Розалина
-
Общо Съдържание
3600 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
415
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Розалина
-
-
А аз днес си мислих, че тези които са имали възможността да се докоснат на живо до Учителя са били по някакъв начин благословени..
Добро утро на всички.
Знаеш ли Vespertine, според мен всички българи сме благословени от факта,че Учителят е оставил словото си на нашия роден език и така ни го е направил достъпно.
Вчера пропуснах да напиша,че освен книгата, която цитирах ,много добре ми подействува да прочета тук биографиите на учениците, които са продължили да съхраняват и разпространяват Словото и след като Учителя си е отишъл.
Всеки си има свой начин за възприемане на информацията. Аз например възприемем добре чрез визуализация. Благодарение на тези четива за живота на Учителя, за неговите ученици, сега като чета беседите се улавям, че винаги си представям салона на Изгрева по един и същ начин и Учителя, който също е там. От начало дори се учудвах, защото не съм виждала точно такава снимка. Представата ми изниква спонтанно ,когато се заема с някоя беседа. Интересно, че винаги е една и съща. Чувствувам се все едно съм там и слушам. Даже се замислям да видя някоя снимка, ако има такива. Дали пък наистина салона е иаглеждал по този начин, както в моята представа? Имало ли е например подиум в салона на Изгерва. Интересно, че в моята представа винаги е зима или късна есен и дори имам усещането за топлина от печка, като ония които се ползваха преди много години в училищата. Такива неща.
Хубав ден на всички.
-
Здравейте.
Тази тема за мен идва точно навреме, защото отскоро съм се разровила в сайтовете с лекции и беседи, но те са толкова много и усещам, че започвам да се губя в информацията. Чудя се от къде да започна, да си систематизирам нещата ..нали затова е учение. Изчела съм няколко беседи на Учителя, но ми е някак разпокъсано и самите книги както са написани, сбор от различни беседи или само цитати, навързани според усмотрението на някой друг, също не ми харесва. Няма ли някакви оригинали на книги, издадени преди повечко време, възможно ли е да се намерят по книжарниците и въобще кои книги биха били наистина стойностни в обучението ни, а не са направени само за да се съберат пари. Също има ли такива, в които е запазен истинския ред , в който ги е предавал Учителя или вече всичко се е размило???
Защото наистина вярвам, че реда, в който са се предавали нещата има много важно значение, за това да се положат едни стабилни основи на истинско разбиране и проникване в словото.Имах идея да си вадя беседите от нет-а като си ги преписвам в тетрадки,за да не бързам да чета всичко наведнъж,а и да мога да осмислям и разбирам нещата в дълбочина. Но наистина се пообърках, докато сравнявах информацията в различните сайтове. Моля помогнете!!!
Здравей Vespertine.
Понеже и аз съм начинаещ читател и изобщо човек ,който от скоро открива какво ни е оставил Учителят Беинса Дуно,мога да споделя само мъничко,съвсем мъничко личен опит.
Наскоро прочетох книгата на Георги Гълов за Петър Дънов.
Толкова ясно усетих,разбрах,почувствувах за какво става дума,че сега чета без усилие беседите.В края на тази книга има доста добра систематизация на беседите по време на тяхното изнасяне.Но по-ценно за мен беше,че от тая книга се ориентирах как точно са се провеждали беседите и как в хода им са правени вмъквания ,заради отговор на някой частен въпрос от аудиторията.Не зададен въпрос.Учителят е знаел ,когато някой от присъствуващите има потребност да чуе отговора на свой си въпрос.Това ми обясни наличието в беседите на коментари,които сякаш не са в пряка връзка с изложението,което тече.
Абе,хубава книга за първопроходци,ако сте такива.Препоръчвам я.Толкова ме въодушеви,че я дадох на моя приятелка,която беше скептична и доста индеферентна.Тя също много я хареса и си поръча заедно с мене книга на издателство Бяло Братство с беседи.А днес ми поиска и дисковете с паневритмия.
