Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ради

Администратор
  • Posts

    1,413
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    11

Everything posted by Ради

  1. Духовен наряд за 27 декември 2011 г. Начало: 7 ч. Песента „Духът Божий“ Песента „Духът ми шепне това“ Молитвата „Добрият път“ Песента „Ще се развеселя“ Прочит на Евангелията: Евангелие от Матей, гл. 2, ст. 1 – 6; Евангелие от Марк, гл. 3, стих 31 – 35; Евангелие от Лука, гл. 2, ст. 25 – 32; Евангелие от Йоан, гл. 4, ст. 5 – 26. Беседата: „Ще ви въздигна“, държана на 3 декември 1916 г., от поредицата „Сила и Живот“, т. 2. Песента „Добър ден“ Формулата „В Божествения план е аз да раста в добродетелта…“ произнасяме я един път. Молитвата „Мисията на Учителя“ „Формулата на Братството”
  2. Драги родители и деца, Заповядайте на празничното ни тържество по случай Рождество Христово на 26 декември от 14.00 ч. в братския център (ул. „Ген. Щерю Атанасов 2“). Молим родителите да изпратят на следния имейл: istrateva@yahoo.com или на тел.: 0897099147 годините на децата, които ще участват в празненството. За повече информация: 0897099147 - Йоанна Заповядайте да се повеселим заедно!
  3. Нова телевизия: "Изгубени в България", епизод 11, 7 декември 2011г. - на гости в лагера на Рила. Връзка към видео записа на предаването - тук. БНТ: "Бързо, лесно, вкусно" с Ути Бъчваров, 7 декември 2011г - на гости е Галя Герасимова и се приготвя хляб от счукано жито и плодова салата с жито. Връзка към видео записа на предаването - тук.
  4. Те пееха за Сватбата на Царския Син. И аз ги слушах. То бе музика на богове — и тъмни, звънтящи слова на сфинкс. И аз ги слушах. Николай Райнов, Богомилски легенди Трудно човек може да си представи сурови и строги богомили с тамбура в ръка, залисани в песни, музика и танци. Всъщност музикалните упражнения и свещените песни заемат важно място в духовните школи, като тяхната главна цел не е забавление и веселба, а развиване на качествата и способностите на ученика или послушника. Богомилите не правят изключение – за „танци и бесовски песни” при тях споменава и любимият им презвитер – Козма, а една от народните легенди за Боян Мага го обрисува като омаен певец и свирач. За него през 1849 г. Юрий Венелин пише: А Боян, по-малкият от тях (от другите синове на цар Симеон – бел. авт.), предпочете да живее като честен човек. Като приемаше колкото доходи му се падаха, той се предаде на своята склонност (в която подражаваше на покойния си баща) към науката и словесността, а най-много на поезията и на музиката. В руския епос „Слово о полку Игореве” от XII век, той е наречен славей на старото време и внук на Велес – славянският бог на плодородието и магията. В “Задонщина” от XIV век се казва следното: Да си спомним за старите времена, да отдадем прослава на мъдрия Боян, на прославения киевски гуслар. Защото мъдрият Боян, като докоснеше с бързите си пръсти живите струни, възпяваше подвизите на руските князе. Като изключим фактът, че Боян е киевски гуслар толкова, колкото аз съм руски помешчик, двата документа ясно споменават за музикалния талант и занимания на първия сред богомилите. Княз Бенеамин вплита музиката като основна част в богомилското учение, и освен като практика и упражнения, тя заема ключово място в символиката, езотериката и мистиката на школата. В богомилския апокриф „Видението на Исайя” четем: После ме възведе на онова, което е над твърдта и което е първото небе…Онези, които седяха отдясно, имаха друга слава и пееха с един глас, а онези, които бяха отляво, пееха след тях и песента им не беше като на десните. Запитах ангела, който ме водеше: “Кому е отправена тази песен?” И като ми отговори, рече: “За великата слава на бога, който е на седмото небе, и на неговия любим син, отгдето аз съм изпратен при тебе.” И пак ме възведе на второто небе… Видях там, както и на първото небе, отдясно и отляво ангели и песента им бе по-възвишена от тази на първите… И възведе ме на третото небе… А песента, която пееха, и славословието на седящия и ангелът бяха по-големи от втория… И отново ме възведе на четвъртото небе… И там пак видях престол и отдясно, и отляво ангели. И тези пак пееха… И възкачих се на петото небе. И там също видях безчислени ангели, а тяхната слава и песен бяха по-славни, отколкото на четвъртото небе… И пак ме възведе на въздуха на шестото небе. И видях там слава по-голяма, отколкото онази, която видях на петото небе: видях ангели в голяма слава, делата на техните сили почетни и възвишени, песента им беше света и чудна… И възведе ме на шестото небе… И даде ми се и аз да пея с тях, аз и ангелът, който беше с мене, пяхме със слава като тяхната… След това чух глас там и чух песни по небето, възхождащи до седмото небе, и всички славеха тогова, чиято слава аз не можах да видя. Песента на всичките седем небеса не само се чуваше, но и се виждаше… За финал не мога да не споделя твърдението на изследователя на българската история и култура Христо Маджаров, че Учителя Петър Дънов успява да възстанови стара богомилска песен, наречена “Духай, ветре!”: Божието Слънце грее днес. Божието Слънце грее днес. Божието Слънце грее днес. (два пъти) Духай, ветре, тихо духай, Тихо духай, мило гледай, Тихо, духай, листе развий! Лист развявай, цвят разтваряй, Цвят разтваряй, плод раздавай, Цвят разтваряй, плод раздавай. Хай ди ди ди ди, да си иди. Хай ди ди ди ди, да се учи; Да се учи, да получи, Да получи, да се учи. (два пъти) Хай ди ди ди ди, да си иди. Да си иди, добро да види. Божието Слънце грее днес. Божието Слънце грее днес. Божието Слънце грее днес.
  5. BIC: UNCRBGSF Сметка в ЛЕВА: IBAN BG 43 UNCR 9660 1060 7045 09 Сметка в EURO: IBAN BG 70 UNCR 7630 1209 3426 00 Сметка в USD: IBAN BG 58 UNCR 7630 1109 3426 06 http://beinsadouno.org/bg/node/1893
  6. Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози. „Сега е съд над тоя свят: сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.” – Христос Йоан, гл.12, стих 31 „...а съд, че князът на тоя свят е осъден.” Йоан, гл.16, стих 11 „Няма вече много да говоря с вас, защото идва князът на тоя свят и в мене той няма нищо.” – Христос. Йоан, гл. 14, стих 30 „В началото животът е в ръцете на злите, на тъмните ангели.” Учителя. „Злото е конечно на тази земя.” Учителя. Голямо, епохално събитие беше настанало в галактика „ЗУМ” – ново дихание на Бога се изяви в нея, нова идея се беше родила там: Човек. Велики синове на небето – синове, що познаваха, носеха и даваха живота, синове на светлината, се събраха и приеха с радост да я осъществят. Но не останаха спокойни и духовете от царството Нааш – царство на смъртта и тъмнината, царството на Сатаната. Синовете на светлината искаха тази идея да се осъществи така, че да бъде човек по образ и подобие на Бога, да твори и създава като Него с живота, Любовта, светлината. Да създаде и живее в общество, където всеки има в себе си Божествените принципи и да няма нужда от външни норми и закони, където порядъкът и съвършенството идват отвътре. Синовете на тъмнината, на свой ред, желаеха да бъде човек по образ и подобие на Сатаната и да му служи, да носи навред смъртта, тъмнината и омразата. Защото основният им закон беше егоизмът – да ограбваш и задържаш всичко за себе си. Техният порядък идваше отвън и отвън се налагаше той по пътя на насилието. Но синовете на тъмнината не познаваха живота, не знаеха тайните му, не можеха да го създадат. Те умееха да ограничават пространството, да създават форми, но форми без живот – само скелети. А човекът, когото искаха, не трябваше да има само форма, а и живот в себе си. Той трябваше да живее, за да може да им служи. Затова решиха да изградят свой свят, в който да направят и човека. Този свят трябваше да бъде близко до слънцето, за да могат да приемат, да ограбват от него живота, който ще потече през създадените от тях форми, от които ще излезе човекът. Духовете на тъмнината обаче не бяха единни в плановете си за осъществяване на идеята. Дванадесет измежду тях – най-силните, изложиха своите намерения, като всеки твърдеше и настояваше, че неговите са най-добрите. Сговор не се постигна и те се разделиха на дванадесет групи, като всеки от тези силни духове повлече част от другите – по-слаби. Всяка група се запретна да образува свой свят, свой мир, да изгради своя сфера от вещество твърдо, безжизнено – скала, защото крайният егоизъм може само това да създаде. И всички тези светове, всички тези сфери, дванадесет планети, се завъртяха около слънцето. По-плахите, с по-скромни планове и възможности духове, наредиха своите сфери по-близо до слънцето. А онези, гордите, самонадеяните, с по-странни идеи и методи, отидоха по-далеч. Бавно и претенциозно, с презрение към Слънчевото общество, се задвижиха те около него, защото нямаше как – животът им бе необходим. Синовете на слънцето виждаха и разбираха плановете им – от тази велика идея на Бога да създадат могъщи чудовища, които да рушат и разсипват създаденото, да носят мрак и смърт навред. Нещо, което би създало голяма дисхармония в галактиката. Събраха се те и решиха с бавни и изпитани методи да преобразят плановете на тези духове, като ги облагородят и променят така, че вместо чудовища, във всяка една от тази сфери да се изгради по едно ценно качество и възможност на великия човек, човекът по образ и подобие на Бога. Синовете на светлината спокойно и без критика изпратиха духовете и се събраха да обсъдят подхода към своята задача. Те имаха богатия опит, знанието и мъдростта и знаеха, че осъществяването на една идея от Бога, създаването на един съвършен свят, на едно щастливо общество, може да стане само по пътя и методите на Всемирното Бяло Братство, Братството на Слънчевото общество. Всеки един от най-големите синове на Бога си избра по една от тъй създадените сфери, царства на тъмните духове, и със своите помощници отидоха там, за да премахнат заблудата и отправят по пътя на съвършения живот създаденото там. Водачът на духовете на четвъртата сфера, наречена Земя, беше зъл и навъсен, алчен и лаком, с малка глава и ниско чело, извит дебел врат и коси тъмни, лъскави очи и голяма уста, силно развита долна челюст. Носеше името Дикмунд. Мъчно се превъзмогваше отвращението от уродливите мутри на духовете, що го заобикаляха - изразяващи упорство, предизвикателство, своеволие, навъсеност и недоволство към всичко. Те бяха сурови и жестоки, алчни и жадни да обсебят всяко благо. А живота, като най-голямото благо, него поглъщаха с най-голямо настървение, отнемаха го където и да го срещнат, предполагайки, че с това ще го придобият за себе си. Един след друг синовете на слънцето ги отминаваха, отминаваха и царството