Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
  • Общо Съдържание

    3600
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

Мнения добавени от Розалина

  1. Обичането и необичането на разни дейности е въпрос на мисловен модел.

    Естествено,че има неща ,които не обичам ,а по необходимост се налага да извършвам.

    Понеже няколко такива започнаха да ми тежат до степен да се чувствувам напрегната и даже виновна ,ако ги отложа или претупам,започнах да си прилагам разни хитринки.Не лъжа себе си.Просто съзнателно променям мисловния си модел свързан с тия неща.

    Настройвам се предварително и само с разположение се захващам,но не отлагам,а планирам.Вече не чакам да ми дойде музата(това беше предишния ми подход),нито си измислям по-важни дела(любими занимания).Просто се настройвам с положителна мисъл.Търся благоприятното в дейността и прочее други неща или просто я съчетавам с нещо любимо.Например в дните на най-сериозното ми чистене, от дома се лее такава музика ,че ти се иска да затанцуваш.И само като се сетя как изглежда всичко това от страни ,като филм с Бени Хил,ме напушва такъв смях.Обаче аз предвидливо съм изпратила всички домашни по външни дела.

    :D

  2. Здравейте,

    Много интересна и доста пространна беседа е Като чуха

    Благодаря на хората ,които се грижат и отделят време да публикуват тук ,беседи за обсъждане или за четене.

    Има ги всички в Портала,но ние ,хайде нека не бъде ние,а аз,като влезна във форума,запаля се да чета коментарите и времето отделено за това занимание вече е литнало.

    А и кесаря си чака всеки ден неговото нали?Т.е трябва да се отдава и тая дан.

    Но да се върна на беседата.

    Това ,което ми се иска да споделя, е следното:

    Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери. Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.

    Много размисли поражда в мене този цитат.В беседата има и други неща,които си подчертах за размисъл,но най-много ме замисли това.Как да се спазят и двата закона без да се смесват.Тук се разисква за това в една тема "Светско и духовно',а щом има тема и пишещи,значи тоя въпрос е на дневен ред пред мнозина.

    Намирам възможен отговор в беседата и правя извод,че божествения закон се спазва с Вяра.

    Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание?

    А закона на Кесаря?

    Може би отговора на въпроса за Кесаря ,като принципна концепция ,е също казаното в беседата като продължение на цитата:

    Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря.

    Залудо работи,залудо не стой.Плащай дан и на Бога и на Кесаря .Благодари за всичко,радвай се и не мисли за утрешния ден.

    За да се приложи това на практика доста наноси трябва да се махнат.Не знам за вас,но за себе си съм сигурна.

    Хубав ден.

  3. -източник Уикипедия.

    А аз се чудех какво значи тази дума -емпирия.Е спомних си една чуждица.Благодаря на участниците макар,че думичката опит, на мен лично повече ми допада.Сега се сещам,че в средното училище ,преди около 25 години ,в часовете по химия се ползваше израза емпиричен опит.Ние учениците го възприемахме като термин и понеже думичката опит си стоеше там,аз поне не съм се замисляла,че в съчетанието на двете всъщност няма никакъв смисъл,защото става опит опит.(в превод на български).А да не би думата емпирия (от вашите изказвания тук) да визира само чувствения опит,за който се говори в препратката от Уикипедия?

    Хубав ден.Не се заяждам с академичния ви стил драги пишещи.Просто има и лаици,като мен, които четат вашите мисли и понеже аз отделих време да потърся думата я споделям за общо ползване.А и Учителя използва думата опит.Насочва учениците си ,чрез опита да усвояват знанието.Какво са упражненията ?Постигане на опит чрез постоянстване в дадена практика.Регистриране на усещанията,регистриране на мислите,наблюдение на случващото се в резултат от практикуване на упражненията.

    А някой от специалистите пишещи в тая тема,може ли да ми каже какво е отношението на Учителя към хипнозата?Има ли коментар някъде по въпроса?

  4. "...Пътя, по който аз вървя, изключва всякакви превозни средства..."

    Възможно ли е Учителя да е имал в предвит религиите и окултните школи, като "превозно средство" в духовния път ? Да не търсим помощ от вън за духовния си път, а да се вгледаме навътре в себе си и с Духът, който е в нас да вървим по "пътя".

    Добро утро.

    И аз си помислих,че става дума за това да не се ползват външни патерици,да не се разчита на нищо външно.Силата е в нас.Но за да стигнем до нея може би е нужно да преосмислим :

    "1.Аз съм Господ,Бог твой ,да нямаш други богове освен мене.

    2.Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето,що е долу на земята и що е във водата под земята,не им се кланяй и не им служи."

    Ако човек държи в съзнанието си и разбира тези божи заповеди,едва ли религиите и окултните школи ще са пречка да навлиза в себе си и да се свърже с душата си,та да разбере великия и път.

