Розалина
-
Общо Съдържание
3600 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
415
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Розалина
-
-
Приемам с радост и благодарност поздравите .
Има една ирландска поговорка,която казва "Хората живеят в закрилата,която си дават"
Вие ми дадохте много повече днес .
Бъдете благословени.
Мила Донка,твоят поздрав е с любимото ми упраженение от Паневритмия - "Изгрява слънцето" .
-
Добро допълнение Станимир.
Само по повод на твърдението ,че силата на човека винаги се възстановява,а източника и е неизчерпаем ,аз бих отворила една скоба.Да така е за онзи човек,който установи и поддържа връзката с неизчерпаемия източник на сила.
Не ти ли се струваше,докато правеше коментара,колко човешко и неясно,размито е това понятие -Отговорност.
За да го обясним имаме нужда от други понятия и пак не се получава докрай.
Искам да кажа,че отговорността не е нещо ,което съзнателно трябва да се формира.
Според мен човек ,който е разбрал и установил връзката си с първоизточника,който е изследвал , разбрал смисъла на основните понятия и ги е приложил в живота си -Истина,Правда,Любов,Мъдрост и Добродетел ,той е отговорен и не е нужно да се възпитава специално в отговорност.
-
Благодаря приятели .
Ако ми позволите ще изразя тук настроението си с музика:
-
sladka_,аз си знам,че чужд акъл(извинете за турцизма,но такъв е израза) в чужда глава не влиза,но реших да ти кажа мнението си,а избора си е твой.
Аз мисля,че ако ти и този човек трябва да сте заедно вие ще бъдете ,защото това,което Бог е съчетал,никой и нищо не може да раздели.Нищо специално не трябва да правиш освен да се научиш да обичаш .Почти те виждам как ми казваш-Ами,че аз си знам да обичам.
Не, не знаеш,щом търсиш помоща на магиите.
Не влизай в ничий живот през задния вход като крадец.
Гадничко е ,не мислиш ли?Ти съгласна ли си на тебе някой да ти направи някаква магия? Я си помисли как ще се чувствуваш да разбереш,че любимият ти е любим,защото всъщност те е омагъосал.
Постъпи ,както си решила.Аз няма да досаждам повече с менение тук.Само ще ти кажа,ако въпреки всичко решиш да се пробваш в подобно начинание,да си знаеш,че ще бъдеш обичана не заради това което си ,а защото си използвала манипулация срещу свободната воля на друг човек с цел да се облагодетелствуваш.Извинявай,ако звуча грубичко,но така ми изглежда отстрани това,което пишеш.
П.С Бъди хубавото момиче,а не другото.
http://www.prikazki.com/t.php?p=417
Ти и само ти можеш да направиш тоя избор.
-
Здравей Донка.
Бих искала да науча нещо повече за съборите и Божествената Нова Година.
За физическата и духовна нова година са посочени дати в този цитат,който даваш.А на коя дата през август започва Божествената Нова година?
Поздрави.
-
Благодаря maggee.Аз те разбрах .
Поздрави.
-
Що се отнася до хора в живота ни,които ни нараняват ,причиняват ни някаква доста сериозна несправедливост.Те в нашия живот са проявление на една възможност за отработване на фразата"Възлюби врага си".Този етап според мене предхожда осъзнаването на любовта към всичко.Когато възлюбиш врага си ,ти освобождаваш себе си ,приключваш с нещо, което те задържа и спира ,да изпиташ истинската наслада от по-широкото разбиране на любовта.
Не мисля, че такова нещо изобщо съществува. ". Всичко започва от нас.
Значи аз не съществувам,а само си мисля,че е така.
Всичко което ми казваш в отговор maggee го разбирам и не ти противореча,но се питам как ще стигнат до това познание онези хора(аз съм една от тях),които не са и чували за закона за привличането,не са изчели купиша книги ,а и нямат спомен за тая мъдрост?Обикновени хора?Може би като им се случи нещо,което на тях им изглежда по начина описан от мен ние ще им кажем-Ти всъщност грешиш.Нищо такова не съществува.
Как мислиш дали ще ни разберат,ако сами не се убедят,че всичко е точно така.А как се убеждава човек.Сам ,с опита си.
Е аз описах един личен опит.Не теоретизирам.И не приемам нещата лично.
Хубав ден от мен.
