maggee
-
Общо Съдържание
538 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от maggee
-
-
Мен отчаянието рядко ме спохожда, дори в трудни момент. Свързвам отчаянието с липса на импулс за действие, а бездействието е неприсъщо на моята природа, така че когато се появи отчаяние, преминава бързо, за щастие. Но в тези редки и кратки моменти, когато го има, открива пред мен мисли и чувства, които в нормалното си състояние не изпитвам - и си мисля, че те продължават да съществуват и да действат, дори когато не ги осъзнаваме, а отчаянието само ги осветлява. В представите ми подсъзнанието е океан, а съзнанието - неговата повърхност. На повърхността, където има светлина, водата е прозрачна, плуват златни рибки, подскачат делфинчета, а на дъното има незнайни форми на живот. Та си мисля, че моментите на отчаяние заслужават доста голямо внимание от наша страна. Преди се стараех да го "замаскирам", да го преборя. Сега вече се вглеждам и анализирам емоциите, които се проявяват в тези неприятни моменти, наблюдавам ги как се променят с времето. В този смисъл, намирам моментите на отчаяние за много полезни - те ни позволяват да се запознаем наистина с тъмната си страна, а това е първата стъпка към осветляването й.
-
Трудно ми е , Маги, да си представя , каква точно житейска ситуация формулира в теб тези мисли.
Знам само това - и на мен ми се е случвало да страдам толкова,че да си мисля - това е пределът на силите ми. Да си призная, за разлика от теб дори нямах сила да говоря по въпроса.
Тогава идва глаголът "изстрадвам'', заедно с времето, търпението, преосмислянето.
А вибрацията на преосмислянето зависи от личностните качества на човека.
Но това го разбирам чак сега - след десетилетия. ... Търпение.Това качество, заедно с прошката, въобще не бяха част от мене.
Нямах предвид дори своята ситуация - смятам, че в живота на всеки човек рано или късно идва страдание, което стига границата на поносимостта му, то има някакъв смисъл, а това си е моят момент и аз ще се справя. Но днес за себе си съм сигурна, че грешката е била в мен, в моето неразбиране на някои неща - научих се да се вглеждам в себе си, да търся първо там. Прегледах живота си и осъзнах, че съм допускала едни и същи грешки през цялото време, всичките ми неприятности съм си създавала сама. Осъзнах също, че на моменти дори ми е харесвало да страдам.. странни неща
Научих се да се наблюдавам, да се поглеждам отстрани - и картинката се изясни. Най-важното - започнах да променям това, което осъзнах, че ми вреди, и резултатите се появиха - нещата започнаха да се поправят, което означава, че за себе си съм на прав път. Най-важното обаче е, че бях стигнала до момент, в който проблемите в живота ми така се бяха концентрирали, че без това осъзнаване на нещата нямаше как да продължа напред - така че всяко зло е за добро, макар и малко болезнено. -
Не, страданието само ни връща там, където би трябвало да бъдем. Ако не сме там по някакви причини - трябва да търсим в себе си. Страданието не ни прави по-дълбоки - прави ни по-нещастни, а нещастието не е сред висшите вибрации.
-
Но смятам, че в повечето ситуации, в които страдаме, сами си причиняваме страданието поради неразбиране на природните закони.
Позволявам си да обединя тези две мнение в безсловесния си пост и с пожеланието - да ви се придаде!
Еси,
написала съм тези думи в момент, в който изживявам най-голямото страдание през живота си. Не съм си представяла, че такава болка може да съществува, това продължава от 1 година вече и за това време десетки пъти съм предпочитала смъртта... цяло чудо е, че днес съм тук и пиша това. В началото не разбирах, защото не бях направила нищо, започнах да търся и намерих отговора на въпросите си - това, което съм написала по-горе, към този момент, след една година на безумни страдания, съм стигнала до този извод. Може да не осъзнаваме, че грешим, може да не разбираме в какво, но появи ли се в живота ни голямо страдание - с нещо сме нарушили природните закони. Моето нарушение е, че обичам много - оказа се, че и любовта е наказуема, дори когато оставиш другия напълно свободен, дори когато не искаш нищо от него. И аз не обичам страданието, безкрайно уморена съм, по 100 пъти на ден си казвам "Стига ми толкова!"... но не е в моята власт нито да убия любовта си, нито да променя ситуацията.. и продължавам, както мога.