    В беседата,за която говорим сега ,има текст,който ме насочи в тая посока на мисли.

  5. Всеки човек трябва да се научи да служи на Бога.

    Вие не знаете, за какво е създаден човекът. Ще ви приведа една мисъл. Когато майката отбива детето си, с това тя не иска да каже, че то не трябва да яде, но по стария начин не може вече да яде. Когато каруцарят сваля някого от каруцата, с това той не иска да му каже, че не трябва да се движи, но да слезе от каруцата. Пътят, по който аз вървя, изключва всички превозни средства.

    Същественото е, когато си в тъмнина, да очакваш изгряването на слънцето и, каквото видиш, да знаеш, че е за добро.

    Казвам: Има неща, които човек лесно може да изгуби; има неща, които никой не може да му отнеме. Например, всеки може да ти вземе парите.

    Освен публикуваните ,извадих за себе си и горните цитати от

    Ново разбиране - беседа;,която ни е предложила днес Ани.

    Интересно какво ли е имал предвид Учителя с израза ,"Пътят, по който аз вървя, изключва всички превозни средства."

    Прочетох няколко пъти целия абзац.Възможно ли е фразата да е случайна .Все пак в устни беседи има изрази ,които не са съществени.В самата беседа това също е казано.Но ми се струва,че с това изречение не е точно така.

    =============================

    Донка по въпросите ,които ти поставяш мисля следното:

    За мен подчертаният от тебе израз означава пътя на душата в това прераждане.Иначе казано задачите ,които душата си е поставила за решаване в това прераждане.

    Интересно ,че това ,което Учителя казва в тоя цитат през 1925 г,днес го твърдят и съвремени автори:

    Сещам се за Закона за дхарма на Дийпак Чопра от книгата му "Седемте духовни закона на успеха"

    Или Вадим Зеланд -Транссърфинг на реалността.

    Варианти разни,но идеята е една.

    За да стигнем до разбирането за това какъв е пътя на душата ни според мен минаваме през;

    1.Събуждане чрез изпитание,страдание -"Много още има да учите. Вие не сте изучавали великия път – пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил."

    2.Започваме да се учим да различаваме,да чуваме гласа на душата-"Ще работиш, докато постигнеш нещо и задоволиш стремежа на своята душа."

    3.Чак когато се научим да усещаме ,разбираме душата си ,се появява идеята за пътя ,който нашата душа е поела в това си прераждане.

    Този път е свързан с миналите прераждания със сигурност.А начина по-който ще го извървим или не влияе на пътя на душата в следващите прераждания .

  6. Благодаря за подкрепата и споделеното didi_ts.

    Наистина само дадох пример за нещо,което ни се случва,а на мен в тоя момент ми се случи.

    Не от желание непременно да пиша някъде ,вземам участие тук.Чета с удоволствие и има теми ,които ми се завъртат в ума и тръгват едни мисли,които понякога споделям.

    За мен самата беше интересно в цялата ситуация и все още е природата на този страх.Беше толкова ясен,физически,абе нещо, което не бях изпитвала до този момент.Случвало се е да бъда несигурна,имала съм страхове понякога,но тая атака си беше толкова неочаквана,че ми отвори тема за размисъл.

    Тук има доста голяма дискусия за страховете и аз си я припомних.Попрочетох и други неща,концентрирах се,помолих се и нещата са доста различни с днешна дата.

    Другото ,заради което ви споделх примера беше собственото ми твърдение,че ситуациите наистина са различни,но и нашата подготовка за тях също е различна според времето и собствения ни опит.Затова не следва да очакваме от другите да реагират по определен начин.Всички вървим към една крайна цел,ама сме на различни отсечки.

    Освен моите си примери,докато си размишлявах по тая тема на няколко пъти се сещах за

    Пентаграмът - по Учителя Петър Дънов от Боян Боев

    И понеже няколко пъти ми мина през ум,седнах и си припомних тази статия.Беше ми полезно.

    http://izvorite.com/text/text130.htm

    Желая хубав ден на всички.

  7. В горния си пост допуснах две малки неточности.Едната,че можем да анализираме и разсъждаваме по ситуациите в живота си ,когато вече са минали и другата,когато написах,че моят опит спира до тук.

    Това се получи,защото докато пишех ,мисълта ми се въртеше около една наистина минала ситуация и съвсем пропуснах да се сетя,че в момента съм в нова ,макар и съвсем дребна ситуацийка,с която все още не се справям.