им, като ги поглеждаха с мъка и съжаление. Но дойде един от тях, среден на ръст, с живи и енергични движения, с могъща и непоклатима воля, с мисъл, проникваща навред – мисъл, за която нямаше нищо скрито, богат на мъдрост и изпитани методи. – Аз избирам това царство, тази сфера, тази планета. – каза той. Наричаха го Туадели. Всички го погледнаха със съчувствие, защото разбираха огромната и трудна задача, която той поемаше. Но те познаваха Туадели, неговата мъдрост и находчивост в прилагане на методи за всяка трудна задача. Той взе своите помощници, напусна слънцето и полетя към Земята, за да изгради царство Божие там – школа за качество на великия човек. – Ние ще ти помагаме всякога. – му казаха неговите братя, когато го изпращаха. Земята – мъртва и безмълвна, свят на покой, неустроена и пуста, свят без закони и живот. Свят на духове, отрекли Божествените принципи. В този ад със своите помощници дойде Туадели. Бяха слезли на земята в област, която нарекоха Сахар, което ще рече сладка земя. От тук почна неговото дело, защото творчеството е най-сладкото, най-голямото удоволствие. Едва-що бяха докоснали земята и пред тях се изправи Дикмунд. Суров и навъсен, той се спря пред Туадели и започна: – Ти си дошъл тук, защо? Ти знаеш, че това е мое царство и аз съм князът на тази земя. В това царство вашите закони, законите и порядките на Слънцето, са отречени. Какво търсиш ти тук, един от братята, един от тези, които живеят там? Туадели вдигна глава, погледна го и каза: – Да, съгласен съм, че това е твое царство, но Бог ме прати да донеса в него даровете му – на първо място живота. Кой се отказва от дарове, когато срещу това ние нищо не искаме? Пък и какво ще правиш ти и твоите помощници в това безмълвие, в тази пустош? – Аааа – ревна Дикмунд – тогава може, може. Но аз като господар, като княз на тази земя, не мога да приема, не мога да се съглася да дойде нещо, ако то не мине през моите ръце. Животът, по мое разпореждане, ще бъде във формите, които тук ще се създадат. Как ще се съгласиш и защо да го донесеш тук, когато аз със своите помощници ще изградим чудовища тъй противни на вас със своите качества и лакомия? Чудовища, които ще населят цялата земя и ще бъдат нейни господари. Ще носят и изпълняват моя закон, законът на мрака и смъртта, и ще бъдат ваши противници. Това го знаеш и разбираш много добре. Как тогава ти, който си дошъл тук да правиш царство небесно, ще го сътвориш с такива чудовища, които ви отричат и с неблагодарност и презрение ще гледат на всичко, което ще получават от вас? Те ще бъдат с моите качества, защото аз ще им дам формите и животът ще минава през ръцете ми. Това е невъзможно. Туадели спокойно го гледаше, слушаше и мълчеше. Нищо не трепна в него, с нищо не даде някакъв израз. Той познаваше големите знания на Дикмунда и разбираше сериозността на положението и задачата, пред която беше изправен, но с нищо не подсказа за големия план, който имаше в себе си. Вдигна глава и каза: – Съгласен съм. Нека сега животът, който нося, бъде в твоите ръце! Алчно светнаха очите на Дикмунд, потри ръце и се устреми към своите помощници, за да ги подготви за голямото събитие. Животът, без остатък, да бъде включен във формите, които тук могат да се създадат. Туадели изгледа безмълвието, което се простираше пред нозете му. Едно могъщо дихание се изтръгна от гърдите му и потоци от даровете, които той носеше, почнаха да струят от него с такава сила, че цялата мъртва маса на земята започна да се движи и свети, да дава топлина. Радост и обич настана навред. Загърчи се цялата земя, високи планини и долини се образуваха. Там, където беше слязъл Туадели, се издигна планина, която нарекоха АХагар(по-натам в текста е написано Хагар), което ще рече Място на ново начало. Изрязаха на нея чудни форми и знаци, в които вложиха смисъла на идеите, които ръководеха тяхното дело. Като видя пристъпа на движението, князът се сепна – изненадан и тревожен. Той добре знаеше, че е дадена вече първата крачка, извика своите помощници и ревна: „Затворете, оковете движението, живота и всичко, което иде с него. Хвърлете го в здрави затвори, мощни стени издигнете наоколо му. Силни решетки сложете, през които нищо да не може да мине.” Дикмунд и неговите помощници се заловиха за работа – затвориха в килии даровете на Бога. Туадели гледаше спокоен първата схватка с княза и видя как всичко беше оковано и погълнато. Покоят отново зацари. Когато Дикмунд и слугите му приключиха своя грабеж, Туадели се усмихна. Радост грейна по лицето му, защото знаеше Божествения закон, според който лакомията и жаждата да заграбиш всичко за себе си, е първата крачка към гибелта. Последва ново дихание и импулс на Туадели и затворения живот и движение, напъна с чудовищна сила. Здравите стени се пропукаха, решетките се изпънаха и из пролуките започнаха да текат затворените дарове навън. Любовта, обединението, което беше между тях, първа се прояви. Обедини най-активните, най-жизнените и податливи на сдружение елементи и създаде първата среда, в която животът можеше да се изяви. Тази среда беше водата. Един съюз, една чиста и топла връзка между крайно активен принцип от една страна и скромен, мек, пластичен и лек – от друга. Водата беше първият, най-съвършен и есенциален продукт, който животът, диханието на Туадели, можа да създаде от веществата на земята. И започна да блика тя все по-силно и повече. Топли, обилни извори се появиха навред. Мека и пластична, тя заливаше обилно земята и пълнеше нейните по-дълбоки долини. Заедно с водата се промъкваше и едно много рядко и невидимо съединение, което се разстилаше по повърхността на земята, пазеше и разнасяше топлината, която горещите извори и слънчевите лъчи даваха. Нарекоха го Дух на земята – въздух. Смут и безпътие настана в княза. Всичко беше дошло тъй бързо и неочаквано, че той беше изтървал контрола над могъщия живот, който без негово участие беше създал водата и въздуха. – Чакайте! – ревна той към своите помощници, разгневен от загубената позиция. – Сега ще види той, сега ще разбере какво мога да направя аз. Нищо не е загубено. – с разтеглени от злоба уста фъфлеше вече Дикмунд. – Тези две среди – изкомандва той, – ще използваме ние, за да създадем в тях форми, в които животът ще се прояви. – Зли, лакоми, алчни и кръвожадни като нас, които едни други да се ограбват, да се изяждат и поглъщат. Така животът ще тече в омагьосан и затворен кръг, от който никога няма да излезе. И започна между живите форми, които се създаваха, жестока борба на грабеж, унищожение и самоизяждане. Страх и гнет зацарува навред. Смрад и остатъци от трупове изпълни чистите, кристални дотогава води. Туадели гледаше замислен този устрем за унищожаване и внимателно, неусетно за никого го насочваше, за да убеди някои форми на живота, че колективът, дружбата и взаимопомощта, зачитане правото на живот на всяка форма, създават по-добри условия за съществуване. Той бавно, но сигурно вмъкваше идеите на Великото Братство, че да работиш и създаваш блага за другите, значи да подобряваш общото благо, което е и твое. Живите същества бавно, но сигурно приемаха тези внушения, тези идеи. Те се отказваха от онази дива, чудовищна безогледност, ставаха по-внимателни и с по-голяма търпимост спрямо околните живи същества. Все повече и повече животни се отказваха да ядат своите подобни и с това еволюцията на живите форми се улесняваше, защото те ставаха по-податливи на внушенията на Туадели и неговите помощници. Формите, в които течеше животът, ставаха все по-красиви и грациозни. Разбраха и предимствата на общия, на колективния живот. Идеите на Бялото Братство тържествуваха. Омагьосаният кръг на Дикмунд се разкъсваше. Князът видя провала на своя план и разбра, че отново, тъй неусетно и с чудно умение, е изтръгнато от неговите ръце ръководството на живота. Скочи и в пристъп на небивал бяс зарева към своите помощници: „На работа, на работа! Не му ща ни живота, ни каквото и да било друго! Царство небесно ще ми прави той тука! Сега ще види какво мога аз да сторя. Всичко ще унищожа и отново всичко на камък ще стане!” Туадели, който спокойно седеше в своя дворец в планината Хагар и ръководеше делото си, внимателно следеше помислите на княза. Князът беше изработил вече нов план, наистина чудовищен по своя обем. Острата и всепроникваща мисъл на Туадели долови и най-съкровените тънкости на пъкления му замисъл и разбра, че работата е много сериозна. Дикмунд искаше като ограби топлината на водата, да я превърне в лед, който да потъва във водните басейни и да ги запълни, топлината на слънчевите лъчи да не може да прониква там и цялата вода да се превърне в обща скална маса. При такива условия животът ще престане да се проявява и всички живи форми ще бъдат погребани. Туадели сериозно се замисли, защото планът на княза беше наистина чудовищен. Приложен с успех, той можеше да провали делото му и да помете първите му успехи. Но побеждава онзи, който по-добре мисли и повече знае. Князът не познаваше законите на първото и второто измерение, законите на правата и плоскостта. Той разбираше много добре само принципите на триизмерния свят, света на формите и ограничените пространства. Това Туадели знаеше вече. Законите на първото и второто измерение приложи той, за да отбие първия удар и спечели здрави позиции в чудовищния двубой. Подготви частиците на водата така, че когато започне втвърдяването, те да се нареждат не около център една до друга, а да се редят по прави линии и плоскости, които ще заграждат големи празни пространства. Обемът на втвърдената вода се разширяваше и тъй получената скала лед беше по-лека от самата вода. Тя не потъваше, а оставаше по нейната повърхнина, плуваше и лесно се топеше от горещите води на изворите и слънчевите лъчи. Водата се поддаде на това разпореждане на Туадели, защото беше негова рожба. От всички вещества на земята, тя единствена при втвърдяване се разширява. Туадели с радост и усмивка гледаше на своя успех, който носеше и друга изгода за задачата му. Водата, проникнала в почвата и скалите, замръзнала, там ги разбиваше и раздробяваше, правеше ги по-рохкави и дребни, което го улесняваше. Князът и помощниците му разбраха своето невежество и голямото поражение, което то им донесе, развихриха се и отново побесняха. – Топлината, грабете топлината. Тя прави всичко. – ревеше князът. Не остана на земята почти никаква топлина. Хлад чудовищен повея и навред сковаваше всичко. Водата се втвърдяваше, ледове покриха земята и животът отново бе окован. Остана само тясна ивица земя с топлина, която опасваше екватора. Но в този пояс, където все още имаше топлина и можеше да се развива