-
Много е интересно това, оето разказваш, Диана, и аз моля да продължиш
Все пак, не всички имаме кристални деца -
Съгласна съм със Станимир, че страданието не би трябвало да се превръща в самоцел. Казва се, че страданието пречиства, че учи - това е вярно, но само в случаите, когато го приемем за знак, че нещо сме сгрешили, потърсим причините в себе си и се хармонизираме отново със света.
Но страданието само по себе си не извисява, нито облагородява, нито просветлява - човек може много да страда, да се превърне в хроничен мъченик, да вярва, че това го изчиства и възвисява, а в същото време дори да не си зададе въпросът защо това му се случва - обяснявайки всичко с Божията воля да се носи по течението и да си страда безкрайно. Докъде ще я докара такъв любител на страданието?
-
Аз мисля, че страданието е само авторегулаторен механизъм на отрицателна обратна връзка.
Преди време ми направи силно впечатление една мисъл на един любим автор - че получаваме толкова щастие, колкото можем да загубим и да оцелем. Не го разбрах тогава - кой и как изчислява колко да получим... после ми просветна. Всъщност, получаваме това, от което се нуждаем, и можем да го задържим до момента, в който любовта е преобладаващата ни емоция. Появят ли се страхове, претенции, желание за контрол - това е границата, от която щастието се превръща в нещастие и започваме да се отдалечаваме от обекта на щастието си. Това е и смисълът на смирението в тези моменти - да не натягаме допълнително средата с негативните си емоции, които още повече ни отдалечават и задълбочават степента и продължителността на нещастието ни. Да, стигнал до този момент, човек започва да си задава въпроси и ако е достатъчно мъдър да търси отговорите в себе си, може да си спести доста проблеми. А ако е още по-мъдър - не ги допуска.
А иначе е безспорен фактът, че страданието учи - но учебният метод зависи от самите нас в голяма степен. Има събития, които несъмнено не могат да минат без страдание - смърт на любими хора например. Но смятам, че в повечето ситуации, в които страдаме, сами си причиняваме страданието поради неразбиране на природните закони.
-
"Отчаянието - предвестник на тъмната страна"
Отчаянието, като израз на безсилие и безнадеждност, вероятно е най-ниското стъпало в диапазона на нашите емоции. Това е моментът, в който човек или намира сетни сили да запази принципите си, или се предава, или решава, че целите оправдават средствата и, в търсене на изход, минава граници, от които връщане назад няма.
Мислила съм си, дали е възможно човек да се запознае с тъмната си страна без да се налага да стига до дъното.. или то е необходимо, за да съумее да се оттласне от него и да започне да се издига. Струва ми се, че проявата на тъмната ни страна зависи само от интензитета на стимула - и след поредица (подготвителни) стимули с нарастваща интензивност идва такъв, който е надпрагов и отприщава потиснати в нас качества - толкова непознати, че ни е трудно да се познаем. Дали всеки следващ етап на себе-разкритие протича така болезнено или след началния шок и осъзнаване, повишеното внимание и разбиране биха ни помогнали да избегнем повторно докосване до дъното? Необходимо ли ни е отчаянието, за да потърсим още по-дълбоко в себе си?
-
А какви аспекти трябва да има човек, за да е "родена Пепеляшка"? Посочените между Хирон, Венера, Нептун, Юпитер (и Плутон) в радикса?
-
Много полезно предаване е това - стига човек да "го чете между редовете". Прекрасен миниатюрен модел на обществото, в което живеем. Най-важният за мен момент е липсата на информационен обмен със света. Когато човек не може да получава директно информация от (относително) достоверни източници, той лесно може да бъде манипулиран и контролиран. Това е, което се и случва в Биг брадър - участниците получават оскъдна и изопачена информация, която предопределя действията им (разбира се, подбрани са подходящите за това хора). Реално това се случва и в живота ни, ако се оставим да бъдем информирани от средствата за масова информация.
