ris_78

Здравейте,ето и моите първи впечатления от Таро.Когато получих картите си бях с едни приятели.Проявиха голям интерес, макар че не приемат нещата сериозно,но все пак за първи път им се отдаваше такава възможност.Не знам защо ,но от вътре ми дойде,че не желая никой да се докосва до тях,а по принцип дори бих се зарадвала на такъв интерес.Естествено не им разреших и им ги разлистих на бързо ,но с моите две ръчички.Добре ,че съм си по принцип малко ....,та не ми обърнаха внимание на реакцията.Но аз...Снощи за първи път си гледах-може би защото познавам от части ситуацията не ми беше трудно да навържа нещата,но картите наистина "работят".По една незнайна случайност пробвах гледане с 4 карти,усетих се чак след като ме попитаха какво съм използвала .И двете "гледанки" ми излезна 4-императорът,и два пъти ми излезна 5-висшия жрец.Третия път малко обърках нещата,защото това се използва за бърза проверка на хората,а аз зададах въпроса си относно съдбата,без да искам се залях с восъка от свеща,но картите си бяха абсолютно логични и точни.В третото раздаване не се повтори нито една карта.Невероятно изживяване и тръпка.Вярно при мен всичко става малко бавно и някак усещанията се размиват,защото първо прочитам значението на картата понеже не мога да ги възпроизведа в детайли тълкуването и,но дори толкова добри резултати не съм очаквала.Успех на всички дерзайте.От друга страна,започнах да осъзнавам колко сериозно е всичко,ако гледаш на друг човек.Как всяка една дума не на място или неправилно употребена може да се запечата в съзнанието му и да въздейства.На този етап аз мисля ,че не съм готова за нещо такова,макар че предизвикателството на експеримента за мен е огромно.

Здравейте,днес получих своите карти Таро.Поръчах си колодата Картинен ключ-хареса ми много, затова избрах точно нея.Разгледах я и наистина това са си моите карти -допаднаха ми.Започнах да ги разглеждам и изпадна Императорът.Аз съм родена на 4.Мислите ли ,че това е мое суеверие,случайност или има някакъв смисъл и ако има ,какъв е според вас?

Духовните интереси, незнам защо ,но почити във всеки съм виждала вяра.Дори в хора, които на пръв поглед и на втори са студени се е случвало, когато заговорим за това независимо колко страно се е развил разговора в тази посока се усеща топлина и сякаш омекват.С мъжете по-трудно говоря на тази тема.Но там сякаш справедливоста и разума пак дават някаква правилна насока,която аз лично тълкувам като духовното в тях,понякога дори имам усещането ,че просто вярват ,но не го казват.В едно съм сигурна много различно е разбирането за духовното в хората-срещала съм го в почити всички.От друга страна и не всеки има силите да живее спрямо разбиранията си.Дори с еднакви разбирания може да живеем в различна степен спрямо тях.За мен по-скоро има моменти за разговор за тези неща,но не съм се ограничавала от човека почити никога.

Благодаря за времето,което сте ми отделили .Няма никакво разминаване с факти.Аз гледам напред и за себе си съм абсолютно сигурна,че тази връзка няма бъдеще.Нашите отношения съм ги приключила що се отнася до нас,но неизбежно ще се налага да имаме някакви отношения защото имаме две деца.Ако имате въпроси към мен относно по-широко тълкуване на картите,конкретно за отговорилите ми, не се притеснявайте да ми ги зададете-няма да се почувствам от това по някакъв начин зле.Може и на лични.Благодаря ви.

Здравейте, на всички привържаници на таро.Аз също имам един въпрос,призовавам любопитните изследователи да се включат.От части имам желание и това да подобри вашите способности да тълкувате възможно най-точно картите и ще отговарям на вашите въпроси откровено както и вие на моя,ако желаете. Въпросът ме е-преживях раздяла,чиито причини още не мога да си изясня напълно преди 8 м.,а за мен е важно да си обясня нещата в детайли детайли и като цяло.Интересува ме също какви ще са отношенията ни в бъдеще?Моето име е Ралица ,а името на мъжа е Ангел.

