maggee
-
Общо Съдържание
538 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от maggee
-
-
Ето, Аз чакам пред сърдените ти двери, за да ми отвориш. Какво искаш?
Искам да бъда щастлива
-
Всеки обича това, което е самият той... всеки се влюбва в собственото си отражение. Ако го е открил в комикс - какво от това?
-
Предприемачите, които прекалено много се увличат по развитието на своята духовност, неминуемо започват да търпят загуби в бизнеса. Затова ви препоръчваме разумно да съчетавате духовните търсения с размислите за това, как бихте могли да решите различни свои проблеми в бизнеса.
Не мисля, че духовността и бизнесът са несъвместими - познавам честни хора, които печелят достатъчно, за да живеят луксозно, без да им се налага да престъпват принципите си.
Проблеми могат да се появят, ако човек реши да използва и развива духовните си качества с цел забогатяване - нещо, на което особено се набляга в книжките от типа "Как да стана богат". Ако забогатяването се превърне в самоцел - не бих очаквала добър резултат. И вторият проблем е, че човекът разполага с ограничено количество енергия, с което може да поддържа равновесие в определен брой системи в живота си - семейство, работа, физическо развитие, духовно развитие. Всяка дейност е свързана с разход на енергия и ако енергията на човека не е достатъчна и за развитие на духовните качества, и за развитие на бизнеса, очевидно едната дейност ще пострада - тази с по-нисък приоритет.
-
Той не се признава за гений. Възприема се като щастливец, на когото плащат да върши това, което обича да прави. Преди 20 г. Стивън Хокинг заявява, че иска да надникне в ума на Господ. Той предусеща, че скоро може да представи стегнат набор от закони, които да обяснят всичко във Вселената и най-важното - как е започнало то. Как да разберем Вселената? Случайно ли се е появила тя или има създател?
Той е роден през 1942 г. - най-тежкият период от Втората световна война. Хокинг винаги се е радвал на факта, че е роден точно 300 г. след смъртта на друг учен-революционер - Галилей. Като ученик той е надарен и любознателен. Бащата се надява, че синът му ще учи медицина. Той обаче избира физиката. Но през 1963 г., докато подготвя своята докторантура, му откриват тежко заболяване. Перспективите са мрачни. Амиотрофичната латерална склероза е прогресивна болест. Двигателните неврони атрофират до пълна парализа, но мозъкът остава незасегнат. Дават му още две години живот.
Както сам Хокинг признава, преди това като студент бил непоследователен. В очакване на кошмарното и несигурно бъдеще, той се превърнал в решен на всичко човек - негова запазена марка. Често загърбвайки всичко друго, се съсредоточава върху големите въпросителни във физиката. Да разбере как е изглеждала Вселената в момента на създаването й. За целта трябва да се справи с това, което всички смятали за невъзможно. Да съчетае двете най-големи, но и коренно различни теории във физиката. Теорията на относителността на Айнщайн е макротеорията - на планетите, галактиките и космоса. Квантовата механика е микротеорията - на атомите, частиците и силите.
Но това била надпревара с времето и задълбочаващата се парализа. Хокинг опровергава всички предсказания на лекарите. Болестта му се развивала доста по-бавно от очакваното. Но днес, той може да използва само лицевите си мускули. Комуникира посредством само един мускул на бузата си. Чрез този единствен мускул той върши всичко - проверява електронната си поща, говори, сърфира в Интернет.Хокинг знаел, че всяко космическо тяло може да се нагрява или да изстива, но черните дупки били различни. По всичко личало, че една черна дупка не може да излъчва топлина. Това започнало да тормози Хокинг, но накрая щяло да се окаже ключът към разгадаване на загадката на Сътворението. Хокинг щял да опита нещо, което никой друг физик не бил дръзнал дотогава. 50 години физиците не успявали да обединят двете теории - на много малкото и много голямото.
Но това, което Хокинг прозрял, било точката, в която двете се сблъскват - периферията на черната дупка. Какво се случва в една черна дупка? Наричаме я черна дупка, защото не излъчва никаква светлина. В началото на 70-те Хокинг се опитва да разреши проблема частично, като обедини квантовата механика и относителността само до известна степен. А още по-забележителното е, че поради невъзможността да записва дълги формули и изчисления, Хокинг възпроизвеждал целия този процес в главата си.
