Слънчева

Мисъл за деня-23.02.2017г Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща. Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват. Тогава човек добива един особен характер. Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра. И молитвата е едно средство. Като се молиш, те се укротяват. Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш. Самопознание и самовъзпитание

Мисъл за деня-22.02.2017г Казвам: Всички вие трябва да бъдете господари на всички свои мисли! Всеки ден ви се дава възможност, изпитват ви! Това, което прекарвате в живота си, е едно изпитание. Бог постоянно изпитва сърцата и умовете на хората. Петте врати

Мисъл за деня-20.02.2017г Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона. Самопознание и самовъзпитание

извънредна беседа Разговор Всичко в света е строго определено. Който не върви по тоя определен път, ще се тласка насам-натам и ще получи наказания от законите на природата. Спасението някои търсят вън от себе си. Человек все се моли и търси работа за нещо здраво да придобие. Всеки се стреми да има здрави: гърди – те съответствуват на душата; стомах – той съответствува на живота; и мозък – той съответствува на ума на човека. От илюзиите в света произтичат всички страдания и заблуждения. Детето ви, ако не е решено да умре, то не може да умре. На сегашните хора трябват светли мисли. Това понятие за Бога, което сега имат, е старо. Трябва да работим в новото понятие за Бога. На вас ви трябва воля. В какво се състои волята? Учителят разказва примера: Една американка била болна до смърт. Повикала мъжа си и искала обещание от него, че не ще се жени след смъртта ѝ. Той не обещал. Тогава и тя казала: „И аз няма да умра!“ И действително не умряла, оздравяла. Някой като каже: „Няма да върви“, и вижда, че работата се разваля, наистина не върви. Друг казва: „Ще върви“ – и тръгва. Докато всички мисли в мозъка са в съгласие, человек не губи равновесие. Равновесието стои в краката, а краката са добродетелта. Всякога да има хармония. В природата не може да има мир, там има винаги сътресения, но да имате в себе си мир. Не е мир това да лежи човек и да почива. Трябва человек сам да си турга шапката, трябва четиво. Всяка добра книга е слънчев лъч. Каляване на волята Ако те е страх – пипай умряла змия, прекарай я през ръцете си. Като вали дъжд, нека те намокри и не се бой от простуда. Това да се прави май, юни и юли включително. Тогава въздухът е напоен с много магнетични сили. Ще пиеш 3–4 чаши чиста топла вода, не окадена, и на глътки. С това ще калиш волята си. Каже ти някой „магаре“, не се обиждай, а разчепкай думата „магаре“ по букви. Те имат следното значение: м – означава малките неща, а – значи да си умен, г – да знаеш да слизаш и да се качваш, а – да си умен, р – да знаеш да противоречиш на мъчнотиите, е – да растеш. Следователно ще размишляваш върху думата „магаре“ и ще се увериш, че няма нужда да се обиждаш, т.е. ще си кажеш: „Аз зная какво значи магаре.“ Светът има мъчнотии, защото не е подготвен за това учение. Трябва да развиваме добри мисли. Сбъркаш нещо, ще си кажеш: „Аз по воля съм лош, но по сърце, по душа не съм лош.“ Има фатализъм на суеверие и фатализъм на вярата. В живота всичко е строго определено. Человек диша не само през устата, ноздрите, но и чрез порите. Запушете ги, ще умрете. Всяко чувство, което не искате да ви дохожда, пуснете го да изтече. Всяка мисъл – също не я задържайте, пуснете я да изтече. Нашите мисли са отражение. Те минават през много хора, докато дойдат до нас, затова трябва да ги оставим да изтекат. В новата култура не ще има като сегашните градове. Те ще бъдат едноетажни с големи градини отпред. Хората ще ядат по-малко. В крадците ръцете са дълги, в убийците – къси и дебели, защото първият прокарва мисълта да краде чрез ръката си и тя се удължава, а вторият крие мисълта в себе си и тя остава къса. В новата култура хората ще бъдат много подвижни, тялото ще бъде развито и умът – също. Сега хората много работят. За новата култура ще се впрегне в работа слънчевата светлина. Тя ще служи на хората и те ще се хранят с плодове. Животните ще се раждат малко – на 7 години един път ще раждат и не ще се размножават много. Новата цивилизация ще започне от Европа и ще се пренесе в Северна и Южна Америка и Африка. Нова земя вече се образува – в Тихия, Великия океан вече се подават под повърхността върхове на островчета, на които инженерите забиват байрачета. Там ще излезе новата суша, която ще съединява Америка с Европа. Ще заживее шестата раса на земята. От другите раси ще останат остатъци. Българите (славянството) ще играят важна роля. Ще се развие много интелектът. В славяните има най-много, най-голямо самопожертвувание. Култура без самопожертвувание не може да има. В някои случаи растенията са по-умни. Един порасъл боб се увива на сухи пръчки, но като има сурова пръчка, жива, отива на нея, прескача сухата. И сега хората, като ме питат какво да правят със старото, казвам им: Увийте се на новото. В някои случаи „старо“ значи реално, от санскритската дума „сад“. Человек трябва да бъде всякога млад по сърце, стар по ум, а не обратно. По сърце децата са по-умни от старите, на ум са по-глупави. Когато човек остарее по сърце, той е вече умрял и затова Христос казва да станете като децата. И в природата се сеят все млади дръвчета, за да заместват старите. Българите смятат новото течение за нещастие, а то е спасението на българите. Иначе заупокойна молитва му е изпята. Другите балкански държави са готови да възприемат това учение. И така, бъдете всички млади по сърце, стари по ум. За в бъдеще человек трябва да има една стаичка за размишление, гдето да влиза той, жена му и всички въпроси лесно ще се разрешават. Человеческата мисъл има чудно влияние – за нея няма прегради. Человек се чувствува неразположен. Защо? Ето как се обяснява: В един час, минута, секунда се раждат 10 000 деца. Те са свързани и в страданията си. Някои от тях като страдат, тия страдания се отразяват на другите. Те имат невидими връзки помежду си. Може да определите откъде иде тая мисъл на неразположение – като се изолирате и успокоите. Накъдето се наклони главата, мисълта от нея страна идва. Ако хората живеят по Божиите закони, няма да теглят, а ще се радват и веселят. Като дойде новата култура, ще ги извади от подземията. Учителят разказва примера: Едно магаре е вкарано в подземията да тегли вагонетка с минерали, въглища. Един го извадил на светлина и то започнало да се търкаля и радва. Съвършенството на новата култура ще бъде след 350 000 години. Те са 12 цикли. От тях 6 представляват пролетта. Те ще образуват един голям цикъл. Човечеството сега е към началото на пролетта. Полярната година има един месец, равен на 2100 години. Ние сме в зодиака на рибите и затова християнството има риба за своя емблема. След 2100 години ще бъде пролетта. Сега първите птички почват да пеят. Сега са на „Благовощение“ – лястовичките пеят, предвещават пролетта. Започваме сега с първата българска буква. А – горната ѝ част = закона за равновесието, долната част = закона за оплодотворяването. С тая буква ще научим закона за живота, като я прилагаме в живота си в нейното значение. В човешкото лице отпред да има буквата „З“, обърната хоризонтално. В следващите думи „З“ звучи зловещо: змия, земя, злини, зехир. „З“ означава процеса на беззаконието. За да го уравновесяват, съединяват с единица и получават буквата „В“. Единицата е оста на очите . Те се напластяват и се задоволяват, като се обърне „З“-то на „В“. Най-първо ще се запознаем с носа. Първо е направено обонянието и после зрението. Когато се посява едно зърно, то е в края на старата култура, а като порасне, е в началото на новата култура. 15 юни 1920 г., 19 ч. Сливен

