Донка

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Псалом 133 Молитва на Братството Беседа: Съчетание на отношенията Беседа пред Сестрите, 08.08.1920 Неделя, София Молитвен наряд за край: Господнята молитва

Какво означава да оставим своя ключ да го въртят децата? Ако ключът е знанието, то може би това означава да се оставим на егрегорите, на общоприетите за момента ценности да управляват мисленето, отношенията ни, поведението ни. Защо егрегорите са "децата"? - те са рожби на колективното мислене, нагласи, стандарти и непрекъснато се променят. Те нямат своя индивидуалност и свое знание (ключ), но тяхната роля е да манипулират (въртят) ключовете на хората. Детето, обаче, само опитва дали може да върти ключа и доколко може да го управлява - така то учи законите на своя свят и изследва доколко то може да управлява нещата. Т.е. егрегорите не са лошо нещо - те се превръщат в зло, когато хората, които ги създават оставят своята свобода в техните ръце. Може би защото и когато не желаем да поемем лична отговорност за това, което мислим, чувстваме и правим. В труден момент, когато не можем да се ориентираме сами все още, изкушаваме се да се доверим на някаква преценка или решение на други хора вместо да търсим своя поглед и своето решение. Предпочитаме да се откажем от това, към което ни води сърцето, защото нямаме достатъчно вяра и оставяме друг да завърти нашия ключ... в неговата посока... Вяра

Последното твърдение дълго смущаваше ума ми - ние хората сме свикнали (или са ни свикнали) да подреждаме живота - своя и на хората около нас. Смятаме това за основна ценност и залог за успеха си. Много ни е трудно да приемем, че всичко се "представя наведнъж" и даваме примери с живота в природата.... пролет, лято, есен, зима - всяко нещо си има ред и време. Забравяме, че всяко същество се представя по всяко време, но по различен начин - докато едното се представя като цвят, друго по същото време се предствя като заровена грудка в земята, после си сменят местата... Благодат има за всеки по всяко време... но всеки може да се ползва от нея по своя различен от другите начин... Всички цитати са от Работете с Любов

iti! Прекрасни разсъждения! Благодаря! Бих добавила само: Човек има само един път към себепознанието и познанието на живота като цяло, само един начин да разбере своята индивидуалност - като я освободи и я приеме с безусловна любов. С това човекът освобождава и приема с безусловна любов и индивидуалностите на всички хора около себе си и така започва да ги разбира и да разбира Цялото, в което сме свързани всички. Човекът е роден да може това...

Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н, В А С К О Благодаря ти за всяка секунда, която си посветил и посвещаваш за съществуването на този сайт и форум! Нека любовта, светлината и топлината носят само мир и радост в живота ти!

Няма нищо по-лесно от това да кажеш на някого: "Много ми е хубаво с теб", когато наистина е така. или: "Много съм щастлива, че ти си щастлив".

Не помня да съм проявявала съзнателно фанатизъм - винаги съм вярвала и съм се опитвала да прилагам в живота си свободата и любовта. По-скоро съм проявавала несъзнателен фанатизъм в личния си живот до момента, до който го осъзнах и нарекох с тази дума. Научих се да го почиствам, щом го осъзная и да "сканирам" себе си за бъгове преди те да се проявят... Негативната емоция и мисълта, че някой не мисли "правилно" и си вреди, вреди и на другите. Въобще усещането, че нещо е неправилно е първият признак за бъг- фанатизъм. Като една типична дева внимателно разглеждам това, което ми се е сторило неправилно и в своите критерии за правилност. Разсъждавам достатъчно време докато разбера кое е правилното в това, което съм сметнала за неправилно и защо не съм могла да го приема. За мествам думата правилно с подходящо - това е ми е похват от НЛП. Когато се каже подходящо, веднага излиза въпрос - за кого? И веднага умът дава право за мен да е подходящо едно, а за друг - точно обратното. Като дрехите и прическите... Правилното няма референция за кого - понятието подразбира и настройва ума за абсолютност и задължителност. Последните две изключват свободата и любовта. Превантивното сканиране е нещо като виртуална реалност, която си създавам и проигравам ситуации, които биха предизвикали проява на фанатизъм в мен. Наблюдавам и хората около себе си - уча се не само от моите, но и от техните уроци...

Познавам фанатиците по съзнателния или несъзнателния стремеж да съберат в своя "правилен коридор" всички останали и да ограничат свободата и възможностите на останалите. Правят го за доброто им и за доброто и чистотата на учението, което са приели и се опитват да защитават от някакво омърсяване или изопачаване. Всъщност точно това е начинът да го омърсят и изопачат. Ако не успеят да вкарат човека в коридора си и не успеят да му отнемат свободата, изпълват се с презрение и съжаление към него... което е същото. Причината - фанатикът изпитва объркване и страх от свят без стени и "праведни коридори". Към такива хора се отнасям с разбиране, но не изпълнявам команди - водя се по своето усещане за свобода и любов. На времето съм се колебала дали да не се отдръпна от общуване с братя и сестри изобщо - след среща с няколко фанатично предани ученици. Но сега съм решила проблема за себе си - Учението ми дава свободата и любовта, които аз отговарям за себе си как ще проявя. Не мога да държа сметка на други хора как го проявяват, но и е глупаво да слагам знак на равенство между Учение и негови фанатизирани привърженици. За себе си - не смятам, че съм имунизирана срещу несъзнателни прояви на фанатизъм - редовно си пускам няколко антивирусни програми...

