Розалина
-
Общо Съдържание
3600 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
415
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Розалина
-
-
Предубедена съм и още как ,към един колега.Млад е ,умен е,но така дразнещо комуникира,че още щом го видя , се мобилизирам,въоръжавам се с цялото си търпение и максимално прецизно общувам,т.е внимавам за всяка своя дума.Въпреки това контакта е труден.Досега не сме имали случай да бъдем взаимно удовлетворени от работата си.Неговият стил на общуване, дори, когато поднася, иначе добра работна идея е,да направи въведение нападка- директна или косвена,но все едно критикарския момент е водещ.Самата си идея излага разпокъсано.Обикновено липсва ясна теза и ми се налага, освен внимателно да го слушам, да задавам уточняващи въпроси,за да разбера ,какво точно се опитва или иска да прави.Той обаче започва да се дразни,че не го разбирам,когато взема да питам.Изобщо не се получава.
Когато ,за пръв път ,преди години ми се случи,аз обвиних себе си.Самоанализирах се и при следващата комуникация подходих по-внимателно.Пропуснах да спомена ,че първия път действувах импулсивно -емоционално и ние просто се скарахме.
Сигурно щях да съм много предубедена ,ако веднъж.случайно не го видях в различна светлина.Тогава просто без да искам разбрах къде е проблема на този човек.И защо изправя всички ,с които работи на нокти.Не съм аз човека,който може да го промени,затова запазих извода за себе си.И все пак,винаги внимавам ,когато се налага да работим заедно.А ако имам възможност го избягвам.Не ми е екипния колега.
Пиша толкова подробно,защото днес отново се разви подобна ситуация със същия колега.Както ви казах ,аз се въздържах от излишен коментар.Но мисля,че той усеща дистанцията.Все още обаче е по-склонен да обвинява другите ,отколкото да потърси коренчето на проблема в себе си и да опита промяна.Преди време ,опитах да му предложа помощ и да поговорим.Не се получи и затова сега просто съм дистанцирана.Не по обиден за човека начин,но все пак това е положението.А днес неволно от реакцията на присъствуващите колеги разбрах , че не съм единствената,която го възприема така.
Не съм намерила за себе си правилното решение на тоя казус.Колкото и да се старая да бъда добронамерена и търпелива ,тази изведена в крайност критичност към чуждите грешки и същевремненно демонстрацията на "абсолютна правота',наистина ме дразни.
Моята рецепта към момента е игнориране на дразнителя ,като свалям вниманието и мислите си от него.Това е за случай, в който аз съм предубедена.
Не съм усещала досега към себе си предубеденост от околните.Ако усетя ще се опитам първо да анализирам себе си,своя подход към дадена ситуация или човек .
В основата на нашата или чужда предубеденост стои неразбирането между хората.
Неразбиране има по различни причини.Не се наемам да ги изброявам.
Винаги съм мислила,че е възможно да се разбираме,ако всички спазваме няколко елементарни правила:
Да не правим предположения,а вместо това да общуваме максимално ясно с другите.
Да задаваме въпроси ,с които да се постараем, да разберем, по-добре позицията на другия срещу нас,пък бил той и опонент.
Да не осъждаме и критикуваме .
Да отстояваме своята позиция ,без да накърняваме достойнството и честта на никого, нито пряко ,нито косвено.
Самата аз се опитвам да прилагам тия правила.
Обаче въпреки това ,в горния случай не се получава .Така,че каквото и да правим,ако и двете страни не се постараят да се срещнат,няма да се получи.
-
Благодаря късметче
: -
Имам близък ,който живее с тази диагноза вече няколко години.
В написаното тук от azbuki и Орлин Баев ,усетих някаква надежда за болни от МС и за моя близък.
Не се хващам за написаното,просто ви благодаря за тези мнения.В мен събудиха надежда и за добър изход,а не категоричното отписване ,което за жалост съпровожда много често хората с тая диагноза.
-
Здравейте.
Никола Дамянов,не знам защо се безпокоиш,че някой може да те упрекне в пропаганда на окултен танц.
Ако все пак се намери такъв опонент това ще си е за негова сметка.
Ние ,хората,които живяхме в два обществени строя и все още живеем, имаме наистина доста предразсъдъци,но това си е само и единствено за сметка на изповядващия предразсъдъка.
Аз се радвам,че открих Паневритмия.Открих я като човек ,който нищо не знае ,но търси някакво релаксиращо занимание,за раздвижване сред природата.Когато започне човек да се занимава ,осъзнава,че ефекта е по-голям ,ако се опита да разбере по-дълбокия смисъл на този танц.
Подобно на мнозина работя в офис и пред компютър.Принудителната поза,взирането в екрана ,напрежението и липсата на чист въздух в помещението,независимо колко модерна е климатичната инсталация са все неща,които в един момент с натрупването си започват да дават негативен ефект върху жизнения тонус.
