wonderful
-
Общо Съдържание
428 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от wonderful
-
-
Какво е вашето любимо десертче?
Предполагам няма човек, на който да не му се прияжда понякога нещо сладко. Какво си хапвате вие?
Нека да съберем тук рецепти за здравословни десерти.
Да си призная нямам опит в приготвянето им.
Моя позната ми сподели, че прави кремчета. Пасира банан със сушени плодове, фурми или сушени плодове със заквасена сметана, отново пасирани.
Зная, че има рецепти за курабийки и кексове от пълнозърнесто брашно.
Има ли някой тук, който се справя със здравословните сладки изкушения?
-
Максим, просеникът по рецептата на Tamin е много вкусен и се приготвя бързо. Аз не го меся. Забърквам го и го слагам да се пече. Досега не съм приготвяла питки, но вече трети ден вкъщи не ядем друг хляб.
И както изглежда, така ще бъде и занапред.
Другото, което обичаме е качамак.
Вие похапвате ли си качамак?
Ето още една рецепта за хляб:
http://www.bonapeti.tv/forum/viewtopic.php?t=814&highlight=
Добре изглежда, нали?!
-
Здравейте! Мисля, че добре се получава.
От известно време, откакто влизам в сайта, започнах да мечтая отново. Помага ми това, че тук споделям мисли, преживявания, чувства. Отделям от времето си, за да изразя себе си. Излязох от монотонните грижи и задължения на ежедневието си. Върнах си усещанията отпреди 10 години.
Да усещаш вятъра как зачервява лицето, чистият въздух, силните усещания, които те карат да се чувстваш жив. Че живееш тук и сега.
Благодаря ви за приятната атмосфера и за това, че тук има място за всички!
Ние живеем на едно много красиво място, имаме много хубава родна музика и инструменти.
Имаме всичко, за да сме щастливи.
-
Здравейте! Преди време получих позволението на екипа на портала да започна седмична тема. Където всеки ще пише каквото реши за себе си, ще споделя. Където ще се поопознаем дотолкова, доколкото решим да допуснем другите.
Тема, в която ще пишем нещо за нас самите, а няма да разсъждаваме върху конкретен проблем.
Започвам аз. На 27г съм. В момента съм в много добро настроение. Желая да го споделя с вас.
Пишете.
-
Две скоро осъзнати мои мечти.
Докато пиша чувам шума на морето, плясъкът на вълните и усещам мирисът му. Слъчево е, синьо е и топло. Аз съм приклекнала на сърф, на гребена на вълната и се изправям. Гледам усмихната, морската вода, вълната и другите щастливи хора около мен...
Хвърлям се с въже от някой мост, с ръце, разперени настрани, без страх и се усещам жива, истински жива в този момент....
И след това взимам цигулката нежно и свиря с часове...
-
Тази нощ сънувах различни сънища. Спомням си два от тях по-ясно.
Единият беше:
Влизам в стая подобна на класна стая и там моя роднина, която по професия е лекар, даваше уроци по музика. Една от дъщерите и също беше в стаята.
Майка й ми каза да си избера инструмент. За първи път усетих силно желание и любов към цигулката. Исках да свиря на цигулка. Исках този инструмент да оживее в ръцете ми. Тя ми отказа. Под предлог, че в момента ще смущаваме хората в съседните стаи, че в началото ще бъде трудно и няма да мога да възпроизведа музика, а само скрибуцане. Разочаровах се. Тя ми даде един друг инструмент, каза ми името му(но забравих какво беше). Много по-голям от цигулка и приличаше на контрабас. Не исках да свиря на него, предпочитах китара, макар че мечтаех за цигулка...Повече не си спомням от съня. Сега си мисля колко много неща съм пропуснала досега в живота си. Даже не съм осъзнавала, че ми липсват. До днес, когато сънувах този сън не си давах сметка колко много обичам цигулката и как искам да се науча да свиря на този толкова красив и изящен инструмент.
...........
...........
...........
Другият сън.
Спомням си го бегло. Почти нищо друго не се сещам, освен образа на една жена. Циганка. Облечена в бели, красиви дрехи, приличащи на носия. И лицето й, видях го отблизо. Имаше големи черни вежди и беше кафяво на цвят. Говореше ми нещо, разказваше. Но вече не си спомням какво.
-
Днес пък го направих с царевично брашно и брашно"Грахам". Само че с по-малко брашно, за да стане по тънка питата(2:1). Стана много хрупкаво. Това, което беше останало от снощи също го бях нарязала на филийки и го препекох за закуска.
Очевидно е, че няма нищо общо с повечето от хлябовете, които сме яли от "небяло" брашно.