Няма дребни неща.Не може да има съизмеримост.Понякога дори бих казала, за бъда малко по-ясна,че подсъзнанието по някога прави избор различен от този на разума-например как уж нещо "дребно" се запечатва в паметта ни.Познаваме ли се?Няма дори безобидни,не добри шеги,защото съм виждала как се превръщат в реалност.Дребнави...трудно могат да бъдат определени по този начин нещата.Те никога не са толкова прости ,колкото изглеждат на пръв поглед.Просто сме доста несъвършени и това трябва да го приемем както за себе си,така и за другите.Да...би трябвало да сме много взискателни към себе си.И да се научим да прощаваме,което е много-трудното.Не го разбирам да приемаме грешката,а да прощаваме и да реагираме адекватно,така че да предпазваме себе си и до колкото е възможно другите.А това е още по-сложно.Как беше"да направя каквото трябва,да става каквото ще стане",но как ще разберем какво да направим е най-трудното.Говорейки така, надявам се да не звучи сякаш аз съм го постигнала.Защото колкото по-дълбоко човек се вглежда в нещата,вижда че са много комплицирани и всичко тръгва от малки и незначителни нещица,за които не сме постъпили правилно.Изводите са лично мои и не претендирам за достоверност. Понякога си мисля ,че човек трябва да има много здрава основа, на която да стъпи като цености,сила на духа и разума.Но какво става когато тази основа на човека, с когото контактуваме е изкривена или липсва?Как да реагираме на "дребните неща",които по някакъв начин ни засягат по някакъв начин?Ако не реагираме правилно,човека да не разбере ,че това по някакъв начин ни е засегнало,но може и показвайки нашето несъгласие да засегнем човека.От друга страна имаме ли право да показваме някакво мнение и отношение, ако това не се налага?Изникват ми още хиляди въпроси ,но ще спра до тук.

Не само се зарадвах ,а това ме зареди невероятно и се усмихвам.Дано и при ваз въздействието да е такова. Дълъг беше моят път до тебе, търсеше те цял живот почти и през тъжни срещи лъкатуши, на които идваше не ти. И догдето стигна твоя поглед, сенки прекосих и шум нелеп, но през себе си пропущах само чисти тонове - заради теб. Аз изплаках всяка твоя ласка, браних я преди да се роди и отглеждах срещата ни бъдна търпеливо в своите гърди. Дълъг беше моят път до тебе, толкоз дълъг, че когато сам ти пред мене най-подир застана, теб познах, но себе си - едвам. Бях от мъките така прозрачна - чак до дъно да ме прочетеш. Бях от тържество така безкрайна че ти трябваше при мен да спреш. Дълъг беше моят път до тебе, а за кратка среща ни събра. Ако знаех... Щях отново този дълъг път до теб да избера. Блага Димитрова Приятелко, защо ли толкоз те обичам? Може би, защото с теб сме още от деца? Обичам те, за теб бих дала всичко, защото толкова е чиста твоята душа. Сърцето ти е нежно и кристално. За мене ти си истински Човек! Проблемите направиха те силна, по-силна даже и от мен. НаучИ ме как да се преборвам със съдбата и да бъда като тебе толкова добра, защото ти никога пред мене, ти никога и никой не поруга. Напротив - за всекиго намери златна дума, на всекиго намери добрата светлина. Дали било е светлина - не зная или ти се е искало да е така? Заклевам те, Приятелко: не се променяй! Учи ни да сме като теб добри. Дали със обич или с болка, да се борим занапред сами. Приятелите със черти познати не носят на ревера си емблема. Откриваме ги само по душата, опора щом ни дават без да вземат. За себе си мълчат, но ни изслушват, разделят наш'те грижи, свойте ризи. Приятелството не е бар задушен, във който хора влизат и излизат. Приятелите ни без думи казват и всички провинения прощават. Отиват си любови и омрази, приятелите винаги остават. Те не ценят по титли и услуги, а внасят ред в душите ни човешки. Останалите са в графа „и други” като допуснати печатни грешки. Любовта Любовта е много, много уморена. От толкова години все в галоп. На света от болката опорочена, тя рядко пъти е била до гроб. Обикновенно, тя просто е въздишка, в нечие разхвърляно легло. В коет' не сещайки се за почивка, бягаш ти от своето тегло. А след това хамутът стяга и трудно е, и много те боли. В главата ти кънти раздяла и стрaшно уморен си, от лъжи!... ****** На този свят не мога вече да живея. Поетът или тялото - едното ще умре. За красота и топлина копнея, но хората около мен са зверове... Аз нямам сили вече да се боря. Любимата - и тя дори изневери. Живея, крепейки се на мойта воля, но трудно е, жестоко ме боли... Аз ще умра - това е неизбежно, но кое ли първо ще умре у мен? Любовта я няма, любя нежно звездите, под които съм роден. Не е късно просто да се влюбиш, без мечти и крехки обещания. Изведнъж щастлив да се събудиш, сляп и глух за болка и терзания. Не е късно да изпиташ нежност, мисли да улавяш отдалече. Знаци за съдбовна неизбежност да не дириш в случването вече. И светът голям в прегръдка здрава да те сграбчи и да те разтърси. Не е късно, още има право любовта ти пристан да потърси.

