Jump to content
Порталът към съзнателен живот

pcheliza

Участници
  • Общо Съдържание

    166
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от pcheliza

  1. Да, филма за Малер е хубав. По-скоро е не толкова романизиран и документализиран като тези за Бетовен, а по-поетизиран. Идеята му е друга. Режисьорът се е опитал да се вмъкне в личността на Малер и да провиди образите на душата му, дори да достигне най-големия праг на чувствителност и най-трансценденталните перцепции, които може да изпита душевността на този велик композитор. А те всъщност под една или друга форма са отразени в творчеството му - мащабната всеобхватност на чувствата му, дълбочината на радостта и страданието му, нежността на любовта му, тръпнещите, ефирни ласки на занемялата му сърдечност, срещнала неразбирането на приятелството или сблъсъка между най-красивите идилии на въображението и твърдата, грапава повърхност на действителността. Ако, както казват и аз съм съгласен с тях, Бетовен е първият романтик, то за мен Малер е последният. И в същото време е началото на новата класическа музика, дори на филмовата музика. Но по ескалация на чувствата е ненадминат, поне за мен, и поне за своето време. Може би след това едва Шостакович успява да достигне тази ескалация и то, претворявайки в музика войната. Ако Малер намира тази борба между идеалът и реалността вътре в себе си и опияняващо я пресъздава с езика на музиката, то Шостакович няма нужда да я търси, защото тя е пред очите му - Втората световна война е същата тази борба, която срещаме понякога в творчеството на Малер, но обективирана пред очите на човечеството. Вечната светлина на щастието остава завинаги непрестанен импулс в душите на тези композитори, които я изразяват в своето гениално творчество.

    Споделям твоето мнение Деян,много точно казано!

    Поздрави!

  2. За мен състраданието е адекватно само когато изпитваш това чувство към личноста като я гледаш как се лута обезверена и живееща в страх и илюзии.

    Но нека да не забравяме, че само душата знае каква опитност си е пожелала. :rolleyes:

     

    Така е Еси и аз съм на това мнение  :thumbsup: ,простичко и ясно казано!

  3. Преди много години в НДК имах късмет да гледам на живо подобно изпълнение,но не си спомням името на балетната трупа/мисля че беше шведска/.

    Беше страхотно с изключително въздействие.. :)

     вижте това изпълнение!

    Поздрави!

  4. Не мисля че е просто необходимост - това е единственото лекарство за такива хора. Да, горчи им, но ако не го вземат ги грози загуба на разсъдъка...

    Да оставя такъв човек да прави това дълго време, прчинявайки ми страдание - това е сериозна грешка от моя страна (правих я дълго време докато осъзная кой е причината за поведението му - моето присъствие до него.)

    Да,напълно съгласна съм с това мнение!Това е сериозна грешка,която допуснах,търпейки това отношение дълги години ,с което причиних голяма вреда на детето си.

  5. Универсална рецепта няма. Аз също избрах раздялата и наистина опитах всичко друго преди това. Понякога просто не е възможно да се запази семейството. Жертвите понякога стават непоносими, ножът опира до кокала. Освен да бягаш, за да оцелееш, друго не ти остава. И като бягаш, да спасиш и децата си от кошмара. Трудно е, но наистина е несравнимо по-добре от предишния ад. Спокойствие и здраве с нищо не можеш да замениш.

    В момента и моя брак е непоносим,е няма физическо насилие,по скоро психическо...и изглежда като стая,в която прозорците не се отварят,все едно ги няма и всеки ден се 

    събуждам,а стаята е по-малка.В началото не го забелязвах,защото не става изведнъж..просто се смалява със сантиметри...,но една сутрин отварих очи и видях колко малка е

    станала тя,толкова малка,че не мога да се движа в нея,не мога да си поема въздух дори...и се НАЛАГА да изляза и то незабавно преди да се задуша напълно.

    Лошото е,че не съм сама,а има едно все още малко същество,което е потърпевшо от цялата ситуация...и мисля,че при такива условия е по-здравословно за детето и родителите да бъдат разделени,преди да го осакатят/психически/.Това е за мен,но само в моя живот,при всяко семейство има различни пътища и изпитания.

    Поздрави :feel happy:

  6. За съжаление много хора са в това "спящо състояние", за което споменаваш. И е много трудно, когато си заобиколен с такива хора, а те сипят най-жестоките си обвинения обикновено към най-близките си и ти много искаш да им помогнеш да си "отворят" очите и да потърсят истинската причина за ежедневното си неразположение, но от това става още по-лошо...   