Теорията на относителността твърди, че в сърцето на черната дупка не съществува нищо. Хокинг осъзнава, че тук двете теории си противоречат. Според микротеорията във вакуума съществуват частици по-малки от атома, които се появяват от нищото, съществуват за кратко и после се самоунищожават. Идеята е, че от нищото се появяват двойка частици, просъществуват за кратко, и после се анихилират - нещо, което се случва навсякъде в Космоса. Тези две частици са като ин и ян, като деня и нощта, противоположности, които не могат да съществуват една без друга. Едната има положителна,а другата отрицателна маса. Но Хокинг се запитал, какво ще стане, ако тези две частици се натъкнат на черна дупка? Той предположил, че положително заредената частица би имала достатъчно енергия да се откъсне от черната дупка, а отрицателно заредената ще бъде засмукана. Частицата, която бъде привлечена от черната дупка, би трябвало да намали нейната маса, тъй като тя има отрицателна маса. Но частицата, която достига до някой далечен наблюдател, се възприема от него като радиация. Около черната дупка има почти недоловим ореол от микрочастици. Положително заредените частици се оттласкват от нея като топлина. Отрицателно заредените биват привлечени. Бавно, почти недоловимо, те намаляват масата на черната дупка, което накрая довежда до катастрофални последици.
Черните дупки се оказват в центъра на събитията. Те са двигателите, които прекрояват Космоса и създават нови звезди и струи от енергия и материя. Черните дупки не са свършекът на света, те са неговото начало. Около черните дупки е съсредоточена огромна активност. Разцепващи се звезди, въртящи се акреционни дискове, врящ казан от топлина и светлина и струи излизащи от черните дупки. Частици, изхвърляни от черната дупка с половин светлинна скорост, зараждане на нови звезди. В самия център на черната дупка, би трябвало да има място, в което материята, времето и пространството изчезват - това място математиците нарекли сингулярност.
Следващият голям пробив не дошъл от Хокинг, а от негов колега от Кеймбриджкия университет. Проф. Майкъл Грийн е един от откривателите на Теорията на суперструните или за по-кратко Струнната теория. Невероятното при Струнната теория е, че тя включва и гравитацията. Струнната теория е квантова теория.
45 години Хокинг се опитва да създаде Теория на всичко. Основният му проблем е да обясни как се е появила гравитацията в момента на Големия взрив и защо сега тя е много слаба. Струнната теория се разработва вече 20 години. Последната й версия се нарича М-теория и повечето физици я смятат за основен фаворит за Теория на всичко.
"Имах нещастието да се разболея от амиотрофичната латерална склероза, но почти всичко останало ми донесе щастие. Имам три очарователни деца, успехи в научната работа и чувствам задоволство, че съм постигнал всичко това, въпреки трудностите. Малко хора могат да се похвалят с това."
***
Стивън Хокинг - Господар на Вселената
-
Има различни любови. И спокойни, и неспокойни, и изпепеляващи, и измъчващи.... Любовта е хармонична, когато двамата са в хармония един с друг и с природата. Но дори и да не е, пак бих я предпочела пред празното сърце.
-
И парите, като всичко друго в живота ни, идват в достатъчно количество и навреме тогава, когато ги освободим. Моята най-сигурна рецепта за загуба на пари е желанието ми да си имам малко на страна, в резерв - веднага се намират сериозни поводи за изразходване на всякакви резерви. Когато го осъзнах, се предадох в тази неравностойна битка и положението осезаемо се подобри. Ако съм решила, че след месец ще ида на море и нямам пукната стотинка, може цял месец да не спечеля никакви пари, но в последните дни ще се появявт и то колкото трябва - странно, но работи.
- никога не си позволявайте да работите това, което обичате и което най-добре можете да правите, защото със сигурност има други професии, които са доста по-платени;Аз се занимавам с доста и различни неща, но в общи линии - с работа, която ми носи пари (не е неприятна, но е рутинна), и с работа, която ми носи удоволствие. Забелязах, че когато правя нещо наистина за удоволствие, за приятел, от сърце, без пари, получавам повече от другата работа, която ми носи пари. В известен смисъл, безплатният труд ми се компенсира чрез платения - макар че все пак ми се налага да работя. Но финансовият резултат е добър и по-важното - поддържам вдъхновението си. С течение на времето съвсем се отказах да взимам пари за творчески дейности - смятам, че това е една добра антитеза на формулировката на тази тема
-
А как да достигна до "цвета"...нещо ми се изпльзва..дори когато сьм с нея пак се сьмнявам....
малеее..май сьм ревнивец..явно проблемьт е в мене..ще се грьмнаПроблемът със сигурност е в теб
Само че не е проблем, а част от теб, която трябва да трансформираш в не-проблем. А до цвета ще достигнеш като го оставиш свободен.Но чак да свършва животът като започне любовта...
Любовта е смисълът на живота. И несподелената любов, и проблемната любов, и най-нещастната любов е много по-хубава от пустотата в сърцето. Ако не успееш да оцениш това, което имаш, просто ще го загубиш. -
-
-
За мен по-страшни от смъртта и от всичко останало са само страховете ни.