Твърде много искаме, а твърде малко даваме... Твърде много мечтаем, а твърде малко се опитваме да ги осъществим... Твърде много мразим, а искаме да ни обичат... Твърде бързо падаме, за да можем да се спрем... Твърде много лъжи, а търсим истината... Твърде много страх, а се правим, че ни е смешно... Твърде много илюзии, на които искаме да повярваме... Твърде много тъмнина, в която все още търсим светлината... Твърде дълго искахме смъртта, а сега търсим живота... Твърде много презирахме, а сега искаме да бъдем единствени... Твърде много мамихме, а сега търсим честност... Твърде много фалшиви сълзи проляхме, а сега ще се удавим в истинските... Твърде дълго чакахме слънцето да изгрее, че вече не помним топлината му... Толкова много зло направихме, а очакваме прошка... Толкова малко направихме, а искаме да получим нещо... Твърде дълго живяхме така, а сега не можем по друг начин... Толкова много болка, но още съществуваме... докога? Да искаме, да очакваме, да молим и да обещаваме... Толкова много време, че не помним дори кои сме.... Това прочетох във форум и много ми допадна

От известно време си лягам доста късно.Последните дни след като си легна така да се каже сънувам,но не точно тава усещането, че сънувам,а и че съм будна и след това се събуждам.След това пак отново и отново,не мога за да заспя дълго време.Като се събудя не помня точно винаги какво съм сънувала като в нормален сън.И преди са ми се случвали такива неща, но сравнително радко,а сега почити всяка вечер.Като се събудя не се чувствам толкова уморена макар ,че това системно безсъние би трябвало да води до това,напротив ставам по-бодра с всеки изминал ден.Това малко ме обърква.На умората ли се дължи,на силните емоции и преживявания или на нещо друго?

