maggee
-
Общо Съдържание
538 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от maggee
-
-
Едно пиле било роден експериментатор...
Хубава приказка, мвм
Да, експеримент има, но той не включва късане на глави. Има една хубава поговорка, която тук ще перефразирам - дай им свобода на словото и им гледай сеира.
Свобода на словото означава човек свободно да изразява мнението си - не да го налага над другите. Свобода на словото означава да кажеш "Аз мисля така", а не "Вие мислите грешно".
Да си представим, че отида да гости на Селсал/Силвия/Еди-кой-си.
Вляза с кални обувки и се разходя по скъпите килими. Настаня се на масата и започна да критикувам храната, с която е решил да ме посрещне - но защо ми предлагаш ягоди, аз имам алергия, накърняваш ми свободата да бъда здрав! Домакинът ми предлага класическа музика, а аз я изключвам демонстративно и си пускам чалга - защото аз имам свободата да слушам музиката, която ми харесва! А тези грозни картини по стените какви са - мразя този цвят, дошла съм ти на гости, пък ти ме тормозиш с неприятни гледки! Уау, и котка, ама тя пуска косми! И така нататък...
Ами, въпросът е един - колко дълго време ще ме изтърпи Селсал/Силвия/Еди-кой-си?
Та, целта на тази тема е хората да бъдат оставени да погостуват свободно - да си кажат това, което им тежи. Да си направят автопортрет, така да се каже. Ето тук става ясно за какво иде реч. Онази тънка граница, за която говорихме с Бий - мисля, че е доста забележима в последните десетина мнения.
Агресията към света поражда агресия в ответен отговор. Подобното привлича подобно. Убедена съм, че човек, който има "проблеми със свободата на изказа" на едно място, в случая този форум, има същите проблеми навсякъде, и в други виртуални общества, и в реалния свят - защото светът е само огледало на нас самите.
Този форум не е центърът на света, още по-малко има претенциите да е център на свободното слово. Това е място, където последователите на Учителя могат да общуват помужду си. Не е затворено общество. Не е и задължително. Който не се чувства съпричастен, е свободен да намери своето място под Слънцето. Който смята, че има велики идеи, които не се дооценяват тук, може да си закупи домейн, хостинг, да си направи собствен сайт и да пише, да пише, да пише... Свободата му е гарантирана.
Но да, има един проблем - а кой ще чете?
-
-
Докато критиката дава възможност за отговор, то цензурата (понеже няма друг отговор на критиката) иска определени думи или мълчание.
Отговорът го е дал selsal.
Отговор на кой въпрос е това, според теб?
-
Нали правим разлика между конструктивната критика и обикновеното заяждане поради липса на енергия или излишък на време?
Самата аз преди време съм изразявала критика и не съм била цензурирана. Може би има значение какво целим с критиката си. Добронамерената критика не се нуждае от цензура и не я предизвиква.
-
Ех, какви хуманни примери се привеждат за да си оправдаем обясненията.
Когато някой пита друг човек за нещо и запитаният отговоря, това се нарича отговор на поставен въпрос. Излишните обяснения са нетърсените от никого и ненужните никому, единствено на обясняващия, за да измие ръцете си пред себе си, но дългите и широките.
Примери много и в този форум също. Можем да си направим и цяла тема дори, озаглавена например Обстоятелствените обяснения - същност, цели и задачи.
Силвия,
бъркаш уважителното отношение с оправдание - аз лично нямам за какво да се оправдавам пред теб, не го и правя. Темата не е адресирана лично към теб, но участието ти е добре дошло, както и на всички останали. Принципна е темата. Отправена е към всеки, който някога си е задавал или ще си зададе тези въпроси в този форум. Нека бъде едно място за публична дискусия, защото не мисля, че има какво да се крие. Аз поне нямам. И няма да се уморя да обяснявам
Докато всичко стане пределно ясно и изчерпим всички възможни въпроси. -
People... stop fighting, angels are crying
We can be better, love is the answer
Search inside, are there anymore tears to cry?
-
Свободата на словото е една от най-важните. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание...