Проследих само един сезон, онзи с близначките. Направи ми впечатление как ги толерираха в началото (което е нормално, те създаваха и доста смут) и как в един момент нещата излязоха извън контрол, защото очевидно не беше предвидено те да печелят наградата. Направи ми впечатление това, което казва и Иво по-горе - тенденциозните репортажи, които до един момент бяха в тяхна полза, а после много рязко се обърнаха... но късно, защото инерцията на общественото мнение вече беше набрала скорост и последващите манипулации не дадоха резултат, закъсняха. И още, как докато бяха в къщата хората виждаха всичките им кусури и ги приемаха такива и ги харесваха, а като излязоха изведнъж забелязаха колко са "тъпи и т.н.".
Което ме подсеща за един хубав филм на тази тема - Шоуто на Труман.
-
Намирам за ужасно уморително да анализирам поведенческите модели на другите хора. И преди всичко безполезно, защото всеки от нас, така или иначе, е на собствената си софричка, на която стои собствената му паничка... и какво има в паничката на другарчето абсолютно няма значение, защото това не променя съдържанието на нашата паничка.
Селсал е разгадал поведението и мотивацията на учителката, аз съм разгадала мотивацията на Селсал.. и какво от това? Винаги в такива случаи си спомням за това, че притежаваме все пак ограничено количество жизнена енергия и да я пилеем в анализиране на другите, когато имаме безкрайността на себе си, ми изглежда, меко казано, лишено от логика.
Цитат от любима книжка:
Егоцентричната Страст се опитва да вкара насила облата пръчка в квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка. Интелигентността се опитва да вкара насила облата пръчка в квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка. Интелигентността се опитва да измисли по-лукави начини за поставяне на пръчките там, където не им е мястото. Знанието се опитва да обясни защо облите пръчки пасват в кръгли дупки, а не в квадратни. У Уей не се опитва. Той не мисли. Той просто го прави. И когато го прави, не изглежда, че върши нещо особено. Но Нещата Се Вършат. ("ДАО-то на Пух")
В анализа на поведението на други хора винаги се съдържа и оценка, а оценката на поведението на други хора (= критика) е един много ефективен начин да се озовем в тяхната позиция. Но нямаме гаранция, че в такава ситуация ще се окажем по-добри от онези, които сме критикували.
-
Не можеш да не уважаваш някого, който може да ти напише вторник, па макар и да не е правилно; но това не е всичко. Има дни, в които правописът на вторник просто няма значение.
- Междувпрочем, Пух, ти как пишеш вторник?
- Пиша какво? - попита Пух.
- Вторник. Нали се сещаш - Понеделник, Вторник...
- Драги ми Пух - каза Бухала, - Всеки знае, че се пише Фторник.
- Така ли? - попита Пух.
- Разбира се - каза Бухала. - в последна сметка това е вторият ден на седмицата!
- Аха, така ли било? - запита Пух.
- Добре, Бухале - казах аз. - Тогава какво следва след Фторник?
- Третник. - отговори Бухала.
- Бухале, само оплиташ нещата - казах аз. - Става дума за деня след Вторник и той не е Третник, нито пък Четвъртък.
- А какъв е тогава? - попита Бухала.
- Ами че Днес! - изквича Прасчо.
- Любимият ми ден! - каза Пух.
ДАО-то на Пух, Бенджамин Хоф
-
Темата много ме интересува напоследък във връзка с поредица от събития в моя живот, които ми изглеждат някак... предопределени, твърде подредени, твърде странни. Например спонтанно придобивам усещането за предстоящо събитие и сигурността, че то ще се случи, месеци и години напред - и то не защото съм го желаела, напротив, борила съм се съзнатело срещу евентуалното случване на събитието.. и безуспешно. И това твърде много ми напомня за написаното от Подводни - че кармичният егрегор направлява развитието на човека, свързвайки го последователно с други егрегори - егрегора на семейството, на училището, на университета, професионалния егрегор, егрегора на собственото му семейство. Подводни пише, че кармичният егрегор подготвя човека за служене на всеки един от тези егрегори, с които е предопределено човекът да се срещне през живота си. И това напълно съотвества на моя опит - както се занимавам с нещо и съм доволна и удовлетворена от хармонията в живота си, изведнъж ми хрумва идея, която довчера е всявала ужас в душата ми.. и се втурвам да я реализирам.