В живота човек се изправя пред безброй въпроси.Ще ти отговоря първо на лесния въпрос.За мен в настоящия момент ,това не е изпитание.И се сблъсквам всеки ден с хора, които имат такова мнение.Просто не ги убеждавам в това , в което аз вярвам и замълчавам не споря.Човек не може да бъде убеден в такова нещо от друг,убеждава се сам.Дори да убедя някого,по скоро го разбирам като подвеждане и манипулация.По правилно е той да се манипулира и подвежда.Все пак не вярвам, и че моите виждания по въпроса са безпогрешни и да съм толкова напред с материала,че да обяснявам на някого какво е най-правилното.За мен беше достатъчно, че се научих да приемам, мнението на другия и да го уважавам независимо от това дали е противоположното на моето.Е не винаги се получава,дори да не е свързано с вярата и ми прави впечатление, че в такива моменти разсъждавам неразумно и ограничено,и не виждам много неща. Да според мен на истина на атеистите им е трудно и неприятно.В религията има много мъдрост и ние имаме възможността да се докоснем до нея и да я прилагаме,ако успеем да я разтълкуваме правилно да се нахраним с плодовете й,тя дава насока и ...много неща.А атеиста тръгва по пътя проба-грешка.Те също са хора като нас и изпитват същите чувства на страдание и радост,а често ни радват и натъжават едни и същи неща.На кой му е по лесно?Кой е по-щастлив, аз мога да се зарадвам на почити всичко, което е около мен чистосърдечно?Освен това нигога не се чувствам сама,защото не съм.Вечер винаги мога да си поговоря с Него на спокойствие,и по всяко време.Мисля даже,че направо сме облагодетелствани с вярата ни,макар че дори не съм кой знае колко праведен и добър човек, конкретно аз.Никой не може да ми я отнеме,едно от малкото неща които са 100% сигурни и то много силно,красиво и добо.И още толкова много неща...

Има ли смисъл в това дали си вярващ и да постъпваш неправилно и си атеист и постъпваш правилно?Хората сме първо хора,вярата независимо от всичко, никой не може да ни я отнеме,дори по някога да не правим това , което трябва.Да си атеист е разбираемо,но си мисля, че е доста трудно и неприятно,но дори това е път и то друг път освен към вярата ,макар разбирана по какъвто и да е начин, няма.Преди се ядосвах на хора ,които показват ,че са силно вярващи,а постъпват толкова противоположно на това ,в което вярват,повече от колкото някой да спори ,че атеизма е най-правилното разбиране за нещата.Просто пътища ,хора ,време,богове...във всичко има смисъл.

Мого интересна е станала дискусията тук.Чак не знам откъде да започна.Аз съм крайно разсеян човек,а ми се налага да работя с пари.Никога не си броя рестото до ден днешен.В един момент ми се случи да върна по-малко ресто.И тогава ми изникна въпроса, че трябва да съм внимателна.Знам че е налудничаво,но предпочитам да не броя рестото.Може би има значение,почити съм сигурна,но се надявам да е за добро.Никой не знае,то счетоводителя на тея сметки е от необичаен университет.Имах в предвид, че понякога съм връщала и повече и съм се усещала по-късно.Каквото е зависело от мен съм правила да се поправят недуразуменията.Та от темата в другата-социализъм ,демокрация чесно да ви кажа аз лично не намирам много голяма разлика,просто условия, изпитания хората са си същите просто там е трябвало да се родят в това време.Кой строй е по-добър аз лично не мога да кажа, защото съм пристрастна и обвързана и с двата както повечето от вас.Единия се опитваше да убие човека като личност със сила,другия го прави по друг начин.Кой е по-добър?Кой е по-успял от тях в начинанието си?Понякога човек живее живота си някак си безучастно,но дори в това има огромен смисъл,поне за мен.Толкова колкото и да живее, контролирайки това което зависи от него.За да стане това, което ще стане след време.По скоро важното е това тълкувание и разбиране на нещата, което се случва в главите ни.Най-важното може би е човек да вярва.Да дори на джебчия,ако вярата ни е силна стават чудеса.Аз вярвам в това.А понеже все пак сме хора и е нормално,се и съмняваме,и че другия не е достатъчно добър. Това не ми се коментира.Желая на всички ви много любов и сила ,защото ще ни е нужна.

