество“ ние разбираме сбор от хора, които се разбират, които живеят в мир и съгласие помежду си. Възвишените и високо напредналите хора представляват духа на обществото. Добрите хора представляват душата на обществото, а обикновените хора представляват тялото на тази душа. Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва да имате предвид за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество." Беинса Дуно " Ограничаване и освобождаване" ООК 1928 г. Три закона на Любовта За да обичаш, трябва да влезеш със съзнанието си в Причинния свят. Каквато и канализация да имаш, трябва да я свържеш с Първия извор, за да потече вода, иначе тя е безпредметна. Щом човек възстанови отношенията си с Първата Причина, едновременно с това възстановява и отношенията си със своите ближни. Бог ви обича и вие, за да покажете, че Го обичате, ще предадете Любовта Му на другите. Има два закона на Любовта. Първият: когато аз обичам другите, това показва, че Бог обича мен. Вторият: когато другите ме обичат, това показва, че аз обичам Бога. Ако двама не се обичат, ще умрат. Намери ближния, на когото в дадения случай можеш да служиш, и, като му служиш, Господ ще дойде да ти помага. Тогава ще намериш Бога. Ближен е онзи човек, комуто като служиш, ще намериш Бога. Великото да намериш в малкото. Като обичаш другите хора, ти им даваш Живот чрез своята Любов. Първо тази Любов ще внесе всички блага и живот в теб, после – в другите, които обичаш. Един човек живее в Бога, но Бог не живее в него. Макар Бог да не живее в него, но той живее в Бога, Бог го търпи и затова ще го обичаме. Един ден той ще се отвори. Апостол Павел казва: „Едно време вие бяхте в тъмнина и после се обърнахте към Бога.“ Така също е възможно и за другите, които живеят в тъмнина, да се обърнат към Бога. Как ще стане това? Бог си знае как и затова не се притеснявайте. Искате ли да поставите здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате това, което Бог е вложил във всеки човек. Една сестра от провинцията се оплака, че никой не я обича. Да не очаква да я обичат, а сама да обича. Едничката ѝ погрешка е, че тя чака хората да я обичат. Законът е: като обичаш другите хора, те ще те обикнат. Първо ти ще обикнеш и после другите ще те обикнат. Третият закон на Любовта гласи: Любов към себе си. Не смесвайте егоизма с израза да обичаш себе си. Любов към себе си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в себе си и да имаш стремеж към усъвършенстване. “Акордиране на човешката душа“ том 1 .......... В тази Школа съм ви събрал по няколко причини, от които ще спомена три. Първо, за да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг; да се образува една среда на Любовта, за да може оттук да се изпратят към целия свят мощни вълни на Любов, да се разлее тя по света, да достигне до душите на човечеството и да го буди. Второ, за да ви подготвя за проповедници през бъдещите векове; всички вие, до един, и най-малкият, в бъдеще ще бъдете проповедници, ще ви се даде знание, сила, дарба, с вас ще бъде магическата сила на Словото и мощното съдействие на Невидимия свят, ще ви се дадат всички благоприятни условия, за да проповядвате идеите на Новата култура, идеите на Шестата раса, които са изложени в беседите и лекциите, а те съдържат точно тези идеи, затова ги проучвайте внимателно, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои. Трето, вие все още не сте от Бялото Братство – един негов член разполага с велики знания и сили, владее ключовете на природните сили и работи за повдигането на човечеството и на цялата Природа, а вие сте ученици на Бялото Братство и ви подготвям, за да влезете в него и да станете Бели Братя. Това е великото, за което ви приготвям и което ви очаква. Акордиране на човешката душа

ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно. От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания. От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание. От начало те мислеха, че това е временно увлечение и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт. Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 1915-1925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя. А дали го прилагах или не това знаех аз, знаеше го и Учителя, когато отивах при него на поредният урок. От това как прилагах или как се провалях Учителят съдеше за бъдещата си работа с учениците при тяхната самостоятелна работа. По-късно когато се отвори Школата той прилагаше някои изпитани методи върху мен и то главно в даване на резюмета да се правят по четени беседи или пък след слушане на същите. По-късно задаваше теми по различни въпроси и всеки ученик трябваше да развие темата. Сега ако на вас ви задам такава тема вие ще вземете да се ровите, да четете какво е написано в беседите и все ще попаднете на нещо. Но тогава Словото на Учителя не бе дадено, то започна да се дава чрез нас. Как чрез нас? Ние бяхме опитно поле, ние бяхме тези съзнания, в които Учителят засаждаше семената на Словото си така както се засаждаха семена в разсадника на Борисовата градина навремето, от които поникваха фиданки, че по-късно ги разсаждаха като млади дръвчета. Ние заварихме по онези години паркът с младите дръвчета. Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя. Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете. Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти. Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века. Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас? Макар че тази Школа бе наречена Школа на Любовта то това бе един Висок идеал, който ако го приложим в един момент поне една стотна част, то следващият момент трябваше да се борим с още 99 части, които ни побеждаваха и те ни проваляха в нашият' опит за решаване на нашата задача.При Учителя аз трябваше да се науча да желая доброто на своите братя и сестри и трябваше да се науча да обичам безкористно. При един случай когато се оплаквах на Учителя за неправилното отношение на една сестра към мен, която злословеше по мой адрес въпреки добрината, която й бях сторила, той ми каза: „Направи доброто и го забрави". Да, доброто аз бях направила и щях да го забравя и бих го забравила, но тя злословеше към мен. А аз си казах: „Ето една неблагодарница" и тръгнах след това да се оплаквам на Учителя. Ето ви пример как не можах в този случай да си реша правилно задачата.Друг път при други случаи помогнахме на един брат и сестра и материално, и морално, и с една услуга. Направих го като сестра и като ученик. Но защо в мене се загнезди една мисъл, че тези хора трябва да ми бъдат благодарни. А те се оказаха неблагодарници. Ами сега. Отивам при Учителя и разказвам случая. „Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата. Услуга за благодарност - това е заплащане. И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и благодарност. Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина. А тя бе следната. Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене. Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе". По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя.……………………………………………..Разказах ви за цената на благодарността.Аз съм на разговор при Учителя.