-
Една сутрин се събудих с мисълта за нещата, които съм сътворила. В просъница започнаха да ми изникват снимки, които съм направила, картини, които съм рисувала, дрехи, които съм си шила сама. Домът ми, който съм подредила по свой вкус. Умиращи цветя, които съм спасила с грижите си, бездомни животни, които съм прибирала. Пациенти, на които съм върнала усмивката. И усещането беше невероятно - усетих колко много обичам хората, животните, растенията, предметите, нематериалните неща, до които съм се докоснала, на които съм дала нещо от себе си.
В този момент осъзнах колко много ни обича Бог. Поне толкова, колкото ние обичаме собствените си създания, а вероятно - много повече. Усещането беше невероятно, защото беше напълно интуитивно, дълбоко, без всякаква логика, умът ми още спеше - дойде отнякъде и ме порази. От този момент и през ум не ми е минавал въпросът - дали Бог е зъл, защо ни наказва и т.н. За мен този въпрос отпадна.
-
Насаме със себе си оставам,
самотата си не искам да ви дам.
Далеч от материалност, завист да избягам,
а на връщане мечтите си да ви раздам.
Най-силна съм във самотата си.
Във самотата-не сама!
Оставам насаме с душата си
в красиви, споделени мигове е тя.
Благодаря ти
С няколко думи си успяла точно да предадеш това състояние. -
Обикновено наричаме тези хора странници, особняци. Излъчват особена светлина, но не ги разбираме. Общуването с тях е приятно, но краткротрайно - не ни дават време да ги опознаем. Тези хора познават природните закони и не се отварят към всеки, защото знаят, че общуването е процес на енергийна обмяна и то ги "замърсява" на енергийно ниво - общуват предимно с хора, които са с тяхната степен на чистота и го правят осъзнато. На останалите хора те оставят впечатлението на повей - едва доловим и бързо отминал. Тяхното щастие е абсолютно неразбираемо за околните - защото то не се измерва с "традиционните измерители на щастие" - пари и придобивки.
-
Да, но също така има хора (или пък просто такъв е момента в който се намират), които се нуждаят от топлота и от близост. Имат нужда да ги видят в човека отсреща, да ги почувстват и тогава духовно развития човек ще им ги осигури по подходящ начин. Духовно развития човек, според мене, може и да не покаже чувствата си, ако сметне това за необходимо, но това не означава, че те не съществуват.
Състраданието винаги предполага да поемеш част от чуждата болка и тежест. Това е като да му дадеш възможност да си поеме глътка въздух, която да му даде сили и възможност да се справи с положението в което се намира. Състраданието дава възможност на човек да почине и да възстанови силите си. Как ще използва тази почивка, естествено всеки сам си решава. Съчувствието не е като състраданието. Чрез него ние оставаме по дистанцирани от човека насреща.
Да, хората се нуждаят от топлина и близост - но топлина и близост получават онези, които са способни да дадат същото. Човек, който умее да дава топлина, може да предразположи и "най-хладните" (привидно) хора да се отворят към него. На такъв човек може да помогнеш, може да дадеш и всичко от себе си. И той ще го оцени, ще го използва, за да се измъкне от проблемите си.
Ние с Диана обаче говорим за съвсем друг тип хора - онези, които са свикнали да получават, които толкова са се концентрирали върху егото си, че са затворили естествените си пътища за получаване на енергия. И я получават от състрадателни хора. За тях светът е черен, защото не обслужва егото им, те съвети не приемат, защото никой не може да ги разбере - толкова са зле, отказват да променят ситуацията си, защото трябва да променят себе си, трябва да се откажат от претенциите си - а това не може да стане, абсурд. Всеки опит намиране на изход се разбива като в бетонна стена. И накрая, когато на желаещият да помогне сили не са останали, този човек казва: видя ли, всичко е ужасно, това е съдбата ми. Каквото и да се направи за такъв човек, думичката "Благодаря" няма да се чуе - на тях всички са им длъжни. Според мен единственият изход за тези хора е да останат насаме със себе си - както мъдро ни казва и приказката за неволята. Разпиляването на собствената енегия в загубени каузи не помага на никого.
Стигам до извода, че пречистването и съхраняването на собствената енергия е пракитческа задача №1 в живота на всеки човек. Човек трябва да обезпечи себе си, за да може да помага и на другите.
"Път на самосъхранение", ми звучи удачно.Именно. Човек трябва да има, за да може да даде нещо на другите.