Това е така и съм напълно съгласна.
Пак от същия източник:
Необходимите ограничения на свободата на изразяването в демократичните държави са най-ясно обобщени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 1950 г. от над 40 държави, тогава членки на Съвета на Европа. В чл.10, т.2 от нея е записано, че упражняването на свободно слово „...доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието”.Че пълната свобода е илюзия става ясно на всеки човек в периода между детската градина и гимназията. Имаме право да бъдем свободни в рамките на отпуснатата ни законова свобода. Максимална свобода всъщност ни дава доброто познаване и съблюдаване на нормите. Това с пълна сила се отнася и за словото.
И въпросът не е дали ние физически можем да изразим всичко, което мине през ума ни, а дали това е целесъобразно в контекста на ситуацията, в която се намираме. Аз имам физическата свобода да цитирам тук текст, върху който нямам авторски права, но редно ли е да го правя? Имам възможност да изнеса информация, която е поверителна, но нося отговорност за това. Мога да използвам нецензурен език пред деца, но също не го правя. Мога да вляза в църковен храм и да наругая попа, под предлог, че имам право да изразя мнението си, защото живея в свободна страна, но това ще е последното нещо на света, което би ми хрумнало.
Тоест, като оставим настрана писаните правила, има и неписани норми на поведение. Най-често около тях възникват спорове, защото хората често бъркат свободата да изразят мнението си със свободата да прекрачват общоприетите норми за поведение. Точно това е тънката граница, за която стана дума по-горе.
Що се отнася до това, което обсъждаме със Силвия: не мисля, че има значение колко предупреждения ще бъдат дадени, кога и как. Ако имаше значение, едно предупреждение би било достатъчно без да се минава по цялата процедура с предупреждения, наблюдения, ограничения.
С риск да се повторя:
На първо място стоят тези неписани норми на поведение, които всички познаваме и съблюдаваме, когато решим, че трябва (хората, които отказват да се съборазяват с тях, не са на свобода или поне не би трябвало да бъдат). На второ място - присъединявайки се към едно общество, човек приема неписаните му закони - в случая това е форум със строго специализирана тематика. Регистрирайки се във форума, той се съгласява формално, че приема правилата му. След това, при неволно нарушение, човек получава предупреждение и евентуална възможност да реадктира поста си. Модераторите на форума (не еднолично) преценяват дали мнението отговаря на темата и ако преценят, го местят на друго място - Разговорки. Потребителят все още има възможност да редактира мнението си. Форум Разговорки има свои правила, в които е уточнено, че мненията, попаднали там, подлежат на редакция и изтриване в определен срок. Тоест, процесът е многостъпален и решенията не се взимат еднолично. Ако някой освен това е получил и лично съобщение, за мен това е само признак на уважение.
-
Гузен е човек, който чувства вина за това, което е направил. Ако не се чувства виновен, тогава възможно е някой да се опита да му вмени вина
Това е и моето мнение, напълно съм съгласна с теб.
Но и възприятието на "гузността" на другия също зависи от собствената ни емоционална нагласа и преценка.
Аз например смятам, че комуникацията между хората е много важно. Че когато човек прави нещо, което касае друг човек, директен контакт и обяснение трябва да има - за да не се създавам и потискат емоции, с които можем да навредим само на себе си. При това аз правя онова, което трябва да направя в случая (влагайки минимум емоция), обяснявам на човека отстреща какво и защо е необходимо да направя и изразявам готовност да приема неговото разбиране и реакция. При това, ако има проблем, това е моментът той да бъде изчистен.
За да не бъда голословна - като ми се наложи да извърша болезнена манипулация на пациент и зная, че ще бъде такава, аз го предупреждавам, обяснявам му, че няма друг начин, винаги се извинявам за това, че ще му причиня болка - но това е съпричастност, а не гузност. Този човек е дошъл при мен по собствена воля, доверил ми е здравето си и от този момент аз съм отговорна към него. Да, имам избор - мога да си свърша работата тихомълком, изненадвайки го с болката, причинявайки му стрес, а мога и да му обясня какво да очаква и да се съобразя с неговия праг на поносимост. Възприела съм първия начин на действие - това е начинът, по който бих желала с мен да се отнасят, когато аз съм пациент. Ако пациентът след това си тръгне с идеята, че аз съм виновна заради това, че съм му причинила болка, това прави ли ме виновна и трябва ли да ме кара да се чувствам гузна?