Дори и за човек,който се е занимавал с някакъв спорт (аз съм играла волейбол и тенис на маса в младостта),ако не си активно спортуващ,проблема възниква.Пробвала съм занимания по аеробика в зала преди години.Опитах и занимания с фитнес.Не мисля,че този вид занимания ми дават всичко ,от което имам нужда.
Освен движението,което всеки спорт или занимание осигурява на организма на човека,според мен има още един важен компонет и той е чистия въздух и контакта с природата.Това получвам при занимания с туризъм,който може да се практикува целогодишно и Паневритмия през пролетта и лятото.А в работната седмица на зимните месеци ,заниманията с танци са много добри.Чудесно е,че напоследък започнаха да се появяват много клубове по самба,латино и народни танци.Аз лично съм фен на народните танци.
Хубав ден
-
http://vbox7.com/play:d65ce3f5
Моят отговор на въпроса "Що е щастие?" се покрива, с едно мъничко изключение, с текста на този музикален клип.
Аз съм щастлива и с изгревите.
Поздравявам всички търсачи на загадъчното щастие .
-
Докато четях днес тази интересна беседа- Разделено царство,се замислих за нашия национален девиз .
"Съединението прави силата" .
Отворих да си припомня и ето какво ми направи впечатление:
Девизът се появява в нашия герб през 1927 година и просъществува до 1947 година.
Възстановен е през 1997 година след 7 годишен дебат.
http://heraldika-bg.org/drzaven_gerb.htm
Интересно е това натрупване на числото 7 според мен в официалните перипетии на националния ни девиз.
=================================================
"Съединението прави силата" =
Благодарете, че сте българи и не се безпокойте, какво ще стане с вас. Старайте се, всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх. Страх може да има, но да е на мястото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво. Като дойде сиромах, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постъпвайте и с богатството. Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. -
"А на братята разказваше това:
-Преди години обикалях България,правех своите научни изследвания над различни хора и научавах характера им.Един ден минавам край нивата на един работлив селянин.Той караше плуг с воловете си,които от време на време бодеше.Като ме видятой ми каза:
-Добре се разхождаш край нивите,нямаш работа,но виж как ние се потим по цели дни.
-Виждам всичко!Зная,че си работлив човек,но не си милостив.
-По какво познаваш?
-По воловете,които са надупчени от твоя остен...."
кн."Петър Дънов" авт.Г.Гълов изд.Импулс ,София 2007 г стр.143
Когато за пръв път се срещнах с писаното Слово на Учителя,имах усещането за нещо архаично и в същото време много ясно.
Мислех си.Къде е теорията,обясненията,с каквито се бях срещала в други съвременни автори.Търсех,търсех,а срещах едни простички неща ,макар и верни,но много обикновени.Нямаше я впечатляващата убедителност на сложното утвърждение.
Моето невежество търсеше познатата схема и рамка,логиката ,чрез която да си намести нещата и да бъде доволно.
Днес съм благодарна на това невежество,което ме накара да се позаровя и да рабера как нищо не знам,а само си мисля,че знам.Да усетя колко многопластови са беседите.В първия момент виждаш само най-първия пласт.Ако имаш желание и търпение да поработиш ,може и други да ти се разкрият.
Защо ви пиша това.Първо ,заради темата.Всеки може ,ако иска да тръгне и да разсъждава за себе си .Днес не караме плуг с волове,ама остени всички имаме .
Второ ,за да кажа на Ники,че тази книга ,от която е цитата ,е написана с Любов.Аз усетих тази вълна на Любов докато я четях.
И да споделя,че човек винаги изпраща към окръжаващи го свят това,което има в себе си.Онзи,който има Любов в себе си я излъчва към целия свят и не му е трудно да го прави.
Предлагам ви да приберем остените,защото те само ни пречат.А всеки има какво да даде на останалите.
Хубав ден.
-
Мисля си ,няма ли да ни бъде по-лесно да разгадаем качествата на МИЛостта и МИЛосърдието ,ако придадем на корена ,на думата неговата първична Божествена основа.Мъдрост,Истина,Любов .Началните букви на трите основни Божествени принципа лежат като основа на този корен.Проявявайки тези принципи,ние изявяваме милосърдие.
Благодаря томи.
Направо е чудесно това ,което пишеш.Веднага приемам тази логика на 100 % и амнистирам думичката милост.която години наред,заради погрешно схващане и шаблон съм пренебрегвала.Одеве като си припомнях спонтанно текстовете на песните на Паневритмия,леко се смутих от отношението си,но ти ми даде отговора .
БЛАГОДАРЯ
-
Донче успя да ме замислиш и мисълта ме доведе ето къде:
13. Тъкане
Всеки ден, всеки час, всякоя минута
ний сновем и тъчем най-красиви мисли,
и живот свет и чист
във душите вливаме.
Нека мир и любов в сърца ни да царува,
доброта, милосърдие в нази да живей.
Светлина и веселие навред да грей.
Цветенцата аромат сладостен пилеят,
птичките в небесна шир
чуруликат, пеят.
И дъждеца ромоли над ниви и ливади.