Привързаността към духовността се изявява именно там - в осъждането на тези,които "не се борят","не знаят","не разбират","не живеят според нашите представи за "съзнателен живот.Да, съгласна съм с теб. За мен има два основни типа хора, привъзрани към духовността. Едните са онези, които имат определени качества и проявявват непоносимост към всички останали, които не са достигнали до този етап (според субективната им преценка, разбира се) - това, за което говориш ти. Положителното при тези хора е, че качествата им все пак са изработени в условията на опита. И другите, които дотолкова не се приемат, че си създават нереален свят, следвайки каноните на някое духовно учение. Привидно успяват, защото се стараят, но качествата, които се стремят да изградят у себе си, не почиват на реален опит, не са изградени в реални житейски ситуации. И след време настъпва духовна криза, в която човек установява, че добре се е самозаблудил, но не е мръднал и на крачка.
За мен единственото поле за развитие на Духа е реалният живот. Затова и сме тук, в този материален свят, в тези тела с техните си нужди. И както казва и онази хубава притча - първата стъпка на съзнателния живот е приемането на себе си.
Духовното развитие започва в момента, когато забравиш за второто си "Аз". Да вършиш това,което е угодно на Бог означава да се всушваш в гласа на сърцето, без да отчиташ гласа на егото-второто "Аз". И в момента в който не ти пука какво ще стане с него, вече си победил света. Защото знаейки че си поел по правилния път вече няма от какво да се страхуваш-нали душата ти е спасена. Така много по-лесно се върви напред, по този начин ставаш като водата-недосегаем.Напълно съгласна с теб. Интуитивно винаги съм следвала този път и днес наистина не съжалявам за нищо - това е пътят на освобождението. На него няма чувство за вина, няма съжаления за пропуснати възможности, няма я болката от неправилните избори. Сърцето не винаги води по лесни пътища, но след време човек разбира защо е минал от там, разбира смисъла и казва горещо "Благодаря" на сърцето си, задето го е освободило от поредната окова.
-
С едно допълнение - физическите болки също имат своето място в схемата. Голяма е ползата от тях.Те са знаци за отклоняване. Като умееш да ги разгадаваш, бързо ги отстраняваш, а същевременно се връщаш на Пътя.
Да, запознах се с това
Най-удивителното за мен откритие бе бързото възстановяване на тялото след възстановяването на душевната хармония - буквално за 2-3-4 дни. И то проблеми, които са доста упорити, лекуват се продължително и без гарантиран успех от традиционната медицина. Университетските ми познания бяха разбити на пух и прах.
азбуки,
благодаря
Да, изживяванията са неповторими, думите не могат да ги предадат. Но създават усещане за това, че сме на правия път. Който е имал такива преживявания, знае. -
Познавам точно такъв човек - отговаря абсолютно точно на това описание. Като го четях, в ума ми неусетно изплува неговият образ - може би затова така ме вдъхнови този цитат. Голяма част от нещата се отнасят и за мен, но има какво да се желае още. Той обаче е точно това - ако не го познавах, вероятно щях да реша, че е малко преувеличен този образ. Но не е, това е постижимо.
И да, прекрасно е да имаш такъв човек до себе си, да наблюдаваш реакциите му в реални ситуации. Много добър учител
-
Според мен само изживеният опит може да даде на някого познание и тогава да се отсъди...
...
Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.
Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов.
Напълно съгласна
Съгласна и с Мона - всеки решава за себе си и поема отговорност за постъпките си.
-
Моята мечта беше да стана астроном... това не стана, но любовта ми към звездите си е част от мен. Обсерваторията е само една антенка към Вселената
-
От известно време се опитвам да постъпвам като състрадателен човек, а не като съчувстваш. Не ми е лесно, защото може би така съм възпитана, така бях свикнала, бях убедена, че именно така помагам, години наред. Имах си цял фенклуб от хора, свикнали да се разтоварват при мен и да се хранят от моята енергия. Преди 2 години след едно струпване на такива хора при мен, изпаднах в "енергийна криза", макар че тогава не разбирах ясно какво точно става с мен, защо се чувствам толкова зле ...
А сега бавно и полека преминавам в другия клуб (още не мога "да стъпя с двата крака" в него
). Резултатът - някои хора вече не ме търсят толкова активно, защото спряха да си получават "вкусната хапка", някои дори ми се поразсърдиха за това, но аз вече съм убедена, че това, което правех преди, не е добре нито за тях, нито за мен.На същия път съм и аз.