    Ето за какво става дума.Имам шофъорска книжка от 12 години.Беше плод на спонтанен импулс.Взех книжка,порадвах се и я забравих.Не ми беше нужна.Справях се добре и без кола.Обичам да ходя пеша.А и градовете в БГ с изключение на няколко можеш да ги провървяваш всеки ден без усилие.Аз живея в един от тези ,в които ходенето пеша не е усилие.Когато ми се налагаше да свърша нещо с кола,все се шегувах,че имам книжка и няма проблем.После си намирах начина и пак забравях.Това лято нуждата да съм мобилна стана осезаема.Още се появи нуждата и нещата просто се подредиха за отрицателно време.Мои приятели ми предложиха кола на подаръчна цена.Зарадвах се.Ентусиазирано записах опреснителен курс при много добър инструктор.Видях,че мога да се справя.Колата дойде и вече е факт.Аз почти свършвам с курса.Миналата неделя се събудих с радостното чувство за нова свобода,че имам возилото и умението да си свърша всички ангажименти.Приготвих се да тръгвам и в момента,в който взех ключовете ме нападна СТРАХ.Не паника,а точно страх.Спрях в средата на стаята и се заслушах в себе си.Усещах го на физическо ниво в областта на слънчевия сплит.Наблюдателя в мен регистрираше всичко.Насочих цялата си мисъл към това усещане и се опитах да го преодолея.Излезнах и дори покарах,но беше пълно фиаско.Все едно олово имах в ръцете си.Спрях между един стълб и едно дърво на милиметри ,пред ужасените погледи на съседите си и от тогава колата си седи,а аз си ходя пеша.

    Ето това е новата ми ситуация,с която знам,че е най-добре да се справя сама.Когато до мен има някой (пробвах го на следващия ден) нещата стават.Но сама ли съм, появява се страха и аз просто избягвам срещата с него.Нямам преживяване свързано с коли,злополуки и т.н.Необяснимо ми е .Все още не успявам да стигна до корена на този страх.Майка ми ,с която споделих даде жокер за някаква катастрофа докато била бременна с мене в 7 месец.

    Описах случая само като пример.

    Иначе ще се опитам да се справя сама,а ако не успея има два варианта:

    1.Търся помощ от специалист.

    2.Продавам колата и си се справям пеша,както до сега.

    Впрочем днешния ден е обявен за световен без автомобили.Опит да се ограничи ,където е възможно поне за един ден ,отделянето на вредни емисии.

    На мен това ми подействува ,като оправдание пред себе си, днес също да не правя опити да карам.

    Хубав ден.

  8. Интересно случвало ли ви се е нещо ,срещу което възставате категорично,не го приемате ,живота да ви постави в ситуация да го изпитате лично.На мен ми се случваше , докато видях зависимостта между моето неприемане и случките .Тогава започнах да уважавам правото на всеки да бъде себе си и започнах да се уча аз също да бъда винаги себе си.

    Разговорите на разнообразни теми са интересни и доста по-истински,ако участниците успеят да не приемат нещата лично.Това го научих от толтекските мъдрости на Дон Мигел Руис,с когото ме срещна за пръв път този хубав Портал.Преди да се включа с писане,аз четях около две години мненията и винаги намирах ценни мисли в искрените ви мнения,за което благодаря на всички постоянни участници и създателите.

  9. Последната тема от форума за психотерапия ме накара да се замисля над тези въпроси.

    Може ли човек да почисти психиката си сам и без химия, ако все още осъзнава добре това, което се случва с него?

    Имате ли опитности, които потвърждават това?

    Непременно ли трябва да участва друг човек, който да "издърпа" човека в беда от блатото, в което той постепенно потъва?

    Или вътре в нас самите има спяща реална сила, подобна на тази, с която известният барон е извадил себе си сам от блатото?

    Донче,първият ми отговор на твоя въпрос е мога,можеш,може .....Споделям казаното тук за силата в нас и за съществата от невидимия свят,които помагат да разгърнем тая сила.В големия план наистина е така.Всяко човешко същество,всяко друго същество има в себе си божествена частичка,чрез която винаги може да осъществи връзка с божественото начало и хармонията на Вселената.Този механизъм работи на физическо ,материално ниво обаче , при хора подготвени и събудени,осъзнати.Тази подготовка може да се е състояла в хода на личното им развитие ,напр.при подходяща семейна среда,която се е постарала да събуди,а не да приспи по-дълбоко духа на детето.Или пък подготовка от придобит ,правилно отработен урок тук и сега,който е събудил духа.

    Но в материалния ни свят,нещата имат винаги начало и край.

    Има ситуации,които ни връхлитат преди да сме събудили духа в себе си.Когато не сме наясно нито със силата ,нито с мястото си в тоя кръговрат наречен живот.Когато изобщо не се и сещаме ,че всъщност :Изпитанието е плод на някакъв наш предишен избор и преминаването ни през него определя нашето бъдеще.

    В такива случаи мисля,че е важно да има някой,който да ни издърпа.Все пак никой от нас не е Робинзон на пустинния остров.