„Трябва човек да търпи страданията. Като дойде страдание и човек е недоволен - нищо не му се прави и нищо не му се ще - тогава да се качи в умствения свят. Обективният ум е по-високо от нисшите чувства. А има морални чувства, които са по-високо от обективният ум. Човек пострада и като дойде радостта пак забрави страданието. Човек 999 трябва да страда докато му се втълпи и докато си научи урока.Никой не може да влезе в Царството Божие ако не е достоен. Тука няма изключения. По-нататък като се срещнете с разумните същества трябва да им разбирате езика и да се съобразявате с техните закони. Те са строги щом някой не изпълнява, казват: „Какво търсиш ти тука? Как си дошъл?" и веднага го изпъждат навън". „Учителю, защо на едни не само, че нуждите им са задоволени, но имат и излишък, а пък други търпят нужда?" „Това на вас ви се вижда безпорядък. Всъщност всичко е наредено много справедливо. Тези, които търпят нужда - това е последица от тяхната карма". „Е, хубаво, но аз виждам, че тези, които имат излишък не са по-добри, следователно не са вършили по-добри дела в миналото?" „То не е благо. Богатството, което им се дава не е привилегия. Господ ги издига на високо, за да ги смъкне от по-високо, за да си научат урока на смирението". „Учителю, аз съм хвърлена вече от високо." „Има хора от вълча порода. На тях Господ гледа могат ли да обичат децата си, ако могат казва: „Щом могат да обичат своите деца ще могат да обичат и другите". „Учителю, аз от кои съм?" „Ти си от недоволните. Ти се въртиш около оста си, значи стремиш се към себе си. Има стремеж и към Бога. Земята обича своите деца - хората. Тя им се радва и ако те й се отнемат, тя ще страда. Да, земята има душа. Тя е много по-голяма от видимата земя. Да кажеш някой ходи по коленото, то не съзнава, но има едно разумно същество, което съзнава, че някой ходи по коленото му. Така е и със земята. Тя не съзнава, но душата й съзнава и се грижи и урежда съдбата на своите деца. А земята същевременно се върти и около Слънцето." В спомените на Мария ТодороваИзгревът т.5 стр.384

Мисъл за деня-4.10.2017г Светът е опитно училище. Който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи. Ако не ги познава, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага по всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. Милосърдие и користолюбие

Мисъл за деня-3.10.2017г И тъй, приложете музиката навсякъде в живота си. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво и ако има вятър, в огъването на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумоленето на листата, въздействат върху ума ви. Влиянието-на-хармонията-в-живота

Мисъл за деня-2.10.2017г Ако Орфей със своята песен е могъл да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота? Лесно е да свири човек, но той трябва да свири така, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилия, вие казвате, че не можете да пеете и свирите и по този начин сами си поставяте преграда. Всеки може да пее. Идеалният човек

Мисъл за деня-1.10.2017г И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и свирите. В каквото и положение да се намирате, пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пейте и свирете! Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като пее и свири, като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Който пее и свири, той всякога успява. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“. Функции-на-човешкия-организъм

Съвременният свят е свикнал да му се говори само за похвали, за обещания, за награди. По тоя начин може да говорите колкото искате, всички ще ви слушат. Но когато изкажете някоя трезва истина, всички се озадачават и казват: „Това не е вярно“. Когато се каже, че съвременният свят ще се стопи, казват: „Как може да бъде това? Ние не виждаме никакви признаци“. Но като казваме „съвременният свят“, ние не разбираме онези тела в пространството, а нашият свят, земният. Някой може да възрази: „Нашите учени хора още не са го доказали“. Не са го доказали, но почват да го доказват. Има възможности. Туй, върху което стоим сега, не е така прочно и стабилно, както мислим. Много пъти са ставали изменения на земята. Сега се готви друго изменение, и то ще дойде, няма да закъснее, ще дойде на своето време. То ще бъде нова земя и ново небе, в които Правдата ще царува. Сега някои от вас може да разберат, па и всички хора изобщо разбират, само физическата страна. Когато някой човек умира, казват: „Как ще умре?“ Те подразбират излизане от тялото. Но да излезе човек от тялото си, да се прости с тялото си, това не е голямо нещастие. Питат: „Може ли човек да живее без тяло?“ – Може, тъй както можеш да излезеш от своята хубава къща, от своя палат, и да живееш в някоя колиба, под някоя шатра – под тях даже по-добре можеш да живееш, защото има чист въздух. Душата и тялото са две неща различни. Хубаво е човек да има къща, но аз бих предпочел чистия въздух, със слънчевите лъчи и хубава храна, отколкото онази хубава къща. Аз бих предпочел чистия въздух, слънчевите лъчи и добрата храна, отколкото оня замък, в който чистият въздух и слънчевата светлина рядко проникват. Сега, този свят има две вътрешни страни. Ние говорим не само за физическия свят, но за онзи свят на възгледи и теории, който ние сме създали. За пример, у всички народи по земното кълбо, езически или християнски, всички считат за свещено да се бият за своя народ. Само чрез воюване, само чрез унищожение на своите врагове мислят да въздигнат своя народ, да донесат неговото благо. И всички се стремят за слава, като казват: „Нашият народ трябва да се прослави“. Няма по-глупаво нещо от тази слава. Кажете ми, в историята кой народ се е прославил чрез воюване? Де е старият Египет? Де е старата Сирия? Де е старият Вавилон? Де е Рим? Всички са мислили, както ние, съвременните хора, помислихме. И съвременните европейски народи помислиха, че ако отворят войната, ще се прославят и ще подобрят икономически положението си. Обаче какво излезе? Намериха се на една хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно със закона на Божествената Правда и на онова благочестие, които са заложени в човешката душа. Всяко разумно същество знае кое е правото. Сега не остава да се учат хората кое е правото. И да отричаме това, значи да отричаме същността на живота. „И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и благочестие?“ Каква е нашата цел на земята? Каква е задачата, която имаме? – Вашата цел може да бъде много близка или много далечна; вашата задача може да бъде много лесна и много трудна за разрешение; задачата ви може да бъде от събиране и изваждане, може да бъде от умножение и деление, може да бъде някакво уравнение с едно неизвестно, с две, три, четири и т.н. Но всички вие искате да бъдете щастливи на земята. Първото нещо, което съвременните хора търсят, то е щастието. Защо трябва да бъдем щастливи? Раждаме се, защото искаме да бъдем щастливи, учим се, защото искаме да бъдем щастливи, храним се, защото искаме да бъдем щастливи, и т.