Благодаря за беседата! „Изново". Аз ще взема думата „изново" като скъпоценен камък, който е турен на пръста на някой човек. Този човек може да бъде някоя млада мома, или някой момък; той може да бъде някой цар, някой княз, или най-после и някой обикновен човек. Който погледне този камък, харесва го и си мисли дали има някакво отношение, някаква връзка между него и човека, който го носи. Дали има отношения между скъпоценните камъни и хората, това е научен въпрос. Това, което се вади и туря на пръстите на хората, може да има само временно отношение към тях. Има мисли у човека, подобни на тия пръстени със скъпоценните камъни. Човек туря една такава мисъл в главата си, и всички я виждат. Не се минава много време, и тази мисъл изчезва. Тези мисли могат постоянно да се турят и вадят от ума, както пръстените се турят и вадят от пръстите на човека. От тия мисли човек ще разбере преходното в живота, което има временни отношения към него. Това не показва, че тия мисли се губят, но те менят местата си, както един пръстен може да върви от ръка на ръка. Един пръстен може да промени хиляди ръце, но това не значи, че той се е изгубил. Когато този пръстен се влюби в някой човек, той остава за по-дълго време на пръста му. Дето е минал този пръстен, той носи върху себе си отпечатъци от тия хора. Същото става и с мислите. Всяка мисъл носи отпечатъка от характера на човека, през чийто ум е минала. През колкото глави е минала, толкова отпечатъци носи тя върху себе си. Върху мислите се отпечатва не само характерът на човека, но и целият му живот, учението, което е проповядвал, добродетелите, които е имал в себе си и т.н. Следователно всички мисли и желания, които влязат и излизат от човека, се връщат назад в невидимия свят. По тия мисли се определя както характерът и животът на хората, през конто са минали, така и животът на цяла епоха. И сега, като слушате тази беседа, в невидимия свят вече определят как слушате, какво сте разбрали и какво може да стане от вас.Някой ще каже, че тия работи не го интересуват. Казвам: само глупавият не се интересува от нищо; умният човек се интересува от всичко. Ако глупавият не се интересува от мъдростта, тогава и мъдростта няма да се интересува от неговата глупост; ако глупавият се интересува от мъдростта, тогава и мъдростта ще се интересува от неговата глупост. Ако лошият се интересува от добродетелта, и тя ще се интересува от неговата лошавина. Това са отношения, които съществуват в живота. В този смисъл Бог се интересува не само от праведните, но и от грешните хора. От кои грешни се интересува Бог? От ония, които се интересуват от Божията Любов. Отива някой при Бога и започва да разправя, те бил от високо произхождение, че майка му и баща му били благородни, знатни хора и т.н. Бог не се интересува от тия неща. Той се интересува само от това доколко вашият баща, дядо, майка са се интересували от Него. И действително, стойността, цената на човека зависи от това, доколко той се интересува от Първичната Причина на нещата и е във връзка с нея. Не се ли интересувате от Първичната Причина, и тя не иска да знае нищо за вашите бащи и деди.Съвременните хора, като четат или слушат някаква философия, без да мислят много, казват: глупава е тази философия. Защо? Казвам: две величини, поотделно равни на трета са равни и помежду си. Това е една математическа максима, което може да се приложи в живота. За пример, двама лоши хора, които обичат еднакво един добър човек, имат известно отношение и помежду си. Когато се казва, че някой човек е лош, той е относително лош: в едно отношение, за едни хора, е лош, а в друго отношение, за други хора, е добър. Лошият човек издава миризма. Той е като търговец, който изнася всичката си стока навън. Каквато стока има за продан, той я изнася пред дюкяна си. Кой е лош човек? Лош човек е онзи, който иска бързо да печели; лош човек е онзи, който иска бързо да живее; лош човек е онзи, който изведнъж иска да стане богат, учен, силен, да заповядва на хората. Тъй щото, лошавината на човека седи в това, че поради неестествените му желания нещо постоянно бушува в него, както водите в океана. Лошият човек казва: другояче аз не мога да живея; какъвто ме виждате, това съм, не мога да се изменя. Лошият човек бърза, той не мисли много.Сага, предметът на моята беседа не е лошият човек, но аз изяснявам известни положения, които се срещат в живата. За пример, мнозина наричат лош човек онзи, който е откраднал нещо или излъгал някого. Представете си, че при един лош човек отива един господин, който е замислил да извърши някакво убийство; за тази цел той крие в джоба си един първокачествен кобур. Лошият човек бръква в джоба на господина, изважда кобура и казва: „Този кобур е за мен, а не за теб." Лош човек ли е той? Не, той е благороден човек; той извърши една благородна постъпка. Този господин е замислил някакво престъпление, но ката вижда, че кобурът не е в джоба му, ядосва се, сърди се и най-после се примирява, отказва се да извърши престъплението. Отива един богат при един беден. Джобът на богатия е пълен с пари, иска да подкупи бедния, да извърши някакво престъпление. Обаче един апаш настига богатия, обира го и продължава пътя си. Богатият се гневи, сърди се, иска да улови апаша, да го предаде на полицията, но като си помисли какво искал да направи с тези пари, отказва се да преследва апаша. Лош човек ли е апашът в този случай? Казвам: не е право да се краде, но ако дойде някой да отнеме кобура или кесията на човек, който е тръгнал да върши престъпление, тази кражба е на мястото си. Тя е временна. Утре пак ще върнат и кобура, и парите на този богат човек, но след като съзнае грешката си. Тъй щото, докато животът е в сегашната фаза на развитие, между хората ще има временни и постоянни отношения. И сега, ако човек иска да разгадае тайните в своя живот, той трябва да обърне внимание на новата философия на живота. Засега човек спира погледа си върху ежедневните работи и не обръща внимание на новото, което иде. И ежедневните въпроси са важни, но тяхното разрешение трябва да остане на последен план.„Изново". Казвате: тази къща трябва да се направи изново. Значи, новото не търпи никакъв кърпеж. Новото изключва старото. Някой казва: стара наука, стара религия, стара истина и т.н. Не, наука, която остарява, не е истинска наука, тя е обикновена наука; истина, която остарява, не е абсолютна истина, тя е временна; любов, която остарява, не е велика любов, тя е любов на обикновените хора; добродетел, която остарява, не е трайна, тя е временна, преходна добродетел; мисъл, чувство, постъпка, които остаряват, принадлежат към обикновения ред на нещата. Истинската наука, Абсолютната истина, великата любов, правата мисъл, благородните чувства, възвишените постъпки никога не остаряват. Ако думата „стар", „старост" се употреби в обикновен смисъл, това подразбира крива насока в живота. Може да се каже за пример „стара истина", но това подразбира истина, която не се изменя; тя е абсолютна истина, еднакво важна за всички времена и епохи. Ние не се интересуваме от Слънцето, което е залязло вече, но се интересуваме от Слънцето, което сега ще изгрее... Изново

