Донка

Честит рожден ден, Латинче! Благодаря ти, че беше до мен в решаващи моменти от живота ми! Благодаря ти, че сподели с мен това, което Бог имаше да ми каже тогава! Благодаря ти за всичко, което си направила и правиш за този сайт и форум!

Ами мислех за стикерчетата - всъщност докато сме с човешки ум ( а с какъв друг да сме) - нормално е да работим със стикерчета. Само да не се завързваме за тях и да не вземем да си мислим, че стикерчето е нещото. За да стане стикерчето слуга на Доброто, хубаво е да можем бързо да ги сменяме, да не ни е мъчно за тях и да помним винаги, че това са си само хартийки....

По принцип е трудно наистина да се уцели честното поведение - като дойде до това, се сещам за онази стара приказка за индианеца, дето давал показанаия и съдията поискал да каже цялата истина. Индианецът помълчал и отговорил,ч е той не може да каже цялата истина - може да каже само какво е видял.... Та понякога много ни се иска да разберем, знаем и да казваме "цялата истина", но всъщност е толкова просто да си каже човек само това, което е видял, защото само това и може. И това е за мен честното поведение - да го осъзнаеш и да си го кажеш на себе си и другите.

Много точно! Тревата след дъжда - смирена, защото е усетила и попила Божията благодат. "смирението е естествено състояние на духа. Да не искаш нищо. Да не молиш за нищо. Да си ничий" ... Да усещаш само Любов - просто Любов, към никого и нищо определено, и към всичко. И да усещаш себе си обичан - н не от някого конкретно, а от всичко - просто защото си тук сега и си това, което си...

Малкото добро и малкото зло

Ами този проблем съм си го решила за себе си още при първите си стъпки. Оставила съм Учителя и Бог да решават кой какъв е и аз каква съм. Имам си толкова много задачки, че това ми е последна грижа. А да гледам другите какви са и какво правят съвсем ми е загуба на време и на всичко друго... Предпочитам да ги инвестирам в полезни неща... Ами девата си е дева...

Злото ще стане слуга на доброто, когато се научим да разпознаваме доброто в това, което ни се струва зло.

Impulsa! Забележително кратко ясно и точно казано! Значи трудността е да надвием стереотипи и удобни оправдания, измислени от хора пак и да поемем лична отговорност за това, от коя страна ще гледаме нещата и дали и как ще ползваме "средството, учителя, приятела, съперника" - дали за свое улеснение или ще се самозатрудняваме - само скривайки от себе си самите гордостта и мързела да работим. Една много поучителна приказка има народа - за онзи, дето като не ходил една година на лозето, то тревясало до гърдите и накрая умникът го подпалил, защото за какво му е грозде в такова тревясало лозе. Ами така е като са му дали такова несъвършено тревясващо лозе - като му дадат такова дето само се окопава, тогава ще яде грозде.

Щастлива съм, че братската ми среда никога не разисква подобни теми и никога не сме се делили на групи и нива и такива подобни. Всеки от нас си чете, мисли, развива се, учи се и когато сме заедно, сме много радостни да си споделяме какво сме научили и видяли и до какво сме стигнали. Много се радваме на Паневритмията и не можем да се разделим след нея дълго време докато всеки споделя с другите... Ако сега попитам някого от братята и сестрите в Хасково от кои определя себе си и от кои смята, че съм аз, например, ще ми се засмеят и ще ми кажат, "абе ти нямаш ли си нещо друго интересно и полезно да се занимаваш, ами си тръгнала братя и сестри да делиш и етикети да им слагаш? " Много съм им благодарна, че сме заедно.... За гордостта - ами понякога у някои от нас се промъква някаква такава нотка, но винаги се намира друг да добави - "има много пробудени души съвсем до нас, по-пробудени от нас, но ние не ги познаваме още - затова само можем да си отваряме очите да виждаме светлинките в хората до себе си, които дори не са чували името на Учителя, но носят Учението в сърцата, умовете и го прилагат с волята си." Ако някой от нас сгафи нещо - ами ние сме хора и сега се учим от опитностите си - никога не коментираме никого от братята и сестрите за такива неща - само се радваме на нещо, което другите са постигнали и го виждаме или те го споделят. Може би има такива, които помежду си коментират другите, но и това си е тяхна работа - когато сме заедно такова нещо като одумване няма. Може да изглежда идилия, но е истината. Благодарна съм на Нели и на по-старите сестри, които са приели този стил на отношения и го поддържат деликатно и с усмивка. Да добавя само, че изминалата учебна година изучавахме Великата майка - много полезни ни бяха тези беседи за общуването ни.

