ris_78
-
Общо Съдържание
274 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от ris_78
-
-
-
И аз минавам през този период в момента за който говориш.И доста размишлявах.Стигнах до извода ,че приятелството има различно измерение,както от страна на приятеля така и от моя страна и тези отношения са доста динамични.Когато нещата се разминават това предизвиква реакции,които развиват отношенията независимо дали приятелството спира или не.Но се убедих ,че приятелството продължава да съществува в някаква форма ако успеем да доловим смисъла му,а ситуациите... не могат да се опишат в тяхното многообразие.Разбрах също ,че моето приятелство трябва да е адкватно с другия отчасти,а не да е на сто процента това което смятам аз за приятелство.Приятелството има много форми.Нещо като слонове, които се познават и се срещат след време.
Сигурна съм ,че приятелства могат да се създават на всяка възраст.Случва ми се.
Приятелството винаги е двупосочен процес и същевременно е даване на самия себе си. -
зависимост от независимоста.Мисля ,че наистина има такива хора,защото познавам такъв.
-
Ако не се лъжа за името бях гледала един научнопопулярен филм"Любовта на лъвицата"Тя примираше от глад, за да гледа едно малко антилопче сираче мисля,но то умря защото още не можеше да пасе тревичка.Лъвицата май беше загубила малкото си,а не можеше да се върне при лъвовете заради малкото тревопасно.Дълга и мъчителна агония и за двете животни.Месните племена казваха ,че Бог е слезнал на земята.Наистина трогателен филм.Ако можете да го намерите в нета заслужава си.Като четях написаното от Станимир се сетих за филма,а сега се чудя дали сред нас няма хора разбиращи и владеещи тези еволюциони енергии много добре.Сещам се и за още един филм разказващ как делфини отглеждаха сираче на хишник,който им е най-големия враг в района.
-
Ако приемем,че ние сме едно цяло с природата понеже тялото ни в голяма степен е съставено от вода,защо замърсяваме природата.Един пушач пуши знаейки ,че уврежда тялото си.Някои хора са мазохисти и усещат, че са живи чрез болката си.Има нещо сбъркано в нашето мислене като цяло.Но ние сме част от цялото,затова май трябва да възприемаме нещата малко по-всеобхватно.Всичко има смисъл.Една нечовечна постъпка към нас може да отрищи нашата човечност към другите,както и нашата нечовечност.Мисля че в това се крие божественото в човека.Но все пак за мен действията ни са накаква разумност,контрол,но без душата да е на едно мнение с разума има срив,независимо дали сме постъпили човечно или не.
-
За мен мнението на Станимир е правилно, и ако мага да се върна на темата как да се отнасяме към човека извършил предателството.До колко можем да се доверим на човек който ни е предал?Как да се държим към него?Според мен ,ако трябва да съм справедлива бих изчакала да докаже,че на него може да му се има доверие.Но като се прекъснат или охладят взаимоотношенията не ми е ясно как ще стане това.А и обсоятелствата биха ме отдаличили от този човек.
-
може и да си прва в разсъжението си
-
Да и на мен нещо ми нашепваше същите неща,но избора на мъж беше по други причини.Исках да е силен,защото това даваше сигурност ,на моята слабост.След това осъзнах,че човек единствено сам може да стане силен и единствено той може да се направи щастлив,да излекува раните си и да стане благороден.Ти може да го тласнеш натам ,но в крайна сметка човек сам за себе си взема тези решения,особенно когато е силен.Понякога дори усилията може да предизвикат точно обратната реакция,заради естествения закон за действието и противодействието.И в момента умувам,какъв беше смисъла на тези усилия и резултатът,и каква беше цената.Определено съм сигурна,че пътят не е този.
-
Трябва да има добра душа и ценностна система, в никакъв случай няма да са идеални,което предполага обич и стабилност,доверие и уважение,интелект и чувство за хумор отговарящи на на моите.А моментите, в които слезе от пиедестала би трябвало да можем да ги преудолеем ,ако той има желание за това.За да стане идеален.
