Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Silviya

Участници
  • Общо Съдържание

    222
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Silviya

  1. Вълшебство бих казала поради липса на по - точна дума.

    Даа,и да се промъкнем през прозореца в градината с мъничките феи... Красиви са наистина картините! А пък аз определено се замислям дали да не си боядисам стълбите и терасата в подобни цветове :D

    Ето още вълшебство и красота с картините на Роб Гонсалвес :3d_059:

  2. Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъщес твява единството в множеството и множеството в единството” (Учителят П. Дънов)

    Полезно по Пътя - Души близнаци

    Лекция на Свердлоу свързана с темата

  3. Много се радвам, че има тема посветена на Орфей. :)

    Връщайки се отново към книгата на Никола Гигов-"Орфей и Европа", бих искала да споделя нещо от там, свързано с етимологията на името Орфей.

    Името на Орфей означава “магнитна светлина”. Нека вникнем в първата част на тази двуосновна дума: “Ор” – Орфей, Оренда, Оракул, Ореол, Орар... Все думи от светилищните тайнства. Към това подсказва и Платон: “Поезията са смятали за магнит, божествена сила, магнезийска, хераклийска”. Поезията и музиката са магнитната светлина на Орфей, с които той е обайвал всичко живо. В египетските йероглифи О е знак за духовна светлина, а Ор в Египет също е магнит. Поезията винаги са смятали за дар Божи, за астрална и магнетична сила.
    .

    Ето и линк към предишен мой пост, посветен на Орфеевото цвете, което се превърна в едно от любимите ми.

    Благодаря на Силвия за богатия материал, както разбира се и на останалите съфорумци. :rolleyes:

  4. The Monad: One and Many

    "Monad' literally means 'unit'. In its broadest sense, it can therefore refer to any natural system or entity, any unitary individual -- from the vastest solar system to the tiniest atom.1 In general, every entity, on any plane, has within it a nucleus, a 'control centre' or 'nerve centre', of more highly developed energy-substance belonging to that plane, and this nucleus, too, can be called a monad. The term is commonly used in a still more restricted sense to refer only to the highest, spiritual portion of any entity's multilevelled constitution.

    ...Indeed, elsewhere Blavatsky herself says that 'every cell in the human body has its monad, as every cell in animal, vegetable, and even in the (so-called) inorganic bodies'.The key to the matter is that every monad is both one and many, composed of lesser monads, and living its life as part of greater monads. Ultimately all separateness or differentiation is relative and transitory, and in that sense 'illusory'"....

    ***

    "В действителност Луната представлява спътник на Земята само в едно отношение, а именно че физическата Луна се върти около Земята. Но във всички други случаи именно Земята е спътник на Луната, а не обратното. Колкото и да е учудващо това твърдение, то не е лишено от потвърждение от страна на научното знание. Потвърждава се от приливите, от периодичните изменения в много форми на болестите, които съвпадат с лунните фази; то може да се проследи и в растежа на растенията и е ярко е изразено във феномена на човешкото зачеване и процеса на бременността. Значението на Луната и нейното влияние върху Земята са били признати от всяка религия в древността, особено от еврейската, и са били отбелязани от много наблюдатели на психически и физически феномени. Но засега науката знае само това, че въздействието на Земята върху Луната се ограничава единствено с физическото привличане, което я принуждава да се върти в своята орбита. И ако опонентът настоява, че този факт сам по себе си вече е достатъчно доказателство, че луната действително е спътник на земята и на другите планове на действие, можем да отговорим, като зададем въпроса: майката която обикаля около люлката на своето дете и го пази, подчинена ли му е и зависи ли от него? Въпреки че в определен смисъл е негов спътник, тя е по-стара и развита от детето, което пази.

    Следователно именно Луната играе най-голямата и най-значителна роля както в образуването на самата Земя, така и в населяването й с човешки същества. Лунните Монади или Питриси, предци на човека, стават в действителност самия човек. Те са Монади, които встъпват в цикъла на еволюцията на Глобус А и които в течение на Кръга на Веригата на Глобусите развиват човешката форма, както току-що беше показано. В началото на човешкия стадий на Четвъртия кръг на нашата Земя те „отделят" своите астрални двойници от „маймуноподобните" форми, които те са развили в Третия Кръг. Именно тази по-фина форма служи за образец, около който Природата изгражда физическия човек. Така тези Монади или Божествени Искри са именно Лунните Предци, самите Питриси, тъй като тези Лунни Духове трябва да станат „хора", за да могат техните Монади да достигнат по-висок план на дейност и самосъзнание, т.е. плана на Манаса-Путр, на тези, които в по-късния стадий на Третата Коренна Раса са надарили с „разум" безсъзнателните обвивки, създадени и одушевени от Питрисите.

