Донка

http://saprotiva.org/magazin-bez-pari/ Ето как изобретателните и разумни хора вече са започнали не просто да развиват на хартия, но и да прилагат безусловното право и задължение за труд в трудоспособна възраст

Книгата е посветена на актуален и много значим за българската социално-педагогическа и здравеопазна практика проблем. Доц. д-р Николина Колева Представената монография е с много научни, информационни и практически достойнства и несъмнено ще има своята позитивна рефлексия сред широките професионални слоеве и съответен обществен резонанс. Доц. д-р Вержиния Боянова ЛЮДМИЛА ЧЕРВЕНКОВА е преподавател в катедра „Кинезитерапия и рехабилитация” в Националната спортна академия „Васил Левски”, доктор (професионално направление „Обществено здраве”). Има дългогодишен опит в областта на кинезитерапията в педиатрията, при вътрешни болести и в гериатрията. През 2001г. завършва първия курс за преподаватели по паневритмия към СДК на НСА „В. Левски” и има 12-годишен преподавателски и изследователски опит в сферата на паневритмията. Допълнителната професионална квалификация в областта на двигателното обучение й дава възможност да интегрира кинезитерапевтичните и педагогическите подходи в изучаването на различни двигателни практики и да участва в подготовката на преподаватели по паневритмия. Монографията е първото по рода си теоретично и емпирично изследване на паневритмията, което детайлно проследява механизмите на нейното въздействие и представя резултати от най-новите изследвания на уникалния български модел за двигателна активност. УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” за поръчки

Това е много важен проблем за хората, които се грижат за плодни дръвчета. Струва ми се, че ако дръвчетата бъдат достатъчно здрави и силни, те сами ще се справят с вредителите. Може би следва да им се помага на тях. Друга страна е да се отклонят вредителите върху други растения, които не са плодоносни за нас - хората.

Сатурн влиза в Скорпион на 5 октомври 2012 година. Той ще остане там до 23 декември 2014, ще премине в ретроградно движение и отново навлезе в знака от 14 юни 2015 до 17 септември 2015 година. зима 2012 - 2013 и до днес....

моят тлефон (сигурният) - 0898366770 - ако не вдигам съм г захвърлила някъде - пишете ми съобщение така ще разбера кой е и ще звънна аз. Ей Диди супер! А Явор с теб ли ще е ? Децата?

Ние ще сме на плажа на Арапя в началото на седмицата 5-9 август - засега нямам точна инфо но това са плановете - готвим палатки, но ако има каравани (съмнявам се точно сега) ще мислим на място. Ако все пак някой реши да дойде трябва някак там да се намерим като стане ясно тръгване и други подробности ще оставя телефон за връзка Много ще се радвам! С Ина сме замислили да си вземем боичкитееееееееееее....

За пореден път се замислям сериозно - защо толкова настойчиво се размива разликата между желанията и мечтите и качествата на първите се пренасят автоматично върху вторите? Лично за мен има логика и полезност по-скоро да се мисли в посока облагородяване на желанията с качествата на мечтите Бъдещето си не можем да управляваме, но можем да избираме...

Дефиницията е с доста съмнителна стойност - може ли да дадете някаква логическа схема или референция, върху която градите този извод. Според личните ми опитности не стремежът е проблемът, а това, към което се стремим и начина, по който го правим. Т.е. Пътят е важен - стремежът е усилието, което прилагаме, за да вървим по пътя. Само по себе си то не може да бъде причина за грешната посока или за неподходящ избор на превозното ни средство. Иначе най-подходящият начин да се стремим към светлината е... да се стремим да си чистим редовно прозорците на душата.

Струва ми се, че се объркват понятията - мечта и желание. Цитираното по-горе, според личните ми опитности е точно определение на желанията. Мечтите са от друго измерение.

