Донка

Ще си позволя да се намеся в горния разговор предимно от позиция на филолог. - преводачът на текст не може да носи отговорност за произхода и автентичността на текста, а само за своя личен избор да го преведе и за качеството (адекватността) на превода спрямо оригинала на езика, от който е превеждал. В случая иваил превежда от превод, т.е. той не носи отговорността за това доколко точно е преведен на английски език оригиналът (той се разбира от самосебе си, че не е на езика, от който е превеждал иваил) - при превод на подобни текстове преводачът винаги оставя своя "подпис", т.е. личната интерпретация на някои фрази и дори цели пасажи. Това не означава, че той нарушава оригинала, но подписвайки се под превода, той потвърждава пред читателите, че им предстои да четат неговия превод, т.е. неговото лично разбиране за смисъла и посланието на текста. Ще се опитам през почивните си дни да прочета максимална част от превода, сравнявайки я с преводите на евангелията, които в момента са налични на български език. Но при всички случаи подобен доброволен преводачески труд заслужава благодарност дори и само поради факта, че хората, които не владеят английски език в достатъчна степен да прочетат тази версия на евангелието в английския и превод, ще имат възможност да видят и преценят сами стойността на документа без да се налага да вярват на нечии чужди, па макар и авторитетни мнения за него. За да станат по-ясни думите ми по-горе, можете да разгледате различните преводи на български език на официалните 4 евангелия. , сравнени с английския вариант на крал Джеймс. Ето превода в православието бг. Има и още преводи на български, които не са показани тук.

Благодарности и поздравления за огромния труд, ivail! Още съм в началото на документа, но много ми се иска да задам няколко въпроса по него: - Сравнявал ли си превеждания от теб текст с останалите евангелия? Какви са приликите и разликите - най-общо? - забелязвал ли си места от текста, които драстично се различават като послание и смисъл от текстовете на евангелията, които в момента се смятат за официални? Може ли да ни дадеш примери. - Има ли места, които смяташ за особено ценни?

Скъпи братя и сестри, отварям тази тема за всички следващи подобни случаи.... Наша сестра, скромен, добър и трудолюбив човек, майка на две малки деца - сътрудник към библиотеката на Портала (уики и секцията с беседи) и към библиотеката Петър Дънов е в беда. От съображения за дискретност ме помолиха да не съобщавам самоличността и. Затова след ден размисъл и молитва ми пристигна идеята да помоля всеки от вас, които по някакъв повод отваряте страници с беседи в двата сайта, при всяко отваряне на беседа да отправяте към Бог своята благодарност и молитва за здраве на нашата сестра и на всички, които са допринесли и допринасят с вдъхновения си труд за да може Словото да достигне до повече хора по всички кътчета на планетата. Убедена съм, че вашите благодарности и молитви ще бъдат чути и отправени към нашата сестра по най-добрия начин. Благодаря ви на всеки от вас от сърце!

Подкрепям напълно Диди. Имам въпрос към cska 123: - Вие вземали ли сте и в момента вземате ли антидепресанти? - Някой от семейството и приятелите ви взема ли антидепресанти и от колко време? - познавате ли хора, които са вземали антидепресанти и после са прекратили вземането им, защото те са им помогнали и те са се излекували? - познавате ли хора, които по някакъв друг начин са си разрешили проблеми, за които се изписват антидепресанти? Благодаря предварително. ПП. Производителите на перални машини имат интерес машините да се износват относително бързо, малко след като им изтече гаранционния срок. Също така имат интерес да разработват нови модели, които перат "все по-добре", за да можем вместо да инвестираме в поправката на старата, да си купим нова. И много даже ги интересува хората да НЕ перат на ръка. Само че аналогията не е точна. Бих сравнила антидепресантите с пакетираните храни, които съдържат добавки и стабилизатори. За нас е най-добре да си ядем прясна храна, плодове, зеленчуци, наскоро откъснати или запазени по естествен начин, прясно приготвен хляб и други продукти, но магазините и особено веригите супермаркети ни заливат с пакетирани храни, пълни с разни добавки и напълно изгубили първоначалните си ценни съставки. Затова пък те имат дълъг срок на годност и изкуствените овкусители имат свойството да ни "зарибяват" - т.е. те ни създават илюзията, че пресните храни са безвкусни. Ние знаем това, но свикнем ли с тях, ги предпочитаме все по-често докато накрая спираме да се храним с пресни продукти и ставаме зависими от супермаркетите и пакетите.