н. Във всички положения на живота ние търсим щастието, а при това ни казват: „Щастието е непостижимо, няма го, в света няма щастие“. Защо го няма? Щастието нещо физическо ли е? – Не е физическо, то е Божествено. Ако двама души могат да се любят, и в душите им няма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тези четирима души могат да бъдат щастливи. Ами че аз мога да направя всекиго нещастен: ако вие сте работили през целия ден, и не сте яли, сложена ви е трапеза и чакате да ядете, а аз взема и изям всичко и за вас не оставя нищо, питам: няма ли да се намали, да се наруши вашето щастие? – Ще го наруша. Ако запаля къщата, в която живеете, и ви накарам да бягате навън, няма ли да наруша вашето щастие? Ако дойда при вас, които имате известни убеждения и вярвания, с които живеете, и разруша вашите вярвания и нищо не ви дам, няма ли да ви направя нещастен? – Да, ще ви направя нещастен. Не само ние трябва да говорим известно учение, да обещаваме на хората, но туй обещание трябва да се реализира. Всяко обещание трябва да се реализира, да е истинно. Всяка дума, която казваме, трябва да бъде абсолютно вярна и реална в своето изпълнение. Когато аз ви казвам, че има невидим свят, този свят трябва да бъде хиляди пъти по-реален, по-неизменчив от този свят. Този свят, за който говорим, ще дойде на земята. Но не на тази земя – на тази земя щастие не може да има, – аз разбирам под тази дума условията, в които хората сега живеят. Сегашните хора, като те срещнат, ще те погледнат от главата до краката – снемат ти мярка. А кому снемат мярка? – Изобщо, когато някой умре, снемат му мярка, за да му направят ковчег. „Трябва – казват – да се премери този човек.“ И ние имаме философията на умрелите хора. „Да го видим – казват, – морален човек ли е?“ Изнесете го на слънчевата светлина и ще познаете морален ли е или не. Ако почне да мирише, той е неморален, а ако не мирише, той е морален. Ако се разлага, неморален е. Изнесете го на слънчевата топлина, ако се топи, неморален е, ако не се топи, морален е. Ако е от вода направен, той ще се стопи. Добре. Изнесете го на слънцето, ако е направен от твърда материя и ако тази материя изсъхва – неморален е, а ако остава тя пластична, разтеглива, – морален е този човек. Сега ние определяме какво е морал. Моралът е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от Божеството. Това е правилото. Значи всяка една душа има заложени в себе си семенцата на добродетелите, и този, който я е пратил, дал ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл. Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла. Проповядват ни пъкъла. Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята. Хората се биели, навсякъде само страдания. „Нали ти казах – рекло ангелчето – да ме занесеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме заведе в пъкъла.“ – „Това са – казал големият ангел – хората в сегашното тяхно състояние.“ Тогава някой казва, че огънят е ограничен. Този огън не е ограничен, навсякъде го има: между учители, свещеници, вярващи, навсякъде гори този огън. Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат, и пламъци има около тях, не може да се ходи. Ние сме като кокошки, които пекат на пирустия, обръщат ги на едната страна и на другата. Най-първо, трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дяволът на тия лъжливи неща, в които животът не може да бъде щастлив. Какво ще бъде вашето положение, ако на гърба ви турят 50 килограма злато и двама стражари вървят с вас, но като дойдете у дома, вие мислите, че сте се осигурили, пристигате и ви ударят един камшик и ви казват: „Вървете си, без злато“. Питам: какво сте спечелили вие? Питам, какво е спечелила онази млада мома, която убеждават: „Ти него като вземеш, ще бъдеш щастлива: той има такива къщи, ниви, майка му е такава, че братята му и прочие“. И тя, горката, казва: „Слава Богу, най-после страданията ми престанаха“, и се оженва за него. Но след четири месеца, гледат, че ѝ текат четири реда сълзи, и тя казва: „Плача от радост, плача от щастие“. Все от щастие въздишат. Понеже е благородна, ще мълчи. Възлязла е тя на тази пирустия, пече се, ама мълчи. Защо? Защото старите казват: „Не казвайте на младите, че ние се печем, нека дойдат и те да видят какво нещо е пирустия“. Старите, които са вярвали, не вярват вече, а искат да убедят и младите да влязат в туй верую: „Имало действително онзи свят, имало Господ…“ Аз против тези твърдения нямам нищо, не оспорвам това, има хляб, има вода, следователно има едно отношение към нас… Когато кажа: „Има хляб, който мога да възприема, да ми послужи в моя живот“, идеята е друга вече. Бог е вътре в нас и вън от нас – това са две понятия различни. Бог, Който съществува някъде, Който е направил цялата вселена, и аз нямам никакво отношение към Него, нямам връзка – Той е вънка, това подразбира една идея. Но ако мога да участвам в благата, които е създал и сам вътре – идеята е друга. Ние не проповядваме един Господ отвлечен. Не, не, ние проповядваме един Господ, една Любов, която иде да уреди живота и да покаже, че щастието е възможно на земята, ама не на тази земя. И като казва Петър, че земята ще изгори, аз се радвам: ще има нова земя и ново небе. А според моите схващания, всяка една болница след 40 години трябва да се изгори. Защо? – В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миязмите, че който влезе, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните: те се заразяват от самите мисли на другите болни и аз казвам: След 40 години драснете един кибрит, да изгори тази болница, за да създадете нова. За предпочитане е новата пред старата болница. И следователно по същия закон и формите – не принципите – на религиите се менят. След всеки хиляда, две хиляди години Господ праща от небето хора на земята да направят нова болница. И когато се явят такива благодетели, някои казват: „Как, ние си имаме стара болница, нямаме кредит“. Аз казвам: Изгорете тия болници, аз ще ви създам нова болница, в която вие трябва да се лекувате по-рационално. Мен ми разправяше един православен свещеник, един брат, който сега е заминал в другия свят – имам право да ви разправя една негова опитност. Той чел Евангелието и дошъл до едно дълбоко разбиране на Христовото учение и казваше: „Туй учение не трябва да го прилагам по попски, но искам да го приложа, както Христос е учил. Трябва да бъда за пример. Виждам, че трябва да се изменят нещата, но не почвам, чакам година, две, три. Дойдоха русите, напълниха ми се хамбарите с жито, имаше ядене и пиене. Но отвътре ми казва: „Ти всичко това трябва да го раздадеш, трябва да бъдеш православен свещеник, за пример“. Все се колебаех. Една вечер гледам, че се намирам на едно голямо поле. Там имаше много свят, народ, хиляди, хиляди хора минават през един тесен проход, а от двете страни две големи пещи. И като приближих, гледам, някакви черни хора вземат ги и хайде в пещта ги хвърлят. Казвам на себе си: Ще намеря и аз туй. Като приближавам към тази пещ и мен ме хващат да ме хвърлят. Но идва Христос и казва: „Този човек е Мой, не го хвърляйте“. Щом се събужда от този сън, решава се да живее за Христа и с тази вяра замина той за другия свят и вярвам, че той сега е с Христа. Той не е само на небето, но и между нас. В този човек имаше една реална опитност, на която той посвети живота си. И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само. И днес, когато Христос се приближава, казва тъй: „Вие сте на полето, пещта гори и хората отиват в нея“. Какво ви казва този стих на Петра: „в свято благочестие“? Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и страдание никому. Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нещо, да го изкажа от дълбочината на душата си. И когато ви правя едно добро, да го направя тъй, както на себе си. Вие сте тъжен, а аз съм чел една хубава книга, която ми е причинила добро, давам ти я и казвам: Братко, прочети я, искам да си кажеш мнението. Ще я прочетеш и ще станеш щастлив. Туй значи, че аз съм на хубаво място, имам хубав обяд, и аз казвам: Ела при мене, аз намерих една фурна, дето хлябът е много хубав. Вземам този самун на трапезата, половината от яденето, което съм приготвил, давам на моя брат, а половината вземам, и имаме отличен обяд. Това значи да имаме еднакви чувства. Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си. Това е не само физически, но и духовно. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва: „Болен бях и не дойдохте, гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте“. Никой не отиде да го види. Четири неща има, за които Христос ще съди съвременния християнски свят. Питам: сегашните християнски народи приложили ли са туй учение? – Не са го приложили. А как постъпиха християнските народи през тази война? Мисля, че от Германия искат сто милиарда, но ако биха употребили петдесет милиарда за Европа, тя щеше да мяза на райска градина. Нямаха ли възможност? – Имаха, но нямаха знание: те поддържаха принципа на тщеславието, а не принципа на Любовта, и затова не го направиха. И следователно сега съвременният свят го очаква друго. Сега искам вие да бъдете спокойни, да не мислите, че аз предсказвам, аз не говоря от себе си, но ви казвам, другите какво са предрекли. Туй предсказва някой американски учен, че Европа щяла да пострада. За мен физическите страдания на хората не са важни, те са резултат на техния духовен живот. От наше гледище, според схващането на окултната наука, съвременната земя, понеже е заразена, трябва да даде място на един нов свят, на една нова материя, нов живот трябва да се влее, тъй като този живот е опорочен. Ако вкарате един вълк в каква да е форма, във формата на една овца или в човек, вол, кон и прочие, този вълк при всички форми ще остане пак вълк. Ако вие поставите тази интелигентност на вълка в човешка форма, той ще стане учен човек, но всякога ще употребява навиците, които вълкът има. Вие не може да го измените по никой начин. Следователно в тази човешка форма трябва да вложите нов живот. С нашия стар живот сега нищо не можем ние да направим. И затуй Христос казва: „Ако не се родите изново“ – т.е. ако не дойде нов живот, новата Божествена струя, в тая форма нищо не можете да направите. Туй е един велик закон в света: новото трябва да дойде във вас. Направете следния малък опит: прекъснете съобщенията на едно блато с реките, да няма рекички да се вливат, ще видите, че няма да се мине много време и туй блато ще се развали. Посадете каквото и да е растение, оставете го без въздух и светлина, и то ще се развали. Постоянно трябва да има едно вливане на светлина и въздух, втичане на новия живот: светлината носи живот и влагата носи живот. Да, постоянно трябва да има едно втичане на този нов живот в нашата душа. Сега аз нямам за цел да укорявам никого, не съм пратен да укорявам, но имам едно право – имам право, като вляза в дома ви, да ви кажа тъй: Братко, вашата къща е направена по всичките правила на Божествения закон, отвори само прозорците, да влезе повече светлина. И ако вие не ги отворите, ще ви наложим глоба, ще ви наложим наказание. Ще кажете: „Толкоз време не сме отваряли“. По причина, че толкоз време не сте отваряли, досегашният ви живот не е бил естествен, вашите лица са се изменили и вие сте станали хилави. Отворете всички прозорци, всички завеси, повече светлина и повече въздух да влезе. И когато се пречисти съвършено, пак затворете прозорците си. И този малък опит можете да направите. Сега вие, съвременните хора, страдате от една илюзия. Отива един стар вълк в овча кожа при една млада овца, която се обягнила и имала син. Явява се тази „овца“ и казва: „Аз искам да възпитам твоя син. Както виждаш, ние, старите овци, имаме особена култура, не сме глупави като вас. Вие имате копита, а нашите крака са направени по особен начин. Аз съм овца, както виждаш, но ще видиш, че краката ми са меки отдолу. Но в тия меки крака – показва си ноктите – имаме си оръжие, да се пазим. От дълга опитност разбрахме, че трябва да се браним. Вашият син, като дойде при мен, ще му дам това изкуство. И нашите уста са като вашите, но ние се научихме не само трева да пасем, а имаме зъби по-остри, за да кажем на своите неприятели, че не трябва да ни бутат“. Младата овца се убедила и казала: „Ако моят син може да стане такъв, давам ти го, учителю, да го вземеш“. – „Ще го взема и като го върна, ще видиш, какъв юнак ще бъде.“ Взема го той, преметнал го на врата си и го понася. Овцата казва: „На добър час, синко, аз вярвам, че ти ще се върнеш“. Среща го човек и го пита: „Къде?“ – „Дадоха ми го даром, ще видя какво ще направя с него.“ Е, как мислите, как ще го възпита? – Тъй както сега, когато Свети Георги иде, нали? Техните кожи ще ги продадат на кожарите и след туй ще бъдат на нашите гърбове, кожуси ще ги направите. Следователно тъй ще върнете синовете на овците. Това е вярно не само по отношение на агнетата, а и по отношение на хората. И ние така развращаваме душите. Като вземем една душа, която е невинна като овца, след време я одираме и остава от нея само една кожа. Направете един опит. Кои са днес тия християни – ако дойдеше Христос – готови да пожертват всичкото си имане за Христовото учение и да не мислят за утре? Колко християни има, които да подарят всичко? Ще кажат: „Ние не трябва да бъдем глупави“. Тогава друг въпрос: Вие, които сте толкова умни, колцина досега сте се осигурили? Колцина християни има, които биха пожертвали всичко – разумно да го пожертват, защото и в пожертването има тщеславие. Ако рече някой да плати на българите един-два милиарда, казва: „В историята на вековете ще запишете името ми, вие може да се биете, да вършите всички престъпления, но моето име да бъде записано в книгите, че съм платил два милиарда за България“. Такова учение не проповядвам. Аз казвам така: Аз ще ви платя всичките дългове, повече ще платя за вас, но само с едно условие: да изпъдите абсолютно лъжата из живота си, и в домовете ви да царува мир и любов, свобода и правда, мъже и жени да бъдат радостни. Всичките ви дългове ще платя, ето, обзалагам се с българите, искам един опит да направя с тях като народ. И ако аз не устоя на своята дума, да плюят отгоре ми. Но искам и те да устоят на думата си: в българския дом да няма сълзи, ред и правда да има навсякъде, никъде да няма нещастия. За думата си да умрат и да се жертват за ближния. Нека се съгласят българите, да видят дали туй учение е право или не. Ето Господ иска да ви направи едно добро. Вие ще кажете: „Сега ще си помислим каква е тази философия, той говори символично, отвлечено, трябва да разберем точно, математически“. Действително има неща тайни, отвлечени, аз против това нямам нищо. Но има неща, които не са тайни, не са отвлечени. „В благочестие.