[Тайната да преценяваме себе си]

Имам един приятел, той така ми казва: “знам, че съм глупав човек, но да ти кажа, някак разбирам, че добре успявам да се преценя”. Не издържам и го питам – “като си прост как така успяваш вярно да се прецениш?”. Той отвръща: “Ами ако има някаква връзка между това, че съм глупав човек и това, че умея да се преценявам, а?”. И ми намига, щото знае, че аз се мисля за умен.

Неприятен ми е подтекстът на подобни разсъждения. Значи аз се мисля за умен, защото не умея да се преценявам, а той е спокоен за себе си (въпреки че е не е умен), понеже умее да се преценява.

Моят въпрос е – на какво се дължи добрата самопреценка; как се разпознава добрата самопреценка; как изобщо преценявате себе си; колко често преценявате себе си; колко съзнателно го правите; и доколко променяте тия свои преценки?

Човекът Подражание - Историята на една Нула, Фантастика

Или странното дивертиране на един социален експеримент:

http://www.tetradka.buntarite.com/avtori.php?AID=789