Да, сложил си е човек вътре и сиренце, и хляб, и лъскав автомобил, и РС, и ТV, и семейство, и религия и изобщо всякакви модели, от които не е останало място за самия човек и единствената цел на които е да го убеждават, че вътре е по-добре отколкото отвън. И крещи оттам човекът за свобода – свобода за още сиренце, по-лъскав автомобил, ако може и къща, а защо не и по-добра съпруга или съпруг, престижна работа и т.н., опитвайки се да ликвидира по този начин усещането, че нещо липсва. И така минава целият живот, тичайки от едно място на друго, докато някой ден липсващият лъч светлина не проблесне межу решетките на затвора и осъзнаеш, че всичко е покрито с прах: автомобилът не е толкова лъскав, РС-то ти е ограбило реалния живот, а от TV-то те заливат с чудовищна манипулация; че поповете-директори са затворили църквата точно на Бъдни вечер и като истински бизнесмени са определили работно време на Господ; че милата ти съпруга отдавна друг я утешава (обикновено близък твой приятел – така ги губиш в комплект), а децата, за които си правил толкова жертви, те употребяват (макар и много мило) само като банкомат...
И какво ти остава?
Къде си ти?
Кой си?
Защо си тук?
Това ли е смисълът на живота?...
Заваляват безброй въпроси, вулкан от въпроси.
Благославяш тогава този лъч светлина, донесъл ти толкова много болка, но и прозрението за истинската свобода! И най-после заслужената добра новина: Можеш сам да излезеш от затвора! Всъщност, друг начин няма!
В такъв момент подкрепата на някой, който вече е свободен от робството на собствения си ум, някой, който е открил блаженството в непрекъснатия процес на творчество и освобождаване, е като манна небесна за изтерзаната ти душа.
- Прочети още...
- 3 коментара
- 922 прегледа