maggee

Познавам точно такъв човек - отговаря абсолютно точно на това описание. Като го четях, в ума ми неусетно изплува неговият образ - може би затова така ме вдъхнови този цитат. Голяма част от нещата се отнасят и за мен, но има какво да се желае още. Той обаче е точно това - ако не го познавах, вероятно щях да реша, че е малко преувеличен този образ. Но не е, това е постижимо. И да, прекрасно е да имаш такъв човек до себе си, да наблюдаваш реакциите му в реални ситуации. Много добър учител

Напълно съгласна Съгласна и с Мона - всеки решава за себе си и поема отговорност за постъпките си.

Моята мечта беше да стана астроном... това не стана, но любовта ми към звездите си е част от мен. Обсерваторията е само една антенка към Вселената

На същия път съм и аз. По отношение на семейството си вече съм го преодоляла и не в този живот. Макар и да ги обичам и да им помагам, не се чувствам толкова привързана към тях и често търпя критики. Наример една сметка може да извади майка ми от равновесие, на което тя очаква емоционална реакция от моя страна - да седнем двете и да поплачем колко труден е животът, колко ужасни са управляващите и колко нещастен е бедният народ. Аз обаче съм човек, който е ориентиран към практическото разрешваане на проблемите и празните приказки ме отегчават. Казвам й - аз ще платя тази сметка, не се разстройвай за глупости. А тя ми отговаря - ти си темерут Именно защото не получава "енергийната хапка" - проблемът изобщо не е в повода за емоционалната криза. Проблемът винаги е в липсата на енергия. На дневен ред обаче стои въпросът с приятелите. И аз наскоро осъзнах, че повечето от хората около мен ме "обичат" толкова, само защото има върху кого да се излеят. Имат проблеми и аз искрено искам да им помогна, но с времето забелязах, че те самите не искат - тези хора обичат да си страдат, да се изживяват като мъченици, като жертви. Безкрайни разговори за едно и също, които не водят доникъде. След една подобна енергийна криза осъзнах какво всъщност се случва. Защо понякога след такъв разговор не мога да се възстановя 2-3 дни. Най-неприятното нещо, което ми се е случвало обаче, беше съпричастността към проблем на един приятел - наистина беше попаднал в много трудна ситуация. Толкова се вживях да му помагам, да търся изход, че след 3 месеца същата ситуация се случи и на мен - привличаме това, за което мислим. Това ми подейства много отрезвяващо. И аз вече съм убедена, че това не е добре нито за мен, нито за другите хора. Както казва и didi_ts, май е необходимо преосмисляне на понятията.

Има го - те изпитват необходимост да помогнат, значи са съпричастни. Но тези хора не сядат да плачат с нас - това е загуба на време и енергия. Те просто помагат без да плачат и да се вайкат, по техния си начин. Оставайки на разстояние. Ако са ти откраднали парите, такъв човек няма да започне да проклина крадците, човечеството и Вселената - просто ще ти даде пари. Не е ли това истинската помощ? Често съм се питала кой е правилният начин на състрадание. Но вече от опит зная, че не е онзи, при който попиваш всяка болка на другия човек и я пренасяш върху себе си.