    Осъзнах ,че аз съм щастлива в това отношение .При моята първа житейска ситуация тук и сега,имах до себе си много светъл и точен човек,в лицето на една приятелка.Неотдавна осъзнах,че тя се появи в живота ми няколко години преди моето изпитание.Сякаш за потвърждение,че нещата се случват на енергийно ниво преди да се проявят на материално.И като потвърждение на факта как силите от невидимия свят ни помагат.Понякога като изпращат на пътя ни подходящите хора,в точния момент.За моя случай съм сигурна ,че е точно така.

    Много често обаче се случва, около нас в момента на взрива да няма никой ,който да може да помогне на силата в нас да се изяви и да започне процеса на справяне със ситуацията.Това е така,защото не само нашата душа си ходи напред -назад спейки.Почти всички хора минават през това състояние и се налага да има страдания,та да се събудим и осъзнаем.И какво правим,ако и близките ни,приятелите са спящи?Най-доборото ,което можем да направим е да потърсим професионална помощ .

    Аз вярвам,че появата на добър специалист в съответния момент,защото някой ни го препоръчва или се дължи на собственото ни хрумване да потърсим професионална помощ,при много хора е проявление на силите от невидимия свят,които ни подкрепят и насочват ,за да преминем през изпитанието.

    От личен опит също знам,че и професионалистите понякога могат да са спящи души,които изповядват класиката в жанра -хапче,терапия и т.н.При такъв специалист пациента няма шанс да се събуди.Но и в това също има някакъв смисъл.

    За ситуациите можем да разсъждаваме и да ги анализираме ,когато сме излезнали изън тях.Както се казва - спокойното съзнание може да покори цялата Вселена.Моят опит засега спира до тук.

    Здраве,Сила и Живот на всички.

    П.С.Моите разсъждения са от позицията на казаното от Донка:".....ако все още осъзнава добре това, което се случва с него",

    т.е за момента преди да сме престъпили границата,отвъд която нещата вече имат друга квалификация .

  10. Физически и духовен живот

    Те са свързани така както корените със стъблото и клоните. Физическият живот — това са корените разпрострени в най-гъстата материя — да смучат сокове. Духовният живот — това са клоните с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост скрита в едно дърво.

    Благодаря Ани и xameleona за линка с интересната статия.

    Като се замисля,наистина светското и духовното могат да бъдат в човека добре свързани и макар да имат различна посока на устрема си.Вижте сравнението -корените на дървото проникват все по-дълбоко в земята и смучат сокове от недрата и,а клоните и листата са устремени към небето и Слънцето.Красивото,развито,величествено дърво има и двете ,и те са в хармония,а не в антагонизъм.А всички сме виждали и други дървета.Стърчащи стволове със суха корона,без листа и плод.Обратното да има корона ,а да няма корен не е възможно май.Следователно и ние хората,следва щом сме тук, да бъдем като първите дървета.Мисля,че това е възможно.Не е нужно да има отричане от едното за сметка на другото.Обединяващото са нашите мерки за нещата.Щом гледаме към небето и Слънцето и се стремим да ги достигнем,това е възможно да ни бъде мярката и в нашия светски,материален живот.

    Сещам се за две поговорки:

    "Дори кокошката като пие вода поглежда към небето"

    "Прекален светец и на Бога не е драг"

  11. Здравейте.За пръв път влизам в тая тема и я изчетох с интерес.Колко хубави мисли сте споделили тук.Още от 2004 година ,та до днес.

    За мен отговора на моя си въпрос за сродните души,се получи чрез книгите на Беа Нади -"Приказки за боговете".Наскоро видях,че първите две книжки са качени в spiralata ,а третата все още не .Но пък бяха преиздадени тая година и все още се намират. .Така,че горещо ги препоръчвам.Тази малка трилогия е четиво ,към което понякога се връщам и все откривам още нещо .

    Пак наскоро попаднах и на подборка от мисли на Учителя по темата,а днес видях,че тя също е публикувана в няколко мнения от 2005 година в тая тема.Така,че май всичко е казано,а кой ,кога и как ще срещне или не своята сродна душа,това си е божа работа.

    Добре дошла и от мен Alexandra_St..Приеми малък приятелски поздрав :

    http://www.vbox7.com/play:61e36b4d

    П.С.Ще дойдат отговорите на всички въпроси Александра.Сега си ги разбрала с разума си,а те ще дойдат от сърцето ти.Нужно ти е време и търпение.А дотогава ...ти ще решиш какво да правиш .Аз писах дневници,открих нови и интересни занимания.Горещо ти препоръчвам да изкараш курс по Паневритмия.Сега му е времето,та на пролет да играеш.Няма да усетиш,но със сигурност един ден всички цветове на дъгата ще се върнат в живота ти и филмът вече няма да е черно -бял.Обещай,че тогава ще ми се обадиш с ЛС. :3d_050:

    Като продължавам да си мисля по темата изваждам за себе си няколко извода:

    Май е по-скоро изключение ,отколкото правило, да изживеем земно превъплъщение със сродната си душа.И защо ние хората въпреки всичко все нея си търсим и то в човешките си взаимоотношения?Да си заедно със сродната си душа тук и сега ,според мен означава или заслужена ваканция и почивка в земната орбита, или доста сложна обща задача,изискваща обединеното усилие на малкото цяло(кръгчето от двете души),което заедно с много други такива кръгчета е предназначено за нещо според замисъла на Вселената.