животът, Дикмунд и неговите помощници успяха да оковат Любовта, онази обединяваща сила, която свързваше малките и леки частички вода, плуващи из въздуха, и те не можаха да се съберат, да се обединят, за да станат едри, тежки капки, които да падат на земята като живителен дъжд. И стана този пояс пустиня. Положението беше сериозно. Там, където имаше топлина, нямаше вода, а там, където имаше вода – беше обърната на лед. Дикмунд и неговите помощници тържествуваха. Вирнали глави, те победоносно се рееха по просторите на Земята. Животът отиваше към гибел. Туадели направи усилие и разкъса земната кора, за да може в големите разседи около екватора да се вмъкне водата и да се образуват топли басейни, които да топят ледовете и подпомогнат образуването на дъдж, но това малко помогна. Той не приемаше частично разрешение на задачите. Потънал в дълбок размисъл в своя дворец на планината Хагар, пред голямото изпитание, което се беше изпречило пред него, впрегнал цялата си мъдрост, той търсеше изход с огромно напрежение. В този момент светлина озари лицето му, вдигна глава и о, радост! Видя пред себе си свой Брат, Брат от слънцето, който топло му се усмихваше. Приближи се до него и му каза: „Ние, твоите братя, обсъдихме вече твоето затруднение и ще имаш нашата помощ. Оста, около която се върти земята, ще наклоним според нашите изчисления на 23 ½ градуса, което е най-добро, за да изпълниш своя план. Лъчите, които идват от нас, ще идват периодически далеч на юг и север. Топлината ще засяга ритмично широки пояси около екватора, ледовете ще се разтопят там и животът отново ще намери прием. Туадели въздъхна с облекчение и с помощта на своите братя почнаха да накланят оста на земята. Резултатът беше блестящ. Потоци топлина ритмично заливаха все повече и повече широки пояси. Ледовете се топяха. Топла влага бликна навред и животът с небивал устрем заливаше освободената от окови земя. – Какво правите? – ревеше князът, като се блъскаше като окован в клетка звяр. –Защо люлеете и рушите царството ми? – Не, не, нищо особено не правим – му каза Туадели. – Наведохме ти само главата, да не е толкова вирната. Дикмунд и неговата армия бяха този път в катастрофално отстъпление. – Не, не, чакай, не бързай! Борбата още не е свършена, победа още нямаш! – злобно съскаше наляво и надясно князът. – С твоя живот аз ще се разправя, с теб и твоето слънце, което ти помогна. Той махна оковите на все още затворената в покрайнините топлина и тя се разля по цялата земя. Животът бурно се развиваше и протичаше през създаваните от него форми, едни все по-големи и едри, по-могъщи и злобни. Когато те напълниха и завладяха земята, той ги събра, строи ги и с команда посочи към слънцето, за да го погълнат и изядат. Когато командата беше дадена, те само измучаха, изблещиха кървясали очи и се нахвърлиха едни срещу други, защото разбраха, че всеки трябва да погълне, да изяде своя съсед. – Глупци, глупци! – ревеше Дикмунд – защо не разбирате, не това ви казвам, а слънцето, слънцето да заробите и погълнете. Но те, заслепени от от чудовищния устрем, даден им от него, не слушаха и нищо не чуваха – бързо се унищожиха едни други. Князът видя, че с глупави същества, макар и да носят със себе си сила и ярост да рушат, не може да се постигне нищо. Сви се и разбра, че само с умни, които имат знание и умение да творят и създават, които добре да разбират и изпълняват командите му, ще може да постигне нещо. Оттегли се настрана и зачака Туадели да създаде такива, защото той не знаеше как може да стане това. Туадели разбираше плана на княза, но не се тревожеше от това. Той и неговите помощници бързо и умело създаваха все по-съвършени и по-съвършени форми, в които освободеният от контрола на княза живот протичаше с радост и възхвала. Красота и изящество зацаруваха, песен на благодарност и чуден аромат се разтичаше навред. Земята заприлича на рай. Съществата на нея ставаха все по-умни и красиви, появи се и перлата на този свят – Човекът: с ум, воля и творчески замах. – Ееех – изсъска князът, като го видя. Потри ръце в напрегнат изблик, алчност и злоба блеснаха в очите му. – Какъв чудесен аргатин и слуга ще направя аз от него. Я го вижте, умен е и умее добре да слуша, добре разбира и изпълнява това, що му се нареди, защото може да прави това, което му се иска. Не е като моите чудовища, глупави и нищо не умеещи да правят. Туадели се радваше на човека, затова му даде свобода да опита всичко, да прави всичко, да се учи и придобива опит. Това щеше да му създаде големи напрежения и борби с княза, но той беше уверен в крайната си победа: Човекът да стане мъдър като Боговете, да прегърне техния път, за да изтласка княза и неговите помощници от земята и тя да стане рай. Юни 1969 г.
  7. Какви са звездните вляния в новогодишната нощ? Разглеждайки хороскопа на България в началото на 2012г. се откриват доста интересни неща. Първото, което се набива на очи е образуващият се квадрат на небето между Слънцето и Луната, който се подсилва от вече дълго време действащия квадрат между тежките планети – Плутон и Уран. Освен това този силен квадрат навръх Новата година е позициониран на ключови позиции – включва върховете на 4 и 7дом. Тази тежка квадратура веднага навежда на мисълта, че през 2012г. отношенията между народа, обикновените хора и властта, в лицето на първите мъже, ръководещи държавата ни, ще са изключително трудни и подложени на голямо напрежение. Сблъсъкът между хората и водачите на страната ни , в лицето на президент и министър-председател ще е голям. Волите и на двете страни ще са мощни, и непреклоннни в своето желание за налагане – Слънцето и Луната са в кардиналните знаци на Козирога и Овена. Никой няма да отстъпва в своите убеждения, принципи и искания, което ще направи стълкновенията между народа и властта много трудни, непримирими, устойчиви и продължителни. Освен това и двете светила са подсилени от тежките планети: Слънцето е в съвпад с Плутон и Луната е в съвпад с Уран. Тази заформила се на небето квадратура между 4 важни планети в кардинални знаци, ще направи събитията в света и в България доста драматични. Слънцето, имащо отношение в мунданната астрология към върховната власт на държавата, е в съвпад с Плутон – планетата на всичко задкулисно, тайно и конспиративно. Ясно се вижда, че и през тази трудна година ръководството на държавата ни ще е под мощното влияние на тайните служби, на конспиративните и манипулативните влияния. Разузнаването, полицията ще държат силен превес при ръководството на страната ни. Плутон символизира и мафиотските структури в една държава, и мощният съвпадът на Слънцето с демоничният Плутон, само на 2 гр. и 33 мин., ясно показва кой ще дърпа конците в управлението през 2012г. Слънцето е в съвпад и с неподвижната звезда Фациес, която има Марсова природа. Асоциира се с всякакви произшествия, насилие, инциденти, както и с изопачен, погрешен поглед върху нещата. Така че, определено този съвпад отново потвърждава и подсилва съвпадът на светилото с Плутон – планетата на разрушението и смъртта. Иначе казано, върховната власт в България, ще има доста погрешни схващания върху управлението, по отношение на пътя, по който трябва да върви страната ни, определено ще си служи с насилие, което обаче ще се стреми да прикрива с тайни, конспиративни, задкулисни сделки. Страхът да се излезе с открити и ясно изразени управленчески позиции ще е силен, Слънце съвпад с Плутон в Козирог. Козирогът е знак на големи вътрешни страхове и притеснения, на стагнация, суровост и прикритост. Луната, символизираща народните маси, също е в мощен съвпад с тежка планета – Уран, на върха на 7 дом в хороскопа на България. Уран в езотериката е изразител на принципа на Божествената Мъдрост. Това е планетата на прииждащото ново в живота, което обаче настъпва по революционен, често безпардонен и твърде безмилостен начин и не държи сметка за разрушенията на индивидуален, личен план, които оставя след себе си. Когато е дошло времето на нещо старо, ретроградно и пречещо за еволюционния напредък, да умре, то си отива, независимо на каква цена. Цената, която обаче бунтовникът Уран оставя след себе си често е твърде висока. Да си припомним от митологията, титанът Прометей, който е символ на Урановия дух, каква цена заплаща, донасяйки Божествения огън на човечеството. В този смисъл, с тази позиция на Луната в новогодишната нощ на небето, става ясно, че народът, обикновенните, трудови хора, ще понесат върху себе си трудносттие на тежките уранови вибрации, трудностите на новото, те ще са тези, които ще платят жестоката цена. Позицията ясно очертава големи социални бунтове и социално напрежение през 2012 г. в световен мащаб, и в България. Ще се разпадат множество партньорски отношения и съдружия, и в сферата на бизнеса, и в областта на интимните връзки. За съжаление, с тази позиция е явно, че страната ни няма да излиза от кризата, а ще затъва все по-надълбоко в нея. Ще продължават масови фалити най-вече в сферата на малкия и среден бизнес. Явни, директни и открити противопоставяния в обществото ни ще са налице. Хората ще настръхват все повече един срещу друг, както и срещу управляващите ги. 7 дом има отношение към всичките видове партньорства – бизнес и лични такива, към брака като модел на отношение между мъжа и жената, към всякакви съдебни спорове и процеси. 7 дом се свързва в астрологията и с явните врагове и престъпления в обществото. В този смисъл, позицията на Луната в съвпад с Уран в знака на Овена , на върха на 7 дом, навръх Новата 2012г., ясно говори за отпушване на огромно недоволство всред обществото, за засилена активност на всякакви граждански сдружения, за отприщване на социални бунтове – стачки, протести, към политиката на управляващите. Това социално напрежение ще намира своя израз, за съжаление и в отприщване на вълна от тежки престъпления, по Овена – кражби, убийства. Съдебните конфликти и спорове ще изобилстват през 2012г. Картината се очартава доста трудна – конфронтация на всеки срещу всеки, която ще се разрешава с изливането на доста натрупан гняв, агресия и силови методи на действие. Българското семейство също ще е подложено на големи изпитания. Луната в съвпад с Уран управлява 10 дом, на чиито връх е знакът на Рака. Така че това засилено социално недоволство и масови бунтове на народните маси през годината ще определят имиджа на страната ни пред света. Те ще са ни визитната картичка, с която ще се представяме пред световната общественост през 2012г. В новогодишната нощ на небето има и друг силен квадрат. Марс в Дева е в изключително точна образуваща квадратура с Меркурий в Стрелец, само 22 мин. разлика. Като съответно са активирани 3 и 12 дом от хороскопа. Войнственият Марс, служещ си с груба физическа сила, настъпателност и агресия в анализаторския и подробен знак на Девата, се намира в 12 дом, имащ отношение към всякакви потайности, интриги, скрити и задкулисни намерения, към мръсни заговори, към изолация, тъга и разочарование. 