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-795/id-17...orgi-gylov.html
-
Клаудия, късметче
Мислила съм за това, което ни заобикаля. Единственото важно нещо е приемане и неосъждане. Само с любов и усмивка можем да променяме себе си, а света-ами има кой да го променя.
На мен лично докато шофирам ми е най-голямото изпитание.
Рядко излизам от равновесие, но.... случва ми се. 
Здравейте.
Да,xameleona,не ви е лесно в София.Бях за два дни.
Обичам София,защото е града на младостта ми и в редките си напоследък пътувания виждам промените,които не винаги са добри,ако човек реши да се задълбочи.Особено по улиците.Така,че разбирам това ,което казваш.
Но тъй като идвам за малко и този път упях да и се порадвам .
Когато ние успяваме да се усмихваме въпреки всичко,мисля,че и нещо малко в света около нас ,също се променя или по-точно реагира също с усмивка.
-
Напоследък често ставам свидетел на простащина при общуването между хората.Не мога да го приема за нормално,въпреки убежденията на много мои познати,че това е начин на оцеляване в трудното време в което живеем.Кризата ли ни прави такива,или има нова мода в поведението?
'granat1' ,
Можеш да се опиташ да приемеш.Да приемеш не означава да оправдаеш.Приемане в случая, според мен ,означава да не концентрираш вниманието си върху това,което не можеш да промениш.Приемане означава да не се гневиш,да не осъждаш,да не се разстройваш .Вместо това можеш да игнорираш дразнителите,като ги оставиш без внимание.Не си ли забелязала,че всичко върху ,което спираме вниманието си и осъждаме, сякаш засилва присъствието си в живота ни?
Второто ,което искам да кажа е моят отговор на въпроса ти в темата:Какво може да се направи?
Според мен могат да се правят много ежедневни малки неща.
Ако сме родители, можем ежедневно с личния си пример да даваме модел за добро и красиво общуване на децата си.
Същото можем да правим и във всичките си други общувания.
И май това е единственото ,което отделния обикновен човек може да прави.
Творците имат малко повече механизми чрез изкуството,което ако е истинско може да спаси света,като докосне много хора.
Така на принципа капка по капка вир и без да се борим с явлението ,можем да посяваме, всеки там ,където е ,семенцата на доброто и хармонично общуване.
-
Винаги,когато прочета някъде въпрос или тема свързани с физическата красота, в съзнанието ми изплува спомен за едно стихотворение от учебниците ни по руски преди години.Не знам кой е поета,но стихотворението съм запомнила...
Некрасивая девочка
Klaudia! Добър ден!
Благодаря Ви.
И аз ти благодаря AL414 за удоволствието на почета поезия в делника и да науча автора на това хубаво стихотворение от юношеството ми.Чета рубриката тук,която поддържаш с вдъхновение.Хубавата поезия и музика са наистина дар за нашето сърце.
Хубав ден на всички в Санкт Петербург.
-
Винаги,когато прочета някъде въпрос или тема свързани с физическата красота, в съзнанието ми изплува спомен за едно стихотворение от учебниците ни по руски преди години.Не знам кой е поета,но стихотворението съм запомнила:Насладете се на поетичния отговор по темата ,приятели.Съжалявам,но не мога да помогна с поетичен превод.
Некрасивая девочка
Среди других играющих детей
Она напоминает лягушонка.
Заправлена в трусы худая рубашонка,
Колечки рыжеватые кудрей
Рассыпаны, рот длинен, зубки кривы,
Черты лица остры и некрасивы.
Двум мальчуганам, сверстникам ее,
Отцы купили по велосипеду.
Сегодня мальчики, не торопясь к обеду,
Гоняют по двору, забывши про нее,
Она ж за ними бегает по следу.
Чужая радость также, как своя,
Томит ее и вон из сердца рвется,
И девочка ликует и смеется,
Охваченная счастьем бытия.
Ни тени зависти, ни умысла худого
Еще не знает это существо.
Ей все на свете так безмерно ново,
Так живо все, что для других мертво!
И не хочу я думать, наблюдая,
Что будет день, когда она, рыдая,
Увидит с ужасом, что посреди подруг
Она всего лишь бедная дурнушка!