Благодаря! ...Сега, аз пристъпвам да изясня един порядък. Сега мнозина от вас не са свободни вътрешно. Може да ви се каже, че вие сте виновати, но под закон сте вътре. И постепенно трябва да се освободите. Седите, някой се мъчи вътре, шепне ти: „Ти си един голям грешник“, в тебе ти говори. Направиш нещо, казва ти, че не е хубаво. Хайде в затвора вътре, мъчи те. Събудиш се сутрин, сънували сте някой сън, мъчи те. Хайде в затвора. Сънувал си ти, който си вегетарианец, насън ядеш месо. Станеш сутрин, съди те вътрешно. Целия ден ще разказваш съня, че си ял месо. Неразположен си. Никой не знае отвън, че си ял месо. Сега разбирането трябва да се освободи от злото, да се освободим вътрешно. Да бъдем свободни. Доброто е отвътре и отвън. Та всички вие сега чакате това, което се разправя в 24-та глава, да стане отвън. То е един процес вътре в нас. Този процес – свършекът на света – трябва да дойде. Този свят, тези противоречия, които съществуват в ума ни, противоречията, които съществуват в сърцето ни и в тялото ни, тия противоречия трябва да се свършат. Хва̀нете ставен ревматизъм, не си ли в затвора? Хва̀нете диабет, не си ли в затвора? Хва̀нете главоболие, не си ли в затвора? Хилядите болести, това са затвори. Всичките лекари държат написаните книги за причините, какъв е законът на някаква болест. Разправя някой, че газове има, че тумор има. Вие сега седите и мислите, казвате: „Като идем в оня свят, дали ще видим Христос?“ То е все същото да е живял човек сто години на земята и да е гледал слънцето, и да каже: „Като умреш, ще видиш ли слънцето?“ Никога няма да го види. В оня свят не се нуждаят от нашето слънце. Ако тук не си видял слънцето, и в оня свят няма да го видиш. Чудни са някои, които очакват да видят Христос в оня свят. Оттогава вече са минали близо две хиляди години. Как ще си го представите сега Христос? Две хиляди годишен човек е. Тук, като живее сто години, израства му брада до гърдите. Човек като остарее, това не е животът. Това е старият живот на злото. Всичките тия противоречия, които днес съществуват, са излезли от злото в света. Целият днешен порядък, както днес го виждате, това е злото. Доброто е отвън. Тук, там го видите в някой проблясък. Някой милостив човек. Следователно, ако ти искаш да те обичат, ти трябва да носиш Истината, за да те обичат. Като обичат Истината, покрай нея ще обичат и тебе. Но Истината определя обичта. Някои ще запитат: „Какво нещо е Истината?“ Истината е това: То е здравият човек, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той е самият закон на себе си. Каквото го прави, той го прави без никакъв умисъл. Онези, които служат на Истината, трябва да живеят само за Бога. В неговия ум няма абсолютно никакво противоречие. Той никога не може да се гневи на някого, да помисли зло. Той вижда най-хубавото, никому не се сърди. Не, не се сърди, но той като види един човек, радва му се. Истината никога не може да се радва на един човек, който не носи Любовта в себе си. Следователно, когато някой казва: „Не ми се радва“. Че как ще ти се радва? Ти не може да се радваш на един човек, който не носи Любовта в себе си. Не можеш да обичаш човека, който не носи Истината в себе си. Следователно вие искате да ви се радват. Казвам: Носете Любовта, ще ви се радват и на земята, и на небето, където и да идете, ще ви се радват. Носете Истината, ще ви обичат и тук, и горе, където и да идете, като носите Истината, всички ще ви обичат: и дърветата ще ви обичат, и растенията ще ви обичат, и животните ще ви обичат, и въздухът, и слънцето ще ви обичат, всички ще ви обичат. Сега вие казвате: „Как може да бъде това?“ Вие се намирате в положението на Никодим, учен равин, като дойде при Христос, разговаряха се и този беше един от въпросите, за които се разговаряха. На Никодим Христос му каза: „Ти си учител израилев и това ли не знаеш?“ Аз на вас ще ви кажа: От толкоз хиляди години вие сте християни и това ли не знаете? Казвате: „Като дойде Христос“. Като дойде Христос и намери, че Истината не е във вас, какво ще стане с вас? Ще ви остави в този свят. В небето не се нуждаят от хора, в които Истината и Любовта не живеят. Всеки, който носи Любовта и Истината в себе си, вземат го в оня свят. Всеки, който не носи Любовта и Истината, оставят го в този свят. Аз да ви кажа, че всеки, който живее на земята, ще остане на земята по единствената причина, тук да научи Любовта. Ако тук не намери Любовта и Истината, и в онзи свят не може да ги намери. Сега противоречието във вас се ражда оттам, че вие мислите, пък и всички вярващи мислят, че знаят Истината. Христос казва на едно място: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“... Обичайте и радвайте се

Мисъл за деня-15.02.2017г Казвам сега, слугувай на ума си. Той е голямото в тебе. Слугувай на сърцето си. То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства? В нова окраска

Мисъл за деня-13.02.2017г Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат. Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките. На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш. На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. В нова окраска

