Донка

Мария - София, съгласна съм с почти всичко написано по-горе. С едно малко изключение - валдорфската педагогика. Всъщност доклко добре познаваш този подход, за да го смяташ подходящ за нашето училище и деца в началото на 21 век? Това е друга тема, но все пак...

Мога да дам съвсем конкретен пример. Сътрудниците на нашите библиотеки и сайтове, които сега не биха искали спомена имената или никовете им, тихо и усърдно работят, за да може всеки, който е "доведен" до Словото, да го намери във вида, в който на него лично ще му е най-комфортно да го чете и разбира. За портала: Секцията с лекциите, която се попълва редовно (не сама) Уикибиблиотеката, която в момента се попълва и подрежда (също не сама)- Уикипедията очаква своя ред и сътрудници Секцията за теглене Книжарницата също не работят сами. Мислите за всеки ден във форума и ценните мисли на Портала се попълват също от нашите неуморни сътрудници. Благодарност на всички приятели, които дават своя принос към събирането на Мисли от Учителя по теми, Упражнения от Учителя Секциите с молитви, упражнения, музика... Благодарност и на сътрудниците от братските библиотеки, с които работим ръка за ръка. Новата библиотека Триъгълника многоезичният братството. нет сайтът на Издателство бяло братство и на Общество бяло братство Моля всички, които нямам време да напиша и да дам линк към тях да ми простят - бързам за работа - оставям това на вас, приятели! Благодаря ви на всички, че живеем и работим заедно тук! Дори и само усещането, че някой съвсем непознат е написал твоите собствени мисли и чувства, както ми писа една моя много близка приятелка наскоро, е доказателство, че Словото работи вътре в нас. А това означава, че и ние работим с Него.

Мнението на Борислав и на много мои колеги по литература отдавна ме кара да мисля над въпроса, зададен в заглавието на темата: Защо децата не четат произведенията от училищната програма? Четат ли изобщо нашите деца сега? Ако да - какво? Ако не - защо?

Не става с гонене, наказания... Негативната мотивация прави нещата още по-лоши. Има дисциплина, има учене, но не е с любов и истина. Липсата на реална мотивация е причината за всички неприятности. А тази реална мотивация ще се появи, когато детето усети, че към него се отнасят не като към "единица от бюджета на училището" и не като име и номер в списъка на една училищна единица. Това, което не позволява да се опрем на реалните познавателни мотиви, е липсата на система за съобразяване с индивидуалните особености на всяко дете. Сега училището е като една оранжерия, в която едно до друго на една и съща почва и осветеност и температура са посадени кактуси, кокичета, орхидеи, хризантеми, водни лилии... Учителите се опитват колкото им стигат силите да спасят нещо... не всички, и като се види, че няма начин, минава се на система "ден за ден" и "каквото - такова" или "с мен и без мен - все тая"....

Честит Рожден Ден, Ивета (Мона)! Благодаря за уроците, които научих откакто сме заедно тук. Светлина, мир и любов в душата и в живота ти!