    А в общия случай( =777-12),точно това е интересното,че едната половинка е тук,а другата не е.Тази,която е тук има задача.Другата и помага,но не са заедно.На мен ми е добре просто да знам,че имам такава сродна душа,която ме обича и разбира.Това прави и пътя ми по-лек.А срещите с различни,не сродни непременно души обогатява и дава нови възможности, чрез обмен на информация, енергия и най-вече опит.

    Мисля ,че всички имаме освен частните си задачи и една обща.И тя е да се научим да обичаме.Ами решението на тая задача е в срещите с други души.Със сродните ние знаем какво е това да обичаш.Не ни е нужен опит.Просто го знаем.

  12. Вървях напрегната и малко тъжна.Детето ми замина на турне.Пътува втори ден и нямам връзка.Опитвах се да укротявам мислите си,но не ставаше за дълго.Уж пуснах роуминг.Оператора -консултант ме уверява,че всичко е ОК,а връзка просто няма.И ето,че на входната врата ме среща млад човек от блока.Любезен поздрав и аз внезапно решавам да попитам дали разбира на какво се дължи липсата на връзка по мобилния ми телефон при включен роуминг.Човекът се замисли кратко.Направи няколко предположения и най-"абсурдното" от всичко беше да пробваме от неговия телефон.Казвам абсурдно,защото моя телефон работи. Аз се колебая.Не искам да го ангажирам,но той спокойно прави опит и най-сетне чувам гласа на детето си.Странно,че веднага след това и с моя телефон връзката беше вече възможна.А цял ден бездушен автомат казваше "Няма връзка с тоя номер".Детето каза,че не е изключвало телефона си нито за миг и е правило опити да се свърже ,но също без успех.

    Боже ,каква огромна радост,облекчение и благодарност изпитах в тоя момент.

    Ей това ми се случи и много ме зарадва.

    Може и да ви звучи смешно и доста наивно,но мен ме зарадва тая отзивчива помощ.

  13. ...

    В края на краищата, няма нито безплатен обяд, нито безплатен секс, нито безплатно здраве- всичко в живота е въпрос на усилия, грижи и покупко-продажбата е в основата на всяко едно явление в кое и да е човешко общество...

    Да, такава е поговорката "Безплатен обяд няма!". :)

    Та се зачудих, има ли/съществува ли в такъв случай нещото, което се нарича подарък? :hmmmmm:

    Подаръци на непознати правим ли? Не. Ако правехме...светът досега да е превърнал в Рай, но не е...А подаръците също пари струват- подаряваме ги на близки, за да им затегнем каишката...та да не се опитат да избягат... :D

    Как да не правим подаръци на непознати?Много хора правят такива подаръци.Не материални,но много по-ценни-усмивка,топла дума,комплимент,цвете.Вчера вървях по улицата и едно момче(15-16 г) се затича,прескочи мантинелата ,откъсвайки в движение малко цвете,поднесе го на момичето,което вървеше пред мен,усмихна ми се с много мил поглед и се върна отново в компанията на другия тротоар.Погледнах момичето.Бяха непознати.Личицето и светна и съм сигурна ,че това момче направи много красив подарък на това момиче.На мен ми стана приятно и в тоя смисъл също получих подарък.

    Когато разхождам привечер кучето си непрекъснато срещам мили и любезни хора,непознати ,които се спират ,казват по някоя добра дума и т.н.Примери много.Но съм сигурна,че и вие имате такива.

    А светът все още не се е превърнал в рай,защото част от нас хората ,като непослушни деца ,предпочитат да се сърдят на света и да живеят вгледани само в себе си,вместо да отворят сърцата си за Любовта и чрез нея да познаят Бог .

  14. Здравейте.

    Споделям мнението ,че услугите на астролози ,лечители и ясновидци ,при които ние сме избрали да отидем следва да се заплащат.Т.е не виждам нищо лошо и нередно в заплащането на този труд .

    Дали са истински или не дарбите им,дали хората ,които се представят за такива са комерсиални или не,това не е водещо за мен в отговора на въпроса със заплащането на труда им.Водещ е нашият избор да потърсим тяхната услуга.А когато човек прави такъв избор ,той преценява дали и доколко го устройва цената за тази услуга.Нали никой насила не ни е накарал да отидем при такъв специалист?

    Нашият мъдър народ е казал в една поговорка"Не е луд ,който яде баницата,а този, който му я дава".