-
Oтговорност е да отговаряш на критериите на Някого! На Бога, на обществото, на някоя личност или група! Преди всичко трябва да сме отговорни пред Бога, разбира се. В едно по-нормално общество и хората, и техните институции и групи, и отделният индивид биха били проявление на Божественото и разминаване не би имало. Иначе в съвремието човек може да бъде отговорен и пред мафията Якудза или пред съпругът си пияница и ревнивец, изискващ абсурди от нас, и пред собствените си фанатични идеи...
Но, отговорността като качество на характера, като психологическа характеристика винаги включва: устойчивост и стабилност, решителност и смелост в изпълнението на предприетата задача, успешен мениджмънт - вътрешен и спрямо другите, защото поемането на отговорност винаги е свързано с правилното себеръководство и отношенията с другите - особено отговорността свързана с хора. Отговорният човек е силен, той е личност с изявена харизма(надареност, качества).
Отговорността носи сила. Колкото повече отговорност поемаш, толкова повече израстваш, толкова повече сила идва при теб. Не ти се дава нещо, което да не е по силите ти. Никой няма да ти даде да караш самолет, това е очевидно. Поели сме отговорността да си мием зъбите всеки ден. Това ни носи свобода от болки в зъбите в перспектива. Отговорността носи свобода в дългосрочен план, макар често да създава дискомфорт в началото. Отговорността и дисциплината вървят ръка за ръка.Здравейте.
Като всяко друго понятие и това не е еднозначно.Може да се развие доста над плюса ,но и да отиде в минуса по отношение на човека,който носи т.нар.развито чувство за отговорност.
Първо,смятам,че отговорността е товар ,ако е доброволно поета и доста сериозно бреме,ако ни е вменена.
Второ,мисля ,че отговорността не ни носи сила.Тя взема всичката ни сила ,но не ни дава нова такава.
Трето,Може да се яви пречка за човека по пътя на неговото развитие.
Познавам личности,които са силни,смели , честни,с много силно развито чувство за отговорност най-вече към другите,към работата си и проблемите на обществото.Наши съвременици.По правило такива хора стигат доста високо в обществената йерархия,защото това качество е важно и се цени от другите.Те носят товара на собствените си и много чужди отговорности.Вторите вземат превес и личността започва да се загубва.Тя става боец за благото на.....А в един от случаите,които съм наблюдавала,човекът беше доста лошо изманипулиран от други хора,които засвириха точно със силно развитото му чувство за отговорност.Наложи му се да избира между две отговорности и той избра.Само Бог и времето ще покажат дали това е бил правилния избор или непредвидено, но сериозно отклонение по пътя
-
Имате ли дневници и мислите ли, че е важно човек да разговаря със самия себе си. Дали писането на дневници е характерно за една определена възраст или винаги човек има какво да сподели насаме със себе си. Дали дневникът е нашето огледало?
Аз като чета моите дневници, се учудвам, но и се радвам, усмихвам се. Защото се връщам към себе си.
А вие
Здравей Мона,
Никога не бях водила личен дневник и не съм се сещала дори за това.В един момент от живота ми(не е свързано с възрастта-да отговоря на един от въпросите ти),спонтанно описах едно свое преживяване.Описах го без никаква лична цензура.Взех тетрадката и излях настроението,емоцията на мига.Почувствувах се добре от това.Започнах ежедневно да го правя в продължение на 2.5 години.Резултата са 9 тетрадки от по 200 листа.Постепенно потребността,която ме доведе до това изчезна така ,както се появи.В момента пиша само понякога.Не препрочитам или много рядко препрочитам написаното.Нямам нужда да го правя.Не се страхувам да го правя.Сигурно след време ще съм любопитна да погледна на себе си от позиция на изминалото време,но сега не се сещам.
Тези лични дневници за мен бяха много ценни с това,че изваждах навън емоция, с която не се справях в оня момент.Винаги след писането се чувствувах добре.
Сега си водя редовно само дневник на сънищата.Записвам по-ярките и интересни сънища.Записвам усещането от съня.Този дневник препрочитам с интерес .
-
Интересен ракурс даваш и разширяваш анализа Никола Дамянов,за което ти благодаря.Не съм го мислила точно в тоя вариант,но ще се опитам да изразя първите си мисли по поставения от тебе въпрос.