Дисциплината е естествено следствие на интереса на детето към дейностите, които учителят организира в учебния час. Спомням си първия си учебен час като стажантка в университета - 10 клас (възраст - предизвикателство дори за опитни професионалисти); влизат в часа след класна по математика (математическа паралелка на елитна тогава пловдивска гимназия). След моя час имат определящ оценките им за срока час по география или нещо подобно. И аз между тези два часа - момиченце, почти колкото тях самите, се каня да ги убедя да говорят на чужд език по тема от соц тип - правилата на спора. Когато влезнаха, улових досада и отегчение в погледите им. Някои многозначително сложиха учебниците си за следващия час под тези за моя. Нямаше да имам дисциплинарни проблеми - все пак това беше елитен клас, но наистина елитен, каквито бяха на времето. Отзад седяха 20 човека, включая тяхната собствена учителка и двама инспектори, с втория влезна и директорката им, защото беше от МНП. Очакваше ме просто мълчание и отегчени "служебни" отговори, между които щяха да преговарят по география. Обаче не. След 10 минути класът сам се раздели на два отбора и започна разпалено и пълнещо душата интелигентно да спори (не на български език) за достойнствата и недостатъците на класическата и поп-музката. През 1980 г. това беше много сериозна тема за спор. Нямах проблеми с дисциплината, макар да не беше стерилна тишина, а по-скоро шумен и развълнуван час. Забравиха за учебниците за следващия час, за задачите от класната, които вече тайно бяха започнали да си решават под чиновете. Когато чуха звънеца за края на часа, се раздаде единодушен недоволен възглас - "искаме да дойдете и следващия час!". Знаеха, че няма да стане, но все пак... Обаче класът беше сравнително еднороден като интереси и ниво на подготовка - докато подбирах темата, по която се надявах да направя разговорното упражнение, внимателно проучих с кого ще си имам работа. Тъжно беше после, когато влизах и в класове, за които писах по-горе. Много ми се искаше и знаех как да науча неграмотните и да им вдъхна кураж и любов към езика, но как да го направя, като през същия този час на предния чин седяха деца, за които в урока нямаше непознати думи и ме гледаха в очите и в устата, за да научат нещо повече от това и ме посрещаха на вратата с молба да им помогна да запишат и разберат текста на новата песен на Абба или Фреди или М. Джексън? Е, много ясно, че докато се занимавах с едните, другите не можеха да седят като мумии, каквато и задача да съм им поставила... И стигах до компромиси, които не искам да си спомням... Сега, в школата не е така. Но сега аз определям кой с кого и какво и как точно да учи.

Благодаря!

В системата ни детето няма свобода - а съвременните деца я имат извън училище. Много често чувам: "В училище си губя времето да слушам неща, които вече знам." Това е от деца, които са доста по-напред от т.нар. "средно равнище". Други - обратно - споделят "Нищо не разбирам, когато ми обясняват в училище - сигурно съм глупава." Събирането на децата в постоянни по състав групи по всички предмети, без да се вземат предвид индивидуалните им качества и текущото им развитие срива усилията и на добрите учители, и на самите ученици. Как да работи колега по чужд език в клас, в който 5 човека знаят по 20 думи, 10 - са на средно ниво, а останалите 10 могат да вземат изпита за следващия или по-следващия клас без усилие? Как да работи учител по физкултура в паралелка, в която има 8 активни спортисти, 10 "средни" и 9 затлъстели и обездвижени деца?

За когото и каквото мислиш - той и това ще е в живота ви. Ти сам се превръщаш в роб на този, с когото се сравняваш или искаш да те сравняват. Животът на човека, когото обичаме, е негов личен и неприкосновен - както и нашия личен живот. Вместо да тровиш живота и на двама ви с измислени филми от миналото и бъдещето, защото просто не се наслаждавате двамата на всяка минута прекарана заедно СЕГА?

А може би безлюбието се маскира с любов, защото много му се иска да бъде наистина такова, а не може - нещо му пречи или нещо още му липсва? Може би маскировката е просто молба за помощ да почисти затлачения извор или да го открие в пустинята на живота си?

За сдружение Слънчогледи и лагерите (страницата на сдружението е създадена от едно от децата, участвали в лагерите) Поздравления и благодарности към педагозите от сдружението за всеотдайността и професионализма