Човекът е социално същество и обикновено поставя самотата в групата на неприятните изживявания. Понякога тя наистина е такава, понякога хората имат необходимост да се усамотят. Тази тема е породена от интереса ми към желаната самота като етап от духовното развитие. Ще споделя предимно собствен опит, тъй като отскоро ме занимава този въпрос и нямам наблюдения върху други, и ще са радвам да се включат повече хора в тази дискусия. Още от дете обичах да се усамотявам, да чета, да правя интересни за мен неща. Обичам да общувам с хората, но мога и имам необходимост да прекарвам дълго време сама и не изпитвам скука. Едва наскоро осъзнах, че в периодите на тази желана самота са протичали процеси на активен пренос на информация "отнякъде" към мен - тоест, тези периоди на уединение се явяват като време на общуване с висшия Аз, буквално мога да го накера време на обучение и няма да е пресилено. За да изясня какво имам предвид, ще дам няколко примера. В последния курс на университета се запалих по Фотошоп. Имах страхотно желание да се занимавам само с това, но нямах обективна възможност - изпити, след това започнах работа, беше много стресов период. Две години по-късно, точно на Нова година, получих вдъхновение чрез "случайно" попаднала ми книга. Беше 31 декември - излъгах родителите си, че ще бъда с приятели, а приятелите си - че ще бъда с родителите си, и цяла нощ останах на компютъра. Това продължи и през следващите 2 седмици, спях буквално по 2 часа на нощ, не изпитвах умора, а напротив - страхотно вдъхновение. През това време пациенти, приятели, роднини просто ме забравиха - сякаш светът се погрижи за спокойствието, от което имах нужда. В следващите месеци направих много успешни фотографии и приложих всичко научено, беше изключителен творчески период. Година по-късно, пак в момент, в който пациенти и приятели ме бяха забравили, ми хрумна идеята да науча Флаш. Бях пробвала преди това, безуспешно, програмата не е от най-лесните, даже ми беше неприятна. И изведнъж ми хрумна идеята да си направя сайт на Флаш. Не успях да намеря дори книга тогава, но нещата се получаваха по магически начин - трябва ми нещо, кликам някъде и то се оказва точно там. Сякаш някой ми нашепва какво и как да направя. Никога не се бях занимавала с програмиране, тогава успях да сътворя и прости програмки. Усещането е като да навлезеш в бурна река и да се оставиш на течението - всичко става от само себе си. Тогава се бях регистрирала във форум за Флаш, предложих сайта си за критика - критики имаше, но никой не ми повярва, че това е първото ми творение на Флаш. Последваха множество поръчки, в които имах възможност да покажа наученото, а първият ми "клиент" бе не кой да е, а Лили Иванова. Имах чувството, че съм попаднала в някаква приказка Понякога тези периоди ми се случват и без желанието ми. В смисъл, че имам желание за контакти, за социален живот, но светът сякаш се затваря - приятелите ми се отдалечават, любимият човек ме оставя, работата намалява до минимум, колкото да преживявам. Контакти някакви има, но те са неудовлетворителни и само подчертават чувството на самота. Това, разбира се, е много потискащо усещане и води до въпроси. Човек като остане насаме със себе си и без вдъхновение, няма какво друго да прави, освен да мисли. И в процса на задаване на въпроси се появява някой "случаен" човек, който подхвърля "случайна" фраза или пък попадам на книга, която ме води към следващия въпрос и следващата книга и т.н. Последният ми такъв период продължи много дълго, повече от година и истински се бях отчаяла, защото знаех, че нещо съм сбъркала, упорито го търсех, с всяка следваща информация, която получавах, ми се струваше, че ето - това е. Но положението не се променяше, а даже се затягаше. Освен психическото напрежение се появиха и физически болежки и стана доста неприятно. Интересното е, че в ума ми първо се появявше информацията, а след кратко време намирах съответната книга - сякаш за доизясняване на идеята. Една сутрин се събудих с мисъл за една книга, която преди много месеци бях мернала в Спиралата. Прочетох я и открих отговора. Изведнъж осъзнах всичко с кристална яснота - своето положение, причините, всичко. Изпитах невероятно облекчение - все едно сто товара се смъкнаха от плещите ми. Както се казва, светна ми пред очите. На следващия ден се чувствах като новородена - животът се беше върнал в мен. Обадих се на един духовен приятел, а той ми каза: "Мая Слънчогледова, пристъпи напред в кръга на огъня..." Не разбрах, попитах го какво има предвид, а той продължи: "Играй с мен... продължи историята... Кръг от запален огън, широк около 6-7 метра в диаметър, има проход в едната страна, като подкова е. Мая Слънчогледова, пристъпи напред в кръга на огъня... Оглеждаш се и виждаш от външната страна на кръга множество лица, които са усмихнати и доброжелателни към теб. Зад теб кръгът се затваря от твоя учител, видим Тук, на Това Място, в Този Кръг като нематериална сянка само... затваря кръга, като хвърля огън в прохода и застава зад него. В отговор на твоята усмивка всички вдигат нагоре оръжията си и те поздрявават заедно с едно всеобщо БРАВО. Кръгът пред теб се разтваря огъня и влиза ослепително сияеща (в бяло) фигура... с неразличими черти... и обявява: Мая Слънчогледова, признаваме те за "Риъл Джеди Леди" ъф дъ Форс... Любов и Светлина по Пътя ти! И нека все така разкриваш качествата си с Постоянство, Устрем и Хармония! Поклонява се, огънят лумва силно.. поглъща всичко и изчезва." Предвид вътрешното си усещане, онемях. Той продължи: "Честито, Майче, и от мен" Попитах го защо ми казва това, а той отговори, че не знае, но усеща, че вече го заслужавам. В този момент изпитах невероятно чувство на единство със света, с хората, които познавам. На всяка промяна у нас светът отговаря като живо, разумно същество - и никога не съм го усещала по-силно. От раз изчезна депресията, безсилието, физическите болки - за 2-3 дни всичко изчезна. Да не говоря за чувството на обновление, душевна хармония чистота, особено след всичко преживяно. Последната случка ме накара да се поразровя и в миналото и установих, че всеки период на самота (като под самота нямам предвид дори пълна изолация, самота е и състоянието, в което ни липсва само един човек, но без когото светът е празен), желана или не, независимо от продължителността, вероятно има една единствена цел - да ни накара да се вслушаме в гласа на висшия си Аз, да прекараме известно време насаме с него. При всички случаи става много активен информационен обмен, преди не съм го осъзнавала, сега усещането на моменти е дори физическо. Не съм обсъждала това с никого досега, но предполагам, че се случва на всички. Ще бъда благодарна за всяко споделено мнение.