12 дом е домът на подмолните врагове и прикритите скандали. Те ще са най-вече в областта на медиите и комуникациите – от Меркурий в 3 дом. Ясно е, че през 2012г. няма да спре задкулисното дърпане на конците и дирижиране на четвъртата власт в лицето на медиите в България, както и в световен мащаб. Всякакви интриги, клевети и подливания на вода ще съпътстват информационните ни колоси. Не е изключено да избухват и големи скандали в тези сфери в резултат на задкулисни сделки и машинации. Още повече, че Меркурий в новогодишната нощ е в съвпад с една доста отрицателна за хората неподвижна звезда – Сабик. Тя благоприятства развитието на мошеници, спекуланти, непочтени търговци, клюкари и доносници. Благоприятства и разрастването на многото говорене, което нищо не казва, на празните приказки. Жизнената енергия на обществото ще се излива в празнословие и лъжи. 3 дом е и домът, по който се съди за всякакви договори и с тази точна квадратура между Марс и Меркурий, може да се очаква оформянето и подписването на доста неизгодни договорни споразумения за страната ни, продиктувани от нечисти, чужди, тайни интереси. Планетите Сатурн и Юпитер също са в доста труден аспект – образуваща опозиция, и то доста точна, само 2 градуса. Сатурн екзалтира в знака на Везните, в края на 1 дом, в гокленовата зона, където ще оказва мощно влияние върху 2 дом. За съжаление и това е много трудна позиция за България. Показва силно, устойчиво и продължително обедняване на народа. Възможностите за печалба ще са почти нулеви, блокирани отвсякъде, личните средства на българите ще са твърде ограничени, стагнацията ще е тотална. Ще продължава, за съжаление тенденцията към фалити в бизнеса, загуба на собственост и движимо имущество, към определено неблагополучие във финансовите постъпления и материална собственост. И всичкото това ще е от друга страна в пълно противоречие с разцвета на банковата и кредитната система, както и на всички финансови институции, боравещи с парите на хората – застрахователни компаниии, кредитни институции, всякакви заемодателни органи. Те ще процъфтяват на фона на всеобщото обедняване и на хорските фалити и загуби. /Сатурн в опозиция с Юпитер в 8дом/ Българинът през новата 2012г. ще среща все по-големи трудности да се прехранва от собствения си труд и все повече ще е принуден да разчита на парични постъпления от други хора. Което обаче ще доведе до натрупване на много негативна карма от тези несправедливи отношения – Юпитер съвпад с Черната луна в 8дом, която ще се изплаща продължителен период занапред. Това, което сега си посеем, ще си го жънем много време занапред. Този съвпад с Черната Луна ще доведе до натрупване на огромно недоволство от все по-безочливото забогатяване и ограбване от страна на финансовите акули, което обаче няма да остане безнаказано и у нас, и в световен мащаб. Финансовата власт, банкерството и нароилите се кредитни институции, които ни предлагат живот назаем, „тук и сега“, са под силното демонично влияние на тъмните Ариманови сили, както добре го описва Рудолф Щайнер в книгата си „Духове на мрака“. Те подтикват хората да живеят само за своите лични желания, да не си отказват нищо и да задоволяват и най-малките си прищевки, без да мислят за ближните си и за утрешния ден. 8 дом се свързва и със смъртта в астрологията, така че наличието на планетата на разширението Юпитер тук, и то в съвпад с Черната Луна подсказва за засилването на много тежки болести и смъртни случаи през 2012г. Под бремето на трудния живот и на объркана ценностна система все повече хора ще намират преждевременно смъртта си. Съзнавам, че обрисуваната дотук картина е с доста сгъстени, черни краски и звучи твърде апокалиптично. Но това са фактитие – 2012г. няма да е по-лека и добра, напротив нещата ще се усложняват все повече и повече. Истината е, че е дошло „време разделно“. 8 дом е и домът на окултното, мистичното познание в астрологията и с влиянието на Юпитер тук може да се очаква, че в тези трудни, разделни времена, душите, които са готови, все повече ще се обръщат към търсене на задълбочено, окултно обяснение на нещата от живота и на трудностите, които съпътстват обществото ни. И това е радостното – ще има разширение на съзнанието по посока на дълбоко разбиране на скритите закони, които движат природата и обществото ни и прегръщането им от все повече и повече готови души в света. Това се подслива и от съвпадът на Юпитер с една неподвижна звезда с добротворни вибрации за човечеството – Мирах. Тя засилва стремежът у хората към повече и по-задълбочени знания, както и към една подвижност и мобилност, любов към пътуванията и опознаването на нови хоризонти и измерения. В крайна сметка, те страданията и затова се пращат на човечеството – да отвърнем очите си от погрешните си схващания и разбирания и да дойдем до истинните, стойностни неща в живота, да възкресим добре забравените Божествени ценности, да ги приемем в себе си, като единствения път за спасение. Все пак, има и положителни индикации в звездното новогодишно небе, които внасят лъч на оптимизъм и надежда. Изгряващият знак в хороскопа е знакът на Везните, с управител Венера. Така че, от голяма важност за страната ни, а и за света като цяло, през 2012г. ще са социалните взаимоотношения, търсене на разбирателството, хармонията и баланса в тях, по мекия и дипломатичен начин на Венера, планетата на любовта, приятелството и красотата. Венера е в секстилна връзка с Луната и с Меркурий. Секстилът с Луната е доста широк – над 7 градуса, но пък е образуващ се. Венера се намира в 5 дом и в знака на Водолея. Водолеят носи посланията на хуманността, приятелството, равнопоставеността между хората, това е знак на човеколюбието, знак насочен към бъдещето. Секстилът е благоприятен аспект и вдъхва оптимизъм и надежда, че не всичко е изгубено. Новите отношения ще се пробиват път, и носителите на тези нови идеи на взаимопомощ, приятелство и хуманност ще са младите, децата, новото поколение, което расте. /Венера е в 5 дом, който има отношение към децата и радостта от живота./ Друго благотворно звездно влияние в тази посока е и наличието на планетата Нептун в 5 дом. Нептун е планетата на Божесвената Любов, на духовността, на сливането ни с цялото. В тази връзка, наличието на двете планети на любовта – Венера, като израз на човешката Любов, проявена на физически план на земята, и Нептун – носител и изразител на висшта, безкористна, алтруистична Божествена Любов, в 5 дом, дома на младото подрастващо поколение, дава все пак надежда, че нашите деца, младият ни потенциал, няма да търпи това окайващо състояние на страната ни и ще стане носител на новото разбиране и наш водач по пътя на духовността. Венера е в съвпад и с две неподвижни звезди – Армус и Дорсум. Съвпадът с Армус, звездата на сънищата, показва, че новото поколение, децата, които сега се раждат, са поставени в доста трудни материални условия на живот. Но тяхното духовно развитие не спира. То временно е насочено към трупане на опитности, произтичащи от сблъсъка с материалния свят, които могат да бъдат натрупани само така. Съвпадът показва, че все повече ще се раждат деца, с по-развити духовни сетива, които ще могат да виждат отвъд пределите на материалния свят, и които чрез усъвършенстване и развитие на сетивата си – физически и духовни, ще черпят сили и установяват връзка с духовния свят, който ще ги учи как да управляват живота си и този на страната им. В 5 дом, в съвпад с Нептун, попада и Хирон, наричан в астрологията „раненият лечител.“ Така че определено, залагаме на младото поколение и на децата, които сега се раждат в България и в света. Анализът върху звездната карта на новогодишната нощ, определяща състоянието на България през 2012г. може още надълбоко да се разшири и задълбочи, но нека да завършим така, с по-оптимистична настройка. С напомнянето, че всеки носи своята лична отговорност за своите мисли, чувства и действия. И с вярата, че въпреки сериозните трудности, които се очертават пред държавата ни , а и пред цялата планета Земя, има множество пробудени души, които със своите положителни мисли и чувства, със своето проникновено разбиране на нещата от живота, ще помагат да намерим всички заедно верния път към Любовта, Мъдростта и Светлината.
  8. Бит с камъни, преследван като псе от хората на патриарх Дамиан, презвитер Теофил е принуден да напусне България рано – много преди времето, в което тъмните пламъци на средновековието изпепеляват богомилските клади. Различни въглени бе приготвила съдбата за смутния богомил, вече роб в гинекея – женските покои на императорския дворец. Поруган и прокуден, Теофил е принуден да смени тайнописа на съдбините и мъдростта на Боян Мага с блудните и разпътни тайни на царица Теофана. Дълги години вее ветрило от пера на паун и камилска птица, дълги нощи очите му гледат разгула на блудната цареубийца, затрила неколцина императори и безчет велможи. В лепкавия здрач, пълен с грях и ласки, обгърнала знатници и снажни роби, Теофана копнее за един – Бенеамин. Но недостижим остава за нея князът от Преслав. Ням свидетел, медно изваяние с ветрило в ръце, презвитерът узнава всичко, което душата на двореца срамно крие в сърцето на Византия. Той вижда – и голите тела, и голите души – на всички минали през покоите на царицата. Той чува – и отровните сплетни, и черните заговори – и дума не обелва. И само в деня, когато император Никифор Фока посича Никита Странник – най-добрият си вожд и богомиски епископ, медният роб хвърля ветрилото и с метежен глас изрича – „ Ти си злодей!” – Убийте го! – извиква Никифор, миг преди стражата да повлече Теофил навън. Но той бе видял всичко, и царицата не пожела да го изпусне. Спасен от Теофана, изгнаникът-богомил е хвърлен в тъмницата, в място наречено Предградието на Изгубените. И цял месец знатната блудница носи злато на тъмничарите – да го гледат добре и да го освободят скоро. Спасен от позорните български клади и от плъховете в имперските подземия, Теофил бе хвърлен в друг огън от съдбата. Отреди му да се влачи в прахта, да седи прокажен пред портите на Византия, а засъхналата му кръв да обгръща разядената му снага като ръждиво наметало. Да седи, без да свежда стъклен поглед, а само сухите му устни да шепнат неразбрани слова за Синовете на Разрушението и Страшния Съд на безименните.
