wonderful
-
Общо Съдържание
428 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от wonderful
-
-
Sony, днес получих семенцата и утре ще ги засеем. Благодаря ти!
Чудесно е, че го има този сайт и форум. Чудесна си Sony и всички добри хора, които пишат тук!
-
И ние днес ще сеем. Очаквам и аз семенца от Sony, но вчера съседката ми даде от нейните. Поглеждам темите тук и слизам на двора.
Поздрави за вас!
-
Къде се изпокрихте?
Тъй пусто ли е всеки път в среднощен час?
Какви ли сънища ви се присънват?
Какви ли мисли ви вълнуват?
Утрото ще ми разкрие
-
Разказвайте още...
Разкажете за сънищата на дърветата! Толкова е красиво!
Разказвайки за дърветата, ние разказваме за себе си.
-
При едно съжителство усилията е добре да са от всички страни, най-малко, за да ти е спокойно у дома.
-
АIM, благодаря ти!
-
Станимир, имам въпрос към теб. И към всеки друг, който реши да сподели. Какво означава правилно хранене?
Интересно ми е как всеки възприема правилното хранене като задължително условие по пътя.
Особено ми е интересен и отговорът на Добромир. Надявам се да го сподели с нас.
-
Цвета, няма ли възможност да живеете с детето отделно? Предполагам таткото ще ви помага материално.
За мен домът е уютно и спокойно място. Там, където човек си отдъхва и се приютява с обичните си хора. Не случайно са казали: моят дом, моята крепост.
Агресията и пийването са ми толкова неприятни и знам, че е трудно да си смирен и спокоен в такава обстановка.
Трябва да уважаваме и почитаме родителите си, но в един момент да напуснем семейното гнездо и да създадем свое. За мен това е най-хубавият вариант. Иначе може да им гостуваш по-често и да се учиш на смирение.
-
И аз ти благодаря Цвети! Мисля да споделя и с майка ми тази мъдрост.
А иначе на въпроса как да обичаме истински детето си, аз отговарям-като се опитваме да го разбираме.
От известно време дъщеря ми много обича да събира камъчета. Взима си поне едно в ръчичката и си го носи. Вчера майка ми й каза да ги хвърли, не трябвало да събира камъни. А аз я попитах, откъде знае какво трябва да прави детето. Защо трябва да и забраняваме всичко. Какво толкова лошо има в това, че събира камъни.
Хареса ми учителката й от детската градина. Когато взимах дъщеря си, тя я повика и й даде камъчето, което Йоанна и дала да и пази. До този момент и аз се дразнех понякога, защото камъните са прашни като тръгнем на разходка се цапа, а те са съвсем обикновени, но нейната учителка ме накара да се замисля, че за детето те имат значение и смисъл, който аз не разбирам.
-
Цвета, голяма сладурана е малката Йоана!
Максим, ти също си посочил датата си на раждане, сложил си своя снимка, посочил си родният си град. И името си. Аз досега си мислех, че така се казваш, това истинското ти име ли е? Само дето няма месторабота, презиме и фамилия.
-
С голямо уважение към теб и професията ти Кристиян.
Защо ми се струва, че си противоречиш в мненията си относно храненето. В темата за храненето и кръвните групи казваш: "повечето писани неща за кръвните групи и храненето са пълни с неверни неща, за да може да се пробута определена диета, или да се обвърже човек с някой, който да му съставя дневното меню...а това е толкова болестотворно, колкото храненето без никакво знание знание за храненето... "
А тук, в тази тема обясняваш как трябва да се доверим на предписанията, дадени за кръвната ни група и да ядем (специално за нулева) месо и да не консумираме жито.
На кого тогава да се доверя аз{писах вече, че съм О(-)}, посягайки към покълналото жито, за което всички знаят, колко ценна храна е и да мисля, че по този начин ще си навредя. Или пък като ям овесени ядки, които толкова много обичам. А също фъстъци, портокали и маслини.
Кой авторитет да послушам, на кого да повярвам.