Руски мъдрости 1. Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате 2. Ако ви сърби лявата ръка - това е на пари, ако ви сърби носа - това е на пиячка; ако са и двете - това е на пиячка на аванта 3. Котките си имат поверие - ако негър им пресече пътя... 4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи - причина все пак има. 5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи 6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка 7. Ако искаш да се почувстваш звезда - сядай на елхата! 8. Дошъл си - благодаря, отишъл си си - мноого благодаря... 9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно 10. Поради изчезването на мъжа са възбудени ... двама съседи 11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 - адресът на московската милиция) 12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник". 13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа. 14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте - останаха съвсем малко! 15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима. 16. Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи. 17. Хубаво нещо е "умрелият полицай" - и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно. 18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат. 19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите - значи всичко им е наред. 20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме и били! 21. Да ви помогна ли или да не ви преча? 22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга. 23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка. 24. Причините за неявяване са три - забравяне, запиване или зае*аване. 25. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си. 26. По-страшен от руския танк е пияния му екипаж. 27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад. 28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет. 29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците! 30. Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комър ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи. 31. Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят. 32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално. 33. Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив. 34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той. 35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг. 36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ. 37. Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов. 38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите - идиоти. 39. Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка. 40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате. 41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване на броя на оптимистите. 42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря. 43. Болният отиде на поправителен, но не стигна. 44. Изпратете четири капака от тоалетна чиния и ще получите безплатна ролка тоалетна хартия! 45. Глупаците се женят, а умните се омъжват. 46. Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците. 47. Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас... 48. Зелевият сок - утрешната напитка. 49. Мързелът е подсъзнателна мъдрост.

Вселената проявява мъдростта си в добродетелта. Добродетелта се проявява в разбирането и развитието на човека, който върви по своя път. Те му дават ключа към живота, здравето, радостта и силата. Когато човекът ги отключи, той проявява нежност и благоговение към всяко творение на Вселената.

Плати ми, що ми си длъжен

мъдрост

Законът на подмладяването "Човек, който има вяра, той има един отлично възпитан ум, за да може да направи едно различие в онези неща, които вижда." Възпитан ум! Възпитан да прави различие в нещата, които вижда....

Не знам за вас, но за мен светът през последните осем години, и хората също стават все по-добри, осъзнати. Или може би трябва да уточня, че красотата и любовта около мен и в моя свят стават все повече и по-осезателни, както и красивите и добрите хора и техните постъпки. Не знам на какво се дължи - може би да си избирам такива неща, а да избягвам другите, може би си създавам такъв свят и бягам от "истинския" - то като че ли има истински... Но не усещам никаква стена между моя свят и по-различния от моя (има го и аз знам за съществуването му, макар и да не живея в него). Случвало ми се е и ми се случва от време на време да ми дойде на гости човек оттам - познава се веднага... но след известно време започва да става позитивен, или.... ако не му харесва се прибира в своя негативен свят при семейството си... въобще всичко си е в норма, както си е било и както си е писано да бъде май...

Абсолютно, точни наблюдения. Обаче доколкото разбирам аз, става дума не за домашно възпитание, а за кооперативна детска градина/ясли, в която са събрани група деца от различни семейства. Последното автоматично изключва фактора родителско/домашно възпитание, тъй като са събрани деца от различни семейни двойки. Колкото и да са сходни идеите на тези двойки за семейсното възпитание, те няма как да са съвсем еднакви във всичко. Според мен става дума за два различни процеса на социализация - този в семейството се допълва от социализацията в група със сходни на семейството (но различни) условия на общуване. Все пак и аз подкрепям молбата за повече подробна информация за опита на кооперативите, желателно лично от родители.

Родителите обикновено си имат някакви свои занимания и прехрана, а и не са много тези, които умеят да се занимават с детски групи. Има някаква надежда в специални курсове и литература пособия, ресурси, подготвени от опитни хора. Мога и сега да предложа нещо подобно на родители за английски език - ограмотителен период (1-2 клас) И все пак педагозите и психолозите - професионалисти са незаменими. Мисля, че всеки родителски кооператив трябва принципно да слага в основата си един (поне) професионалист, който ще координира и насочва работата и ще играе основна и решаваща роля. Така и родителите ще са спокойни. Разбира се, родителите ще избират сами професионалния си помощник.

