Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Йордан Анов

Модератори
  • Общо Съдържание

    1492
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Блог Постове добавени от Йордан Анов

  1. Йордан Анов
    Когато си помисля, че и ти
    ще си отидеш някой ден от мене
    и подир тебе пътните врати
    ще се полюшват празни и студени,
    и небесата ще се вкаменят,
    и птиците от скръб ще остареят,
    аз ще стана празен кръстопът,
    който само ветрове ще веят.



    Едно небе ще смазва моя гръб,
    в гърдите си ще нося тежък камък
    и хорските усмивки ще са скръб -
    когато си помисля, че те няма.



    Но ти си тук - усещам те във здрача.
    Заспивайки на твойте колене
    ще се насмея и ще се наплача...
    Да, ти си тук! Усещам, че си тук
    по утрото, което пак възкръсва.

  2. Йордан Анов
    Понякога човек се нуждае да живее,
    понякога се моли да умре,
    понякога и болката в сърцето
    раздира с черни мисли очите на дете.

    Понякога душата бяла
    полита в чисти небеса,
    понякога в очи зелени
    сълзи оставят спомена за любовта.

    Понякога във теб остава
    горчивината от деня,
    понякога любовен шепот
    дочуваш ти във тъмнина.

    Понякога, но не и винаги,
    до теб стои човек,
    понякога - даряващ светлина.

  3. Йордан Анов
    Гримът е свален,
    Контурът на скулата е забравен в деня.
    Споменът е запазен в употребеното тяло, проснато.

    Последното перо пада.
    Заформя се извратена тройка - Аз, Живота и следващият Ти.

    Денят ще се роди пак,
    шарен, прелестен, парад на новият грим.
  4. Йордан Анов
    Miss Drag-Queen of America
    издига в ръката си пластмасов микрофон
    вместо пламтящ факел
    и короната й се протяга алчно към звездите
    като небостъргачите на нощен Манхатън.

    Тази вечер подиумът я освобождава
    от робството да бъде мъжествена,
    само защото се е родила мъж.
    Тя не иска да бъде жена – единият пол
    не би означавал нищо без другия

    под великолепието на роклята й.
    Затова на въпроса на журито отговаря
    простичко и без капка кокетство,
    че ще се върне към мъжките дрехи,
    когато станат разкошни като женските.

    И милиони плазмени екрани умножават красотата й -
    съвършеното лице с цвят на пустиня,
    застиналия Ниагарски водопад в очите й,
    брилянтина, примигващ в електронен екстаз
    като безкрайните светлини на Лас Вегас.

    И в този кадър няма нищо по-модерно
    от стоическата й усмивка, скъсала завинаги
    с лошия вкус на миналото.
    И няма нищо по-изгубено извън фокус
    от образа на истинската женственост.

    Тази вечер силуетът й се извива към небесата
    като иронична въпросителна, като укор,
    като прозрение, внезапно заискряло в ликра.
    После се спуска над зрителите с послание,
    небрежно свито от филм на Алмодовар:

    Лека нощ… и не забравяйте – казва тя,
    и гласът й вибрира през сърцата в стерео -
    че всички ние сме толкова по-истински,
    колкото повече се доближаваме
    до мечтите си.



    Автор : Николай Атанасов

  5. Йордан Анов
    На масата захвърлям милувка,
    разтапяща се в шепота на свещта,
    чаша вино, строшена с целувка,
    догаря под завивките на нощта.

    Разпилените листи самота
    забравени гонят мое дихание,
    обвити в цигарена тишина,
    се давят тихо в своето ридание.
×
×
  • Добави...