Jump to content
Порталът към съзнателен живот

wonderful

Участници
  • Общо Съдържание

    428
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от wonderful

  1. Така е. Успяваме да благодарим от сърце за живота и здравето си, когато се разболеем, когато се случи нещо, което да ни разтърси. И като имаме веднъж вече такава опитност, нужно ли е отново да изпадаме в подобна ситуация... Затова всеки Божи ден като се събудим, да се помолим от сърце и да благодарим за живота си и за Любовта! От опит знам, че като се събудим на ранина и чуем звънкият птичи хор и се затичаме да посрещнем изгрева на слънцето...! Като попеем, като се помолим и се включим в паневритмията...! Тогава чувствата на благодарност, Любов и радост така преливат, че единственото, за което остава да се молим е да сме Живи, за да се радваме на прекрасният живот и да споделяме радостта си с нашите ближни!
  2. http://www.operasofia.bg/ Браво, Дани! Всичките ти близки, приятели, родно Търговище и всички добри хора се радват! Гордея се, че те познавам! Гордея се, че съм българка! И че живея в Търговище! Твоите успехи по целият свят разказват за красотата и мелодията, която носи Словото на Беинса Дуно. За Любовта и вдъхновението, които печелят сърцата по целият свят! Йоанна, голямата ми дъщеря каза: Дани е велик! Аз го познавам. Значи и аз съм велика. Отговорих и: Да, можеш. С вяра, вдъхновение и много труд!
  3. Когато Бог ви дава работа, откажете се от всяко удоволствие. Щом я свършите, ще си починете. Думите на Христа „да се отречеш от себе си” значат да задържите в съзнанието си само един образ - образът на Бога. (Беинса Дуно)

  4. Аз не съм против лекарите, но първо човек сам на себе си трябва да бъде лекар. Някой изисква само от учителите да бъдат педагози. Не, педагози. Не, всека майка, всеки баща трябва да бъдат педагози, тогава майката и бащата, като отлични педагози, могат да извикат и друг някой педагог. Те не трябва да мислят, че педагогията не е за тях, но за учителите само, и те трябва да се занимават с нея.

  5. Отворете умовете и сърцата си, да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви, не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. (Беинса Дуно)