Всъщност това си е мое лично мнение, може би типично в стила на учител - филолог, но инак как щеше да личи, че това съм си го писала аз и съвсем искрено. То не е само това - прочетох няколко пъи есето, за да намеря къде точно се развива идеята за усилването на нещото, с което се бори човек, но.... го намерих няколко мнения по-долу, в опита, споделен от Розалина. Опитах се да намеря и развита идеята за борбата, но тя беше по-скоро под-под идея, нещо като пресупозиция presupposition на основната идея на есето. Ако това беше есе, написано за проверка на уменията за излагане на някаква теза, първата и основна забележка в рецензията му би била - "няма съответствие между заглавието и изложението". Ако бях редактор на това есе, бих му сложила малко-по-различно заглавие, например: Пътят към ЛЮБОВТА е единството или Това, което осъждаш в другите, всъщност, ти осъждаш в себе си Прощавай и обичай, за да променяш себе си и целия свят Има и други варианти, разбира се - по-горните са взети от самия текст. Сега за това доколко един текст може да ни промени толкова силно и толкова бързо. Ами не би трябвало. На това разчитат техники, които влизат в подсъзнанието на човека, за да спечелят клиенти, които не мислят много много и купуват това, което им се предлага.... Истинската промяна, както е споменато и в есето, е тази, която всеки постига сам и свободно, без внушения отвън, без някакви правила, без следване на съвети, без посочване на недостатъците на стария начин на мислене. Жената го казва това, но всъщност отново съветва, отново налага някакъв модел на постигане на единство и го сравнява с модела на мислене на сънуващия - нейния. Просто аз, който съм се мислел за духовен учител на другите, си намирам по-добър от мен такъв. Може и да развалих омаята от това есе, простете ми, обичам ви и есето го обичам - това, което написах по-горе не ми попречи да го обичам нито за миг. Всъщност успях да го заобичам точно защото осъзнах всичко, което написах...

Винаги влюбена в Красотата и Живота!

СДРУЖЕНИЕ „СЛЪНЧОГЛЕДИ” ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА ЛЕТЕН ДЕТСКИ ЛАГЕР „МАГИЯТА НА СТРАНДЖА” Лагерът ще се проведе в периода 23-30 юли 2011 г. Цена: 220 лв. В цената е включено: вегетарианска храна и нощувка за 7 пълни дни в почивна база „Селекта”, всички такси и разходи, които са посочени в програмата, качествени летни шапки с логото на Сдружението, както и закупуване на следобедна закуска. В цената не са включени пътните до почивна база „Селекта” и обратно. За повече информация: Бургас: 08888 65418; e-mail: geotoni@abv.bg; София: 0887745457; e-mail: emiliavi@abv.bg; Почивна база „Селекта” Парк „Росенец” се намира на 15 км. южно от град Бургас и на 12 км. от древния град Созопол в живописен и екологично чист район с богата и уникална растителност, сред която преобладават борови дървета на площ около 55 хектара. На територията на парка има множество туристически комплекси и възможности за пешеходни разходки, пикник сред природата и много забавления. Плажната ивица е с дължина 2 километра и широчина 20-30 метра, с дребен златист пясък. По неповторим начин тук се съчетават мириса на морето с чистия планински въздух. Това са предимствата, които нареждат почивна база „Селекта” сред едно от най-предпочитаните места за отдих, празненстава, провеждане на семинири както през лятото, така и през зимата. Базата разполага със самостоятелна плажна ивица, тенис корт, тенис маса, ресторант, невероятна панорама и отлични условия за спорт. На 1800 м. навътре в морето се намира бившия остров „Болшевик”, а сега преименуван в „Света Анастасия”, до който се провеждат екскурзии с лодка и посещение на манастира. Селекта - парк Росенец І ден – 23.07.2011 год. /събота/ 12:00 часа – среща на изхода на гр. Бургас по посока Варна – бензиностанция Лукойл; 12:30 часа – отпътуване до местността на битката на при р. Ахелой водена от цар Симеон І на 20 август 917 г.; 13:00-14:00 часа – обяд /сандвичи/; 14:00-16:30 часа – посещение на гр. Несебър: Архитектурно-исторически резерват /печат/; 16:30-17:00 часа – разглеждане на курорт Слънчев бряг; 17:00 часа – отпътуване към вила „Селекта”; 18:00-19:00 часа – настаняване; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30 -21:30 часа – инструктажи, формиране на групи, лагерен съвет; 21:30-22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІІ ден – 24.07.2011 год. /неделя/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30-14:30 часа – отдих; 14:30- 17:00 часа – разходка с лодка до о-в Света Анастасия (Болшевик); рисуване на открито; 17:00-18:30 часа – спорт; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІІІ ден – 25.07.2011 год. /понеделник/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30-14:30 часа – отдих 14:30- 18:30 часа – поход до вр. Бакърлъка; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – клуб „Дебати” /за деца над 10 год./ и „Активно слушане” /за деца от 6-10 год./; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; ІV ден – 26.07.2011 год. /вторник/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 9:00-17:30 часа – целодневен поход до вр. Исперец; 17:30-19:00 часа - спорт 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; V ден – 27.07.2011 год. /сряда/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд; 14:00- 18:30 часа – посещение на природен резерват „Ропотамо”: „Аркутино” с водните лилии; най-високата дюна на Балканския полуостров; разходка с лодка по р. Ропотамо; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – работа по групи; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; VІ ден – 28.07.2011 год. /четвъртък/ 5:20 часа – ставане от сън; 6:00 часа - посрещане на изплуващото от морето слънце; 6:00 часа-7:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 7:30-8:00 часа – закуска; 8:30-17:00 часа – посещение на Созопол – Археологически музей /печат, беседа/; с. Резово, с. Българи, гр. Малко Търново – исторически музей /печат, беседа/, с. Бръшлян; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-20:30 часа – игра „Какво, къде, кога”; 20:30 – 21:30 часа – лагерен съвет, приказка и песен за лека нощ; 21:30 – 22:00 часа – подготовка за сън; 22:00 часа – сън; VІІ ден – 29.07.2011 год. /петък/ 6:30 часа – ставане от сън; 7:00 часа-8:00 часа – гимнастически упражнения в кръг; 8:00-8:30 часа – закуска; 8:30-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – музика; 13:00-13:30 часа – обяд 13:30-14:30 часа – отдих 14:30- 16:30 часа – игра „В търсене на съкровището”; 16:30-19:00 часа – подготовка за вечерта на Нептун и лагерния огън; 19:00-19:30 часа – вечеря; 19:30-22:30 часа – вечер на Нептун и лагерен огън на плажа; 22:30 – 23:00 часа – подготовка за сън; 23:00 часа – сън; VІІІ ден – 30.07.2011 год. /събота/ 7:00 часа – ставане от сън; 7:30 -8:30 часа – гимнастически упражнения в кръг 8:30-9:00 часа – закуска 9:00-11:00 часа – плаж и игри на пясъка; 11:30-12:30 часа – лагерен съвет; 13:00-13:30 часа – обяд; 13:30 – отпътуване;