Мисля,че това "НО",което слагаш ти ,свежда нещата само до хората в нашия живот.Т.е изключваме другите живи същества,природата и силите в нея.Аз споделих пример за момент от живота си,когато разширих представата си за понятието любов и никак не беше случайно,че тласъкът за това дойде от едно животно.Живо същество,но не човек.Урокът беше да започна да се уча да обичам и да проявявам тази обич и любов към хората и не само към тях,в моя живот.И започнах стъпка по стъпка да се уча да обичам.Мисля ,че е ясно това ,за което говоря.Това ,което не писах в горния пост ,за да не го удължавам,беше осъзнаването на това ,как родителите в едно семейство,които не умеят да обичат,не разбират какво е това,дори да не са насилници лишават детето си от същото познание.Те се грижат,мислят си че обичат,биха дали живота си за своето дете,но просто да го обичат им е убягнало.Този модел се репродуцира и т.н.Ако порасналото дете успее да изживее чудото на тая любов и обич към всичко ,за която аз и Донка писахме,то я прилага към родителите си и те също започват да се учат да обичат.Това ми е минало като личен опит и е невероятно като усещане .Така,че в тоя пример няма теоретизиране.До тук аз спирам с разсъжденията си за хората в живота ни,които не ни е трудно да се научим да обичаме.
Що се отнася до хора в живота ни,които ни нараняват ,причиняват ни някаква доста сериозна несправедливост.Те в нашия живот са проявление на една възможност за отработване на фразата"Възлюби врага си".Този етап според мене предхожда осъзнаването на любовта към всичко.Когато възлюбиш врага си ,ти освобождаваш себе си ,приключваш с нещо, което те задържа и спира ,да изпиташ истинската наслада от по-широкото разбиране на любовта.
Как да го постигнем? Сигурно колкото хора,толкова рецепти.Но началото е приемане и прошка.Имах такъв казус.Първо приех.Не изведнъж и не леко.Но приех.Помощник ми бяха мъдрите книги,в които е събран опита на хиляди животи преди мен.Оказа се,че не е достатъчно да приемеш,ако не можеш да направиш следващата стъпка и да простиш.Заех се да разгадавам прошката.Не ми се вместваше представата за това, как да простя ,непростимото.Не е ли компромис с възгледи ,идеи и морал?Доста време ми отне.Анализирах,разсъждавах и се опитвах да разбера.Стигах до някъде и все имаше един остатъчен гняв и горчивина само при мисълта за постъпката на човека.Тогава смених хода на мислите си.Спрях да мисля за наранилата ме постъпка като за нещо насочено срещу мен.И започнах да търся в човека доброто,за да се хвана за нещо.Междувременно активно практикувах четирите споразумения на Дон Мигел Руис в живота си,до положение днес да са част от мене.И така стъпка по стъпка,без да губя собствената си спасителна нишка в лицето на новооткритите от мен помощници -Словото на Учителя и другите автори и до ден днешен любими,но не така пълни(изчерпателни,както Словото,в което има отговор на всички въпроси).На практика -като усетех,че мисълта ме води в не добрата посока на осъждане,гняв и т.н.,за да я отклоня вземах и четях някоя беседа,разсъждавах и забравях другото.
Така дойде един ден,в който простих.Според мен разбираш,че наистина си простил по това,че не се вълнуваш от спомена за преживяното, както си се вълнувал.Не изпитваш нищо от старите емоции само при мисълта за човека ,който те е наранил.Не ти е трудно ,когато се сетиш или имаш обща работа с него ,да се отнесеш ,като към всеки друг,с любов и усмивка.Той се чуди,не му е ясно,но ти си добре и си свободен.Свободен да изпитваш новото си усещане за любов и обич,за което стана дума. Не си сърдит,не си гневен и дори му пращаш порция любов,след което го забравяш.Това е моята рецепта.
Да си призная,примера ти с педофила малко ме шокира.Чак до там не съм разширила своето разбиране за "всичко".
Когато гледах тази пролет един от филмите с Оскари- "Четецът",подобни мисли и разсъждения ми се завъртяха,но май не съм на тоя урок и в тоя клас все още.
Това е от мен.Хубав ден.
-
Да, темата е - обичате ли някого.... Красива тема!
Възможно е да се обичат всички и всичко - учи се човек на това цял живот.... ако го иска разбира се.
Здравословно е - даже е целебно - от личен опит!
Оздравях от всичките си болежки, когато осъзнах,че обичам еднакво слънцето, дъжда, тревата, дърветата и най-близките си хора, и тези, които са ме наранявали, и тези, които са се опитвали да отнемат свободата ми (всъщност те ли?). Да обичаш еднакво всичко означава "да го разбираш, да му се радваш, да те е грижа за него и да го оставяш свободно". Как точно - това е вече въпрос на прояви, а те са безкрайно различни....
Опитайте, няма да съжалявате
Много интересна дискусия и полезна.
