Дина
-
Общо Съдържание
485 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Дина
-
-
-
-
"Спомени" може да има и от Бъдещето тук и сега.
Щом има спомени от бъдещето значи всичко се случва в един момент и всичко е предопределено.Нашите еони са Миг за Някой, миг в който няма нищо неизвестно.
Пространствено-времевите величини са наши земни измерения.Ако има други паралелни светове, то какви ли са техните? За тях и спрямо нас ?
-
"Пуснете децате при Мен и не им пречете!" От Матея свето Евангелие
Как тълкуваме? А в действителност какво е нашето действие?
Честит да бъде празникът на децата! И слънцето им се усмихна!
-
Според мен има две възможности:
1. Ауричното същество (липиката);
2. Праспомена, който е вибрация излъчвана от Праатома на духовната искра.
И ако правилно разбирам , то вибрацията се усеща?
-
"
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си. За вас е важно да мислите.
Само онзи може да даде мнението си, който знае истината.
Вие се стремите към сила и знание, за да имате “правото”, надмощието над другите.
Но и без вашата сила и знание, ако имате извора, той сам ще проправи пътя си; ако имате светлината, ако СТЕ В ИЗТОЧНИКА на светлината, тя сама ще осветява.
И тогава няма да имате нужда от сила и знание, нито пък от надмощие над другите.
Правите ли разликата?
Да! Разлики много! Изворите също и са дълбоки.
Икар изгаря за да освети пътя към познанието. Ние вървим по този път и натрупваме знания. Силата се съдържа в самото натрупване на знание, а не е наша. И не е достатъчна. Това е част от пътя. Колцина са извървяли пътя до мъдростта? Там е истината за познанието, светлината и познанието за истината.
-
Интуицията е неосъзнат спомен.
Кой е носителят на спомена?
-
Може би виждат и усещат духовете и ангелите повече от хората, но вероятно по-малко ги разбират ...?
А може би ние не можем да ги разберем.
Имах най-прекрасния ризеншнауцер на света-Арчибалд. Преди време, в среднощните часове, детето ми спеше, а аз гладех.Съпругът ми беше на работа. Кучето също спеше в големия коридор. В един момент то стана тихо, загледано в една конкретна посока-към един ъгъл на тавана.Наоколо беше среднощна тишина. Започна да ръмжи в посока на ъгъла. Застана в отбранителна позиция на прага на стаята, в която бях. Когато се приближих към кучето, то ми показа да стоя в стаята. Поглеждаше ме и препречваше изхода. Придвижваше се леко на зад, без да отделя погледа си от посоченото място. Настръхна.Започна да лае заканително. По всичко личеше, че "разговаря с някого". Този "някого" не беше добронамерен. С муцуната си побутна вратата на стаята и аз я затворих.Успокои се.Цяла нощ това прекрасно животно стоеше плътно до мен.Известно време след това често поглеждаше към тавана???
Струва ми се , че от цялата ситуация аз не узнах какво стана. Интересно за мен беше да разбера дали можем да постигнем общуване без говор.В последните години от живота на моето куче, си "говорехме" с поглед в очите.
След смъртта на Арчибалд в живата ми настъпиха много обрати на различни нива. Това куче не беше случайност.
Въобще за съзнанието и за самосъзнанието при животните много можем да си говорим, но човечеството е още далече от истината. Та ние още не познаваме и общуването им, не сме излезли от дарвиновата теория за първосигналната система, не разгласяваме, че животните разбират езика ни , а ние техния-почти не...Ние не познаваме достатъчно и нашата собствена чавешка психика, съзнание и самосъзнание. Напред е времето!
-
-
Преди години четох статия, в която се защитаваше тезата, че всички болести са заболявания на нервната система. Във времето, от собствен интерес, проследявах някои новости в различни науки. В темата за най-страшните болести, Мона изказва ясно съждение за най-страшната болест - шизофренията. Връзката, която посочи тя с човешко качество ме накара да надникна и тук. Механизмът на протичането и промените в биохимичните процеси на тази болест са пълна загадка за психолозите и психиятрите.Донякъде е изяснен резултатът от хода на болестта.
