Рассвет

Книга "Источник Добра"
Издательство: Рила, 2003 г.,
ISBN 5-8125-0333-8
Стр. 66-68 («Посещение Бога»)

На български език: "Изворът на Доброто" (за теглене)

Книга "Источник Добра"
Издательство: Рила, 2003 г.,
ISBN 5-8125-0333-8
Стр. 12, 177-178 («Будьте совершенны», «Перспективы будущего»)

На български език: "Бъдете съвършени. Перспективи на бъдещето"

Това е моят светъл поздрав и нежна прегръдка за всички вас, приятели! Благословени да сте!

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=272

"Неужели мне не пить чаши?"
"Да я не пия ли?"

"Радуйтесь"
"Радвайте се"

"Радуйтесь"
"Радвайте се"

"Неужели мне не пить чаши?"
"Да я не пия ли?"

Може и да няма връзка, защото аз от двайсет години не ям месо - и пак ми хлопа дъската

Сега сериозно: Вегетарианството и особено суровоядството не само пречистват тялото, но и подобряват възприемчивостта на сетивата ни. Така се стига и до момент, в който бих казала, че на човек са му в кърпа вързани психичните проблеми, ако се изсили твърде много и твърде бързо в "духовните си и вегетариански амбиции".
Според мен, всяко нещо си идва по естествен начин с времето и тогава, когато човекът е готов за него. Така постепенно и от самосебе си отпадат ненужните за тялото ни храни.

С това съм съгласна. Трябва да се помага, ако човекът който те моли за помощ има нужда. Но понякога молят точно тези които нямат голяма необходимост от помощ, докато някой и да е в много тежко положение, дума не обелва. Тук вече е необходимо умение, интуиция, вътрешна светлина, (не знам как да го нарека... )

Освен това, помагайки на един човек, може волно или неволно да навредя на друг. Тогава за другия няма да съм от добрите...Изобщо нещата са малко сложни.

Оказва се, че и Учителя не е бил винаги добър, за всички:

"Неужели мне не пить чаши?"
"Да я не пия ли?"

Книга "Источник Добра"
Издательство: Рила, 2003 г.,
ISBN 5-8125-0333-8
Стр. 191-192, 195, 311-312 («Истинный человек», «Вечное жилище», «Любовь без внешнего стимула»)

На български език: "Изворът на Доброто" (за теглене)

Мать Мария (Елизавета Юрьевна Кузьмина-Караваева)

Я силу много раз еще утрачу;
Я вновь умру, и я воскресну вновь;
Переживу потерю, неудачу,
Рожденье, смерть, любовь.

И каждый раз, в свершенья круг вступая,
Я буду помнить о тебе, земля;
Всех спутников случайных, степь без края,
Движение стебля.

Но только помнить; путь мой снова в гору;
Теперь мне вестник ближе протрубил;
И виден явственно земному взору
Размах широких крыл.

И знаю, – будет долгая разлука;
Не узнанной вернусь еще я к вам.
Так; верю: не услышите вы стука,
И не поверите словам.

Но будет час; когда? – еще не знаю;
И я приду, чтоб дать живым ответ,
Чтоб вновь вам указать дорогу к раю,
Сказать, что боли нет.

Не чудо, нет; мой путь не чудотворен,
А только дух пред тайной светлой наг,
Всегда судьбе неведомой покорен,
Любовью вечной благ.

И вы придете все: калека, нищий,
И воин, и мудрец, дитя, старик,
Чтобы вкусить добытой мною пищи,
Увидеть светлый Лик.



Александр Мень "Мать Мария"
Сайт "Мать Мария"
"Мой путь не чудотворен..."

Има мъже темерути, има и жени - те дори са по-големи темерути. Познавам такива, за съжаление. Темерутите са в училище за самостоятелен живот - т.е. те трябва да живеят сами и да се научат да постигат сами удовлетворението си. Те са темерути, защото смятат света и хората длъжни да им осигуряват външния комфорт. И вътрешния.
Лекарството - когато някой се държи темерутски с вас - той иска да бъде оставен да се справи сам - със себе си и със ситуацията - свободен от всякакви съвети, изисквания, срокове и т.н.
Грешката - жертвата се опитва да ги вкара в пътя, да ги излекува от дискомфорта, да ги направи щастливи - затова темерутът му отвръща с агресия. Но агресията на втория е гъдел в сравнение с тази на спасителя - жертва. Всъщност ако нямаше жертви, нямаше да има и темерути...
Май трябва да отворим тема за Синдрома на жертвата...