  9. Курс по нумерология Място: братския център, ул. "Ген. Щерю Атанасов 2" 29 октомври - от 14.00 ч. 30 октомври - от 9.00 ч. Рождена нумерологична карта на слизането във физическия живот и РНК на духовното повдигане в същия живот. Нумерология на социалните и кармични отношения - първи ден. Нумерология на духовните отношения. Нумерология на Паневритмията. - втори ден ТАКСА: 10 лв. (за двата дни)
  10. Курсът по Паневритмия в Русе започва на 11 октомври. За повече информация: 0885 030 940/ 0899 371 805
  11. Драги приятели, Все още ремонтът в Бялата къща (ул. "Ген. Щерю Атанасов 6") продължава и за целта са нужни 4 бр. радиатори и печка с водна риза. Няма ограничения във вида на радиаторите. Ще бъдем благодарни на всеки, който може да помогне в общата работа. E-mail: office@beinsadouno.org
  12. Водещ: АЛЕКСЕЙ КАЛИНИН ученик на Михаил Левин, основател на Първа Московска Астрологична Академия Участието в игровия семинар е насочено не само към взаимния обмен на примери от личния опит, но и разиграване от участниците на различни житейски ситуации и последващ ги колективен анализ. От участниците се изисква да не се боят да бъдат себе си. Дати на провеждане: 14.10. - 19-21 ч. 15.10. – 13 – 21 ч. 16.10 – 11 – 17 ч. Цена: 100 лв Място на провеждане: ул. „Ген. Щерю Атанасов 2“, гр. София Тел. за предварителни записвания: 0889 900 528 За повече информация: 0892 080 675
  13. Положи Бог ръката Си върху Египет и когато влезе Слънцето в знака Овен — роди се син на фараона. И нарекоха името му Мойсей, което значи Потомец на Водите, защото се роди край брега на голямата река Нил — реката над реките. Там се издигаше в онова време богатият град Тива, където живееше фараонът в разкошен и многоцветен дворец. Защото Тива бе столнина на обширната египетска земя. През нощта, когато се роди царският син, паднаха много едри звезди от небето — и народът каза, че тия звезди са ангели, слезли да се поклонят на момчето. И когато възрасна в сила и мъдрост Моисей, надари го Бог с видение на пророк и пламенна реч на жрец му даде. И научи Моисей словата на йероглифите, позна мъдростта на папирусните свитъци със златни главизни, възприе великите Тайни на Изида — и мина през Седемте Храма на Делтата. И дванадесет годин прекара Моисей далек от света — в мълчание, съзерцание и подвизи на дух и воля, — за да пренесе страшните Четири Изкуса, за които говори в притча великата Книга на Тота. И мъдростта му назря, ръката му закрепна, а сърцето му като сребърно огледало отразяваше в образи, картини и ликове страданията на цял свят. И когато стана Моисей на тридесет годин, той мина огнения сън на Трите Деня — и лежа, затворен в саркофаг, додето Посветените пееха седемтях избрани химна на Озириса, Владетеля на Небе и Земя. И стана Моисей жрец и тайноведец. И просия духът му в сила и познание, за да възприеме подкрепата на Силите и на Онези невидими Мъже, които надаряват достойния с всички духовни могъщества, за да води народите, по Божия път. Моисей узна всичко, що можете да узнае човек в плът, хилядократно прероден и дал обет да служи на Всеобщото Благо и да забрави себе си. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. И затулените в мрака на пирамидите железни слова проумя: — словата на Сфинкса, за Светлината Озирисова и за Тайните на богинята Изида. И укрепиха се очите му, като очи на орел, а мъдростта му стана мъдрост на змия. И възсия в познание и дела Моисей над цял Египет, както Слънце възсиява над пустинята. И силен бе в пророчество и видение. Та ето — яви се Бог Моисею в слава и блясък — и каза му да изведе Израиля из Египет. Защото в робия живееше Божият Народ — и не знаеха отдих синовете му. А ясни бяха небесните начъртания на съдбините — и те говореха, че в Избрания Народ ще роди Светлината Своя Син — Велик между Великите и Силен между Силните. Но Син Божи не може никога да бъде син на роб. Та затова трябваше Моисей да изведе Израиля. И поведе с властна ръка и с желязна тояга жрецът на Озириса Божия Народ — през червени пясъци и тъмни бури го поведе натам, отдето изгрява Слънцето. И минаха Червеното Море, та стигнаха в пустинята. И лутаха се дълги години без път, защото никой не знаеше кой път води към Бъдещето. И минаxa в падания и грехове големия кервански път, па стигнаха до една висока планина. И повика Бог Моисея навръх планината— и с гръм и мълнен огън го срещна: както се среща цар през дни на бурна бран. И видя Моисей чудесата на Божието Творчество — и чу думи, които никой не е чул, — и видя мощни знамения — и позна върховни тайни. И зърна в пламъци душата си — светла като звезда и гневна като пожар, който лети към облаците, — сякаш се сили да погълне с огнени уста висините. А видя и Бога — лице с лице. . . .И повели Бог Моисею да вреже на камък думи от изреченията, издълбани върху златни таблици и пазени от архангели с огнен меч и сребърна броня. И изряза Моисей скрижали. И слезе на Третия Ден долу. . . .А Израил бе забравил и Бога и Моисея, който му говореше за Бога. Изваяния от мед бе излял той — и тям служеше с нечестиви песни и сластни танцове, навеяни от бесовете и от човешката похот пришъпнати. Моисею се не понравиха ни звуците, ни игрите на Избрания Народ, защото клетва на бяс ревеше в тези песни — и чарования на зли духове съскаха в тези похотливи игри. Че измамните провиквания на дъщерите на Моава бяха внесли буря в душата на Избрания Народ. И видя ги Моисей: пред Белфегор и Ащарот се диво виеха сластни танцове — голи играчки тръпнеха в премалняло движение на знойна страст. И гняв възпламени сърцето на Моисея, та удари в ярост скрижалите о канарата — и на късове ги разби. И не даде закон на Израиля. Защото сластният и лъжлив и граблив народ нямаше нужда от Божи закон, а — от златно теле и от звънтеж на жълтици и от похотливи разтухи. Но Божия клетва гонеше народа, защото бе забравил Оногова, Който му дари волност и му обеща нова земя. И болести налетяха людете, та мряха труп до труп. И тогава се сепнаха, защото сетиха върху тялото си отровната целувка на язвата — и върху челото си — тъмното допиране на Смъртта. И цял народ припадна ничком — да се моли с трепет Богу — и да плаче. Издигна тогава Моисей змия от мед, прикована на тривръх кръст. И каза, че който погледне змията, ще оздравее. Но слепота закри очите на Израиля, защото Божията клетва отмъстяваше — и мрак падна, като гранитна стена, пред погледа на целия народ. И само седмина души видяха змията — и се излекуваха. А другите измряха до човек — и сбраха се чакали и хиени на телата им. . . .И бляскав Ангел на Смъртта пристъпи с мудни стъпки — и неговият поглед плачеше над участта на цял народ. И поведе отново Моисей останалите седмина — и мълчаливо тръгнаха напред. И ето — път легна пред тях: път дълъг, непознат Моисею. . . .И втори път извика Бог Моисея на Хорив — възлезе Моисей на планината, а седмината останаха чакат при подножието. И рече им Моисей отгоре: «Мълчете и на Бога се молете! Защото Господ слово ще говори! Защото Господ чудо ще твори!» И седмината паднаха ничком и почнаха горещо да се молят и да удрят с лобове земята. И нищо си не говореха един другиму, а само гледаха нагоре — и на колене чакаха Моисея да се върне. И рече Саваот Моисею: «Дванадесет години огнени симуни въртяха в страшен кръг Избрания Народ. — Ти цял народ поведе да измре в лъчите на Земя Обетована! В самотната страна на Мадиана ти води с Мене огнена беседа: — не трепна ли сърцето ти от страх? — Тоз, който види Бога — ще умре! Години ти безумно дириш Бога: гласът ти е разкъртил всички канари. Но ето: иде твоят сетен ден: на твоя праг Смъртта те властно чака! . . .Когато ти призва Израиля, преди години, ти рече на разпръснатите племена: — Поробени народи, съберете се! Мълчащият вам слово ще мълви! И те се до един стълпиха, опити от мечтата по Земя Обетована! Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път! И тя замлъкна, щом я ти погледна: че в тъмната чърта на сключените вежди мощ властна, царствена личеше. И Аз видях отпосле твоя посъх властно да дели вълните на Червеното Море. Ревниво ти упази Тайната на Бога — и свитъците на теургия ти в сноп запален изгори! Пред златните керуби на свещения кивот ще падне скоро твоят труп. А твоята душа ще полети към Мене — и ти ще оковеш Нахаш — огромната Змия на златния Едем! И ангели ще ти разкрият на Руа Елохим Аур!— И в шествията на небесни Посветени ти векове ще носиш сърмен ефод! — Защото жаркият симун на толкова пустини опърли твоето лице — и твоят орлов поглед ще потърси и отвъд смъртта пътека към небесни върхове. — Върни се при седмината избрани — и дай им новите скрижали на Господния Закон! А после — в мир дочакай своя сетен миг!» И стоя Моисей шест деня на върха, а през всичките дни планината се разклащаше от основа. Гръм, пламъци и мълния изригваше върхът — и леден страх пълнеше пустинята наоколо, а хората чакаха в подножието с трепет своя вожд. И не смееха глава да подигнат нагоре, защото се боеха да ги не порази огненият език на гнева Божи. . . .И най-после, на Седмия Ден, слезе Моисей от планината — и беше пълен със сияние. Очите му грееха като морета от пламък, лицето му заслепяваше погледа, а косите му бяха огнени змии. И на челото му личеха знакове, писани с кръв — но не можете никой от седмината избрани да ги разбере. И донесе Моисей нови скрижали — каменни скрижали донесе той, а всичките им страни бяха изписани с писмена. И даде ги на избраните, за да прочетат словата на Господния Закон, да ги скрият в сърцето си — и да ги живеят. И когато настъпи краят на времето, в бляскаво видение изпъкна пред очите на Моисея Ханаан, земята, обещана Израилю от Бога. Но видя Моисей, че косите му са бели, а Вечерта наближава. И — че не ще встъпи в Ханаан. . . .И свика при себе си Моисей седмината, за да ги напъти, тъй като виждаше още слепи душите им — а стъпките им — плахи. И рече Моисей на седмината: «Близо е Нощта, която носи здрач за очите и мир — за сърцето. Близо е Нощта; моята Нощ, братя мои. Ще стихнат гласовете, ще замре светлината — и сенките ще станат дълги. А по небето ще разпилеят кервани звездите — и моят Ден е близо!. . . — Цял живот в себе си: това е много. И — бих желал навреме да умра. Но какво ще правите вие, като не можете още стъпи без мене? — За вас тъгувам — и дните на вашия живот чета: не дни на мъже, а дни на младенци. В безумен вик към Божия Земя изляхте вие и народът ви от мед и злато свойте кумири. А вашата уплаха си не спомни Планината, навръх която Бог говори в мълнийни пожари! Що да ви кажа, та да ви запазя от кумир и да спастря за светло време златния пясък на вашата почит? Що да ви кажа? Силни бъдете, братя мои: —че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ— и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини! Знамение ви давам — и личба ви соча: през трупове ще минете! Беди ви чакат — и войни, и кървави метежи, и мор, и глад, и чума. През трупове ще минете — ви казах. А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя. — Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия;— венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето. Твърде малко богове — то е теснота на сърцето. Само един бог — не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус -- жрецът. А силният пише — на огън. Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали. Скъпа е късата истина: тя струва дълъг живот! — Пастрете своите къси истини, както се пастри едър бисер, който е купен с цената на цяло царство: не ще бъдете вечно царе! Презирайте онези, които не могат да гледат инак освен през мрежа! Светът е хубав наистина за онези, що нямат свои очи. Те казват: «Купихме си истина», както съседите им думат: «Купихме си крава.» И те без умора кретат след продавача на изживени истини, които са се превърнали на лъжи. Тъй дреха, дълго носена, се превръща на пробита мрежа. Хубав е светът, когато се гледа през тая мрежа. И още ви мълвя: презирайте търговиите на кумири! Не виждате ли, че светът е препълнен с изваяния — и човек не може за миг да възправи снага, защото на всеки завой някой кумир го кара да пада ничком? И не виждате ли още: Жената е погрозняла от това, че изваянието на Жената е много по-гиздаво от Нея? Сетни съвети ви давам, малки мои братя: от сърце жалете онези, които цял ден кадят благовония пред своя собствен истукан: деца са те — смешни деца, които ловят морето в шъпа. . . И когато видите жена да носи алабастрова съдина с многоценно масло и със скъпа украса по съдината, ако съзрете, че очите й блестят от възторг, а тя трепери от страх — да не изпусне съдината, — ударете с жезъл нейното съкровище, та го счупете на черепки! Като слона бъдете спокойни, мъдри и силни; защото — когато слонът се разгневи — от него се боят и тигри, и лъвове. И от мравката вземете пример, а от скакалците — поука! Каква велика притча е цял свят! И тогава ще закрепнете — и в душата ви ще се родят звезди! — Защото на силния е земята!» А после скръб обори Моисея, като видя седмината, които трябваше да остави сами. Защото си спомни, че скоро ще издъхне. И рече им с треперлив глас: «Не знам, не знам кому да ви оставя, малки братя!. . . Оставям ви на Великото у вас: нека възрасте — и нека пази от съблазън душите ви! Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Моисея. . . Защото — който види своя Бог, умира! . . .Той каза ми преди години: Снеми, безумче, своите сандали: свещена е земята, дето ще преминеш! — И ето — бос дойдох през пламъци при вас! Години в мрак ожидах огнени преображения в полите на Тавор: — и доживях до сетното преображение; плътта ще изгори, а тленното ще стане — дух. . . .И нека аз умра навръх на Планината — там, дето в трепет чувах Божиите стъпки! В Града на Палмите ме занесете, братя мои — аз искам Обещаната Земя да видя! . . .Прощавайте — настъпва моят час!. . . Прощавайте — — настъпва моята дълга — дълга Вечер! — —» И когато свърши словото към избраните, Моисей им посочи пътя към Ханаан, а сам се върна на Планината. И щом възлезе на върха, разтръбиха ангели дохождането на жреца — и мълнии обсипаха пътя му. И мина Моисей по път от пламъци. — — И, застанал на върха, видя Моисей Ханаан - всичкото величие и гиздост на Ханаан. И съжали избраните, които отиваха там: «Тежко им, ако се не върнат, преди да влезат! — — » И като каза това, обърна се към Слънцето, сърцето му почна да студенее — и той умря.
