maggee
-
Общо Съдържание
538 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
1
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от maggee
-
-
За мен нещата са много прости - ако нещо се случва, то има своята причина, дори да не я разбираме - разбирането е достъпно за малцина напреднали. И още - когато една любов не е по волята Божия, няма земна сила, която да я реализира. Всички познаваме несподелената любов - и света да преобърне човек, няма начин да получи ответ, ако Духът не е позволил тази любов. А когато любовта е споделена - тя има смисъл, има замисъл. Човек не получава даром такова голямо количество енергия с толкова висока вибрация - в замяна от него се иска нещо и то е - работа. За мен това е очевидно.
Съгласна съм и с това, че колкото повече се пази човек от едно нещо, толкова по-голяма е вероятността да му се случи. Енергията следва мисълта, материята следва енергията - следователно е добре човек да мисли за онова, което желае
-
Разберете следния факт: мъчението показва истинския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, уподобявам това слизане на следния прост факт от съвременния живот: някой човек пътува из едно планинско място, но се заблуждава из пътя; за да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, откъдето се е заблудил и отклонил от правия път. Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад до мястото, от което си се отклонил. Това подразбирам слизане и връщане назад, за да поправиш погрешките си.
-
Понякога чета собствените си постове написани преди време и имам усещането, че сякаш чета някой друг човек.
На мен също ми се случва много често. Да не говорим, че най-голямо вдъхновение получавам обикновено сутрин, преди да съм се разсънила, преди да съм изпила кафето си.. тогава думите се леят сякаш без мое участие. А може би и така да е... вероятно сме само проводници
-
Каква ирония...Каква заблуда...Какво умопомрачение !!!
Накрая мога да кажа само,че ако една жена иска да изгради здрава,дълготрайна и
стабилна връзка,в който да цари Любов и хармония трябва винаги първо да се убеди
категорично,че мъжът е несемеен и свободен.Това е най-важното
(основополагащо) условие,без което дори и да се постигнат някакви хармонични
взаимоотношения рано или късно закона на кармата ще изправи нещата.
Поздрави !
- Моят проблем е много деликатен - разказва ми пациентът. - аз съм силен, здрав мъж. Имам жена, деца. Харесвам жените, имал съм флиртове, всичко беше нормално. Преди известно време се запознах с една жена, тя е по-млада от мен, красива, изобщо всичко, кое то е нужно, за да възбуди у един мъж и желание, и възможност. Та с желанието всичко беше нормално, а възможност нямах. Пълен провал. Макар че тя се държеше безупречно. Това едно. Второ - почувствах, че яко съм налапал въдицата. От друга страна - жената, децата, изобщо - пълен хаос.
Започвам да изучавам ситуацията. Докато ме гледа как работя, той се усмихва.
- Кажете ми: в моето поле има ли нови деца?
- Във вашето поле засега има пълна смърт в най-близко бъдеще - отговарям му аз - погледът му става по-сериозен.
- Какво. Толкова ли е опасна ситуацията?
- Да. Доста, с тази дама не сте имали потениия по следните причини: първата е във вас. Щом обичате жените, вие често пъти превръшате отношенията с жена та, желанието да я притежавате и самата нея в цел. Значи, зависите от нея и по-често ще изпитвате разд разнение, обидчивост и ревност, а ядът спрямо жените се отразява твърде плачевно на потениията. Второ, причината е в дамата ви. Тя е невероятно ревнива и в момента на секса цялата й подсъзнателна агресивност би се стоварила върху вас. Следващия път преди да се срещнете с нея, се молете, дълго се молете. Преди срещата си представете, че сте се разделили, че тя ви е изоставила. И повтаряйте: „Господи, да бъде волята ти, приемам всичко със смирение. Каквото и да се случи, за пазвам любовта". Молете се: „Господи, в името на любовта към теб съм готов да се разделя с всяко човешко щастие, със сексуалните наслади, с жените, с всичко", и изобщо, от днес нататък добре ще е по-често да прави те това.
- Дали да не се разделя с нея? - притеснен ме пита мъжът;
- Когато сте се захласвали по жените, вие прекалено много сте мислили за тялото и малко за душата. Затова сега са ви дали задача, която не сте в състояние да решите. Ако се разделите с тази жена, както личи от полето ви, ще умрете. Ако се опитате да потиснете любовта си към нея, за да сте по-малко зависим от тази личност, ще се разболеете и пак ще умрете. Ако продължите да общува те с нея, ще се разболеете и ще умрете. Тоест, ако се приберете при жена си и изоставите тази жена, умирате бавно. Ако изоставите жена си и отидете при тази жена, ще умрете бързо.