Мне верить хочется, что сердце не игрушка,
Сломать его едва ли можно вдруг!
Мне верить хочется, что чистый этот пламень,
Который в глубине ее горит,
Всю боль свою один переболит
И перетопит самый тяжкий камень!
И пусть черты ее нехороши
И нечем ей прельстить воображенье, -
Младенческая грация души
Уже сквозит в любом ее движенье.
А если это так, то что есть красота
И почему ее обожествляют люди?
Сосуд она, в котором пустота,
Или огонь, мерцающий в сосуде?
Хубав ден.
-
Томи,много строго звучи този цитат.
Аз разчитам написаното така:Учителят е искал да заостри вниманието на учениците си, да бъдат прилежни и добросъвестни в отношението си към упражненията.
Когато гледам упражненията на запис,се възхищавам на хармонията в ритъма на играещите.Старая се също,но още на третото упражнение усещам,че спирам да мисля върху точността на изпълнението и се оставям да ме води някакъв вътрешен усет .Не мисля,че мога да играя с напрежение да не сбъркам,защото тогава би се объркало всичко.
Отново посещавам курс.Всички сме на едно ниво .Т.е сме във втори клас образно казано.Понеже не сме достатъчно, миналия ден играхме не по двойки,а поединично .На упр.Тъкане някои от нас започнаха да изпълняват ролята на вътрешния играч ,а други на външния.Това разстрои симетрията на кръга.Но как да спреш за уточнение?Давам тоя пример само за да кажа,че едва ли в тоя момент на обучение нещо генерално бъркаме.Но това може да се случи не само в залата,нали?
-
Благодаря Чебурашка за отговора.
-
Някой от специалистите би ли се наел да поясни какво следва да се разбира под бягство в позитивно мислене.Не се хващам за израза от мнението на Чебурашка с желание за спор.Искам да разбера границата ,според специалистите, между дисциплина на мислите,което аз си мисля,че правя с нещата,които ви споделих и това състояние наречено бягство в позитивно мислене,което би довело до психически изкривявания.
И още нещо бих искала да разбера от мненията на специалистите.
Какво трябва да прави един относително здрав човек ,та да успее да впрегне и трансформира и лошите(негативни) мисли и добрите(позитивни).
Моля да погледнете на въпросите ми от позицията на :
Истинската помощ е в добрата превенция на заболяванията ,а не само в лечението им.
-
Е, всъщност си натрупала доста личен опит. Не мисля, че е задължително да се играе всеки ден. В периоди, когато не съм играла по някаква причина по-дълго време, играя с много голама концентрация и радост. Има хора, които играят паневритмия всеки ден, но го правят механично и губят свежестта на възприятияата. А има други, които играят като за последно, защото знаят, че дълго време ще им липсва. Такива са например някои наши приятели в чужбина. Наистина е привилегия да си в България.
Не е задължително разбира се.По- скоро на принципа -апетита идва с яденето,ми е любопитно какъв би бил ефекта,ако успея да практикувам Паневритмия максимално .Така да се каже да направя опит със себе си.
Аз ,установих,че когато направя прекъсване от няколко дни,след това играя като за пръв път.Т.е имам проблем с концентрацията .Навярно се дължи на факта,че наистина съм новак и не съм овладяла добре техниката и себе си в тоя красив многоспектърен като въздействие танц.Но както се казва що е време ,пред нас е.Паневритмия влезе в живота ми и се радвам,че това се случи.Улавам се в ежедневието си,сега,извън сезона на Паневритмия ,да си напявам мислено песните и тогава получавам вдъхновение и се усещам различна.Това ме спохожда толкова непринудено спонтанно,че ми е малко странно,но пък хубаво.
-
Здравейте.
Ако някой от четящите тук, все още не е убеден в силата на мисълта ,може да прочете тази книга .
http://www.bulbooks.com/book-3719.html съставител д-р Светла Балтова,а извадките са по темата от беседи на Учителя Петър Дънов.
Понеже темата е за техники ,с които постигаме положително мислене ще ви споделя аз как се "опитомявам".