  6. Мила Таня, благодаря за писмото ти! Духът на Васил Левски е жив, Таня! Той живее в теб, във всеки добър и състрадателен човек! Господи Боже наш, Закриляй децата ни! Да се помолим: Великият призив От извора на Светлина в ума на Бога, Да бликне светлина в ума човешки - Да слезе Светлината на Земята. От извора на Любовта в сърцето Божие, Любов да бликне от човешките сърца - Христос да се завърне на Земята. От центъра, където Божията воля знаят, Цел малките човешки воли нека води - Учителите тази цел познават и й служат. От центъра, наречен Род човешки, нека На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни, И нека той да запечата портата на злото. И нека Светлина, Любов и Сила Възстановяват Промисъла на Земята.
  7. В това, което пишеш няма нищо необичайно. И аз съм го изпитвал по свой си начин, а предполагам и много други. Нормално е когато си свързана с енергията на едно цяло или пък си близо до някакъв духовен източник да се чувстваш окрилена, вдъхновена и щастлива. Около големия огън е светло. Ако ние се уподобим на малки свещички, то въпреки че имаме своя светлина, то светът далеч от големия огън, няма да бъде така осветен, както когато сме близо до него. Силата на нашия собствен огън е по-малка. Това, което можем да направим е да усилим своя огън и заедно с това да осъзнаем, че в действителност разстоянията (в буквален и преносен смисъл) не съществуват извън нашето съзнание. Ние можем винаги да сме близо и да черпим светлина от големия огън, стига да допуснем това в съзнанието си. Благодаря за отговора, Станимир!
  8. Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?" Как да го оправи? -"Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката." Ами тогава щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен един такъв свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Ето човека 29 март 1914г., София
  9. Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? Сънищата на Йосифа 2 август 1914г.,София
  10. Приклекна феичка до езерце, усмихна се, помилва го с ръце и капки малки в миг целунаха, погалиха детското лице! И пак усмивчица на устните! Че детското сърце е толкоз чисто като бистро езерце, огледа се в него малкото дете! Дихание и свежа утрин! Дихание и красота! Усмивката на Бога ще открием, че радва се на своите, на милите деца!
  11. Разбрах една от грешките си. Тия дни ми е липсвал сънят. От вълнение спях малко. Но сега като се понаспах и ми е толкова хубаво! Нищо не ми липсва! Една мила сестричка ми каза скоро, трябва достатъчно сън, за да се обработят енергиите. Разбрах също колко са важни съветите на Учителя, ако искаме наистина да имаме успехи. Дисциплина във всичко, в хранене, в сън и почивка... Ред и дисциплина, но плавно, стъпка по стъпка. Забелязала съм също колко бързо се менят настроенията и емоционалните състояния и как като напишем нещо на хартия то е важало за момента, в който сме го писали, а за следващият- трябва да напишем нещо друго. Но когато споделя леката болка, с хора, които могат да ме разберат, тя изчезва напълно. Затова ви благодаря, че можах да споделя с вас и да намеря себе си отново! Пък и ако имам достатъчно Любов бих могла да прегърна и човекът до себе си, дори и той да не знае какво да прави с ръцете си!
  12. Здравейте мило мое семейство, Искам да споделя с вас как се чувствам! От известно време, усърдна в духовното Учение, в молитвите, ходенето на изгрев и паневритмията, с подкрепа на мили приятели, аз се почувствах жива, любяща, щастлива, вдъхновена и нежна! Благодарна съм за това! Но какво се случва. Когато отида на изгрев и паневритмия, тогава всичко е прекрасно! И тогава имам енергия и сила, и вдъхновение, които щедро споделям! Но не отида ли два дни и се набиват на очи лишенията, които търпя в материалният свят. Тогава усещам осезателно и липсата на духовна връзка с моя другар. И всичко до такава степен ме притиска, че се чувствам . С полета ми към Небето, с поезията, която блика от мен, се чувствам нежна и красива и ми се иска всичко около мен да е нежно и красиво. И от една прекрасна реалност, аз попадам в една малко по-груба реалност. Представете си птица, която лети и изведнъж тя се свива и пада надолу като камък. Може би това е временно. Не зная. Просто усещам как ходенето сутрин на изгрев и паневритмията стават жизнено необходими за мен. Като една духовна храна, която засища нуждите ми и тогава почти нищо от материята не ми е нужно-малко вода и храна, светли и цветни дрехи. Мислех си, дали има подходящи упражнения от Учителя, които да ми помогнат. Благодаря на дечицата ми, които с малките си ръчички, с грейнали очички и усмивки, стоплят сърцето ми! Те са ми утеха! И ми дават сила! Просто другарят ми явно е много стеснителен или пестелив, просто не се получава духовният обмен между нас. Пък и световете ни са съвсем различни.
  13. Днес много ме развеселиха три възрастни жени. Седяха на една пейка и си приказваха нещо. Като минах покрай тях казаха: Уф, чи грозно, с фигура на мъж. Трябваше ми малко време, за да усмисля това, което бях чула и да го свържа със себе си. Седнахме с децата на съседната пейка и като взех да се смея. Тия мили баби ми направиха такъв комплимент! Като ме видяха и чуха да се смея и трите се извърнаха да ме гледат. Наистина от известно време се чувствам по-лека, но друго е да се огледаш в очите на по-старото поколение. От сърце им желая здраве и да развеселяват близките си, както днес развеселиха мен!
  14. Събудила се малка мома и излязла да види Слънчицето, Милото , Любимото! Огряло я ясно Слънчице, усмихнало се в очите и, помилвало косите и! Па и рекло Върви , върви малка моме, върви по белият свят и разказвай за мене, че си ми лика прилика и много ме обичаш! Целунала малка мома ясно Слънчице и прегърнала цялата Земя! Заплакала, засмяла се и се помолила! Мили мои сестрички и братя, да запеем нежна песен, да изпуснем товар тежък, да се хванем на хоро лудо, на хоро лудо и младо, да поканим наша дружка, Радост светла и приветна, да обикнем цяла Земя, да се радва мило Слънчице, да се радва, да ни благославя!
  15. Девойко, мари хубава! Благодаря, Милена!!! Благодаря и на цялата група!
  16. Пролетта на рамото ми кацна, млада и зелена, Радостта закичи ни сърцата, весели засмени