Така например на всяка жена, предполагам, е познато усещането за страх от раждането на дете - дори чисто физически, да не говорим за отговорността и загубата на собствена свобода - въпреки женските инстинкти. И в един момент жената, която довчера е смятала, че е по-добре да не предприема такава стъпка, изведнъж започва да желае дете и се появява и подходящият мъж и всичко се подрежда някак спонтанно... Ето това за мен не е случайно - промяната на мнението по такъв важен въпрос за кратко време. Подводни нарича това подготовка за служене на семейния егрегор и го описва като процес на разширяване на съзнанието и повишаване на енергетиката. Лазарев казва същото с други думи - че около година и половина преди зачатието на дете, преди брак, на родителите се случват големи изпитания, "откъсват се от всичко земно". На мен това ми изглежда като принудителен процес на изолация на човека с цел спестяване и пренасочване на енергията му за нуждите на бъдещото му дете.
Ако детето е ин витро.. пак си има родители
Лазарев пише, че душата на детето се образува в няколко животи от любовта на родителите. И също, че от значение е чувството на майката към мъжа, който обича, а не толкова биологичния баща - всичко води пак към енергиен резонанс.По въпроса на Диана - дали само хората създават егрегорите - едва ли има толкова голямо значение. Аз мисля, че има хора, като духовните учители, които са относително малко, но със силата си създават висши и мощни информационно-енергийни същности. Техните ученици са повече на брой, но на по-ниско енергийно ниво - създават съответни енергийни структури и т.н. Тоест, човек в развитието си осъществява последователна връзка с все по-висши енергийни структури. Подводни също пише, че човек се ражда с предвидени няколко енергийни канала за връзка със съответни егрегори - очевидно става върос за контакти с егрегори на малко по-високо от нивото на човека енергийно ниво.
В тази връзка, дали се свързваме с Бог или с егрегора на Бог - според мен се свързваме с толкова висок егрегор, колкото позволява собственото ни енергийно ниво. Как един човек с ниска вибрация би могъл да се свърже с Бог? Всички знаем каква е връзката ни с Бог, когато сме ядосани, нещастни, унили... Та си мисля, че с Бог вероятно биха могли да осъществят директна връзка Исус и Буда... а може би това е и просветлението. Изолирането от всички егрегори наистина би довело до пустота... факт е обаче, че ние сме далеч от него
От друга страна, всички носим Бог в себе си - тоест, връзката ни с Бог я има винаги, но в хода на развитието ни става по-широка и по-постоянна, а за изграждането й помагат точно тези енергийни структури, вероятно изградени от по-напреднали от нас човешки (а може би не само) същества. Точно както майката поверява детето си на учителката в детската градина, а тя - на гимназиалната учителка, изглежда, че и на енергийно ниво ни направляват по същия начин.Така че, борбата с егрегорите е безмислена - мисля, че няма егрегор, който да не е полезен за някого на този свят. Колкото и да е ниско енергийното му ниво, осигурява защитата и прехода на съответните души. Разбира се, свързването с егрегор на по-ниско енергийно ниво от това на човека води до загуба на енергия и вече е вредно.
Това е моето усещане за нещата, а то се базира на личния ми опит и усещания и моделите на авторите, които са ми дали най-цялостно и логично обяснение на случващото се в живота ми - Подводни, Лазарев, Зеланд предлагат достатъчно комплексни теории, които се припокриват и добре се допълват.