  14. Вяра Бранкова – два пъти седмично – вторник и четвъртък от 12:30 до 13:30 ч. Начало на курса: 27 октомври 2011 г. от 12:30 ч. Място на курса: Стадион „Васил Левски“, зала 4 Предварително записване: тел.: 0885 530 795 / 02/826 37 34 E-mail: vnbrankova@gmail.com
  15. Във вторник, 20.09.2011 от 20.00 до 22.3о ч., германско време, ще се предава наживо по Deutschland Radio дебютът на Йордан Камджалов с Германския симфоничен оркестър - Берлин, от залата на Берлинската филхармония - един от най-престижните оркестри в международен план. В паузата ще има интервю с Йордан Камджалов (на немски) и двамата солисти - извънредно интересни млади изпълнители, със световна кариера и лауреати на наг-големите международни конкурси. http://www.dradio.de...debuet/1555196/ Програма: Esa-Pekka Salonen: Helix für Orchester (2005) Jean Sibelius: Konzert für Violine und Orchester d-Moll op. 47 (1905) Alexander Skrjabin: Konzert für Klavier und Orchester fis-Moll op. 20 (1896-97) Igor Strawinsky: Der Feuervogel
  16. Макро и микрокосмосът в движенията на Паневритмията (преживяване на радостта от движението) Курс по Паневритмия с Д-р Светла Балтова От 3 октомври - всеки понеделник от 19 до 20:30 в Йога студио Ананда, Пловдив, ул.” Леонардо да Винчи” 16 Задължително събуване или преобуване с гимнастически пантофки преди влизане в залата.
  17. Любезни приятели, Организираме бригада на Бялата къща (ул. "Ген. Щерю Атанасов 6") през следните дни: - неделя (18 септември) от 9.00 ч.; - събота и неделя (1 и 2 октомври): от 9.00 ч. - всеки делничен ден след 10.30 ч. Заповядайте в братския център (ул. "Ген. Щерю Атанасов 2") за повече информация или позвънете на тел.: 0897847643 - Вяра Стефанова. Можете и да ни пишете на e-mail: office@beinsadouno.org Ще преподреждаме стаите, фоаето, ще почистваме на двора и вътре в помещенията, и др. Заповядайте! С общи усилия ще успеем!
  18. Драги приятели, Във връзка с изучаването на Паневритмията в градове, където няма преподаватели, има възможност да бъдат организирани курсове при следните условия: - да има група от минимум 5 човека; - да бъде 2 или 3 пъти по 7 дни или съботно-неделни курсове; - да се поемат разходите по пътните и нощувката на преподавателя. За повече подробности: Светла Балтовае-mail: svetlabaltova@abv.bg / 0897 847 654 Вяра Бранкова e-mail: vnbrankova@gmail.com / тел.: 0885 530 795
  19. Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози. Скъпоценните камъни и златото са били предмет на човешкото внимание още от най-дълбока древност. Поради своето изящество, рядкост и приписвани им качества, носещи здраве и щастие на своите притежатели, те са били усърдно търсени и скъпо ценени от хората, най-вече от тези, в които гори жаждата да покажат своето материално превъзходство пред другите. Тяхното търсене и намиране е дало повод за много авантюристични подвизи на хора смели и здрави, свободни от връзките, с които родното място ги задържа. Те тръгват по света да търсят тези скъпоценности, тласкани най-често от преувеличени и добре скроени разкази. Южна Африка, този далечен свят за хората от севера, е една от областите, които най-много е привличала смелите авантюристи, още повече, че наистина там са били открити и най-големите на земята находища на диаманти. В своето скитане, тези търсачи попаднали и на нещо необикновено и смайващо, напълно неестествено за този район. Намират изоставени величествени постройки, изградени изцяло от камък. За тях никой от хората наоколо нищо не знаел. Околните народи, които живеели в тръстикови колиби, не строяли и нямали представа как могат да се построят такива големи сгради. Наричали ги само Зимбабве, което ще рече „камен дом” и нищо повече. През 1763 година Амстердам – център на търговията със скъпоценни камъни по това време, е градът, в който са живели и работили най-добрите майстори на тяхната обработка. Там е била публикувана карта от такива смелчаци и навярно сравнително интелигентни хора, на която с поразителна точност бил очертан района на тези каменни постройки. Тази карта останала съвсем незабелязана и не направила никакво впечатление. Кой тогава я е направил и как - никой не разбрал. За нея съвсем случайно се заговорило след повече от сто години. В 1872 година, немският геолог Маух посетил този район, намиращ се в Южна Родезия, и видял с изумление постройките. Видният учен разбрал, че те са създадени от високо цивилизовани хора или най-малко техният ръководител е бил такъв. Най-силно впечатление на Маух направили две големи сгради, едната от които се издигала на един хълм с височина не по-малко от сто метра. Тя външно приличала на някакъв замък. Стените, изградени от камък, не били споени с никакъв разтвор. Тази постройка със своите форми била в пълна хармония с очертанията на околните скали, като да е сред своите по-примитивни братя. Съседното здание, не по-малко величествено от това на възвишението, имало кръгла форма. Изчисленията показали, че около сто милиона килограма камъни са минали през ръцете на хората, които са строили на високия хълм. Заедно с този голям геолог бил и един млад, скромен негов помощник, присъединил се към Маух в Африка. Когато пристигнали при постройките, този буден и интелигентен младеж бил не по-малко изненадан и учуден от гледката. Той дълго обикалял построенията, наблюдавал ги и без да дава ход на чувствата си, мислел за тези, които са ги съградили и за целта, с която са ги направили. Денят превалил към своя край, дошъл и вечерният здрач, а след него и нощта. На изток се показал и кръглият диск на Луната. Младият човек, когото наричали Силан, все още обикалял и мислел върху това, което видял. Бавно и дълбоко, нещо се разразило в него, започнали да се нижат като на лента чудни образи и събития. Увлечен в картините, той приседнал до близкия храст и гледал как всичко се променяло бързо – все едно се вдигали завеси. Сградите се преобразили, обагрени с чудни багри и разни орнаменти, станали необикновено красиви. Цветя, декоративни храсти, ароматни акации и плодни дръвчета изпълнили в чудна хармония целия терен. Постройки се оживили с хора, които разисквали нещо помежду си. Изведнъж пред него застанала чудно красива жена – богиня, изваяна от бронз. Тя му се усмихнала и казала: „Силан, това което искаш да знаеш сега, ти си го преживял и си взел участие в него. И всички събития и случки не само от тогава, но и от всички времена се пазят в една съкровищница, каквато всеки човек има. Ето, от нея тук ще ти покажа онова, за което ти тъй много жадуваше да знаеш днес. Ти си много добър. Господ те обича и каквото пожелаеш, ще ти се даде. Погледни ме внимателно. Аз съм Савина – твоята господарка, от живота ти в онова време, на която ти тъй предано служеше тогава. Савина – царицата на тази земя. Земя, която днес прилича на пустиня, а през моето царуване беше райска градина. Стана пустиня, защото един велик син на Бога, който живееше тук в изпълнение на една свещена задача, беше принуден да напусне страната, преследван като звяр. Тук течаха потоци и реки с бистра чиста вода, а сега от тях са останали само сухите им корита. От тези потоци и реки моите хора промиваха злато и вадеха скъпоценни камъни, с които бяха богато украсени постройките, някога пълни с живот и светлина, а сега безмълвни и запустели. А там, по-далеч, наоколо бяха чудни девствени гори, в които имаше тъй много слонове. Когато те остаряваха и наближаваше края на живота им, се придвижваха към една непристъпна долина, където прекарваха последните си дни. Оттама ние взимахме костите им, за да ги използваме за нашите нужди и украса. Бях владетелка на тази красива и богата страна, където живееха щастливи и послушни хора. Но спокойствие на тази земя няма. Чух от моите пратеници, които изпращах по света, за да ми донасят за всичко, което става извън пределите на моето царство, за държавата на юдейския народ, за нейната уредба, за големите строежи, които се правят там и за голямата мъдрост на нейния цар Соломон. Пожелах и реших да го посетя. Ти беше дошъл преди това от някаква далечна страна и моите хора те бяха взели на работа в парка. Но като те видях тъй послушен, безкористен и изпълнителен, приех те в двореца си като мой най-доверен слуга. Ето те, виждаш ли се?” Силан се взрял по-внимателно и видял пред себе си човек, който му се сторил тъй близък и любящ, че бързо се доближи и сля с него. Керванът от слонове беше готов. Силан енергично и старателно разпореждаше товаренето им с даровете, които ще се поднесат на юдейския цар, а също така и всичко необходимо за царицата и нейните спътници. Опитни водачи яздеха напред, а Савина в разкошна кабинка, сложена на гърба на един млад и силен слон, след тях. На врата му яздеше Силан. Когато стигнаха брега на морето, съветниците, с които царицата пътуваше и самият Силан, й казаха, че оттатък водата е пустиня и със слоновете нито може да се продължи, нито може да се стигне до Ерусалим, престолният град на юдейския цар Соломон. За това пътуването ще продължи с камили. Керванът със слонове беше върнат обратно, а скъпоценните дарове и хората бяха натоварени на кораби, които преди това бяха поръчани и направени. Царството на Савина опираше на Червено море, където тя имаше голямо, богато и добре уредено пристанище – Адулиса. Там вещи майстори строяха кораби, които – белязани с нейната емблема – и управлявани от опитни финикийски мореплаватели, кръстосваха топлите води на Червено море, както и по-далечните води, като разнасяха богатствата, що природата е дарила земята и хората, жадни да видят широкия свят. Начело на корабната флотилия плаваше разкошно обзаведен кораб, специално направен за случая, в който се настани Савина. Чудно обаяние носеше тя в себе си. И в средата на най-суровите, своенравни хора, каквито бяха въобще моряците по онова време, тя събуждаше в тях покорство, смирение и любов, беше за тях някакво неземно същество. Тачеха я като богиня. Дни и нощи подред плаваха по тихите води на Червено море, докато стигнаха бреговете на Синайския полуостров и влязоха в залива Ецион Гебер, наречен по-късно Акаба. Излязла на палубата, облечена в чудни одежди, Савина се разхождаше по нея, загледана на север, където се простираха земите на Юдея. Стигнаха до дъното на залива. Корабите спряха там, където имаше пристанище. Разтовариха богатите дарове и ги натовариха на камили, които беше купил и докарал изпратеният преди това, преданият Силан. За царицата беше избрана една бяла силна, крепка и умна камила, с която тръгна напред и поведе царствения керван. Тя беше наредила вече няколко пратеници да отидат напред и известят на юдейския цар в Ерусалим за нейното пристигане. Соломон беше чувал за Савина, владетелката на земята Офир, някаква дива, но богата африканска земя, там някъде зад Червеното море, и с интерес, не особено голям, зачака да посрещне нейната владетелка – дебелоуста, нескопосано облечена, черна и боса. Така си я представяше. Керванът на царицата бавно приближаваше в свежото утро на онзи ден, в който слънцето прави своя