    Съвсем друг е въпроса кои от хората представящи се за ясновидци,астролози ,лечители и т.н. наистина са такива и кои са просто измамници .И дали човек трябва да търси изход за себе си и проблема си при всеки,който си е сложил табела.Няма правила и общовалидни рецепти.Всички действуваме на принципа на опита и грешката.Няма смисъл да се гневим и да обвиняваме,нито пък да очакваме някой с категоричност да ни каже дали астролога е астролог или ясновидеца познавач.

  15. Ако

    Ако владееш се, когато всички

    треперят, а наричат теб страхлив;

    Ако на своето сърце едничко

    се довериш, но бъдеш предпазлив;

    Ако изчакваш, без да се отчайваш;

    наклеветен – не сееш клевети;

    или намразен – злоба не спотайваш;

    но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

    Ако мечтаеш, без да си мечтател;

    ако си умен, без да си умник;

    Ако посрещаш краха – зъл предател

    еднакво със триумфа – стар циник;

    Ако злодеи клетвата ти свята

    превърнат в клопка – и го понесеш,

    или пък видиш сринати нещата,

    градени с кръв – и почнеш нов градеж;

    Ако на куп пред себе си заложиш

    спечеленото, смело хвърлиш зар,

    изгубиш, и започнеш пак, и можеш

    да премълчиш за неуспеха стар;

    Ако заставиш мозък, нерви, длани

    и изхабени – да ти служат пак,

    и крачиш, само с Волята останал,

    която им повтаря: „Влезте в крак!

    Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

    в двореца – своя прост човешки смях;

    Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

    ако от враг и свой не те е страх;

    Ако запълниш хищната Минута

    с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

    Светът е твой! Молбата ми е чута!

    И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

    Ръдиард Киплинг

  16. От два дни си мисля за едно нейно интервю в http://www.temanews.com/index.php?p=ema&am...=30&aid=656 и отговорът и на един много важен и ключов въпрос. Цитирам:

    "А ако единият каже - аз може да имам и друг партниьор за определено време?

    -Приемам го. Човек може да обича едновременно на много места. Ако някой се обижда от такава ситуация, то е защото чувства наранено егото си. Ако двама души се уважават и се обичат, в тяхната връзка няма проблем. Не мисля, че изневярата може да я развали. Но не трябва да остава скрита. Ако не си признаеш за нея, тя все някой ден ще излезе наяве и тогава доверието отива на кино. Много повече боли, когато се чувстваш излъган, отколкото когато партньорът ти е казал, че е бил щастлив за известно време с друг. Но това не значи, че тази ситуация трябва да се повтаря често. Говорим за двойка, в която партньорите са номер 1 един за друг."

    Честно казано това ме озадачи много. Ключовете думи съм ги подчертал... Излиза че, ако партньорите са №1 един за друг, което значи, че държат изключително много на връзката си, е позволено да си изневеряват, стига изневярата да не е скрита.

    Някой има ли коментар по този казус ?

    Аз имам и той подкрепя напълно тезата, че Мадлен е истински професионалист психотерапевт, но искам да видя и други мнения, ако има ?!?

    Ако няма, ...тогава ще си го коментирам сам, някой друг път. :)

    Драги Никола,

    според мен тук няма никакъв казус.Както и да ти изглежда казаното от М.Алгафари и подчертано от тебе,това е просто една възможност,зад която сигурно стои професионален опит.Няма смисъл да го извеждаме в генерална позиция .Сигурно има двойки,стигнали до задънена улица,на които точно такава постановка на въпроса помага.Това е само един жокер.Може и да не съм те разчела правилно,но след като оставяш да се досетим сами, какво точно те вълнува в т.нар. казус,ще изтърпиш надявам се и отговор,който може и да не е в твоята посока на мисли.

    Според мен психолозите и психотерапевтите са като всички нас .И сред тях има спящи,има и събудени.Да обсъждаме кой е добър и кой не ,ще бъде осъждане.А нали тук и не само тук ние се учим да не съдим.Нека бъдем себе си и да позволим на другите също да бъдат себе си.

    Все пак ще изкажа личното си мнение за Мадлен Алгафари,защото имам такова.Чела съм някои неща от М.Алгафари и те ми харесват.Намирам я естествена и търсеща.Нямам мнение за професионалните и възможности,защото не съм ползвала нито нейните,нито други услуги.Слушала съм я веднъж на живо по младежка проблематика като гост и тогава си казах,че обществото има нужда от такива хора,които могат да упражнят по естествен начин позитивно влияние върху група млади хора.(сега с това последното изречение не откривам нова тема и моля да не се хващаш за него.Аз пиша спонтанно и това дава отражение на прецизността на изказа ми).