Когато ме налегне съмнение и тревога веднага започвам да търся ,да заменя тези мисли с положителна мисъл.Ако не се справям чета молитви,предприемам някаква хубава разходка сред природата,където да почерпя вдъхновение ,а ако не е възможно ,се оглеждам да разбера от къде ми идва всичко това в ума и отново започвам да правя нещо различно ,да изляза от обсега на мислите.Казвам си позитивни утвърждения и го правя докато отстраня тези трвожни мисли,защото знам,че те не ме водят към добро за мене ако ги оставя да си се разхождат из ума ми.
Ако срещна човек,който предизвиква лоши ,негативни мисли и чувства.Или веднага го игнорирам в себе си,което в мен минава през едно мислено 'Боже прости му той не знае какво прави в момента и защото аз му прощавам".Или ако не е от хората ,които мога просто да игнорирам ,защото са близки ,аз насочвам мисълта си към някое достойнство на този човек,с което да заменя мисълта за лошата, негативна постъпка и дума.
Към ново начинание пристъпвам винаги след една старателна положителна мотивация.Обикновено,когато става въпрос за начинания,на сцената излизат разни страхове пред неизвестното и "разумни" предупреждения,които пак генерират страх.Поне при мене е така.Техники за справяне със страха има най-различни.При мен върви по начина описан от Лууле Вилма
http://www.book.store.bg/search?srchstr=%C...EC%E0&sin=1
-да поговориш със страха,като го визуализираш като една голяма черна сянка,да му благодариш,че си е свършил работата ,но вече не ти е нужен и да го помолиш да си отиде.
Осъзнавам,че на някого това може да се стори доста откачено,но на мен ми върши работа.
Крайната цел на всички тези автозанимания е да успея да се балансирам вътрешно и да поддържам позитивна нагласа.
Нали знаете онази приказка ;"Двама затворници гледат през прозореца на килията.Единият гледа и вижда красивата Луна и звездите,а другият калния и мрачен коловоз на близкия път".
Ако мога да перефразирам,винаги когато попадна на кален коловоз в безлюден участък,поглеждам нагоре и щом видя звездното небе знам,че светлината е близо.Просто трябва да стигна до нея.
-
Ето че и един мъж се включи в темата и с това не дотам разумно действие
си изпроси следното:Едностранчив тест предлагаш Никола Дамянов.Дай малко повече варианти,а не само бяло Да и черно Не.Къде са полутоновете:По-скоро Да,По-скоро Не.А варианта -не казва никога лошо ,но не знам какво ми мисли?Защото подкрепата на външно материално ниво не означава винаги по-важната вътрешна подкрепа.Къде е специалния коментар?
И в крайна сметка къде остана главния герой?Ако той си е на мястото и знае своите приоритети(впрочем май са дадени преди 2000 години в едни т.нар.10 божи заповеди) мисля,че казуса снаха-свекърва щеше да е само в художествената литература.Не излизам извън границите на нашето отечество в тези изводи,-до тук е моят коментар за спонтанния тест.
А това подкрепям и приемам на 100 %:
Препоръка - приемете нещата такива каквито са и вложете цялата си Любов във семейството си и респективно към свекървата си. Това е една разумна постъпка и Вашият правилен избор.
Препоръка към главните герои ако четат:
Мъже,приемете нещата такива каквито са и вложете цялата си Любов в семейството си .Ако двете жени в живота ви -майката и съпругата, се чувствуват обичани,сигурно няма да им се налага да воюват.
Мисля,че си струва заради тази малка общност да забравяте от време на време,че ви чакат велики дела.Нека делата са малки,но с много Любов
-
Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?
А какво ще се случи ако не приемеш?Тя е част от семейството ви,без значение дали физически живеете заедно или не.