Най-навите открития в няколко обединяващи се науки говорят вече за вероятността шизофрениата да се нарече социално заболяване. Това би се превърнало в медицинска революция, защото ще се разкрият пътя и начините , по които интравертните и екстравертните психични процеси влияят на жлезите с вътрешна секреция и биохимичните процеси и промени в организма.
Научната фантастика често става реалност!
-
Дълго наблюдавам тази тема. Няма движение. И тук в този форум.Знам, че не е спряло времето, но заживяхме в епохата на "скоростите" и скоростните промени. Няма как- Културата се обзема и от новите достижения на цивилизацията. Обществата ни се изпълват с глобализиращи се информационни същества.Еклектика, нови литературни и филмови герои и новата голяма книга на интернет пространството: най- общо футуризъм. Такава среда търси и училището за да отговори на интересите на учениците. Възможности и много и малко, но избледняват и дори се загубват пътищата към някои ценности, добродетели, образи и автори.
Питах, наблюдавах и видях нещо, което ще ти споделя, Ради: Учителите са притиснати от програми, планове и проверки.Онези учители, които имат духовна нагласа и разбирания за автори и творби /като Н.Райнов/, нямат възможности да "откъснат" от учебните часове, а и могат да бъдат санкционирани ако проявят правото си на свободен избор. И още- в другата част на класната стая се виждат питащите погледи на учениците. Не разбират и не искат да си "губят времето".
Повече от тревожно е!
-
Може ли някой да сподели какво знае за кода на Кирило-методиевата азбука? Там е скрито познание. Ключът още не е намерен. Наближава ли времето за това откритие?
-
И при по-добра оценка пак идва.
Смъртта е края на началото!
-
Една от най-страшните болести е шизофренията.
Другата болест се нарича - омраза към различността, което е едно и също.
Плипомняш ми схващането за различността на Айзък Азимов и един от фантастичните му разкази, където действието се развива в една психиятрия.
И си задавам въпрос за "страшното" и за различното, и мястото на болните и околните сред тях.
-
Погледът върху себе си може да бъде само чАстен, честността е част от динамиката на погледа, известна като "фокус".
И поглед обърнат навътре към себе си! Само и на саме /в частност/нали?
Но щом е ПОГЛЕД, то той ОТРАЗЯВА реалността! Дали ще бъде достатъчно обективен тогава , та дори и фокусиран?
Честността какво е? Добродетел като морално-етична категория.И тук тя попада в голяма динамика-тази на поведението и мотивацията.И ако не е доминанта? Пак не можем да говорим за честността като реалност.
-
За кое здраве говориш? Тази книга не е въобще за здравето. А казваш и за "други желания"???
-
Да, по-добре да я изплюеш, отколкото да я преглътнеш и да те отравя!
И като го правиш се обърни на страни. После отмини по-бързо, че не знаеш къде ще попадне плюнката и ако е тежка може да разпръска онова, от което е разнесена обидата. А то много често вони.
-
Ами ако съчувствието и одобрението и разбирането са искрени? Дали в старанието си да различим откровеността от лицемерието не рискуваме да обявим всяка проява на любов и подкрепа и разбиране за маска и лицемерие и всяка агресивност за откровеност? Как ги различавате?
А как различавате крокодилските сълзи от искрените?
по бързото им пресъхване!!!!!!!!!! по интуиция и по много други
-
Дина, здравей!
Точно от концентрация и подреждане нямаш нужда. Концентрацията ще те доведе отново до болката, защото тя е доминанта сега в теб. А и без друго си твърде много подреден човек, така мисля, няма смисъл и от това. На теб ти трябва да се разхвърлиш малко. Един съвет, дано ме извиниш, но според мен е добре да зарежеш всичко, ей така, дори да е с краката нагоре, зарежи го, вземи си почивка и замини някъде далеч от всичко. Като се върнеш, ще откриеш, че нещата са си заели местата спонтанно, от самосебе си. Прекалено отговорна си и това те натоварва много. Имаш нужда от разпускане. Този огън който сега гори в аватара ти, ти е подпалил главата. Полей вода върху него и да те няма там.