Моето мнение и личен ,макар и скромен опит ,потвърждават на 100 % казаното от Донка,затова цитирам нейното мнение тук,за да не се повтарям.
Благодаря на zlatina56 за линка към книгата "Няма престъпна любов".Не я бях срещала и ми хареса да си я сваля .Вътре има мисли на Учителя ,над които всеки от нас би могъл да си разсъждава и да преоткрива собствения си опит.
Миналата година имаше една детска национална инициатива на младежки центрове с тема "Любовта в нас".Бях запитана от един малък мой приятел какво мисля и с него си изведохме доста интересен разговор,който вие сега ми напомнихте.
Какво бих могла да допълня от себе си в тая тема.
За мен въпросът е малко по-различен.Не е "Обичате ли някого?",а "Умеете ли да обичате?" или "Знаете ли какво е това обичта,любовта?".Може и да ви прозвучи странно.И на мен ми беше странно,но е факт,че точно така се появи веднъж, не много отдавана, този въпрос.Първо го отхвърлих почти възмутено.С аргументи следни:Разбира се,че знам какво е.Нали съм преживяла "голямата си младежка любов".Нали обичам децата си,родителите си .Обичам и толкова други неща.
Но въпросът немирно и настоятелно все излизаше на фона на вътрешния ми диалог и чакаше своя отговор.Един ден се скарах на кучето си.Беше в началото на моя първи опит да отглеждам домашен любимец.Не мой.На дъщеря ми.Но грижата по него поех солидарно и аз.Бях доста строга.Животното не реагира.Погледна ме много тъжно и покорно и без протест се отдалечи в един ъгъл на стаята ,където застана в безмълвна поза.В тоя момент все едно ме пронизаха с картечен откос и ме заля такава вълна на съжаление и вина за излишната строгост,която бързо се смени с огромно и топло чувство на любов към животното.Изпитвала съм това чувство ,но винаги към друг човек.За пръв път осъзнато и ясно изпитах още по-голямо и силно чувство и то към това животинче.Стоях в средата на стаята и се заслушвах в усещането.Беше толкова силно на физическо ниво,че насочих цялата си мисъл към това невероятно усещане.И ето че веднага с него пред мен застана отново същия въпрос.Излезнах на разходка сред природата и дълго разсъждавах.Върнах се в детството.Все по-ясно ми ставаше какво ни обърква нас (някои от нас) .Всички търсим обич и любов.Но много често я свеждаме само и единствено до любовта от филмите и книгите с героя и героинята и на база на този модел търсим човека.И страдаме, ако го няма.Или след като физическата ни ,макар и реализирана любов, избледнее, ние запълваме дупката с грижа ,с отдаденост и започваме да си мислим ,че грижата е израз на това чувство.Не съм била изключение.Грижа за всички около мен.Съпруг,родители,деца.Безусловна грижа.Но ако се грижиш ,а не умееш да обичаш ,вредиш и на себе си и на тези,които обгрижваш.Няма да мога да ви предам целия този мой си урок,който получих тогава.Затова спирам с разказа и ще ви кажа само изводите си.Мисля,че тая обикновена случка при мен даде старт на едно ново разбиране на обичта и любовта.Вече бях чела и на ниво разум разбрала древната толтекска мъдрост в "Любов и омраза" на Дон Мигел Руис.Бях чела и Учителя по темата в различни беседи.Но мисля,че в тоя момент от живота си прекарах всичко през сърцето.Спомних си и започнах да се коригирам в движение .Поста на Донка казва останалото.
-
Ако нямаше хора, нямаше да я има и планетата, какво остава за животните...
Аз пък мисля, че планетата няма да я има скоро благодарение на хората. Дано съм лош пророк.
Мила Ани.
Искаш ли да не пророкуваме ,а да вярваме,че Творецът има други планове за нашата красива планета и е заложил достатъчно сила в нея,та да издържи на действията на неразумните си деца още малко.Мисля,че човешкия ни пуберитет вече е към края си и идва младежката възраст .Идва пролетта .
Моето куче в момента се сърди,че отново трябва да яде кучешка храна.Като малко дете се сърди.Мисля,че има прекрасно самосъзнание.
-
Ани ,тоя форум е като пещерата на Али Баба .Сезам ....и се отварят много теми.Не съм и предполагала,че са толкова много и все интересни.Стана ми весело като видях какво предлагаш с навигационен усет.
-
Благодаря за бързия отговор късметче.
С извинение към автора на тая тема,че леко я изместваме ще споделя моя ход на мисли по въпроса,който си зададох.