И за мен, както и за Силвия, са важни не думите, а действията на хората.
-
10 мечове+2 жезли- обърната + Смъртта, подкрепени от Крал Чаши....
Сега, въпросът ми е, защо от два три дни като задам въпрос свързан с това лице ми се пада винаги Смъртта, тя винаги е една от картите, какво показва това
За мен твоите карти означават чудо (събитие, което възприемаш като чудо), което няма да се състои и причина за това са мисловни процеси (10 меча). Падал се е Страшният съд, защото това събитие е трябвало да се случи, сега се пада Смъртта, защото явно няма да се случи в този момент. Но Кралят на чашите все пак дава надежда, че любовта може да победи мислите, съмненията и страховете
-
Съвсем нормален мъж, който е решил, че в името на успеха си заслужава да жертва някои неща.
-
Тънки са границите, за които говориш.
Не знам при другите хора как е, но лично за мен всяка дума, израз, текст носи определен енергиен заряд. Предполагам на всеки се е случвало да получи критика, но по такъв начин, че тя да не го обиди, а напротив - да му помогне да се вгледа в себе си - това означава, че човекът отсреща е добронамерен. И обратно, понякога една-единствена дума може да ни извади от равновесие. Тоест, проблемът не е в думите, във формулировките, а в отношението. И дори в момента да е трудно да формулираме къде е границата с думи, всеки от нас интуитивно я усеща.
За мен лично вълшебните думички са "Аз мисля" - с тях изразявам моето отношение и позволявам на другите да запазят своето.
-
Ясно е, че за обективизъм не може да се говори - всичко, което е човешко дело, е субективно. Но все пак преценката в крайна сметка е поверена на човек - в реалния живот това са съдебни заседатели, тук са група модератори. Това е неизбежно.
Но тази оценка не е насочена никога към възгледите на някого, а по-скоро към начина му на поведение и изразяване на тези възгледи. Дори при сблъсък на хора с коренно противоположни възгледи може да се спази добрия тон и от това да се получи конструктивна дискусия. Не че някой ще промени възгледите на другия, но това дава допълнителна гледна точка и има смисъл.
-
Кога различните мнения преминават формата на диспут и се превръщат в личностни конфликти и критикарство
по какво се познават?
Къде границата между мнението и критичната оценката?
Когато обект на дискусията стане личността на един от участниците и неговите качества.
-
Администраторска бележка: По изключение в тази тема се обсъжда начина на прилагане на правилата за участие.
Позволявам си да пусна тази тема, защото въпросът винаги е на дневен ред. Нека има едно място, където да си се критикуваме, без да "оспамваме" теми, които нямат връзка с това.
Мисля, че всички ще се съгласим, че нормите на поведение са нещо необходимо.
Ако искаме да ползваме самолет, купувайки билета си, ние се съгласяваме с всички условия на компанията, минаваме през всички проверки, показваме багажа си, събуваме обувките си, минаваме боси там, където други са минавали с кални обувки, ако се наложи - и никой не се противи, защото знае, че срещу това неудобство получава доста привилегии. Ако се възпротиви, просто няма да стигне дотам, за където е тръгнал.
Ако влезем в банка и започнем да говорим на висок глас или да пеем и танцуваме, учитво или не толкова учтиво, веднага ще се намери кой да ни "помоли" да напуснем. Ако отидем на гости на приятел и злоупотребим с гостоприемството му, скоро няма да бъдем поканени отново.
Тоест, обществото си има свои механизми за въдворяване на порядък. Законите колкото ни ограничават, толкова и ни пазят - от нас зависи коя страна ще вземем. Този портал също е едно общество, той си има свои вътрешни "закони". Човек, регистрирайки се, се съгласява, че е прочел и съгасил с условията за участие. Може да се каже, че тук човек може да пише за каквото си иска - самият факт, че в този форум има тема за Азис, сам по себе си е показателен. Тоест, всеки има право да изрази мнението си и да пише колкото му душа иска.