Ето това ми струваше почти година да разбера в какво се състои агресивността му.... Ако аз имам усещането, че някой друг е изградил щастието си за моя сметка, значи, аз съм очаквала от този някой да ме направи щастлива, т.е. аз съм поставила моето щастие в зависимост от неговия избор. И съответно имам някакви претенции към този избор, т.е. ограничавам свободата на човека, когото обичам. Нещо повече - ако той наистина е щастлив, а аз съм нещастна от този факт и от начина, по който той е щастлив, това вече е сигурен белег, че моята обич към този човек е егоистична. Ако наистина ми е скъп и близък и обичам този човек, то аз изпитвам радост винаги, когато той е щастлив, независимо какви са обстоятелствата. Друг е въпросът, ако той е щастлив, когато ми причинява болка или ме вижда нещастна. Всъщност това не е истинско щастие, а обратното - психовампиризъм, това е зависимост на човека от моята позитивна психична енергия. Ако обичам този човек, не бива да позволявам подобна зависимост - т.е. ще направя нещо така, че да не може да ми причинява болка и да не ме вижда нещастна. Това е урок за мен и спасение за него. Да, той ще страда, когато не може да получи дозата си от мен, но само това е начинът да се освободи от зависимостта си. Ако аз имам усещането, че съм щастлива за сметка на друг човек, значи съм си въобразила, че имам някакво влияние над неговия живот и мога да влияя върху неговото щастие или нещастие. Ако този човек твърди това, значи имам да работя върху нашата взаимна свобода...

Мен ме приближи. Когато болката на нараненото сърце стана толкова непоносима, че трябваше да избирам - или да спра да живея този живот (във физически или духовен смисъл) или трябваше да се освободя от очакванията си и задълженията. Това е като да стоиш на ръба на пропаст, зад теб да лижат пламъци, в ръцете (крилете) и на раменете си да носиш някакъв товар. Трябва да избереш - да останеш гориш в пламъците, да скочиш в бездната с товара или да пуснеш товара, довел те до ръба на бездната и да полетиш. Трябва. Тогава проговори майчиния инстинкт - той каза - трябва да оцелееш и физически и духовно, защото още си майка -децата ти още растат и имат нужда от сърцето ти. Пуснах всички товари и полетях. Оказа се, че винаги съм можела...

Ако мъжът се стреми да бъде такъв, какъвто го иска жената, която той желае.... той вече е изпаднал в зависимост от женската представа и е загубил себе си. Жена, която изсиква от мъжа, а не се вглежда в неговата душа и не уважава неговата свобода и индивидуалност, е обречена на вечно търсене и недоволство.

Вяра Една истина, предавана от поколение на поколение от всички мъдреци и Учители... Спомням си и за снопа на хан Кубрат и за задружната дружина дето планина повдига... Задавах си въпроса защо е толкова трудно да го направим.... Отговори много... За да се изтегли лодката всеки трябва да заеме различна позиция от тази на другия и да приложи силата си по съвсем различен начин и ъгъл от останалите и не едната сила и единия начин, а "сумата на векторите" тегли лодката - т.е. никой конкретно. Освен това никой от теглещите не може от своята позиция да каже как точно се тегли лодката и той едновременно тегли лодката и помага на останалите да теглят лодката.... В какво се състои вярата в този случай? Вярвам, че и другите правят всичко по силите и уменията си, за да изтеглят лодката - въпреки, че те не правят същото, което правя аз и точно защото работим по различен начин, лодката се тегли... Вярвам, че аз не мога да знам и да определям начините на другите, а само да разбера кой точно е моят начин... Вярвам, че помагам на всеки от другите да теглят лодката точно толкова, колкото всеки от тях помага на мен. Вярвам, че няма възможност един човек да тегли лодката и че лодката може да бъде изтеглена.... Вярвам, че има повече от достатъчен брой хора, с които можем да изтеглим лодката и че мога да общувам с тях във време, място и по начини, които ще ни позволят да теглим лодката....