-
Патрик Зюскинд" Парфюмът" На мен лично ми направи много силно впечатлени
-
Снисходителността ,наистина най-важно е какъв е мотивът.Можем ли за всичко да сме снизходителни?И може би другото важно нещо е към кого сме снизходителни?Имам в и предвид,че понякога снисходителността може да бъде разтълкувана погрешно.То е взаимен процес между този, който е снизходителен ,и този към когото е постъпено снизходително.А това отделно може да придаде толкова много нюанси на ситуацията от бяло до черно.Снизходителността може да е както добронамерена,така и липса на сила да отстояваме това, което мислим за правилно.Може да постъпим така, защото се чувстваме виновни.Но може би най-неприятното е, когато снизходителността от отсрешната страна е разтълкувана като проява на глупост.
-
Да,Станимир е изразил много точно това ,което се опитвах да кажа.Не мога да приема миналото да определя бъдещето повече от колкото му се полага.Затова се опитвам да приемам хората такива каквито са. И изобщо не е лесно в началото,но е интересен процес открих много неща за себе си.
-
Едно малко разяснение,понеже виждам,че повечето мнения са в противоположна посока.Всички наши действия имат определени последствия.Във всеки човек има нещо добро и нещо недобро.И така някой прави нещо и носи последствията от действията си,това не е ли достатъчно,че и аз допускала толкова грешки да го съдя.Какво ме касае мен,че някой е бил слаб,както и аз в много моменти.Ако последствията са добри мога да го похваля.И най-много ме е изумявало разминаването между това какво говорят и правят хората.Какви са желанията и какви са фактите.В това число включвам и себе си.
-
Чувството за вина съм изпитвала,когато с последствията от действията си и решенията си съм навредил на хора,които нямат вина за случващото се и то е зависело изцяло от мен.Другите приемам лесно,но себе си не успявам.Прощавам и разбирам другите ,но себе си не защото аргументите винаги ми се струват неоснователни и зная,че е имало и друг начин просто не съм го домислила,избрала съм по-лесния път,прибързала съм или просто съм се страхувала.При мен нещата стоят така.Не осъждам слабостите на хората,но не мога да приема своите.За другите казвам толкова, може толкова прави.Това може това прави.Но за себе си не мога да приема,че това че толкова мога е примливо.
-
Уважението мисля, че започва първо то нас самите.Разбирането и уважението към човека като същество с чувства ,мисли,грешки и всичко останало.А последващото е йерархията и къде се поставяме ний.Минали ли сме по всички стъпала или просто сме се поставили някъде.Трябва ли да имаме например уважение към природата?Мисля ,че е същото.
-
Знаете ли някакви алтернатимви методи за лечение на съпътстващите заболявания на тази болес или лечител, който може да помогне за подобряване на състоянието?
-
На 7 почина момчето, което бях споменала в предишен свой пост в темата.И знаете ли какво си размишлявам,когато душата отиде там някъде при някакви други условия,дали ще оценя земните неща по същия начин?Как ще оценя себе си?Каква е връзката между тези два свята?Какво трябва да правим тук ,за да не съжаляваме там?А там всичко е безплътно,нематериално.
-
Днес попаднах на едно много интересно мнение на Станимир в темата "Затова сме в депресия" и се замислих какво точно означава независим,независимост.Порових се в търсачката и освен основното понатие, което много ми допадна от математиката. Тема 3 Независимост
-
Извинявам се за неточно написанато,цитатът е точно този Елф!Аз също не помнех къде точно съм го прочела и как точно беше.Аз съм го разтълкувала по такъв начин ,дано не е подвеждащо за някого моето тълкуване.Благодаря ти че го уточни.Ако модераторите преценят нека коригират поста ми като добавят твоята поправка,ако можех бих я направила аз.