Тъй и ний всеки ден, всякоя минута
ще работим, ще растем и добро ще сеем,
и в душите си красиви мисли ние да втъчем.
http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=18
22. Запознаване
Колко приятно птиченце пее
и благодатно слънцето грей.
Росни ливадите, свежи поляните,
играем ний и пеем в ранина.
Живота е красив и изобилен,
че Бог над нази е милостив.
http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=27
III Пентаграм
Ето, веч идем ний,
светлозарни лъчи;
царски дар носим благ -
радост, мир и любов,
светлина и жива красота,
свобода за всичките разумни души.
Ний сме слънчеви лъчи на любовта,
дошли в света,
зло да победим, мир да въдворим.
Със благост, светлина, нежна любов
нов живот на милостта
в света да въдворим.
Ето, веч идем ний,
светлозарни лъчи;
царски дар носим благ -
радост, мир и любов,
светлина и жива красота,
свобода за всичките разумни души.
http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=5
мИСЛЯ ЧЕ КОМЕНТАРА МИ Е ИЗЛИШЕН ТАМ КЪДЕТО ИМА МУЗИКА,ТЕКСТ И ПАН- ЕВ - РИТМИЯ
ПОЗДРАВИ.
-
Как според вас може да се прояви милост в случай, че човекът се отнася с презрение и критика към вас, които защитава с някакво свое тълкуване на принципи и правила? Може би той смята, че вашето тълкуване на същите идеи и принципи е същото като неговото, поради което е убеден, че вие ги нарушавате?
Ако просто лишите от внимание подобно отношение, то това, според мен не би било милост. Зависи какво тласка човека да отмине нещо без внимание. В този случай разбирането на причините ли е милостта или нещо друго?
Донка,колко странно,че една такава думичка като милост,не е обяснена в Уики речника,а са дадени синонимите и.
Виж колко много и различни са те.Който и да избереш от синонимите ще си отвориш размисъл в различна посока.Едно е да говорим за милост в посока помилване,пощада,амнистия,прошка,а съвсем друго ако тръгнем в благоволение,благоразположение и т.н.
- благоволение, благоразположение, благосклонност, добрина, доброта, благодетелност
- състрадание, съжаление, милосърдие, жалост, съчувствие, снизхождение
- благодеяние, дар, милостиня
- помилване, пощада, прошка, амнистия
- мекота, снизходителност
- божа милост, благодат
- жал
- човечност, хуманност, благородство
помилване, пощада, прошка, амнистия
[*]божа милост, благодат
[*]жал
[*]човечност, хуманност, благородство
Според мен в примера описан от тебе ,когато имаме противоречие с друг човек,който ни критикува ,отнася се с презрение и т.н. ,сме в ситуация,в която трябва да оставим човека да бъде себе си и да не се опитваме да го убеждаваме с думи,нито пък да правим предположения защо се държи така.Нека си е той.Ние не можем да го променим по никакъв начин,ако сам не пожелае да се опита да ни разбере.Можем да променяме само и единствено себе си.В случая най-добре е да игнорираме спора и да се опитаме ние да го разберем.Аз в такива случаи просто включвам вътрешния си Наблюдател,спирам да се защитавам словесно и докато човека се разгорещява се опитвам да си представя детето ,което е бил.Т.е опитвам се да разбера от къде идва това винатяване в собственото право.Не мисля,че това,което правя е милост.Това е просто моя опит аз да го разбера.Нали процеса е двустранен.При това без да се опитвам да променям.Ти го каза веднъж тука.Или приемаме хората такива каквито са или ако не можем да ги приемем не се занимаваме с тях пряко.Игнорираме ги.
- благоволение, благоразположение, благосклонност, добрина, доброта, благодетелност
Милосърие е това,което даваме на хора в беда,в нужда.Истинското милосърдие е безкористно ,спонтанно и от сърце,Не е задължително жеста да е материален.Важно е да е навреме и да е това, от което човекът се нуждае,а ние можем да дадем.Т.е според мен ,думичката милосърдие се отнася за наши действия към непознати,случайни хора на пътя ни.Не е уместна според мен за близки и приятели.Не ,че на тях не правим жестове.Просто тези жествое имат за двигател нещо повече от милосърдие.
А милост е дума,която за мен е свързана с някаква зависимост.Може и да греша.Тая дума не ми е най-точна.
Поздрави.
-
Изобилният живот за Magus TrismegistusКрадецът се явява и при мене и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз, зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е, той сам да си отговори, от Бога ли е, или не. Като казва на мене, че съм от Бога, той прави опит да разбере, може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае, можем ли заедно да обираме хората. Страшен е този крадец. Той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благородните и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тях. Защо няма да излезе нищо? Защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е създаден по образ и подобие Божие. Следователно, той носи в себе си всички условия и възможности да се развива. Ако от днес нататък придобива условията и възможностите, той е пропаднал. От крадеца не може да излезе нищо. Следователно докато мисли, чувства и постъпва правилно, човек има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човек. -
Станимир,много интересен нюанс добавяш.Изобщо не е опростено твоето разсъждение.Показваш как търсиш и искаш да видиш на първо място доброто.Хубаво би било ,ако всички божи служители в миналото и сега ,са като оня свещеник от романа "Клетниците" или като този,за когото ти пишеш .Ако божият служител е точно такъв,тогава пред слугата има две възможности.Да се засрами от постъпката си и да поиска прошка или да реши,че е бил оригинален и е излезнал с остроумие от ситуацията,която би могла да се развие доста зле за него.Ако избере втория вариант навярно пак ще опита с друг човек и в друга ситуация да си пробва хитрината.И така, до където може ,ще храни собствените си вътрешни крадци.