-
ако започна да произнасям често (имал съм такива периоди) молитвата "Отче наш", ще се свържа с всички хора, които я произнасят и са я произнасяли, с техните представи за нещата, опитности и приживявания. Ще се докосна (макар и несъзнателно) до банката от видения, които са имали, ще получа определени внушения, изхождащи от тяхното мисловно поле. Когато след определена практика получа определено видение, по всяка вероятност то няма да е нещо ново - несрещано и непознато, а типично, често повтарящо се видение - видение мостра, или пък комбинация от т. нар. "видение - мостра" и други видения от тази информационна банка.
Колко неприятни неща казваш! И колко са верни!
Когато за първи път се сблъсках с темата за егрегорите, изпитах същите чувства - на хванато в капан животно. Днес нещата ми изглеждат доста по-различни.
Енергията и информацията стоят в основата на всичко в нашия свят. Вселената има енергийна основа, Слънцето и Земята - също, ние сме зависими от енергийно-информационната структура на нашия свят. Друг важен въпрос - каква е разликата между Бог и егрегора на Бог? Бог съществува като естествена форма, но с мислите и вярата си в Бог хората създават егрегор на Бог. Когато се молим, не се случва нищо неприятно - напротив, свързваме се със сила, много по-голяма от нашата собствена и получаваме защита - дали от Бог или от егрегора, който сами сме си създали, дори няма значение.
Смята се, че егрегорът е енерго-информационна същност, създадена от хората и на известен етап придобила собствен живот, сила и способности да увлича нови хора. Такива форми безспорно съществуват. Но какво представлява тогава кармичният егрегор (по Подводни)? И него кой и как го е създал? Родителите, които се обичат и създават душата на детето си? А какво е душата? Лазарев пише, че душата/подсъзнанието - това са най-дълбоките чувства, онези наши мисли, преживявания, емоции, които, достигайки известен интензитет или продължителност, навлизат в подсъзнанието като чувствена програма и продължават да действат, макар и неосъзнато. Което всъщност е механизмът на кармата - привързаността към желания, емоции и мисли, която минава една определена граница. Излиза, че подсъзнание, душа и карма са в известен смисъл равнозначни на една енерго-информационна същност с определени чувствени характеристики - като под чувства в крайна сметка се разбира степен на любов.
Макар и доста грубо, излиза, че човекът е една материализирана мисъл-форма с определен енергиен заряд, който самият човек има възможност да контролира в известни граници. Реагирайки с други енергийни същности - съответно със сходни, по-нисши и по-висши вибрации. И логично, контактът на човека с егрегорите с по-висока енергия ще допринасе за повишението на енергията на самия човек. В този смисъл борбата с егрегорите е не само трудна - тя не е необходима. В помощ на човека е осъществяването на връзка с егрегори от по-високо енергийно ниво. Хармонизирайки се с тях и повишавайки собственото си енергийно ниво, той ще успява да се свързва с все по-висши енергийни същности - в което всъщност се изразява и духовното развитие на човека.
-
Намерих малко по-подобно описание тук (с благодарности към Ваня Златева).
40. Да скриваш тайното зло (лоши мисли, които знаеш срещу други хора – поддържане на хармония)
-
Единственото, което ми убягва като смисъл, а не искам да тълкувам произволно:
''40. Да прикриеш тайното зло - това е лекарство.''
Да, и аз се замислих над това. Аз го разбирам - да не правим оценка на това кое е добро и кое - зло, да не поемаме ние ролята на съдии. Но това си е мое тълкувание.
-
Благодаря ти за инфото-така редя картите по 4 реда и най-отдолу 4 карти ,като краен резултат.Всеки ред е с по6 карти,другите ги оставям настрана-честно да кажа ,така го чувствам този начин,най-близък ми е.За кралицата ,се извинявам ,просто съм я написала два пъти.Но мноаго мечове,много жезли-за първипът излизат така.
Когато се използва подредба с много карти, обикновено всяка карта си има свое означение. Ако напишеш картите по позиция и коя позиция какво значение има - ще можем да ти помогнем повече.
-
Мисля си, не е ли този този текст прекрасен диагностичен тест - ако честно отбележим с точка всяко твърдение, вярно за нас, ще получим една достоверна оценка на вътрешното си състояние.
