Роси Б.
-
Общо Съдържание
831 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Роси Б.
-
-
Артистите трябва да посвещават своите дарби в будене на душите за светлината. Това, което ще ви кажа, ще ви се стори може би като от друга епоха, но вместо да се докарват пред силните и богатите, които заплащат своите места прескъпо, а душите им не са непременно от най-красивите, защо певците не пеят безплатно пред душите, които са готови да поемат един божествен импулс и да работят за новия живот? Защо не съберат всички души, на които е необходима божествената храна и да пеят пред тях? Така те може би ще спечелят по-малко пари, но нима това е толкова важно? Всяка творба, родена от безкористна идея и поставена в служба на една обща цел, носи в себе си кълна на безсмъртието. Всеки, който е запознат с този закон, може да натрупа истински богатства, защото да спечелиш една душа за светлината, е най-висшето от всички дела.
Беседата "Музиката и песента в духовния живот"
Да спечелиш дори само една душа за Светлината е голямо постижение. Какъв силен мотив е това за Учителите!
-
И междувременно повтарям, че най-възвисената медитация е онази, която има за цел връзката с Бога, която е свързана с желанието да му се подчините, служите, да бъдете инструмент в неговите ръце. При това сливане всички негови достойнства: неговата сила, обич, мъдрост, необятност ще ви обладаят и един ден вие ще се превърнете в божество. „Каква безочливост, да искаш да станеш божество! "-ще кажат някои. Да, но в Евангелията е писано: "Бъдете съвършени, каза Исус, както вашият Небесен Отец е съвършен." Не съществува по света по-висок идеал. Исус ни го е дал, но християните са го забравили. Повечето вярват че, ако ходят от време навреме на църква, палят по някоя свещ и отново се връщат в своя малък кокошарник, е достатъчно, за да се считат за добри християни. Какъв чудесен идеал! И сигурно благодарение на него Царството Божие бързо ще настъпи. О, бедни християни! Значи да се съблюдава стриктно разумното правило да не се изисква прекомерно от човека. В противен случай било безочливост. Аз съм на противното мнение. Трябва да приемем в сърцето, душата и Духа си най-високия идеал. Да направим от него един абсолютен инструмент в ръцете на Бога, благодарение на който Той ще може да мисли, чувства и действа чрез нас. Оставете се на мъдростта, на светлината, бъдете в служба на светлината и тя ще ви води, защото светлината знае всичко.
Но какво трябва да прави човек на земята, на която се намира? Исус казва.. .Виждате ли, аз винаги се връщам на думите на Христос. Но той е казал всичко. Защо е необходимо да се открива нещо след него? Той казва: „Да бъде на земята това, което е на Небето." На земята - като на Небето! Това означава, че земята трябва да бъде отражение на Небето. А тази земя е нашата земя - нашето физическо тяло. Преди да погледнем нагоре към върха и да направим първата крачка, трябва да слезем долу и да подготвим всичко във материалното тяло. Горе са безсмъртието, светлината, хармонията, мира, красотата. Всичко сюбтилно е горе. Всичко това трябва да слезе долу и да се въплъти в материален план. Пожелайте да станете служители на Бога и работете в същото време за изграждане у вас на тялото на светлината, на славата, на безсмъртието, на тялото Христово. За това тяло също се говори в Евангелията, само че християните не се спират, не се задълбочават, не се интересуват от това. Те са всичко друго, освен добри християни.