- И какъв е изходът, ако същества такъв?
- В нормална ситуация изход няма. В нормална ситуация човек се разболява и умира, ясно разбирайки, че при чина са отношенията с жената. Ако любимата жена се превърне в цел, това е смърт, и през следващия си жи вот човек вече не се „облизва". Като гледа жените, не търчи подир всяка фуста, не се разтреперва, когато ви ди красавица. Така се възпитава душата. Сега, за да избегнете скорошно заболяване от рак, трябва много сериозно да поработите над себе си. Това е едничкият ви шанс.
***
„Триъгълникът" пречиства душата на всеки от тримата. Обикновено твърд „триъгълник" съществува, докато не се появи дете, после отношенията донякъде се запазват, но това вече кажи-речи не влияе върху здравето. Колкото по-малко работи човек над се бе си в аспекта на добродушието и на трупането на любов в душата, толкова по-опасна е за него такава ситуация.
---
"Диагностика на кармата" 4, Сергей Лазарев
-
И аз 33 години се борих да променям света и хората, после се случи така, че за 1 година да мина през останалите етапи. Днес смятам, че каквото има да се променя, конкретните ситуации занапред ще го подскажат. И при мен по същия начин всичко се успокои и всякакви конфликти изчезнаха - светът се превърна в едно много по-гостоприемно и спокойно място.
-
Погледът е винаги частен или по-скоро частичен, но това не му пречи да бъде честен, поне докъдето стига
Няма да забравя мига, в който осъзнах, че съм притежавала качества, които не съм осъзнавала, че те не са от онези, които харесвам, и най-лошото - че сама съм отговорна за всички беди, които са се струпвали на главата ми. Няма да забравя шока, който изпитах, като осъзнах, че понякога в любовта си съм била прилепчива, че силата на характера ми е преминавала в желание за контрол над хората, над средата, и т.н. На фона на всичко това беше болката от собствените ми грешки - а в сравнение с тази болка запознанството със себе си беше като детска игра.
Започнах да търся - да чета, да наблюдавам повече своите реакции, реакциите на близките ми хора. Трудно е човек да анализира себе си, но не е невъзможно - стига да има истинско желание за познание и за промяна. То обаче започва с признаването пред себе си, че аз не съм идеален. Когато човек желае да разбере нещо, светът му го показва по някакъв начин - най-често чрез другите хора. Хората, които привличам около себе си, приемам като огледало на несъзнаваните си модели на мислене и поведение. Все по-често успявам "да се видя" в другите - в конкретни ситуации в съзнанието ми просто изникват ситуации, в които и аз съм постъпвала така, и "невидимото" в един момент започна да се проявява.
Преди време възприемах критиките към себе си или с леко негативно отношение, или не им обръщах внимание. Днес, обратно, взимам предвид всичко и го поставям в списъка за наблюдение. Не винаги е приятно, разбира се, но в сравнение с последствията от неосъзнатите и постоянно повтарящи се поведенчески модели, е направо бял кахър. Имам приятели, които са си поставили подобни цели, и си помагаме взаимно - споделяме си кой какво е забелязал у другия, хубави и не дотам хубавви черти. Дори си имаме закачка - когато някой от нас се отнесе, другият го приземява с думата "Егооо", а след това се смеем. Това за мен е най-полезно като практически опит, защото се случва в реални и непосредствени ситуации, когато човек си позволява да бъде себе си.
Така че аз лично предпочитам да съм наясно с "подводните камъни" в характера си, вместо да изживявам "катастрофалните" последствия от тях.
-
И аз съм съгласна с Добромир.
От друга страна, вярно е, че средата е замърсена днес, но да не забравяме, че и човекът се е адаптирал към нея. Поради повишените изисквания, повишени са и адаптационните способности на човека.
Така или иначе, към режими, които силно се различават от нормалния режим на човека, трябва да се пристъпва с повишено внимание. Човек трябва да се вслушва в тялото си.
-
Портрет на човек, освободил се от своите слаби места
Тези хора са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики.
Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота — чувствуват се добре, каквото и да правят, и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата.
Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да. Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата.
Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили. Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите хора. Тези хора съзнават, че животът се живее и нищо повече — колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Вместо да терзаят и себе си и околните с чувство на вина, те безцеремонно отминават.
Хората, които нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши — те дори търсят нови и непознати преживявания. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието.
Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, който много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат.
Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват.
Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки. Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва — първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора. И у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.
У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват, или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението — просто не изпитват потребност от тях.
Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено.
Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Хуморът им не е злостен. Никога не използуват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях.
Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са.
Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората.
Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности.
Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувствуват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувствуват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.
Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието.
Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен или по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести.
Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите,
етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид.
Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувствуват, колко са уморени или какви заболявания нападат орга¬низма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите.
Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и
не се самозаблуждават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг.
Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не
говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат — на тях и на себе си. Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действуват. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват.
Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответстват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел.
Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Никога не изпитват скука. Те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота.
Те са любознателни. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още
знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват.
Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, даучаствуват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувстват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв - гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания.
Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните емоции. Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участвуват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост.
Не са склонни да участвуват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна.
Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род.
За тях няма „герои" или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост.
Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите.
Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, самоотхвърляне или самоомраза.
Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят.
Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието — те живеят и щастието е тяхната отплата.
***
"Вашите слаби места", Уейн Дайър
-
Трите врати на мъдростта
Един цар имал един-единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в Душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво - рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияешш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:
„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.
И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени харахтера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да – полислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.
Дълги години водил тоъ тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът, - но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най- после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е седващата ти цел – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатиа път.
Казал това и изчезнал.
Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:
„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отвърнал принцът, - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.
- Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, - отговорил принцът, - че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него.От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът, - че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с друтиге и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота. Завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.
-
Трите врати на мъдростта
Един цар имал един-единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.
...
Прекрасно
Тази притча казва всичко.Като говорим за Пътя, в Дао с тази дума се означава и Бог, Вселената, сътворението, универсалната есенция и нейното проявление. Пътят е нещо повече от просто житейски път.
-
Затова е удивително, че сега сънувам, че той идва да си говори с мен и дори настоява за това. Нещото, което ме разби, беше един сън, в който аз му говорех, той ме слушаше и дори ме прегърна, за да ме успокои. Ей Богу, не бях знаела, че в този човек има и... топлина? Като се събудих не можех да повярвам какво съм сънувала.
П.П. Иначе човекът надали си е помислил, че му е направена магия.
Той е стар дух и най-малкото в течение на познанството ни е разбрал кой е, кой е бил и коя съм аз. Но това не му пречеше да блокира разрешаването на проблема. Това впрочем за мен беше най-болезнено. Висенето във въздуха.Животът е удивителен и всичко е възможно. И топлина има във всеки човек - когато се открие. Щом обичаш този човек - иаш основателни причини
А за това, че е стар дух - хората понякога така зациклят, че изобщо губят възможността си да чуят вътрешния си глас. Особено в състояние на паника. Не е много сигурно дали е разбрал какво става - поне в онзи момент. Което не изключва развитие на ситуацията, дори при отсъствие на интимност. За теб всякакво развитие, всяка комуникация ще е дар Божи в този случай.
-
За мен най-доброто пречистване си остава гладуването. Гладувала съм до 40 дни. Приемам много течности - предимно разреден чай, при симптоми на хипогликемия - лъжичка мед. Проблеми не съм имала, освен понижение на артериалното налягане, което се коригира бързо със сол и вода. По време на гладуването правя и физически упражнения с умерена интензивност, по 1-2 часа дневно. Лично на мен ми е по-лесно да не ям нищо, отколкото плодове в минимални количества - само ми раздразват апетита
-
Все пак реална ли е опасноста от анемия поради липса на желязо при вегетарианците? Аз лично нямам никакви оплаквания, но напоследък много ме плашат с това,че понеже склерата на очите ми е видимо синя, това било признак за остра липса на желязо.
Аз съм вегетарианка от рождение. Никога не съм страдала от анемия и никакви сериозни заболявания.
Според мен най-голямата грешка на хората е, че търсят грешки във вегетарианството. Всичко, което съм научила в университета - за незаменимите аминокиселини, витамини и т.н., противоречи на моя житейски опит. Месо изобщо не ям, риба - веднъж годишно може да се случи, яйца - много рядко, сигурно веднъж на 2-3 месеца, млечни продукти - в малки количества. Оказва се, че в плодовете и зленчуците има всичко, което ни е необходимо.
Вегетарианството не е заплаха за здравето на човека. Страховете и самовнушенията, в допълнение по носталгията към месоядния режим, могат обаче да предизвикат определена симптоматика и на физическо ниво. Ако човек не е готов да премине към вегетарианство, не бива и да се насилва. Всяко нещо идва с времето си.
