Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Йордан Анов

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    1492

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Йордан Анов

  17. Йордан Анов

    Понякога

    От Йордан Анов,

    Понякога човек се нуждае да живее,
    понякога се моли да умре,
    понякога и болката в сърцето
    раздира с черни мисли очите на дете.

    Понякога душата бяла
    полита в чисти небеса,
    понякога в очи зелени
    сълзи оставят спомена за любовта.

    Понякога във теб остава
    горчивината от деня,
    понякога любовен шепот
    дочуваш ти във тъмнина.

    Понякога, но не и винаги,
    до теб стои човек,
    понякога - даряващ светлина.

  18. Йордан Анов
    Ще те чакам хиляда години.
    Ти нали затова ме избра?
    Ще намеря хиляда причини
    да живея и да не умра!
    Ще настъпват големи промени,
    ще се сменят слънца и луни,
    ще пресъхват морета, но в мене
    нищо няма да се промени.
    Ще си взема за четене книга,
    ще отглеждам в саксия звезда,
    ще живея сам - ще ми стига
    малко въздух и малко вода.
    Трубадури, поети, пройдохи
    ще се спират под моя балкон.
    И мъже от различни епохи
    ще ми правят любовен поклон.
    Но ще бъда суров и хладен.
    Ти нали затова ме избра?
    Ще остана докрай безпощаден,
    само с тебе ще бъда добър.
    Всяка лоша мълва ще отмине,
    ще ни срещне добрата съдба.
    Ще те чакам хиляда години
    ако ти пожелаеш това.....

  19. Йордан Анов
    По улиците днес се разминаваме
    и всяка стъпка точно сме отмерили.
    Защо сега дори не се познаваме,
    загубили предишното доверие.


    Къде са неразделните приятели,
    един до друг навсякъде до вчера.
    Защо са днес открити неприятели,
    две думи искрени те не намериха.


    Защо не сме едни и същи винаги,
    дори да сме почувствали умората,
    дори да ни делят различни истини,
    не сме ли все едни и същи - хора.
  20. Йордан Анов
    Когато си помисля, че и ти
    ще си отидеш някой ден от мене
    и подир тебе пътните врати
    ще се полюшват празни и студени,
    и небесата ще се вкаменят,
    и птиците от скръб ще остареят,
    аз ще стана празен кръстопът,
    който само ветрове ще веят.



    Едно небе ще смазва моя гръб,
    в гърдите си ще нося тежък камък
    и хорските усмивки ще са скръб -
    когато си помисля, че те няма.



    Но ти си тук - усещам те във здрача.
    Заспивайки на твойте колене
    ще се насмея и ще се наплача...
    Да, ти си тук! Усещам, че си тук
    по утрото, което пак възкръсва.

×
×
  • Добави...