    Що се отнася до хората избрали за себе си една от професиите -психотерапевт или психолог ще се повторя ,че и те са като всички останали.Сиреч изобщо не са еднородни ,та да говорим за тях и да ги обсъждаме.За да разбереш какво имам предвид само ще ти кажа,че точно психолог по отношение на мен лично и на още две свързани с мене човечета ,наруши една от 10-те божи заповеди и можеше доста да навреди на всички,ако не бях открила Учението на Беинса Дуно,тоя форум и не бях застанала на пътя, по който вървя до днес.А дали пък точно това не беше моят добър шанс?Както всички тук знаем,нищо случайно няма и във всяко събитие,колкото и неблагоприятно да е то има зрънце благоприятна възможност.От тая гледна точка този психолог не ми е навредил,а даже ми е помогнал да се събудя.От позиция на днешните си възгледи шеговито ще кажа,че душата на тоя психолог,която изигра в моя живот ролята на отрицателния герой,може и да е най-добрата ми приятелска душа в другото измерение ,от където всички идваме и където отиваме.Кой знае какво лично споразумение сме сключили там.Важното е ,че аз успях да науча и отработя тоя урок.А дали другата душа спи или има шанс да се събуди,това не е моя работа.Не ми е във възможностите да помогна,но не искам да вредя дори с мисъл,т.е. тоя филм вече не ме възлнува.

    Понеже виждам,че тук списват и хора избрали професионалния път на психолога ще използвам възможността да им кажа нещо.Винаги съм се чудела,защото е нужно точно те,които са човешките душеприказчици ,в писмени изяви и устни ,по медиите ,да използват толкова много чужди на българския език термини.Това претрупване на думи ,които човек не разбира ,важност ли е ,за по-голяма тежест ли се прави или е професионален етикет.Като се почне -вербален ,интровертен и т.н.На сина ми веднъж от психолог беше връчена детска диплома за нещо като летен лагер .Аз прочетох текста няколко пъти и търсих думи в речниците ,за да разбера какво точно значат.Детето беше на 12 години.

    Така,че драги психолози и психотерапевти,уважавам професията ви.Убедена съм,че е важна.Има много нуждаещи се хора ,които не са имали късмета и шанса да преминат през дадено изпитание сами.Както казва М.Алгафари в горното интервю,вие давате жокерите.Понякога на човек му е достатъчно някой да го изслуша и да насочи съвсем леко мисълта му така,че да започне да намира все по-успешно себе си и да лекува емоционалното си тяло.Вие сте тези професионалисти.А за останалото,което се дискутира в тоя форум,вие сте като всички нас.

    Поздрави от мен на всички.

  17. Донка ,предлагам ,всичко ,което някой вече е направил и публикувал в нета и е свързано с добро популяризиране на Учението да се извежда тук във форума ,като към всеки подфорум се направи една тема с материали.Например този филм "Намиране " , да се сложи в темата за Паневритмия в случая.

    Форумът е голям.Има много интересни материали.В Портала също,но понякога добри неща,като тоя филм могат да минат незабелязани от участниците.Аз днес доста случайно попаднах и много се зарадвах,защото преди това бях гледала прекрасните снимки от събора,в dnevnik и се смутих от коментарите ,които бяха направени.

    Големият проблем е ,че хората наистина не знаят за какво става дума.Идвам от това и затова го твърдя толкова категорично.На мен ,точно Паневритмия ,ми провокира интереса да се заровя и да искам още да науча и приложа.Мисля,че Учителя съвсем точно е знаел,че има нужда от мост към другия бряг и е дал Паневритмия ,освен като ритуал и свещенодействие за учениците си и като точно такъв мост за незнаещите,но търсещи души.

    П.С.Не успях добре да формулирам предложението си затова добавям,че не предлагам форума да дублира материали ,които в Портала са много добре представени и лесно се намират.Говоря само за материали,които ги няма в Портала,някой участник от форума е попаднал и ни ги е предложил в мнението си.Модераторите могат да преценят познавайки добре всички теми кои материали да се публикуват в такива специализирани теми,за които писах по-горе.

  18. Здравейте,

    току що изгледах филма Намиране,който Диана Илиева ни е поставила в тая тема на 25.08.2009 г

    Благодаря ти Диана за този хубав филм и на създателите му също благодаря.

    Аз няма да коментирам темата.След тоя филм имам една нова мечта и ви я споделям сега.Очевидно имало е смисъл от всичко случило се ,за да научим някакъв урок .Всеки решава различни задачи и има свои уроци.

    Мечтая си догодина във всички кътчета на България да се играе Паневритмия всеки ден от Първа пролет до есенното равноденствие и винаги на изгрев.Тогава ще сме изпълнили завета на Учителя.

    Да, Паневримия се играе на всички континенти и това доказва колко е жизнена и нужна на хората независимо от пол,възраст и цвят на кожата.

    Пожелавам си в родината ни да се възроди този танц.Тогава и съборите на Рила няма да са сензация,заради която журналистите правят гафове от незнание.

    Преживях много приятни мигове с гледането на този филм.Подарете си и вие това време.Направен е с Любов.

  19. На нас, обикновените хора ни остава просто да чакаме и да наблюдаваме и разбира се да живеем.