Здравей Юля Покрай едно родово проучване, благодарение на което установих, че не съм второ, а четвърто поколение даскал, прочетох доста литература - основно спомени - на прочути в нашата история просветители отпреди Освобождението. Тогава е нямало българска държава, а турската империя не се е занимавала с просветното дело на раята, много ясно. Учила съм история на образованието в университета, но не предполагах с колко вълнение и искрено изумление сега, с над 30 г. стаж ще чета първите буквари и учебници, с които е проходило българското светско образование. Искрено препоръчвам спомените на Илия Блъсков, например. Човек се докосва до възторга и разочарованието, идеализма на първите даскали и техните ежедневни усилия, но и откровено признание за случайните хора в даскалската професия. След Освобождението даскалите с радост и надежди са посрещнали грижата, която е полагало новото национално управление за просветата. Надявали са се, че държавните единни изисквания ще прекъснат порочни практики на влияние на общините върху училищната работа. И отново разочарование, защото заедно с единните изисквания и подготовката на учители за новите школа, родителите били съвсем изолирани и сега пък оставили всичко на държавата и на министерските чиновници. Последствията не закъснели. Въобщя, интересна история имаме, особено, ако човек се опита да усети не просто списъка от събития, но мислите, трепетите, радостите на хората зад сухите факти... Покрай написаното по-горе ми излезе още един въпрос, свързан с родителските образователни кооперативи: - Работата в такива условия коренно се различава от фронталната работа в условията на масовото държавно училище. Би било разумно да има специална подготовка на педагозите, които ще работят с децата. За любителите на архивни ценности - Илия Блъсков - 1907 г.

Господнята молитва Формула: Аз съм човек, служител на Доброто. Аз съм частица от Великото Божествено Съзнание. Аз съм крепък като диаманта и светъл като Слънцето. Аз раста и ще раста, за да видя Лицето на Бога. (три пъти) Блага дума на устата Беседа: Брат ти си дойде Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца. (три пъти) Благост Добрата молитва

Здравейте Ники, Благодаря за ценната тема! Първо - подкрепям напълно родителските кооперативи като идея и се радвам на всеки опит за реализация. Нещо повече - смятам, че образованието по принцип би следвало да бъде на основата на родителските кооперативи - както всъщност е възникнало във възрожденска България. В условията на обществото и семейните традиции и ценности в България и света в началото на 21 век все още има доста съществени подробности, които подлежат на уточняване и експериментиране. - Колко семейства ще бъдат достатъчни, за да могат да си позволят педагогически персонал и в какво точно ще се изразява работата на педагозите? - Ще могат ли да се справят с детските групи и техните изисквания родители, които нямат педагогическа подготовка или поне способности? Как би се отразило на развитието на децата влиянието на родители с меко казано неадекватни или екстремни разбирания? - Как ще се съчетае участието в отглеждането на децата с личните ангажименти и работното време на родителите? Ще се радвам, ако се намери споделен вече опит.

Моята човешка работа тук на земята е да не върша и да не бъда нещо, което моето сърце и моят ум не усещат като добро. Имаше време - примирявах се с човешкото си желание да бъда приета за нормална и добра, за "своя", примирявах се със страха да не ме отлъчат от стадото и се опитвах да се напасвам към неговите стандарти за "добро", които не винаги бяха мои и в които се чувствах като в трънак. После се примирих с отлъчването, но спрях да търпя тръните в името на приемането. Просто от двете злини избрах по-малката. И се оказа, че това не било никаква злина, защото се намерих с други такива отлъчени като мен - приятели и сродни сърца и умове. Та това за мен означава непримиримостта и нетърпимостта към злото. Колкото до това какво правят другите и дали е добро или зло - пращам случая към по-висшите йерархии и си гледам моят човешка работа, която никак не е малко.

Благодаря ви за ценните разсъждения, приятели! Докато четях, в паметта ми изплува едно доста далечно за мен време (а като че ли е било вчера), когато в моите професионални среди се ширеше мотото "за колкото ми плащат, толкова ще работя". Тогава заплатите бяха далеч по-ниски, а и се случваше месеци наред да вземаме само аванси. Но не бяхме само ние така. Какво означава един учител да следва това мото? Ами пропилява си часовете с децата по негов личен различен начин и после не е особено взискателен в изпитването, втората половина на работния ден се занимава с някакво друго препитание, за да може да изхранва семейството си и... така. Аз тогава не можах дори да впиша себе си в тази схема - не можех и още не мога да си представя как ще бъда безразлична към децата, как ще разказваме вицове и ще убиваме времето в учебните часове и как ще си жонглирам с оценки... Моята непримиримост се изразяваше в това, че си продължавах да върша работата си с цялата си душа, цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си воля. В парично изражение получавах същото като тези, които си "почиваха", но сега, след много години, когато тогавашните ми ученици усмихнати водят децата си при мен, разбирам какво всъщност съм инвестирала тогава. Така че съм съгласна с писалите, че непримиримостта преди всичко означава да запазим себе си и да не се поддадем на инерция, мода или каквото и да е подобно, само защото "другите правят така". А добрият пример винаги е заразителен. На някои колеги им беше достатъчно, че вече имаше едно изключение, за да станат второто, третото....