  17. И търсех, търсех ден след ден приятели и хора, усмихнати лица, да ми помогнат да се скрия, да избягам от мойта самота. А там, На Изгрева си имам всичко! И разбрах Не бликне ли от мене Любовта, не бих могла да се спася от моята другарка Самота. А щом ми е другарка защо не се усмихна и на нея, Защо да я оставя да тъжи сама без мен И каня я да тръгнем заедно на дълъг път, че двете се познаваме отдавна, и в бури неотлъчно е стояла тя до мойто рамо. Но Слънце грейна! И Пролет разцъфтя! В мелодии, в цветя, в души и в сърца! И ново име дадох на моята другарка Закичих я със име Радост! Заплакахме и двете от щастие, че името е тъй красиво и много, много и отива!!!
  18. Здравей и от мен!

  19. Когато Луната в миг се затъмни, а Слънцето е скрито зад облаци мрачни Ти си спомни Той е жив! И те зове към простора! Иска да сте заедно в Небесната шир Ако той е еднорог, Ти стани птица и полети! О , Свобода жадувана! Чистота и Лъчи неизразими с думи Душата ми се къпе в най-нежна красота И извори , и водопади и слънчеви лъчи изливат благодат в сърцето ми и цяла засиявам в Радостта! Благодаря Ти, Господи, за обещаното, Благодаря!
  20. Кой ще ни даде надежда Той е жив! Последният еднорог е жив! Да погледнем към Небето Да видим как препуска Истината е тук! Истината е жива! Кой може да види еднорога ако не малката Елиза, която плете ризи от коприва за любимите си братя и дори нейните ръце да са с мехури тя не усеща болката. Сърцето и добро не го лови магия. Последният еднорог е жив! Елиза бере коприва и не се страхува от тъмното, не се бои дори и от смъртта! Пази своят обет и мълчи и плете ризи от коприва. И принца я моли за прошка, защото макар да е красива, макар да е добра и доверчива, той не я познаваше още, но тя се откри! И принца разбра, той имаше за жена истинска принцеса, чиста сълза! При него дошла бе Любовта! Той е жив! Последният еднорог е жив!
  21. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволът, ще израстнат клонищата, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на това последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието – на ангелите. Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание можем...

    1. wonderful

      wonderful

      да очакваме неоценимото богатство – плода от дървото на вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод – за поддържането на безсмъртието на човешката душа и единението ѝ с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот.

    2. wonderful

      wonderful

      Беседа, държана в София на 12 октомври 1914 г.

  22. Вчера се почувствах... като фея. Танцувах(вкъщи) под звуците на много нежна и любима музика със съвсем леко облекло. Усетих се свободна, освободена от всичко и красива във всяко едно движение, ефирна, щастлива... Може да опитате чувството е прекрасно!
  23. Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема. (Беинса Дуно)

  24. Боже, прати ми Любовта поне в един живот от всички хиляди искам да обичам, Господи наистина искам да обичам и да съм обичана до лудост! И дори и да умра за Любовта си, Господи, Ще Ти Благодаря, че била съм Жива! Последният еднорог, Ромео и Жулиета, Елиза от "Дивите лебеди" Благодаря ви , че ви има! Да си вземем сбогом с онази любов, без която никак не можем!
  25. Тази песен е за тебе моето момиче нищо не разбра не ти се сърдя Просто, Само Те обичам! Раздели ни времето, съдбата хората, дори и мисията наша Но Любовта ни свърза И събра се времето забравили за себе си забравили копнежите Възлюбили Великото и Вечното събрахме се отново Ние пак сме заедно Пак се Обичаме но този път Завинаги!
×
×
  • Добави...