Чудесна си! Благодаря ти!
И това го направих-на километри далеч се разхождах.Виждах се с роднини и хора, с които не сме се срещали от години. И с по-малко познати се срещах. И беше хубаво! И пях, и танцувах и... пих и лудувах и"като се върна при себе си-пак същото.
Точно така е- водата е другата сила.Не съм я намерила още.
Вярвам!
"Шъ съ управя" -
Плачът не винаги е "леене" на сълзи.
Сълзите може и да пречистват, но плачът носи заряда на вика, породен най-често от отрицателни емоции. Зов или състрадание, умиление или болка, ако се премине известна граница, то той започва разрушителното си въздействие. Коя терапевтична практика е най-предпочитана- естествено не тази на плача.
Има ли сълзи в първото изплакване на новороденото?
Плачът на душата е без сълзи!
-
Здравейте.Живота е суров понякога.Какви мислите трябва да бадат отношенията след развода на двамата вече бивши сапрузи,когато детето е най-важното за тях?
Да, децата са най-важната ценност, но разводът ако е факт, то значи, всеки от родителите поема по-нататъшния си път. Какъв ще бъде той всеки сам си избира. Много психолози и психотерапевти и др. подчертават, че детето е "чужденец" между двамата.То също в живота си ще прояви правото си на свободен избор. Да се посветим на детето, не означава да се отречем от себе си. Да погледнем напред и да видим по-натам. Ужасно е децата да усетят чувството за вина, ако родителите споделят, че са се посветили на тях, че са самотни или, че са си объркали живота заради тях. Не създаваме децата си за да са ни длъжници. Та отношенията между двамата родители, мисля си, нека са полезни за детето, но нека и да не си пречат по новите пътища. Съвети за това не бева да се дават. Всяка ситуация е конкретна и в нея не бива да участват други, освен двамата бивши съпрузи.
Има една приказка, която малко хора я познават. Ще ми се да ти я разкажа.
Една лястовичка понесла на гърба си своето лястовиче по пътя на юг. Летели над океана и лястовичката попитала детето си:
- Когато пораснеш , мое дете, така ли ще ме носиш през океана?
-Да, мамо!- отговорило малкото лястовиче. Майката наклонила гръб и лястовичето паднало в дълбоките води.
Същото се случило на следващата година с другата рожба. Но на третата година младата лястовичка отговорила: -Не, мамо, защото тогава аз ще нося на гръб моето дете.
Полетът на лястовицата с детето си на гърба продължил. Стигнали до южните страни заедно.
-
Някой ще ми отговори ли сериозно или след всяко едно изрчечение следват безкрайни фрази и тълкувания, обикновено безсмислени и нямащи общо с пробллема. Приказките по принцип ми писнаха, а на вас не знам.
Няма да се нарека сериозна, но ще се опитам много кратко да вметна нещо в темата. Няма да боравя с "големи понятия" и теории. Ще предпочета обобщени мисли, в които има и много реални наблюдения. Ограничена съм и от виртуалността на диалога.
Та: Първото ми право на мнение-Душата няма пол! Тя преминава през различни опитности - и мъжка и женска.Тук на земята.
Да, Мона това е "Танц на Вселената". За него всеки жадува.За него, обаче, трудно може да се говори. Щом е танц, то е изкуство. За изкуството се говори, но първо е възприемането, после преживяването и т.н. За това изкуство думите не достигат.
Дори за себе си човек трудно може да си обясни с мисловни форми онова, което е преживяване във вътрешния му свят.Та там в него, водеща е не сферата на АЗ-а, а сферата на сексуалността.Най- добре това се "вижда" при наблюдаване взаимоотношенията между малките деца и неповторимата им, неподправена борба за "надмощие".При тях няма "дрън-дрън и тинтири-минтири", няма го и реалното преживяване от секс-акта. В полето на споменатата "битка" има много и различни чувства: симпатия, емпатия са едни от основните, които се проявяват чрез добронамереност или агресия...Целта на "завладяващите боеве" е конкретно дете.То често дори не подозира това. За секс ли говорехме?
