Донка

Благодаря също за интересната беседа и разговор! Днес "случайно" попаднах на още нещо свързано с беседата: Докато фарисеят не стане митар, той не може да бъде християнин.

След толкова години непрекъсната - почти по 10 часа всеки ден - работа с най-различни хора, за себе си имам мнение: - Не е възможно нито да позная същността на другия, нито дори състоянието му в момента, в който сме заедно. Винаги, когато съм си въобразявала това, Небето ми се е усмихвало с добродушна ирония. Сякаш чувам:"А, сега де, какво мислеше, какво стана??" Ами тогава какво познаваме? Стигнала съм до извода, че единственото нещо, което може да се стремим да познаем в процеса на общуването си с другия, това е - ситуацията, в която се намираме двамата заедно, и задочно - себе си самия, своето развитие, промяна... Стремила ли съм се към опознаване на нещо друго, различно от тези двете неща, съм се оказвала в неадекватна роля и неадекватно поведение. Все едно да наливаме внимание и сили в съд без дъно. Не просто се знае, че нямаме шанс да го напълним, ами и "водата" отива нахалост. А съвсем до това гърне без дъно ни чака друго - това, което всъщност е за пълнене. После наричаме случилото се с думите "разочарован", обиден", "изненадан", "ядосан" и т.н. Познай себе си - всъщност наистина означава "огледай се" - във всичко около себе си. Не само в хората. Има го и вглеждането в себе си - но то отново е в своите реакции, мисли, чувства...които са провокирани от всичко около нас. Вътрешното ни аз - е, то пък е съвсем вън от нашия поглед. По скоро то нас наблюдава... А огледалото на другия - особено това, което ни се вижда мръсно и спонтанно ни се иска да извикаме възмутено "не! това не съм аз" - точно то показва скритото вътре в самите нас, което сме отрекли толкова категорично, че няма как да си го видим сами в себе си. А започна ли да давам акъли (ох, кой не се изкушава) - вече знам - напипала съм най-сериозния си проблем. Млъквам и се опитвам да си спомня какво на кого съм "раздала" - защото този "акъл" е за мен, но обърнат обратно. Ето - пресен пример - снощи "дадох акъл" да не се навира човекът между шамарите и да се занимава с каквото му е спокойно и щастливо... И сега аз самата същото направих... Сори.

И дали изобщо можем да си мислим, че е възможно да познаем "действителното състояние на другия"? А за огледалото... Ами човек може да види себе си в огледалото на другия - само себе си. не другия. И само той може да види себе си - самото огледало не може да го види, нито може да види себе си някъде другаде освен в огледалата на хората около себе си.... Ако няма разлика между изразяването на мнение и на оценка, то може ли да се каже, че и двете се отразяват по идентичен начн на отношенията между хората? Т.е - еднакво ли реагира човекът насреща (хората) на изказано мнение и на изказана оценка? Вашите наблюдения? Дали недоразуменията в общуването ни не се дължат често точно на това - единият дава мнение, другият го приема за оценка.. и обратно? Мисля сега. Даващият оценка може би има очакванията обектът на оценката да се съобрази с неговата оценка и да формира мисленето и поведението си според тях? Например: "Ти си постъпил егоистично" - не крие ли в себе си - "сега направи нещо, за да поправиш това" "Твоето решение е съвсем справедливо" - не крие ли - "при следващото решение трябва да се ръководиш от същите критерии и принципи"

Изворът на доброто Сравнението с метаморфозите е много показателно и точно, според мен. Няма как да си гъсеница и да останеш такава - рано или късно преминаваш в пашкул и после в пеперуда. Въпрос на време е. Обаче, струва ми се, има нива на метаморфозата - тъкмо се усети човек пеперуда и хоп -- оглежда се и пак се излюпва от яйцето като гъсеница, но в друг свят, с нови задачки... И така...

