Ана_1

Не, просто не стигат до там. Ако имат достатъчно морал и отговорност, разбира се.

Не знам. Аз някак не мога да определя отношението си към идеята за проекциите. Всъщност няма абсолютна истина, според мен. Всичко е истина. Няма начин, по който ние да сме обективни към каквото и да е. Ние неизбежно сме някакви и това, което сме виждаме в нещата в света. Под една или друга форма. Светът никога не е такъв, какъвто е. Той /нашият свят/ е такъв, какъвто ние го виждаме. Но това е неизбежно, защото докато сме в телата си, ние изживяваме всеобхватността и цялостта разделно. Изживяваме някакви аспекти от нея. Оцветяваме я със спомени, рани, чувства, любови и какво ли още не. И привличаме ситуации, хора, събития, в които се оглеждаме. Обективността и цялостността е Божествената гледна точка, която не отсъжда, защото всичко е едно цяло и няма как едно да е черно, а друго да е бяло. Разбирам какво искаш да кажеш, но не разбирам защо картите да се проявяват проективно. Искам да кажа - разбирам защо ние тълкуваме проективно, но не разбирам защо картите да избират да се появяват като проекция, а не като действителност. Не знам дали обяснявам добре това, което искам да кажа и ще дам пример. Картите, в които питах за конкурса. Защо аз зададох въпрос за конкурс, а картите избраха да ми покажат, че след като попаднах на снимка на еди кой си, цял ден се автосугестирах по темата и в резулта се доведох до бесен гняв към него.

Точно тръгнах да си редактирам мнението, за да напиша повече. Всъщност не смятам, че този човек може да бъде Крал точно. На мен ми прилича повече на Паж Чаши - мъж, който е недостатъчно зрял за да използва други свои качества, освен първосигналната мъжественост. Някой, който няма проблем да получи каквото му е нужно без да предлга някакви равнопоставени отношения. Няма земната грижа на Крал Пентакли, нито пък неговата упоритост, а дори и инат. Няма изисканата игра на съблазняване и сътворяване на водна, мечтана дори и не съвсем реалност на Краля Чаши. Няма огнената мощ и незачитане на Краля Жезли. Няма студената решимост на Краля на Мечовете. Може би бих могла да помисля как биха изглеждали тези мъже и да потърся "образи", ако това е подходящо.

Крал Чаши.

Благодаря за отговора, който е изчезнал някак. Не знам как, но май и няма значение.

Не че разбрах нещо за горната комбинация, но нейсе. Сега нещо друго: 5 меча - Дяволът - Отшелникът на въпрос какво ще се случи на конкурса. Първо, имам чувството, че тези карти въобще не ми говорят за конкурс, а за нещо друго. И ако пак е това, което подозирам - направо е крайно време да взема по-крути мерки по отношения на ужасно безполезната си глава. Ако все пак говорят за конкурс - желание за промяна и ужасни страхове, които водят Отшелника. Ако Отшелникът би трябвало да показва резултата от конкурса и той да е негативен за мен, защо тогава да се появява точно Отшелникът, а не например Колелото на съдбата, Кулата, Императорът /той май на трета позиция показва, че няма да ти бъде позволено това, което искаш/. Ако пък идва да покаже положително развитие - защо да не е Глупакът или Светът. Защо изобщо се появяват Големи аркани на такъв въпрос? Може би Отшелникът показва, че изходът от самият конкурс ще е благоприятен за мен, т.е. ще получа работата, но тя ще бъде процес на пренастройка и търсене на нов път. Това е и така, всъщност, защото на практика представлява почти нова професия за мен. Е, свързана е и със старата, но все пак... Значи спасението от срамните ми диви страсти ще премине през поредното в моя живот бродене по трудни и самотни пътеки в опити да осветя душата си. Отшелникът дали е част от "верига" /като Справедливостта - Умереността - Звездата/? А Жрецът?

Само че разбирането на себе си, според мен, е доживотен процес. В момента, в който разбереш едно, тръгваш към следващото неразбираемо. И така, докато изживееш себе си като цялостно и завършено същество, съдържащо всичко в себе си. Т.е. Бог. Т.е. докато сме живи и в телата си, априори, не сме разбрали себе си изцяло. Малко помпозно прозвуча, но нещо не ми се получава намирането на правилните думи днес. Не знам... Всъщност вчера по повод на това, което писахме в темата за Големите Аркани си мислех, че вероятно връзката между тях е точно "описание" на пътя на разбирането на всеки един "аспект". На всеки един "цикъл на разбиране" - дали конкретен аспект или конкретния живот като цяло. Може би, шансът е в готовността да разбереш себе си, а не в крайния резултат. Той ми се струва невъзможен.