Като цяло съм съгласна и с чистенето и с пречистването.Виж за това дали са ни отглеждали и защо родители с по-ниско ниво на осъзнатост,мисля,че в това има смисъл и той е свързан с нас и нашето развитие,с нашия път тук.Т.е не гледам на това като на проблем а като на добро условие.
Наскоро прочетох 'Селестинското пророчество " на Джеймс Редфийлд.Едно от т.наречените от тоя автор откровения ме замисли по въпроса с осъзнатостта.Не за пръв път разсъждавам по темата,но сякаш получих нов ракурс.Там се извежда идеята за едно състояние на повишена енергийна вибрация,чрез която да установиш връзка с източника на енергия ,с първоизточника.Не да си я набавяш чрез борба от други хора,а да се свържеш с първоизточника.Методът,който се дава е медитация,зареждащата сила на медитацията чрез възприемне на красотата,чрез общуване с природата.Аз имам навика да прекарвам новите неща,които ме хващат ,през вече установилите се в мирогледа ми .
В тоя момент осъзнах за пръв път и много ясно какво имаме всички ние в лицето на наследството оставено ни от Беинса Дуно.Огромно богатство от духовни практики,беседи ,в които има отговор на всеки въпрос,който би ни споходил,Паневритмия.Какво по-добро общуване с извора на красота,с природните сили от Паневритмия.Молитвата като метод за връзка с Бог.Съветите на Учителя да посвещаваме не всичкото си време,а само това,което не знаем какво да правим на Учението.Съвета за един час дневно,само един час в размисъл върху някоя тема.И акцента върху опита.Да изучаваме непрекъснато собствения си опит.
Ами всичко това или част от него приложено на практика ,са все неща,които по естествен начин поддържат ниво на осъзнатост.Наблюдавам себе си и мисля,че моето ниво на осъзнатост не е постоянна величина.Има колебания.Когато съм по-усърдна в практиките ,повече време съм в това състояние.
Затова ,когато действувам в дадена ситуация осъзнато(разбирай ,когато в хода на ситуацията аз не забравям онези добри неща,за които си говорим тук и те са ми навигационната система) наистина нямам нужда от оправдания.
Хубав ден.
-
Късметче,
съгласна съм с извода ти,че осъзнатия човек няма нужда от оправдания и не само.То всичко,за което тук си говорим,ако човек е напълно осъзнат се решава по правилен начин смятам.
Аз обаче се питам.осъзнаването еднократен акт ли е или процес ,състояние,което е добре да поддържаме.И ако е второто,как да поддържаме ниво на осъзнатост винаги и във всички ситуации?Какъв смисъл влагаме в понятието осъзнатост?
Не задавам въпроса си към късметче персонално.Питам се и го правя на глас тук.
. -
Здравейте.
Интересен разговор и мнения сте обменили тук.Изчетох ги с интерес.И ме замислихте и си припомних ...
Оправдавала съм се стотици пъти.Интересното при мене беше,че още от времето на детските ми оправдания, всяко беше съпроводено с неприятно усещане, едно вибриращо напрежение в областта на слънчевия сплит.Усещах,че това не е добре,ама като съм започнала да се оправдавам довършвах това действие .Все пак ,анализирах оправданието си пост фактум и постепенно с годините и опита отсях за себе си следното:
Оправданието е дума действие и като такова в него участвува оправдаващия се и още някой.Или иначе казано ,ние се оправдаваме пред някой друг или се оправдаваме пред себе си.
Оправдание пред другите и оправдание пред себе си.
С първото мисля все по-усешно се справям.Т.е елиминирах го,каквито и да са били типичните основания.Вие сте писали тук за тях:Нежелание да се поеме отговорност,нежелание да се признае собствена грешка,чувство за вина,страх и т.н.Аз бих добавила несигурност в себе си,опит за манипулиране на ситуации и хора също.
Отказах се съзнателно да се оправдавам.Изработих си нов личен кодекс,в който оправданието от първия вид ,към другите ,е сведено до минимум.Е,винаги има процент отклонение .По навик,инерция,несигурност все още понякога ми се случва.Но като цяло съм стигнала до извода ,че ако си сгрешил пред някого с дума,действие и постъпка можеш просто и чистосърдечно да се извиниш.Ако е по-сериозно- да поискаш прошка.Няма нужда да привличаш помощник в лицето на каквото и да е оправдание.Това прави нещата неискрени и позамазани.А и като превенция на някакви наши очаквания оправданието също не върши работа.Да се общува открито и максимално ясно е по-добре.Вместо да правим предположение можем да поставим въпрос и т.н различни,но по-полезни неща от всяко оправдание.И да откажем нещо,което искат от нас можем с усмивка и без обяснение вместо да отказваме с оправдание.Изобщо това оправдание пред другите касае нашето общуване с другите.Ако сме себе си мисля,че не е трудно.