Точно! Благодаря ти, Александра! А всички убеждения и стереотипи са обречени да остареят и то много бързо - това, което е било нов начин на мислене днес, утре вече е стар, не можем да стъпим два пъти в една река. Индивидуалността на всеки от нас осигурява тази промяна по същия начин както ДНК осигурява еволюцията. Представяте ли си еволюция, развитие, ако всички индивиди от екосистемата са с абсолютно еднакви качества, т.е. нямат индивидуални характеристики? Много интересно сравнение! Позволяваш ли да продължа, че много ми хареса? Всъщност, когато превключваш на по-горна предавка... това не е ли пак предавка? Значи, за да върви един автомобил (а той се е появил на този свят, за да се движи), има нужда от предавките - т.е. от роли с конкретна характеристика и предназначение, които събрани заедно образуват механизма на движение на колата (т.е. живота и). Или скоростната кутия това е част от човешката индивидуалност и работи заедно с двигателя и всички останали елементи на колата. Има ли две абсолютно еднакви коли? Да смалим и пожертваме личността - не означава ли да ги зарежем без грижа за тях, без почистване, смазване и всички подобни грижи, но да искаме колата да се движи. И като не се движи както е редно, да я обвиняваме, че не е съвършена, че ни е пречка по Пътя и да я хвърлим в моргата? Трудността на духовния път може би е и в това да разпознаем кое е колата, кое шофьора в нас и как да поддържаме и ползваме колата, за да служи и на шофьора и на хората около него ( без да гази и спира насред пътя).

О! Илиянче - в синхрон сме писали! Трудност на духовния път още виждам (след 24 часа размисъл върху разговора) да се различи какво да се смали и жертва и какво да се осъзнава и укрепва и облагородява. Личността, индивидуалността ни (Станимир!) е от Бога дадена да се грижим за нея да е чиста и да е добър извор и проводник на Божествената река и изпълнител на Божията воля. Ние отговаряме пред Божествената си същност за това с ума, сърцето и волята си. Да се откажем от тях значи да захвърлим това, което ни е дадено да работим с него и да се учим. А какво ще смалим и ще пожертваме? Според мен това са стандартите на мислене и поведение, които приемаме от групата и времето си. В тях е удобно, защото мислим и правим "като хората" и така не носим отговорност лично. Още, срува ми се, това са личните представи, очаквания, норми, желания... Това са и сравненията, отсъждането "добро - зло", раздаването на правосъдие и поучаването и куп още... (Само сега да не излезе, че това са характеристиките на личността като понятие, защото ще се наложи учебници по психология да преговаряме... ) Олеее какъв страхотен линк намерих ! Не мога да не го споделя с вас! Много си е по темата - как се продоляват трудностите, свързани с облагородяването и съзряването на личността (или как да направим от лимона лимонада)

Мечолари! Откакто съвсем сама започнах да събирам с торбичка и ръкавичка пуснатите боклуци в гората и на поляната, на която играем паневритмия, боклуците все повече намаляват. На полянката съвсем ги досрамява да ги хвърлят. Но дори и да го направят, на следващия ден пак е чисто. Хората пускат боклуци, когато видят, че някой е пуснал преди тях. И ако знаят, че няма глоби.... В Будапеща една стара женица извика на неразбираемия и за нас език, виждайки как моя колега (студенти бяхме) пусна небрежно обвивката на дъвката. Всички се обърнаха да видят кой пуска боклуци. Познайте дали някой пусна боклук докато бяхме в Будапеща....