Добре де, но все пак. Ти самата си казвала за някои от момичетата тук, колко са добри. Ако и при това положение 90% от комбинациите са проективни откровено казано абсолютно не виждам смисъл изобщо човек да опитва да разбере картите. Аз лично за себе си, в контекстта на това, не виждам никакъв шанс да се справя дори и след 100 години. Тогава отиваме в другата тема, в която ти казваш, че в България няма с кого да се говори за Таро. Ами явно няма и да има. Защото просто е невъзможно.

Това беше страхотно! Невероятно полезна идея! Благодаря! Въпреки, че още ще помисля за Справедливостта - Умереността - Звездата и най-вече за Умереността, защото мисля, че все още не я разбирам, може ли да помоля и за още такива "задачки-упражнения"! И благодаря за отговорите, които ми даде с горния пост, въпреки че въпросите бяха в други теми!

Когато писах първия път, си мислех, че градацията Справедливостта - Умереността - Звездата е в посока на индикиране, че проблемът се разрешава. Сега разбирам, че е обратното. Тогава Умереността би трябвало да е подсказката на Таро, че следва да прекараш следващата известна част от живота си в застой и да прояввяваш търпение, защото това е начинът да останеш насаме със себе си и да опиташ отново да разбереш какъв е смисълът на появяването на проблема, за който става дума. И в този смисъл да балансираш личността си или по-скоро проявлението. Тогава Звездата би трябвало да означава, че след като си пропуснал всички шансове да разбереш, изживееш и затвориш страницата, на която си зациклил, следователно шансът е пропуснат и след време ситуацията ще се повтори, защото тя всъщност не е изпълнила целта си, когато се е появила първия път.

Ами според мен, всяка проблемна ситуация се появява, защото отразява някъв дефицит на разбиране и осъзнаване. Тогава се инициира събитие или последователност от събития, които трябва да отразят това, което не е наред. Срещаме се и общуваме с подходящите хора, попадаме в конкретни състояния, събития. Предполагам, че когато започнем да задаваме въпроси в този момент за конкретното проблемно събитие се появява Справедливостта за да индикира, че някъде има нещо неизчистено, недооценено, някакъв бягство или напротив - вкопчване, някакво огледало, в което не виждаме ясно. Има липса на баланс. Мисля, че това може да се случва дори когато са "ни взели" нещо и следва "връщане" от съдбата. Защото всъщност за да ни вземат нещо, ние трябва да сме били съгласни да го дадем, което пък от своя страна пак индикира проблем - кое е това, което ни кара да дадем нещо, на което държим. Когато след време сме проявили упоритост да разберем или да изживеем нещото, нещата започват да се балансират и се появява Умереността. А Звездата - не знам. Може би тя показва отправянето към следващата небалансираност, но още в много начален стадии, когато изглежда като ново начало, необременено с проблем.

Въпросът е: има ли реална перспектива да започна работа в ...? 3 пентакли - Жрецът - 10 меча Има шанс и някакви начални разговори и сондирания /3 пентакли/, но за да стане трябва да бъдат положени усилия /10 меча/. Това, което ми е странно е, че всъщност реално нищо не зависи от мен. Аз нищо не мога да направя в момента за да повлияя някак на ситуацията. Следователно се чудя защо се появяват 10 меча, ако те са символ на личните усилия? От друга страна Жрецът на средна позиция би трябвало да означава някаква подкрепа. Защо, обаче, се появява Жрецът, а не Императорът, например, или някой крал, който би символизирал помощ от конкретен човек? Може ли, моля, да получа някаква помощ!

Ами не знам дали може, всъщност. Би трябвало картите да описват ситуацията такава каквато е. Аз по никакъв начин не искам да омаловажавам чувствата ти и връзката ви! Извинявай, ако си се почувствала така! Просто искам да си обясня ситуацията. Освен това ми направи впечатление това, което Ивета казва по-горе в коментара си: "самият факт че се развива до 8 пентакли само, е показателен". Каква би била картата, която би показала по-сериозно развитие? Светът, Папата? Или може би идеята е в това, че първата карта е 3 чаши и в този смисъл, на този етап няма база, от която да се тръгне към по-сериозна сериозност? Май и двете в комбинация. Аз не знам, може би не трябваше да започвам коментар за картите, защото това е важен въпрос за теб и в този смисъл коментирането би могло да те нарани. Не съм имала това предвид, наистина! Още веднъж, извинявай, ако е така!