    Така Монадите или човешкото Его на Седмия Кръг на нашата Земя, след като глобусите ни А, В, С и т.н., разделяйки се със своята жизнена енергия, ще одушевят и с това ще призоват към живот други Лайа-Центрове, предназначени да живеят и действат на още по-висок план на битието - по такъв начин Земните Предци ще създадат тези, които ще ги надминат.

    Сега става ясно, че в Природата съществува троична еволюционна схема за образуването на три периодични Упадхи; или по-скоро три отделни схеми на еволюцията, които в нашата система са се съединили и преплели във всичко до пълна невъзможност за разделяне. Това са плановете на Монадната (или духовна), Умствената и физическата еволюция. Тези три еволюции са същността на крайните аспекти или отражения на Атма, на седмия принцип, на Единната Реалност на плана на Космическата Илюзия.

    1. Както показва наименованието, Монадната еволюция е още по-висша фаза на дейност заедно със:

    2. Умствената еволюция, представена от Манаса-Дхиани (Слънчевите Деви или Агнишвата Питриси), „даващи разум и съзнание" на човека и:

    3. Физическата, представена от Чайа (сенките) на Лунните Питриси, около които Природата е оформила сегашното физическо тяло. Това тяло служи за проводник на „растежа", употребявайки въвеждащата в заблуждение дума, и преображенията - Крайното и Безкрайното, което преминава във Вечно и Абсолютно.

    Всяка от тези три системи има свои закони и се управлява и ръководи от различни групи висши Дхиани или Логоси. Всяка е представена в строежа на човека, в Микрокосмоса на великия Макрокосмос. Именно връзката на тези три течения го превръща в това сложно същество, което той представлява сега."(Е.Блаватска,"Тайната Доктрина",том1, книга 1,стр.103)

  5. Духовният партньор

    Може би вече сте чували това словосъчетание или сте го срещали в някоя книга?Или дори сте наясно, че той съществува?Или не знаете абсолютно нищо по този въпрос и сега изпитвате любопитство?

    Когато за пръв път попаднах на понятието "духовен партньор", действително бях развълнувана.Една инстанция у мен веднага схвана за какво става дума и аз изведнъж осъзнах връзката между дълбокия си копнеж по истински партньор и този, когото бяха нарекли духовен.

    Но кой е той всъщност?

    Създавайки всяка душа, Бог е отреждал за нея един определен духовен партньор, когото някой ден да намери, узрее ли достатъчно за такава среща, за да растат заедно двамата и като мъж и жена да стъпят на пътя към Него.Ето защо се казва, че "истинските бракове се сключвали на небето".

    Ние вече сме срещали своя духовен партньор в най-различни роли и през минали животи:например, в ролята на приятел, съсед,началник,колега и т.н., понякога дори на съпруг или съпруга(без да имаме понятие какво е духовен партньор) като по този начин ни е била предоставена възможността веднъж в по-голяма близост, друг път-на известна дистанция да се опознаем взаимно и да се сближим.Вероятно при тези срещи донякъде осъзнато сме регистрирали прилики или усещане за близост, които не сме успявали да си обясним.

    Тъй като двете души се познават много добре и освен това притежават еднакви вибрации, всяка от тях носи у себе си образа на другата под формата на визия.Ние можем да я активираме, ако сме в състояние да използваме вътрешния си взор и желаем да разпознаем духовния си партньор.Това, че той също се намира на земята, вече е предпоставка.Не успеем ли, ще разберем, че сме го срещали по отсъствието на познатия ни копнеж или невъзможността да го събудим.

    Понеже си знае своето предопределение, душата ни кара да търсим този човек, дори и да не осъзнаваме какво правим.Неутолимият на пръв поглед блян, който ни тласка към различни хора и места и понякога дори ни заставя да предприемаме далечни пътувания,е движещата сила в нашето странстване.Той бива уталожен, едва когато срещем духовния си партньор.