Естествено, че Божественото се влива в личността, но не за да се пълни в нея, а за да протича през нея... Учителя почти във всички свои беседи говори за "добър проводник". Вече е избор на самата личност дали да бъде "щерна" или извор на река... Като се замислих сега Божествената Вода се влива доброволно в теснината на извора, за да може да се излее в света и да го напои с Любов. Ако ли изворът реши да задържи водата за себе си и бавно да превзема с нея територии, превръща се в блато... Та значи трудността на духовния Път е как личността да стане извор на река...

Това не бих го нарекла с думите смаляване и жертване - по-скоро е съзнателно и напълно свободно приемане на Божественото начало в нас като основополагащо, насочващо, възпитаващо, решаващо. Индивидуалността не е отделена от божественото начало - тя е негово проявление, проекция в един конкретен материален свят. Ако ние смаляваме и жертваме проекцията, то как ще можем пълноценно да проявим Божествената и същност? Може би е по-добра идея да усъвършенстваме проекцията непрекъснато така, че тя колкото е възможно в нейния материален свят да проявява изначалната си същност Това е според мен съзряването на личността(което няма нищо общо с някакви размери) а плодът на това съзряване е ученикът на Любовта...

Е, това според мен означава точно обратното - Учителя е приел "личната индивидуалност" на Петър Дънов, за да се прояви и работи чрез нея. По темата: В такъв случай ако ученикът следва Учителя си, то би трябвало не само да не се дистанцира от "личната индивидуалност", в която се намира в този живот, а напротив, да я усъвършенства, поддържа и посредством нея да се учи... Това наистина никак не е лесно.

Кое ви дава основание да смятате, че Учителя се е отказал от "личната си индивидуалност"? Какво разбирате под лична индивидуалност (в психологията се използва понятие личност)? Какво означава да се откаже един човек от нея - в конкретно поведение или отношения? От какво по-точно има нужда да се дистанцира човек - конкретно ако е възможно...?

Наряд за съборните дни 2009 г. 19 август, сутрешен наряд 1.Изгрява слънцето – песен 2. Добрата молитва 3. Аум – песен 4. Формула: Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината. Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път) 5. Прочит на Евангелията: Матей 5: 1-16 Марко 10: 42-45 Лука 10: 19-23 Йоан 15: 1-9 6. Беседата Абсолютната чистота, държана на 21 август 1929 г. 7. Химн на Великата душа – песен 8. Молитвата Отче наш 9. Формула: Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят Белите братя в Божията любов (три пъти) 19 август, вечерен наряд (за Рила) 1. Вечер, сутрин – песен 2. Идват дни на радост – песен 3. Благословен Господ Бог наш – песен 4. Молитва на свещената чистота 5. Киамет Зену – песен 6. Формула: Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов, Във всичко и всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще ти служа през цялата веченост. (един път) 7. Молитвата Отче наш 8. Формула: Благодарим Ти, Господи, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние те познваме, че си Всемилостив, Всеистинен, Всемъдър. (един път) 9. Ме-хейн - песен Наряд за 20 август, 2009 г. 1. Благославяй, Душе моя, Господа – песен 2. Утринна молитва на ученика 3. Той иде – песен 4. Молитва за плодовете на духа 5. Да имаш вяра – песен 6. Съборна беседа Великото и малкото, държана на 20 август 1934 г. от „Книгата на великия живот” – съборни беседи, 2008 7. Вътрешният глас на Бога (Вену Бахар) – песен 8. Формула: Винаги се радвайте. За всичко благодарете. Духа не угасвайте. Непрестанно се молете. (3 пъти) 9. Формула на Братството: Да се прослави Бог във Бялото Братство, и да се прославят Белите братя в Божията любов. (3 пъти) Наряд за 21 август 2009 г. 1.Фир фюр фен – песен 2. Молитва Пътят на живота 3. Ще се развеселя – песен 4. Кажи ми ти истината – песен 5. Беседа Дигни одъра си, държана на 21 август 1934 г. от т. „Книгата на великия живот” – съборни беседи, 2008 6. Отче наш – песен 7. Молитва на избраните 8. Формула: Бог царува на небето, Бог царува в живота, да бъде името Му благословено. (3 пъти) 9. Формула: Божият мир и Божието благословение да залеят цялата земя. "Да изпълним Волята Божия!" Братски съвет