Виж с оправданията пред себе си,нещата са доста по-сериозни.Те са свързани според мен само и единствено с нашата воля.Това понятие нашата воля съм смятала за ясно.
Наскоро в една беседа получих нов поглед по въпроса с волята и това ме накара отново да се замисля за своята воля.
http://triangle.bg/books/1922-02-24-19.199...3-09-19-10.html
Хубав ден на всички.
-
Благодаря Иво за подборката от материали.
Навреме и по темата за мен.
-
Не знам ,макар да ми е интересно какъв отговор е имал за себе си,авторът на тази тема - въпрос през 2004 година,но днес на мен ми се струва,че злото все по-често ,в ускорен времеви ход, е слуга на Доброто.Говоря за нашето време тук и сега.Злото за отделния човек са страданията и трудностите,които го сполетяват,зависимостите,които го впримчват и източват.
То обаче е слугата,който помага за събуждането на духа на човека и го поставя пред избора кой път да следва .
Няма никаква гаранция ,че човекът попаднал в беда ,страдание,злина,ще избере Доброто този път.
Ако човек избере да приеме в себе си божествената Любов ,да възлюби врага си,да стане благодарен,да приеме и прости,да започне да търси зрънцето благоприятна възможност и в най-лошата ситуация,тогава работата на слугата се е свършила на 100%.Ако това не се случи,слугата няма вина.Той отново си е свършил работата,а изборът на човека е за негова сметка.
Аз срещам все повече пробуждащи се хора,които правят първия избор и това изпълва сърцето ми с радост.
-
Здравейте,
Не мислите ли,че зацикляме във въпроса да бъде или не ?
На мен темата ми харесва.Ако не друго,тази тема,може да накара всеки от нас да определи себе си,в коя категория се слага щом е тук.Това,което написа Станимир например ми беше много полезно.Прочетох с интерес всички мнения и въпроси,които съм имала си намериха отговора.Въпроси,които отнасям към себе си.Аз съм се питала ,както вече ви казах ,как ще продължа да се занимавам.Само ще чета и ще се радвам да срещна в беседите отговор на вътрешния си диалог или ще се занимавам с практиките?Ще стана вегетарианец или ще си остана във варианта постя и правя режими от време на време?.Ще играя Паневритмия всеки ден или когато мога ?.После разбрах,че всички тези въпроси могат да се съберат в един -Готова ли съм и искам ли да стана Ученик в Школата?
Когато прочетох беседата "Четирите правила" държана на 09.03.1922 година. -за пръв път осъзнах колко сериозна работа е да си Ученик.Докато четях имах усещането,че съм в класна стая и Учителят е там.Нищо свърхестествено не визирам,просто индивидуална сетивност към въпроса.Тогава се запитах-себе си къде слагам?
Поради тези причини намирам подобни разговорки тук за много полезни.
Другото ,което ме мотивира сега да пиша,е че когато влизам във форума,всички теми са ми интересни,но в момента темите свързани с Учението ме занимават повече.Ако по тези теми не се беседва,те не излизат в лентата за нови мнения ,а и като не се говори,какво да науча и прочета?
Според мен наистина е важно всеки стигнал до тук да определи за себе си как ще продължи,а отговора на тоя въпрос освен от други неща свързани с индивидуалността на човека,изисква и осъзнаване на Пътя на Ученика на школата.
Казах ви,че не се определям като Ученик.Но щом съм тук и щом посещавам Паневритмия (една от практиките на тази духовна школа),етично е да уважавам и да знам правилата.Има правила.Учителя ги е казал в беседите си.Доколкото знам беседите са около 7000.Т.е достатъчен обем,за да не могат начинаещи последователи на учението да се ориентират бързо в правилата.Не са систематизирани според логиката на изложение ,с която сме свикнали да учим.Това е човешката логика.Мисля,че в това също има дълбок смисъл.В този форум чрез задъбочените мнения на по-напредналите в теми като тази,аз например се ориентирам точно в правилата,които не знам.