Благодаря за беседата! Казвам: Три неща трябва да пазите в ума си. В настоящия живот не трябва да изпущате миналото, защото миналото има връзка с настоящето. И бъдещето има връзка с настоящето. Ако в настоящия живот не изправяте известни ваши погрешки, и не прилагате известни ваши добродетели, вие нямате връзка с миналото. Пък ако не използувате благоприятните условия, които Бог ви дава да изправите погрешките си и да развивате добродетелите си от миналото, вие нямате връзка с бъдещето. Писанието казва, че всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Богу. По някой път ние мислим, че вършим неща, големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход. Да кажем, виждаш някоя мравя, която се дави във водата вътре, ти я гледаш, и тя се удавя пред тебе. Ти не обръщаш внимание. Ако веднага ти се наведеш и помогнеш на тази мравя, Бог намира, че ти имаш буден ум, казва: „Както ти помогна на тази мравя, така и аз ще ти помогна, когато се намериш в неблагоприятни условия.“ Някой път религиозните хора се разправят, кой живее по любов, кой служи по любов. То е едно от най-големите изкуства. Сега се учим да можем да служим. Ние още не знаем, как да служим на Бога. По някой път се заражда в ума ни мисълта, да се помолим. Ако се молиш какво служиш? Каква цел има молитвата в живота? Има два възгледа за молитвата. Едните поддържат, че трябва да се молим, другите поддържат, че няма защо да се молим на Господа. Господ знае всичко, защо ще се молим. Питам: Когато малкото дете се моли на майка си, какво подразбира? Дойде, моли се на майка си. За какво се моли? Моли се за хляб. Моли се за някоя круша, моли се за някоя ябълка. Моли се за бучка захар. Моли се за петмез, моли се за мед, за много неща се моли. Като дойде ще поиска нещо от майка си от това, което е за ядене. Вие понякой път се молите за пари. Човек трябва ли да се моли за пари? Ядат ли се парите? – Не се ядат. Тогава, за какво трябва да се моли човек? Най-първо на човека пари не му трябват. Безпредметно е да се моли за пари. Защото, ако нямаш един буден ум да наблюдаваш и да използуваш парите, то е безпредметно. Но ще се молиш да имаш един отличен ум и парите ще дойдат сами при ума ти. Ето имате един българин като Мазаров, който има един глас, всичките викат, пляскат, казват: „Дарба има човекът.“ Не само дарба, но се е учил. Като седя и го слушам, той е българин, пее на италиански,тя пее на български и се разбират. Любовни работи развиват. Той на италиански любовни работи приказва, тя на български любовни работи приказва и тъй музикално пада ударението. Ето хората се разбират. Тази българка не знае италиански, как му разбира, как се досеща, любовните слогове на всички народи са едни и същи. Любовното ударение във всичките народи е едно и също. Формата е различна, но слогът е един и същ. Казвате: „Как може да е същото?“ Вие вземате една бучка захар, дайте я на един италианец, на един англичанин, русин, германец, американец, дайте я на когото и да е, като тури захарта на езика, има едно и също усещане. Всичките езици на всички хора разбират едно и също нещо. Може да го кръщават различно, но всички те усещат в дадения случай едно и също. То е слогът. Някой казва: „Слог има този човек.“ Слог наричам това, което е едно и също нещо във всичките народи. Всичките народи го разбират по един и същ начин, а го изразяват по различен начин. Слогът е един, но формите са различни. Казвам: Слогът на любовта във всичките народи е един и същ. Във всичките народи, какъвто и да е човек, този, който е засегнат от любовта, веднага излиза нещо от очите, една и съща светлина излиза. Светлината е една и съща. Предметите, които тя осветява хората кръщават с различни имена, българинът по един начин, турчинът по втори, англичанинът по трети и т.н. Светлината, която излиза от очите е една и съща. Казвам: Като играят на любовни работи, той я гледа в очите и тя го гледа в очите и се разбират. Тя пее на български, но тя го гледа в очите и се разбират. Друго яче не можем да си обясним. Ако слогът не е един и същ, не могат да се разберат. Един анекдот има. На едного, неговата възлюбена била артистка, играела на сцената в „Бохеми“ или в „Аида“. Той и казва: „Много съжалявам, че снощи се ожени за другиго на сцената. Не ти стигам аз само, но и друг мъж търсиш. Като се ожени“, казва, „какво чувствуваше?“ Тя казва: „То е моя работа.“ – „Как се чувствуваше на сцената?“ Женитбата не е нещо съществено. То е временно слугуване. Има съществено нещо. Любовта е същественото, то е във всичките хора едно и също. Човек ако обича истински, ревност няма, не може да се съблазнява. Всякога можеш да се съблазниш в туй, което не обичаш. Един човек, когото обичаш, никога не можеш да се съблазниш в него. То е невъзможно. Човек не може да се съблазни в себе си. Не може и да се съблазниш в Бога, понеже в какво ще се съблазниш? Бог не се нуждае от нищо в света, от себе си ти е дал, няма какво да ти вземе. Ако ти вземе, няма какво да придобива. Всичко е Негово. В самите нас има едно вътрешно неразбиране. Ние се страхуваме, да не би да ни вземат любовта. Че любовта е Бог. Тогава, как ще откраднеш слънцето, къде ще го туриш? По някой път иска да ви дойде на гости. Ако слънцето дойде на гости на земята, земята може ли да го побере? По някой път хората искат да видят Бога. Може да го видят. Казват, че Той живее в техните сърца. То е неразбиране. Какво нещо е животът? То е най-трудната работа, да разбереш. Христос казва: „Аз живея в Отца и Отец живее в мене“. Но знаеш, каква обширна мисъл е това? Ти като кажеш, че Бог живее в мене, трябва да разбираш, че Бог живее във всички. Като кажеш, че аз живея в Бога, трябва да разбираш, че ти живееш във всички хора. Ако ти не можеш да живееш в сърцата на всички хора, ти тогава не можеш да пребъдваш в Бога. Ако пребъдваш в Бога, ти живееш във всичките. И Бог, за да пребъде в мене, Той трябва да пребъдва във всичките. И аз, за да пребъда в Бога, трябва да пребъдвам във всичките. Това е Божията Любов. Като дойдем до Божията Любов, пребъдваме навсякъде. Щом Бог пребъдва в мене, пребъдва и в другите. Щом аз пребъдвам в Бога, разбирам, че пребъдвам във всичките хора. Вие казвате, че туй е странно. Как може да обичаме всичките хора? Сега, кои са качествата, с които любовта се отличава? Най-първо, за да обичаш, трябва да имаш някаква форма. Да кажем, ние обичаме очите на хората. Нали по някой път казвате, че някой се влюбил в очите на човека. Не е лошо. Аз бих желал, всичките хора да се влюбят в очите на хората. Очите, това е истината. Следователно, ти щом се влюбиш в очите на човека, ти виждаш истината в очите. Истината, която излиза през очите, истината, която живее в него. Ако се влюбиш в неговите очи, които показват истината, тази любов е на място. Ако се влюбиш в очите и тази истина я няма, тази любов е празнота. Може да се влюбиш в ушите на човека. То ушите, това е Божията мъдрост, знанието. Ако ти се влюбиш в знанието, което произтича от любовта, тази любов е на място. Влюбил се някой в истината на човека. Но истината е емблема на самата любов. Ако ти, чрез истината виждаш любовта и се влюбиш в тази любов, ти тогава на място си се влюбил. Ако си се влюбил в една истина, дето любовта я няма, ти изживяваш целия живот напразно. Та казвам: Устата е емблема на човешкото слово, на разумното, което излиза от човека, всички ония сладки думи, които носят смисъла на живота. Казват: „Какво ме ползува да говоря.“ Една дума, която каза Христос, като дойде при гроба на Лазар, каза: „Лазаре, излез вън!“ Ако вие имате любовта ще опитате. Срещнете един умрял и му кажете: „Стани!“ – и той стане, то е Божествената любов. Ако му кажеш: „Стани!“ И той не стане – това е обикновената любов. То е любовта, от която всичките хора страдат. Може да плачеш колкото искаш. Та струва си да опитате Божията Любов. Дойде някой, че ми казва: „Учителю, много ви обичам.“ Казвам: „Само мене ли обичаш?“ Ако само мене обичате, вие сте на крив път. Много братя, някои от тия братя са дрипави, грозни, като съм дошъл на земята, тия братя не съм посетил. Казвам: Ако вие само мене обичате, вашата любов не е на място. И ако аз, само вас обичам, любовта не е на място. Ако едного обичате, любовта не е на място. Ако един ви обича, любовта не е на място. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Значи, в тази любов Христос трябваше да напусне онова богатство, блаженство, да дойде на земята, да покаже своята любов, която имаше към ония, които Бог е създал. Той дойде да помага на онези, които Бог обича. Всичките страдания, които понесе се дължат на любовта. Защото животът, както сега страдат хората, той не може да се издържи без любов. Във всяка работа, която вършите, трябва да присъства онази велика мисъл за Бога. В тази мисъл трябва да има светлина. Щом дойде светлината, има нещо чудно, което става. Като посеете едно житено зърно, най-първо се изисква една хубава почва. На туй зърно трябва топлина, светлина и влага. Щом житеното зърно израсне и плод даде, показва, че имало достатъчно светлина, достатъчно топлина, достатъчно влага. Тогава по същия закон, ако във вас, вашите добродетели растат, ако вашите способности се развиват, любовта действува нормално. Значи, три велики сили действуват в човека: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Божията Любов, от която животът иде, Божията Мъдрост, от която светлината и знанието иде и Божията Истина, от която свободата и просторът иде. На всяко едно семе, което расте, трябва простор. Ако ти в любовта не си свободен, ти не може да се проявиш... Добрият_път