Оценката я откзвам много лесно - просто казвам истината, че нямам оценка, защото нямам критерии и право на нея. Имаме ли правото да откажем да дадем мнението си, ако някой го иска и е важно за него, но други обстоятелства или съображения ни спират да го направим?

С огромна благодарност ще си позволя да копирам тук една много интересна прогноза от Муси Дачева, касаеща позицията на Сатурн: източник

Напоследък наблюдавам развитието на няколко теми и отново се върнах (така сигурно е било нужно на мен) към тази тема. Забелязах още нещо. Когато човек дава мнение, той приема и мнението на другите, дори и то да бъде противоположно на неговото. Когато вътре в себе си зад маската на мнение, той всъщност раздава оценки, веднага скача срещу мннеията, различни от неговата оценка. Защо? - ако човек има вкоренено в мисленето си оценъчно мислене, той автоматично смята, че и другите дават оценки. А те, между впрочем, често правят точно това. Обаче, оценките с различни знаци не могат да се понасят една друга, защото едната автоматично оценя другата като погрешна. И така всеки започва да защитава верността на своята оценка.... С всички средства. Но това, което ме кара да чувствам едно особено усещане за дискомфорт, е одумването и раздаването на квалификации и оценки за хора, които вече не са живи. Вероятно се досетихте, че визирам темата за Михаил Иванов. Не съм измислила по-добър начин досега освен да се дръпна встрани и да не ги слушам, да не чета написаното. Не съм сигурна, че това е най-добрия начин. А вие как реагирате в такива случаи?

Скъпи братя и сестри, нека в новогодишната нощ изпратим всеки по един лъч светлина, топлина и любов за всяка душа на планетата и за нашите братя и сестри - народа на Русия. Всички ние сме деца на Един баща и Една Майка. И когато говорим на различни езици, имаме различен външен вид, пеем различни песни и празнуваме по различен начин, всички в душите си съхраняваме ЕДНО чувство, една мисъл, една вяра - Любовта. Благословен Господ Бог наш на всички векове; благословен Баща наш на Светлите духове, на Светлите духове, на Светлите духове, на Светлите духове, на Светлите духове.

Честита Новата 2011г.! Какво е характерно за числото 2011г според нумерологията? Доколко характерът на годината се определя от общата сума и доколко от последното число - 11. Има ли значение и това, че годината завършва на 1? А всяка отделна цифра и комбинацията им? Как се определя индивидуалния характер на годината за всеки човек - според неговата рождена дата? Има ли значение и името? Благодаря ви предварително!

Честита Новата 2011 година, приятели! (леко в аванс) Като един истински начинаещ в астрологията, се обръщам с молба към всички, които се занимават и отскоро, като мен, и отдавна и сериозно, да помогнат за съставянето на една астропрогноза за 2011 г. Молбата ми е не просто да давате прогнозите си, но и да обясните като на начинаещи какво точно ви дава основание за тези прогнози. Кави са показателите в хороскопа, които дават най-съществената информация за настъпващата година? И още един въпрос, има ли връзка между прогнозите за настъпващата година в различните зодиакални системи - например между тази, която ползваме ние и китайската?

Ами ей така - правиш го, защото ти е хубаво. Само тогава е добро. Ти защо учиш - защото го изисква някой или нещо от теб, защото го изискваш ти от себе си, или защото харесваш и ти е интересно това, което учиш , и искаш да се занимаваш с това?

Хората нямат право да изискват от никого нищо. Дори от себе си.

Вярно че темата не е във философия, но все пак сигурни ли сте, че имаме обективна дефиниция на понятията "бързо" и "израстване"? Да не споменаваме "духовно"..... Според моя опит и трите са изцяло субективни и отгоре на всичко зависят от конвенциите на епохата.