-
Въз основа на мненията ми и лични впечатления, ако ви попадне подходяща картинка, пуснете я тук.
Усещам те като уравновесен и позитивен човек. Нещо такова:
-
Все едно цитирам себе си от преди години, когато казах, че съм пратена на този човек, защото съм единствената, която толкова добре го познава, че ще си спомни кой е той дори когато той е забравил. Бях казала и нещо, че най-падналите понякога стават най-големите учители. И че аз трябва да му помогна за това.
Не съм забравила, ама... той не дава да му се каже. И аз пък реших да го оставя на мира.
Възможно е да е и това. Ако той е престъпил любовта си към теб в предишен живот, може би в този живот е трябвало да поправи това, жертвайки нещо. Може и да е усетил това и да се е уплашил - и затова да не е искал да чуе нищо. Когато срещнем специална за нас душа, се появяват усещания, които на един рационален човек могат да докарат сериозен нервен срив - може да е усетил нещо такова и да се е уплашил от това. Първото нещо, което би хрумнало на средностатистически човек, е че му е направена магия
Но времето ще покаже. Важното е, че си възстановила душевната си хармония и каквото и да става оттук нататък, ще реагираш по-правилно.
-
Това, че преди онзи фатален разговор по телефона месеци наред не можах да разбера дали е женен. А след разговора, когато вече беше ясно, сума ти народ ми се яви, който ни в клин, ни в ръкав и по всякакви поводи споменаваше жена му. Защо ли не срещнах този народ преди това? Ако бях разбрала предварително, обаждане нямаше да има (прекалено съм коректна, за да направя такова нещо), нямаше да "умирам" после, нямаше да се случат много неща, но нямаше и да... съм аз, такава, каквато съм сега. Някои неща са просто съдба.
Не мисля, че щеше да е много по-различно за теб, ако знаеше, че е женен. Нямаше да го потърсиш по телефона, но обаждането ти не е било проблем, по-скоро цялата ситуация е особена - и дори и да си знаела още в началото за жена му, чувствата ти, цялостното ти изживяване едва ли щяха да бъдат по-различни.
Била съм в подобна ситуация и също бях сама. Може би така и трябва - да останем насаме със себе си, за да разберем кои сме и защо сме тук. Съветите на другите хора в такива моменти повече могат да навредят, отколкото да помогнат - единственото спасение е погледът навътре и разбирането. Може би това е и смисълът на желанието за усамотение. И аз като теб докоснах смъртта, но някак успях да премина. И нещо се пречупи в мен тогава - от този момент вече нямам нужда от хора - приятели, любовници, роднини, а преди това не можех да остана сама със себе си. Големите промени явно настъпват по този начин - с голяма болка. Кой може да ни причини такава болка, освен душа, която много обичаме и много ни обича?
-
азбуки,
аз вярвам, че няма непоправими неща и че всеки конфликт може да бъде разрешен - някога, при някакви обстоятелства. Също вярвам, че ако наистина го искаш и си готова да го приемеш при всякакви обстоятелства (дори много тежки), може да стане и в този живот, защото срещата ви не е случайна. Права си - неведоми са пътищата Божии.
-
Преходен период при наличие на двама души - почти бивш(а) и почти бъдещ(а) - е страх от себе си и да не се минеш. Това не може да бъде търсене на Любовта.
Под преходен период разбирам времето от момента, в който срещаме нов човек, до момента, в който осъзнаваме, че искаме да бъдем с него. Времето в което любовта се заражда, а тя почти винаги си има нужда от време. Страхът да не се минеш идва после - когато вече разбираш какво искаш, но те е страх да направиш стъпката към него. Но до този момент има доста време, поне при мен са няколко месеца.
Простият отговор - на любовта се отговаря с любов. Не с любовта, която очакваш да получиш, а с любовта, която си способна/способен да дариш - това е реална сила, която се усещаТочно
-
''Но докато не съм си приключила едни взаимоотношения с един човек под една определена форма, по мой си начин, не е много умно да подхващам друго.''
Да точно това е.
Напълно съм съгласна с това, само че е идеализиран вариант - на практика никога не се получава. Човек не би прекъснал отношенията си с някой, докато не е сигурен, че отношенията с новия човек си заслужават тази жертва (особено ако става дума за брак). Винаги има един преходен период, в който човекът се намира в състояние на две едновременни връзки. Ако за един човек изневярата е изключително душевна, емоционална, интелектуална стъпка дори (както е за мен например), то в прехода на всяка вече изживяна връзка към нова човекът трябва да умира от чувство за вина.. или просто да се откаже от всякакъв преход, за да бъде в хармония със себе си. Което обещава вечен застой (ако обаче висшят Аз го позволи).