Знаеш ли, с течение на времето стигнах до извода, че точно това са хората, които носят истинската любов, онази, коят опишем с главна буква. Изглеждат студени, защото не си позволяват да бъдат затрупани от негативните енергии на другите, но не отказват помощ. Помагат, но стоят на дистанция. Не искат нищо в отплата. Срещат те, помагат ти и те отминават без никаква емоция. Може да нямат чувство за хумор, от тях не може да се очаква топлота, няма да изслушат мъките ти съпричастно, не искат дори да знаят за тях. Но ще ти посочат проблема и ще ти помогнат да го разрешиш. А после ще продължат по пътя си. Аз също са запознах с такъв човек в много тежък за мен период. Много ми помогна - именно с това, че ме накара да осъзная колко съм затънала и да разбера, че силата е в мен

Опитности? Аз лично нямам претенции да съм достигнала до съвършенство, няма и да е скоро този момент. От тази си позиция нямам да цел никого да убеждавам - споделям само своите мисли и опит, какъвто е и замисълът на един форум. Виждам, че и другите правят същото. Аз лично във всяка ситуация предпочитам да се опитам да разбера и другата страна, отколкото след време да я изпитам на гърба си. Не зная какви ценности споделяш ти, но разбирането, съпричастността и толерантността не изглежда да са сред тях. Думите ти ми звучат така, сякаш никога не си изпитвал любов. Каква е тази любов, която предизвиква страдание? Много добър въпрос. Ще се радвам да се запозная с човек, който е обичал без никога да е изпитал страдание. Източник Като говорим за изневярата, ще споделя мой опит - много показателна история. Взаимна любов, общи професионални интереси, духовна връзка. Всичко беше прекрасно, докато не разбрах, че ми изневерява. Имахме връзка от около година, когато разбрах, че той всъщност поддържа (сексуални) връзки с всичките си "бивши" жени. И тук-там по някоя нова - лекар е, има много контакти с жени, чаровен мъж, не му липсва женско внимание. Бях на двайсетина години, това беше първата ми голяма любов - за мен беше истински шок. Една седмица въобще не можех да асимилирам ситуацията, болката беше непоносима. Говорихме, той ми каза, че не можел да прекъсне връзката си с другите жени - все едно сега да прекъснел с мен. Не можех да понеса това, реших да си тръгна. Бяхме разделени няколко месеца, но го обичах толкова много, че отново се върнах. Безкрайни разговори, разправии. Не можех с него, не можех без него, беше ужасно. Когато не бяхме заедно, непрекъснато мислех къде е, с коя е, какво прави - ад. После се уморих и приех ситуацията, стигаше ми, че е част от моя живот. Спрях да се интересувам къде е, защо... Доста време ми трябваше, но в един момент наистина се успокоих и вече не ми беше проблем, повече не ме интересуваше. Най-интересното идва тук - в момента, в който спрях да го мисля, да ревнувам, да се опитвам да го задържа при себе си, той постепенно спря да се вижда с другите жени. Отношенията ни се оправиха, започнахме да се виждаме по-често, да прекарваме повече време заедно. Той започна да ме търси по-често, да се държи много по-добре с мен. Така се разделих с ревността си и научих, че когато е свободна, любовта винаги се връща. В момента, в който го осъзнах, изчезна страстта ми по този мъж, появи се друг, това беше краят на връзката. Всичките ми връзки са били свързани с подобни "уроци", затова и не смятам, че любовта се дава напразно, за да ни прави щастливи - любовта ни се дава, за да направи работата върху себе си приемлива. Поне в моя живот е така. Така че, изневярата със сигурност си има сввоите причини - и те отново са в нас самите. Когато нормализираме себе си, светът ни отвръща със същото.