-
Tamin, тази вечер си направихме просеник.
Сложих и една доза ръжено брашно. На всички вкъщи им хареса. Всеки път може да е с различен вкус като се прави с два или три вида брашно и се променя съотношението. -
Tainstvena_f, това е недопустимо. Можеш да отидеш в Регионална Инспекция за Опазване и Контрол на Общественото Здраве (РИОКОЗ) и да поискаш проверка на съответното детско заведение.
А също да ставате по-рано и да приготвяш на детето закуска вкъщи. И да говориш с него, ако му дават такива сокчета да не ги пие. Кажи и на лелките, че мислиш за вредно да се пият подобни неща и да не му дават.
Като ходех на детска градина от намазаните филии, които ни даваха слетобяд, ядях само корите, защото майка ми беше казала, че средата не е полезна. Около мен се изреждаха любезни лелички да ме карат да си изям цялата филия, без успех. Авторитета на майка ми беше далеч по-силен, а лелите ги чувствах чужди и образите им ми се сливаха.
-
Аз ям лук и чесън. Лимон с мед. Пия чай от лайка, от мащерка, от липа. Хрускам витамин C(от по 100мг), полепва по гърлото, действа противовъзпалително и отхрачващо. Бабата на моя приятелка и казала да хруска тези хапченца и така да си излекува кашлицата.
Вземам си нишадър. С мокър пръст топя в нишадъра и си слагам навътре на езика.
А като бях малка по заръка на майка ми всеки път, когато се почувствам леко неразположена и настинала си правех гаргара с ракия, ракия в носа, нишадър.
Беше ми направила и едно сокче. Сок от лук с мед. Носа ми беше запушен, не можех да дишам. За малко да повърна от комбинацията, но моментално ми се отпуши носа.
Редовно ни(мен и брат ми) разтриваше с ракия, компреси със свинска мас на гърдите и на гърлото и спяхме увити със шал на врата. Правеше ни и още компреси с разни семена, но трябва да я питам какво точно беше.
За кашлица пиехме накиснато ленено семе.
А кисненето в гореща вода и сол беше най-безобидното и лечение(стига да не е висока температурата).
-
Благодаря ти, Vanya-Tasheva!
Ако може да споделиш как се приготвя този сироп от бъз. Има ли го готов? Подходящ ли е за малки деца?
Иска ми се всеки, който има готови предложения, идеи и рецепти да се включи. Темата ще бъде полезна не само на мен, но и на всички майки и на дечицата им.
-
Благодаря ви, че пишете!
Специално благодаря и на теб, Добромир!
Като казваш да ограничим захарта имаш предвид сладките изделия от бяла рафинирана захар, а не плодовете и лъжичката мед на ден? Правилно ли те разбирам?
За съжаление досега не съм използвала сребърна вода и не зная откъде да си набавя. За ехинацея съм чувала, присъства и като съставка в някои препарати. Ехинацея капки ли да ползвам? Вкъщи пием чай-от лайка, липа и мащерка.
Детето е на 3г и половина, в момента е здраво. Тежи 13,5кг. В детската градина постоянно има болни деца. Едно като се разболее е достатъчно за цялата група.
Какви още данни за детето те интересуват?
Поздрави!
И да попитам Валентин какво означава споменатата формула? Аз мисля, че за да има ефект едно нещо човек трябва да вярва в него.
-
Решихме да дадем дъщеря ни на детска градина. За да не се разболява и да е по-устойчива, лекарката й изписа isoprinosine. Реших да не го давам.
Какво мислите за тези препарати?
Какво да и давам, за да се преборва по-лесно с болестите?
От плодовете в момента яде ябълки, портокали и банани. Мисля да й давам лимон с мед.
-
Природата, природните стихии. Морето, океана. Екстремните спортове. Това липсва според мен, за да бъде по-всеобхватен и красив форума.
Скачала съм с бънджи, влизала съм навътре в морето, сега се сещам за още една моя мечта-да карам сърф.
-
Здравей, Лилия!
Желая ти да си здрава и много щастлива. Следвай поривите на сърцето и мечтите си. Върви по своят път.
-
Здравейте! Мъжа ми има една позната, която от време на време помага на роднините си във фурна за хляб. Тя му е споделила, че на черните хлябове, за да станат такива им слагат бои. Така, че нищо чудно да си купуваме оцветен бял хляб. Дано не всички правят така.
Наистина си мисля, че е добре хлябът да се приготвя в домашни условия.
А що се отнася да си произвеждаме всичко сами. Има вариант. Къщичка на село с ниви, овощни,зеленчукови градини и животни. По цял ден с мотиката, скубиш трева, копаеш. В 5 часа ставаш да храниш животните.Мелиш брашно, печеш хляб. И ще се наслаждаваш на чист въздух през целият ден и докато свършиш всичко, той денят си отишъл и в 20 часа вече си заспал.