Не си спомням някъде да е сложено ограничение върху таксите, които взема един свободнопрактикуващ специалист.... Нито минималните, нито максималните. Освен някакви колегиални договрки, но те нямат законова сила и никой не е длъжен да се подчинява на ничий ценоразпис... Поне аз не го правя и никога не съм...

Като прочетох това... Вчера дъщеря ни - млад шофьор, се опитваше да вкара колата в гаража. Милата измъчи се, защото мястото не е съвсем удобно. Баща ми, майка ми, съпругът ми вкупом се опитваха да и помогнат и всеки се надпреварваше да и показва правилния и лесния начин за вкарване в гаража. Всеки от тях тримата "вече е вървял по този път и познава неговите особености". Само аз стоях отстрани и слушах и наблюдавах четиримата, защото съм единственият човек у дома, който никога не е вкарвал кола в гараж. Баща ми предлагаше услугите си да и асистира като маха с ръце и показва докъде и как да завива, майка ми и предлагаше да гледа някакви отвесни ластици, които беше сложила, защото тя се беше научила така, а съпругът ми и обясняваше някакви ъгли и маневри със задните гуми... Опитвах се да си представя, че съм на мястото на моето притеснено момиче и прекрасно разбирах объркването и. Накрая те се отказа, излезе от колата и каза с категоричен тон, че ще я вкара сама, но само след като всички се приберем и я оставим на спокойствие. Последваха, разбира се, квалификации от рода "неразумна коза", но като си я знаем каква е... всички се отказаха и я оставихме сама. Тя си даде време от 1 час у дома, за да се поуспокои и без да вдига шум влезе в колата. Наблюдавах я през прозореца - постоя около 5 минути преди да включи двигателя, после опита внимателно няколко маневри, поразходи колата напред назад по уличката преди да успее да улучи подходящото място и ъгъл да завие и... я вкара сама спокойно и точно. Когато се върна, каза: "мисля,че схванах, но ще проверя следващия път". Днес я вкара без шум и намеса отново.... "Ще бъркам, но ще се науча сама..."

Честит Рожден Ден mihailo и kalina_madara! Михайло, специални благодарности, за помощта и подкрепата, които получавах от теб в трудни за мен и форума моменти! Светлина и топлина да ви следват по Пътя! Любов и Мир да изпълват живота ви!