Моите наблюдения сочат, че има читатели, които няма да си купят книгата по важни за тях причини - далече са, нямат достъп до книжарница или издателството, нямат място да ги съхраняват и още куп. Те имат шанс да прочетат само в нета. Има друга категория - като надето - които първо четат в нета, после купуват книгите. Аз също съм от тях по стечение на обстоятелствата. Един от аргументите освен достъпа до хартиентите носители, е че когато е видял книгата в нета, човек я купува със сигурността, че се сдобива с нещо много ценно. Към тази категория спадаме и тези, които се уморяваме да четем от екрана и ни пречи това, че нямаме възможност да разгърнем и да видим няколко неща едновременно. А и сме зависими от куп неща. хартията дава свобода на читателя. Излишно е да доказвам, че принтиранот или ксерокопирано копие на книгата излиза по-скъпо и е далеч по-неудобно. То се прави само в случай, че няма как да се купи книгата. Тук не искам да споменавам имена, но има издатели, които нямат вече книгите в наличност, за да ги изпратят на читателите си, но упорито вдигат скандали и по всякакъв начин спират публикуването в нета с обяснението, че имали намерение да я издават отново.....

Това означава ли, че можем да се научим (сами) на нещо добро само като наблюдаваме щастливите мирни и свободни хора?

Здравей Ванка! Добре дошъл! Може би за да получиш това, което ти е нужно, ще се наложи да го формулираш по малко по-различен начин: Например - да намеря доброто вътре в себе си.

Не толкова паневритмията, колкото индивидите, които я изпълняват. Аз също съм забелязвал такива, които определено имат вид на хора с психически отклонения, но както някой писа, те играят по съвсем други причини. Ако това им помага да излекуват душите си, нека играят. Е то по тази логика аз съм виждала в средите на икономисти, банкери, бизнесмени, политици (особено често) далеч по-голям процент от хора, които очевидно имат проблеми. Това, че човекът носи костюм за четирицифрено число и вратовръзка, движи се в подбрана среда и е заобиколен от гардове, това да не би да го прави нормален? По-скоро обратното. Ако в кръга ни влезе човек, който има проблем, значи той има нужда от кръга. Кой, ако не един кръг от хора, танцуващи паневритмия би могъл да му помогне по най-добрия начин?

А, това с паневритмията и Карлуково сме го преживяли всички, които танцуваме. особено в родните си градове и редовно. Имаше момент, в който загрижено ме питаха не се ли тревожа какво ще си помислят хората за мен, за нас. Отговарям неизменно, че за мен психично отклонение е рано сутрин да седи човек в кухнята с цигара в устата сред облак от дим и пепелник пълен с угарки, да сърба кафе или нещо за махмурлука, да чете клюкарските колони и да псува докато слуша новините по ТВ. Да танцува сред цветята и птичките - това е нормалното поведение за един човек. Апропо - нас ни виждат сутрин десетки да не кажа стотици хора, които сутрин излизат на разходка по алеята в Кенана. Само един гласно се подиграва. Но този човек е известен отдавна на целия ни малък град с психичните си отклонения . Много спират и ни се радват. Други не коментират, просто вдигат рамене и отминават.

Пламъче! Обаче отначало и аз съм си задавала такива въпроси. После, когато влезнах по-навътре в тези среди, разбрах каква е истината. Духовно търсещите хора са толерантни . Те приемат присъствието на хора с психични проблеми и се отнасят с тях безусловно. Отстрани на наблюдателите изглежда, че това е една група. Всъщност хората с психични проблеми нямат духовни търсения. Лазарев, според мен, доста точно определя причината за тези проблеми. И тя е диаметрално противоположна на духовно търсене. В един момент започнах да разлиавам ясно хората с психични проблеми сред духовните среди - това са тези, които най-силно желаят да им се признае, че имат духовни търсения. Истинските ученици са незабележими и тихи. Няма ученик, който да каже - аз съм духовно търсещ. Каже ли, той вече не е това.