Далеч съм от мисълта, че системата на Лазарев е панацея - универсални рецепти няма. Но има две полезни неща. Първо, дава много примери, в които всеки човек може да познае себе си, защото, оказва се, не сме толкова различни. И второ, дава и друга гледна точка върху нещата, разширява мирогледа. Нещо лошо, като изневярата, всъщност не е лошо, когато съпругът/а не получава любов, а непрестанни скандали от половинката си. И нещо добро, като силната любов и безпрекословната вярност, не е само добро, защото вкопчването в друг човек преминава в отношение на енергиен вампиризъм, а това вреди на любимия човек. Много ми харесва една мисъл на Лао Дзъ - че всяко нещо, доведено до крайност, преминава в своята противоположност. Що се отнася до алкохола - и аз съм минала през период, в който имах необходимост от алкохол. Първите ми пророчески сънища така ме разтърсиха, че месеци наред се страхувах да заспя и ако не беше алохола, днес сигурно щях да пиша от някоя лудница С течение на времето приех, че в живота ми е настъпила промяна, приех и самата промяна - и тогава необходимостта от алкохол изчезна от само себе си. Така че алкохолът, при всичките му вредни ефекти, предпазва съзнанието - значи, има си и добра страна. Според мен проблемът не е толкова в самата изневяра, колкото в чувството на вина. Един човек, който търси любов извън връзката си с ясното убеждение, че има право на любов и без никакво чувство на вина, не би имал проблеми. Човек, който не е убеден в правото си на любов и приема "да си носи кръстта", при една изневяра би се натоварил с такова чувство за вина, което неминуемо ще му създаде проблеми. Според мен това е и смисълът на божите заповеди - да не правим това, което би могло да наруши душевната ни хармония. Човек, който не е убеден в това, което прави, по-добре нищо да не прави. Още един цитат ще си позволя: "Всъщност прегледът на живота е подчертано сходен със сцените на съдене в задгробния живот, описани в свещените книги на много от големите световни религии, от египетската до иудео-християнската, но с една решаваща разлика. Подобно на участниците в експериментите на Уитън, хората с преживявания на прага на смъртта повсеместно съобщават, че те никога не са съдени от съществата от светлина, а са чувствали само любов и благосклонен прием в тяхно присъствие. Единственото осъждане, което изобщо се е случвало, е било самоосъждане и възниква само от собствените чувства на вина и разкаяние у пребивавалите в отвъдния свят. От време на време съществата наистина се налагат, но вместо да се държат авторитарно, те действат като водачи и съветници, чиято единствена цел е да учат. Пълната липса на космически съд и/или някаква божествена система за наказание и възмездие е била и продължава да бъде един от най-спорните аспекти на ППС сред религиозните групи, но това е един от най-често съобщаваните признаци на преживяването. Какво е обяснението? Муди смята, че това е колкото просто, толкова и полемично. Ние живеем в една вселена, която е далеч по-добронамерена, отколкото ние съзнаваме. Това не означава, че по време на прегледа на живота всичко се приема, всичко минава. Подобно на хипнотизираните участници в експериментите на Уитън, след пристигането в светлинната област хората изглежда навлизат в едно състояние на засилена или метасъзнателна осъзнатост и стават кристално честни в своите самонаблюдения. Това също не означава, че съществата от светлина не предписват ценности. Те наблягат на две неща. Първото е важността на любовта. Отново и отново те повтарят и внушават идеята, че ние трябва да се научим да заменяме гнева с любов, да се научим да обичаме повече, да се научим да прощаваме и да обичаме всеки безусловно и да научим, че ние на свой ред сме обичани. Изглежда този е единственият морален критерий, който съществата използват. Дори на секса не се поставя моралното клеймо, което ние, хората, сме толкова склонни да му лепнем. Един от участниците в експериментите на Уитън съобщава, че след няколко превъплъщения на затворен в себе и потиснат човек, той бил подтикнат да планира един живот като страстна, чувствена и сексуално активна жена, за да уравновеси цялостното развитие на своята душа. Изглежда, че в ума на съществата от светлина състраданието е барометърът на благоприличието, и отново и отново, когато пътешествениците в отвъдното се питат дали някое извършено от тях действие е било правилно или погрешно, съществата отвръщат на техните съмнения само с един въпрос: От любов ли го направихте? Беше ли любовта вашият мотив? Ето защо сме били поставени тук на земята, казват съществата, за да научим, че любовта е ключът. Те признават, че това е трудно начинание, но дават да се разбере, че това е от решаващо значение за нашето и биологическо, и духовно съществуване по начини, които ние може би дори не сме почнали да проумяваме. " "Холографска вселена", Майкъл Толбот

