Jump to content
Порталът към съзнателен живот

wonderful

Участници
  • Общо Съдържание

    428
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Мнения добавени от wonderful

  1. Много ви се радвам! Браво! Става ми топло и хубаво отново.

    Моята баба е сяла градината ни с цветя (както не един път съм казвала) и сега има толкова много пролетни цветове на двора. Навеждам се до тях и вдъхвам от аромата им. И уча дъщеря ми да ги гали. Чудесни са! Чудесни сте и вие!

    Очаквам скоро и лалетата да разтворят чашките си.

  2. Какви манипулации, каква вредна атмосфера. Пропуснала съм нещо.

    Или пък може и аз да я създавам. Дайте без недомлъвки. Добре е да си казваме какво мислим в очите. И да не се опитваме да засягаме други хора.

    Ведро ми е, среднощно, приказно.

    ???

    Да седнем на откровен разговор зад кръглата маса.

  3. Тръните не са ми в очите. Внимавай с тези сравнения. Не ми прозвуча особено приятно. Ако искаш да отворим отделна тема за тръните(ако ни разрешат).

    В добро настроение съм. Дайте да се веселим, пък лошото забравете. :thumbsup:

  4. Забавлявам се чудесно във вашата компания, но дойде момента да ви кажа лека нощ. Хубави сънища от мен.

    Синева, пинсетата тук няма да ми помогне. А иначе като имам трън си го вадя с игла.

  5. Сев, аз вече не го мразя. След това винаги сме разговаряли приятелски.

    Но стига вече за мен. В този форум се изповядах, разказах си историите, споделях. :whistling:

    А иначе животът в определени периоди е като сапунен сериал.

    Разкажете нещо и вие, за да сменим филма.

  6. Просто се оглеждам в теб. Въждам се какъв съм!

    И нарочно ли пишеш с грешки?

    Ще ми се да имам възможност да ги коригирам. Дали да не поискам разрешение от модераторите? Тия грешки са ми като трън в пръстта!

    Но поне ми е весело :3d_086:

  7. Едва ли самият живот е идеален.

    За да е щастливо едно семейство, не е нужно да е идеално.

    А относно отношенията ни, ние винаги разговаряме за всичко. Аз съм инициатор на тези разговори.

    Като бях дете майка ми казваше, че се инатя, че се сърдя. И си го обясняваше с това, че явно съм си такава- инат. Но за всяко нещо си има причина. И аз искам да разбера тази причина. Когато дъщеря ми се сърди, настоявам да ми обясни защо го прави, за да я разбера. За всяка реакция си има причина. И на малкият човек, и на големият.

    Проблеми, трудности винаги има, самият живот ни ги поднася.

    Моят мъж е близък като светоусещане до мен самата. Стараем се да ги разрешаваме(трудностите) заедно.

    Мога да оценя какво е да имаш човек до себе си. Знам също какво е и да си сам.

    Обичаме се и се чувстваме като двете части на едно цяло.

  8. Не е така, Сев. Омразата ми помогна да преживея болката. В случая самият човек нямаше как да ме нарани повече, беше направил предостатъчно.

    Може би във всеки конкретен случай омразата си има своите причини, които са различни. Както различни са и хората, които я изпитват.

    За себе си предпочитам да оставя всичко това в миналото. И без това са минали няколко години от тогава.

  9. Лично аз съм изпитвала омраза единствено в случаите, когато някой човек силно ме е наранил. Случвало се е три пъти.

    Когато ми е причинил болка.

    Страхът за мен няма нищо общо с омразата. Даже не се сещам в момента от какво се страхувам.

  10. Колкото повече красота има в споделените мисли, толкова по-хубава е атмосферата тук. Ако по някакъв начин съм нарушила хармонията във форума се извинявам. Характерно за мен е, че винаги казвам каквото мисля и чувствам. И не се сърдя, когато друг сподели своето мнение, ако то по някакъв начин се отнася за мен.

  11. Не харесвам много обобщенията. Не е лесно да се определи какви хора пишат тук, особено, когато човек не ги познава.

    За мен моите истини са прости и хубави.

    Успявам, досега винаги съм успявала да преодолея омразата. Изпитвала съм я съвсем за кратко. В един такъв момент тя ми помогна да преодолея случилото се. И когато нещата се уталожиха, когато бурята попремина, се усмихнах на този, който ме беше наранил. А след време разбрах, че случилото се е за мое добро. Когато почувствам любов и едновременно простя се чувствам радостна, по-лека и по-щастлива. Освободена от лошите мисли,от лошото чувство.

    Защото любовта дава крила.

  12. Спокойно ми е, уютно и топло, когато съм си вкъщи. Домашното огнище приютява семейството, закриля, успокоява.

    РОДНА СТРЯХА

    Бяла, спретната къщурка.

    Две липи отпред.

    Тука майчина милувка

    сетих най-напред.

    Тука под липите стари

    неведнъж играх

    тука с весели другари

    скачах и се смях...

    Къщичке на дните златни,

    кът свиден и мил!

    И за царските палати

    не бих те сменил.

    (Ран Босилек)

    Едно от нещата, които винаги съм искала е да имам любящо семейство. Съпруг и три дечица, които да се смеят, да играят и да си помагат. Мъжът и малката палавница вече са при мен.

    Рисуваме с дъщеря ми картина, на която сме всички, мама, тате и дъщеричка. А на детската люлка, вързана на едно дърво се люлее нейното братче, което още не се е родило. Говорим за него, представяме си го, чакаме го. Не го забравяме и в рисунката. Това за мен е щастливо семейство.

  13. В никакъв случай не мога да сравня красотата на езика с лъскава кола. По-скоро с каручката на Сали Яшар!

    Мога само да съм благодарна на учителката си по литература, която освен, че ни научи да пишем и да говорим, винаги е ценяла индивидуалността ни. А освен това ни показа светът през очите на Йовков, Елин Пелин, ...

    И тъй като дъщеря ми има много по-голяма нужда от мен в момента, отколкото вие, още веднъж лека нощ!

  14. Любов към всичко! И към красотата на езика, на който общуваме.

    Иначе е лесно да си търсим оправдания.

    Ако живеем във времето, в което болшинството от хората не са можели да четат и пишат, добре. Но при днешните възможности за образование и за развитие, неграмотното писане прави много лошо впечатление.

    Получава се едно несъответствие: духовно търсещ човек, стремящ се към съвършенство, но за съжаление неграмотен.

    И все пак грешките не са чак толкова много. А нали приятелите би следвало да се подкрепят, показвайки грешките си един на друг.

  15. Винаги съм проявявала любов към литературата и българският език. Правописните грешки ме дразнят, говорят ми за по-слабата езикова култура на пишещият. Но само за това.

    Това не е съдене, а наблюдение. И забелязване/отбелязване.

    И с грешки и без грешки, мнението ми за конкретният човек тук не се е променило.

    Но това е моето виждане, а аз съм свикнала винаги да говоря за конкретният проблем, а не да премълчавам. Такава съм и с близките си хора.

  16. Не искам никого да засегна или обидя, но ми прави впечатление, че някои от пишещите допускат правописни грешки. Добре е да си правим проверка, за да е красив текста ни.

    Предполагам и модераторите биха могли да поправят някои от грешките, докато четат. В някои сайтове има и програми, с които може да се направи проверка на правописа.

    Поздрави!

    За съжаление 20 мин след написаното от мен правописните грешки продължават да се множат.

×
×
  • Добави...