Или по-добре да постоя гладна, докато реша с какво да се нахраня.
-
Познавам обаче както вегетарианци с безпроблемно здраве и нулева група, така и хора от тази група, които напразно се опитват да откажат месото или им е трудно да се приспособят после. И даже съм с впечатление, че наистина вдълбочените духовни вегетарианци, със силна и спокойна вяра, нямат проблеми с това приспособявне, докато другите имат. Възможно ли е духовната настройка и практика да променят биохимичните особености на организма... това е доста смело предположение, но има значи някакви данни, които сочат към него.
Аз също мисля, че е възможно духовната настройка да промени биохимичните особености на организма.
И също съм О кръвна група (-).
-
Мъдрият е тук, само за да споделя и да дава, нищо не му трябва да доказва, той не влиза в спорове и не излиза от своя център, само се усмихва.
Човек, който е постигнал на практика, никога няма да тръгне да се доказва и да демонстрира мускули по интернет-форуми. А виж, обратното е напълно възможно.
-
А ето и моят отговор(първото, което си представих):
Пролетта! Спят чудно обсипани със сняг, мълчаливи, търпеливи, но очакващи.
И сънуват палавите момченца, които ще се покатерят по тях, птичките, които ще ги огласят с песните си, катеричките.
Сънуват нежното ухание от пролетни цветове и зелени листенца, с които ще вдишат с пълна сила от живота.
Сънуват как сега палавниците са на топло при баба и тя им вари чай и им маже палачинка със сладко.
А като се събудят чуват радостните викове и виждат летящите по склона пързалки и зачервени бузки. Разсънват се от дрямката си усмихнати...
-
цитирам ДонкаИма един въпрос, по отговора на който според брат ми (еколог) се определяло на какво ниво е духовното развитие на човека:"Какво сънуват дърветата през зимата?
Много красив въпрос!
А кой ли ще разтълкува отговорите ни?
Може би братът на Донка?
-
И на мен ми излезе вярно. Забавно е наистина.
И постинга на Криси също!
-
По мое наблюдение повечето цигани сами се грижат за децата си. И заедно с тях, някои(не всички) ровят по кофите за боклук и търсят начини да се изхранват. Преди няколко дни видях 6 деца с баба си, носеха няколко торби със събраното от сметта. И всичките деца бяха красиви.
Природата, майчиното чувство си знаят работата. Всяко човешко същество(въобще всяко същество) е способно да обича.
И котката се грижи за котенцата си. Без да е чела книги как да го прави.
Всичко, което ни е нужно е някъде в нас. Само малко да го "поизровим" и ще стигнем до него.
-
"Но в затвора попаднал на Хора и станал Човек." Н.Вапцаров
Коя ли майка, която макар и да знае, че ще изостави детето си, не го е обичала в утробата си. Ако ги има, малко са такива. (С нейната обич тя създава матрицата).
И ако нейният живот е бил мръсен и нещастен, едва ли тя желае това на детето си. Та нали го оставя там, за да му даде шанс да живее в едно по-добро семейство. И не рядко това е едно трудно решение-да си изостави детето.
Тя желае детенцето да расте с хора, които ще го обичат и то ще ги срещне. Ще срещне вас, мен или някой друг. Някой, който има възможност и голямо сърце да стопли живота му.
Какви са децата без родителски грижи? Търсещи, жадуващи любов.
Детето много прилича на човека, който се грижи за него. Ако родителят е спокоен и детето е спокойно. Ако е нервен и налага постоянно своето мнение, детето капризничи и се инати.
Вярвайте повече в силата на Любовта!
Много често пишем за нея тук, остава и да повярваме в това, което пишем.
