Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Дина

Участници
  • Общо Съдържание

    485
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Дина

  1. Благодаря на hip, че ме накара да се разтърся още и да открия магията на буквите. Почти като психотерапевтичен сеанс се получи. Замяната на 1 буква не винаги носи драстична промяна. Оставам си мажорна, със същите цветове и с още по-добри действени характеристики.

    неведоми са пътишата господни

  2. Хора много.

    Думи много. Едни отлитат, както казва Силвия, други се забиват подобно на остриета, трети галят като пера...

    Най-много казани думи има в мълчанието, между редовете на тишината има крясъци.

    А и с малко хора можеш да си помълчиш всъщност и да се разбирате какво си казвате. Случват се и такива неща и слава Богу, думите понякога са излишни...

    Това става между човеци.

  3. Привет, искам да ви питам от къде мога да си намеря кристалчета ,за окачване които се използват за привличане на положителна енергия/ фен-шуй/

    Освен за "окачване", кристалите носят и символно значение.Събирай скъпоценности, с които да окичиш душата си.

  4. Листата на брезата

    Леда Милева

    Карнавал в гората

    Как започна?

    Есента боядиса листата

    на брезата.

    После ветровете -

    през лятото спали -

    се разбудиха

    и надуха кавали.

    Те свиреха тъй весело,

    че листата се засмяха

    и заиграха.

    Песента на кавалите беше звънка,

    а дръжката на всяко листо е тънка!

    Листата се отрониха

    и политнаха с ветровете.

    - Какво ще правим, кажете? -

    питаха листата

    на брезата.

    - Ду-ду-ду-у-у! - пищяха ветровете

    с кавали. -

    Не сте ли разбрали?

    Днес ще има голям карнавал.

    Вижте върбите -

    позлатили са си косите.

    Вижте младия бук -

    облякъл червен ямурлук.

    Дори шипката си е наметнала шал.

    Да вървим! Карнавал, карнавал!

    Тъй свиреха ветровете.

    А листата

    на брезата

    се въртяха,

    танцуваха,

    летяха.

    И кой би ги спрял?

    Бяха канени на карнавал.

    Златушко

    Листата

    на брезата

    отидоха на карнавал.

    Всичките ли?

    Не.

    Останаха две -

    Златушко

    и Треперушко.

    Златушко

    дълго се люшка

    на своето клонче.

    Погледа, почака

    и заплака.

    - Защо плачеш? -

    попитаха две тревички. -

    Тръгвай! Отлитнаха всички.

    - Не можах да се откъсна,

    когато бе време -

    вече е късно.

    Сега кой ще ме вземе?

    Тък ще изсъхна. Самичко.

    - Защо? -

    извикаха двете тревички. -

    Не искаш ли да слезеш при нас?

    - Че защо съм ви аз?

    Едно малко, жълто листенце!

    - Ти ще ни бъдеш палтенце!

    Ела, ела -

    много близо е зимата зла.

    Без теб ще загинем в дните студени!

    - Без мене? -

    Тъй се зачуди Златушко

    сред голите клони,

    тъй трепна, че в миг се отрони

    върху двете тревички.

    А тревичките се свиха

    в малкото жълто листенце

    като в палтенце.

    Треперушко

    - И аз ще литна! -

    реши Треперушко. -

    И аз съм листенце,

    и от мене ще стане палтенце

    за някоя малка тревичка.

    Скочи от клонка висока,

    но падна до потока.

    Огледа се, почака

    и заплака,

    защото наблизо нямаше

    нито една тревичка.

    - Не плачи -

    каза мравката кротка. -

    Ти ще станеш на лодка!

    - В такива минути тежки

    не ми е до смешки.

    От мене лодка не става!

    - Напротив. Аз търся точно такава.

    Виж ме - не съм дебела.

    Аз съм малка, но смела.

    Ако и ти си юнак,

    до морето ще плуваме чак!

    - Юнак съм! -

    Треперушко отвърна

    и в лодка за миг се превърна.

    Отплува листенцето леко

    далеко, далеко, далеко.

    Майката и врабчето

    Майката на листата

    беше брезата.

    Цяло лято се кипри -

    зелена,

    пременена.

    Сега остана самичка.

    На пръсти се надигаше

    брезата и гледаше -

    къде отидоха децата?

    Но ето

    долетя врабчето.

    То беше ходило на карнавала

    и още отдалече

    рече:

    - Чудесно беше. Просто нямам думи

    да ти опиша всички маски и костюми.

    А твоите деца - те бяха най-красиви.

    И как танцуваха! Същински балерини!

    За тях ще се говори пет години...

    И всички казваха: "Брезата е честита!"

    - Ами Златушко? - майката попита.

    - Златушко ли? Най-малкото листенце!

    Той стана на палтенце

    за две тревички голи.

    - А Треперушко?

    Какво направи той?

    - Видях и него.

    На лодка стана и отплува към морето.

    О, Треперушко е юнак!

    Врабчето си отиде.

    Започна да прехвърча сняг.

    А майката-бреза усети, че заспива.

    Тя беше уморена, но щастлива.

    Добри деца отгледа.

    Нека спи.

    До пролетта.

    Тогава, щом усети тръпки,

    ще се разпукнат нови малки пъпки

    и нежно майката ще ги прегръща

    и пак ще се повтори приказката съща

    за листата

    и брезата.

  5. Devasuri, как си?

    Има друга тема за аватарите, но тук ще ти споделя моите размисли. Виждаж ли яйчената черупка? И на пиленцето му е тясно, трудно и тъмно в нея, но и то, мъничкото, самичкото, почуква, понатисва и я пропуква.И бебчето когато се ражда полага големи усилия. Всички сме така. Даже в целия ни живот. Силите са в теб, нали?

  6. След като гледах клипа...

    Да се опитаме да върнем времето назад и да поправим стореното зло.

    Не знам, замислям се.

    Когато куфарите са изхвърлени на улицата, екстремността изтласква пред себе си автоматизираността. Това не е територия за размисли. А и ситуациите на кръстовището?!

    Домът не напразно се отъждествява с домашното огнище. Там е територията за запалване и гасене на отношения и схващания. Там отглеждаме новороденото. То е добро.

  7. Любовта е Силата на силите. Както и да я разбираме. Както и да я преживяваме. Както и да се стремим към нея. Както и да се терзаем поради отношението си към нея. Както и да НЕ я разбираме. Няма грешни отговори на този въпрос

    Да! Това е. Така звучат думи идващи от сърцето и душата. Благодаря ти !

  8. babieshugging.jpg

    Борбата с думите продължава :) Тя е свързана с движение - вижте "децата" - при тях няма спиране, непрекъснато с нещо си играят, непрекъснато мърдат :)

    Мърдаме бавно. Десетилетия минават за да се промени и понятието "аномални лица" в полза на "инвалиди", което се измести от "хора с увреждания". Поне ги назовахме като хора.

    Сега бавно ще се оттегля и думата "увреждане".

×
×
  • Добави...