По отношение на семейството си вече съм го преодоляла и не в този живот. Макар и да ги обичам и да им помагам, не се чувствам толкова привързана към тях и често търпя критики. Наример една сметка може да извади майка ми от равновесие, на което тя очаква емоционална реакция от моя страна - да седнем двете и да поплачем колко труден е животът, колко ужасни са управляващите и колко нещастен е бедният народ. Аз обаче съм човек, който е ориентиран към практическото разрешваане на проблемите и празните приказки ме отегчават. Казвам й - аз ще платя тази сметка, не се разстройвай за глупости. А тя ми отговаря - ти си темерут
Именно защото не получава "енергийната хапка" - проблемът изобщо не е в повода за емоционалната криза. Проблемът винаги е в липсата на енергия. На дневен ред обаче стои въпросът с приятелите. И аз наскоро осъзнах, че повечето от хората около мен ме "обичат" толкова, само защото има върху кого да се излеят. Имат проблеми и аз искрено искам да им помогна, но с времето забелязах, че те самите не искат - тези хора обичат да си страдат, да се изживяват като мъченици, като жертви. Безкрайни разговори за едно и също, които не водят доникъде. След една подобна енергийна криза осъзнах какво всъщност се случва. Защо понякога след такъв разговор не мога да се възстановя 2-3 дни. Най-неприятното нещо, което ми се е случвало обаче, беше съпричастността към проблем на един приятел - наистина беше попаднал в много трудна ситуация. Толкова се вживях да му помагам, да търся изход, че след 3 месеца същата ситуация се случи и на мен - привличаме това, за което мислим. Това ми подейства много отрезвяващо. И аз вече съм убедена, че това не е добре нито за мен, нито за другите хора.
Както казва и didi_ts, май е необходимо преосмисляне на понятията.
-
Има правота в думите ти.Но къде е състраданието в този тип хора.И можеш ли наистина да помогаш,ако не състрадаш?
Има го - те изпитват необходимост да помогнат, значи са съпричастни. Но тези хора не сядат да плачат с нас - това е загуба на време и енергия. Те просто помагат без да плачат и да се вайкат, по техния си начин. Оставайки на разстояние.
Ако са ти откраднали парите, такъв човек няма да започне да проклина крадците, човечеството и Вселената - просто ще ти даде пари. Не е ли това истинската помощ?
Често съм се питала кой е правилният начин на състрадание. Но вече от опит зная, че не е онзи, при който попиваш всяка болка на другия човек и я пренасяш върху себе си.
-
Човекът е социално същество и обикновено поставя самотата в групата на неприятните изживявания. Понякога тя наистина е такава, понякога хората имат необходимост да се усамотят. Тази тема е породена от интереса ми към желаната самота като етап от духовното развитие. Ще споделя предимно собствен опит, тъй като отскоро ме занимава този въпрос и нямам наблюдения върху други, и ще са радвам да се включат повече хора в тази дискусия.
Още от дете обичах да се усамотявам, да чета, да правя интересни за мен неща. Обичам да общувам с хората, но мога и имам необходимост да прекарвам дълго време сама и не изпитвам скука. Едва наскоро осъзнах, че в периодите на тази желана самота са протичали процеси на активен пренос на информация "отнякъде" към мен - тоест, тези периоди на уединение се явяват като време на общуване с висшия Аз, буквално мога да го накера време на обучение и няма да е пресилено. За да изясня какво имам предвид, ще дам няколко примера.
В последния курс на университета се запалих по Фотошоп. Имах страхотно желание да се занимавам само с това, но нямах обективна възможност - изпити, след това започнах работа, беше много стресов период. Две години по-късно, точно на Нова година, получих вдъхновение чрез "случайно" попаднала ми книга. Беше 31 декември - излъгах родителите си, че ще бъда с приятели, а приятелите си - че ще бъда с родителите си, и цяла нощ останах на компютъра. Това продължи и през следващите 2 седмици, спях буквално по 2 часа на нощ, не изпитвах умора, а напротив - страхотно вдъхновение. През това време пациенти, приятели, роднини просто ме забравиха - сякаш светът се погрижи за спокойствието, от което имах нужда. В следващите месеци направих много успешни фотографии и приложих всичко научено, беше изключителен творчески период.
Година по-късно, пак в момент, в който пациенти и приятели ме бяха забравили, ми хрумна идеята да науча Флаш. Бях пробвала преди това, безуспешно, програмата не е от най-лесните, даже ми беше неприятна. И изведнъж ми хрумна идеята да си направя сайт на Флаш. Не успях да намеря дори книга тогава, но нещата се получаваха по магически начин - трябва ми нещо, кликам някъде и то се оказва точно там. Сякаш някой ми нашепва какво и как да направя. Никога не се бях занимавала с програмиране, тогава успях да сътворя и прости програмки. Усещането е като да навлезеш в бурна река и да се оставиш на течението - всичко става от само себе си. Тогава се бях регистрирала във форум за Флаш, предложих сайта си за критика - критики имаше, но никой не ми повярва, че това е първото ми творение на Флаш. Последваха множество поръчки, в които имах възможност да покажа наученото, а първият ми "клиент" бе не кой да е, а Лили Иванова. Имах чувството, че съм попаднала в някаква приказка
Понякога тези периоди ми се случват и без желанието ми. В смисъл, че имам желание за контакти, за социален живот, но светът сякаш се затваря - приятелите ми се отдалечават, любимият човек ме оставя, работата намалява до минимум, колкото да преживявам. Контакти някакви има, но те са неудовлетворителни и само подчертават чувството на самота. Това, разбира се, е много потискащо усещане и води до въпроси. Човек като остане насаме със себе си и без вдъхновение, няма какво друго да прави, освен да мисли. И в процса на задаване на въпроси се появява някой "случаен" човек, който подхвърля "случайна" фраза или пък попадам на книга, която ме води към следващия въпрос и следващата книга и т.н.