В лекомислено време сме се родили: всеки бърза да каже на какво е готов… А току над главите ни бучат ескадрили. А поетите яростно се кълнат в любов. Между две светкавици, два залпа и два земетръса, между джазови ритми и картечен ек Ето моята изповед – безпомощно къса, като звук от тояжката на сляп човек. Дал ухо към земята, която ни храни, но е грозна от пепел, от кръв и барут, все по-често си мисля за чуждите рани, все по-тихо говоря, за да бъда чут. Мила, не в съпровода на флейта и лира, а под грубото скърцане на бездушен метал, бъди ми слушателя, който единствен разбира моя авторски рецитал. Иван Николов

До мен живее младо семейство с две малки деца - синът на моята съседка, с която израснахме заедно. Бабата всяка вечер идва, за да разхожда и играе с двете деца - това и пълни живота и и дава щастие, каквото само бабите разбират и усещат. Младите си отдъхват и се виждат с приятели или просто си имат своето лично време - всички имат нужда и се радват на всички. И все пак емоционалната връзка и допълване си зависи от самите тях и най-вече от уважението и свободата, която всеки дава на всеки.

Ще се радвам да ви видя и двете!

Идеята е супер! От няколко години се каним да отскочим до това място! Аз ще съм в отпуск от 1 - 18 август и ще се постарая да се вместя! Ние сме с палатка - за нас не мислете за резервации на бунгало - само ако е нужна такава за палатка.

Моето поколение беше яростен привърженик на разбиването на "стария" модел на семейните отношения. Само че воювайки за свободата си, ние май заради бълхата изгорихме юргана. Сега вече минали отвъд петдесетте, започваме да осъзнаваме, че поколенията имат нужда едно от друго във всяко отношение. И започваме да откриваме начините как да живеем заедно и свързани без да сме обвързани и зависими - материално, емоционално, интелектуално...

Няколко от последните ми опитности ме наведоха на следните изводи: - необходимостта от административна структура се появява, когато 1) групата започне да се разраства дотолкова, че започват да се усещат разликите в предпочитания, индивидуалности (характер, вкусове, навици), идеи, информационни полета 2) свободният режим на групата започва да изисква толерантно отношение на всеки член към тези, които се различават от него по нещо. 3) груповите занимания стават разнообразни и повече, за да отговорят на разнообразния вече състав - т.е. групата не може да ги организира и присъства "сплотено", а всяко си има своя аудитория. При това е закономерно едни членове да имат негативно отношение към занимания, предпочитани от други членове. Последното означава членовете на групата да се отнасят толерантно към заниманията, които те самите не посещават и не харесват и да не правят опити да ги отменят или забранят или да (раз)убедят други членове в безполезност или вредност на това, което те самите не одобряват. Следват няколко възможни решения на ситуацията: - уголемената група се разцепва на 2 или няколко по-хомогенни групи без йерархия - членовете с по-силна лична воля и лидерски амбиции започват постепенно с различни средства да затварят свободния достъп на "външни" до групата, за да спрат разрастването и и с това дехомогенизирането. При съпротива "отлюспват" свободолюбивите членове и налагат "добрият" според тях модел на поведение и позиция на групата, забранявайки това, което не им харесва или не ги устройва - принципа "ако аз не го правя, никой няма да го прави". Оформя се лидерско ядро и "последователи" и така се ражда административната структура на духовен принцип. - групата продължава да се разраства без администрация и със свободен режим на съвместна работа и отношения, НО всеки се учи да приема с любов различията и да не реагира срещу занимания, в които не желае да участва по лични причини. Също никой не държи сметка на останалите за присъствие или участие в каквото и да било. Няма стабилно ядро и периферия на групата, но всеки е свързан с всеки свободно и свободно може да организира и участва без да налага на другите своето занимание нито да се чувства длъжен да "осигурява присъствие" или още по-зле да участва, за да не му се потърси отговорност за отсъствие или за инициатива без одобрението на стабилното ядро. Изобщо струва ми се , че феноменът "стабилно ядро" ежечасно ражда нуждата от административна структура ... и така покварява свободата на групата.

Не бих била толкова категорична - това е вашето лично мнение и виждане на живота тук. Много животни не виждат цветовете, което не означава, че те не съществуват. Ние хората също имаме мнооого ограничени сетива за света около нас, което не означава, че светът е такъв, какъвто ние го усещаме и виждаме. От личния си опит съм стигнала до извода, че светът около нас е такъв, какъвто е вътре в самите нас. Ако вътре в нас има многопластовост и дълбочина - ние сме огледало, което може да отрази повече от заобикалящия ни свят. Ако ние самите сме отчупено парче с изкривена повърхност - ще отразим само безсмислени фрагменти и то с изопачени очертания...