Много обичам селата. Ние нямаме такова, но съм ходила на гости и съм помагала(бране на царевица, на грозде, на ябълки и пр.) и се възхищавам колко трудолюбиви и добри са нашите баби и дядовци по селата. Само, че това не е за всеки.
Сега като се сетя за хубавата къща, където съм гостувала...
На село всичко е хубаво. А като вземете една шепа пръст в ръката си и я помиришете...
...помирисвате живота
-
А и, предполагам, майките, които оставят децата си в домове за отглеждане, не винаги са пропаднали безотговорни индивиди, а възможно понякога са водени просто от финансови съображения!
Да не забравяме, че не само майките са отговорни за децата си, но и бащите.
-
-
Да, повечето родители, които искат деца, първо правят всичко възможно да си родят собствени и след това се замислят за осиновяване. И това за мен е обяснимо.
Но има и един друг важен въпрос. Защо има изоставени деца? Защо нямаме съзнание, култура? Защо някои хора допускат да се заченат нежелани деца и след раждането им да бъдат изоставяни.
Какво пречи на всеки да си тури по един презерватив, докато не бъде готов за баща.
Абортите също не са "мечтата" на всяка жена.
Преди време един мъж ми беше казал, че всяка втора жена била правила аборт, за да ми обясни колко естествена процедура било това.
А самият той имаше практика първо да оплоди жената, после да се сети, че има опасност да става баща. И след това ги кара да правят аборт. Не зная какво мислите за такива мъже. Аз ще се въздържа от коментар.
-
Понякога мъжът или жената страдат от някое заболяване, което е възможно да се предаде и на техните деца. За да не рискуват да се роди болно дете, те предпочитат да използват донори(на яйцеклетка или на сперма).
Какво мислите за това? Какво е отношението ви?
Примерно ако проблемът е в мъжа, а жената е здрава, при използване на чужд генетичен материал, тя няма да познава биологичният баща на детето си. Ще има представа за цвета на очите му, косата, ръста, образованието, професията, кръвната група, дори ще може да си избере според предпочитанията, но няма да обича този човек. Няма да познава душата му, характера му.
Ако забременее от съпруга си нейното дете може да се роди болно, както баща си,като неговата майка и неговата баба.
Наистина се интересувам от мнението ви.
Споделете го.
-
Сънувах мой приятел, когото не съм виждала от години, но който означава много за мен. Беше тежко болен. Около него имаше лекари. Една от тях му бодеше корема с някаква игла. А коремът му беше подут.
Не искаха да ме пуснат при него, защото бил много зле. Но аз съвсем тихо се приближих. Погледнах го, той отвори очи и ми се усмихна. Взех ръката му и я целунах. След това му направих знак да не говори, тръгнах и се събудих.
-
Благодаря ти, tainstvena_f за приказката, която ще ни напишеш!
И аз ще ви разкажа една приказка:
Подарък за най-слабия
Лъвът гледал телевизия. Предаването било за животните в гората. Той много се натъжил като видял колко беззащитно е зайчето. Останалите животни, по-силни от него го гонели, плашели и то треперело от страх. А било толкова добричко.
Пристигнал в гората колет(голям сандък), на който пишело "Подарък за най-слабия". Пощальонът, черен гарван, не знаел кой в гората е най-слаб. Затова като срещнел някой от горските обитатели ги питал: "Ти ли си най-слабия?"
Зверовете го поглеждали свирепо, как така, те ще са слаби, но като им казвал, че има колет за най-слабия изведнъж всички искали да бъдат такива. Така реагирали и Лисана, и глигана, и Вълчо. Гарванът се сетил за зайчето и отишъл при него. Зверовете го последвали.
Всички животни се събрали около колета, който още не бил отворен. И все още се надпреварвали кой да бъде най-слаб. Отворили сандъка, посипали се портокали и какво се случило? Оттам излязал лъвът-царят на животните. Най-силният от всички зверове в гората. Лиса, Вълчо, глигана, всички се разбягали. Само зайчето останало, треперейки от страх. Една сълзичка се стичала по муцунката му. Лъвчо отишъл при него и му казал да не се страхува.
Прегърнал го с лапа и от този ден той станал неговият защитник в гората.
Поздрави!
-
Добре че хората се променяха, иначе щяха да повтарят едни и същи уроци постоянно.
Няма човек тук(и не само тук), който да ме убеди и да промени мнението ми,
че един баща(един родител) не трябва да използва насилие спрямо децата си.