-
Възхвала на стоте лекарства
Ван Циенцюн
Лао Цзюн казва:
От най-древни времена мъдреците са се стремили да вършат добро, дори и в най-незначителните дреболии. Не оставяли непоправена дори и най-малката грешка. Ако постъпваш по такъв начин, може да се каже че ти приемаш лекарство.
Съществуват сто вида такива лекарства:
1. Да спазваш ритуала в движението и покоя – това е лекарство.
2. Податливост на тялото и доброта в сърцето - това е лекарство.
3. Широта на поведението и доброта в сърцето - това е лекарство.
4. Да спазваш мярка във всичко - това е лекарство.
5. Да откажеш изгодата, заради чувство за дълг - това е лекарство.
6. Да не взимаш повече, отколкото ти се полага - това е лекарство.
7. Да се стремиш към морална сила, отхвърляйки плътските съблазни - това е лекарство.
8. Да избавиш от желания сърцето си - това е лекарство.
9. Въпреки неприязънта да проявяваш любов - това е лекарство.
10. Да се стремиш към разумно използване на всичко - това е лекарство.
11. Да желаеш щастие за хората - това е лекарство.
12. Да спасяваш в беда и да помагаш в трудности - това е лекарство.
13. Да превъзпитаваш глупавите и наивните - това е лекарство.
14. Да призоваваш за промяна склонните към смут - това е лекарство.
15. Да предпазваш и увещаваш младите и незрелите - това е лекарство.
16. Да наставляваш и просвещаваш заблудените и грешните - това е лекарство.
17. Да помагаш на старите и немощните - това е лекарство.
18. Да използваш силата си за да помагаш на хората - това е лекарство.
19. Да съчувстваш на изоставените и да съжаляваш самотните - това е лекарство.
20. Да бъдеш милостив към бедните и да помагаш на просещите подаяние - това е лекарство.
21. Заемайки високо положение да служиш на плебеите - това е лекарство.
22. Да бъдеш скромен и отстъпчив в словата си - това е лекарство.
23. Към по-младшите по ранг да се отнасяш с почит и уважение - това е лекарство.
24. Да не изискваш връщане на стари дългове - това е лекарство.
25. Да бъдеш способен на истинско съчувствие - това е лекарство.
26. Да бъдеш правдив в словата си и да запазваш искреността и доверието си - това е лекарство.
27. Да се стремиш към прямота и да избягваш шикалкавенето - това е лекарство.
28. Да не спориш, кой е прав и кой виновен - това е лекарство.
29. Да не реагираш грубо, сблъсквайки се с агресия - това е лекарство.
30. Да не таиш злоба, претърпявайки обида - това е лекарство.
31. Да избягваш злото и да се стремиш към доброто – това е лекарство.
32. Да се откажеш от най-доброто и да вземеш най-лошото - това е лекарство.
33. Да се откажеш от най-голямото и да вземеш май-малкото - това е лекарство.
34. Да погледнеш критично на себе си при среща с мъдрец - това е лекарство.
35. Да не се изтъкваш, поставяйки се на показ - това е лекарство.
36. Да избираш за себе си най-трудното, отказвайки се от заслуги - това е лекарство.
37. Да не самоизтъкваш добродетелите си - това е лекарство.
38. Да не премълчаваш заслугите на другите - това е лекарство.
39. Да не се оплакваш от трудности - това е лекарство.
40. Да прикриеш тайното зло - това е лекарство.
41. Да бъдеш богат и да даваш на бедните - това е лекарство.
42. Да напредваш и да се възвисяваш, контролирайки себе си - това е лекарство.
43. Да си беден и да не досаждаш на другите - това е лекарство.
44. Да не преувеличаваш ролята си - това е лекарство.
45. Да се отнасяш добре към чуждите успехи - това е лекарство.
46. Да не таиш корист - това е лекарство.
47. Да съзерцаваш себе си и при получаване, и при загуба - това е лекарство.
48. Да твориш милосърдие с тайна добродетел - това е лекарство.
49. Да не ругаеш и да не обиждаш никое живо същество - това е лекарство.
50. Да не обсъждаш другите хора - това е лекарство.