1.Досега единственото относително сигурно нещо, до което съм достигнала в себепознанието си е, че аз се променям непрекъснато и проявявам качества, за които преди не съм подозирала или обратно, усещам отсъствие на нещо, което съм смятала за своя константа. Така че какво точно и как точно ще опозная окончателно? 2. Ако в себе себепознанието участват негативни емоции и има някакви критерии за харесване и нехаресване - това вече не е познание, а нагаждане към някакви стандарти - никак не препоръчвам. Лично е изпитано разрушителното действие на стандартите при познавателните процеси...

Добре дошла, Милена! Радваме се, че ти и твоето прекрасно ангелче сте между нас.

И аз се радвам, че разсъждаваме тук точно с този тон и разбиране. Примерът ми точно това имаше предвид - по моите наблюдения най-некомфортно се чувстват обикновено тези, който се съсредоточават изключително върху външната перфектност на играта и жертват вътрешната хармония между хората в кръга или респ. в лъча и пентаграма. И за да продължа примера - поучително е продължението - тази сестра постепенно спря да идва на паневритмия (по някакви лични причини), хората в курса и на поляната с всяка година се увеличават и непрекъснато идват нови хора, които се учат и на курса, и на поляната. Вече почти редовно сме повече от 10 и танцуваме все по свободно и все по-добре. Въпреки това и старите също продължаваме да се учим, но никога не забравяме първите си стъпки и трепети. Благодарни сме на всеки (напр. на Людмила Червенкова), които ни показват някои изтървани от нас тънкости и дори тази зима се каним да сложим в залата си огледала, за да наблюдаваме и изчистим движенията си. Това е един безкраен процес на усъвършенстване, който обаче, според скромното ми мнение, има две много важни правила: - всеки усъвършенства себе си и своята игра и помага на друг само ако той помоли за съвет. - с любов приемаме своите и на другите недостатъци и грешки по пътя на усъвършенстването и се учим от тях.

Всеки си има своето право, Всеволод. Ако ти не се чувстваш комфортно в непълен пентаграм, наистина е по-добре да не играеш в него, но това не означава, че другите, които с ентусиазъм и любов влизат в него и танцуват, грешат (според мен). Помня един случай от самото начало на нашата практика в Хасково. Бяхме 9 човека (едва започвахме тогава, бяхме малко и дори още не бяхме съвсем сигурни, но учителката ни по паневритмия ни подкрепяше да играем и да се учим всеки ден, всеки танц, да не се боим от грешки). Когато стигнахме до пентаграма, едната от сестрите се дръпна от групата като ужилена и каза, че непълния пентаграм има негативна енергия и не трябва да играем. Няколко от другите се поколебаха, но една млада сестра каза, че ние тогава никога няма да можем да играем и съвсем ще го забравим, а и на курса сме го играли и с 9 и с 8... колкото сме били. И решихме - който не се чувства добре, да не играе, а който иска, да започваме. Остана навън само сестрата, която смяташе непълния пентаграм за негативен. Изиграхме го много хармонично, имаше някаква светлина, която ни свързваше, и пеехме от сърце и сякаш летяхме. В един момент погледът ми падна върху сестрата, която ни наблюдаваше отстрани - на лицето и наистина бе изписано смущение и недоволство.....