-
На фронтона на Делфийския храм е изписано: „Опознай себе си!", немалко са мислителите, които разбират правилно тази заръка. Хората смятат, че да познаят себе си означава да опознаят своя характер, слабостите си, качествата си... Не, това е нещо повече. Ако се отнасяше само до психология, древните хора никога не биха издълбали тези думи върху стената на един храм. Прекалено лесно е да се опознава човек по този начин. Истинското познаване според посветените е взаимното сливане, сплавяне в любовен акт. Както е казано в Библията: „Адам позна Ева" или „Авраам позна Сара". Истинското познаване е сливане. Като казват „Опознай себе си", Посветените искат да кажат, че човекът не е това, което мисли че е. Следователно той трябва да се научи да се познава, а да се познава, това ще рече да се отъждествява, да се слива със самия себе си, с онова висше Аз, което е горе в областта на духа. Ето защо той трябва да захвърли всичко онова, което е обвивка, фалшиво украшение, илюзия и да върви все по-нагоре и по-нагоре, докато стане едно цяло със своя дух. Това е то, да опознаваме себе си. Точно това е и едно от значенията на символа на змията, захапала опашката си. Разбира се, само една нищожна част от целия смисъл. Останалото търсете сами.
Смисълът на посвещението, повтарям, е човекът да се научи да се откъсва от своята низша природа, за да може да трепти в унисон със своя дух, който е неговото същинско Аз. Именно в този момент той става притежател на всички качества на своя дух: неговата мощ, неговото самообладание, на неговите познания. Сливането с висшето Аз е сливане с Бога. Да, да се преоткрива човекът, да се опознава, това означава да се разтопява в Божественото, защото тази искрица, този дух, който е у човека, е вечно свързан с Бога и като се търси и преоткрива, човекът достига до висшето съзнание, съзнанието, че живее и диша в Бога.
Благодаря, Елф!
Ето още един поглед върху връзката ни с висшия Аз, идентичен с това, за което си говорихме в темата за него.
Нещастието на хората се състои в това, че те винаги търсят другите, за да опознаят себе си. Мъжът винаги търси жената, а жената - мъжа. Те се търсят, за да се слеят, но нито единият, нито другият намира сам себе си. Това е така, защото външно никой не може да се намери. Така само се губят, прахосват сили. Никой не може да се открие чрез някого. Това са напразни усилия. Има, разбира се, някакви дребни усещания, малки удоволствия, но веднага след това идва отдалечаването. Двамата са отново разделени и то толкова разделени, че започват дори да се карат. Те искат да се сливат, да се съединяват, но нищо не могат да сторят. Те са двама и винаги си остават две различни същества. Който иска да намери себе си, трябва да престане да се търси навън, чрез другите, а да се потърси вътре у него самия. Така той ще осъществи символа на змията, захапала своята опашка. Тогава силите се натрупват, просвещението нараства и човекът се чувства в пълнота.Понякога ние се заблуждаваме, че търсим другия, че имаме нужда от него/нея.
Но истината изглежда е тази, че ние през цялото време търсим себе си, своя висш Аз.
-
Нещо, което си заслужава да се отбележи, въпреки че е сравнително трудно за разбиране, тъй като противоречи на общоприетото виждане за любовта, е това, че безпристрастността и надличностната любов вървят ръка за ръка. Когато се появи противоречие между двете, това означава най-вероятно, че любовта ни не е истинска любов, а привързаност в основата на която стоят нашите личностни егоистични желания. Истинската любов е безпристрастна.
Без страсти, безпристрастна любов е тази, която масово не се нарича "любов", а "обич". Явно по този начин се разграничава съдържанието, което се влага в тези думи. Говоря безлично за това явление, защото и аз като Станимир предпочитам да си я наричам любов.
Душата има своите нисши и висши проявления. Нисшите са свързани с така наречените страсти. Страстите са тези, които ни дърпат надолу, които замъгляват разума ни и ни карат да действаме импулсивно и егоистично. Когато се издигнеш над тях, над своите личностни егоистични желания, когато вместо да получаваш искаш да дадеш на другите, се появява надличностната любов.
Да, истинската любов е безпристрастна, тогава обичаш божественото в другия/те.
-
Много често при липса на качествен (или желан) обект, сърцето се насочва към други и дарява внимание търсейки внимание, което според мен е разхищение и излишно обвързване (понеже всяко общуване е обвързване в някаква степен). И няма никаква връзка с безусловната обич на "слънцето, което огрява навсякъде", защото в същността на всяко сърдечно търсене стои необходимостта от именно любов. Индивидуална. Самотата ни не ражда нищичко друго... не може.