Знанието е едно и е достъпно за всички,но само този ,който е последователен и дисциплиниран ще съумее да го изучи и приложи в живота си.Прилагането е много важно.Понеже като се захващаме да прилагаме,не сме съвсем въвели себе си в правилата,неволно и поради невежество или липса на знание ,възникват конфликти.Това е вторият въпрос на тая тема .
Ще дам пример от това,което познавам вече ,макар и мъничко.Когато в един синхронен и красив кръг на Паневритмия влезе новак,който например започва силничко да пее.Мисля,че това поражда конфликт.Не е по правилата и смущава единението и концентрацията на другите в кръга.Или в кръга е влязал не непременно самонадеян новак,а възрастна жена,която не знае правилата,не знае,че ефекта на танца и положителното зареждане на пространството около кръга се получава от силата на колективното съзнание ,което се реализира от участниците,ако се получи замисъла по време на играта,ако всички играещи осъзнават,че са част от цялото в тоя момент.Тази възрастна жена е добронамерена и прилежна,но не е изпълнена от идеята.Влезнала е в кръга точно на принципа, по който хората влизат в църква и започват да целуват иконите,защото са виждали как някой друг го прави.Какво става с кръга в такъв случай.Мисля,че този въпрос ми излиза на втори план от тая тема.Има два варианта.Ако всички останали водени от своята опитност на по-напреднали продължат да се занимават все едно възрастната жена я няма,то тогава Паневритмия ще се получи.Но ако един или няколко се подразнят вътрешно ,макар нищо да не кажат и направят,то ефект от играта няма да има за никого.Все едно сте били на обикновена физзарядка в училище.Как да се преодолее подобен конфликт между Ученици и случайни последователи или симпатизанти?Моят отговор е с Любов и търпение,но и с тактично посочване на грешката на човека,с въвеждане на незнаещия човек в ритуала.Ако само сме любящи и търпеливи,но оставим работата без последствие,това е криворазбран либерализъм.И няма нужда от него.Няма обща рецепта за всички ситуации.Аз свеждам заключението си само до това,което вече ми е минало като опитност.
Това е което мисля по въпроса.
Благодаря ти Ани.От твоя пост получих подкрепа да напиша това.
-
Здравейте,
Аз ви открих случайно и водена от лична трудност,която в оня момент беше център на моя малък,личен свят.Сега от позиция на времето знам,че няма случайни неща.
Тогава бях написала в представянето си,че съм симпатизант на братството.После се запитах :.Ще остана симпатизант или ще се уча?Това са различни неща.
Преди няколко месеца изтрих този израз,защото за пръв път си зададох въпроса,който днес се дискутира в тая тема.
Да се представя,за да е ясна позицията ,която ви споделям.
Знам много малко за братството.Чета,защото след доста лутания разбрах,че имам нужда да изучавам Словото на Учителя.Но напредвам бавно.От всяка дума,която прочитам се чувствувам точно като ученик в първи клас.Следя темите тук.От тях научавам допълнително и се ориентирам.Не се определям като Ученик..Когато чета беседите осъзнавам колко стари представи и товари трябва да хвърля,каква още работа имам да свърша със себе си,за да влезна в школата като ученик.Нямам колебания относно избора да бъде или не тази духовна школа.Просто поставям изисквания към себе си.
Сигурно има място и за такива като мен.
Щом в училище има цели 12 класа,а има и предучилищна ,че и детска градина,значи модела е този.А и в един клас всички не са равни.Едни схващат бързо ,други бавно.А в живота всеки различно прилага наученото.И в крайна сметка май прилагането е важно.
Говоря за себе си.Не знам как тези съществуващи класове и бъдещи паралелки да съумяват да са заедно и да си помагат,а не да си пречат.Ако вървя по аналогията с възпитанието на децата,по-напредналия носи по-големи отговорности и от него до голяма степен зависи как ще се върви заедно по пътя..
-
Здравей Донка,
Отговарям с известно закъснение.
Рядко се пише в този форум и не съм видяла мнението ти.
Макар да не играем заедно ,аз често си мисля за всички вас от кръга на Кенана и ви изпращам поздрав.
Както знаеш се опитвам да играя и през седмицата.Не винаги успявам да го осъществя и ако не съм ходила да речем два дни,понеже все още съм новак,посещението ми след такова прекъсване е с проблем в концентрацията на вниманието върху упражненията .
Пак в началото ме разсейваха,преминаващите хора и домашните им любимци.
В тая връзка забелязах нещо интересно.Стопаните ,които извеждат например кучетата си на сутрешна разходка,хем ги пускат да потичат,хем започват да викат доста силно ,което на мен ми пречеше в началото,първите един два пъти.А самите животни дейстително се затичваха с устрем към нас и всички до едно просто спираха,при това без да издават звук на метър от кръга.Поседяват малко и се връщат към стопаните и игрите си.