В живота на всеки човек има срещи с хора,които от негова гледна точка му вредят.Казусът снаха-свекърва се усложнява от факта,че става въпрос за майката на съпруга ти и бабата на децата ти.Съпрузи се разделят,но кръвната връзка към децата ти остава с тоя човек.Следователно помисли и за себе си реши към каква личностна промяна те води тоя урок.Защото това си е урок ,през който трябва да минеш и задача,която да решиш.Моят личен опит ми казва,че тези задачи се решават не по стандартния начин.Няма правила .Едно е сигурно.Ако задълбаеш във възмущение правиш стоп и генерираш гняв и обида.В резултат огледалото на света ти връща в отговор на твоите собствени мисли нови и нови ситуации ,които потвърждават твоя гняв и обида.Ти не можеш да променяш никого освен себе си.Но една положителна промяна в тебе може да те извади от тая каша.Аз не знам каква да бъде тази промяна.Ще стигнеш сама до отговора.Нужно е време и дистанция от ситуацията,за да намериш вярното решение.Не демонстрирана дистанция от човека,а вътрешна дистанция от ситуацията,за да можеш вярно и трезво да я оцениш.Преди доста време в "Диагностика на кармата" на Лазарев бях прочела как той обяснява това,за което сега пиша.Разглеждаше случай на много сложни съпружески отношения.Съвета му беше.На външно ниво можеш да счупиш и чиния в главата му(на съпруга прелюбодеец и алкохолик),но в хода на тоя външен акт,вътре в тебе не трябва да има гняв и обида срещу човека.Не го схванах от раз и многократно превъртах в ума си как е възможно това.Но сега знам,че е възможно и правилно.
Успех.
-
Чебурашка,много точно казано.
Присъединявам се .
Мисля,че точно осъзнаването на факта,че съм станала много зависима от леснините на прогреса и това ме дезориентира в естествения свят,доколкото все още го има,сложи началото на мои лични търсения и завръщания към простичките неща.
Не е лесно като си ял цял живот пасти,да минеш на жътварски таратор(знаете ли какво е това?),но си струва да се опита.Някъде по този път започнах да чувам по-силно гласа на собствената си интуиция и се научих да и се доверявам.Изобщо не ми е цел да постигам някакво развитие на пара..,ясно..,телепатични и т.н. способнсоти.Мисля,че ако такива има заложени в някого те просто ще се изявят и с обучение той може да си ги доразвие.Спирам до тук,защото наистина това не ми е приоритет.
-
Здравейте.
Светла,сигурно ще мога съвсем точно да отговоря на така поставения въпрос ,ако имам възможността в продължение на една година ежедневно от 22.03. до 22.09 да играя.
За сега само съм изкарала един курс.И съм играла през всички възможни дни(но това съвсем не са всички дни) от сезона за игра през 2009 г.
Т.е като съвсем начинаещ ,първо открих ,каква огромна енергия получавам и как с лекота преминавам през дните ,след като съм играла до следващата игра.Второто, което открих беше ефекта върху цялостното ми физическо състояние,т. е това което ти наричаш здраве.С напредването в практикуването се приближих и до медитацията.
Но осъзнавам,че това са само отделни ефекти върху играещия.Честно казано много ми се иска да изпитам върху себе си всички възможни ефекти ,което е възможно с постоянство в практикуването.А, за да се постигне това,за което пише Томи ,е добре да има кръг от участници.Човек може да играе сам.могат да са и двама,но ефекта се получава ,когато са повече хора.Това понякога е проблем.
-
.......тема за Транссърфинга.
Имате ли практика на прочетеното? Какви резултати сте постигнали във вашите пътешествия, посредством транзакцията?
Здравей Чебурашка.
Има български форум на привържениците на транссърфинга.Там е споделен опит и доста интересни мисли по различни теми свързани с това нашумяло четиво.
http://clubzeland.com/for1/index.php
Знанието е едно.Транссърфинга е просто още един начин то да стигне до хората.Целевата група ,към която е насочен транссърфинга според мен е съвременния,делови,забързан и здраво стъпил в материята човек.При това човек от географски ширини ,в които атеизма е бил официална религия повече от половин век.
При тези параметри ,авторът доста успешно според мен прокарва идеята за дуалния свят -материална и метафична реалност.
За мене транссърфинга действува.Имам конкретни опити и наблюдения ,но бих се затруднила ,а и не е нужно да влизам в описания.Който иска може сам да опита и разбере.