Именно затова всяка нова любов е така силна и неустоима - за да не остави място за съмнение на човека, че трябва да следва този път. Имам предвид обаче наистина любов - изключвам всякакви сексуални подтици за разнообразие, флиртове и т.н.
Тази дискусия ме наведе на пък на друга мисъл (която няма никакво отношение към конкретната история на азбуки и към нейното решение). Колко рядко на хората се случва любов (има хора, на които не се случва и цял живот). А когато ни се случи, как се страхуваме да я приемем. Как започваме да я анализираме - дали тя ще ни бъде полезна, дали няма да развали този или онзи стереотип в живота ни, дали пък няма да се наложи да жертваме нещо, дали няма да оголим сърцето си, дали няма да бъдем изоставени, а как ще понесем болката... И като мине по този "логически" път, на човек вече започва да му се струва, че всъщност каква е тази любов, дето идва от никъде и заплашва реда и стабилността на подредения ни сивкав живот? Любовта е поставена в клетка, заключена с 5 катинара. Е, ако може да и се радваме и така, бива, но чак да я пускаме на свобода... не, в никакъв случай.
Любовта обаче има нужда от свобода и зад катинари не вирее, скоро се превръща в нещо друго. А ние, вече спокойни, отново започваме да си мечтаем за любов - онази прекрасната, която ще се напасне към живота ни и просто ще го допълни.
Само че любовта идва винаги неканена. Често в най-неподходящия момент. Понякога в лицето на най-неподходящия човек. Понякога изисква от нас да се рзделим с всички шаблони, клишета и ценности. Обръща живота ни надолу с главата. Взима ни всичко и го замества с нещо ново.
Моите наблюдения са, че човек, който се откаже от любов, която е трябвало да изживее, след това дълго си страда от липсата на любов. Хора, които се страхуват да приемат любовта, за да запазят спокойствието си, къщата си, банковата сметка, просто остават сами. Понякога изобщо не си дават сметка за това, че самотата (болезнена при това) е тяхно решение. Стремят се, търсят партньори, ходят на срещи... но истинската любов ги кара да бягат през 10 планини в десета. В това число включвам и семейни хора с изживян брак. Няма по-страшна самота от тази, която се усеща в присъствието на другите хора.
Който се страхува от мечки, не ходи в гората. Който се страхува от любовта, няма начин да я изпита. Любовта е единственото чувство, което не можем да контролираме и казват, че е средството, чрез което Бог ни дава оценка за начина, по който се справяме с живота си - щастливата любов е най-голямото щастие, нещастната любов - голямо нещастие, липсата на любов - най-голямото нещастие.
Преди години се влюбих в женен мъж. За мен беше любов от пръв поглед, за него - нищо. Скоро стана ясно, че нищо няма да се случва и, макар и много трудно, успях да го приема така. Радвях се, че съществува, че го познавам, че го имам по някакъв начин в живота си. Беше щастие за мен дори само да го видя, да поговорим. Този човек беше моят Аз в мъжки образ - произнасяше на глас моите мисли, слушаше моята музика, спасяваше животни в беда - в него видях себе си. Заради това мое чувство прекъснах връзката, която имах от 8 години, защото не беше приемливо за мен да споделям тялото си с един мъж, докато душата ми буше при друг. Реално се обрекох на самота, която продължи около 3 години. За тежките и самотни моменти няма да говоря... Но тогава ми се случи нещо, чийто смисъл разбирам едва сега - всеки път, когато бях с този човек, дори само да го видех отдалеч, слънцето се показваше. В продължение на 3 годиин, зима и есен, пролет и лято, независимо от времето - през плътни облаци, бури, градушки, виелици, снегове и пороища, всеки път, когато бях с него, се отваряше поне едно малко прозорче в небето и се показваше слънцето. Тогава си го смятах за необяснимо чудо и просто му се радвах, сега знам, че приемайки тази тежка (но и прекрасна) любов, съм направила верния избор. Истинската награда последва по-късно - срещнах друг човек, с когото изживях най-хармоничната, щастлива и безоблачна връзка, каквато и на филм не съм виждала.