А не сме ли и ние ежедневно в подобни ситуации на избор?
Крадци има във всяка държава. Понеже човек представлява малка държава, и в нея има един или повече крадци. Без да подозира, като се храни, човек храни и крадците в себе си. Ще кажете, че не е възможно, културни и религиозни хора да имат крадци в себе си. Какво мислите вие, не е важно. Факт е, че всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, които да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са.Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. -
Донка и аз се върнах няколко пъти към тоя пасаж в беседата.
Първата ми и спонтанна асоциация в хода на четенето беше за самозаблудите,които ние хората си измисляме и си повтаряме ,докато ги приемем за нашата "истина".Неща ,с които не се справяме или не искаме да се справим.Всъщност ,храним някой от вътрешните си крадци ,като ,за да не ни измъчват ги обличаме в самозаблуди и измислици.
Например -всичко прави един човек според казаното в книгите дето чете,но не се справя с лакомията си.Оправдава се пред себе си,че сигурно Бог така го е създал.Ако на другите им стига една риба,на него ,за да е сит ,му трябват две.И като си повтаря -сам си вярва.Казва го на другите и понеже те от възпитание или по други причини не му противоречат ,той си мисли че му вярват,а щом му вярват значи наистина е така.Така изтълкувах мисълта ,че опасен е външния крадец,но по опасен е вътрешния.
Ако го нямаше вътрешния крадец в слугата,той нямаше да изяде рибите и да се опитва с оригиналност да се измъква от наказание.
В тоя ход на разсъждение стигнах до израза в беседата:
Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение.Замислих се за моите вътрешни крадци.Тези дето аз си страдам от тях.Не съм сигурна,че познавам всички.Тия ,за които се сетих ,мисля,че имат предназначението да калят волята ми.Честно казано,играта (в моя случай), все още е в центъра на терена ..
Хубав ден.
-
1) «Изворът на доброто» (глава «Незнайната Любов») http://www.beinsadouno.com/downloads.php?id=30
НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ
Някой беше оставил на масата на Учителя голяма хубава ябълка. Учителят погледна плода, усмихна се и каза:
- Идва някой ангел при вас, оставя ви едно благо или ви помогне и си отива. Не знаете името му. По същия начин постъпвайте и вие.
Любовта няма много време да разказва коя е тя, как се казва, много е занята, затова оставя благата си и си отива.
Обичай без да знаят хората, тогава и за тебе е добре.
Онзи, който дава Любовта, не трябва да говори за Любовта си. И онзи, който приема Любовта, и той не трябва да говори. Когато някой обича, това да бъде тайна, другите да не знаят.
Някой път искате да представите на хората как ви се е открила Любовта. Оставете това, не го казвайте. Това, което Любовта ви е открила, тя не иска да разказвате за него. Ако има нужда, тя ще го каже на другите. Слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изрази любовта си към Йосифа пред братята му. Те не трябваше да знаят за неговата любов. В това се заключава неговата грешка.
Идейната Любов е безкористна. Може да обичате някого, без той да знае. Инак Любовта изгубва характера на безкористие. В това е разликата между човешката и Божествената Любов. Мъчно е да се спази законът на незнайната Любов! Това е само за напреднали Същества. Малцина са, които могат да спазят този закон.
Когато обичате, радвайте се, че изпълнявате Божията Воля.
Законът е такъв: кажете ли, че обичате, ще изгубите Любовта си, ще изгубите това, което имате. Любовта се скрива. Тя не позволява да я петните. Като обичате, нищо не говорете за Любовта си! Кажете ли някому, че го обичате, ще се явят противоречия.
Пазете едно правило: не може да бъдете щастливи, докато не обичате с незнайната Любов. Не искам да вярвате в това. Ако искате, опитайте го за една година: обичайте без да ви знаят и ще проверите една истина.
Трябва да бъдете извори, от вас да изтича вода и да полива душите, без те да знаят.
================================================================================
===============
Скъпи приятели,след като писах тук, по повод на въпроса на maggee:
Цитат(maggee @ Jan 25 2008, 17:49)
"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него."Как разбирате тази мисъл на Учителя?
получих от приятел тук във форума ЛС.Благодаря за подадената книга -"Изворът на доброто".Благодаря на приятеля,който откликна.Чудесно е ,че имаме този форум и Портала,където можем -да намираме отговорите на вълнуващи ни въпроси,да изучаваме Словото и най-вече да намираме нови приятели.