А кое е това, което може да принуди картите да се държат така? Кое би могло да бъде неуважение към картите?

Една подредба, за която моля за коментар на моите разсъждения! 1. 9 жезли 2. Обесеният 3. Умереността 4. 8 Чаши 5. 9 Меча 6. 6 Меча 7. Крал Жезли 8. 6 Жезли 9. Императорът Струва ми се, че тук картите искат да ми кажат, че очакването ми за неприятности и лоши новини /9 жезли/, продължаваща драма и отчаяние /9 меча и 8 чаши/, безизходица /Обесеният/ и твърде дълго продължила необходимост от търпение /Умереността/ са в моята глава. Може би нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат и може би е започнал някакъв процес на оздравяване /8 чаши/. Умереността не ми е много ясна карта, даже никак, но се надявам да отразява някакъв преход към по-добри новини /6 жезли/. Не знам как да тълкувам Императора, обаче. Той като отговор май стопира нещата. Казва, че нещата не са в твоите ръце и трябва да чакаш неговото благоволение и резрешение. Сякаш Висшата Жрица ми казва, че нищо не зависи от мен. Аз не мога да бъда "самоиздърпващия се за косата", а трябва да му дойде времето и да ми бъде разрешено да изляза. Дали е така?

На мен тези карти ми изглеждат странно като за това, което съм подчертала по-горе. Би било нормално да излизат за някакви съвсем бегли отношения, които по-скоро са в началото, не са кой знае колко сериозни. По-скоро някакви флиртове в компания, отколкото нещо толкова сериозно като някой да те познава като себе си едва ли не. Защо се получава така?

Според мен значи, че леките и приятни отношения /3 чаши/ ще се развият /Императрицата/ в нещо по-сериозно /8 пентакли/.

На мен ми изглежда обратното. Да оставиш разочарованията в миналото. Да покажеш чувствата си, да ги извадиш на светло. Да се превърнеш във влюбено, топло слънце. Обаче аз съм начинаеща и обикновено пиша глупости. Затова по-добре изчакай някой разбиращ да ти отговори.

И мен ме запреследва 8 меча. И при мен на трета позиция. Доскоро ме преследваше Справедливостта /за нея прочетох/, на един етап заедно с Умереността, после Умереността спря да се появява. Вместо нея започна да се появява 5 жезли. После известно време - 9 пентакли. После поизчезнаха, а сега на дневен ред са 7 жезли и 8 меча и Справедливостта все още. Не знам къде си, Ивета, обаче много ми липсваш!

Като държа да направя уговорката, че нищо не разбирам, струва ми се, че първата комбинация говори за етапи от развитието на отношенията. Първоначално е било взето решение за установяването им, след това е последвал етап на стабилизация, осъществяване, изживяване, наместване на нещата, а сега предстои да се случи нещо ново и то, както казваш ти ще се прояви. Втората, ако става дума за същите отношения, ми прилича на конкретизация на първата. Първоначално започнали просто като хубави емоции, са преминали в някаква конкретност и наместване, която сега предстои да се разшири до нещо ново. Много съжалявам, ако за пореден път говоря пълни глупости!

Това е коментар на един Келтски кръст: Висшата Жрица говори за етап на осъзнаване на някаква ситуация, на вглеждане у себе си, а със Слънцето е комбинация, която може да се приеме буквално за просветление на ума. Да бъде озарен вътрешния ни свят, чийто символ е Висшата Жрица.

Само за информация. Бебето се е родило на следващия ден. Наистина със секцио, но не е имало проблеми или поне приятелката ми не каза. Не си е вдигала телефона, защото не е била до него и после "се отнасяла" и забравяла да ми звънне. Или поне такова беше обяснението. Както и да е. Важното е, че тя и бебето са добре. Благодаря за коментарите!

