Донка

Е тогава не можем да сме сигурни, че в човека, когото наблюдаваме и за който се произнасяме, няма развитие - можем само да сме сигурни в това, че ние не забелязваме развитие със своите лични сетива и по своите лични критерии. Така е далеч по-честно да се изразим, нали? И всъщност май точно това е истината. За излюзиите - сигурно и ти познаваш най-малко трицифрено число хора, които биха определили това, в което ние с теб сме сигурни, че е реалност, като пълни илюзии и изкривена психика на сектанти.

Аз пък бих задала въпроса наопаки: А дали изобщо е възможно да няма развитие или то да е спряло? Дори смъртта е вид развитие... Дори след нея има развитие. И се връщаме до дядо Хераклит.

Дианче, подкрепям напълно написаното по-горе за развитието, за новите хоризонти, съгласна съм с теб и много се радвам, когато го забележа. Моята реакция беше на другата част от написаното от теб - това, че има хора, при които не се наблюдава развитие. И съвсем сериозно попитах какво може да ми даде сигурност, че развитието е спряло? Има ли такива критерии? защото за 30 години непрекъсната работа с хора от най-различни възрасти не съм намерила такива - все още, и се отказах да ги търся изобщо след няколко сериозни "изненади", прозвучали като болезнени шамари в ушите на един педагог.

Чета и си мисля, че тази тема е доста точно отражение на отношенията между българите, нашите мисли и чувства - всякакви. А българската култура ще я бъде - ние живеем на древна земя и един ден ще узреем да си уважаваме корените и да се чувстваме отговрни за наследството, което небето ни е дало даром. Ако не го направим доброволно и съзнателно, ще стане зорноволно или с "кът - кът". За държавата ни - те границите са измислени и ще си отпаднат един ден сами. Казвам го като човек, който цял живот прекарва в граничен район.

Едно от важните неща, на които ме е научил живота с цената на доста болка - да не привеждам души и хора под общ знаменател.

Виждам право и реализъм и в позицията на Ивета, и в обратната. Аз лично все повече забелязвам едно "време разделно" - поляризация. на единия полюс работливите и съзнателните, чистоплътните и с добро възпитание, с място за цветя дори на тесните си балкончета и в забързаното си ежедневие, защото носят цветята в душите си. На другата, уви - обратното. Но това май и в Писанието е предсказано и не само там.

Моля Кремчи да ми прости, че си позволих да отделя мнението и тук като начало на нова тема. Смятам я за изключително важна и актуална и благодаря предварително на всички, които ще дадат приноса си за нея.

Дианче, явно не съм достатъчно развита още до степента, която предполагаш, че съм - дори учениците ми продължават да ме изненадват със скрито от мен развитие, а във форума отдавна съм се отказала да следя и отчитам линиите на развитие на потребителите - дори близките ми приятели тук също често ме изненадват с развитие, което не съм дори и предполагала, че протича в тях.

Другите две сходни теми: Кога изпълняваме волята на Бога Какво означава за вас волята Божия Ако авторът предпочита сливане с някоя от тях, моля да ми пише лично съобщение, но не е задължително - темата може да си се развива в своя посока отделно от другите две.

Сега пък на мен ми стана интересно - какви са белезите, че някои хора са "без развитие"? Само това, което са драснали във форума ли или лични преки впечатления? Ако някой не се развива в посока, която ние лично смятаме за развитие, това изключва ли възможността той да се е развил в нещо, което ни убягва от "сензорите, отчитащи развитие у другите"?

През последните два месеца ти е бил изтрито само едно мнение, което се състои от 4 точки - т.е. ти сам си изтрил съдържанието му докато си имал право на редакция. Това показва проверката в кошчето, която направих преди 2 минути. Ако имаш предвид конкретен пост в конкретна тема, който е бил изтрит, моля уточни ги, за да проверя. Изтритите мнения се съхраняват много дълго време и винаги могат да се проверят и възстановят от глобален модератор или админ. Ако беше под модераторско наблюдение този пост щеше да го видиш едва след като модератор го прочете и одобри - т.е. твоят браузер щеше да зареди темата без твоя пост, но ние го виждаме маркиран в жълто. В момента потребителите под наблюдение са по-малко от пръстите на едната ръка и всеки от тях знае защо - наблюдението им помага да не попадат в категорията изключени.

Произшествията са резултат от невнимателно шофиране и несъобразена скорост. Понякога и на наличие на промили в ума. Или на пресичане извън пешеходна пътека и на червен светофар.

Не приемам забележките относно братството. Доколкото имам опит имаме всичко за всеки - молитвени вечери, курсове по паневритмия, курсове по пеене, братски събори с различна степен на полеви условия, концерти, събрания, празници на братски групи, лекции от най-разнообразен характер, срещи просто. В това отношение бих казала дори, че нашият "репертоар" далеч надхвърля рамките, в които се организират платените семинари, в които някой учи другите как да живеят. В нашите събирания по-скоро всеки се учи сам както и където той прецени за себе си, че е най-полезно.