-
Благодаря Таня.Не бях съвсем права ,да искам от тебе отговор на спонтанния си въпрос.Моля да ме извиниш,ако съм те накарала да се чувствуваш длъжна да ми отговориш.
Поздрави!
-
И тъй като чета беседата на Учителя "Принципи, закони, сили и форми" (08.03.1933г.) и поподнах на нещо за интуицията, реших да ви го предложа. То съвпада с мнението, че интуицията действа, когато логичния ум не работи, а иимаш връзка с божественото съзнание чрез чувството на сърцето.
"Където участва интуицията, там въпросите се решават лесно. Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно. Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувстваш, познаването ти не е пълно. Ето защо, интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството. Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.
Новата столица, новото жилище на духа е главата. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. В него няма изключения. И наистина, той всякога е прав. Може да не е учен, но каквото каже, всичко излиза вярно. Интуицията е огнище, средоточие, където се събират множество разумни същества и осведомяват човека. Те го насочват в правия път. Те казват на някого: Твоят приятел не решава правилно задачата си; той попада в крив път, иди да му помогнеш. Ще ти покажат и как да постъпиш с него.
Интуицията е Божествено чувство. Тя не произлиза от човека. Някога животните се водят от интуицията. Те вярно долавят нещата, но не ги предчувстват. В предчувствието има страх, а интуицията изключва всякакъв страх. Тя работи, докато човек не се е уплашил. Щом се уплаши, човек може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек възприема и предава правилно."
Здравейте.
Темата за интуицията от известно време е на преден план във форума.Интересно,защо има 3 или 4 теми,които се развиват заедно?Но това не е най-важното.
Винаги съм имала добре развита интуиция и я приемам за нещо нормално.С една малка корекция ,която си направих преди няколко години.В детството и младостта смятах,че съм мнителна,по повод на интуитивните ми находки свързани с други хора,които едно към едно се потвърждаваха.
Доста по късно осъзнах,че всъщност добрият ми житейски водач,когато му се доверя,а не го пренебрегна или подценя, всъщност е моята интуиция.
От както съм го разбрала, осъзнато си се вслушвам винаги първо, в тоя тъничък и тих гласец-чувство.Не се е случвало досега да ме подведе и аз му се доверявам.
Един съвременен автор, Вадим Зеланд ,който публикува т.нар. транссърфинг,използва в една от книгите си израз,който много ми харесва и излиза винаги като синоним на думата интуиция в моето съзнание-Да чуеш шепота на утринните звезди.Той определя това като гласът на Душата ни.
Днес прегледах темата подробно и цитата ,публикуван през 2004 година, за мен, най-пълно изразява ,що е това интиуиция.Позволявам си да го изведа и повторя,защото в тези думи на Учителя ,според мен, се съдържат отговорите на много въпроси свързани с интуицията.Няма никакво значение дали науката признава и разбира интуицията.Важно е всеки човек сам да стигне до това божествено чувство.Мисля,че всички равнопоставено сме ощастливени да го имаме в себе си.Просто трябва да възстановим връзката,ако е прекъсната.
И в тая връзка виждам,че пак тук,някои участници са дали и упражнения за развитие на интуицията.
Аз лично смятам да пробвам едно от посочените,но ще го приложа със заглавия на книги,които ми оказаха сериозно въздействие и до днес ме повдигат в трудни моменти.
Упражнението (от Учителя) е дадено от Благост на 29.05.2005 г.
Добро здраве + добри постижения на всички приятели !Темата е важна , даже много важна! Да я актуализираме малко!
Упражнениe развиване на интуиция
"Сега ще ви дам още един опит.
Той е следният: на отделни листчета ще напишете всички книги от Библията и ще ги турите в някоя кутия, отдето по три пъти на ден ще вадите по едно листче, но вече с отворени очи.
Целта на този опит е да развивате своята интуиция, да познаете, коя книга сте извадили. Когато пишете листчетата, съзнанието ви трябва да бъде будно, да няма никакво прекъсване. Освен това, като ги пишете, ще гледате да оставите върху тях вашите вибрации, че като пипнете една от тия книжки, да познаете коя сте взели. Например, като сте писали на едно от листчетата името на пророк Иеремия, при изваждане на това листче от кутията, да познаете, че сте извадили именно него.