Мисъл за деня-8.02.2017г Всички нещастия, падения в света произтичат от раздвояване на съзнанието, а пък раздвояване на съзнанието зависи от това, дали любовта да пожертваш, или свободата. Ти искаш да разрешиш този въпрос. Има една алтернатива и не знаеш какво да правиш, и казваш: "Какво трябва да правя?" Какъв е бил пътят на Христос? Две неща им казал Той. За да разрешавате въпросите, вие трябва да разбирате отношението на Великото в света, на Великото, Безграничното, Безначалното отношение между Великото голямо и Великото малко. Вие трябва да разбирате отношението между тези две величини. Самоотричане

Мисъл за деня-7.02.2017г Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света. Да кажем, че имаш да плащаш. Как ще оправи Господ работите? Ще се запретнеш да работиш и Господ ще благослови твоя живот. Като не работиш, как ще оправи Господ работите? И всяка постъпка трябва да има връзка с Любовта. Всяко нещо, трябва да се прави в името на Любовта. Не, за да се показваме пред хората. Срещата на любовта

Мисъл за деня-6.02.2017г Единственото Същество в света, Което ни разбира и Което винаги може да ни бъде в услуга и да ни бъде полезен, това е Бог. Той събужда в нас най-хубавото - любовта. Бог не е против нашите желания. Всяко желание, всяко чувство, всяка мисъл и постъпка, това е Бог в нас. Понякога ние правим грешки, но Бог винаги е готов да ни коригира. Ако говоря

Мисъл за деня-5.02.2017г Давам ви един принцип: Съобразявайте се винаги с Първото, което разрешава и което не раздвоява. Божествено е само онова, което не раздвоява ума ни, което не раздвоява сърцето ни, което не раздвоява волята ни. Божествено е само онова, което не разделя, не раздвоява и държи в единство човешкия ум, сърце и воля. Всяко нещо, което разединява нашия ум, сърце и воля, съдържа чужд елемент, то не е Божествено. Тогава работите не вървят. Трябва да имате това като едно правило. Постъпвайте според него и работите ще вървят. Единият лев

Молитвен наряд за начало: Молитва на царството Отношение_на_два_закона - беседа Молитвен наряд за край: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" „А Исус му рече: „Да възлюбиш Господа Бога твоего. Да възлюбиш ближния си.““ „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Да възлюбиш ближния си като себе си." 1) Аз взимам тези две заповеди като величини, които имат известно отношение помежду си. За втората заповед англичаните имат специален израз, който не искам да преведа на български език. Защо? Когато някои неща не се превеждат, те се схващат по-добре. За пример някога времето не изглежда, че ще се развали, но по известни елементи в него вие схващате това и се нагаждате според времето, което предстои да дойде. Гледате вън, топло е, но вие знаете по нещо, че времето ще се развали. Следователно, без да ви казва времето, че ще се развали или поправи, вие знаете това. По какво познавате? Все има някакви външни изгледи, по които се ориентирате. Вие познавате това нещо по изгрева или по залеза на слънцето, по ветровете, по облаците и т.н. По известни знаци и някои животни познават времето, макар по степен на развитие да седят по-долу от човека. Ето защо казвам: човек не може да каже за себе си, че нищо не знае. Много неща знае човек. Когато казваме, че човек знае много или малко неща, това е по отношение на другите същества. Човек знае много по отношение на по-долустоящите от него; човек знае малко по отношение на по-горестоящите от него. Следователно ако човек се сравнява със същества, които седят по-долу от него, той знае много; ако пък се сравнява със същества, които седят по-горе от него, той знае малко. За пример по отношение на Слънцето Земята е по-малка, но по отношение на Луната тя е по-голяма. Също така и по отношение на останалите планети Земята е по-малка от някои, а по-голяма от други. Мнозина мислят, че светът е направен за тях и казват: земята е създадена за хората, а небето е създадено за други същества. Може да е така, може и да не е така. Дали всъщност е така, този въпрос е философски и засега още не е разрешен. Какви аргументи могат да се представят за доказателство на първото твърдение? Има и друго твърдение, според което някои казват, че и земята, и небето са създадени за хората. И това твърдение се нуждае от доказателство. Обаче каквито и доказателства да се дадат за двете твърдения, те са все човешки, а човешките доказателства не са валидни за по-напредналите същества. Те не важат даже и за всички хора, а само за известна част от тях. Казано е в Писанието: „И създаде Бог небето и земята." За кого? - За хората. Обаче в живота ние виждаме, че хората говорят и се интересуват повече за земята, отколкото за небето. Това показва, че само земята е създадена за тях. Щом се натъкнат на някакво голямо противоречие, те започват да мислят за небето. Щом се намери на тясно, или в известно противоречие, човек започва да мисли правилно... Отношение_на_два_закона

Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва В начало бе Словото - песен Без_кал! - беседа Молитвен наряд за край: Венир-Бенир - песен Господнята Молитва Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея. Ако ви попитам, защо сте дошли тази сутрин, защо сте се събрали тук, всяка неделя сутрин вие идвате тук, защо? Който ходи в банката, ходи за пари. Който ходи на нивата, отива да оре или отива да сее, някой на нивата отива да жъне, някой отива на нивата да вземе пожънатото. Разни са стремежите. Вие всички сте дошли тук, но всички не идвате с еднакви намерения. Някои сте дошли да орете, някои сте дошли да сеете, някои сте дошли да жънете. Някои с колата дошли да вземат пожънатото. Човек е дошъл на земята. За днес защо сте дошли? Да научите едно изкуство, да плетете дантели, на ваш език говоря. Вие сте учени хора. Учението ви седи да знаете да четете, основата е 32 букви в български език. В еврейския език има 22 букви и то са само съгласни. В българския език имат повече. Едно време бяха още повече, но види се българите ги смаляват. Трудна работа е с много букви да боравиш. Всяка буква има особен характер, особен строеж. Допуснете, че във вас има желание да направите всичките букви с еднаква външност, като войници, да носят еднакви дрехи. Какво ще стане, ако всичките букви станат еднакви? Ще се изгуби смисъла. Всяка една буква трябва да спазва своя особен характер. Но тази буква, понеже иска да учи едно изкуство, трябва да се учи да плете дантели, да знае, как да се съчетава с другите букви, че да образува нещо ново. За пример, ако една буква се съчетае с 0 ще научи едно, ако се съчетае с А, ще научи друго, ако се съедини с Е, ще придобие трето, ако се съедини с И – четвърто и т.н. Всичката философия седи в туй преплитане. Една буква трябва да има хиляди и милиони преплитания. Сега някои от вас знаете да плетете дантели. Вие имате една желязна кука, тя има един зъбец, с него вие хващате бримките една след друга, току мушка едно след друго, има си в ума някоя мисъл. Като гледате може да кажете, че си играе. Не си играе, но брои всичките бримки. Има и едно духовно плетене. Ако ти не разбираш азбуката на своите чувства, ако ти не разбираш азбуката на своите мисли и ако ти не разбираш азбуката на своите постъпки, знаете ли какво може да стане? Всичките неприятности произлизат от незнанието на азбуката. Ако онзи, който плете дантели, пропусне една или две бримки, знаете ли какво може да стане? Може да ви приведа друг пример. Вие понякой път може да сте ходили при някой кацар, да видите, как прави каци. Той, кацарят, си има едно голямо ренде, дълго по някой път един метър и половина. Прекарва рендето по дъските, като ги оглади, съчетава тия дъски и прави каца. Но между тях туря папур, че ако има някаква празнина, която не е огладена, този папур да запуши дупките. Всички дупки трябва да бъдат запушени, понеже ще се тури някаква течност вътре. Ако не се запълнят, течността ще излезе навън. За пример, вашите каци често се изпразват. Вие имате някаква мисъл в главата, мислите, че имате нещо ценно, но след малко погледнеш, няма го. Мисълта отишла някъде, забравили сте я, изтекла. Често има ученици, учат, учат, но като дойдат да държат изпит, всичко изтекло из кацата. А пък учителите вярват само в неизтеклите каци. Ако кацата, ако бъчвата не е изтекла, значи ученикът е учил. Щом не е изтекла, казва: „Пълна е кацата.“ Щом е изтекла казват, че кацата е празна, не вярват на нея, те се съблазняват, казват: „Той иска да ни смахне.“ Да допуснем, че вие искате да имате едно здраво тяло, една здрава каца. Какво трябва да направите сега? Тук преди два дни дойде един брат и ми се оплака, че го боли дясната част на главата. Болял го врата и един месец някъде в болница бил, туряли му инжекции, лекували го, казва: „Имах едно малко подобрение, но изгубих своето разположение. Сутрин, като стана, главата ми е замаяна, пък съм учител, трябва да бъда свеж и бодър. Не съм разположен, някой път идат такива мисли, не ми се живее. Млад човек съм, сега да живея, пък се обезсмислил живота ми.“ Аз започвам да се разговарям с него. Търся причините на болестта му. Казвам: „Сега тебе те боли дясната страна на главата, пък ти си левак. Ти работиш с лявата ръка повече, отколкото с дясната.“ Той казва: „Това е по рождение, работя с двете, но повече работя с лявата ръка.“ Левакът днес е изключение. Защото едно време, всички хора са били все леваци. – „Ти си закъснял. Наместо да станеш десничар, останал си левак.“ Едно време, човек е работил с дясното полушарие, затова и лявата ръка е работила повече. Сега, понеже дясното полушарие се уморило, работата преминала в лявото и човек работи с дясната ръка. Разумните същества, които ръководят човечеството направили да работи с лявото полушарие и да работи с дясната ръка. Та на него казвам: „Ти ще станеш десничар. Защото се намира повече енергия в лявото полушарие, която привлича повече кръв. Тази кръв не може да се оттегли от мозъка, следствие на това, вечерно време ти не можеш да спиш, мозъкът не може да си почине. Така не може да бъде.“ – „Какво трябва да правя?“ – „Ще станеш десничар.“ – „Че как?“ Рекох: „Че там е. Какво ти казаха лекарите?“ – „Туряха ми инжекции, но най-после казах на лекарите, че не мога повече да понасям инжекциите. От младини не съм се лекувал. Казах: Докторе, не искам инжекции.“ Всеки казва: „Да му турим инжекции.“ За пример, всичките съвременни хора знаят майсторски да турят инжекции. Като турят някому някоя инжекция, той да му мисли. Вестникарите инжекции, колкото искаш турят. Без инжекции, понеже има инжекции, които са много скъпи. Тук преди години на едного туриха инжекции по 8 хиляди едната. Той и с инжекциите отиде в оня свят с 16 хиляди лева билет. Не само на другите хора туряте инжекции, но и на себе си туряте инжекции. Вие сега сами си туряте инжекции. Хубаво е, да туриш, но като не знаеш, каква инжекция да туриш, може да си напакостиш. Ако туриш една инжекция от серума на любовта, разбирам, но ако туриш от серума на безлюбието? Ако туриш от серума на безверието? Без_кал!

Мисъл за деня-3.02.2017г В любовта някой път има примес. Имаш едно чувство или каквато и да е мисъл, и ако твоите чувства изчезнат, в дадения случай трябва да знаеш, че имаш един примес, от който трябва да се освободиш. Любовта ти не е чиста, има примес. Чистата любов се отличава по това, че човешкото съзнание не е раздвоено. Тя е Божествената любов. ...Там, гдето няма раздвояване на съзнанието, действа Божествената любов, а там, гдето има раздвояване, има примес от по-долно царство, и вследствие на това в човека се явява едно противоречие. Естественото положение на човешката душа

Мисъл за деня-2.01.2017г Някой казва: "За да тръгне човек по новия път, трябва да се отрече от себе си. Трябва да напусне жена си, децата си." Ти можеш да напуснеш жена си, и пак ще бъдеш старият, нищо повече. Например ти ще напуснеш една жена, но ще вземеш друга жена. Ти ще напуснеш българските пари, но като отидеш в Англия, други пари имаш. Това не е самоотричане. Това е криво разбиране. За да имате знание, трябва да имате Любов. За да се прояви любовта, трябва да имате знание. А за да се прояви знанието, трябва да имате любов. И за да имате любов, трябва да имате знание. Те са две неща свързани. Те са като онези, положителните и отрицателните, величини. Милосърдие,_смирение_и_молитва

Мисъл за деня-1.02.2017г Има едно вино в света, което е направено от най-сладките думи. Има един хляб в света, който е направен от брашното на най-хубавите думи. Най-хубави франзели са те. Това е, за което Христос говори: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми..." - Ако не ядете думите, които ви говоря – те са живот, то е моята плът, моята кръв. Плътта, както се разбира тук, са най-хубавите мисли, най-хубавите думи, най-хубавите дела, с които ангелите се занимават. Ангелите – това са най-съвършените хора в света! Те са били човеци и са станали съвършени хора. И знаят какво нещо е Любовта. И когато ти направиш хляб от мислите на ангелите, от техните чувства и постъпки, и ядеш – това е новият живот. Към извора

Мисъл за деня-31.01.2017г Казвам: Не е лошо, че имате трънища, но трябва да знаете какво да правите с тях. Трънът си е трън. Като го посадиш, той светия няма да стане, но ти ще пристъпиш да го присадиш с онова, което ти искаш. Една твоя мисъл може да е лоша – не я изпъждай, присади я. Едно твое желание може да е някой глог – нищо не значи, присади го с нещо хубаво, не го изкоренявай. Присаждане трябва. Някой път ще присадиш, но присадката няма да хване. Ще правиш опити: първа присадка, втора, трета. Хубаво е да знаете закона на присаждането. Тогава вие ще имате ония плодове, които ви интересуват, които ще ви ползват. Тайната на даването

Мисъл за деня-30.01.2017г Когато ви се говори за Бога, вие мислите, че можете да си Го представите като човешко същество. Погрешката не е там, но щом му дадете човешка форма, вие вече допускате в ума си някои човешки качества в Него. Щом допуснете, че Бог прилича, по някакъв начин, на човека, вие ще Му припишете някои качества, които самите вие имате – някои ваши склонности, разположения. Трите връзки