ДА! "ГОЛЕМИТЕ" не могат или не искат да говорят за секс.Да не си признаваш си е чиста проба лицемерие, демагогия - все в смисъла на:"Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говаря!" Отколе е и това, а?
Признато или непризнато, лицемерие или друго, осъзнато или не...мнооооого са стреличките/семейство,общиство,приятели,училище.../, които години наред атакуват и целят все тая сфера/ най-накърнимата/, а тя е всевластна над всички други.Следите остават!Никой и с нищо не може да ме убеди, че може да компенсира липсата на секс,да пренасочи тази енергия или успешно да потуши отрицателни преживявания.За сега.Фройд не е началото на човешкото търсене.Будистките монаси ли? И нашите монаси са стигнали до там/?/
Изчаках и четох, но в тази тема виждам, че трудно ще си изясним същността на проблема за секса, отношението ни към него и най-малко в споделянето на личните преживявания./страх от мненията на другите или да не се окажем в позиция на пациенти/.
А за сливане на темата с мнения за секс/?/ при животни ИЗОБЩО НЕ СЪМ СЪГЛАСНА! Нищо, че някои казват, че човекът е животно.Морското конче изминава най-дългия път до женската, без да я познава.Аз, обаче, едва ли ще излъча такава миризма, че да дойде при мен уелския принц/а и кой ли е той/.
"Разкрепостяването" не означава разбиране за секса. Разбирането е част от собственото ни опознаване.Пътят е дълъг, а сексът е ПРОБЛЕМ.
Не казах мнаго, ама написаното стана дългичко-извинете ме, не можах да го "свия" повече.
Накрая ми се ще да споделя, че ми харесва българската дума "любене". Ах, този фолклор! Синтез на форма и съдържание.
-
Обичаме те Дина!
Болката е сладка.Пием я с големи чаши и до дъно.Изпълва нощите ни, но на сутринта незабелязано си тръгва.
Нов ден, за теб, Дина.
Благодаря ви, Силвия и Вендор. Така е-зная.Просто търся повечко силици-затворих ли ги, попилях ли ги...ще ги намеря!
Как не искам точно ти,Вендор да пиеш до дъно, сега, в тази си възраст.
Ще ми се да споделя и това, че асоциациите, които събуждат много от аватарите въздействат взаимно-и на този, който ги избира, и на онзи, който съзерцава. Наблюдавах аватара на Вендор. Насочен поглед към горяща свещ.И денят ми започна с мисъл за концентрация.Нужна ми е за да се "подредя".
Обичаме те Дина!Болката е сладка.Пием я с големи чаши и до дъно.Изпълва нощите ни, но на сутринта незабелязано си тръгва.
Нов ден, за теб, Дина.
Благодаря ви, Силвия и Вендор. Така е-зная.Просто търся повечко силици-затворих ли ги, попилях ли ги...ще ги намеря!
Как не искам точно ти,Вендор да пиеш до дъно, сега, в тази си възраст.
Ще ми се да споделя и това, че асоциациите, които събуждат много от аватарите въздействат взаимно-и на този, който ги избира, и на онзи, който съзерцава. Наблюдавах аватара на Вендор. Насочен поглед към горяща свещ.И денят ми започна с мисъл за концентрация.Нужна ми е за да се "подредя".
-
Хей, Дина:-)))
Какво гори, не разбирам какво гори в образа от твоя аватар.
Мона, благодаря ти!"...Всички опити на болката
да изкрещи -
са напразни.
Багрите имат по-силен глас.
Цветна вихрушка -
за да не търсиш утеха,
да се изправиш
в свой независим свят!..."
Л.Стефанава
Знаеш, че Дина е истинското ми име.Сила значи.Опитвам се да я намеря в във времето на Константиновите празници. Дълго се задържа константата на високо напрежение в душата ми.
Интуиция
в Психология и психотерапия
Добавено
Ако реши да ни допусне до или в себе си. И ако въобще е развил величини.
АКО и дали!