Откровено казано, все повече се мисля, че смисълът не е в намирането на една карта за един живот. Така си мислех и аз доскоро. И вярвах в това. По аналогия с астрологията - твоето проявление в този живот е твоята натална карта. Силните страни /планетите управители и екзалтации/ са инструментите за решаване на проблемите /планетите в падение и заточение/. Най-характерното за теб самия е доминантата. В моя случай Луна на асцендента и Слънце на МС. Картите, между другото, които избрах абсолютно съответстват на наталната ми карта. Сега излязох да се поразходя и си дадох сметка за това. Обаче вече нещо не е точно така. Има още една стъпка напред. Когато разбера каква е тя, ще разбера какъв е проблема всъщност. Ще си намеря отговора. Но засега не съм го намерила. Мисля, че е свързано с изживяването на всичко и нищо едновременно. В размиването на всички граници и всички определители. Но това все още е на мисловно ниво, а изживяването ми се губи. Появява се за секунди като светулка в мрака и после пак изчезва. Все още има нещо, което създава мрак и мъгла. Все още не обичам себе си достатъчно за да се приема такава каквато съм. Т.е. всичко и нищо. Без определения, без граници, без омраза. А ако трябва да се върна на избора на една карта все пак - тя е Слънцето. Но то вече не е достатъчно. А беше. До преди 6 месеца беше моята сила, вяра, смелост. И с него можех да стигна до ада на Луната и да изплувам отново в светлината. И съм го правила. Този период не е първия в моя живот, в който изчезвам, после намирам себе си и се раждам отново. Вече бях при смъртта. Но това сега е по-тъмно от нея. Може би, защото тогава умря човек, когото обичах, а сега трябва да си позволя да умра аз. Просто сега Слънцето вече не е достатъчно. Има още нещо... Има още нещо, заради което не съм цяла. И докато не разбера ще вися на кука като мъртво месо. П.С. Моля, ако прецениш, просто премахни целия този разговор. Вероятно не свързан с Таро, а съответно и не е интересен за останалите. И още нещо - последно. В любовта, според мен, не става дума за другия. Става дума за това да обичаш себе си толкова, че да си позволиш да поемеш риска да се отвориш за някой друг. Да сложиш себе си в ръцете му. И да познаеш себе си в него и него в себе си.

Стигнах до "шорт лист" от три карти: Слънцето, 9 камъни, 2 чаши Най-лесно, може би, би отпаднала 9 камъни. Но не съвсем. Тази карта ми носи усещането за вечност. За това, че няма начало и няма край. И каквото и да се случва, то има своя смисъл, дори и да не го разбираме. Слънцето - топлина, светлина, вяра. То ще изгрее и утре. Дори и да не го виждаме - там е и носи живота в себе си. Винаги ще има утре. Слънцето в нас винаги ще грее. То е грижата за нас. Дарът на Бог за да не забравяме за вечната любов, дух, смелост и сила. И ние го носим в себе си. И когато сме себе си, сме щедри, топли и смели слънца. 2 чаши - топлина, уют, споделеност. Дарът на всеки от нас за другия. Да отвориш душата си и да приемеш някой друг в нея. Да се довериш и да имаш доверие. Да създадеш съкровище в себе си и после да отвориш душата си и да го подариш на другия. Другият, който в няколко кратки мига е твоето всичко. Съкровените мигове на единение, доверие и абсолютна щедрост. Връщане към съкровената си същност. За малък миг от вечността - малко безусловна любов.

Имах предвид, че как реагираме и какво чувстваме в различните ситуации е въпрос на нашия избор и отражение на нашите собствени комплекси, страхове, стари рани, изобщо "тъмна" страна. В този смисъл - проблемът не е в моята приятелка, а в мен. Това е една от причините да избера да се срещна с нея. За да отрази моята демонстрация на нужда да вярвам на някого, а всъщност истинския проблем е, че не вярвам в себе си. Поради което един вид делегирам вярата на някой друг и очаквам от него да ми демонстрира, че заслужавам да "бъде вярвано" в мен. А всъщност всеки от нас живее собствените си борби, рани и невери и не му "остава време" да "наранява" някой друг. Имам лош период и не знам как да го променя. Вече опитах всичко, за което се сетих. И не ме напуска мисълта, че пропускам главното. Че е пред очите ми, а не го виждам. Защо изобщо имам нужда от този лош период? Какво трябва да разбера, изживея? Кое в себе си се опитвам да се накарам да разбера? И не разбирам. Не знам как да се взема в ръце. Не знам какво трябва да променя. Не виждам знаците. Сигурна съм, че ги има. Но не ги виждам. Може би това е Обесеният.