Донка

Първата част от епистоларните диалози между Учителя Петър Дънов и неговия ученик П. Киров обхваща периода 1898-1900 г. В тях се разкрива философията на създателя на „Бялото Братство”, както и историческата енергия, от която тя изкристализира и те с право могат да бъдат окачествени като диалози на реформацията българска. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, защото дава отговори на исторически събития, свързани със следосвобожденска България и нейното културно израстване. Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер. „ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ” НА ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на самите факти. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да „преоткрие” старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така историческите факти оживяват отново и заговарят на различен език. Писмата на Петър Дънов и на Пеню Киров вероятно са първата по рода си запазена кореспонденция в историята и епистоларния жанр на България – много подробна и продължителна. Повечето от запазените писма на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, включващи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови; 105-те писма на Пеню Киров, които обхващат периода 1898-1914 г., се публикуват за първи път сега, с изключение на няколко от тях. Уникалността на книгата се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на Пеню Киров, благодарение на което имаме едновременно въпросите му, както и отговорите на Учителя. С кореспонденцията на тогава все още младия Петър Дънов и на Пеню Киров, през този мъгляв за биографите на Учителя период, в най-чист вид можем да проследим дейността му за полагане основите на бъдещото общество „Бяло Братство”, както и развитието на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от отношения на познат към познат през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик. Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на Братството: „Добрата молитва” и „Символът на вярата” – десетте свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритически сеанси, Символа на вярата (писмо №14 и бел. №60), приемане на Спасителева кръв (писмо №7); водното кръщение (писмо №24); „Призванието”, както и много молитви. За първи път тук се появява „Добрата молитва” – на 27 ноември 1900 г., по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров. Благодарение на неговата далновидност до нас достига „Призвание към народа ми”. След излизането на настоящата книга вече няма съмнение кога е първият събор на Бялото Братство – 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записвал в дневниците си). С тези писма се дава по-пълна светлина за личностите и за дейността на тримата първи ученици – П.Киров, Т.Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид тук се публикуват за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период – например как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен” (писмо №41). Тук за първи път се дават и седемте степени, през които минава човешката душа (писмо №30 и бел. №111); В обсега на „Диалозите” влизат и по-периферни теми: като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най-известните им функционери от онова време; възникването и развитието на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. И накрая обширните обяснителни бележки помагат да се почувства атмосферата на времето, както и непознатите лица и термини да се осветлят. От съставителите на книгата