51. Благите слова и добрите речи - това е лекарство.
52. Да обвиняваш себе си за своите беди и болести - това е лекарство.
53. Да не се отклоняваш от трудностите - това е лекарство.
54. Да не се надяваш на награда, правейки добро - това е лекарство.
55. Да не ругаеш домашните животни - това е лекарство.
56. Да пожелаваш на хората изпълнение на желанията им - това е лекарство.
57. Да успокояваш сърцето си, стремейки се към манастир - това е лекарство.
58. Да успокояваш ума си и да постигаш спокойствие в сърцето си - това е лекарство.
59. Да не помниш старите злини - това е лекарство.
60. Да се избавиш от злото и да изправиш заблужденията си - това е лекарство.
61. Да се стремиш към промяна, вслушвайки се в съветите - това е лекарство.
62. Да не се намесваш в чужди дела - това е лекарство.
63. Да бъдеш сдържан при гняв и раздразнение - това е лекарство.
64. Да разсейваш мислите си - това е лекарство.
65. Да почиташ старците - това е лекарство.
66. Да се самонаблюдаваш критично, дори и зад затворена врата - това е лекарство.
67. Да възпитаваш в себе си синовна почтителност - това е лекарство.
68. Да изкореняваш злото и да поощряваш доброто - това е лекарство.
69. Да бъдеш доволен от съдбата, спазвайки душевна чистота и честност - това е лекарство.
70. Да съхраняваш верността си, помагайки на хората - това е лекарство.
71. Да помагаш по време на стихийни бедствия - това е лекарство.
72. Да се бориш с подозрителността си - това е лекарство.
73. Да бъдеш добър и приветлив към хората, бидейки в безметежност и покой - това е лекарство.
74. Да почиташ и уважаваш писанията на мъдреците - това е лекарство.
75. Да мислиш за божественото и да помниш Пътя - това е лекарство.
76. Да разпространяваш мъдрост - това е лекарство.
77. Да не обръщаш внимание на умората, вършейки важно дело - това е лекарство.
78. Да почиташ Небето и да уважаваш Земята - това е лекарство.
79. Да оказваш почит на трите светила - това е лекарство.
80. В отсъствие на стремежи да съхраняваш безметежността на покоя - това е лекарство.
81. Да бъдеш доброжелателен и сговорчив - това е лекарство.
82. Да не се стремиш да натрупаш богатство - това е лекарство.
83. Да не нарушаваш заповедите и забраните - това е лекарство.
84. Да притежаваш честност и безкористност - това е лекарство.
85. Да не жадуваш за богатства - това е лекарство.
86. Да ти е празна каруцата, и да помогнеш на този, който е с багаж - това е лекарство.
87. Да критикуваш прямо, съхранявайки верността - това е лекарство.
88. Да се радваш на това, че друг човек притежава Сила - това е лекарство.
89. Да споделиш от своето с несретниците - това е лекарство.
90. Да пренеса тежестта на старика - това е лекарство.
91. Да се избавиш от емоциите - това е лекарство.
92. Да бъдеш добър в сърцето си - това е лекарство.
93. Да се стремиш да подбуждаш хората към доброта - това е лекарство.
94. Да бъдеш милосърден, имайки богатство - това е лекарство.
95. Ползвайки се от високото си положение, да правиш добри дела - това е лекарство.
96. Да се откажеш от привързаност - това е лекарство.
97. Да бъдеш отзивчив в мислите си - това е лекарство.
98. Да притежаваш вяра и доверчивост - това е лекарство.
99. Да бъдеш скромен и отстъпчив - това е лекарство.
100. Да се избавиш от съмненията си - това е лекарство.
(по “Седем книги от облачната библиотека”, Джан Дзюнфан)
Лао Цзюн казва:
Та, това са стоте лекарства. Нали болестта възниква у човека във връзка с грешките и греховете, които той извършва без да осъзнава и да вижда причините. Те са в питието, храната, вятъра, студа, топлината и диханието Ци, които са непосредствените възбудители на болестта. Във връзка с това, че човек нарушава правилата и противоречи на истината, духът Шън достига до такова състояние, когато душата Хун изчезва, а душата По загива. Когато тях ги няма в телесната форма, плътта и мускулите стават така пусти, че семето и диханието не се задържат в тях.