kuki, пропускаш само едно нещо, но... много съществено - за да помагаш на другите, трябва да имаш милостиво и състрадателно сърце! А знаеш ли каква е цената на това сърце - да минеш през много скърби и страдания. Човек, който не е страдал, няма как да омекне, няма как милостта Божия да оживее в него. Сърцето му си остава сухо и непропускливо за Божията любов. А Божията любов е тази, която поражда всичко друго - радост, оптимизъм, благодарност, хармония, мир, съпричастност, милосърдие... Без придобиването на тази Любов, за която говоря, наистина е трудно - дори изглежда непостижимо, защото зад красивата фасада липсва съдържание. Зад показната акция благотворителност, липсва действителна Любов. Едно е да даваш от своя излишък, а съвсем друго е да даваш от себе си - да даваш себе си! И ако някой ти каже, че просветлените същества (като Учителя) не страдат, не му вярвай! Да, те са ликвидирали със своята лична карма, но са станали изкупители на национална, расова и общочовешка карма! Така че техният кръст е много по - тежък от нашия (каквото и да си мислим). Във видение е било открито, че Учителят носи на плещите си цялото земно кълбо! Затова, когато един Учител слиза на земята, се казва, че Той принася себе си в жертва. И за това не е необходимо непременно да бъде разпъван на кръст!

Книга "Источник Добра"
Издательство: Рила, 2003 г.,
ISBN 5-8125-0333-8
Стр. 191-192, 195, 311-312 («Истинный человек», «Вечное жилище», «Любовь без внешнего стимула»)

На български език: "Изворът на Доброто" (за теглене)

Книга "Источник Добра"
Издательство: Рила, 2003 г.,
ISBN 5-8125-0333-8
Стр. 191-192, 195, 311-312 («Истинный человек», «Вечное жилище», «Любовь без внешнего стимула»)

На български език: "Изворът на Доброто" (за теглене)

Мона, няма да крия, че си ми симпатична, макар и често с теб да заемаме различни позиции. Казвал съм го и ще го повторя пак – ти имаш огромен потенциал! Цялата работа е в това, че в теб припознавам една част от себе си, когато бях на твоята възраст – това чувство за свобода, за независимост на духа, това усещане за оригиналност, уникалност, неповторимост… в крайна сметка усещане за собственото величие, което няма аналог. Игра на егото, мила. А то винаги намира основания, за да защити собственото си величие – неща, които ми се даваха на мен или на други хора за мен, книги, които започнах да пиша от 30-годишна възраст… очи, които ме гледаха с възхищение… приятели, които ме следваха… Все фактори, които неусетно ми „помогнаха” толкова много да възлюбя себе си, че да започна да се присъединявам с охота на гласовете, които ме обожествяваха. Дори в самозабравата си стигнах дотам (може би най – срамния епизод в моя живот!) да изрека пред Павлина Даскалова, която ме беше предизвикала, на четири очи, естествено, за да укрепя разклатените позиции на своето его, че след време хората ще искат само да ме зърнат, само да ме пипнат…т. е. толкова велик съм щял бъда! Но тези думи не ги изрече Духът – изрече ги моето его, което, като всяко его, умее да се маскира и да се представя за Този, Който не е! Та тогава, след като бяха изречени възхитителни слова за мен, след като бях написал книги като „Просто да бъдеш” и „Евангелие на Любовта”, в които някои читатели (и то не случайни!) бяха припознали Словото… изведнъж… против моята „свободна воля”, сякаш някой с магическа пръчица ми отне вдъхновението – това, което течеше чрез мен, отне ми любовта, отне ми смисъла, радостта… отне ми всичко, до което се бях докоснал и заради което си струва да живее човек. А това е жестоко – да си познал всичко това и да го загубиш! И се оказах в ада през 1999 година. И там пребивавах цели седем години, като през 2004 година се случи нещо, което беше толкова болезнено за мен, че… ме накара да осъзная, че съм жив. И точно тази ситуация, която беше неимоверно тежка и можеше да ме убие, се оказа повратна точка. Тогава достигнах дъното на човешкото страдание и благодарение на безкрайната милост на Бога успях да се оттласна и постепенно да изплувам и да възкръсна за нов живот, преодолявайки по пътя си още капани и препятствия и осъзнал своята човешка слабост и нищета. От предишния Борислав не беше останало почти нищо – особено от неговата арогантност и себелюбие. Всичко това, през което преминах, съкруши сърцето ми, смири ме, но… това не е моя заслуга и няма за какво и с какво да се гордея – просто разбрах, че съм като едно глухарче – днес съм тук, но утре ще повее малко ветрец и вече няма да ме има. Така голямото „величие” Борислав се превърна в един обикновен човек, не претендиращ за нищо и опитващ се да живее (кога успешно, кога неуспешно) в съгласие с Божията воля. И ако днес някои приятели откриват, че думите ми имат сила, то това се дължи на факта, че говори едно кървящо в любов сърце. На всички вас бих искал да кажа: „Приятели мои, Бог е Любов, Която човек познава само чрез Болката!” Това е есенцията на моя жизнен опит, която се потвърждава от думите на ап. Йоан в „Откровението” гл. 8, ст. 14: „Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Пък който иска, може и да не ми вярва – нали това е част от свободата на човека? А може и да има друг път, но не знам и не съм чувал някой да е открил, защото колкото и да се различават нашите пътища, те си имат общи топоси, през които (щем, не щем), рано или късно, трябва да преминем…

Представянето на "Бележника на Учителя" в Пловдив се превърна в едно от най-вълнуващите преживявания за всички, които са се докоснали до Словото. Приятната и непосредствена атмосфера създаде усещането за празничност. Разказите на гостите, свързани с работата по издаването на книгата, ни направиха съпричастни към техния труд. Музикантите - Надежда Няголова и Пламена Гергинова ни просълзяваха с изпълненията си, а на голям екран през цялото време се сменяха рилски пейзажи и страници от Бележника.