Последният ми такъв период продължи много дълго, повече от година и истински се бях отчаяла, защото знаех, че нещо съм сбъркала, упорито го търсех, с всяка следваща информация, която получавах, ми се струваше, че ето - това е. Но положението не се променяше, а даже се затягаше. Освен психическото напрежение се появиха и физически болежки и стана доста неприятно. Интересното е, че в ума ми първо се появявше информацията, а след кратко време намирах съответната книга - сякаш за доизясняване на идеята. Една сутрин се събудих с мисъл за една книга, която преди много месеци бях мернала в Спиралата. Прочетох я и открих отговора. Изведнъж осъзнах всичко с кристална яснота - своето положение, причините, всичко. Изпитах невероятно облекчение - все едно сто товара се смъкнаха от плещите ми. Както се казва, светна ми пред очите. На следващия ден се чувствах като новородена - животът се беше върнал в мен. Обадих се на един духовен приятел, а той ми каза: "Мая Слънчогледова, пристъпи напред в кръга на огъня..." Не разбрах, попитах го какво има предвид, а той продължи: "Играй с мен... продължи историята... Кръг от запален огън, широк около 6-7 метра в диаметър, има проход в едната страна, като подкова е. Мая Слънчогледова, пристъпи напред в кръга на огъня... Оглеждаш се и виждаш от външната страна на кръга множество лица, които са усмихнати и доброжелателни към теб. Зад теб кръгът се затваря от твоя учител, видим Тук, на Това Място, в Този Кръг като нематериална сянка само... затваря кръга, като хвърля огън в прохода и застава зад него. В отговор на твоята усмивка всички вдигат нагоре оръжията си и те поздрявават заедно с едно всеобщо БРАВО. Кръгът пред теб се разтваря огъня и влиза ослепително сияеща (в бяло) фигура... с неразличими черти... и обявява: Мая Слънчогледова, признаваме те за "Риъл Джеди Леди" ъф дъ Форс... Любов и Светлина по Пътя ти! И нека все така разкриваш качествата си с Постоянство, Устрем и Хармония! Поклонява се, огънят лумва силно.. поглъща всичко и изчезва." Предвид вътрешното си усещане, онемях. Той продължи: "Честито, Майче, и от мен" Попитах го защо ми казва това, а той отговори, че не знае, но усеща, че вече го заслужавам. В този момент изпитах невероятно чувство на единство със света, с хората, които познавам. На всяка промяна у нас светът отговаря като живо, разумно същество - и никога не съм го усещала по-силно. От раз изчезна депресията, безсилието, физическите болки - за 2-3 дни всичко изчезна. Да не говоря за чувството на обновление, душевна хармония чистота, особено след всичко преживяно.
Последната случка ме накара да се поразровя и в миналото и установих, че всеки период на самота (като под самота нямам предвид дори пълна изолация, самота е и състоянието, в което ни липсва само един човек, но без когото светът е празен), желана или не, независимо от продължителността, вероятно има една единствена цел - да ни накара да се вслушаме в гласа на висшия си Аз, да прекараме известно време насаме с него. При всички случаи става много активен информационен обмен, преди не съм го осъзнавала, сега усещането на моменти е дори физическо.
Не съм обсъждала това с никого досега, но предполагам, че се случва на всички. Ще бъда благодарна за всяко споделено мнение.
-
И все пак е човек без чувство за хумор и усмивка,човек който вместо топла прегръдка и състрадание ще ти подари упрек в това как постъпваш и как мислиш...и всичко това някак студено,като посочване с пръст.За това и не беше обичан от хората и всички страняха от него.Загубил бе някак любовта към тях.
Знаеш ли, с течение на времето стигнах до извода, че точно това са хората, които носят истинската любов, онази, коят опишем с главна буква. Изглеждат студени, защото не си позволяват да бъдат затрупани от негативните енергии на другите, но не отказват помощ. Помагат, но стоят на дистанция. Не искат нищо в отплата. Срещат те, помагат ти и те отминават без никаква емоция. Може да нямат чувство за хумор, от тях не може да се очаква топлота, няма да изслушат мъките ти съпричастно, не искат дори да знаят за тях. Но ще ти посочат проблема и ще ти помогнат да го разрешиш. А после ще продължат по пътя си.