Ето защо външното въздействие на вятъра, студа и болестотворното дихание Ци са способни да поразят организма. Ето защо човекът на мъдростта, дори и да пребивава в уединение и отшелничество, не се осмелява да върши неправда. Заемайки високо обществено положение той не се стреми към изгода.
Задоволява се според потребностите на тялото си и се храни според нуждите на организма. Дори и да е богат и знатен човек, той контролира своите желания, а, бидейки беден и отхвърлен, не се осмелява да нарушава заповедите. Ето защо нищо външно не му нанася вреда и нищо вътрешно не му причинява болести.
-
Изложение на стоте болести
Ван Циенцюн
Лао Дзюн казва:
Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.
Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Мъдрият човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения. Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.
И така, ето стоте болести:
1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.
5. От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест.
6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест.
8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест.
9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест.
10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест.
11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение, и при гняв - това е болест.
23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
39. Да си ревнив - това е болест.
40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
61. Да спориш с глупака - това е болест.
62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
71. Да си непостоянен - това е болест.
72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.
(по “Седем книги от облачната библиотека”, Джан Дзюнфан)
Лао Дзюн казва:
Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.
-
Да даваш и да вземаш
Живееше някога един човек, който притежаваше цяла долина с игли. Веднъж Исусовата майка дойде при него и му рече:
- Друже, дрехата на сина ми е скъсана, трябва да я изкърпя, преди той да иде в храма, би ли ми дал игла?
А той не й даде игла, но й изнесе цяло слово относно това, що е да даваш и що е да вземаш - та да го повтори тя пред сина си, преди той да поеме към храма.
Безумецът., Халил Джубран Халил
-
-
Аз мисля, че суеверието действа, когато вярваме в него достатъчно и при проявата на конкретната ситуация в реални условия реагираме с определена емоция - положителна или отрицателна, но достатъчно силна. За щастие, зная твърде малко суеверия и предпочитам да живея живота си без да мисля за такива неща. Специално за котките - всяко животно, което срещна по пътя си, предизвиква само положителни емоции у мен и някак мисленето ми не е ориентирано към това откъде и защо минават котките и как да ги заобиколя. Съгласна с Диана, че за всяко суеверие си има основания, но си мисля, че ако човек не се натоварва с такива допълнителни тежести, по-малко проблеми рискува сам да си създаде. Ето, до днес не съм мислила откъде да мина, когато срещна котка, и това не ми е създавало проблеми, а следващия път със сигурност ще си спомня написаното тук и ще се замисля и вероятно ще заобиколя
-
Колкото и невероятно да звучи на някои, щастливият брак съществува.Не просто хармоничния, а щастливия.Двама души (той - на 76, за съжаление вече не е между живите, тя - на 75) до последния миг бяха влюбени и то така, че мнозина младоженци биха им завидели.Говореха си и се гледаха така, като че вчера е почнал периодът на еуфорията.
И аз познавам такава двойка. Може би щеше да има повече такива двойки, ако повече хора слушаха сърцата си и имаха вяра, че ще срещнат своята сродна душа. Но е факт, че хората робуват на доста предразсъдъци и страхове - особено да не останат сами, и в желанието си да се "осигурят" се хвърлят през глава да създават семейство. Е, голяма случайност би било щастливото семейство, създадено поради причината, че "вече съм на 30 години и никой повече няма да ме иска"
05.07.2008 г. - Животът има висок смисъл
в Мисъл за деня от Учителя
Добавено
Ако човек има сериозни проблеми в настоящия живот, той в крайна сметка ще започне да търси причините, твърде вероятно е да ги намери, да разбере грешките си, да ги поправи и да посее семенцата на един добър следващ живот. Но в следващия живот, в който ще има относително малко проблеми, няма да има поводи да търси причини и да се променя и съществува риска отново да се отклони. При което отново следва един недобър живот и така нататък - не е ли това порочен кръг?