Благодаря ти много за тези думи

За мен нещата са много прости - ако нещо се случва, то има своята причина, дори да не я разбираме - разбирането е достъпно за малцина напреднали. И още - когато една любов не е по волята Божия, няма земна сила, която да я реализира. Всички познаваме несподелената любов - и света да преобърне човек, няма начин да получи ответ, ако Духът не е позволил тази любов. А когато любовта е споделена - тя има смисъл, има замисъл. Човек не получава даром такова голямо количество енергия с толкова висока вибрация - в замяна от него се иска нещо и то е - работа. За мен това е очевидно. Съгласна съм и с това, че колкото повече се пази човек от едно нещо, толкова по-голяма е вероятността да му се случи. Енергията следва мисълта, материята следва енергията - следователно е добре човек да мисли за онова, което желае

Източник

На мен също ми се случва много често. Да не говорим, че най-голямо вдъхновение получавам обикновено сутрин, преди да съм се разсънила, преди да съм изпила кафето си.. тогава думите се леят сякаш без мое участие. А може би и така да е... вероятно сме само проводници

- Моят проблем е много деликатен - разказва ми пациентът. - аз съм силен, здрав мъж. Имам жена, деца. Харесвам жените, имал съм флиртове, всичко беше нормално. Преди известно време се запознах с една жена, тя е по-млада от мен, красива, изобщо всичко, кое то е нужно, за да възбуди у един мъж и желание, и възможност. Та с желанието всичко беше нормално, а възможност нямах. Пълен провал. Макар че тя се държеше безупречно. Това едно. Второ - почувствах, че яко съм налапал въдицата. От друга страна - жената, децата, изобщо - пълен хаос. Започвам да изучавам ситуацията. Докато ме гледа как работя, той се усмихва. - Кажете ми: в моето поле има ли нови деца? - Във вашето поле засега има пълна смърт в най-близко бъдеще - отговарям му аз - погледът му става по-сериозен. - Какво. Толкова ли е опасна ситуацията? - Да. Доста, с тази дама не сте имали потениия по следните причини: първата е във вас. Щом обичате жените, вие често пъти превръшате отношенията с жена та, желанието да я притежавате и самата нея в цел. Значи, зависите от нея и по-често ще изпитвате разд разнение, обидчивост и ревност, а ядът спрямо жените се отразява твърде плачевно на потениията. Второ, причината е в дамата ви. Тя е невероятно ревнива и в момента на секса цялата й подсъзнателна агресивност би се стоварила върху вас. Следващия път преди да се срещнете с нея, се молете, дълго се молете. Преди срещата си представете, че сте се разделили, че тя ви е изоставила. И повтаряйте: „Господи, да бъде волята ти, приемам всичко със смирение. Каквото и да се случи, за пазвам любовта". Молете се: „Господи, в името на любовта към теб съм готов да се разделя с всяко човешко щастие, със сексуалните наслади, с жените, с всичко", и изобщо, от днес нататък добре ще е по-често да прави те това. - Дали да не се разделя с нея? - притеснен ме пита мъжът; - Когато сте се захласвали по жените, вие прекалено много сте мислили за тялото и малко за душата. Затова сега са ви дали задача, която не сте в състояние да решите. Ако се разделите с тази жена, както личи от полето ви, ще умрете. Ако се опитате да потиснете любовта си към нея, за да сте по-малко зависим от тази личност, ще се разболеете и пак ще умрете. Ако продължите да общува те с нея, ще се разболеете и ще умрете. Тоест, ако се приберете при жена си и изоставите тази жена, умирате бавно. Ако изоставите жена си и отидете при тази жена, ще умрете бързо. - И какъв е изходът, ако същества такъв? - В нормална ситуация изход няма. В нормална ситуация човек се разболява и умира, ясно разбирайки, че при чина са отношенията с жената. Ако любимата жена се превърне в цел, това е смърт, и през следващия си жи вот човек вече не се „облизва". Като гледа жените, не търчи подир всяка фуста, не се разтреперва, когато ви ди красавица. Така се възпитава душата. Сега, за да избегнете скорошно заболяване от рак, трябва много сериозно да поработите над себе си. Това е едничкият ви шанс. *** „Триъгълникът" пречиства душата на всеки от тримата. Обикновено твърд „триъгълник" съществува, докато не се появи дете, после отношенията донякъде се запазват, но това вече кажи-речи не влияе върху здравето. Колкото по-малко работи човек над се бе си в аспекта на добродушието и на трупането на любов в душата, толкова по-опасна е за него такава ситуация. --- "Диагностика на кармата" 4, Сергей Лазарев