Данък обществено мнение прилича на данък недвижим имот. Ако искаш да ти признаят някаква територия и сграда за твоя собственост, трябва да си плащаш на тези, които ти дават признанието. Ако искам да притежавам определено желано от мен място в някаква общност, определена и желана от мен. Ако искам да притежавам някакво определено от мен отношение към мен на определените от мен хора, ще се наложи да им плащам. Аз от известно време насам не плащам на никого. Моето място Бог си го е определил - като си го знам - на него само си плащам. Неговата валута е Любов и благодарност към всички за всичко. Отношението на Бог към мен ми е ясно вече и няма нужда да плащам за него - само внимавам да го забелязвам навсякъде и във всичко.

Не споделям мераците да подражаваме на индийските курсове. най-малкото защото един ден интелигентните и сензитивни творчески личности като Ина, ще видят в Учението това, което тя е видяла в онзи семинар. А Учението, което споделяме тук е не просто повече, то е качествено различно. Може и да прозвуча ригидно и не знам още как, но личното ми мнение е, че Учението на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно (или обратно) е свято място, до което човек сам трябва да намери Пътя си в своя си собствен личен свят. Всяка поредна братска среща за пореден път ме е убеждавала, че истинското Учение всъщност се проявява в контакта между всяка душа. Нищо лошо няма в масовите събирания - нека не бъда разбирана погрешно. Но и там истинската връзка е отново между всяка от душите. Както е тук - в Портала. Както беше на срещата в Трещеник. Ние бяхме заедно, но всъщност аз бях насаме с всеки от хората - души, дошли там. И това ми беше Големият урок, който си съхраних от там и за който съм благодарна на всички, които бяха и които не успяха. Учението не живее в групата - то само проявява външни белези там. А живее и се въплътява по уникален начин във всяка отделна душа, докоснала се вече или още вървяща по пътя си към него.

1. Апокалипсис произлиза от Αποκάλυψις - „разкриване“, „смъкване на завеса“, „откровение". Защо под него разбираме предупреждение за бедствия? - Защото все на някой му се разкрива при смъкването на завесата на лъжливите ценности какви ще бъдат последствията от неразумната човешка воля. Не че не знаем за гравитацията и не че не сме си трошили костите, но все скачаме от високото със самочувствието, че този път ще ни се размине тупването на земята. После плачем и обявяваме строшените кокали за Божия зла воля. Ако откровено кажеш на човека, който за опит се кани да скочи от високо какво ще му се случи там долу, и той въпреки това скочи, значи болката от удара му е нужна като безценно лекарство. И аз съм гълтала такова. Горчиво като отрова, но те променя завинаги. Войните в началото на 20 век създадоха света какъвто го познаваме днес. Ако не бяха те и поуките от тях, можеше вече да ни няма на тази планета. "В разговорния език, поради съдържанието на най-известния апокалипсис в Библията — този на Йоан, думата се използва като синоним на „свършека на света“." - Да, за да поникне новото жито, старото трябва да се ожъне и изоре нивата. Няма друг начин.

1. Жените, които обичат себе си и се наслаждават на женствеността си не пишат във форуми, в които пишат недоволни жени. Обратното наблюдаваме в момента, но си остава единичен случай. Ние - жените, които уважаваме и обичаме еднакво и себе си - съществата от Венера, и нашите братчета от Марс, обикновено се усещаме и се събираме във форум като този. 2. Аз съм износила и родила и отгледала две деца - вече мъж и жена. Износването и раждането и отглеждането не е лесно, но това са най-щастливите и красивите моменти в женския живот. Ако една жена се страхува от тях, по-добре е да не влиза в тази игра - в този живот явно и е дадена задача да износи, роди и отгледа самата себе си. 3. Оргазмите не зависят от възрастта, а както сполучливо се изразиха някои колеги от темата - от това, което се намира между ушите. Не познавам завистта като усещане. Тя се ражда там, където онова между ушите още има да зрее...

Нормално е за депресивно състояние. Не е нормално за здрав човек. Какво означава "любовта не е за него, не я е заслужил, не е дозрял"? Тя любовта е навсякъде в нас и около нас и то постоянно. Обаче дали човекът я "отчита" като любов? Или високомерно поставя някаква мярка - това е любов - това не е. Аз искам ето такава "истинска" любов, обаче не ми се дава! Защо? И започват обяснения, обвинения, самосъжаления, чумерене... Колко е тъмно - казва човекът, обаче в същоо време не признава, че сам е затворил кепенците, защото не иска точно това слънце и точно тази светлина, която е навън в света му. Иска някаква друга - която той си е избрал. Какво значи не вижда перспективи в бъдещето? - Хайде да си кажем истината - не вижда в бъдещето как ще стане това, което той иска да стане. И понеже на очите му са очилата на "искам", не може да види "може". Какво значи да се подценява? Какво значи да не вижда смисъл в собственото си съществуване? На времето смятах себеподценяването за благородно недоволство от себе си и скромност. Заблуда. Себеподценяването е признак на свръхагресия към създаденото от Бог. За да подценявам нещо значи аз съм сложила моите мерки като решаващи над тези на Вселената. АЗ съм този, които определя кое е ценно и кое не е. И както казва Учителя в една беседа - сега ще цитирам по памет - Когато човек помоли Бог за съвет и помощ, той му ги дава. Когато човекът реши, че знае и може сам да дели кое е ценно, важно, добро и кое не е, Бог се птдръпва от него настрани, за да не му пречи и само го наблюдва как си сърба собствената попара. Смисъл на всяко съществуване има вложен огромен в момента, в който това съществуване се заражда тук на земята. От чвека зависи дали ще го определи и наложи,или ще се опитва да го открива и следва през целия си живот, всеки миг... до последния си дъх тук, в този свят.