Добре дошъл hammer! Много се радвам, че харесваш и участваш нашия форум - от млад човек като теб, това за нас е най-високата оценка, която получаваме! И аз мисля, че не е необходимо човек да повтаря наляво и надясно колко много вярва в Бог - и наистина би било лицемерие да го декларира, но в същото време да не вярва, да не благодари и да не развива това, в което ти вярваш - силата и волята на човек и приятелството. За мен лично тези и още много прекрасни неща около нас и в нас са ни дар от Бог. Да вярвам в Него това означава да разбирам и прилагам човешката сила и воля и приятелството така и такива каквито са ни дарени... Предполагам включваш между нещата, в които вярваш, и Любовта - написах я с главна буква, защото говоря не за конкретните прояви, а за състоянието на безусловна любов.... То трудно се постига в ежедневието, но според мен включва всичко останало, в което човек вярва...

Just an ordinary miracle for you!

Здравей и добре дошъл и от мен! Първата книга, която отвори очите ми и душата ми за Учението и за живота, беше (и продължава да бъде) Изворът на Доброто. От нея можеш да избираш спокойно какво точно те вълнува в момента - без да спазваш реда по съдържанието. Това правех и аз отначало - препрочитах откъсите, които ме привличаха по няколко пъти и ги обмислях, опитвах се да видя връзката на казаното с моя личен живот и да ги приложа стъпка по стъпка. Ето тук можеш да намериш откъси от книгата: Истинският човек Мисли за майката и майчинството Космичното съзнание На мен още ми са много полезни и само мисли от Учителя по теми, които всеки от приятелите в този форум публикува, когато намери със сърцето си нещо ценно за него в момента. То се оказва ценно и полезно и за много други хора.... Ще се радваме и ти да споделяш с нас това, което те е развълнувало. В другите форуми ние изказваме и мнението си и опитностите си докато четем и мислим и прилагаме - в този само събираме мислите, които са ни разтърсили и помогнали да прогледнем и намерим Пътя си в определен момент от живота ни. Светлина и топлина!

Добре дошла при нас Добра Вълшебнице! Благодаря ти за светлината, топлината, силата, свободата, свежестта и аромата!

Черна е нощта, когато слънцето, светлината са скрити от очите ни. За да си починат ... и не само очите. За да можем да се пренастроим за новото, нужно ни е да се затворим за момент. Може би за да съсредоточим изцяло вниманието и енергията си върху трансформацията... Обаче по наблюденията от живота ми показват, че ако сами "заспиваме" периодично и виртуално примиряваме черното със светлината, не се налага да ни ограждат с неблагоприятни условия... Ако човек дава почивка и грижа за тялото и душата си, няма да се налага да се поболяват, за да го заставят да им ги даде. Няма да се налага Бог да праща лъва, за да ни събере...

Молитвен наряд за начало: Благата песен - песен Дето е бог, там съм и аз - формула Псалом 23 Беседа: Вяра Молитвен наряд за край: Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца - формула Господнята молитва - молитва Господи, влей в мен живи космични сили - формула

С пролет в сърцето

Изворът на доброто - Правила за ученика Изворът на доброто - Пред новата епоха Изворът на доброто - Зазоряване Изворът на доброто - Законът на справедливостта

Великата майка Правата мисъл... Колко често се изкушаваме да си мислим, че сме прави... И като си го помислим не сме склонни вече да се оглеждаме в себе си и около себе си и да променяме мислите си. По-скоро искаме света си и себе си да подчиним на тези "правилни мисли". И тогава една по една пропълзяват мрачните ни мисли... Когато приемем, че правата мисъл е тази, която следва Божията мисъл и воля - независимо доколко те съответстват на нашите представи за добро - това означава, че сме замълчали пред Учителя си. Мислех си за един човек, че той ще е центърът на важна предстояща работа... почти бях сигурна, че съм права и... човекът внезапно тръгна назад и се отказа. Не убеждавах, не се разочаровах - разбрах, че мисълта ми не е била права... После млъкнах и спрях да градя кой какво ще прави - само питах какво ще му е драго на всеки да направи - сам да си предложи. И мозайката сама се нареди. Появи се светлината - и не просто примирение - радост изпитва човек която с думи не може да се опише, когато разбере защо всичко е станало само така, а не по друг начин... И благодаря сега, че бях прочела всичко това преди, за да го приложа...

Събуждане Детето в себе си прегръщаш И прощаваш, И проглеждаш, В себе си за да съзреш Смелост, истина и откровеност, Мекота, разбиране и радост С радостта на ближния. Свобода, смирение и чистота, Вяра скромността прегърнала. Здраво стъпил на земята И в сърцето скътал небесата, Ако в себе си успееш Мъдростта и светлината Да събудиш, Извора на Истината си намерил и извадил си наяве за душата си и за света си.

Следващите беседи от цикъла Великата майка: 06.11.2008 - 17. Вяра - Донка 20.11.2008 - 18. Работете с любов - Нели 04.12.2008 - 19. Съчетание на отношенията 18.12.2008 - 20. Влиянието на хармонията в живота - Моника 13 Моля, желаещите да представят беседа да се обърнат към някой от модераторите на форума.