поврат и тръгва на север. Соломон прикова очи към плавно пристъпващата бяла камила, гледаше и не можеше да повярва. Видение ли е това или що? Богиня ли язди камилата или човек? Толкова красива жена той не беше виждал. И когато керванът спря пред него и бялата камила послушно приклекна, Савина скочи от гърба й като газела и леко му се поклони за поздрав. Тогава едва той разбра, че това е човек с плът и кръв, но с вид на богиня. Мъдрият, великият, славният и силен Соломон, господарят на света, както той си мислеше, затрепери, скова се, изгуби ума си и в отговор на поздрава зафъфли нещо като ученик, който не знае урока си. Погледна я, погледна и себе си, смятайки се дотогава за едно изключително съвършено творение на Йехова. Сега със своята нисичка, доста тлъстичка фигура, мургава кожа, добре оформена глава, широко, но не много високо чело, дебели вежди, леко изгърбен нос, сочни устни, добре развити челюсти и заострена брадичка и с лъскавото си, добре намазано с разни масла лице, за да бъде всякога с мека кожа, той приличаше пред нея на кюфте, току-що извадено от тигана с масло. Мисълта му се прикова към Савина и повече не можеше да мисли за друго. Един ден, когато бяха привършили официалните разговори и разходки из големите строежи, които бяха направени в Ерусалим, Соломон изведе царицата на най-високата площадка, която имаше неговият храм, най-големият му строеж. Искаше да й покаже общия изглед на града и най-вече, трите изкуствени езера, които се виждаха в далечината. Тези езера събираха водите от потоците и рекичките на околните възвишения и с канали от тях се докарваше чиста обилна вода, с която се оросяваше не само богато подредения му парк, но се снабдяваше с вода и Ерусалим, Витлеем и Херодиум. Соломон с опиянение обясняваше и разказваше за това чудо на своята дейност и техниката, приложена за нейното осъществяване. Влюбен до забрава в красивата царица, той не беше на себе си от щастие. В този момент дойде на площадката млад мъж, поклони се приветливо и поздрави царицата. Тя го погледна с изненада, дъхът й се спря в гърлото и почувства, че в нея всичко замря. Прикова очи към него и от прилив на вълнение не можа да каже нищо. В първия миг, като се посъвзе, помисли, че това е оживяла статуя на някое от красивите създания, които тя преди това беше видяла в храма, но когато той й заговори на нейния език, отправяйки приветствия и благопожелания, тя разбра, че това е човек жив – стройна, красива, царствена осанка, оформена глава, бяла кожа, руси, къдрави коси, сини очи с дълбок, пълен с доброта и мъдрост поглед, той просто покоряваше и предразполагаше към най-голямо уважение. Савина остана поразена от чара, който той носеше в себе си. Този поглед, този човек така я погълна, че тя повече не можеше да се интересува от друго. Когато той отмина, тя се обърна към Соломона и го запита кой е този бог, изваян от слонова кост. Соломон се сепна и чувство на ревност и завист дълбоко и болезнено се промъкна в душата му. С израз на досада и пренебрежение, целящо да омаловажи качествата му, той отговори: – Това е Хирам, моят роб, с който се отнасям като мой съветник, наравно с другите, защото има изключителни способности и качества. По негови планове и ръководство е построено всичко, което ти видя – продължи Соломон, обичайки да казва истината изцяло. – Той не само планира и ръководи, но и сам е необикновено сръчен зидар. Служи си еднакво добре както с пергела и линията, когато планира, така и с мистрията и чука, когато строи. Купих го от разбойници – продължи по-нататък царят, в желанието си да угоди на своята възлюблена, която слушаше с внимание и подчертан интерес, цяла пламнала и обърната в слух.– Група крадци отдавна го следили и всячески се старали да го задигнат. В утрото на един чуден ден, когато той бил на един от върховете на планината Джебел Дукан на остров Бахрейн, намиращ се там далеч, в дълбокия залив, който голямото море прави в сушата и дели нашите земи от Индия, той излизал – както ми разправи сам – да пее химни на изгряващото слънце. Те го хванали и виждайки колко царят там го ценял, заради големите му способности като строител, разбрали, че за него могат да вземат много голяма цена. Завели го в една пещера и когато се стъмнило, отишли с него до брега на морето и оттам с кораб – на робското тържище в залива Еумон Гебер, същият залив, от който ти дойде. Там всякога има мои хора, на които съм поръчал щом като докарат нещо ценно, било мъж или красива жена, веднага да ги откупуват. Та моите слуги го видели и след като разпитали за него, веднага го оценили. Но когато чули изключително високата цена, те се изненадали и не посмели да дадат толкова злато, колкото тежал. Те само могли да убедят главатаря им да го доведат в Ерусалим, за да го видя, който разбрал, че само аз, най-богатият засега цар, ще мога да заплатя такава цена. Когато го доведоха и го видях, поговорих с него, разбрах, че трябва да не жаля средствата, за да имам нещо, което с ценностите на земята не може да се измерва. Платих с радост голямата сума. Той е нещо по-друго, не само от всички роби, които имам, но и от всички, които имам около себе си. Притежава не само чудното умение да планира и ръководи всякакви строежи, но също и знания и мъдрост, каквито не съм срещал. Затова го приех и като мой съветник в държавните си дела. От него научих и разбрах много нещо. Има нещо чудно в него. Излиза почти всяка вечер и седи до късно тук, на тази площадка, а много пъти в ранни зори – все гледа небето: звездите, слънцето и луната. И ето, виждаш ли тази плоча - на нея съм намирал изписани непонятни за мене знаци и фигури. Един път, като ми показваше някои от тях, ми каза:– Слушай, след 1000 години тук, в Юдея, ще се роди най-великият син на Бога. Твоят народ, най-вече първенците от храмовете, няма да го познаят, ще го гонят и ще го умъртвят по най-жесток начин. И за тази си постъпка народът ти хилядолетия ще страда. Аз го гледах с изненада и нищо не можех да му кажа, само го попитах откъде знае за това.– Там горе – посочи той звездите – това са необятни Сили, които чертаят и ръководят съдбите, както на всеки човек, така и на народите на земята, пък и на самата земя, която е само една прашинка в този велик Божи мир. Аз идвам от великата школа на Саабей на остров Бахрейн. Там ние изучавахме науки, за които вие нищо не знаете. Савина с жажда слушаше всичко, което се отнасяше за този бог, наречен Хирам, в когото безумно се влюби, още щом го зърна. Поруменяла, с наведена глава, тя не беше вече на себе си. Соломон разбираше това и болка разкъсваше душата му. Той даде знак да се прибират вече към залата, където ги очакваше разкошна трапеза за вечеря. Савина се движеше с отнесена мисъл, без всякакво внимание и на два пъти се препъна, което даде повод на Соломон да я прегърне. Това отчасти притъпи болката, която гореше в него, заседнала на гърлото му. Когато пристигнаха в трапезарията, тя седна пред богато отрупаната маса, но почти нищо не яде, въпреки многобройните и ласкави покани на домакина. Това ново за нея чувство, което беше пламнало към Хирам, гореше в нея с такава сила, каквато тя не познаваше, и не можеше нито да разбере, нито да овладее. Остави се просто да бъде носена от него, без да му се съпротивлява. Чакаше само с нетърпение да свърши вечерята, да се оттегли в покоите си и да остане сама, за да може необезпокоявана, изцяло да се отдаде на този поток. Соломон също набързо приключи с яденето и се прибра замислен, разяждан от ревност и злоба, като в него упорито се промъкваше мисълта за отмъщение към човека, който му отнема любимата. Този негов роб, който тъй неочаквано стана причина да загуби най-желаното неземно щастие, в което искаше да потъне. Савина не можа да заспи от надигналата се в нея буря и дълго се въртя в леглото си. Най-после излезе на терасата и се загледа към балкона над нея, където бяха със Соломон и видя човека, когото обикна от пръв поглед. – А – възкликна тя – та той е там! И без да мисли, бързо се затича по многобройните стъпала, които водеха към него. Когато стигна, той се обърна и тя едва не падна от вълнение. С плахи стъпки се приближи към него и не можа нищо да каже. Мълчаха. – Най-после! – можа тя да промълви. – Разправи ми нещо за себе си и за твоето дело. Той я погледна и каза:– Дойдох тук, при най-мъдрия и богат цар, исках да му предам великата идея на Братята, които разпореждат земята и живота на нея. Хората не трябва да се разкъсват помежду си на отделни народи и държави, да се избиват и погубват помежду си заради илюзорни различия и привидни богатства. Всички сме жители на тази земя, а не на разни държави и сме с равни права и задължения. Всеки трябва да уважава своя ближен и да бъде свободен дотолкова, доколкото със своята свобода няма да пречи на другите. Този храм, който ти виждаш, издигнах като символ на това човешко единство, на това Братство между хората – на единната държава тук, на земята, в която всеки човек да бъде неин равноправен гражданин. Соломон обаче не ме разбра, не можа да се откъсне от дребните чувства, на свое и наше, и ето дойде време да се махна от тук. Ти дойде и с тебе виждам една възможност за осъществяване на великата идея. Соломон сега е страшно разярен. Пред тебе той едва задържа напъна на своята ревност и гняв. Замисля да ме премахне и още тази нощ аз ще трябва да замина. Савина трепна, прегърна го и каза:– Моля те, приеми моята помощ и покровителство. Сега още ще ти пратя един мой много доверен слуга, който ще те отведе на корабите ми, където ти ще бъдеш в безопасност. Малко след полунощ, двама ездачи на камили се отдалечаваха от стените на спящия Ерусалим. Бяха Хирам и верният слуга на Савина - Силан, изпратени от две очи, пълни с нежност и страх за тяхната съдба. Савина се прибра и отново си легна, като можа да мигне едва призори. Соломон също не можа да спи през тази нощ. Потънал в мрачната стая, обмисляше начин как да премахне от очите на Савина завинаги човека, който стана причина за неговото нещастие. Рано призори той реши да изпрати хора, които да хванат Хирам и тайно, незабелязано от никого, да го отведат далеч в едно селище в пустинята. Хората, които беше изпратил с тази задача, не след много се върнаха и доложиха на царя, че не могли да намерят Хирам, въпреки най-старателното им търсене. Някой обаче им казал, че две камили с ездачи през нощта са заминали през пустинята. Соломон разбра. Единият беше Хирам, а другият? Бързо се установи, че другият е верният слуга на царицата – Силан, защото само него нямаше от свитата й. Царят се досети за заговора, но пред Савина не даде вид на своето оскърбление. Държеше се пресилено любезно при утринната си среща с нея, където след закуската тя заяви, че визитата й е приключена и още тази вечер ще трябва да си отпътува. Царят като чу това, от нервна възбуда така силно захапа пръста си, че кръв потече от него. Стана и веднага нареди на своите хора да догонят беглеца. Ясно беше, че той ще потърси убежище в корабите на Савина. Хирам добре разбираше