Честит Рожден Ден Светла! От целия екип на сайта С благодарност за мира и радостта които излъчваш и с които заразяваш хората около себе си! С пожелания Бог да те засипва с малките радости на Живота така, както Слънцето ни обсипва с лъчите си сутрин!

Лъчезарна! Розалина - огромно благодаря за това, че ме провокирахте да я отворя още веднъж. Как съм го пропуснала първия! Винаги ме е смущавал леко този стих „И не въведи нас в изкушение“ . Сега си намерих потвърждението и решението. Няма как Бог да ни въвежда в изкушение - ние сме тези, които си го създаваме и се поддаваме на него. Давай ни знания и мъдрост, да не би съссвоите глупости ние да попаднем в изкушение и да страдаме.

Ох, това с границите... толкова е хлъзгаво и толкова опасно. От друга страна не може без тях. Според моя личен опит границата минава през сърцето, не през ума ни. Ако изгубя усещането за радост-благодарност и то се смени с нещо негативно , някакво съжаление, недоволство и такива подобни, значи вътре в себе си съм прекосила границата и трябва да разбера какво е причинило отклонението. За това дали и как другите прекосяват границата - кои сме ние да отрежем кое е зло и кое добро. Колкото пъти съм опитвала, поуката е била изчервяваща. Ето, майка ми смята, че лъжата за добро е добро нещо щом е за добро. Е, аз се съпротивлявах доста време и накрая спрях. Нали аз не лъжа за добро - тя не е дете, щом е решила така, нека си лъже. Обаче аз вече никога на нищо не и вярвам. С най-искрена любов към нея просто проверявам каквото се опитва да ме убеди. Така няма опасност да остана излъгана аз - т.е. нямам негативните усещания, че съм излъгана или близък човек ме е въвлякъл без мое знание в лъжа. Е, тя се чувства доста сконфузена като разбере, че съм усетила лъжата, но не съм се хванала и не съм си направила труда да го вдигна на проблем. Все по-рядко ме въвлича в "добра лъжа" като знае, че все едно накрая ще извадя всичко наяве и голям смях ще падне у дома като я хванем в крачка. Сега я прегръщам и и казвам - "споко майче - лъжи си на воля, няма страшно, все едно не ти вярвам и винаги проверявам кое е вярно, а кое не"

Добър въпрос, Дианче! И аз доста съм мислила над това. Не бих казала, че пораждам някаква сила. Идва ми на ум сега сравнение с растение - у всеки от нас има семенце от Силата, което е посято при оформянето ни като човек в този живот и в това място-време. Това семенце до известно време покълва и пуска първите си листенца по Божия Сила. Обаче насетне какво ще порасне и дали ще залинее, дали ще върви право, здраво и ще дава плодовете, които е заложено в него да даде или ще се изроди в бурен - това вече зависи от човека, в когото е посято семенцето. За това семенце Бог е дал достатъчно и светлина и всякакви условия, които са му нужни, но ако човекът си го държи на тъмно и в малка саксийка или ако забрави за своето семе, опитвайки се да открадне от плодовете на чуждите, силата вътре в нас не ще се възползва от изобилието на условията около нас. Тъй че , струва ми се не става дума за черпен на енергия и сила , а по-скоро за разумното и използване - всеки по своя начин - земните типове, по земен, въздушните - по въздушен, водните по воден, огнените - по огнен. Затова сме различни, за всеки да има достатъчно,преизобилно сила. А за мен един друг въпрос има важен - в един момент, когато силата вътре в нас вече се усеща, то все повече започват да се надигат и изкушенията, които тя носи. Затова подкрепих Станимир за дисциплината. Колкото повече вътрешна сила усещаме, толкова поече назрява точно проблемът с разумното и, мъдро прилагане. Защото едно е да ходиш на два крака покрай силна река - друго е да си на каяк вътре в течението.

За мен дисциплината означава точно това - всеки момент да осъзнавам, че съм песъчинка и да укротявам желанието си да плувам срещу течението - т.е. дисциплината на желанията да вървят по Пътя, а не да се мъча да накарам Пътя да върви в посоката на моите желания. И не е чак толкова лесно да се постигне, но наистина възраства психичната (вътрешната) сила. Все пак, макар и да се движим по течението, то не е просто да се оставим на него лениво, а да плуваме в същата посока.