Тази история ми е поучителна, защото в последно време ме занимава въпроса за лъжата. И по-специално, когато разбера, че някой ме лъже, как да реагирам?... И кога лъжем себе си, кога бягаме от онази Истина вътре в нас?... Може би, когато не искаме да излезем от зоната си на комфорт?... Сега, да ви разправя една история. Когато Бог създавал света, Той създал и лисицата, която назначил за виден професор, да преподава своите науки. При този професор, назначен от Бога, дохожда една кокошка, много хубаво облечена и му казва: - Искам да постъпя в твоя университет, да ме учиш. За твоите уроци ще ти дам едно перце от себе си. - Не, с перца аз не се занимавам. Ти даваш ли ми онова, което е под твоите перца отдолу? - Как ще ти дам това, което е под перцата ми, не го давам. - Тогава и аз не мога да те приема в училище. - Щом не приемаш мен, аз съм млада, имам десет малки деца, тогава приеми поне едно от моите деца в училището, да го изучиш. - Като е за децата ти, готов съм, ще ги приема в училището си и ще им дам такова едно образование, че да бъдат добре подготвени за обществото. И кокошката започнала едно по едно да ги праща да се учат. От време на време тя ходела при лисицата да пита какво правят децата й, дали добре се учат. Лисицата казвала: „Много добре се учат, много бързо прогресират, след време ще станат като мен професори." Най-после тази работа дошла до ушите на Господа. Той викнал лисицата и я запитал: „Ти защо лъжеш? Защо изяде пилците на тази кокошка? Защо изяде децата на тази жена, че я направи толкова нещастна? Сега ще те изпратя из горите, да те гонят хрътките и с хиляди години да не намериш мир, задето се зае с възпитанието на тези пилци, а злоупотреби с тях. А на кокошката казал: „Понеже ти беше толкова глупава, че изпрати децата си при този професор, а не ме пита за това, ще те поставя в положение само да крякаш и да снасяш яйца, които хората да ги взимат и да ги ядат." Докога кокошката ще снася яйца и хората ще ги ядат? Докато поумнее, да не дава децата си на лисицата. И докога лисицата ще бъде гонена от кучетата? Докато тя като професор престане да лъже. Тя опапала всичките пилци на кокошката, а ще я лъже, че ще ги възпитава и професори ще ги прави. Сега вие ще разгледате този въпрос не външно, но вътрешно. Ще кажете: „Ние не можем да го разберем." Вие трябва да схванете дълбокия смисъл. Може да се разбира едно или друго, но то има и своя страна на приложение. Ако ти, като една кокошка, дадеш една своя свещена мисъл на такъв професор като лисицата, да я опапа, няма ли да те вика Господ и да те пита: де изпрати своята свещена мисъл? На кой професор изпращаш своите свещени мисли? И лисицата ще бъда наказана, но и ти ще бъдеш наказан. Казвам: и от едната, и от другата страна трябва да бъдем разумни във всички свои постъпки, понеже пред нас седи едно велико бъдеще. Ако ние най-първо не бъдем полезни на себе си, тогава и на другите не можем да бъдем полезни. Ако бъдем полезни на себе си, и на другите ще бъдем полезни. За да бъдем полезни, ние трябва първо да определим своите отношения не към хората, но към Първата Причина. Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори. Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това име така: „Иот хей ват хей". Човек трябва да научи своето име. Ако отворите Откровението, ще видите, че там се казва: „Ще ви дам ново име." Всеки човек трябва да знае своето име. Силата на човека седи в неговото име. Като каже човек името си, в него се съдържа нещо мощно. Под думата „животно" се разбира същество, което ходи само по своите желания, без да разбира. Не че лошо живеят животните. Те не разбират какви ще бъдат последствията на нещата, последствията на техните постъпки. Ти можеш да желаеш да ядеш и пиеш, но трябва да знаеш последствията на тия свои желания... Дайте_ни_от_вашето_масло