Здравей Лора! За да стигнеш до Зекирица, трябва да отидеш до самия лифт на Паничище. малко след колелото на лифта има бариера. Там трябва да кажеш на охраната, че сте за лагера на братството на Зекирица, защото не пускат случайни хора (има опасност да се заблудят). Пътят се влошава прогресивно и накрая се превръща в черен път, по който колите на горското влачат трупи. Но ние и другите лагеруващи минаваме с натоварени опели, така че не е невъзможно. Ние оставихме шофьора да изкачи багажа без нас, за да не товарим излишно колата по неравния път и стигнахме пеш - около 4-5 км за вървене в гората са повече от приятно прекарване. Няма да се отклонявате никъде - вървите само по основния път - най-широкия. Малко преди финала пътят завива вляво и заобикаля една стръмнина. Веднага след като изкачите, се виждат табелите, на които пише, че се намирате на Зекирица. Колите могат да стигант до самия лагер - с каквото количество багаж ви е необходимо и можете дори да ги спрете до самата палатка. Имаше дори ванове-палатки. Лагерът не се вижда до последния момент, защото палатките почти всички са вътре сред дърветата. Трябва да излезете на една широка поляна, но има път и вътре в гората. Лагеруващите си строят тоалетни и ги поддържат в добра хигиена - там си има постоянен състав - много благи и весели хора от Бургас, Варна, Хасково и други градове. Поляната за Паневритмия е очарователна. Има извор, който лагеруващите са превърнали в чешма и не е далече от лагера - спокойно си носим туби не само за пиене, но и за къпане дори. Пере се до чешмата но се внимава да не се замърсява. Всеки сам се справя с отпадъците си - органичните се закопават в ями, а другите се събират и се изхвърлят в контейнерите в Паничище или в Сапарева баня. Ние тази година ще отидем за няколко дни през август, но нашите приятели ще постоят повече - с цялото семейство. В лагера има много деца, които играят заедно. Намират се и братя и сестри, които се занимават с тях. Ако имаш нужда от някаква специфична информация - питай, ще се опитам да бъда полезна ПП. Сега видях, че си от Варна - ако искаш, мога да ти намеря телефони на постоянно лагеруващи там семейства и братя и сестри от Варна.

Благодаря за поставения проблем с добродетелите... Ако в пентаграма има 5 човека, вече има 5 добродетели, нали? Вторият човек в двойката отразява и обогатява усещането за тази добродетел, но това, според мен не означава, че отсъствието му я изключва и нарушава хармонията между тях. Какви са били личните ми усещания, когато съм играла сама: - човек се усеща по-ангажиран и по-отговорен, защото играе за двамата. Когато напускам мястото си, за да го сменя със следващото, мислено оставям една част от мен на старото място и после си я "довеждам" при мен. Или - втори вариант (за който вече споменах) - през цялото време си визуализирам като партньор някой от отсъстващите, но близки ми братя или сестри, мислено играя с него и с любов му изпращам от светлината и силата на пентаграма. Случвало ни се е по-късно някой да спомене как е бил на друго място по времето, когато сме играли, но сякаш е бил с нас. Според мен има едно по-сериозно изпитание за играещите в пентаграма - това са нови хора, които не се ориентират все още в динамиката му и допускат грешки. Играта в един перфектен пентаграм, в който играят само можещи, е завладяваща, наистина. Ако обаче човек играе само в такива условия, свиква на това, че всеки си знае мястото и ролята и... усеща раздразнение, ако някой обърка нещо. Когато играем в не-идеални условия и ни се налага да помагаме деликатно, да прощаваме грешките на учещите се и вместо раздразнение да усещаме любов към тях и уважение за старанието и желанието - това мисля е един прекрасен урок за екипност и безусловна любов. И струва ми се - лично мнение - това е именно "да се научите да играете по правилата", за което говори Учителя - основното правило е безусловната любов и постигането на хармония "при всичките условия". На това ни учи и всяка една от добродетелите на Пентаграма.

07.07.2013 г. - 254. Сават Амон-Ра - 14 март 1926 г. София.Слънчева 14.07.2013 г. - 255. Закон на съпоставянето - 21 март 1926 г. София. Розалина 21.07.2013 г. - 256. Петте разумни - 28 март 1926 г. София.Слънчева 28.07.2013 г. - 257. Дава плод - 4 април 1926 г. София - Рассвет

Това с призовките - съвсем си е наред системата - проблемът е, че някои не ги четат при получаването или не ги приемат на сериозно... От каквото има нужда заминаващата си душа - така си заминава. Проблемът е, че никой от нас всъщност няма представа от какво ще има нужда душата му преди да си замине. А прощаването е доста по-трудна задачка от внезапното заминаване, като се замисля...