П.С.maggee,аз намерих отговора ,който търсех по този въпрос.
-
Ще прибавя още два вида насилие - окултното насилие наречено черна магия и психологичното насилие криминална хипноза.
Не бих искала да навлизам нито в едното ,нито в другото Hierokles,но след като ги споменаваш,кажи ни и как да се предпазим?
-
Здравейте.
Донка,хареса ми идеята ти.Може би поради споменатите от Ани причини ,тя няма да се реализира като разговор тук,но все пак искам да ти споделя как отекна при мен това ,което си написала.
Аз вярвам,че Учителят е с нас,макар и не сред нас.
Много съм мислила,защо той не е писал книги,а е изнасял беседи,които поради особеностите на времето стигат до нас пречупени през погледа на друг човек,пак бил той и близък ученик и саратник.
Наскоро след прочит на една беседа мисля,че имам обяснение за себе си.Учителят със всичко,което е казвал и правил е искал да ни заведе до едно ново разбиране на добре познатите на всички хора неща.Показал е първо на своите ученици и чрез тях на нас ,как всеки може сам да осмисля нещата и в тоя процес те сами ще му се разкрият.
Важно е как и за какво се молим .Важно е какво разбиране имаме и излъчваме чрез нашата молитва.В тоя ход на мисли за мен беше ценно да прочета написаното.Защото то ми даде възможност да разбера,какво Учителят е влагал в думичките на молитвата Отче наш.Дава ни една посока за ново разбиране.Това е една от най-полулярните християнски молитви.Лично за мен единствената ,която без усилие съм запомннила и с лекота си произнасям винаги ,когато имам потребност.Улавяла съм се ,да се опитвам да разсъждавам върху изразите и думите,от които е съставена тая молитва.Но сега получих едно по-широко разбиране ,което ще ми помогне да разсъждавам по аналогичен начин и ,когато чета други молитви.
Ще си позволя да посоча тук,някои изречения от тълкуванието,които ми помагат да се ориентирам по-добре,без да правя опит да ги запомням на всяка цена.Те ми отварят една нова посока на размисъл .
"В дълбините на всяко същество живее Бог. Щом е така, трябва да имаме доверие в доброто, което живее във всички същества. ""Думата наш ни говори, че братството е идеалът, към който трябва да се стремим. обозначава всемирното братство. Тя означава, че трябва да работим за въдворяване на братството на Земята.""Навсякъде зад видимите форми трябва да прозираме присъствието на Бога.""Не можеш да любиш, ако Бог не е в тебе." Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не външното Му величаене. Това е същественото, което може да ни направи силни на физическото поле. В това състояние вие имате такова чувство, което може да обгърне целия свят в себе си. Като ви напусне това състояние, вие пак ставате обикновен човек и се чудите: къде бях и къде съм дошъл! Много пъти сте близо до тази Любов и затова всички се стремите към нея. Ще дойде тази Любов!"Мога да продължа с примерите,но всеки от нас,в зависимост от "книгата,която чете в момента" си отваря тема за размисъл.Във всяко от обясненията има върху какво да разсъждава и мисли човек.
Хубав ден.
-
Скъпи приятели! Благодаря за хубавата тема.
Има щедрост на даването и щедрость на приятие.
Щедростта на приятието предполага висша форма на доверие към хората и към Света, към Божествената природа на хората; предполага неосъждане и непротивопоставяне.
Щедростта на приятието предполага да престанем да разделяме хората на свои и чужди, на добри и лоши.
Този, който пребивава в Божествената щедрост винаги получава това, което му е необходимо – защото се намира в контакт с енергията на щедростта. Той винаги има достъп до невидимата съкровищница (от която взема точно толкова, колкото е необходимо: нито повече, нито по-малко).
Има наша щедрост и щедрост на Космоса към нас. Щедростта на Космоса и на Света към нас е в отговор на постоянството на нашата щедрост.
Молитвата на Свети Франциск в най-висша степен предава качествата на щедростта, алтруизма:
Докато съществува светът
и съществата живеят,
нека съм и аз,
за да разпръсна страданията.
Господи, направи ме инструмент
на своя мир –
където има омраза,
нека сея любов, където има рана – милост,
където има съмнение – вяра, където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина
и където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме:
да не търся утеха, а да утешавам, да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам, защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават, и в смъртта се раждаме за вечен живот.
Много точно казано AL414.Особено за щедростта на приемането.Сякаш по-лесно ни се удава да бъдем щедри в даването , отколкото наистина със щедрост да приемаме.А второто е същото толкова важно. Когато четох "Седемте духовни закона на успеха" на Дийпак Чопра,дефиницията и целия коментар на т.нар.закон за даването ми беше ясна,но осъзнавах,че ми липсва едно малко пъзелче ,за да стане съвсем ясна цялата картина.Нещо не ми достигаше ,макар да не разбирах точно какво.Сигурно защото съм имала нужда нещо да разбера,скоро след този прочит ми се случи една случка.