Благодаря за беседата! “Всичко тече, всичко се променя“, но Божественото е неизменно... Тези, които изучават древните книги, които изучават старите писания, все още не могат да разберат един такъв преносен, фигуративен език, какъвто е езикът на Природата. В нея всичко е само изложение в картини, всичко е наглед разхвърляно. Тъй да се каже, Природата никога не ни говори на наш език. Ние сами си тълкуваме, правим си някакви преводи от онова, което тя прави. Но какъв е езикът на Природата, никой не знае; как точно говори тя, никой не знае. Природният език няма никаква граматика. Кои са нейните съществителни, прилагателни имена, местоимения или глаголи, и това никой не знае. И сега ние се спираме върху думите, които Христос е изказал преди 2000 години. Ако ги разберем така, както Христос ги е разбирал преди 2000 години, значи, че сме останали много назад, понеже сам Христос от 2000 години насам е направил голям прогрес. Христос преди 2000 години не е бил такъв, какъвто е днес. Днес Той е съвсем друг. Всичко в света прогресира. Едничкото неизменяемо същество, което никога не се мени, това е само Бог. Той не се мени по единствената причина, че е вечен, безграничен, съвършен в Себе Си, а всичко друго, което се съдържа в Битието на Бога, търпи изменение, постоянно се променя. Благото на всички хора - единично, индивидуално, семейно, обществено, общочовешко - седи именно в тези промени, които стават. Тези промени могат да бъдат нормални, могат да бъдат и анормални. Например разболява се човек - това е анормална промяна; осиромашава - това е анормална промяна. Обаче забогатява човек - това е нормална промяна. Вземете например думата „богат", богат човек - това е дума, която означава нормално състояние. Прибавите ли към тази дума частицата ,,-аш" - „богаташ", вече се изменя съдържанието на думата, тя означава вече анормално състояние. Като кажеш „богат човек" търпи се това, но като кажеш „богаташ", тази дума става вече опашата. Какво й придават тези две букви? Какво означава частицата „аш" на края на думата? Частицата „аш" на думата „богаташ" показва, че този човек така живее, че оттук-оттам зачеква, лъже хората, а иска да им покаже, че уж по Бога живее. Тъй щото в думата „богат" има нещо нормално, но като се каже „богаташ", в тази дума има вече нещо криво. Или думата „буржоа" – и в нея има като българското „богаташ". Като се каже „аристократ" или „nоЬle man", е пак същото - българското „богаташ". Сега, това са идеи, изразени чрез известни думи, които аз не вземам в друг смисъл, освен в смисъл на онзи велик закон, който регулира нещата в нашето съзнание. Например, ако вземем едно парче месо, в първо време то е прясно, има червен цвят, но ако поседи няколко дни, то започва да се разваля, да мирише. Природата в това отношение определя нещата. По същия закон много думи, с които ние си служим, са започнали да се разкапват, да се разлагат, да миришат и затова им трябва малко сол, за да се спре този процес на разлагане. По същия закон ние не можем да живеем стария живот. Животът на миналото е абсолютно невъзможен, понеже в природата два еднакви момента абсолютно не съществуват. Колко години трябва да живее цялото човечество, това е абсолютно определено. Колко време трябва да живее човек, и това е абсолютно определено. Нещата в природата абсолютно не се повтарят. Казвате: защо ни говорите тези неща? Ние ги знаем, ние сме ги слушали толкова пъти, знаем тези работи. Казвам: ако аз преповтарям това, което вие вече знаете, то е безполезна работа, то е губене на време. Няма защо да ви преповтарям старите истини. Няма какво да разправям на стария човек за неговите младини, какво е бил той на времето си, той знае тези работи по-добре и от мен. Но ако на този старец му разправям неща, които той не знае, с четири уши ще ме слуша. Ако му казвам начини как може да се подмлади, той ще ми каже: „Говори ми, аз ще те слушам." Ако му разправям опитите, които може да направи, той ще ме слуша. Ако отида при един болен и започна да му разправям за болестта, той няма да ме слуша, той я знае по-добре от мен, сам ще започне да ми описва своето състояние; но ако започна да му разправям начините, които може да приложи за своето излекуване, той ще ме слуша. Ако му кажа: няма какво, ще трябва да търпите, той няма да ме слуша. Това и баба знае. Всяка баба знае да разправя тези неща, да дава разни утешения. Болният обаче казва: „Не, цяр, цяр ми дайте. Дотегна ми това нещо. Не мога повече да търпя." Ама Господ ти е изпратил тази болест. - „Какъв е този Господ?"... Сега ние ще оставим настрана тези догматични въпроси. С тях може да се занимава само онзи, който ги е създал. Догмите са предмет на едно догматично учение, те са собственост на известни философи, на известни традиции. Тази тяхна собственост ние не искаме да я вземем, те нека си я пазят. Казвам: два пътя има, които хората трябва да разбират. В единия път вървят онези, които вярват в Бога. Те са хората на прогреса, идеалистите, те вярват в някакъв Бог и казват, че този Бог живее в сърцето им. Другите пък вярват в природата, но те трябва да я разбират, да живеят съгласно нейните закони. Аз не говоря за онази мъртва природа, която не е отзивчива спрямо нас; аз говоря за живата, за отзивчивата Природа. И ако ти знаеш нейните закони, тя веднага ще те успокои. Има един закон на Природата, който знаят мъдреците и светиите. За тях тя е много отзивчива. Например, ако ти си някъде всред природата, но облечен с тънки дрехи, а вън е много студено, около минус 30 градуса, и ти ако се обърнеш към нея с нейния език, тя веднага ще ти отговори: няма да се мине много време и температурата ще се повиши най-малко до минус 20 градуса. Ще кажете: как може да стане това? То е нейна работа, това е факт. Който знае езика на Природата, ще види колко отзивчива е тя. На разумния, който може да й говори на нейния език, и тя веднага може да му отговори; за онзи, който не може да говори на нейния език - ни глас, ни услишание. И тъй, безумните казали на разумните: „Дайте ни от вашето масло!" Вие можете да кажете: „Че нали тези, разумните, са били милосърдни, защо да не дадат от своето масло на онези девици?" Маслото в този случай представя условия за произвеждане на човешките мисли. Човешката мисъл не се продава; светлината не се продава. Ти не можеш да я хванеш, не можеш да я впрегнеш на работа. Ако ти знаеш законите, можеш да хванеш веществото, от което светлината се произвежда и да я произведеш, но самата светлина не можеш да хванеш. Тя е свободна, тя си ходи навсякъде. И човешката мисъл е напълно свободна. Но първото нещо: не трябва да вярвате в този закон, че човешката мисъл е абсолютно свободна. И свободен човек е само този, който правилно мисли, а не този, който неправилно мисли. Защото правилната мисъл сама по себе си тъче, праща сили, тя праща мощ, тя е свободна. Тя върви във възходящ път. А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето. Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство. Всичко зависи от вашата разумност, която имате. Ние често се произнасяме за живота, но без да размислим добре върху нещата. Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде. Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. Развива ли се правилно, всички тия нарастъци показват, че дървото е прогресирало. То е мислило, като е расло. Каквото и да мислят хората, но аз казвам: всяко растене има известна мисъл в себе си. Така и всяко растение в процеса на своето развитие има известна мисъл. Нека ви приведа следния пример: представете си, че тренът върви, усилва постепенно своето движение, не спира. Питам: самият трен има ли някакво съзнание за своето движение? Той сам няма никакво съзнание. Пътниците, които са в него, те знаят това, но и онзи, който кара трена, самият машинист, той знае цялата работа, от него зависи всичко. Друг пример: когато на бойното поле пред теб падне една граната и се разпръсне, тя сама съзнава ли това, което върши? Тя сама ли дойде при теб или някой друг я изпрати? Тя не дойде сама, някой я изпрати, и като стигна до теб, пръсна се, направи пакост, но тя не съзнава нищо от това, което е извършила. Обаче онзи, който я изпрати до теб, той знае какво може да извърши и какво е извършила. Казвам: има известни човешки мисли, които мязат на гранати. Те са изпратени отвън. Има известни човешки мисли, които мязат на житните зрънца. Те са изпратени за съграждане на човека. Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от живата Природа. Има неща в света, които никой не може да ни ги даде. Единственото същество, което може да дава, то е само Природата, в която ние живеем. Само от нея можем да взимаме нещо назаем. Но тя всякога държи отчет за нещата. Притчата за талантите показва, че те могат да се дадат само на тези, които имат. Вземете например кой носи тежките работи в живота? Юнакът, здравият човек носи тежките работи. На коя кола турят повече тежести? На здравата кола. Въпросът обаче е друг: какво е вътрешното състояние? Кому дават най-голямото богатство? На умния човек. Ние говорим за богатството в правия смисъл на думата. Човек може да бъде не само материално богат, той може да бъде и умствено, и духовно богат. Под богат човек не разбирам онзи, който използва своите братя. Богат човек е онзи, който работи за благото на своите братя. Той е богат, защото работи в полза, за благото на своите братя. Да вземем, например двама братя, родени от един и същ баща; единият от тях става богат, а другият остава бедняк. Богатият брат се заема да повдигне своя беден брат, да подобри условията на неговия живот. Добрите хора, богатите хора помагат, няма защо да питат да помагат ли или не... Дайте_ни_от_вашето_масло

Благодаря! Идва ми мисъл от Библията-“Аз Съм Пътят и Истината и Животът.“ Т.е., за да сме ученици, трябва да сме на Пътя, да работим със себе си, да се опознаваме, да изучаваме света, живота... Учим се в самия Живот, от това, което ни се случва, от задачките, които разрешаваме...

Мисъл за деня-27.01.2017г Праведен човек е онзи, когото като срещнеш, урежда се онова, което те е безпокоило. Който и да е човек, като го срещнеш, и се уреждат много твои работи, аз такъв човек го считам праведен. Или имаш лошо разположение, вървиш с този, с онзи. Четеш философски книги, но все си неразположен. Обаче срещнеш някой човек и лошото ти разположение се сменя, и в тебе се заражда едно хубаво, красиво чувство. Казвам, този човек е носител на любовта. Този човек разбира по-добре от тебе любовта. Може да не му знаете името на този човек, но този човек, при когото се сменя вашето вътрешно отрицателно състояние, този човек е една Божествена мярка. Така трябва да разсъждавате. Стар и нов порядък

Мисъл за деня-26.01.2017г Правият път е: ти трябва да вършиш нещата заради Бога. Но и това е една мисъл неопределена. Върши на Онзи, Който през хиляди векове ти е давал всички свои благословения и никога не ти е направил един намек, че не си направил нещо добро, Който е бил всякога добре разположен към тебе, ти ще обичаш заради Него, ще му дадеш Той да се изявява, а не ти. Истинската любов е тая, в която Бог се изявява, а не ние. Щом ти се изявяваш, престъплението идва. Щом оставиш Бог да се изявява, то е правата любов. Петте врати