-
-
Дано това оценяване да не обезсърчи някого или да напомпи егото на друг така,че да не му повлияе положително.На всеки му е мило да получи добра дума за себе си,но накъде бях чела от Учителя ,че всякакви коментари за останалите ученици са строго забранени.Не зная дали съм разбрала правилно думите му,но мисля,че в това число се включваха и добрите коментари.
-
Хриско,не ти отговарям, защото са го написали преди мен същото.Въпроса е не само да живеем ,а да живеем щастливи и пълноценно,а това не зависи от това дали си с физически недъг.Колко хора са с осакатени души?Ако счупиш на някого ръката умишлено ще се види,ако осакатиш душата почити никой няма да разбере?Кое боли повече? Може да не можем да излекуваме тялото,но поне нищо не ни пречи да лекуваме душата с една добра дума или разбиране.Най-малкото поне да не ги нараняваме,защото и това не е с по-малко значение от физически недъг.
-
Доста от хората,които са здрави при по-сериозен проблем стоят пред тази дилема.За останалите предполагам ,че почити над 99% това им е минавало през ума.Познавам двама човека ,които са такава степен инвалиди,че дори не са в състояние дори това да могат да направят някакъв избор.Не вярвам ,че е съвпадение че точно сега се появява тази тема.Христос също не е имал избор да прекрати мъките си.На единия от тези двама познати искренно се възхищавам ,но по едно стечение на обстоятелствата прекратихме нашето общуване за съжаление.Мариан Минков човек с много силен дух.Намерил път да изживее живота си пълноценно до колкото може,да се развива и да прави добри неща.Да може би обстоятелствата и много други случайност оказват влияние как ще се развият нещата,но някак си това е като един вид изпитание,решение изчистено от всичко какъв си в същтността си.Не говоря в отделни критични моменти ,а като цяло.И това им състояние сякаш им дава време,време за тях самите ,да размишляват.Може би затова в думите на такива хора има огромна доза мъдрост.Тези хора могат да намерят сили да живеят и да се радват,да се шегуват.За жалост в нашата държавица инвалид е синоним на обречен, не само физически.Унижен от безсилието да гледаш как помощите,които получават не са достатъчни да се поемат елементарни разходи и в случаите,когато се полагат понякога за малко не можеш да се възползваш от тях.Да не говорим възможности да се развиваш и реализираш,а това е възможно и когато наистина станем хуманно и развито общество такива случаи ще да са еденици.Това зависи и от нас.И да не забравяме да си инвалид не е заразно,а и са приятни събеседници.Използвайте краката си ,за да достигнете някого,а ръцете си ,за да го прегърнете.
-
Аз ще погледна в една не дотам приятна посока на темата.Бедния речник на младите хора.В тях има експлозии от емоции,чувства изживявания,които те не могат да изразят, защото няматне само набор от думи,нямат наистина както каза Валентин Петров разбиране за думите.Дори да знаят значението на дадена дума няма да я използват, защото няма да се досетят за нея.Вие знаете защо.Липсата на тези неща ограничава и мисълта.Например речника на един тинейджър "Много яко",ако много му е харесало"Моного яко,яко..." и повтарянето на думата би трябвало да показва градацията на усещането...Съмнявам се тези деца да нямат потенциал.За мен по-скоро това е модел на подръжание и начин да демонстрират ,че те са " новите "хора.Няма обаче адекватени модели,който да успяват да съчетаят чуждите думи и нашите така,че това да е и съвременно и добре.
Семейните ценности в съвременната действителност
в Семейството
Добавено
Просто всеки избира лесния начин,това което го забавлява,без да се запитва за реалните логични последствия от действията си.Оправдава се с какво ли не за случващите се неща ,без да поема вината си за развитието ситуацията.Не търси вариянти дори да бъде наистина щастлив,а после била виновна съдбата,Бог и всички около него.Колко от хората са се замисляли дори върху смисъла на семейните ценности?А това е необходимо дори за обосновка на действията ни.Какво очакваме тогава да се случи?Най-нормално е развоя да е точно такъв.