    Вървейки по пътя си, без общо взето да подозираме кого именно искаме да намерим, както и че трябва да се подготвим за срещата, подир няколко години търсене ние в повечето случаи потискаме желанието си или то значително отслабва, защото в един момент преставаме да вярваме в съществуването на човека към когото сме устремени.За щастие, то с лекота се разбужда отново-нали без него не можем да привлечем духовния си партньор.

    Из книгата "Предопределени един за друг(Как да намерим своя духовен партньор)", Нина Лариш-Хайдер

    p.s. книгата може да се изтегли от Спиралата

  6. Малко твърдо звучи поста,но се надявам да е "здравословно",...защото е видно /и не само от тази тема/,че заблудите и мъките касаещи тези въпроси са доста ...! :)
    :rolleyes:

    Бурите могат да изваят от камъка прекрасни форми... :)

    Дойдат ли до Любовта, хората изпадат в големи противоречия. – Защо? – Защото се месят в работата на Любовта. Кой колко ви обича, това не е ваша работа. А как вие обичате, това е изключително ваша работа. Това не се отнася до другите хора. Не се интересувате от това, много ли ви обича някой, или малко. Какъв смисъл има за вас да знаете колко ви обича вашият приятел? Представете си, той ви казва, че ви обича над всичко в света, но не може да издържи на изпитанията, на които Любовта го поставя. Какво придобивате от тази любов?
  7. Нека остаряваме,като катедрали
    :thumbsup:

    Съхранили любовта и чистотата в душите си.

    Когато всички се заобичат всичко и всички ще са красиви, сега няма толкова Любов за това няма и толкова красота!-adelaida

    Безлюбовието,да, най-вече я сломява красотата...

  8. C:>CREATE MAN

    Done

    Execution terminated. 6 errors.

    C:>COPY WOMAN FROM MAN

    Done

    C:>RUN MULTIPLICATION

    Execution terminated. 3 errors.

    Яяя, копията се оказали по-успешни от оригинала... :rolleyes::D

    "Аз съм Чочко от Tau Ceti (BD−16°295). Като минете Малкия Магеланов Облак и завивате наляво. Тате, така и нямаше пари да си купи къща от страната на слънцата, така че за пръв път видях Слънцето при вас. На балкона ми има проснат жълт скафандър, ако имате достатъчно мощен телескоп може да го видите."

  9. Как можете да кажете, че обичате някого, когато и вие сами не знаете кого обичате? Вие обичате някого в даден човек, но кой е той, и вие не знаете. Вие обичате в човека Онзи, Който го е посетил. Щом Онзи го напусне, вие не го обичате вече. Ако Онзи отново го посети, вие пак го обичате. Онзи, Който посещава човека, влиза в него периодически. Ето защо, когато обичате някого, не говорете, че обичате Иван или Драган, защото всъщност вие обичате онова светло същество, което го е посетило.

    ....присъствието на Божественото в човека, го прави обичан.

    Беседата на Учителя "изникна" отново в един наистина необходим момент от днешния ми ден.Но, разбира се случайни неща няма. :)

  10. Смъртта........днес при споменаването на тази дума, чувствам само болка, защото научих, че моя приятелка е починала на 32г. от рак...

    Мир на праха и!

    Думите заседнаха в гърлото ми,пръстите отказват да пишат...

  11. Гордостта е състояние на задоволство при осъществени очаквания.Когато допуснеш това задоволство да те заслепи,пропадаш в поредния капан на илюзорните си личности.Не случайно, във всяка духовна школа се съблюдава точно този момент-на будност, да останеш буден точно в момента в който си усетил победа над себе си.Усетиш ли да се прокрадва това задоволство, удовлетворение от себе си, усилваш бдителността.След всяка победа над себе си, се чувствай полезен за делото за духовното израстване на човечеството.