    Да,така е Моника,аз живея и работя с такъв човек,който винаги търси вината в другите,дори и за най-дребното...,единственото което мога да кажа,че е страшно трудно и

    изтощаващо подобно съжителство,да не говорим за отношенията в семейството,които са винаги обтегнати,а резултата е пагубен най-вече за детето...И понякога,за да се

    промени и прогледне такъв човек,трябва да се случи нещо разтърсващо,радикално в живота му,като едно отделяне от най-близките хора ,в/у които е сипел всичките си

    негативи през годините/без дори да се замисля какво им причинява/.Това понякога е необходимост,колкото и травмираща да изглежда за него.

  7. "Период на мълчание..., а може би на изпитание. Когато човек трябва да се потопи в старото (ада), да го изпита в неговата крайност, за да докаже че действително го е преодолял. Едва след това човек може да бъде истински свободен. Това преодоляване става в самия човек. Външно може да изглежда така, все едно нищо не се случва, все едно е спокоен (и той наистина трябва да е спокоен – и вътрешно, и външно), но в същото време протича жестока вътрешна битка."

    Напълно съм съгласна с теб Станимир,именно период на мълчание и вътрешно съзерцание това е за мен Възкресението!

    и това изпълнение напълно отговаря на моите вътрешни чувства,които изпитвам в този момент...

    Бъдете Благословени!

  8. Това е моят поздрав към всички по случай Великденските празници,Бъдете Благословени и нека Божествената Светлината да озарява живота ви!!!

    Не случайно се спрях на тези изключително силни и дълбоко въздействащи

    произведения на Й.С.Бах /това са само части от Йоханес Пасион и Матеус Пасион/:

    http://www.youtube.com/watch?v=7frlk_hrFQw от "Матеус Пасион"

    особено това изпълнение е едно от любимите ми!!!/от"Матеус Пасион"/

    http://www.youtube.com/watch?v=WDV94Iti5ic...feature=related -от"Йоханес Пасион"

    -от"Йоханес Пасион"

    Надявам се тези произведения да ви допаднат и въздействат,макар че са трудно разбираеми за повечето хора.. :)

    Поздрави! :feel happy:

  9. Здравейте,

    Точно това и аз исках да уточним,кое да бъде заведението,може да не е в близост до Попа,важно е да се запазят места от сега...за съжаление аз не живея в София и не съм много запозната с възможностите :( ..може би трябва да видим колко човека ще бъдем,

    общо взето.

    Поздрави!

  10. Прегръдката би могла да бъде формална, но би могла наистина да бъде и много специална – един дълбоко съкровен и интимен акт, ако човекът, когото прегръщаш, е специален за теб. Тогава е възможно да се случат много неща: ако има сродство между вас и сте в унисон, се срещат не просто две тела, не просто две енергии, а душите ви зазвучават в прекрасно съзвучие и единството на Битието - радостният, възторжен химн на Живота оживява във вас. При прегръдката трябва да умееш едновременно и да получаваш, и да се отдаваш до степен да се разтвориш в другия или по – точно чрез другия. Това изисква тотална откритост, доверие, упование, любов…липса на себичност. Това е прегръдка, която стапя безлюбието на света и чрез която, прегръщайки едно любимо същество, ставаш едно с необятния Поток на Съществуването. Залогът е голям! Затова, Приятели, да се прегръщаме с Любов! :feel happy:

    По хубаво от това едва ли някой би могъл да се изкаже по въпроса :angel:

    :thumbsup:  и аз съм на това мнение Fut!

    Поздрави!

  11.  Някои като ги гледам, срещат се и като се запрегръщат и зацелуват, като че ли не са се виждали един цял живот. Пият кафе за половин-един час , че като почнат пак да се прегръщат за довиждане.....

    Не този вид прегръщане имах предвид когато пуснах тази тема...съжалявам,че такова усещане е създала у вас.Иначе всеки усеща дали има нужда от

    прегръдка или не,дори и да се виждат често хората...това не винаги значи "лигавене".

    Поздрави! :)

  12. Тези двата кореиски филма ми харесаха  ;)

    В тях има любов,драма,грешки и последици.

    И двата филма могат да ви изпълнят със сълзи ако сте чувствителни.

    http://zamunda.net/details.php?id=142039

    http://zamunda.net/details.php?id=141173

    :thumbsup:  и на мен много ми харесват тези филми!Още два които гледах от същия автор Ким Ки Дук и горещо препоръчвам"Пролет,лято,есен,зима и..." и "Лъкът".

    Поздрави и весело посрещане на новата годинааа! :feel happy:

  13. В този дух и аз пускам моя поздрав за всички които обичам в този сайт!

    Залагам на българската песен :D

    http://www.vbox7.com/play:e028bb01

    http://www.vbox7.com/play:71ba40b7

    http://www.vbox7.com/play:e9c6622a  

    http://www.vbox7.com/play:4187c4e4  и две песни на Мирослава Кацарова

    http://www.vbox7.com/play:79d543f9

    Радост и вдъхновена нова година! :)

×
×
  • Добави...