Мисля,че и ние ,които играем и стопаните разбрахме,че понякога животните имат по-добра сетивност от нас и сега всички ,които обитаваме района на Ямача при изгрев сме толерантни и не си пречим по никакъв начин.
Аз съм "сова" .Наложи се да поработя върху себе си и май вече мога да се поздравя с известен успех .
Така,че в момента Паневритмия освен всичко останало,което ми дава ,ме учи на самодисциплина,без която не бих могла да променя собствения си ритъм.
-
Една от причините да харесвам този форум е,че винаги научавам по нещо от други участници.
Благодаря Impulsa.Беше ми полезно да прочета твоето мнение.Не знаех тази молитва.
Поддържането на будно съзнание е една от трудностите за начинаещия.
Приятно е да се изолираш,особено ако си стигнал до тук след някакво преживяване .Но не в изолацията (вътрешната) е същността на учението ,нали?
Нито в самовглъбената сериозност,ако несъзнателно забравяме радостта от живота,докато се учим.
Нито пък преминаването от едно духовно учение към друго,колкото и увлекателни да са и полезни.
Това са само някои от трудностите пред човек,който търси духовност,хармония и себе си.
Наскоро осъзнах,че когато играя Паневритмия успявам да балансирам и да уравновеся в себе си всички тези необходимости.
Да съм тук и сега,да почувствувам божествената Любов,да се радвам на живота ,да обичам близките си и да се усещам като малка ,но не самотна частичка от цялото.
-
Клаудия! Много точно наблюдение! Благодаря, че ми го припомни.
Вече не помня в чие мнение преди много време бях прочела, че колкото повече върви човек по духовния Път, толкова по-сам остава.
Не е вярно това. Точно обратното. Сам остава човек, ако върви по пътя на духовната гордост, ако очаква всички да виждат и усещят и разбират света както той го разбира и ако не е така - опитва се да им "отвори очите" и да им помага да вървят по духовния път. Но кой? Неговия. И на ум не му идва, че те също вървят по духовен Път, но техния! И понеже те естествено отказват да оставят своя Път и да вървят по неговия "правилен", той остава все по-самотен.
Ако наистина върви човек по духовен път, то с всяка следваща стъпка по него, става все по-видело, че всеки от хората до него и далеч от него също вървят по духовен Път, но личния техен Път. И няма нужда единия да помага на другия, защото има Кой и Той знае най-добре как да помага на всеки от нас. Може човек само да се вглежда внимателно в урока си, когато Бог ни е поставил лице в лице с друг човек на някакъв кръстопът на нашите лични пътища.
Мона!
Мила Донка.Твоят извод за духовната гордост е трудност по пътя на Ученика на духовната школа.
Но преди да стане Ученик,човек просто търси духовност.
И докато е в тая позиция също се явяват трудности,които ако не се преодолеят могат да го разколебаят и отклонят или забавят по пътя.
Аз визирах този случай,който също е частен и не е единствен.
-
Изчетох с интерес темата и мисля,че дори и да е повторение от вече писани неща,добре е да се напомнят някои опасности за пътя.
Имам респект да използвам израза духовен път,затова нека кажа :трудности ,които имах при моя избор да се занимавам с определени неща,които преди този избор ,не са били част от живота ми.
Първата трудност ,която аз срещнах , беше мисълта,че съм самотна на този път. Изпитах страх и исках да захвърля всичко ,исках си стария и добре познат живот.Било е просто преход от една жизнена линия на друга.
Но този преход при мен се яви с тая трудност.
Преодолях усещането за самотност на този път с молитва .Добрата молитва ми помогна в онзи момент.
Добре помня,как, за да отвлека вниманието си от връхлетелия ме страх потърсих нещо да прочета и отворих точно тая молитва.Израза
" Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве " ,
веднага разсея всичките ми страхове и се почувствувах добре.
Отговорност
в Себепознание
Добавено · Редактирано от Klaudia
Здравейте.През цялото време ,откакто следя тази тема, си мисля какво ли е казвал Учителя за отговорността?Коментирал ли е това понятие?Както вече ви писах ,аз отскоро чета негови беседи и съм прочела съвсем малко,за да имам по-широк поглед.
Ако някой от запознатите със Словото знае ,би ли дал линк или заглавие ,или коментар.
Хубав ден желая на всички.