Човек да " отреже собствената си ръка" ни съветват, а не да преценя и да реже ръцете на другите... Въздържанието от необмислени постъпки е част от търпението, важна част.

Ами не знам чия е тази мисъл, но аз съм на 53 не мога да кажа, че остарявам, но натам отива работата. Не се и никога няма да се чувствам опора на младите - те са достатъчно силни, умни и способни, но винаги ще съм приятел и ще ги обичам каквото и да се случи. Никога няма да им бъда учител, макар че съм вече 30 години в тази професия - но колкото повече стоя в нея, толкова повече разбирам, че аз се уча от тях, а те може би се учат на нещо от мен, но никой никого не учи - всеки си се учи сам. На децата си бях учителка, стига ми, сега аз се уча от тях - всеки ден. Съперник? Аз не виждам съперници около себе си... Ако някой вижда в мен такъв, проблемът не е мой. За разбиращ съм съгласна - това е всъщност основата на истинската любов.

Здравей Мира Ще ти отговоря кратко, защото нямам време за повече. Синът ми беше на 22 - завършил с отличие компютърен техникум и студент трета година. Тогава имаше възможностите и способностите да си намери работа и да живее съвсем самостоятелно - каквото и направи през следващите месеци. Сега все ми споменава, че съм го "изритала" точно навреме. Иначе той заживя сам и далеч от дома още в 8 клас - и на това е благодарен сега, макар тогава на всички да ни беше много трудно.

Напоследък започнах да осъзнавам, че търпението като че ли включва "спиране на времето" - имам предвид, умът да преодолее линейността на събитията и да спре да отмерва периодите и да ги брои. И също да се отстрани от събитията и да стане безпристрастен наблюдател, който вижда смисъла на промените около себе си, но няма определени очаквания за тях. Търпение означава и умът да смени "кога ще стане" с "когато и ако е писано, ще стане". Обаче търпението няма нищо общо с бездействието - най-трудолюбивите хора всъщност са най-търпеливите...

Много се радвам, Теодора! Може ли да ни разкажеш повече, когато имаш време?

Здравей и добре дошла Мира Докато четях споделеното от теб, си мислех колко силно могат да повлияят върху съзнанието ни ролите, които играем на сцената на живота и особено сценариите, които някой друг е написал за тях, а ние само се опитваме да изиграем по най-добрия начин. Майки, дъщери, свекърви, тъщи, синове... И зад всяка една роля стои душа. И всички сме просто души.... Когато бавно но сигурно започнах да осъзнавам това преди години, сърцето ми се свиваше - та коя ще съм аз, ако не съм майка на моите деца, никоя?! Коя ще бъда, ако не съм съпруга - някоя си самотна жена?! Коя ще бъда ако не съм домакиня - някоя развей-прах бездомница?! Коя ще съм, ако не съм учителката и то добрата - някоя провалила живота си неудачница?! Ето така мислех - в роли и сценарии и това ми беше изборът... Повярвай ми, когато хвърлих сценария и си станах аз - не учителката, не съпругата, не дъщерята, не снахата... просто аз без никаква роля (възможно е), се почувствах лека и щастлива. А какво казаха и как се почувстваха другите? - Е, на някой не им хареса и се опитаха да ме върнат в сериала. Други наблюдаваха изненадани дали не играя някаква друга роля. Трети се радваха, че съм сменила сцената и съм си намерила по-добра роля... Не можех да виня никого, нито да очаквам да ме разберат и приемат веднага, още по-малко да ме последват. Тези, на които не им хареса, че спрях да участвам в техния сценарий постепенно изчезнаха от живота ми. Вторите си останаха край мен и всеки си е такъв какъвто желае да бъде без очаквания един към друг - само си се радваме и си помагаме. Най-близките ми, хората, които се радваха, че излезнах от ролята, се опитаха да ми сложат нов сценарий, но след като усетиха, че няма да игря, спряха да опитват и ме оставиха така да съм щастлива както съм - за тях това беше и е важното. Това е моят личен опит.... Обаче... за да може човек да излезе от сценария, трябва да е сигурен, че не е поставил за своя ценност някаква собственост - материална (пари, жилище, мебели, дрехи, наследство), влияние и власт над някакъв човек или група хора, Единствените ценности на душата са... безусловната любов и свободата...

Честито и от нас, Илиянче!