Щом познаете какво е написано на листчето, вие ще изпитате голяма радост. Пишете ли листчетата механически, нищо няма да познаете.
Като правите този опит, ще отбелязвате на тефтерче датата, часа и времето, дали е ясно или облачно и т.н. По този начин вие ще привикнете към точност. В духовния свят, и при най-малките опити, следят точно за часа, за времето. Започнете опита от утре. Можете да го правите или сутрин, или по обяд, или вечер, по което време искате, но непременно ще отбелязвате часа и времето, през които го правите. "
Любов + Светлина + Мир + Радост
-
Но това въобще не улеснява живота им, затова трябва да се стараят сами да вземат решения, да поемат инициативата и да се борят срещу нерешителността си.
Много чувствителни, Рибите намират огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец за прекалено дръзки, но ползата от контакт с тях е, че ги окуражават да предприемат рискове. С течение на времето, обаче, огънят и водата се самоунищожават.
Поздрави.
Задравей Таня.Интересно ми беше да прочета написаното от тебе.А как се реализира приятелството със себе си,ако човек е роден под знака на Лъва ,а има асцендент и Луна в Риби?Аз съм в тоя казус.
-
Здравейте.
Днес се зарадвах да срещна Радостта и Благодарността по един особен и неповторим начин.
Първото .Радостта.На моя колежка,с която работим вече 15 години, се роди внуче.Новина като новина,нали?Но ,когато я видях, тя ме заля с радостта си.Усетих тази вълна от радост на физическо ниво ,по начин ,по който, на добри неща в моя си живот, не съм се радвала.Сега пиша и виждам как думите не могат да изразят това,което усетих днес.Съпреживях го заедно с нея.Може би ,защото знам каква човешка добра постъпка стои зад това.Осиновено дете,отгледано с много обич. Сплотено и здраво семейство.Днес тези хора посрещнаха и първото си внуче.Да са живи и здрави.Тяхната радост ме направи щастлива .
Второто.Благодарността.В края на деня имам среща.Млад човек.Току що завършил университета.Приема да работи на една позиция във фирма,която изисква много опит.Той го няма ,но тръгва с хъс срещу предизвикателството.Аз съм човека,който по молба на фирмата трябва да го въведе.Не да го обучавам,а само да го въведа .Започнахме да разговаряме.Аз се увлякох и в един момент се стреснах да не съм влезнала в менторска роля.Вярно,момчето е малко по-голямо от сина ми,но все пак.Приключваме разговора и той си тръгва.На вратата ме погледна и така искрено благодари,че усетих неговата благодарност на физическо ниво.Усетих я ,като една топла приятна вълна.
Вървях си към дома ,а тия две преживявания, на днешния ден, не ми излизаха от ума.Затова реших да ви ги споделя.
Усещала съм гнева,обидата,разочарованието,любовта, на физическо ниво и с цялата им сила.Била съм радостна и благодарна.Мисля,че ще запомня днешните две преживявания, толкова обикновени като случки и едновременно с това много необикновени за мен.
-
Диана,съгласна съм с тебе.И да добавя нещо,за което ти ме подсети.На мен напоследък все по-често ми се случва да чувам мъдрости наистина от най-възрастните хора,обикновени,селски хора,но и от съвсем млади хора.Например родени след 1980,каквито имам около себе си.Изумявам се на формулировки,които на мен са ми отнели няколко години четене и осмисляне, когато ги чуя от тези млади хора.Знам,че не е прочетена тази мъдрост.Според мен тези души си идват с това познание.И знаеш ли става ми светло на душата.