И мисля, че всяка любов идва на Земята, за да бъде изживяна. Ако хората по-малко се притесняваха за егото си, замаскирайки го зад разни фалшиви идеали, щяха да бъдат наистина много по-щастливи. Макар понякога пътят към щастието да минава през доста неравни терени.
Още веднъж да подчертая, че тези ми мисли са породени от това, че изобщо анализираме любовта и нямат връзка с конкретната история на азбуки.
-
Да въвличаш ближния в изкушение?
Всеки човек има нужда от любов. Вечни връзки няма, няма вечни съпрузи/съпруги, любовници, приятели. Но когато имаш нужда от някого, срещаш го. Единственото сигурно нещо, освен смъртта, е промяната. А промяната най-често настъпва чрез новите хора и новите ситуации, които те внасят в живота ни. Преди няколко дни срещнах хубава мисъл: "Да се усъвършенстваш, значи да се променяш. Да си съвършен, значи да се променяш често" (Чърчил).
И още нещо, няма начин да откраднеш някой от жена му/мъжа му, защото хората не са притежание на други хора. Раждането на любов, разрушаването на една връзка и създаването на друга може да стане само при един случай - по Божията воля. От нас се иска само да се вслушваме в сърцето си и да следваме интуицията си, за да не пропуснем нещо важно в живота си. И човешките закони, да не говорим за хорското мнение, тук малко важат.
Не е страшно човек да бъде заклеймен, страшно е да пропусне любовта на живота си и уроците, които трябва да научи в това отношение.
-
Ако бяха само по предписание на лекарите, щеше да е доста по-добре. За съжаление, хората в желанието си да спестят някой лев за прегледа, все по-често се доверяват на кварталната аптекарка, която "всички лекарства знае по-добре от лекарката". Спомням си случай, в който жена попита аптекарката какъв антибиотик да вземе за детето си на 6 години с грип (вирусна инфекция, срещу която онтибиотикът не действа), а аптекарката й даде някакъв тетрациклинов антибиотик - защото бил най-евтин. Освен че е доста токсичен, има контраиндикация при деца под 12-годишна възраст (натрупват се и нарушават строежа на костите и зъбите).
Така че проблемът не е толкова в лекарите (въпреки че и те злоупотерябват), а в ниската здравна култура на народа като цяло.
-
Поканили майка Тереза да участвува в протест против войната, а тя отговорила: "Никога няма да се присъединя към движение против войната, но ако има движение ЗА мира, поканете ме!"
Борбата против каквото и да е води само засилване на присъствието му, на енергийно и физическо ниво. Приемането и безразличието обаче помагат да се справим с нежеланите неща в живота си.
-
Вие притежавате ли подобни нестандартни (сега си мисля дали точно те не са ни основните) сетива, на които се доверявате?
Дали говорим за сетива или за ниво на съзнание всъщност? Ходът на разговора ми напомни индийската концепция за чакрите като нива на съзнание - лотосови цветчета с определен брой листенца, и за пътя на духовно развитие като поетапно разтваряне на листенцата на тези цветчета. Тоест, всеки еволюционен етап е свързан с възможност за възприемане на допълнителен енергийно-информационен поток с по-висока вибрация, което пък на практика е свързано с разширяване на съзнанието, по-добро усещане и разбиране на света като цяло, в частност на хората.
В този смисъл "реалността" грубо се определя от основното ниво на развитие на човека - човекът, за който основен проблем е физическото оцеляване (Муладхара), трудно ще разбере другия, който се въодушевява от идеята да замени миналогодишния модел Мерцедес с тазгодишния (Свадхистхана). Човекът, на който се налага с труд и борба да си проправя път през живота, за който светът е враждебно място (Манипура), няма да повярва на човека, пред който светът просто се разтваря и му дава от всичко желано (Анахата). И ако на човека на ниво Манипура се налага да усвои методите за контрол върху света, за човека на ниво Анахата задачата е точно обратна - да се откаже от контрол върху света. Тоест, на практика, макар и в един общ свят, всеки от нас живее в собствения си свят, където всичко е много специфично и различно.
Напълно съгласна с Късметче.
-
Бих искала да ви попитам друго - кога картите Таро ви дават по-точна информация, когато задавате въпроси, свързани с вас, или когато питате за други хора?
При мен е най-точна информацията, която касае самата мен, а също и много близки хора. Но поради по-горните причини, избягвам изобщо да питам за други хора - не мога да си позволя да поема такава отговорност без да знам каква информация им предоставям и откъде иде тя.
Духовното развитие
в Себепознание
Добавено
Благодаря ти много за тези думи