Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Йордан Анов

Модератори
  • Общо Съдържание

    1492
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Блог Постове добавени от Йордан Анов

  1. Йордан Анов
    Понякога човек се нуждае да живее,
    понякога се моли да умре,
    понякога и болката в сърцето
    раздира с черни мисли очите на дете.

    Понякога душата бяла
    полита в чисти небеса,
    понякога в очи зелени
    сълзи оставят спомена за любовта.

    Понякога във теб остава
    горчивината от деня,
    понякога любовен шепот
    дочуваш ти във тъмнина.

    Понякога, но не и винаги,
    до теб стои човек,
    понякога - даряващ светлина.

  2. Йордан Анов
    По улиците днес се разминаваме
    и всяка стъпка точно сме отмерили.
    Защо сега дори не се познаваме,
    загубили предишното доверие.


    Къде са неразделните приятели,
    един до друг навсякъде до вчера.
    Защо са днес открити неприятели,
    две думи искрени те не намериха.


    Защо не сме едни и същи винаги,
    дори да сме почувствали умората,
    дори да ни делят различни истини,
    не сме ли все едни и същи - хора.
  3. Йордан Анов
    Miss Drag-Queen of America
    издига в ръката си пластмасов микрофон
    вместо пламтящ факел
    и короната й се протяга алчно към звездите
    като небостъргачите на нощен Манхатън.

    Тази вечер подиумът я освобождава
    от робството да бъде мъжествена,
    само защото се е родила мъж.
    Тя не иска да бъде жена – единият пол
    не би означавал нищо без другия

    под великолепието на роклята й.
    Затова на въпроса на журито отговаря
    простичко и без капка кокетство,
    че ще се върне към мъжките дрехи,
    когато станат разкошни като женските.

    И милиони плазмени екрани умножават красотата й -
    съвършеното лице с цвят на пустиня,
    застиналия Ниагарски водопад в очите й,
    брилянтина, примигващ в електронен екстаз
    като безкрайните светлини на Лас Вегас.

    И в този кадър няма нищо по-модерно
    от стоическата й усмивка, скъсала завинаги
    с лошия вкус на миналото.
    И няма нищо по-изгубено извън фокус
    от образа на истинската женственост.

    Тази вечер силуетът й се извива към небесата
    като иронична въпросителна, като укор,
    като прозрение, внезапно заискряло в ликра.
    После се спуска над зрителите с послание,
    небрежно свито от филм на Алмодовар:

    Лека нощ… и не забравяйте – казва тя,
    и гласът й вибрира през сърцата в стерео -
    че всички ние сме толкова по-истински,
    колкото повече се доближаваме
    до мечтите си.



    Автор : Николай Атанасов

×
×
  • Добави...