Стане ли дума за другата Обич, тогава обвързване няма. Учителя е бил сам, и с всички.
Не намирам за единствена връзката между даването(търсенето) на вниманието и "сърдечното търсене" както се изразяваш.
Става въпрос точно за "другата Обич". Тази дето е между деца и родители, между деца и учители, между приятели, между близки хора и т.н.
А има ли обич, обвързване винаги има и то е духовно.
-
-
Моля да бъде простен егоизмът ми, но все пак предпочитам да бъда свидетел на едно ново въплъщение на Христос на земята, вместо да се преструвам на притеснен относно това дали хората ще го предадат и разпънат на кръст или не. Хората да правят каквото си искат. Хубавото е, че на Христос изобщо не му пука за опасенията на преждеписалите. Нищо лично към никого но питам: вие искате ли Христос да се въплъти отново на земята или не? Оставете хората. Вие искате ли и какво бихте направили; какво бихте почувствали?
Според мен, Учителят Петър Дънов е вторият Христос за България и не само за нея. Не зная обаче дали когато е живял , пък и сега, всички го разбират и прилагат безценните му съвети. Затова е необходимо да се потрудим и ние- тези които го четем.
-
За приятелите ми в този сайт...с много обич:
-
-
Ама то нали пшеницата беше докарана на Земята от друга планета, и това е според Учителя. А от пшеницата може да се получи уиски и водка. Явно не са се сетили извънземните.А може инопланетяните(говоря за тези, дето са малко по-умни от нас) да са се сетили (или разбрали),
че алкохолът е повече вреден отколкото полезен и да са го забранили.
Това са все пак само мои предположения, не ме карайте после да ги доказвам.
-
Четох в една от книгите на Йорданка Николова, че алкохол на другите планети няма.
Даже някои инопланетяни долитали тук да си вземат от нашето винце.
Няма да търся цитата.
-
Смъртта е завръщане у дома.
При Съществото от Светлина и Любов и ще се потопя в нея...
Преди години пребивавах в това желание доста дълго и имах живото усещане,че тунела ще ми се отвори, и бях готова да прекрача в него с радост...
Даде ми се възможност за избор:Първо ми се случи една лека катастрофа ,и понеже не разбрах знака,последва втора,при която минах на косъм от смъртта.И двете "не бяха по моя вина" като шофьор.Чак тогава се усетих,че копнежът ми ще се изпълни.И се замислих: дали наистина е време да си ходя....Дадох си сметка колко още неща имам да свърша,на първо място детето ми не беше достатъчно пораснало,че има още нужда от мен.Взех решение да остана и да не пропилявам дадения ми живот.
А завръщането ще се състои...когато му дойде времето.
Да, завръщането ще се състои тогава, когато му дойде времето. Споко, не съм се разбързала.
-
Там е работата, че индивидуалиста е наясно със себе си. Знае какво иска и има знанията да го постигне. Може да събере добър екип с който да работи - не да е част от него, а начело, т.е да се осъществяват неговите идеи. .....................
Но пък ако всички са дори и индивидуалисти, как ще се върви към обща кауза? Когато няма хора за екип.
Все по- трудно е общуването. Много хора искат да бъдат забелязани, да изказват идеите си, да насочат внимание към себе си. Но същите тези хора не чуват идеите на другите. Сякаш няма как всеки сам да осъществява идеята си, просто нищо не се получава.
Ако има разпределение на задачите и съответно се носи отговорност за изпълнението на конкретната работа, нещата в екипа ще вървят добре. Ако не се състезават помежду си, а се обсъждат всички идеи и се избира най-добрата, няма да има проблема "по-, по-, най-". Т. е. да се признае, че всички са добри и да се дава шанс на всеки да се изяви. Така се прави екип от индивидуалисти.
А ако решат и да си помагат взаимно, ще е чудесно.