Аз също са запознах с такъв човек в много тежък за мен период. Много ми помогна - именно с това, че ме накара да осъзная колко съм затънала и да разбера, че силата е в мен
-
... но нали тук е портал,който обединява хора,които водят вече някакъв съзнателен живот и имат свои духовни опитности вече?
... Тук ако разгледаме Принципите,за които говори Учителя и породените от тях закони,които обуславят в последствие даден морал
Опитности? Аз лично нямам претенции да съм достигнала до съвършенство, няма и да е скоро този момент. От тази си позиция нямам да цел никого да убеждавам - споделям само своите мисли и опит, какъвто е и замисълът на един форум. Виждам, че и другите правят същото. Аз лично във всяка ситуация предпочитам да се опитам да разбера и другата страна, отколкото след време да я изпитам на гърба си.
Не зная какви ценности споделяш ти, но разбирането, съпричастността и толерантността не изглежда да са сред тях. Думите ти ми звучат така, сякаш никога не си изпитвал любов. Каква е тази любов, която предизвиква страдание? Много добър въпрос. Ще се радвам да се запозная с човек, който е обичал без никога да е изпитал страдание.
Някога един Ангел, като гледал от Небето как един човек греши, обърнал се към Господа и Му казал: „Как търпиш тази ниска твар, аз да бях на Твое място, бих очистил Земята от нея.“ Господ пратил Ангела на Земята да се въплъти и го оставил в същото положение и Ангелът направил два пъти повече грехове от онзи човек, когото той осъждал. Та човек не бива да осъжда хората за деянията им от онова място, на което е поставен, защото на тяхно място и той би ги направил.Като говорим за изневярата, ще споделя мой опит - много показателна история. Взаимна любов, общи професионални интереси, духовна връзка. Всичко беше прекрасно, докато не разбрах, че ми изневерява. Имахме връзка от около година, когато разбрах, че той всъщност поддържа (сексуални) връзки с всичките си "бивши" жени. И тук-там по някоя нова - лекар е, има много контакти с жени, чаровен мъж, не му липсва женско внимание. Бях на двайсетина години, това беше първата ми голяма любов - за мен беше истински шок. Една седмица въобще не можех да асимилирам ситуацията, болката беше непоносима. Говорихме, той ми каза, че не можел да прекъсне връзката си с другите жени - все едно сега да прекъснел с мен. Не можех да понеса това, реших да си тръгна. Бяхме разделени няколко месеца, но го обичах толкова много, че отново се върнах. Безкрайни разговори, разправии. Не можех с него, не можех без него, беше ужасно. Когато не бяхме заедно, непрекъснато мислех къде е, с коя е, какво прави - ад. После се уморих и приех ситуацията, стигаше ми, че е част от моя живот. Спрях да се интересувам къде е, защо... Доста време ми трябваше, но в един момент наистина се успокоих и вече не ми беше проблем, повече не ме интересуваше. Най-интересното идва тук - в момента, в който спрях да го мисля, да ревнувам, да се опитвам да го задържа при себе си, той постепенно спря да се вижда с другите жени. Отношенията ни се оправиха, започнахме да се виждаме по-често, да прекарваме повече време заедно. Той започна да ме търси по-често, да се държи много по-добре с мен. Така се разделих с ревността си и научих, че когато е свободна, любовта винаги се връща. В момента, в който го осъзнах, изчезна страстта ми по този мъж, появи се друг, това беше краят на връзката. Всичките ми връзки са били свързани с подобни "уроци", затова и не смятам, че любовта се дава напразно, за да ни прави щастливи - любовта ни се дава, за да направи работата върху себе си приемлива. Поне в моя живот е така.
Така че, изневярата със сигурност си има сввоите причини - и те отново са в нас самите. Когато нормализираме себе си, светът ни отвръща със същото.
-
Далеч съм от мисълта, че системата на Лазарев е панацея - универсални рецепти няма. Но има две полезни неща. Първо, дава много примери, в които всеки човек може да познае себе си, защото, оказва се, не сме толкова различни. И второ, дава и друга гледна точка върху нещата, разширява мирогледа. Нещо лошо, като изневярата, всъщност не е лошо, когато съпругът/а не получава любов, а непрестанни скандали от половинката си. И нещо добро, като силната любов и безпрекословната вярност, не е само добро, защото вкопчването в друг човек преминава в отношение на енергиен вампиризъм, а това вреди на любимия човек. Много ми харесва една мисъл на Лао Дзъ - че всяко нещо, доведено до крайност, преминава в своята противоположност.