Въпросът е обаче по какъв начин ще бъде поднесено това мнение. Въпросът не е в това какво изразяваме, а как го изразяваме. Аз например имам нетрадиционно мнение по много въпроси, изразявам го свободно и дори когато другите хора не са съгласни с него, до скандали не се стига. Мои мнения не са трити нито в този, нито в други форуми, дори когато съм казвала неща, които не са били приятни за някого. И съм абсолютно убедена, че човек може да изкаже всичко така, че да изрази идеята си, да бъде разбран и да не засегне никого.
Какво ни пречи да спазваме елементарните правила? Това не е ограничение на свободата.
Ако авторът на една тема е помолил "Без цитати, моля", той не е забранил цитатите, той не е ограничил свободата - той е помолил за лично мнение. Всички имаме достъп до цялата литература на света, но личният опит е нещо безценно. Трудно ли е да се съобразим с това? Когато на 1000 места е казано, че лични нападки няма да се толерират и че такова поведение ще се санкционира, има ли смисъл да си създаваме сами конфликтни ситуации, а след това да се жалваме, че някой е накърнил правото ни на свобода?
За мен свободен човек е този, който уважава свободата на другите, както своята. Ако във всеки момент помним, че не трябва да се държим с другите така, както не бихме искали с нас да се държат, мисля, че теми като тази биха били излишни.
Убедена съм, че този форум има нужда от всички, които пишат тук - за да се върне човек на едно място повече от два пъти, е необходимо да чувства връзка с него. Администраторът без потребителите ще я докара до... разговор със себе си. Потребителите без администратора не биха се открили. Модераторите са просто едни обикновени полицаи - ако радарът показва превишена скорост, един добър полицай трябва да спре нарушителят и да го санкционира. Един лош полицай ще му вземе парите и ще го пусне, а на следващия завой шофьорът, смятайки че всичко му е позволено, ще направи фатална грешка. Когато аз получавам лична критика, след първата вълна на негодувание, вече си задавам въпроса "Къде съм сбъркала, в какво съм прекалила? За да получа откровена реакция, значи съм я предизвикала - с какво?" Ако всеки си зададе този въпрос, когато се почувства обиден от нечие отношение, ситуацията едва ли ще се повтори.
С една дума - пишете свободно и колкото искате, но така, че на никой модератор дори да не му хрумне да ви мести, коригира и трие мненията. Лесно е. Ако в едно менние не присъстват груби думи, няма да се налага те да бъдат редактирани. Ако едно мнение не представлява низ от безмислено свързани думи, то ще си остане в Разговорки, дори и преместено отнякъде, дори извадено от контекста, то ще говори.
-
Понякога хората искат, но не могат да разберат Христос - защото не е лесно. 12 от 72 си е доста много. Ако бяха представителна извадка, светът би бил различен днес.
А лесен път към Бог няма. Пътят към Бог е свързан с раздяла с Егото, а тя е доста болезнена. Наскоро си мислех, че Бог е това, което остава, когато човек загуби всичко останало - любими хора, дом, работа, приятели, перспективи, надежди, когато остане в живота си сам с Бог. Много автори пишат за това, че познаването на Бог е възможно само в смъртоносни ситуации - склонна съм да се сгълася. Човек може да усети Бог едва, когато се откъсне напълно от всичко човешко в себе си, дори от живота си, дори за секунди.
-
Вярвам във възприятията си, в това, което чувствам днес, вярвам със сърцето си, да. Вече с ясното съзнание, че утре може да вярвам в точно обратното на това, в което вярвам днес.
-
Поздрав за всички влюбени
Il mio amore per te
non avra' paura di niente
il mio amore per te sfidera'
quella gente che non crede in te
e non sa che per me
sei la sola salvezza che c'e'
sei la sola verita'
che vive dentro me
-
Обесеният винаги ми е напомнял за скандинавския бог Один, който открива руните като прозрение, а мита около нещо мисля че може да даде доста интересни значения на картата, особено от психологична гледна точка.