-
От известно време ме вълнува темата за приемното семейство.Когато родих второто си дете дадох обещание на себе си че трето дете ще имам но няма да го родя аз.Имаше препятсвия които определих като пречки за осъществяване на намеренията ми.След 7 год. борба с живота днес мога да кажа че имам всичко което исках ,а малкото което още нямам е в процес на осъществяване.Като казвам всичко имам впредвид добра духовна среда, материално положение,житейски опит.Назрява момента в който се замислям сериозно за приемането в семейството ни на третото дете.Все повече обаче ме притеснява факта за кармичната натовареност на хората.Аз съм убедена ,че случайни неща няма и в семейството ми ще влезе правилното дете,но нещо в мен се опитва да ме опровергае.Могат ли 4 души от едно семейство и една кръв ,едно възпитание да повлияят благоприятно на човек ,колкото и тежка да е неговата карма?Или може да се получи обратното?Ще се радвам да чуя мненията ви
Наистина и според мен третото детенце е хубаво да бъде осиновено. Ако някой ден имам възможност и аз бих го сторила.
Това е голямо добро за детенцето, за другите две деца от семейството и за самите родители.
Любовта преодолява кръвната връзка. За това дете вие ще сте родители, вас ще нарича мама и тате. Вие ще се грижите за отглеждането му и за възпитанието му, както сте се грижили и за другите си деца.
Не зная как е от кармична гл. точка, но от човешка осиновяването е Голямо Добро!
-
В интернет пространството не може нито да се спори, нито да се споделя истински. Поне за мен е така.
Аргумент - липсват ми очите на събеседника.
Сестричке моя Силвия, аз съм споделяла тук искрено!
-
Изкуството да водим диалог. Наистина е изкуство.
За съжаление спорът тук наистина прераства в лични нападки, разпра, неразбиране.
Когато се изгуби "съсредоточието върху предмета на разговора и желанието да се постигне неговата истинност" спорът прераства в остър конфликт и се стига едва ли не до малка "война" между участниците.
Вероятно в някои от постингите си наподобявам писането в лексикон, но дори и така да е това е моят лексикон, моите преживявания, моят живот. А в живота аз намирам много красота, истина... А тук изразявам себе си. И искам да общувам с вас.
Аз също съм за истината. Фалша и лицемерието не са ни нужни.
Може да спорим, но интелигентно.
-
Ключова дума, може би е разбиране. Разбиране на другият. И уважение.
Относно оценката, не ми се нравят тези оценки. Тук не сме , за да се оценяваме един друг.
Търсим истината, учим се да общуваме, учим се да прилагаме законите на Любовта към всеки един от нас. Търсим друг поглед, различна гледна точка, за да обхванем по-мащабно действителността. Търсим, учим, споделяме, разбираме.
И се усмихваме.
Темата за природата можете да прочетете тук.
-
Благодаря ти Криси! То аз съм винаги с вас, искрените и добри хора.
Имам приятелка, която има проблеми в семейството си. Посъветвах я да мисли единствено и само хубави неща и силно да вярва в тях. Старая се и аз да насоча енергията си силно положително, за да я подкрепя.
Може би това е един от начините да си помагаме. Когато се обичаме и покрепяме със сърца чисти като кристал. Когато излъчваме любов.
Не толкова да правим анализи(говоря принципно) на чуждото мнение, а да се научим да се разбираме. Но е много важно, според мен да сме честни един към друг, иначе и самото общуване губи смисъла си.
-
От баща си съм наследила чувството за хумор. В повечето ни разговори той е усмихнат и шеговит.
Това е много очарователна способност, която помага в някои уж по-трудни ситуации да видиш смешната страна на нещата.
Благодаря за темата.
Любов от пръв поглед
в Лични истории
Добавено · Редактирано от wonderful
Лично на мен не ми е хубаво(не ми е приятно) да се възприемат хората като сексуални обекти. Примерно мъж и жена, които изглеждат добре да не могат да разговарят спокойно, защото поне единият си представя сексуални "нещица" с другият(пожелава го) в момента.
Уважението към човека, събеседника, според мен, би следвало да се прояви в "безполово отношение". Като разговор между равни/еднакви и непривличащи се по пол.
Нямам пред вид тук хората, които си търсят половинката/гаджето. А тези, които са го намерили, които получават достатъчно любов и нежност от връзката си и твърдят, че ги обичат.