Веднъж много спонтанно и от цялото си сърце,предложих нещо мое ,на една приятелка.Тя имаше голяма нужда тогава,а аз имах това,което и беше нужно.Отивайки към нея ,аз бях радостна, само от мисълта,че ще и помогна да реши проблема си.Когато и направих предложението си ,бях много изненадана от нейната реакция.Тя панически ми отказа .Спомням си,как се почувствувах в оня момент.От объркана до виновна и обезпокоена да не съм я обидила и т.н.И двете се почувствувахме зле. Поговорихме си малко за други неща.Разговора ни не тръгна и се разделихме.Вечерта в къщи дълго мислих и анализирах ситуацията.Отхвърлях една по една евентуалните причини за тоя отказ,но не намирах отговора.Тази приятелка ми беше помагала многократно.Достатъчно близки сме.Самата тя е известна със своята щедрост.Дава от себе си винаги с отворено сърце и умее да зарадва човека.Не спах цяла вечер ,а на сутринта реших,че просто ще поговоря открито с нея.Тя ме изпревари.Тази случка ни помогна и на двете.
Днес тя продължава да е един от най-близките ми хора ,с когото с удоволствие говоря на всякакви теми.Случката,за мен попълни липсващото звено в закона за даването.И двете разбрахме важността на това да приемаме също толкова щедро ,както можем да даваме.
Тук в твоя пост ти си го формулирала много точно .
Поздрави.
-
"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него."
Как разбирате тази мисъл на Учителя?
Днес вече зная отговорите на всичките си въпроси, поставени в тази тема.
Преди няколко месеца ми се случи да усетя раждането на любовта на един човек към мен. За първи път през живота си съзнателно преживявам този процес - усетих как започна, наблюдавах развитието му, усетих края му, когато той направи своя избор. Невероятно красиво изживяване. В началото не изпитвах нищо, освен симпатия, но започнах да усещам неговите чувства и неговите чувства започнаха да събуждат ответни чувства в мен - а в началото не изпитвах нищо и не вярвах, че нещо може да се получи между нас.
Любовта няма нужда от думи.
Думите превръщат любовта в нещо друго. Думите са свързани с очаквания за ответ и всъщност са претенция към другия.
Радвам се с тебе maggee .Хубаво си го казала .
Аз обаче се замислих над тая мисъл на Учителя.Тук беше даден линк и аз прегледах книгата "Няма престъпна любов".
Зачетох се с интерес ,но точно тая книга ми даде повод да мисля,че е много трудно и доста отговорно да се прави тематична подборка на мисли.Всяка мисъл,когато я чета вътре в беседата е в хармония с всички други мисли в тая беседа.Знаем,че Учителят понякога се е изказвал иносказателно.Веднъж срещнах две привидно противоречащи си мисли в една беседа.Съжалявам,че не съм в състояние сега да си спомня коя беше.Върнах се и препрочетох вече по-задълбочено цялата беседа.И тогава разбрах,но от целия текст,че няма никакво противоречие.Просто форма на т.нар.мозъчна атака.Беседите не са сложни,но трябва да се четат внимателно и с вникване. Също си мисля,че някои изводи са оставени да се досетим,да си ги формулираме след внимателен прочит.И това е предизвикателството.Иначе ако всичко е сдъвкано и смляно,човекът от началото на 21 век,може и да си каже.Това не е за мене.А Учителят е знаел,че това ще се чете и от нас.
В тая мисъл,върху която ти си разсъждавала, ми се струва,че има някакво противоречие .Първото изречение го приемам веднага и го разбирам.На второто ме спира израза :"...не трябва да знае какви чувства имате към него."Сигурно и тебе това те е замислило през 2008,когато си задала тук въпроса си.Възможно е мисълта да не е предадена точно от стенографа,или редакционно при вадене от беседата.А може да е и съзнателен повод за размисъл .
Като не знам от коя беседа е извадена ,няма как да разбера повече и ще се осланям на това да поразсъждавам,да анализирам собствени преживявания и да черпя идеи за разсъждение от споделени такива.Твоят извод ,например, на база личен опит , е много точен.Благодаря.
-
Благодаря за отговора Н.Дамянов.Приемам и уважавам правото ти и спирам да питам.
Ще кажа как аз виждам нещата от моята камбанария.
Форумите са едно ново енергийно образование пръкнало се покрай технологичните бумове и навлизането на компютрите в ежедневието ни.
Някой може ли да си спомни кога в БГ се появиха първите форуми?Май в началото на това хилядолетие.
Като гледам ,през последните месеци ,как набират скорост т.нар.виртуални социални мрежи ,мисля че сме съвсем в началото и сме съвременници ,и на виртуалните форуми, и на новите мрежи.
Иначе думата форум ,както всички знаем, е с произход от времето на древен Рим(централен градски площад).
В тези новопоявили се виртуални средища за комуникация,няма правила, освен писаните от създателите.
Срещаме се ние тук, хора от различни места на нашата планета , точно на раздумка.Тя е тематична,но и свободна.