От миналия ден си мисля какво ми е странно в това есе. Днес открих. В основния персонаж на това есе - жената, която излиза от морето. Първо, сънуващият по презумпция дели съществата на такива, които привличат и светят и на тези, които се привличат от тях и се ползват от тяхната светлина и мъдрост. В един момент просто се сменя излъчващият тази светлина. Той излъчва нещо по-различно от първия, въздейства, привлича хората по съвсем различен начин, обаче.... остава делението на аз в центъра и другите около мен. Второто нещо, което ми направи впечатление - разсъжденията на жената от съня и стилът, лексиката и конструкциите, с които тя излага своята концепция, всъщност я превръщат в обратното. За да осъзнае човек написаното казаното), той трябва да включи в работен режим точно това, което тя го съветва да изключи. За пореден път осъзнавам кое ме привлича в словото на Учителя... и което не усетих в есето. Закон на кармата

Верен на себе си И тъй, горящата свещ, като се изгаси, ще се опознае, а изгасналата ще се опознае, като се запали. Как разбирате това?

Мисъл за деня - 1 юни 2011 година Хората искат да приложат съвършенството на земята, т.е. да станат съвършени. Обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от други възможности, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите в човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух. Той трябва да бъде в положението на дете, последователно да се възпитава. Роденото от плътта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Именно защото е много силно, желателно е да се завършва всяка Молитва и утвърждение с "но нека бъде Божията воля за нашето желание, каквато и да е тя, можем да я приемем с Любов." Обаче ако само механично се казва, без да е искрено и обмислено, не работи. Миналата вечер един колега - един от най-добрите учители по математика в града - сподели как много силно е желал да стане инженер, но не са му стигнали 2 десети. Тогава обявили свободни места в педагогически профил на университета и той отишъл с намерението пак да се опита другата година. И останал. Сега всеки ден благодари, че не се е изпълнило онова силно желание. И с мен стана така.