    Както казват руснаците: поживьом - увидим

    Ние не живеем само да гледаме, но и да се променяме. Да живеем истински живот, чрез Дух и Истина. Ако искаме, де.

    Здравейте,

    Според мен има още едно мъничко нещо,което ние обикновените хора можем да правим,заедно с горните две в цитата.То е -винаги,когато ни се мерне писание,коментар по тая тема,да не се впускаме в разсъждение,а веднага да си извадим един хубав,ясен слайд или визуализация на Земята след тая дата ,но такава каквато искаме да бъде в мечтите си.Свят на съхранена природа и хармонични човешки отношения,свят ,в който малките деца и чистия въздух са номер едно за хората.

    Когато за пръв път изчетох, преди време, доста голям и пространен материал с разсъждения и коментари за пророчествата,маите,Нострадамус и т.н. ,аз спонтанно визуализирах желана от мен картинка ,която странно защо се свърза с 2022 година.И до ден днешен правя това.Спомене ли се нещо във връзка с 2012,аз я заменям с моята добра картинка от бъдещето.Не съм забравила да живея тук и сега.А от доста време съм разбрала израза:"Да бъде волята Му".

    Така,че скъпи приятели ,ако решите ,че ви върши работа направете нещо подобно.

    Впрочем Друнвалдо Мелхизедек в една от книгите си ,съветва хората ,които живеем в тоя момент на нашата планета ,когато решим да си мислим за бъдещето на Земята нека го правим с мисъл за едно добро ,светло и красиво бъдеще.

    Изобщо не са случайни според мен някои от упражненията на Паневритмия.И те ни водят също в тая посока.

    Спомнете си

    http://www.panevritmia.info/philosophy/new-age/

    http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=26

  20. Ами това е обикновено изпитанийце, ами ако е война icon9.gif!? Или по време на война едва ли някой ще се сети да играе паневритмия!? Незнам, вие си знаете.

    П.П. И забележка да им направите все си мисля, че трябва да е със свещен подход, така както приляга на ученици на Бялото Братство.

    Здравей Fut,

    На тебе може да ти е интересно всичко това,но аз смятам,че в акта на незачитане на личното пространство има много агресия и човешка заспалост.

    Членовете на братството са отработили ситуацията всеки за себе си със сигурност.

    Но хората ,които търсят сензация и горещата новина щяха да се почувствуват доста по-добре ,ако вместо да обикалят с хеликоптер и да смущават играта бяха потренирали и просто поиграли.

    Ти играла ли си Паневритмия?

    Ако не си ,съветвам те да пробваш.

    Аз се уча и когато се науча да играя така,че да не преча на останалите ,искам също да поиграя на Рила.Но не желая над главата ми да се разхожда хеликоптер с любопитни журналисти.Това е все едно в стаята ти за почивка да нахлуят улични скандалджии и да я превърнат в сцена на раздора си без да ги е грижа за тебе.

  21. Здравейте.

    Май нищо ново и по-добро от вече казаното от Учителя няма да кажем по темата.

    Аз разбрах началния пост на Fut,така: "Как да приложим това,което вече знаем,когато ни дойде до главата?"

    Всички от опит знаем,че е лесно да се каже и не толкова лесно да се направи,да се приложи.Аз имах ситуация,в която ми казваха -Не мисли .Изпрати порция Любов и забрави.

    Да ама, докато сама не узрях ,седях на кръстопътя между двете възможности-Любов или Омраза.

    Факт е, че на теория е лесно и ясно,но когато в живота се появи ситуация мнозина се изправят пред избор.Единият път е този ,който ни дава Учителя и който е правилния,но някъде дълбоко в нас наранената справедливост и егото се изкушават да искат отмъщение.Това е другият път.

    Изборът е наш.И все пак верният път е само един.А как да го приложим на практика това си е индивидуален подход.

    Най-лесно става като се научим да прогонваме съзнателно веднага всяка мисъл водеща към идеята за желано и "справедливо" отмъщение.Няма такова нещо като справедливо отмъщение.Това е само една илюзия.Но за жалост твърде разпространена илюзия.Отмъщаващия няма да стане по-щастлив ако успее в отмъщението си,но не го разбира .Затова е добре да внимаваме в мислите си.Да заменяме веднага всяка мисъл за отмъщение с една добра мисъл и да постоянствуваме докато дисциплинираме мислененто си .Останалото е въпрос на време ,през което този навик да замени стария модел: око за око и зъб за зъб,който доста сериозно се е настанил в човешкото ни съзнание може би не само от този живот.

    Това ,което пиша не е нещо измислено от мен.Аз съм го пробвала върху себе си,а съм го прочела в беседите на Учителя.Само споделям с евентуално интересуващите се ,че този механизъм на самоопитомяване -работи.Иска се постоянство в действието и будност.

×
×
  • Добави...