Когато в дадено мнение са спазени основните правила-да няма обиди и нецензурни изрази,да не се пропагандират отявлени идеи противоречащи на идеята на този форум и т.н.(всеки може да ги прочете),всяко мнение има право на живот.Ако мнението не носи информация,която да заинтригува и увлече в дискусия ,то просто увисва и минава в забвение.Простичко е.Съгласна съм,че става понякога говорилня ,в която всеки говори и никой никого не слуша.Но какво да се прави?
С допълнителни правила да се регламентира точно какво и как да се говори? Не мисля,че това е добър начин.Всяко ограничение ,допълнително изискване ,вече отива в посока на заблуда и грешки в духовния път за този,който го налага.
Добре е когато разговарят съмишленици или само хора ,които заедно са стигнали до някъде в изучаването на Учението,защото то е основното в тоя форум.
Но точно защото това не е зала на университет или професионална гилдия,или пък място за сбирка само на осъзнати духовни последователи на Учението,има голяма група хора , които тъкмо идват от долната земя (нека използвам тоя условен израз ,за да назова светската страна на битието).Образно казано,в първия момент те просто търсят нещо.Какво носят със себе си?Своите преживявания и светски опит.Ами естествено,че от тая позиция ще разговарят.Нямат друга.От къде знам ли?Скоро и аз дойдох от там и чукам на тази врата.
Ние всички се учим непрекъснато.И сами ,и един от друг.Чрез собствения си опит и като изучаваме чуждия такъв.
Имаме Учението,на което да се опрем,когато нямаме опит или не знаем какво да правим.
Във вчерашната беседа много харесах нещо,което според мен може да предпази всички ни от боксуване в разговорите:
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой – прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки.Желая, всички българи да са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата. Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
Като чуха -беседа
-
Преди време направих тема "Опит, прилагане - споделяне и казване на мнение !?! " в тази насока но за жалост на се получи дискусия. Много сестри и братя грешат като просто така споделят своя светски опит. Той е лично техен и им е помогнал да открият Пътя. До тук! От тук нататък трябва да се върви по Пътя. При самото това вървене има вече натрупан опит и прилагане, което е ценно и което си заслужава споделяне и коментари.
Защо пиша всичко това ? - През годините съм наблюдавал доста сестри, които са допускали подобни грешки и нещата никак не са били в тяхна полза и в подкрепа на тяхното духовно развитие. Примерно,...най-често човек се впуска в коментари за свои патила, минали семейни несгоди, трудности, унижения... Кому е нужно това? Безумие. В крайна сметка се предизвикват ненужни дискусии и погрешни мнения за даденият човек от негов "минал" вече живот. Това води до нежелани допълнителни коментари, тълкуване на "карма" от "напреднали", трупане на допълнителни пластове с мисли, което единствено обременява човека (сестра или брат) в стремежа си да споделя своите "опитности". Дефакто се получава раздумка, която вреди не малко на споделящия. Мога да го докажа това, но ще стане много дълъг поста.
Накрая ще повторя това от предишният си пост, че споделеният опит е най-ценен, когато е свързан с Пътя по който вървят дадени съмишленици. Предишният опит е необходимо да се прецеди през цетката на новите правила, закони и принципи и тогава да се споделя, ако има нещо за споделяне или необходимост за това.
"Светският" опит е най-вече ценен за лични ретроспекции и анализи, които ще са в помощ в ходенето по Пътя.
Никола Дамянов,би ли ми помогнал да те разбера по-добре,като доизясниш мислите си от горния цитат .Може да разясниш само подчертаното в цитата,ако те затруднявам с целия.
Например важно ми е да знам ясно и точно какво влагаш в израза:От тук нататък трябва да се върви по Пътя.
и другият израз :Споделеният опит е най-ценен ,когато е свързан с Пътя ,по който вървят дадени съмишленици.
Ценя коментарите ти в тоя форум.Прочела съм интересни неща.Но понякога така усложняваш и скриваш себе си ,че ми е трудно,както в случая да разбера .
Не разбирам дали с горния пост, изразяваш недоволство или разочарование от начина, по-който се развива форума.Ако е така ,това е нещо, което можеш да обсъждаш с модераторите и администраторите му.Особено ако имаш по-добри идеи.В тоя случай аз не участвувам,тъй като съм просто участник,който се старае да спазва написаните правила за участие в тоя форум.Ако има нови правила ,ще направq своя избор за участие или не.И на мен ми се иска някои от най-добре пишещите тук (ти си един от тях) да ми коментира дадена беседа на Учителя и да го направи не само с цитати.Ама едно е на мен да ми се иска,друго е вие да го искате.Приемам вашия избор и не се противя ,нито се опитвам да искам правила за това.
Ако пък искаш на участниците да подскажеш нещо,бъди по-ясен.Една искреност на никого няма да навреди.Всеки прави нещата от собствената си камбанария.Прехвърчат и искри.Не всеки позволява да му се дава съвет.Често нещата се приемат лично и драматично,но има и хора,които биха разбрали едно по-ясно послание.