Е, той водачът е отново Учителя, не са хората - те за онзи момент са били добри проводници просто. Но да си сложа човек за водач, това е за самия този човек много натоварващо. Ани, тези хора ти пита ли ги тогава дали смятат себе си за твои водачи към извора?

Съгласен съм с това мнение, но не напълно. Все пак е важно като хора да се замислим, че когато сме убедени в правилността на дадено решение според светогледа ни, може би трябва да постъпим така. Не може винаги да се смиряваме. Съжалявам - едва сега видях този отговор. Какво означава "убедени в правилността на едно решение според светогледа ни"? Ами ако в следващ момент в този светоглед настъпят промени, често драстични, то нали то вече няма да бъде правилно? Да се смиряваме не означава да не направим това, което в момента според светогледа ни ни се струва правилно, но със смирение да приемем всеки (какъвто и да е той) резултат от своите действия като най-доброто, което е можело да направим в онзи момент и най-доброто, което се е получило като резултат. Молитвата помага при приемането на резултатите преди всичко - реално и виртуално - преди те да се проявят и пост фактум.

Ако всеки път завършваш молитвите и утвържденията с искрено "Но нека бъде Божията Воля, която мога да приема с Любов, каквато и да е тя", няма опасност. Когато детето е на кръстопът, много е важно да не му оказваме влияние с нашата лична воля, макар и да ни се струва, че е за негово добро. Понякога дори не забелязваме че го правим и как точно влияем, така че много е нужно внимание и почистване на себе си - преди всичко. Хубаво е след утвържденията и молитвите за детето, каквито и да са те, да го предаваме мислено и със сърцето си на Богородица, защото то е Нейно дете и Тя най-добре знае какво е Доброто за него... Последното съм го пробвала с успех и други родители са споделяли, че също им е помагало. Ако има нужда да обясня, моля пиши ми лично съобщение.

Не знам до колко ще приемете написаното там? Но има интересни неща. В Портала пишат доста напреднали в учението хора и ми е приятно да споделям техния опит. Което не означава, че не влагам и моите разбирания. Всеки си има специфичен път и опитности. Е, на мен пък тази иея да се учим от по-напреднали ученици, па дори и в кавички, дори и задължителни, нещо не ми допада. Предпочитам да си пия от извора и да не слагам никого колкото и достоен да е той) между мен и Бог, между мен и Учителя, когото съм избрала. Написах ги с главни букви, защото за мен това не са хора и никога не са били, макар и да са се проявявали и проявяват И в човешка форма...

Всъщност това е единият признак на истинския учител - той изисква от учениците си да полагат самостоятелни усилия, да мислят сами, да опитват. То и в нормалните условия на нашата професия е така.

Христос ли ни беше посъветвал -Търсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори... Учителя може да е до нас някъде - тия книги дето ми дадоха светлина преди време, бях ги виждала и преди, но не бях посягала към тях. Към една бях, но само от любопитство, не търсех светлината тогава... и затова не разбрах, че е била светлина. Бях светнала лампата на своите принципи и ценности и, смятайки, че е светло, не виждах че има кепенци на прозорците ми, а зад тях грее слънце. Моите си лампи ми стигаха - едва когато до една изгоряха и стана тъмно, потърсих да отворя прозорците и да влезе слънцето. Не виждам нещо лошо в търсенето на учител - независимо в каква форма. По-глупаво ми се вижда да копая дъното на кладенеца, убедена, че рано или късно ще стигна до слънцето сама по моя си начин. Колкото до търсенето на някого, който да свърши работата вместо нас - това не е търсене на учител. Учителите не решават задачите вместо учениците си, а ако някой го прави, това не е учител - друго е.