Точно такава е и моята асоциация с Обесения - винаги се сещам за Один. Защо е обесен - за да смени гледната точка, вероятно. Жертвайки комфорта на тялото, получава по-широк поглед върху духовния свят. Но преди да получим, трябва да дадем. На мен Обесникът, както аз гальовно си го наричам, ми се пада, когато съм готова да направя съзнателна жертва.
А 5 пентакли за мен е символ не толкова на отхвърляне в любовта, колкото на страдаща любов - а тя всяка любов си е страдаща. Падне ли ми се - знам си, че ще пострадам още малко
Интересно е това, което казваш за Любовниците, Вендор. Има нещо, което и мен ме притеснява в тази карта - наличието на ангела. Това не е любов между двама, тя не зависи от тях - има и трети, Божествената сила, която определя хода да любовта. За мен това е карта на кармичната връзка. Много по-симпатични са ми 2 чаши - за мен това е картата на любовта или по-скоро влюбеността, която зависи от хората.
-
Егоизма не може да се преодолее докато не се стигне до предела му.
Да, докато не се стигне предела му, докато не осъзнаем, че сами на себе си вредим и не пожелаем да се променим.
-
Първата ми асоциация с тази карта беше светлина. Луната, макар и отразена, дава светлина в нощта, осветява пътя. Кучето и вълкът асоциирах с онова, което познаваме и не познаваме в себе си, което владеем и не владеем, дивото и питомното в нас, разделени от една граница (на осъзнаването и контрола) - пътя. След това започнах да чета книги, различни тълкувания и много се обърках, защото Луната не е от най-обичаните карти и тълкуванието й беше коренно противоположно на моето усещане. Много се обърках. В онзи начален период на запознанството ми с Таро обаче имах поредица от пророчески сънища, четях много, имах много въпроси и получих много отговори и преди всяко такова събитие се появяваше Луната, така че много скоро я свързах с получаване на нова информация и осъзнаване. По-късно ролята й се дублира в известна степен с тази на Жрицата, а днес, в такива моменти, почти винаги ми се падат двете в комбинация.
-
Страшният съд е една от любимите ми карти. И на мен ми се свива сърцето всеки път, като я видя, страшничка си е, но затова пък е свързана с болезнената стъпка на преодоляването на собствените страхове, зад която следва нов и чист път. За мен това е карта на активното действие - действие, което обаче води до реална промяна на съдбата, в известен смисъл карта на заржадаща се карма. Когато ми се падне тази карта, разбирам, че в този момент имам право на избор и този мой избор ще предопредели бъдещия ход на събитията, разбирам, че в момента съм творец на собствената си съдба. Затова и я обичам - повече ме мъчат картите, които ме призовават към търпение и изчакване.
Моите смущаващи карти са Дяволът, Смъртта, Императорът, 7 и 8 меча, рицар Мечове, крал Пентакли.
Сред картите, които "не чувствам", са паж и рицар Пентакли. Звездата също ми оставя странно усещане.
Любими са ми Императрицата, Силата, чашите като цяло, 8 жезли.
-
... нищо не може да бъде осъзнато без един Аз, към който да бъде съотнесено - онова, което не достига до Аза, не се осъзнава.
Въпросът е защо част от сетивните възприятия не дотигат до Аза и не се осъзнават, защо понякога се осъзнават със закъснение, защо и как се филтрира обективната сетивна информация?
Всяко едно сетиво е абсолютно съвършено изградено. И реалността, и илюзията се възприемат с едни и същи сетива. В първия случай те са здрави, а във втория - или боледуват, или направо са закърнели.Нямам предвид физическо или физиологично отклонение от нормата за сетивата, дори нямам предвид само физическите сетивни органи.