Сега е напълно възможно някой да си каже"Чак пък такъв захаросан оптимизъм".Но това,което споделям ,аз наистина го усещам около себе си.Най-скорошния ми пример беше покрай една психоза ,тая пролет ,с предсказание за земетресение в нашия град.Трябва да кажа,че най-зряла,точна реакция имаше точно от тия две групи,за които пиша.Те останаха в града и бяха навън в деня X,при това сплотени,на групи и решени да действуват ,ако се наложи.Сред тях не усетих паника и недоволство,а една много интересна решимост.Не мога да намеря подходяща дума,но смятам,че се разбира.Т.е ,една част от тях , не употребиха словото за черна магия в оня момент(гняв,бунт срещу аастролога),а бяха бели магъосници.
-
Според мен отговора е в човешката ни незрялост и обща заспалост.Но аз съм оптимист.Не знам за вас,но на мен ми се струва,че през последните години булото от мъгла пред погледите на хората се повдига.В медиите също започват като кокичета да се появяват първите симптоми на осъзнаването.То няма и как да бъде другояче.Творците първи реагират със своята сетивност.
В сп.Житно зърно бр.1 за 2009 година има публикувани две писма на Учителя .И в двете се говори за Словото.
http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/jzar...arno_1_2009.pdf
-
Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.
Донче,мисля ,че Учителя има нещо друго предвид с израза "..бъдете внимателни и не се натрапвайте на другите".Аз го разбирам като:Оставете човек сам да узрее.Не бързайте да му давате наготово нещо,за което той не е готов.Бъдете търпеливи и изчакайте сам да ви го поиска.
-
Често се говори за блудния син, и хората го съжаляват. Обаче, в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението.И разбиранията на хората за живота са различни. Различие съществува, както между светските, така и между религиозните хора. Влезте в обществата на правоверните, да видите какво различие съществува между тях. Едни признават кръщението, други го отричат; едни признават съботата, други – неделята; един поддържат Възкресението по плът, други – по Дух и т.н. Явява се въпросът защо вярващите имат толкова различни възгледи върху едни и същи въпроси? Това се дължи на факта, че всички не са в едно и също отделение или клас. Те са ученици в един университет, но в различни класове. Всеки знае само това, което учи, и в него вярва. Всеки мисли, че неговото знание е истинско и най-право. Тъй щото, докато се срещате с учениците от различни отделения и класове, всякога ще чувате различни възгледи. Ще кажете, че възгледите на онези, които следват университета, са най-прави. Не е така. Те не са последната категория ученици. Над тях има по-горни ученици, които се специализират в Живота. И над тях има по-горни – това са ученици от Божествената школа.Знанието, а оттам и възгледите на хората, нямат начало, нямат и край. Не се чудете, когато някой ви говори за своя буквар, друг – за своята читанка, трети – за действията с числата, четвърти – за задачите с едно, две и повече неизвестни. Не е важно какви възгледи има човек, важно е да върви напред, да не спира на едно място. Понеже в училищата на земята има закони, които не позволяват на ученика да потретва класа, Ангели слизат от Небето, да помагат на слабите ученици да минават в по-горен клас. Има ученици, които повтарят класовете и не могат да напредват без чужда помощ. Ще кажете, че времената са тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живее с купони, докато животът от ден на ден поскъпва. Животът си тече, а човек трябва да учи, да придобива знания и да се развива.
Учението на Петър Дънов. Какво представлява? С какво да започна?
в За Учителя и Учението
Добавено · Редактирано от Klaudia
Честно казано изненандана съм,че дори една спокойна и безспорно полезна тема може да предизвика разгорещяване на страстите.
Предлагам да пренесете спора относно методологията на преподаване извън форума.
Все пак тук се срещаме равнопоставено смятам и не измерваме познанието си в количество,нали?
solej,искам да ти кажа,че точно тоя форум,такъв какъвто е ,насочи погледа ми и породи желание да се заема с четене и изучаване на беседите на Учителя.Мненията на Станимир със спокойствието и дълбочината си, винаги ми дават отправна точка за разсъждение.Останалите модератори също според мен успешно и с много Любов работят за разпространение на Учението.Сигурно може да бъде и другояче.Но най-важно е човек да се чувствува добре,да усеща радост от общуването,от получаването на нова информация по ненапънат начин.Мисля,че това се постига тук.
Хубав ден.