“ Сега на всинца ни трябва благочестие. Не само на нас, но и на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и прочие, от всички се иска благочестие. Като влезеш в един дюкян и ти кажат: „Това е вълнен плат“, да знаеш, че това е наистина вълнен плат. Отидеш в някоя фурна и ти кажат: „Този хляб е чист“, да знаеш, че е чист. Като идеш да искаш пари назаем, да знаеш, че няма да ти смъкнат кожата. Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80 крини жито. При такива условия може ли един народ да успява? Съвременните европейски народи направиха войната и сега победените трябва да плащат 80 крини жито и мислят, че този Господ, Който е на небето, ще им прости. Не, няма да им прости никога! Не изнасилвай ближния си. Сега някои от вас ще възразят: „Но ние вече сме си уредили работите, и ако тоя свят се развали, ние ще ядем и пием?“ Не, не, този свят от една страна ще се развали, а от друга, ще се пресъздаде. Тъй подразбира Оня, Който създава нови форми, в които нов живот ще се вложи, ще започне Божественото. То ще започне тъй, както рибата може да излезе от водата и да живее на суша, така и ние можем и при други условия да живеем. Не е това невъзможно. Не е този единственият начин, единственият метод, при който човешкият живот може да се развива. За съвременните хора има и други условия, при които могат да живеят. Не трябва чрез своето въображение да си създаваме лъжливи понятия. И затова не съм аз. Аз съм за онзи чист опит: ела и виж. Ще те заведа при извора и ще пиеш. Ще питам: Как намираш този извор? Или ще те заведа при хляба, ще те нахраня, ще ти дам време, ден, два, три, и ще те питам: Как го оценяваш? Ще ти дам книга, и като я прочетеш, всичко сам трябва да прецениш и твоят ум, твоето сърце да бъде в съгласие, тъй, както Бог е вложил Истината в самия тебе. Ще ви туря при тия условия. И ако аз се осмеля да ви говоря лъжа, аз ще излъжа Бога и Той ще ми каже: „Не говориш истината“. На Бога ще говориш истината, защото в същото време, аз като говоря, и вие като ме слушате, проверявайте. Аз като говоря за истината, ще проверявам сърцата ви, как приемате тая истина. Сега вие ще кажете: „Защо един трябва да говори?“ Такъв е законът: Един ще говори, а мнозина ще слушат. Туй не е противоречие. Мнозина са хората, които работят. И вие ще вземете тази истина и ще я разработите. От вас се очаква великата работа в света. Вие в дадения случай може да извършите повече от мене, при условията, при които живеете. Туй семенце ще вземете да го посеете. Сега вие заставате на една почва и казвате: „Какво мога аз да направя в света?“ – Много можете да направите. Многото не седи в записването името ви тук, на земята. Многото седи в това: Онзи, Който ви е пратил на земята, великата тази Любов – Бог, – да е доволен: като посеете доброто, Той ще го възрасти. След като направите това, Той ще ви каже: „Много добре постъпихте, радвам се, аз ще го възрастя“. Щом посееш семето, Господ ще каже: „Аз ще възрастя доброто, което сте посели“. Туй дърво, което посадите, е ваше и вие ще му вземете плода. Аз няма да дойда да взема плода. И Павел казва: „Аз посадих, а Бог е, Който възраства“. И сега благочестието трябва да възрастне в нас, но не механически. И не да раздадем имането си, а най-първо трябва да се яви предразположение у всички. Някой казва: „Аз ще дам къщата си“. Но онзи влезе вкъщи и не излиза. Вземеш един кираджия и той казва: „Аз съм честен човек, ще си плащам наема“. Трябва да вярваш на думата му, но влезе и не плаща – значи не е честен, и после се караш. И господарят казва: „Аз съм честен човек“, но постоянно увеличава наема. Този господар иска половината от заплатата на наемателя си за наем. Но питам: ако получава 400 лева, тогава с 200 лева този човек може ли да живее? – Не може. И хората търсят други ресурси. Откъде ще ги вземат? – От кожите на овците. Горите може да изчезнат, животните може да намалеят, откъде ще дойдат тези ресурси? И в съвременния живот ние трябва да бъдем разумни, да ядем толкова, колкото ни е дадено. Ние ядем повече, отколкото ни трябва. Ние правим по-големи къщи, отколкото ни трябват. На всеки човек трябва само една хубава стая, изложена на слънце, а някои хора имат по 4–5 стаи, когато други пък нямат нито една. Ако дойдем да разгледаме нашия вътрешен живот, същата аномалия съществува навсякъде и все от тия лъжливи учения. Чете някой българин Библията и ще каже: „Всичко това не е вярно“. Най-после, ти трябва да обосновеш живота си върху туй, което е вярно. Но кое е вярно? – Единственото вярно в света е разумната Любов. Не тази, сегашната, която кара хората да плачат, това не е Любов. Любовта е онази, която създава, която възраства. В Писанието за Господа се казва, че е благоутробен, милостив и дълготърпелив. И когато ние разрушаваме тези форми постоянно в света, тези малките същества плачат. Той постоянно твори. Защо? Защото ние постоянно разваляме. Бог е принуден да твори, да им създава нови форми, праща ги при други условия. Дойде едно агне, ние го убием, дойде втори път, трети и четвърти път и прочие, а ние постоянно произвождаме все нови страдания. И тогава чакаме от небето един ден да бъдем щастливи. Небето трябва да започне тук, от земята, от сегашния живот. И всички вие, които ме слушате, не само вие, но и целият български народ, няма човек, който да не разбира Любовта, всеки я разбира. Как няма да я разбере човек? Не се иска дълго време, да ме познаете, честен ли съм или не. Един ден е достатъчен. Два, три или седем дена, като живеете при мене, може да ме познаете честен човек ли съм или не. Ако живеем в една стая, ако за една седмица на този приятел, който влезе в стаята ми, аз му донеса вода и му поливам, направя му леглото – аз съм добрият човек. Ако той ми направи леглото и ми полее – той е добрият човек. Според мене, който работи, той е добрият. Христос не е дошъл да почива, а да работи, да послужи. И всеки човек, който работи и послужва на ближния си, е добър. Туй е моето правило. Не работиш ли за другите, не си добър човек. Ако аз всеки ден мисля за себе си, как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията – може да не направя нищо – но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Добрият трябва да запази само вътрешното условие. Туй ни най-малко няма да ми препятства да ора на нивата с воловете и при това пак да мисля по кой начин да помогна на ближния. При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. Казвате: „Аз съм благочестив“. Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър. Сега туй ще го приложим: ние не осъждаме владиците, защото всеки човек на мястото им би се изложил на голямо изкушение – благодарение, че Господ не ви е направил владици, когато дойдат да ви кажат: „Владико свети“. Свят в света е само един Бог. И ако човек не мисли така в душата си, заблуждава се. Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази Любов живее в мене. Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живей в святост и благочестие“. И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“. И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога прави добро, кой стои по-горе? – Първият има Господа в душата си, а вторият има Господа отвън. Всички ония хора, които се жертват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, те не съставляват това благо. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния. Те са един закон, който се проявява. Който люби Бога, това показва, че той е в чисто Божествения свят, а който люби душата си – това значи, че не трябва да я изнасилвам, – той живее в духовния свят, и най-сетне, който люби ближния си, това е външната страна, физическият свят. Те са три велики закона: ближния, моята душа и Бога – това е Света Троица. И от това гледище, когато видя този брат, ще го целуна. В бъдеще праведните трябва да целуват грешните, а не грешните праведните. Защото праведният, като целуне грешния, ще внесе своите вибрации, подтици и желания, и грешният ще се повдигне. И в природата е така. Слънцето е, което иде отгоре и постоянно ни целува, а не чака ние да го целуваме. Следователно Божественото е, което постоянно действа в нас. И често някой пита: „Дали Господ ме люби?“ Ако някой човек би ви казал, че Бог не ви люби, той говори една квадратна лъжа. Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият. Когато вие страдате, Той казва: „Съжалявам, вие не сте постъпили по моя закон, изправете поведението си“. И като го изправите, вие почувствате радост и Господ казва: „И аз се радвам, че ме послушахте“. И в страдание и радост Бог е, Който ви говори. Туй е една от великите истини. И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господ не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре, във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете ви, е Той. Туй същество, като възприемем в себе си, ще възвиши умовете и сърцата ни. В този жив Господ ние трябва да вярваме, да Го възприемем в нас всинца ни. Той е, Който работи в сърцето на всекиго. Дойдат някои и ме питат: „Има ли Господ в света?“ Казвам: „Има, има Господ братко, Той е в тебе“. – „Аз досега не съм го видял, досега все страдания съм имал.“ Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб, значи не те е оставил, обича те. Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи, учи го. И тогава в нас се явяват тия, старите възгледи, че трябва да се отдалечим от света, но от кой свят? – От света на лъжите, на неправдата, на нечистосърдечието, от всичко, което ни спъва, от него трябва да се отдалечим. И този свят, за пример, в който вие се радвате, може би след хиляда години, като се върнете пак на земята, само ще има някакви останки от него, както в музеите от някое предпотопно същество. И черепите на сегашните хора, аз съм казвал на учените, ще бъдат в музеите. От тия типове, които ще изследвате, ще отличаваме новите типове. И ще питате: „Защо едните трябва да живеят по един начин, а другите по друг?“ Аз ще обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара? – Нищо. На този цигулар се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо. Тъй че дайте на способния човек един отличен инструмент, а онази пък, пропуканата, дайте на онзи, невежия, да се упражнява. Сега, и в бъдеще всички лоши инструменти ще се дадат на тези, които не са се научили да свирят. И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и благочестие“. Бъдещата култура, която иде сега, е само на благочестие. Говоря на вашия език: трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всеки да може в това сърце да се огледа. Да имате една душа, обсебена с истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато тази истина дойде в нашите души, няма да има връзване, няма да ви казват: „Ти ми обеща, трябва да го направиш“. Аз ще кажа: „Братко, ако обичаш, ако твоята любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го“. Туй ще бъде законът. И аз, каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е“. Но в името на Любовта ще става. Ще имаме един свят отличен и нашите лица ще бъдат светли и красиви. Мъжът няма да дойде да каже на проповедника: „Посплаши малко жена ми, проповядвай ѝ една такава беседа“. Дойде жената и казва: „Проповядвай на мъжа ми, защото е малко груб“. Сега мъжете учат проповедника как да проповядва на жените и жените – как да проповядва на мъжете. После бащата дойде и казва: „Проповядвай на сина ми, посплаши го“. Дойде майката, и тя учи как да се проповядва на дъщерята. Господарят дойде и казва: „Посплаши моя слуга, трябва да се подчинява на господаря си“. Дойде слугата: „Посплаши моя господар“. И тъй, проповедникът има толкоз съветници и той, горкият, като седне, почеше се: „Какво ми каза онази жена?“ – И почне да плаши мъжете. Дойде тя и благодари. Но дойде мъжът и казва: „Ти на тия жени знаеш ли какво направи, къде отиде?“ Вторият път той проповядва за мъжете. Дойде бащата, и той учи. Проповедникът пак се почесва, мисли как да сплаши сина. Не с такива сплашвания, ами трябва да се проповядва искрено, честно и откровено, на сина да каже: „Баща ти на тебе е дал живота, той те обича и ти трябва да го обичаш. Благородно е да бъдеш син“. Дъщерята какво ще я плаша. На дъщерята ще кажа: „Отлично нещо е дъщерята, да обича майка си, майка ти ти е дала живот. Няма по-благородно от това да обичаш майка си с всичкото си сърце“. На майката пък ще кажа: „Ти, която си ѝ дала живот, няма по-благородно нещо от това да обичаш дъщеря си! Не я ограничавай, не я туряй в своята пещ“. Но оставете дъщерята, тя да си избере своя път, какъвто тя иска, оставете и вашия благороден син, и вашата благородна дъщеря, в които умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, оставете да вървят както Бог ги ръководи. Оставете мъжа и жената, но кой мъж? – На който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Коя жена? – На която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Туй е то, което аз говоря на хората. Някой казва: „Учителят тъй казва“. Какво съм казал аз? – Аз съм казал: Мъжа, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, жена му трябва да го обича и всичко да върши за него, да го държи като писано яйце. Аз казвам: Онази жена, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, мъжът да я държи като писано яйце, като цвете, да трепери над нея. Аз казвам: Онзи син, на когото умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, баща му да го държи като писано яйце, той е неговото бъдеще. Аз казвам: Дъщерята, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, в правата смисъл, майка ѝ да я пази като писано яйце. Аз казвам: Онзи слуга, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, господарят да го пази като писано яйце. Той е един отличен слуга. И обратно: Онзи господар, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, слугата да го пази като писано яйце. Туй е то, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, мъжът да обича жена си като себе си, жената да обича мъжа си като себе си, бащата да обича сина си като себе си, всички да се обичат тъй, както себе си, и да приложат този велик закон вътре в света, да действа. Изведнъж може да не дойде, но да турим този принцип, това е благочестието. И този ден, който иде, да ни намери Господ, че сме приготвени. Той иде, господният ден. И ако дойде Божият ден и ние сме приготвени, ще видим туй лице на Господа усмихнато и Той ще каже: „Елате вие, благословени от Отца, които повярвахте, и наследете новото небе и новата земя, живейте в мир и радост! Живейте и се радвайте на всичките блага, защото старото премина и в новото с песни да служите на Истината“. А вие ще ми зададете въпроса: „Сега, ти говориш за новото небе и новата земя, но сега какво трябва да правим?