  12. Има едно определение за любовта - че тя е интелектуална, емоционална и физическа хармония между двама души. Аз не правя разлика между това, което хората наричат човешка, и онова, което наричат божествена любов, защото (странно, а може би - не) и двете чувства се наричат любов. Когато обичаме някой, ние обичаме себе си в него и него в себе си - с други думи казано, обичаме Бог, който е навсякъде. Любовта към Бог не ни

    Божествената любов е принцип,а не чувство.Като всяко чувство, човешката любов има свое начало, кулминация и край.И подобна градация, би могла да те изведе и на по-горно стъпало в еволюцията на духа, но само когато позволиш на духа да се прояви в теб.Тогава ще се превърнеш в неизчерпаем извор на любов, независещ от външните прояви и дребни страсти.И тогава това "усещане за единение на телата, умовете и душите" е наистина прекрасно, но няма нищо общо с онези ниски,краткотрайни вибрации на похотта.И тук идва мястото за целомъдрието, чистотата,но не в смисъл на аскет, загърбил всякакви човешки чувства, а чистота в мисли и действия, устремени към разгръщане на самия себе си.Защото любовта е неизчерпаема, когато се разширява,а не са задушава от егоистичния АЗ.

    Но ако не си изпитал човешката любов, как ще разбереш Божествената, казва Дънов.

    Чувствата са слабост, и не трябва да бъдат приравнявани с божествената любов, която се изявява като покой и радост. Всъщност ние не потискаме нисшите емоции, а ги пречистваме и възвисяваме. Без чувства няма любов, а без любов не можем да достигнем онази безкрайна Любов, която е Бог.("МЕДИТАЦИЯ И МАНТРИ"

    СВАМИ ВИШНУ ДЕВАНАНДА)

  13. Silviya,исках да погледнем нещата от погледа на децата ,които са интуитивни в своето детство.

    И след като работиш с деца сигурно знаеш ,че децата се радват когато имат мама и татко които са щастливи.

    След като хората се събират по двойки за да създадат и отгледат поколението си ,след като и животните го правят ,след като децата които са в пряка връзка с едни висши сили се чувстват най-добре с двама родители,кажи ми кои сме ние ,че да го отричаме?

    Нима произволното създаване на деца без отговорност ,бракове и ангажименти е по -добрият вариянт?

    Нима подтиквани от собствените си егоизтични чувства за свобода и независимост ни дава право да нараняваме това което сме създали.

    Знаете ли как се чувства дете с един родител?Скоро гледах детето на моя колежка в развод (това е последния ми допир до подобен проблем ,но не и първия),когато тя дойде да си го прибере вечерта ,то е плакало часове след това ,защото искало да бъде у дома ,където имало и майка и татко и кака и котка и рибка ,а у тях били сами.

    Кои сме ние че да пропагандираме че безбрачието и свободното създаване на поколение без ангажименти е супер.

    Това исках да кажа ,нека се допитаме до децата си.

    Нека погледнем през техните очи,те не лъжат.

    Всичко останало са си наши интерпретации според зависи от настроението ни.

    Мила didi_ts,твоята болка е и моя болка, особено когато става въпрос за деца.Сърцето ми се къса когато видя тъжния поглед на едно дете, породен от неразбирателството между родителите му.А това е следствие от неосъзнатото отношение на тези хора за любовта и желанието за деца.Безотговорното поведение по отношение на децата в последствие, е също абсолютно неосъзнаване и принизяване на човешката духовност,ако изобщо може да се открие такава при подобни хора.И тук, мила, при подобно "произволното създаване на деца без отговорност ", слава богу има осъзнати хора, които безвъзмездно полагат грижи за дечица, оставени за осиновяване, или ги отглеждат в своите семейства, а колкото за случая който споменаваш,и който за съжаление не е единствен, обикновено се намесват роднини или приятели,или се появява втори родител в живота на детето, и кризата се преодолява, възможно най-човешки и разумно, или поне това е моята молитва да бъде. За съжаление,в повечето случаи, именно поради низкото съзнание на родителите, се стига до неописуеми трагедии.Та, в този род на мисли, беше и моето изказване за формалния брак, който според мен е плод точно на неосъзнати хора.И този традиционализъм, детето непременно да остане с биологичните си родители, независмо , че те проявяват нетърпимост един към друг...

    Но емоциите стават в повече при подобна хлъзгава тема , както и нашите интерпретации, както пишеш и ти, особено когато се заговори за нараненото детско сърчице, резултат от безлюбовието на биологичните му родители.