По-силният трябва да защитава по-слабия!
Чели ли сте една приказка "Подарък за най-слабия"?
Ще ви я разкажа:
Лъвът гледал телевизия. Той много се натъжил като видял колко беззащитно е зайчето. Останалите животни, по-силни от него го гонели, плашели и то треперело от страх. А толкова добричко било.
Пристигнал в гората колет(голям сандък), на който пишело "Подарък за най-слабия". Пощальонът, черен гарван, не знаел кой в гората е най-слаб. Затова като срещнел някой от горските обитатели го питал: "Ти ли си най-слабия?"
Зверовете го поглеждали свирепо, как така, те ще са слаби, но като им казвал, че има колет за най-слабия изведнъж всички искали да бъдат такива. Така реагирали и Лисана, и глигана, и Вълчо. Гарванът се сетил за зайчето и отишъл при него. Зверовете го последвали.
Всички животни се събрали около колета, който още не бил отворен. И все още се надпреварвали кой да бъде най-слаб. Отворили сандъка, посипали се портокали и какво се случило? Оттам излязал лъвът-царят на животните. Най-силният от всички зверове в гората. Лиса, Вълчо, глигана, всички се разбягали. Само зайчето останало, треперейки от страх. Една сълзичка се стичала по муцунката му. Лъвчо отишъл при него и му казал да не се страхува.
Прегърнал го с лапа и от този ден той станал неговият защитник в гората.
И още нещо. Когато един човек страда от поведението на друг, това да поговори с него и да сподели болката си, не е манипулиране.
Ако някой реши да се променя, то той прави това по собствено желание.
Ако искаме от някого да се отнася по-добре с нас, да ни разбира, какво искаме-добро отношение. Преди съм сбъркала като съм използвала думата "промени/поправи". Ние искаме човекът да се замисли и да ни обича истински. Обич само на думи, не е обич. Обич и добро отношение.
Разговарям винаги с хората около мен, когато са ме наранили по някакъв начин, обидили с нещо или прочие.
И отново, когато аз съм ги засегнала. Питам и обяснявам защо съм постъпила така и се извиняваме един на друг. Разбирателство, уважение, общуване.
Пак ще ви посъветвам. Общувайте помежду си!
Изпращам много поздрави на Лилия!
И да кажа, че темата ми дотегна. Така че ще си намеря по-приятно занимание.
Но преди това. Винаги бих се радвала на конструктивната критика, както и бих я давала от сърце. А тя сама по себе си няма да промени човекът, ако той не го поиска(и не направи сам своя избор да го стори). Това са само едни насоки, един разговор между хора, които се обичат.
-
Насилието отдавна не е възпитателен метод. Поне за цивилизованият човек.
Всеки има право на личен избор и свобода как да постъпи и дали да се променя. Желанието на Лилия да има баща до себе си, когото да обича(а не да намрази) и който да я обича, естествено поражда необходимостта той да направи своя избор-или да престане с насилието(да се промени/поправи) или да си остане същият насилник и да остане сам, без дъщери и съпруга.
Това, което беше написала:
"А според мен да се оставяш да те бият не е сила, а агресия към този, който посяга да те бие. Той трупа карма като оказва насилие, а този, който му позволява е едновременно и мъченик,жертва и съдник. Много често насилникът има угризения и съжалява и се самообвинява след акта на насилие. Често на жертвата точно този момент и харесва и понася насилието заради последващото го разкаяние - независимо дали е изречено или само носено от насилника. В този момент жертвата определено се чувства "добрата страдаща страна", която за пореден път прощава на "лошия" защото го обича и зависи от него.
Ако наистина обичаме човека, склонен към насилие, не е ли по-добра идея да не го оставяме да го прояви и после да се измъчва от това? Т.е. да не се "навираме между шамарите"? "
Без да уточниш, че не се отнася до конкретни хора и конкретен случай, би могло неправилно да се изтълкува от Лилия, ако го прочете. И тя да се почувства хем жертва, хем насилница по отношение на баща си(заради кармата), защото той я бие. Това ме провокира и да пиша.
-----------
И ако може да задам един въпрос.
Този, който страда защото го бият несправедиво не следва ли да се пречиства от кармата си. Нали страданието пречиства.
Да се опознаем
в Да се опознаем. Срещи на живо
Добавено · Редактирано от wonderful
Много е важно да си вземем прошка от близките на този ден. Да не забравяме най-възрастните от тях.
Преди две години аз не го направих. След това нямах друга възможност. Баба ми почина внезапно няколко дни по-късно. С горчивина разбрах колко важен е този ден.
Хубаво е да се възпитават децата да уважават традициите и християнските празници.