От това, което Людмила Димитрова сподели за тежките моменти в живота на Учителя, се пренесох в годината 1899. Никога до сега,не се бях замисляла за Учителя в чисто физически план. Никога не ми беше хрумвало,че всичко това, което говори за страданието, като необходимо условие за израстване на Духа, той самият също го е преживял, макар и да знам съветите му да не вярваме на нищо, което не сме опитали. След разказа на Людмила Димитрова, Пламена Гергинова изпя "Молитва", а представянето завърши с Медитацията от Слънчеви лъчи. Не ми се напускаше този свят на чистота, духовна сила и в същото време - на нежност и крехкост... Отнесох мисълта за ранимостта на нежните души и когато се прибрах в къщи и разтворих "Бележника...", попаднах точно на същия пасаж, за който говори Людмила. Заспала съм, а на сутринта сънувах, че съм притеснена, защото съм изпуснала автобуса за Пловдив, а вече е късно и няма да има друг. Срещнах една жена от групата, в която четем беседи, която ми се усмихна и каза да погледна към свечерилото се небе. А там какво да видя - Луната и Слънцето стояха съвсем близо... Събудих се...

Държа Бележника на Учителя в ръцете си и усещането ми за личността му вече има други измерения. Това доближаване до най-съкровените му чисто човешки мисли, го превръща в част от мен, създава ми усещане за споделеност и взаимност.

Благодаря от дълбините на душата си за това представяне, за това издание!

Видение отроку Варфоломею (1889-1890)

Автор этой картины – замечательный художник Михаил Васильевич Нестеров.
Картина написана на сюжет предания, связанного с Преподобным Сергием Радонежским:


Знамя Преподобного Сергия Радонежского



Сайт "Художник Михаил Нестеров"

Житие и чудеса Преподобного Сергия, записанные Преподобным Епифанием Премудрым
Сайт "Соловки Энциклопедия"

Википедия

Сегодня я ещё раз побывала на выставке «Рериховский век». Выставка будет работать и ночью (международная акция «Ночь музеев»), а днем 16 мая – закроется.

Мне бы очень хотелось, чтобы эта выставка стала передвижной и ее могли увидеть в других городах России и за рубежом.

Репортажи о выставке:

Основная тема произведений прекрасного русского художника Ивана Ивановича Шишкина – красота природы и любовь к родному краю.




"Рожь" (1878 г.)

Все рожь кругом, как степь живая,
Ни замков, ни морей, ни гор...
Спасибо, сторона родная,
За твой врачующий простор!

(Из стихотворения Н.А. Некрасова "Тишина")




"Ручей в берёзовом лесу" (1883 г.)


Википедия
Уикипедия
Сайт о жизни и творчестве художника



Картины И.И. Шишкина:

Локатор, сърдечно благодаря!

Ваши слова о картине "Среди долины ровныя…" – это и мои слова.

И ещё немного добавлю. Думаю, что сейчас для меня одиноко стоящий дуб на картине – это символ человеческой души, обладающей цельностью и внутренней силой, дающей помощь всем тем путникам на жизненном пути, которые нуждаются в дружеской поддержке.

Образы этой картины для меня неразрывно связаны с народной песней, которую я часто слышала по радио в юношеские годы. Послушать песню "Среди долины ровныя..." можно на сайте "piter.fm".

"Грачи прилетели" (1871)


Эту картину Алексея Кондратьевича Саврасова знают многие любители живописи не только в России, но и во всем мире.

Меня восхищает переданное художником радостное ощущение прихода весны.



Википедия
Сайты, посвященные А.К. Саврасову: (1) и (2)

Журнал "Наше наследие". Дмитрий Швидковский "Петербурга женское лицо"


Имя художника, о котором говорит автор статьи – Анна Петровна Остроумова-Лебедева.

А.П. Остроумова-Лебедева – выдающийся гравёр, мастер акварели и пейзажа. Особое место в её творчестве занимают работы, выполненные в технике цветной гравюры на дереве.



Ростральная колонна (1908 г.)




Лебяжья канавка (1942 г.)


Петербург в работах А.П. Остроумовой-Лебедевой
Произведения художника: (1) и (2)

Девочка с персиками (1887 г.)



Картина «Девочка с персикам» написана выдающимся художником Валентином Александровичем Серовым.
С этой картиной у меня связано воспоминание об одном светлом, солнечном человеке, с которым я была знакома более 30 лет. Долгое время мы работали вместе и часто беседовали на самые различные темы. В одном из разговоров зашла речь и о картине «Девочка с персиками».


Википедия
Сайты, посвященные В.А. Серову: (1) и (2)