Мила Цветна дъга Споделила съм само трудности, които самата аз съм изживяла и осъзнала. Ако някой си е познал своите трудности в тях - нищо чудно, но това вече мен не ме интересува. Аз лично нито обръщам внимание кой какви трудности има, а за мен по принцип недостатъци няма - има поле за работа. Ако някой се е почувствал нападнат от споделеното от мен - това си е негов проблем. Когато казвам, че като чуя думите "мислията ми е да помагам", ме полазват тръпки, то е защото аз съм била същата и тръпките ме полазват от спомените за катастрофите и болките, през които съм минала аз тогава. Но това е добро напомняне, действа отрезвяващо. Да си призная откровено - отлично разбирам онези, които се чувстват нападнати от думите ми - самата аз от време на време още улавям такова нещо в себе си и това също е трудност по духовния Път. Имаше период, в който се свивах и чувствах другите враждебно настроени към мен. Или заочвах да се самообвинявам за нещо, или започвах да търся причини - защо ме нападат. Дори (отново си признавам) няколко пъти огорчена "напусках сайта и форума". Изглежда това ни е нещо като шарките за детето - така градим имунитета си Мина време, мислих доста над това и ми светна, че всъщност никой не ме напада, никой дори няма намерение да ми навреди - това е било моето усещане само. То е като да те пипне някой по раничка. Ако мястото беше здраво, чувстваме го като погалване, ако обаче е болно, погалването ни причинява болка. Споделяхме си преди време с Таня, когато се видяхме - и тя е чувствала така думите ми и дори е мислела дълго, че аз съм скрита под ник нейна лична позната - толкова споделеното от мен е било сякаш директно насочени удари към нея. А аз нямах тогава никаква представа коя е тя, какъв е животът и и какво преживява в момента. Дори нямах представа, че тя чете мненията ми... Хасково е толкова далече от Варна, но съдбите ни се бяха преплели в други измерения.... Та сега когато се почувствам нападната от някого, знам, че думите, които са ме засегнали са улучили някакво болно място в мен. Благодарна съм за този "преглед", защото вече знам над какво имам да работя...

Левски до чорбаджията Ганчо Милевв Карлово, 10.05.1871 г.

Клаудия! Много точно наблюдение! Благодаря, че ми го припомни. Вече не помня в чие мнение преди много време бях прочела, че колкото повече върви човек по духовния Път, толкова по-сам остава. Не е вярно това. Точно обратното. Сам остава човек, ако върви по пътя на духовната гордост, ако очаква всички да виждат и усещят и разбират света както той го разбира и ако не е така - опитва се да им "отвори очите" и да им помага да вървят по духовния път. Но кой? Неговия. И на ум не му идва, че те също вървят по духовен Път, но техния! И понеже те естествено отказват да оставят своя Път и да вървят по неговия "правилен", той остава все по-самотен. Ако наистина върви човек по духовен път, то с всяка следваща стъпка по него, става все по-видело, че всеки от хората до него и далеч от него също вървят по духовен Път, но личния техен Път. И няма нужда единия да помага на другия, защото има Кой и Той знае най-добре как да помага на всеки от нас. Може човек само да се вглежда внимателно в урока си, когато Бог ни е поставил лице в лице с друг човек на някакъв кръстопът на нашите лични пътища. Мона!

Всъщност няма смисъл човек да се мъчи да заема каквито и да било постове - по-добре да внимава какъв е свободния стол (пост), който е в най-голяма близост до него, може да седне на него без усилия и борба и не му е тесен, висок, широк, нисък и/или твърд...

Още едно изкушение съм изпитала и много пъти съм наблюдавала у хора, поели по духовния Път - човекът съвсем безкористно и с най-благородни подбуди си внушава (така разбира Доброто), че всичкои блага, които е придобил по този път, е длъжен да сподели с другите и да им помогне да намерят верния Път. Като чуя смисълът на моя живот и на моя Път е да помагам на другите, малко ме полазват тръпки... Налагало ми се е много пъти с максимално възможна учтивост да отказвам такава помощ. Самата аз също на моменти усещам в себе си подобен стремеж, но се старая да го преодолявам. Не знам дали и доколко успявам. Започвам обикновено да си пея една от песните на Учителя: Той иде! Иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, (2) сам Той иде да помага Той, да помага Той, да помага Той! Мощният, силният, да помага Той, да помага Той, да помага Той! Ний ще работим със Любов, ще работим със Любов, да помага Той, да помага Той. Мощният, силният, да помага Той, да помага Той, да помага Той, да помага Той! и поривът ми да помогна бързо бързо се укротява - "нека помага Той" - аз само мога да работя с Любов, но и това не е никак малко - само така мога да помогна истински без да мисля на кого и как помагам, защото всъщност не аз го правя. Той помага...