Предварително се извинявам за непознаването на материята в дълбочина,но имам един въпрос към Станимир.Наистина е непосилно и невъзможно да влезем в някакъв контакт със всички,но не знам дали съм права,най вероятно ако изхождам от логиката не ,но според мен дори контактът със всеки човек много ме обогатява,това че той може да мисли по някакъв начин корено различен от моя,нарушаваше преди време из основи равновесието ми ,когато това според мен е било неправилно.С времето се научих да приемам нещата просто като факти ,които ми разкриват пъстротата на живота и започнах да виждам много повече неща.Е не съм го усъвършенствала чак толкова....но...То е същото като да примеш, че животните убиват за да се хранят.Може би е малко неудачно сравнението,но... Както беше писала Диана Сега предпочитам да подхождам с доверие към всички хора, отнасям се коректно и лоялно с тях и се радвам на същото отсреща . Дори и хора, които другите считат за лукави, или подозрителни, или каквито и да е там, се отнасят към мен доста по-различно от обичайния си начин или пък някак излизат от живота ми без някакви специални действия от моя страна. А когато се окаже, че някой в нещо все пак не е оправдал гласуваното от мен доверие, то все се случва така, че аз от това нещо нищо не губя, напротив, а самата аз не се ядосвам, не се чувствам примерно някак предадена, казвам си - е, такъв е човека просто, той, милия, дори на себе си наврежда така, но както и да е. При мен се случва същото и понякога виждам как хората имат някаква си субектина представа ,отчасти основателна,но от части ,за някого и тя е толкова силна,че дори не виждат реалността,което пък от друга страна ме кара аз да се следя да не правя това.Хората имат крещяща нужда от любов,обич и това го усещат,когато е истинско и ги променя това е факт,независимо какъв етикет им лепнат лош човек,добър човек;Чесно казано не разбирам отчасти,ако човек общува само с хора които са в синхрон неговите норми и пътя му е лек и ползотволен в развитието му ,защо това да не включва предоставящата му се възможнос да контактува и с не такива хора,с хора корено различни от нег?Все пак няма случайни неща и щом ни се е предоставила токава възможност би трябвало с внимание както към всичко останало важно,да я изживеем,колкото и незначително да изглежда на пръв поглед.Не съм сигурна в правотата си и ще се радвам да ми обясниш мнението си по обстойно. ПС Аз съм се заглеждала отбизо в някои картини и съм оставала изненадана какви цветове са използвани,защото на пръв поглед и от далеч изобщо не се виждат.Хармонията....да...постига се по невероятни начини

Здравей ,Донка, някалко пъти изчетах поста ти, и в мен пак остана въпроса дали сме разбрали Бог какво ни говори?Разбрали ли сме го?Аз дори за това си нямам доверие.

И нека пак подчертая, че това си върви в комплект именно с любовта към себе си и другите. Човек, който не обича и уважава себе си, не се чувства пълноценен, не счита, че заслужава най-доброто, не може да се отпусне и да остави на живота/Бог да го закриля и пази, то нека този човек да не се доверява на всички, защото вероятността да бъде въвлечен в неприятни ситуации е голяма; както вече обясних, той самия допринася за това. А ако не обичаш и уважаваш другите е ясно, че няма как и да им се доверяваш. Това беше липсващото парченце от моя пъзел. Въпреки всичко ми се иска да вярвам в правотата си,че всеки заслужава доверие независимо от всички. От една страна направено предпазливо и разумно това може да предизвика в него доброто,макар че може и да не стне така.От друга страна ,защото хората се променят и може в настоящия момент този човек да се е променил(към добро),а заради наши предразсъдаци свързани с негови постъпки в миналото ние да не видим тази промяна.А тази промяна започва от цитата горе на поста на Диана.