И аз 33 години се борих да променям света и хората, после се случи така, че за 1 година да мина през останалите етапи. Днес смятам, че каквото има да се променя, конкретните ситуации занапред ще го подскажат. И при мен по същия начин всичко се успокои и всякакви конфликти изчезнаха - светът се превърна в едно много по-гостоприемно и спокойно място.

Погледът е винаги частен или по-скоро частичен, но това не му пречи да бъде честен, поне докъдето стига Няма да забравя мига, в който осъзнах, че съм притежавала качества, които не съм осъзнавала, че те не са от онези, които харесвам, и най-лошото - че сама съм отговорна за всички беди, които са се струпвали на главата ми. Няма да забравя шока, който изпитах, като осъзнах, че понякога в любовта си съм била прилепчива, че силата на характера ми е преминавала в желание за контрол над хората, над средата, и т.н. На фона на всичко това беше болката от собствените ми грешки - а в сравнение с тази болка запознанството със себе си беше като детска игра. Започнах да търся - да чета, да наблюдавам повече своите реакции, реакциите на близките ми хора. Трудно е човек да анализира себе си, но не е невъзможно - стига да има истинско желание за познание и за промяна. То обаче започва с признаването пред себе си, че аз не съм идеален. Когато човек желае да разбере нещо, светът му го показва по някакъв начин - най-често чрез другите хора. Хората, които привличам около себе си, приемам като огледало на несъзнаваните си модели на мислене и поведение. Все по-често успявам "да се видя" в другите - в конкретни ситуации в съзнанието ми просто изникват ситуации, в които и аз съм постъпвала така, и "невидимото" в един момент започна да се проявява. Преди време възприемах критиките към себе си или с леко негативно отношение, или не им обръщах внимание. Днес, обратно, взимам предвид всичко и го поставям в списъка за наблюдение. Не винаги е приятно, разбира се, но в сравнение с последствията от неосъзнатите и постоянно повтарящи се поведенчески модели, е направо бял кахър. Имам приятели, които са си поставили подобни цели, и си помагаме взаимно - споделяме си кой какво е забелязал у другия, хубави и не дотам хубавви черти. Дори си имаме закачка - когато някой от нас се отнесе, другият го приземява с думата "Егооо", а след това се смеем. Това за мен е най-полезно като практически опит, защото се случва в реални и непосредствени ситуации, когато човек си позволява да бъде себе си. Така че аз лично предпочитам да съм наясно с "подводните камъни" в характера си, вместо да изживявам "катастрофалните" последствия от тях.