    Апропо,да не станат отново недоразумения, нашето момченце расте в присъствието и на двама ни, и ние никога не бихме допуснали то да бъде наранено, АКО отношенията между мен и съпруга ми достигнат точка на нетърпимост. Любовта има много прояви,да,но въпроса е да се прояви, а това е плод на дълъг процес на съзнаване, който преминава в осъзнаване и накрая в самоосъзнаване.

  14. После когато възрастните решиха да се вземат на сериозно и да търсят свободата си ,аз бях тъжна,всичко красиво за мен -подчертавам за мен -изчезна.

    ...

    Брака,семейството,и цялата институция е прекрасна,изискваща отговорност,компромис и чувство за дълг.

    И защо ли така се е получило,"възрастните да се вземат на сериозно и да търсят свободата си", след като цялата брачна институция :rolleyes: е прекрасна?...

    Който обявява брака и цялата институция за безмислица и глупост ,нима целия български род който -подчертавам се е запазил до днес благодарение на силния патриархат - та това е безмислица може би?
    ... и някак тук се сещам за думите на Дънов, че ще дойде време когато националностите ще отпаднат(цитирам по памет, не претендирам за точност)

    ...и друго се замислих, дали пък точно този традиционализъм няма нещо общо с порива на толкова млади хора в България да имигрират?...

    Децата...прекрасен божи дар...всеки ден работя с малки деца, и понякога си мисля, че полагам повече грижи за тях, отколкото за собствения си син.Благодаря на Бог, че ни е дарил с прекрасно 8 годишно момченце, свободно и щастливо дете, което дори не проявява ревност,наблюдавайки ме как усърдно полагам грижи за другите дечица в градината.

    И тук напълно се съгласявам с думите на Силвия:

    И се моля никога да не го натоварвам с моите липси!
    .
  15. А формалната женитба е просто традиция-всеки решава сам за себе си дали да я прилага.

    Ех, kalina madara, формалната женитба води до формални отношения в брака по традиция,което само по себе си е абсолютна безсмислица,а да не говорим, че любовта няма нищо общо с формалности, традиционализъм и брак по традиция...просто смешно...както и личният избор-способен си на личен избор в едни доста високи нива на духовна еволюция, всъщност дори и тогава не бих го нарекла личен избор, но тук темата вече се задълбочава в друга насока.Мисълта ми е, че за съжаление много хора следват една заложена програма, която именно им диктува подобно формално и традиционно отношение към брака и любовта.

  16. Поздравявам всички с името Силвия!

    Адашче, поздрав и за теб! Дано достигне до далечна Америка!

    http://www.zazz.bg/play:cb1809c4

    Много Благодаря! :feel happy:

    Насладете се на неподправено изкуство... Весело настроение с тази невероятна "Възможност"!

  17. Според мен, сама жена, не умее да обича себе си.

    Никой, който твърди, че си е самодостатъчен, е способен да обича, тъй щото умението да се обича, се развива и хармонизира в присъствието на противоположния пол.

    Мъжът и жената се допълват като в картина от пъзел,съставена от различни парченца,изграждащи цялостния образ на Любовта.

    :thumbsup: Именно!

    Имам предвид, че мъжете често си внушаваме мнима "независимост" и "освободеност" от Жената. Което си е илюзия, незрялост. Може би породена от лош опит. Кой знае?

    За съжаление не са малко и жените, които си внушават подобна мнима " независимост" и "освободеност" от Мъжа. Яростните феминистки движения са нагледен пример. И мисля, не незрялостта и лошия опит, виж илюзията-да, са породили това внушение на отделеност, а прикриването и недопускането до Знанието за изконните неща.

    Сетих се за книгата на Пиер Дако-"Жената и нейната дълбинна психология", в която задълбочено се разглежда темата за мъжете и жените.

  18. Според мен, сама жена, не умее да обича себе си.

    Никой, който твърди, че си е самодостатъчен, е способен да обича, тъй щото умението да се обича, се развива и хармонизира в присъствието на противоположния пол.

    Мъжът и жената се допълват като в картина от пъзел,съставена от различни парченца,изграждащи цялостния образ на Любовта.

  19. Ние не сме...

    ... на правилния път, или сме избрали погрешна посока...

    "Не вървете след никого, вървете само след себе си." Буда

    Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401
×
×
  • Добави...