Сложна работа е доверието за мен.Не бих казала,че доверието към някого е просто доверие.По скоро това е отнесето към някакво негово качество или възможности,както и към определена ситуация и моментно решение както е казал Станимир.От друга страна в същия ред на негови мисли доверието трябва да е съобразено с възможностите на отсрещния човек и ако някога не го получим не би трябвало това да ни засяга или не го дадем това да въз основа на незнайни по произход съмнения и т.нВ същата ситуация едно такова решение,макар да е твърде субективно доверявайки се на някого от части може да е разочароващо ако с това се опитваме да да накараме длугия да реагира р в разрез на разбиранията си и интересите си и така по скоро ще проявим егоизма си.Доверието по скоро е очакване да получим нещо.А другия трябва да прецени до колко и какво иска и може да ни даде.В този ред на мисли ,аз лично разбирам доверието като вид приемане ,разбиране,съчувствие и помощ.И може би единствено помощта някак дава възможност за мен за възникване на противоречие.В смисъл до колко очакваните действия предполагат някакъв баланс нещата да не предполагат някаква несправедливост относно мироглед и интереси.То друга страна човекът на когото се доверяваме той ни дава.До колко може той да дава?До колко това е свързано с егоизма и с много други неща?Това са въпроси ,които той преценява и са доста сложни.В крайна сметка ако се постигне обективен балас в самия човек,по точно и в двамата и между двамата нещата някак приемат някаква по-нормална и приемлива форма на отношения.Но нека да не забравяме ,че винаги можем да бъдем приятно изненадани... Бог е любов, а любовта тя може всичко.

http://www.vbox7.com/play:202a56bf

http://vbox7.com/play:6a0849b6&al=1&vid=

По мои наблюдения в последно време стигнах до този извод ,който зная че не обхваща всичко в цялост.Човек трябва първо да е добър към себе си,да позволи на себе си да бъде щастлив,да разбире какво го прави щастлив,да е щастлив да доститне някакъв баласн във вътрещния си свят.Когато човек е щастлив е добър.

http://oculus.ru/sin.php

От няколко дни намерих един руски сайт за съмвестимост и пускам даните на много хора.Мисля че има доста точни попадения.Това ме наведе на един въпрос.Някои хора просто не са съвместими.Други са съвместими.Има хора които не са съвместими с кармични обвързаности,други са съвместими с кармични обвързаности.И това ме накара да се замисля ,ако да кажем започваме връзка какво е по-доброто за нас.Естествено че ще предпочетем да сме съвместими,но дали това да е с някаква кармична обвързаност или не при условие ,че ако това е нашата карма няма да я избегнем.Тогава кой е по-удачния вариант да споделим това и да преминем с най-близкия ни човек през това или не?

Цитат Приятеля- много е относително...Но както и да се развият нещата ще има смисъл.Ако премем все пак ,че сме опитали да помогнем,той е приел помощта ни и сме успяли да му помогне да избегне ампутация на крака,нещата пак може да се случат и да има гантрена на ръката следващата година.И тогава или нещо ще ни е убягнало от подробностите или ще сме в нов цикъл. А по нататък ще поживеем и ще видим. Мнението ми е че не трябва да мислим за бъдещето в този случай. Ако те боли зъб, ще мислиш ли дали ще те боли другата година? Не. Ти ще искаш да го излекуваш сега. Щом това са нашите стандарти към нас самите, би трябвало да са същите в отношенията към нашите приятели. Може би не се изразих правилно.Разбира се че ще направиш това което можеш по-най бързия и добър начин.Дори може би повече отколкото за себе си ,без да мислиш за бъдещето.Имах в предвид ,че по някога нещата се повтарят.Може следващата година друг приятел да е с гангрена.Това имах в предвид като реална вероятност,защото много често забелязвам как човек се изправя пред един и същи проблем няколко пъти,което дори като вероятност е странно да има такава честота.

Вземането на решение, е приемане нещо да се случи от една страна.Нека обичащите българския и знаещи го го разтълкуват каква е връзката между вземам и приемам.Наистина мисля ,че ще излезе нещо интересно.

Да,това е един от аспектите.При мен понякога е така,но друг път интуицията ми ме вкарва в много сложни ситуации от които научавам много ,макар и по болезнен начин,за което не съм се и сетила и от части темата исках да засегне и този момент.Как да постъпим, когато интуицията ни подсказва нещо в разрез със всичко останало например?Грешка ли е, че сме сме послушали интуицията си при условие ,че явно има и друг по лесен път да се достигне до същите изводи или по-безболезнен?Как да разберем за какво става въпрос и как да постъпим?