Щом сме се събрали тук,то е, за да се обогатяваме взаимно.Аз така приемам този форум.Единственото,което все още не ми достига е наистина повече мнения по беседите.Но пък съм доволна,че самата аз се научих да ги чета и така си вървя стъпка по стъпка.Не знам дали това е Пътя ,за който говориш ,но на мен ми харесва по този начин да изучавам Учението.
Хубав ден.
-
За Клаудия:Да,мила,Клаудия,за съжаление е горчив опит-мой и в най-близкото ми обкръжение.Аз също постоянно си внушавам,че има мъже и мъже,и се надявам и аз да попадна на такъв,дето може да дарява любов и закрила,Любов с главно Л и на клетъчно ниво
Тогава се надявам да разбереш посланието ми .
Каквото мислим, това и става.А когато ти самата имаш Любов в себе си,задължително ще срещнеш,ще привлечеш Любов.
Лека .
-
Ще ти отговоря princessa,но нека преди това попитам само за сведение, ти тая мрачна картина -"...тъмен бг "мъжкар",а и една свекърва,която смята че мъжът винаги е прав,дори и пиян под масата.." от опит ли ми я казваш или просто си наблюдавала и си разговаряла с други по темата?
Питам само да съм наясно с изходната ти позиция.Не са нужни подробности.
"Кучето от гледане не станало касапин"
Е ,на мен ми се случи да бъда и касапин в тоя живот.
Извинявай,думата е грозна,но пък погововорката е точна.
Предадоха ме.Беше гадно и грозно.Но разбрах,че и след предателството има живот.
Разбрах и почувствувах Любовта .Разбрах с всяка клетка на физическото си тяло ,че ако нямаш Любов в душата си нищо нямаш.
Това ,което написах е преживяно на клетъчно ниво.
И знаеш ли,откакто мисля по тоя начин ,в живота си срещам все готини хора и мъже и жени.
-
Здравейте,
Чета тази тема и се чудя.
Не знам какво ви става мили момичета Деяна и azbuki.Тоя лош адреналин дето го изръсвате ,се отработва по-добре по-друг начин.
Мъжете,та мъжете.Къде е проблема.Всеки мъж е наш( на някоя жена) син или любим.
И понеже сме в езотеричен форум,да кажа,че всяка от нас може да е била мъж някога.Да ги е надробил тоя мъж едни и сега просто да си сърба попарата като жена.
Или ще се отречем от разговорите си за прераждане ,карма и т.н и ще си повтаряме колко са лоши тъмните балкански субекти днес.
Нима в едни теми ще говорим едно,а в други каквото ни е накипяло в момента.Не разбирам.Разсъждения по принцип са си празна работа и губене на време.
Възмущението не ражда нищо.
Жена съм и съм майка.Родила съм син.И ако той не уважава жената до себе си,когато до него застане такава ,прекия виновник за това ще съм аз.Ама с това съвсем не ви казвам хвърляйте камъни по свекървите.Любимите си вие избирате.Няма смисъл да насочвате огън срещу всички,ако сте разочаровани от един.
А когато родите синове,запомнете урока и възпитайте добри мъже български.Защото колелото се върти и идва реда на всеки от нас да бъде първо в еднатаа после в другата роля.
-
Наистина писането под ник много прилича на участието в група за анонимни алкохолици...
Съгласна съм .И на мен ми е минавало през ума това сравнение .
Още не съм срещала форум ,в който съотношението анонимност-неанонимност да е в полза на второто.
От начало се чудех,защо е така.Сега не ми прави впечатление.Хората се познават по друго кой какъв е.
Ако някой реши да заблуждава,то може да попълни всичко-име,снимка,адрес ,лични данни.И всичко това може да е неистинско.
Имаме си шедъовър на българското кино по въпроса:
18. Правила за живота
в Утринни Слова - изучаване
Добавено · Редактирано от Klaudia
Хубава беседа.
В нея са казани важни,базови правила за живота.
Всеки вижда,това което иска да види и което го вълнува в момента.
За мен днес от тая беседа мисълта,която ме занимава е:
Правила за живота
Мисля си ,че формата е важна.Тя е ориентир,граница,възможност,подходящ съд за определено съдържание и всичко това е важно и нужно на физическото ниво,в което живеем и се движим.Ако обаче започнем да отдаваме твърде голямо значение на формата,рискуваме да изпуснем съдържанието.Рискуваме покрай дървото ,в което сме се вгледали, да пропуснем да видим гората.А самотното дърво лесно може да загине.Гората обаче ,макар и с променяща се форма ,има механизъм да оцелее и да се възроди даже от пепелта със семенцата си.
Важно е да не пропуснем това правило,когато правим прощъпулник в някакво ново начинание.Особено когато навлизаме в изследване на духовни учения.Поради невежството на начинаещия,рискуваме да се хванем за формата.Това е по-лесния път.Можем да научим всички молитви наизуст,всички правила и упражнения.Да знаем споровете и дебатите ,и дори да вземаме участие.Но ако не изпълняваме нещата по дух ,мисля,че е в сила ,това,което ни казва Учителя-сами ще се спъваме.