“ „Сега“ – това е едно уравнение, което вие ще разрешите. „Сега“, какво значи „сега“? – Ако вие възприемете този закон, сегашното мигновено може да се измени. Как ще се измени? – Някой паднал в летаргически сън или го хипнотизирали, дойдат, пляскат го, но не става, не може да се събуди. Дойде онзи, който разбира закона, и почне обратни паси на хипнотизма, потегли ръката по известни правила, той изведнъж стане, повърне се съзнанието. Щом приемете Любовта, Господ ще почне отгоре да тегли ръката си и после като вдигне и свали двете си ръце, ще каже: „Стани и излез навън и живей във великия свят на свободата, който съм създал, и не мисли вече за старото“. И ако вие повярвате в тази Любов днес, във вас ще стане едно велико променение: то е вътрешен закон. А вие, решите да живеете в Любовта, но има нещо, което ви спъва. Казвате: „Отлично учение, аз ще живея за Господа“. Но като приближите към къщата си, слушате, децата плачат, мъжът малко разгневен, усъмните се: „То не му е дошло времето“. Влез вътре и кажи на мъжа си: „В името на Любовта“, прегърни го, целуни го. Той почне да се смущава, но вие още веднъж го прегърнете и му кажете: „Ела, аз ти нося нещо много хубаво“. – „Какво?“ Той е жаден или гладен и вие щом го напоите и нагостите, той ще каже: „Тъй разбирам сега Царството Божие“. Съмнението: „Може ли туй“, то е, което ви спъва. Един приятел ми казва: „Много хубаво учение, и когато го слушам, като че ли съм хипнотизиран, но като вляза в света, казвам: „Може ли туй да се приложи, ние сме остаряли, то е за младите“. А младите казват: „Ние като станем стари, тогава ще го приложим“. Не, не, речено, казано и свършено: приложете закона. Той работи. „В благочестие“, а благочестието произтича от този велик закон на Любовта. Абсолютно никога не се съмнявайте в Божественото, което е във вас, имайте вяра във вашия ум, който е на място, във вашето сърце, което е на място, във вашата душа, която е на място, и не чакайте спасението си отникъде, а от самите вас, от себе си. А вие казвате: „Аз за другите не се грижа“. То е едно схващане, но у всички хора едно е началото. Като казвам това, аз подразбирам, че всеки човек може да мисли като другите. Когато чуя моя брат да каже тъй, радвам се, че той може да мисли като мен. Можем всички да живеем по закона на великата, Божествена Любов, да турим ред и порядък и да възстановим Божествената хармония. И в бъдеще остава да бъдем свободни, да не ограничаваме никого. Светът може да се ограничи, ако почнем да учим хората какво трябва да правят, т.е. ако аз дойда да ви уча, когато страдате, как да се молите, да коленичите или не. Вие знаете как да търсите Господа. От вас се изисква да нямате никакво съмнение. Благочестие – това трябва на всинца ви. Беседа, държана на 30 април 1922 г. в София.

ЩЕ НАПИШЕШ! В Школата се занимавах с изучаване Словото на Учителя по начин, който той ми показа от самото начало. Имахме метод и знаех как това трябва да става. Бях завършила Консерваторията, бях дипломирана музикантка, имах познания по много неща и това пораждаше в мен малко самочувствие.Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази". Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант. Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи. За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева. Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност?" Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно". „Ами как така да се обърне обратно?" „Обратно трябва да се върне до мястото и времето, от където бе направено отклонението от Школата на Учителя и чак тогава всеки един трябва да тръгне по своят житейски път и да го извърви като ученик на Учителя." Да, трябваше да се върнат всички обратно. Обратно към Истината и Словото на Учителя. Тя, сестрата не можа да ме разбере, защото по онова време всеки се тупаше по гърдите и се пъчеше като показваше, че в неговите гърди тупти не само сърце, но от гърдите му излиза истината на живота. А пък истината излиза от Духът. А глава на Словото е Истината. И целият ни живот в Школата на Учителя е запечатан в Словото на Учителя. Нямаше проблем, нямаше въпрос, по който той да не ни отговори още преди да му е зададен и те се намират записани в неговите беседи. Ние бяхме живи опитности, които се втъкаваха като закони на Словото. Чрез нашите опитности се проверяваха духовните закони дадени чрез Словото му. И затова единственият критерий на дадена опитност от някой ученик е Словото на Учителя. Трябва да се провери тя подчинява ли се на законите от неговото Слово. Това е единственият критерий. Ето защо в моят разказ аз от време на време цитирам мисли на Учителя, които ги изваждам от моята тетрадка. Всички изказвания на Учителя за мен бяха стенографирани тогава и преписани в две големи тетрадки. На земята най-важното за човека е личността му, която предава различно събитията. И ако личното чувство преобладава и иска да се наложи и да се включи в спомените, то тогава става една бърканица и затова човек трябва да има особено внимание към такива опитности. Всички опитности, които ви разказах се отнасяха за живи хора, които се движеха на Изгрева, които имаха имена, адреси, рождена дата и свой път. Правилният път е да се изкаже живота на личността, да се покаже онзи свят, с който тя борави, да се изтъкне как тя се справя в своят път, спазвайки вътрешните духовни закони, които управляват вътрешният живот на човека. А когато не ги спазва личността трябва да се обозначи и подчертае от къде започва отклонението. По този начин личността отива на заден план, тя се явява само като едно действуващо лице на сцената на живота, но всъщност важното е вътрешният човек, който е поставен да се учи от духовните закони на Битието. Тогава опитността на дадена личност остава назад, а изпъкват методите и законите дадени от Словото на Учителя. Не зная дали ще успея в това свое начинание, което не можах да го изпълня по младите си години поради различни събития. Но тези опитности бяха диктувани от мен цяло десетилетие и те идваха чрез спомените ми направо от пространството, влизаха в мен, оживяваха и задвижваха живи картини от живота на Школата. Дано съм ги предала правилно и дано не изневеря на повелята на Учителя. Учителят веднъж ме спря и каза: „Да напишеш роман от твоя живот". Аз го гледам, мигам, как така да напиша роман, та аз не съм писателка и нямам писателско кредо? Учителят ме изгледа и повтори два пъти: „Да напишеш роман от твоя живот". Отново мигам, гледам Учителя и срамежливо казвам: „Учителю, не мога да го напиша. Аз не съм писателка". А той твърдо и строго ми говори: „Ще напишеш!" Направо ми заповяда. Наистина аз не можах да напиша роман, но аз исках да напиша историята за вътрешната Школа на Учителя. А как да напиша за нея, когато учениците в тази Школа бяха въглените от една жарава и от един огън, който гореше и през деня, и през нощта на Изгрева. Учителят бе ни показал навремето, че да борави човек с въглени и с жарава трябва да има маша, а аз я нямах тази маша. Трябваше да се изнесе живота на Школата не като роман, а като низ от опитности от моят път. Аз все отлагах с годините, но Небето ми изпрати един помощник и ето аз сега диктувам, а той записва, събира по-малко опитности