м. януари 2011 година: 02.01.2011г. - 128.Дойди след мен Розалина 09.01.2011г. - 129.В правда, истина и святост - Ани 16.01.2011г. - 130.Поздравът на Любовта-Слънчева 23.01.2011г. - 131.Братя и сестри на Христа Розалина 30.01.2011г. - 132.Тогаз те ще просветнат - Слънчева Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите, да пишат на модераторите на форума!

И аз благодаря за темата! Позволих си да сложа в цитата номера на въпросите, на които мисля да си дам личното мнение. 1. За другите нищо не мога да кажа - мога да говоря само за своя личен опит. Не съм прилагала и още не прилагам методи, които съм чела и върху които съм мислила, защото усещам, че още или не съм готова за прилагането им, или не им е дощло подходящото време и място. Имаше моменти, в които критикувах себе си за мързел, несериозност и лекомислие - после, обаче, в една книга за прилагането на цветотерапията на д-р Бах прочетох, че е много важно да не се насилва човек, а да остави своята вътрешна същност да определи какво точно и колко и докога му е необходимо. И там пишеше, че ако капките не са необходими на човека в момента, той обикновено ги загубва, забравя ги в някакъв шкаф или просто пропуска с дни да ги приема, или ако насили себе си, без да иска изпуска шишенцето и го счупва. Тогава прозрях, че същото важи и за молитвите, и за песните и за всички езотерични методи и практики. Това, че сме чели за тях и ги познаваме като информация още не значи, че сме длъжни да прилагаме веднага. Може би те са ни в запас или ще станат нужни на наш близък или просто случаен познат, с когото пак така случайно ще споделим знанието си в точния за него момент (защото той пък няма да има достъп до книгите, които сме чели ние) и така... 2.Ами ставането и посрещането на слънцето никак не бих го окачествила като елементарно, нито която и да било езотерична практика - те само изглеждат така. Нещо повече - колкото по-проста изглежда практиката, толкова по-дълбок заряд има тя и толкова по-силно въздейства. Ето тук има един пример: Вдъхновение Докато подготвях публикацията, дни наред учех и прилагах това упражнение - бяха ми нужни няколко дни само докато свикна с него и се "потопя" в него без да следя изпълнението си. Когато това стана, приливът на енергия беше много силен - на моменти усещах, че трудно го контролирах. Успях да се науча, после ме звъртяха най-различни други неща и забравих за него. Докато един ден се случи това, което е написано в края на упражнението - наистина имах затруднение и сякаш думите и движенията сами изплуваха.... 3. Съзнателно и по план не прилагам нищо. Изключвам паневритмията - тя няма как освен в група да се прилага - така че си давам тези часове за курса и за танцуването лятото - това си е моят личен момент на щастие и докосване до себе си. Напоследък участвам и в курс по пеене - но там не го смятам за практикуване и прилагане - там се учим да го правим. Сутрин докато вървя към школата си някак сама си върви и Добрата молитва и след нея песен - различни в различните дни, но никога не ги избирам - те сами си идват. Изпитвала съм потребност от Завета на цветните лъчи - прилагала съм го, но съм забелязала, че обикновено е в моменти, в които ми е трудно да хармонизирам себе си. Кое е важно за мен - езотеричните практики и методи могат и е нужно да се учат - непрекъснато. Прилагането - то само си става, ако не насилваме себе си. Последното имам усещането, че е по-скоро някакво оправдание или издигане в своите очи или в очите на някой друг. Бих искала да добавя сърдечно "Добре дошъл" на Академик - пропуснала съм появяването лятото - едва сега прочетох мненията ви! Един въпрос: Вие практикувате ли паневритмия? За Божидар - също един въпрос: Това, което споделих - че прилагам научени от мен практики и методи само тогава, когато вътрешното ми аз ме "позове" - това може ли да се окачестви като осъзнати действия?

Честито Рождество Христово! Любов, Светлина, Мир и Радост за целия свят!