Що се отнася до алкохола - и аз съм минала през период, в който имах необходимост от алкохол. Първите ми пророчески сънища така ме разтърсиха, че месеци наред се страхувах да заспя и ако не беше алохола, днес сигурно щях да пиша от някоя лудница
С течение на времето приех, че в живота ми е настъпила промяна, приех и самата промяна - и тогава необходимостта от алкохол изчезна от само себе си. Така че алкохолът, при всичките му вредни ефекти, предпазва съзнанието - значи, има си и добра страна.Някои казват, че поради известни духовни закони изневярата не трябва да се оправдава; други се позовават на други духовни закони и казват, че Бог проявява всеопрощение. Ами ако и двете са верни?Според мен проблемът не е толкова в самата изневяра, колкото в чувството на вина. Един човек, който търси любов извън връзката си с ясното убеждение, че има право на любов и без никакво чувство на вина, не би имал проблеми. Човек, който не е убеден в правото си на любов и приема "да си носи кръстта", при една изневяра би се натоварил с такова чувство за вина, което неминуемо ще му създаде проблеми. Според мен това е и смисълът на божите заповеди - да не правим това, което би могло да наруши душевната ни хармония. Човек, който не е убеден в това, което прави, по-добре нищо да не прави.
Още един цитат ще си позволя:
"Всъщност прегледът на живота е подчертано сходен със сцените на съдене в задгробния живот, описани в свещените книги на много от големите световни религии, от египетската до иудео-християнската, но с една решаваща разлика. Подобно на участниците в експериментите на Уитън, хората с преживявания на прага на смъртта повсеместно съобщават, че те никога не са съдени от съществата от светлина, а са чувствали само любов и благосклонен прием в тяхно присъствие. Единственото осъждане, което изобщо се е случвало, е било самоосъждане и възниква само от собствените чувства на вина и разкаяние у пребивавалите в отвъдния свят. От време на време съществата наистина се налагат, но вместо да се държат авторитарно, те действат като водачи и съветници, чиято единствена цел е да учат.
Пълната липса на космически съд и/или някаква божествена система за наказание и възмездие е била и продължава да бъде един от най-спорните аспекти на ППС сред религиозните групи, но това е един от най-често съобщаваните признаци на преживяването. Какво е обяснението? Муди смята, че това е колкото просто, толкова и полемично. Ние живеем в една вселена, която е далеч по-добронамерена, отколкото ние съзнаваме. Това не означава, че по време на прегледа на живота всичко се приема, всичко минава.
Подобно на хипнотизираните участници в експериментите на Уитън, след пристигането в светлинната област хората изглежда навлизат в едно състояние на засилена или метасъзнателна осъзнатост и стават кристално честни в своите самонаблюдения.
Това също не означава, че съществата от светлина не предписват ценности. Те наблягат на две неща. Първото е важността на любовта. Отново и отново те повтарят и внушават идеята, че ние трябва да се научим да заменяме гнева с любов, да се научим да обичаме повече, да се научим да прощаваме и да обичаме всеки безусловно и да научим, че ние на свой ред сме обичани. Изглежда този е единственият морален критерий, който съществата използват. Дори на секса не се поставя моралното клеймо, което ние, хората, сме толкова склонни да му лепнем. Един от участниците в експериментите на Уитън съобщава, че след няколко превъплъщения на затворен в себе и потиснат човек, той бил подтикнат да планира един живот като страстна, чувствена и сексуално активна жена, за да уравновеси цялостното развитие на своята душа. Изглежда, че в ума на съществата от светлина състраданието е барометърът на благоприличието, и отново и отново, когато пътешествениците в отвъдното се питат дали някое извършено от тях действие е било правилно или погрешно, съществата отвръщат на техните съмнения само с един въпрос: От любов ли го направихте? Беше ли любовта вашият мотив?
Ето защо сме били поставени тук на земята, казват съществата, за да научим, че любовта е ключът. Те признават, че това е трудно начинание, но дават да се разбере, че това е от решаващо значение за нашето и биологическо, и духовно съществуване по начини, които ние може би дори не сме почнали да проумяваме. "
"Холографска вселена", Майкъл Толбот
Таро и отношения 1
в Таро за начинаещи
Добавено
Може да се дължи на две неща. Понякога, когато човек е настроен силно емоционално към дадена ситуация (а точно в такъв случай обикновено прибягваме до таро) може да предаде състоянието си на картите и те изразяват точно това - неговите очаквания, надежди, чувства, а не обективните обстоятелства. И в другия случай - когато приемем добро и лошо за относителни понятия. В смисъл, че това, което е добро за душата, не винаги е добро за егото. И също така, че пътят към желана цел понякога (често) е доста трънлив - поредица от неблагоприятни събития могат да доведат право в целта