-
Хората дават внимание на другите по много причини. Единствената, при която вниманието е истинско, е Любовта.
Съгласна съм с това.
Ето защо повдигам темата. Когато даваме внимание, за да се направим на вежливи и лицемерно добри, според мен, го правим заради себе си. Да подхраним своя егоцентризъм. С прости думи, за да се харесаме на другите.
Другата основна(истинска) причина е любовта. Няма начин, когато обичаш някого да не му обръщаш внимание и да не искаш да направиш нещо мило за него. Може би другата дума( синоним за проявата) на любовта е искреното внимание.
Според мен, трябва да се научим да различаваме причините за вниманието, което даваме и което получаваме от другите.
-
Търпението е проява на спокойствието. Както и на вярата в доброто, в добрия край. Когато осъзнаеш, че светът е устроен както трябва и че всичко си е на мястото, просто се въоръжаваш с търпение при временната неприятност или неудобство.
Търпението е присъщо на хората със силна психика.
-
Смъртта е завръщане у дома.
-
Пейо Яворов - Две души
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна,
и в каменът аз чуя две сърца ...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
Поздравче за Емо от мен.
-
Искам да споделя още какво ме провокира да създам темата за необходимостта ни от внимание. Вчера нямах време да се ровя за да открия точния експеримент, а той е от книгата на Масару Емото "Тайните послания на водата".
Ето го:
Семейство, абонати на нашето списание, проведе интересен експеримент. Сложили ориз в два стъклени буркана и в продължение на месец всеки ден казвали:" Благодаря ти", на единия буркан и "Ти, глупако!"- на другия, проследявайки как оризът се променя през това време.След един месец оризът, на който е казвано "Благодаря ти" започнал да се съживява, докато оризът, изложен на "Ти, глупако!", загнил и почернял.
В книгата си писах за експеримента, след което стотици семейства в Япония направиха същия опит. Всички отчетоха същия резултат. Едно семейство опита вариация на опита: като всички останали те казвали "Благодаря ти" на първата бутилка с ориз, и "Ти, глупако!"- на втората, но приготвили и трета бутилка с ориз, която просто игнорирали.
Какво мислите, че станало? Оризът, който бил игнориран загнил преди ориза, изложен на "Ти, глупако!" Изглежда не е толкова увреждащо да ви се присмиват, колкото да бъдете игнорирани.
Да изразявате позитивно или негативно отношение към нещо е начин да давате енергия. Най-вредната форма на поведение е отказът на внимание.
Та темата ми по-скоро е насочена не към това дали получаваме внимание от другите, а дали даваме внимание и защо го правим, заради нас самите или заради другите?
-
Когато говорим за духовни потребности, най-често в разговорите между приятели споменаваме потребността си от вниманието на другите към нас. Било от съпрузи, деца, родители, приятели.
Аз лично мисля, че всеки в живота си достатъчно често се бори да привлече вниманието на останалите към себе си. Особено на тези, на които държи, на най-близките си.
Какво мислите за тази потребност, дали е нормална част от общуването или по-скоро е проява на егоцентризма ни?
-
-
-
http://vbox7.com/play:0a11e651
За един специален човек...
-
http://vbox7.com/play:dced5480
Радостта винаги е повече от грижата.
-
Умеем ли да получаваме?
в Езотерика
Добавено
Във връзка с това, което съм подчертала от мнението на Станимир, искам да ви предложа един цитат от Блаватска:
"Трябва само някой да стъпи на пътя на "изпитвания", когато се появяват окултните следствия. И първото от тях е проявяването навън на всичко, което досега се е намирало у човека в спящо състояние: неговите недостатъци, навици, качества и скрити желания, добри или лоши, или безразлични...В областта на окултното това е неизменен закон."
Елена Блаватска-"Тайната доктрина- Езотерика";том3;стр.547
Та, според мен, човек проявява това, което носи в себе си. Няма как добрият човек да прояви лоши качества, защото ги няма.
Затова Учителите ни призовават първо към изчистване.