Ще дам един много прост пример, ситуация, в която сме попадали всички - влюбването. Когато сме влюбени, изграждаме един идеализиран образ на любимия човек - и не защото не забелязваме недостатъците му, а защото ги възприемаме по различен начин. Той пуши, но целувката с дъх на цигара ни се струва ужасно възбуждаща. След време любовта отминава и същата тази целувка с дъх на цигара вече става непоносима. Миризмата на цигара, която вчера ни е опиянявала, днес ни отвращава - а тя е една и съща. Сетивото я възприема по същия начин, но възприятието, преценката е коренно противоположна. Тоест, ние вече не можем да кажем дали тази миризма е хубава (каквато е била вчера) или лоша (каквато е днес).
Въпросът е - наше собствено ли е възприятието за тази миризма? Ако да, защо то се променя, понякога дори без причина, внезапно - неразбираемо дори за нас самите?
-
Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет. Не съм я срещала в електронен вариант обаче.
-
Аз по принцип предпочитам да се концентрирам върху нещата в живота си, които мога да променя, но наскоро попаднах на един филм - Zeitgeist, който дава интересна гледна точка.
"Крайната цел е да поставим на всички хора чипове. Всеки в света ще има чип RFID. Тези чипове ще съдържат цялата информация за парите и всичко останало. И ако някой протестира за това което правим или да ни се противопостави, просто ще му изключим чипа."
През 2005 г. Конгресът под предлог за контрол на имиграцията и така наречената "Война с тероризма" приема декрет за идентификацията "Real ID Act", според който се предвижда от май 2008 г. всеки да има федерална идентификационна карта, на която ще се намира сканиращ бар-код с персонална информация за вас. Между другото, този бар-код е само временно решение, докато картата се замени с истинския чип RFID с проследяващ модул, който с помощта на радио вълни ще следи всяка ваша крачка на планетата. Ако това ви звучи прекалено странно, трябва да знаете че проследяващия чип RFID е вече във всеки нов американски паспорт. А последната стъпка ще е имплантирането му, което много хора вече са направили, по различни причини. Във Флорида има семейство, чийто членове са пионерите на новия свят. Те доброволно са поискали да бъдат първите с идентификационни микрочипове имплантирани в телата им. "След 9/11 наистина се замислих за сигурноста на семейството си. Не бих имал нищо против да ми бъде имплантиран постоянен идентификационен чип в ръката." Накрая всеки ще бъде заключен в една контролирана монетарна мрежа, където всяко ваше действие ще бъде документирано. И ако преминете чертата, те биха могли да ви изключат чипа, защото дотогава, всеки детайл от живота на обществото ще се движи около взаимодействието на тези чипове.
Това е картината, която са ни подготвили за бъдещето и ако си отворите очите ще я видите. Централизирана световна икономика, където всяка стъпка, всяка трансакция ще се наблюдава и следи, а всички права - потъпкани. Най-невероятния аспект на всичко е: всички тези тоталитарни елементи няма да бъдат наложени насила на хората, хората сами ще ги поискат. Защото, социалната манипулация на обществото преминава през генериране на страх и разделение, което притъпява у хората усещането за сила и реалност. Тези процеси, които се водят от столетия, ако не и от хилядолетие, религия, патриотизъм, раси, здраве, класи, и всички други измислени атрибути, е произволна идентификация на сепаратизъм за създадаване на управляемо население, извънредно податливо в ръцете им. "Разделяй и владей!"
Свободата на словото
в Разговорки
Добавено
За мен емоцията, мисълта, изречената дума и действието имат еднаква стойност. Вече нямам съмнения, че дълбоките емоции на човека определят всичко в неговия живот - общуването му с другите, хода на живота му, събитията, които му се случват. В този смисъл свободата на словото не ме вълнува особено - много по-важна за мен е чистотата на емоциите и мислите. А словата са само отражение.
Сега ми идва на ум една мисъл, чийто източник не помня: да мислим така, както бихме мислили, ако мислите ни се изписваха с огнени букви в небето и биха били достъпни за всички.
Словото е вторично. А свободата, и не само свободата на словото, е илюзия. Зависими сме от енергията, от Космоса, от Слънцето, от Земята, от въздуха, животните, растенията, от останалите хора. В границите на тези зависимости сме свободни. Тоест, харесва ли ни или не, всяка свобода е относителна.