от мен, събира ги и всяка седмица си пълни торбата с някоя и друга опитност. Дано ги предаде както трябва, че да се види вътрешният път на ученика в Школата на Учителя. За мен това е важното, а че тук участвувах и аз - нали трябваше да го има такъв човек, който да бе заел това място, на което аз бях. Но че не съм представена някой път в благоприятна светлина, то това бяха сенките на един образ, за да се покаже светлината на слънцето, а това бе Божествения Дух в лицето на Учителя. Дано се сбъднат пророческите думи на Учителя: „Ще напишеш!" Да се извикат спомените по време на Школата са необходими много условия. Съзнанието на човека е запечатило, но са необходими подходящи условия и подходящо време. Така и при мен те идваха инцидентно, имаше дни, когато те ме навестяваха и се движеха в съзнанието ми като на филмова лента, аз сядах и записвах с молив, скицирах заглавията на опитностите, които след време разказах. Друг път те идваха направо и те бяха задвижвани от онези приятели, които бяха вече в Невидимия свят и всеки искаше и настояваше да присъствува в моят разказ. От трета страна това бяха пророчески думи на Учителя, които трябваше да се реализират и винаги в такива случаи има същества, които работят и съдействуват на онзи, който желае да изпълни Волята на Учителя. Спомням си веднъж Учителят ме извика и ми даде следната формула „Господи, Ти всичко можеш. И Духът, Който Си изпратил да ме ръководи чрез Тебе всичко може и аз чрез Твоят Дух всичко мога". Ето често повтарях тази формула и дали тя ще се реализира това ще видим и най-добре ще кажат онези, които имат желанието да се запознаят с моите опитности по времето на Школата на Учителя. В спомените на Мария Тодорова Изгревът т.5

ЧИСТОТАТА В един от частните разговори с Учителя така както го бяха наобиколили приятели и го отрупваха с въпроси един от присъствуващите го запита: „Учителю, ето ние сега се опитваме да вървим в новото Учение. Идваме, слушаме беседи, стараем се да изпълняваме някои неща доколкото можем, но понякога околните, близките ни и непознати ни запитват какво представлява това учение. Почваме да обясняваме ама те нищо не отбират, а пък и ние се объркваме. Има ли някаква дума, с която може да се изрази цялото Учение и с нея да се обясни какво е това Учение?" Това бе един дълъг въпрос и ми бе чудно, че той можа да се изкаже без някой да го прекъсне. Обикновено всеки от нас си беше приготвил по някой или по няколко въпроса и ги задаваше по най-краткия и бърз начин, за да можем да се вмъкнем в мига на затишието при разговора с Учителя. Нямаше приятел, който да не чакаше този момент и този миг, за да зададе подготвеният си въпрос. Издебнеш ли момента, зададеш ли го то ще получиш отговор. Учителят отговаряше според случая кратко или по-обстойно. Говорът му бе понякога много точен, с една или две думи, казваше направо, друг път изказваше някаква символика тук по-кратка, която бе цяла загадка, но за всеки един от нас подхождаше отговорът и отговаряше на нашата индивидуалност. И случай със случай не се схождаше нито се повтаряше. И беше особено приятно да се слушат тези разговори някои от тях се записваха и после се изнасяха от Боян Боев. Други оставаха като лични спомени на приятелите и те си ги отнасяха в своят житейски път. Някои от тях впоследствие щяха да видят бял свят, някои от тях щяха да бъдат разказани, други записани, но това бяха лични опитности, които не всеки можеше и смееше да разказва. Разкажеш ли ги тутакси усещаш, че нещо у теб се загубва и ти обедняваш. Всеки постъпваше по различен начин и всеки беше прав за себе си в момента. Но минаха години и нещата придобиха друго значение и трябваше тези опитности да се изнесат, за да можем да се ориентираме във времената и събитията, които дойдоха. Аз не зная дали ще мога да запиша всичко това, но онзи, който слуша и записва трябва да ги изнесе на видело, за да се разсее тъмата, която днес е обхванала всички. Дългият въпрос бе зададен. Всички утихнаха, защото това касаеше и самите тях, защото нямаше човек, който да е присъствувал на беседа на Учителя и да не се преживял нещо необикновено, а това бе досегът на човешката душа и приближаването й до Божествения Дух. И нямаше човек комуто да не му се иска да разкаже на другите за този свещен трепет на неговата душа и за това преживяване, но когато решаваше да разкаже на останалите, то срещаше подозрението у другите, които по някакъв начин го слушаха. Ами хулите, които се изпращаха по наш адрес и падаха върху главата и гърба на Учителя? Ами как ще опишем и как ще обясним с една дума какво представлява това Учение? Ние не бяхме образци на Учението, ние бяхме още в началото, а трябваше да работим върху себе си години, десетилетия наред, за да се сдобием със съвсем малка придобивка. Ето защо ние не можехме да бъдем образец на Школата пред света, защото не бяхме съвършени нито в постъпките си, нито в делата си. А те, хората съдеха по нашите постъпки и от там правеха изводи за Учението на Учителя. И от тук ставаше едно голямо разминаване. Защото света търсеше у нас, неговите последователи образци, а пък ние правехме такива щуротии понякога и правехме по-големи бели на Учителя отколкото неговите противници. Така по нас съдеха превратно за Учението на Учителя. Вместо за Учението на Учителя да съдят по неговото Слово и по неговият живот, който бе образец на това Слово, то света съдеше за Словото и Учението му по нашето несъвършенство. Вместо да се огледат в кристалното чисто огледало на Учителя, то те се оглеждаха в нашите изкривени човешки огледала. Вие ходили ли сте понякога на цирк и да влизате там, където са наредени различни огледала и които те правят ту тънък, ту нисък, ту висок, че накрая и уродлив. Така светът се оглеждаше в нашите лични огледала и онова, което виждаше беше изкривения си собствен образ и надаваха вой срещу Учителя и Школата му. Хулела, хвърляха обиди срещу Учителя заради нашето несъвършенство. Но не искаха да се огледат в огледалото на Учителя. Ами ти знаеш ли когато човек излезе и реши да погледне слънцето с очите си може ли да се огледа в него? Едва ли ще издържи няколко мига срещу светлината на слънцето. Така бе и в този случай - не искаха да се оглеждат в Учителя и в неговото Слово. То ги заслепяваше от блясъка и светлината, която излизаше от него.Ето защо Учителят на зададеният въпрос каза: „Когато ви питат какво представлява новото Учение ще кажете с една дума „Чистота". Ако ви искат още две думи, ще кажете: „Чистота във всичко". Ние замълчахме, защото никога не бяхме се сетили, че има такъв отговор. После той добави: „Чистотата е един обширен свят, а да стигнеш до нея трябва да работиш години и години". В беседите си той бе развил въпроса за чистотата, която човек се добира до нея по вътрешен път, който път е много труден и труднодостъпен. А да се върви по него е още по-трудно, защото там при чистотата, там е обилната Светлина и само онзи, който има Светлина у себе си, който има Чистота у себе си може да гледа слънцето без да мигне, да върви по пътя на тази Светлина, защото света, в който се движи е Светлина. Но това е Учение за друга епоха и това остава идеал на човешката душа: Чистота и Светлина във всичко.………………………………………………………………………….В спомените на Мария ТодороваИзгревът т.5