И аз съм съгласна с Добромир. От друга страна, вярно е, че средата е замърсена днес, но да не забравяме, че и човекът се е адаптирал към нея. Поради повишените изисквания, повишени са и адаптационните способности на човека. Така или иначе, към режими, които силно се различават от нормалния режим на човека, трябва да се пристъпва с повишено внимание. Човек трябва да се вслушва в тялото си.

Портрет на човек, освободил се от своите слаби места Тези хора са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики. Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота — чувствуват се добре, каквото и да правят, и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да. Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата. Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили. Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите хора. Тези хора съзнават, че животът се живее и нищо повече — колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Вместо да терзаят и себе си и околните с чувство на вина, те безцеремонно отминават. Хората, които нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши — те дори търсят нови и непознати преживявания. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, който много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат. Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки. Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва — първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора. И у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич. У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват, или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението — просто не изпитват потребност от тях. Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено. Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Хуморът им не е злостен. Никога не използуват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са. Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувствуват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувствуват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите. Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен или по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите, етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид. Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувствуват, колко са уморени или какви заболявания нападат орга¬низма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите. Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуждават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг. Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат — на тях и на себе си. Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действуват. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват. Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответстват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Никога не изпитват скука. Те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Те са любознателни. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват. Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, даучаствуват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувстват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв - гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните емоции. Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участвуват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост. Не са склонни да участвуват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род. За тях няма „герои" или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, самоотхвърляне или самоомраза. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието — те живеят и щастието е тяхната отплата. *** "Вашите слаби места", Уейн Дайър

Прекрасно Тази притча казва всичко. Като говорим за Пътя, в Дао с тази дума се означава и Бог, Вселената, сътворението, универсалната есенция и нейното проявление. Пътят е нещо повече от просто житейски път.

Животът е удивителен и всичко е възможно. И топлина има във всеки човек - когато се открие. Щом обичаш този човек - иаш основателни причини А за това, че е стар дух - хората понякога така зациклят, че изобщо губят възможността си да чуят вътрешния си глас. Особено в състояние на паника. Не е много сигурно дали е разбрал какво става - поне в онзи момент. Което не изключва развитие на ситуацията, дори при отсъствие на интимност. За теб всякакво развитие, всяка комуникация ще е дар Божи в този случай.

За мен най-доброто пречистване си остава гладуването. Гладувала съм до 40 дни. Приемам много течности - предимно разреден чай, при симптоми на хипогликемия - лъжичка мед. Проблеми не съм имала, освен понижение на артериалното налягане, което се коригира бързо със сол и вода. По време на гладуването правя и физически упражнения с умерена интензивност, по 1-2 часа дневно. Лично на мен ми е по-лесно да не ям нищо, отколкото плодове в минимални количества - само ми раздразват апетита

Аз съм вегетарианка от рождение. Никога не съм страдала от анемия и никакви сериозни заболявания. Според мен най-голямата грешка на хората е, че търсят грешки във вегетарианството. Всичко, което съм научила в университета - за незаменимите аминокиселини, витамини и т.н., противоречи на моя житейски опит. Месо изобщо не ям, риба - веднъж годишно може да се случи, яйца - много рядко, сигурно веднъж на 2-3 месеца, млечни продукти - в малки количества. Оказва се, че в плодовете и зленчуците има всичко, което ни е необходимо. Вегетарианството не е заплаха за здравето на човека. Страховете и самовнушенията, в допълнение по носталгията към месоядния режим, могат обаче да предизвикат определена симптоматика и на физическо ниво. Ако човек не е готов да премине към вегетарианство, не бива и да се насилва. Всяко нещо идва с времето си.

Усещам те като уравновесен и позитивен човек. Нещо такова:

Възможно е да е и това. Ако той е престъпил любовта си към теб в предишен живот, може би в този живот е трябвало да поправи това, жертвайки нещо. Може и да е усетил това и да се е уплашил - и затова да не е искал да чуе нищо. Когато срещнем специална за нас душа, се появяват усещания, които на един рационален човек могат да докарат сериозен нервен срив - може да е усетил нещо такова и да се е уплашил от това. Първото нещо, което би хрумнало на средностатистически човек, е че му е направена магия Но времето ще покаже. Важното е, че си възстановила душевната си хармония и каквото и да става оттук нататък, ще реагираш по-правилно.