опасността, която го застрашаваше. Знаеше, че Соломон няма току така да отмине загубата му и оскърблението, което му се причиняваше с това. Той не търсеше пътища през пустинята, а вървеше направо към залива, водейки се нощем по звездите, а денем по слънцето. Пътуваха и през деня, въпреки жаркото слънце. Пратениците на Соломон можаха да тръгнат едва много по-късно и нямаха най-бързите камили, нито умението да намират най-правия път, водейки се по небесните светила. С това изгубиха възможността да догонят двамата. Побеждава онзи, който повече знае и по-добре мисли. Във вечерната хладина, когато Луната плавно се издигаше на хоризонта, един керван начело с бяла камила, на която седеше една богиня, бавно се отдалечаваше от Ерусалим, изпратен от един потънал в ярост и ревност цар. Керванът пътува при тихо и благоприятно време и бързо стигна до залива, където бяха разположени корабите. На пристанището имаше голямо оживление от хора, а самите кораби се пазеха от усърдната стража на царицата, затова пратениците на Соломона, които малко преди да пристигне керванът на царицата бяха дошли, не посмяха да отведат Хирам. Керванът на Савина пристигна, която в нетърпението си да узнае час по-скоро за съдбата на своя любимец, беше наредила почти без почивка да се пътува. Всичко набързо се прибра в корабите. Те вдигнаха котви и се насочиха от опитните финикийци – мореплаватели по най-правия път към Адулиса, главното пристанище на земята Офир, изпратени от шумния глъч на пъстрата тълпа и отчаяните погледи на Соломоновите пратеници. Те видяха само сърдечната среща между двамата на разкошния царски кораб. Пратениците седяха на брега, докато флотата се загуби пред очите им. Със смут и угризение от неуспеха на възложената им задача, те поеха обратния път. Соломон ги чакаше и когато те влязоха мълчаливи и с наведени глави, той разбра за неуспеха. Яростта му нямаше край. Амбициозен и честолюбив, той не понасяше провал. Дни и нощи подред обмисляше планове за отмъщение и възстановяване на поруганата си чест. Реши да търси Хирам с цената на всичко. В правото си на негов господар, той можеше да го изиска от Савина. Мина дълго време на обмисляне и подготовка, така че да не оскърби жената, която тъй много обича, а същевременно да прибере и своя роб. Той искаше да отиде там, в нейното царство, не като завоевател, а с правото да върне визитата и да опита безшумно да премахне своя съперник. Когато Хирам и Савина пристигнаха в престолния град, Хирам остана възхитен от разположението му и най-вече от хълма, който се издигаше в единия му край, покрит с гора от ароматни акации, дъхът на които той много обичаше. Погледна Савина, която тихичко се беше приближила до него и споделяше възторга му, и каза:– Тук, на този хълм, ще построим голяма и разкошно обзаведена сграда, където ще бъде школата, в която ще се учат жадните за знания, мъдрост и с копнеж за единство на човешкия род хора, а по-настрана – дворците и жилищата за учениците. Народът обичаше своята царица. Обикна и великия Хирам, който отдаде всичките си сили в изпълнение на поставената задача. Сградите бързо бяха построени и се изпълниха с хора, готови да приемат новите идеи. Но Князът на този свят не дремеше. Малко време Хирам можа да предава великите идеи на младите хора – малко време там беше рай на земята. Всичко вървеше идеално, Савина се радваше и беше безкрайно щастлива, че е станала домакиня на едно велико дело и е приютила такъв велик човек. А младите хора с усърдие и радост усвояваха знанието и мъдростта, която Хирам им даваше.Но приятното и щастливо оживление, което имаше, бързо се помрачи. Вестоносци от пристанищния град Адулиса донесоха тревожната новина, че Соломон пристига, за да вземе своя роб. Савина и Хирам видяха опасността, която беше надвиснала над тях – да бъдат разделени завинаги и решиха, че няма друг изход, освен да напуснат този земен рай и школата. Побягнаха някъде дълбоко в девствените лесове. Народът ги обичаше, разбра мъката и опасността, която ги заплашваше и тръгна след тях. Учениците от школата се пръснаха по широкия свят, носейки идеите на своя Учител Хирам за общност и единство между хората – един народ на земята и една държава. Те основаха общества – тихи и безшумни, които по-късно нарекоха Масони. Соломон дойде с голяма свита, но намери столицата на Савина празна. Не намери нито своята любимка, нито Хирама. Огорчен и наскърбен, прекара в безмълвния град няколко дни, като с мъка поглеждаше големите строежи, които Хирам беше направил. Той мислеше и разбра, че човешкото величие не седи във външния блясък, общественото му положение и титлата, която носи, но във вътрешните способности и качества, които човек е изработил и има в себе си – ценности, които най-често са скрити в много скромни на вид човешки форми. Хората на Соломон не останаха така тихи, опечалени и потънали във философски разсъждения като своя цар. Те разтършуваха двореца и от подземията измъкнаха 400 таланта злато, което в наши мерки прави 15 тона. Злато, поднесено като дар от народа към неговата царица. Соломон го видя и това внесе ведрина в мрачното му състояние, защото разбра, че с него ще закрепи разклатеното вече от шумния му живот финансово положение. Натовариха златото, на което всички се радваха. Само той – великият, мъдрият – яхнал силна здрава камила, разбираше колко е нищожен, каква суета на суетите е всичко без любовта на Савина и мъдростта на Хирама ... От този рай на земята останаха до сега само външното, незначителното – формата, каменните постройки, които народът по-късно нарече Зимбабве, а великите, вечно живите идеи на Хирам бавно, но сигурно завладяват умовете на събудените за светлината хора.– Силан, Силан – крещеше някой. – Прибирай се! Отдавна е време за вечеря и спане. Силан трепна, отвори очи. Луната грееше високо на хоризонта и с лъчите си правеше обстановката вълшебна. В първия момент Силан не можеше да разбере къде е, но бързо се съвзе, гледайки пред себе си безмълвните и запустели каменни постройки – Зимбабве. Стана и се запъти към лагера на геолога, мислейки до късно през нощта за това, което беше видял и преживял в това кратко време, приседнал до храста. Сън ли беше или що? Тази мисъл го вълнуваше през цялото време, без да може да й отговори.
  20. Репортаж на Нова телевизия за Бялото Братство и ЛДШ в Рила, излъчен на 28.08.2011 г. <object width="640" height="512"><param name="movie" value="http://flvplayer.viastream.viasat.tv/flvplayer/play/swf/player.swf?affiliate=1bg&country=bg&id=252477&playerVersion=embed"></param><param'>http://flvplayer.viastream.viasat.tv/flvplayer/play/swf/player.swf?affiliate=1bg&country=bg&id=252477&playerVersion=embed"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://flvplayer.viastream.viasat.tv/flvplayer/play/swf/player.swf?affiliate=1bg&country=bg&id=252477&playerVersion=embed" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="640" height="512"></embed></object> Филмът може да гледате тук.
  21. За втори път в България ще свири френският пианист Дидие Ракийе. Вдъхновен от българската природа и народ, забележителният френският пианист сам финансира второто си посещенив в България. Партньори по осъществяването на музикалния проект на Дидие Ракийе в България отново са "Зелени Балкани" и Асоциация "Франция-Рила". Концертът ще се състои в София от 20 ч. на 31 август, 2011 г., Национален Музей "Земята и Хората" ВХОД СВОБОДЕН За контакт: Нели Арабаджева - Зелени Балкани narabadzhieva@greenbalkans.org, тел.: 0884257711
  22. Еххх, благодаря на всички за прекрасните поздрави, супер сте!
  23. ПОКАНА за Първи Международен Рила – Пленер СЛАВЯНИ – ДЕЦА НА БОГА 11 -18 Август 2011г. До всички братя и сестри, които рисуват, пеят, свирят и пишат Тема : Мисията на Славянството Инициативата има за цел да се насърчи творческия импулс и да се повдигне братското съзнание в творците от Новата Епоха. Седемте езера в Рила планина са древен център за духовна работа. Всяка година през месец Август се провежда събор на Бялото Братство. Материали: Молим приятелите да си носят художествени материали! При възможност могат да носят и за такива братя и сестри, които не са били информирани навреме, но биха се включили. Идеи за развитие: Беседване по темите: Мисията на Славянството; Богомилството; Добродетелите; Изкуството – аспекти на еволюцията през Епохата на Водолея; Предвижда се обмен между дейците от всички сфери на изкуството, също тяхната съвместна и едновременна проява (например: рисуване по време на концерт); Приветстваме творците на нови песни и нова поезия да се присъединят и да ги представят! Отворени сме за организационна помощ и всякаква положителна подкрепа! За реализиране на проекта се предлага на всички братя и сестри, които искат и могат да помогнат, да окажат финансова помощ. Благодарение на тяхното активно участие те ще придобият картина от самия Пленер. Стойността на една картина е в рамките на 100 – 150 лв. Не се изключва безвъзмездната помощ. Стремежът е в бюджетно отношение да се осигурят художествени материали и храна. Проектът търси сътрудници: Каним да сътрудничат братя и сестри с добри познания по темите : Славянството, Братството, Добродетелите и Изкуството и техния окултен смисъл във връзка с учението на Учителя. Също така би се допълнила творческата палитра с участието на музиканти и поети. За контакти: Катя Христова Моб.тел.: 0879 38 10 77; 0883 348 729 nimfidora@abv.bg nimfidora.carbonmade.com
  24. Здравейте, приятели! Поредният семинар за преподаватели по Паневритмия ще се проведе отново в Арбанаси на 9 и 10 юли. П Р О Г Р А М А 9 юли, събота Посрещане на изгрева и Паневритмия (за пристигналите в петък); 9,00 – Откриване 9,30 – Философия на Паневритмията. Разглеждане на увода към „Слънчеви лъчи” и от „Акордиране на човешката душа”, т. 2, от раздел „За музиката и другите изкуства” : от 39 до 72 стр. Детайлно разглеждане на текста с описание на движенията на „Слънчеви лъчи”; 11,00 – Усъвършенстване на движенията на „Слънчеви лъчи” с Николай Конакчиев. 13,30 – Братски обяд и почивка; 15,30 – Музикално занимание с Ясен Даскалов (и Иоанна Стратева); 17,30 – Психологически аспекти при обучението по Паневритмия – Светла Балтова; 19,00 – вечеря 10 юли, неделя Посрещане на изгрева и Паневритмия; Закуска; 8,00 – Открити уроци по Паневритмия; 12,30 – Обсъждане и организационни въпроси във връзка със семинара на Рила; 13,30 – Братски обяд. За повече информация: 0897847654 – Светла Балтова
  25. Програма 25.06.2011 г. 10.00 ч. – Паневритмия 12.00 ч. Братски обяд (на поляната в кръг – при хубаво време и в хижата – при дъжд) 14.00 ч. Беседа пред хижата 15.00 ч. – "91 псалом – размишления" – лектор Г. Стойчев 20.00 ч. Поетично музикална вечер край лагерния огън 26.06.2011 г. Сутринта – изгрев и наряд 8.00 ч. Паневритмия Хижа "Теменуга" се намира на около 5 км източно от връх "Шипка" – резервирана е за събора, по желание може и с палатки. Нощувката в хижата е 7 лв. За справки: 0886593452 и 0897099133 – Таня Ирикиева
×
×
  • Create New...