[Човешко, твърде човешко]

Аз мога да разбера теб/вас и да приема вашето мнение с любов, без значение дали то е като моето или е до противоположност различно" Затова аз разбирам "присъщо правите" и приемам тяхната правилност с любов, макар и да практикувам ученичество със смяна на гледните точки. За мен те са присъщо прави в рамките на тяхната гледна точка и си имат присъщото право на нея точно толкова колкото и аз имам присъщото ми право на моята лична. – Донка

Къде тук е любовта? В това, че ме смяташ за “прав” в рамките на “моята гледна точка”? Това ли е естеството на твоята любов? Че не ме осъждаш? Мислиш ли, че аз се нуждая от подобна “любов”? Защото аз мисля, че не друг, а точно ти се нуждаеш да проявяваш тази “неосъждаща любов”, понеже тя те ласкае като “любеща”, и не прави нищо друго, освен да се опитва да наложи своята “обич” върху всички други. Ти всъщност държиш да ме осъдиш (обречеш) на своята “неосъждаща любов”.

Присъщо правите могат ли да разберат и приемат с любов моята гледна точка (на смяна на гледните точки) както разбират и приемат своята собствена, или я осъждат и смятат за неправилна? – Донка

Добре де, аз казал ли съм, че разбирам и приемам своята собствена гледна точка? Не казвам ли постоянно, че онова, което говоря няма нищо общо с някаква си “гледна точка”? Ето как твоята любов, която ме разбира и обича, всъщност набързо ме из-точкува в собствения си калъп на възприятие.

----

Как разбирам аз любовта?

Да обичам означава не да пазя чуждата независимост с тезата “и ти си прав, разположен там, където си”; пфу, колко силно тук прозира страхът от зависимост на моята си “правота”, страхът, че май-май не съм прав, че никак не искам да чувам, че не съм прав, че съм грешен, че съм виновен за нещо.

Да обичам е да приема човешкото у себе си и у другия, което означава да приема винаги надвисналата опасност от заблуда, от слабост, от грешка, от вина. Една такава обич, приемането на слабостта, е силата на обичта изобщо. Бог ни възлюбва, защото сме грешни, а не защото имаме “гледни точки”. Присъщният е прав по присъщие, защото съзнава непосредствената и най-близка опасност от грешка. В тая идея се разкрива действителната диалектична природа на нещата: аз съм прав, извън всяка субективност, и съм прав по присъщие, защото у мен я има силата да приема спокойно истината, че греша. А не онова низко, хитроумно, страхливо “прав съм за себе си, ти пък си прав за тебе си”. Какво е това, ако не мастурбационно съзнание.

Примерите са най доброто обяснение.

Би ли дал примери за неспособност за разбиране на нещо от "масите", но разбираемо за теб? – Валентин Петров

А така!? Ти ми цитираш постовете, а после ги ожълтуряваш, и правейки това – какъв парадокс – май пропускаш примерите, за които пък питаш сега.

Гордостта, "избраността" и нарцисизмът хабят много енергия и време. – Валентин Петров

А най-яркият израз на тази загуба е “аз обичам”, “и теб обичам, и теб, дори и теб”. Една “обич” никак не разбираща и неспособна на обич, но пък горда от заявената обич, и, до немай къде, самовлюбена в изказа на своята любов. Няма по-голяма ревност от разбирането “няма избрани”.

Всички хора имат потенциално способността да се свържат с извора в себе си. Само че са го забравили - много често. – Azbuki

Тук се казва “всеки има шанс”. И то не защото се мисли, че всеки има шанс, а защото има страх да не би за някого (за мен) да няма никакъв шанс. На Платон е тезата за идеите, които се знаят, но са забравени. Но Платон не казва “всеки има шанс”. Напротив, Платон въвежда отчетливи различия и дори рангове между хората.

Много ми стана интересно.Всъщност ти си знаеш колко си прав.Е примерно аз преди не много време реших че е възможно всеки да има шанс.Пуснах една тема в един форум,мислейки че ще успеем да измъдрим нещо полезно за всички.В началото май точките не разбраха истинската идея и посрещнаха темата с овации .Е след това стана много интересно.В крайна сметка реших че грешката е моя.Ама след като изчетох последните постове тук,вече не мисля че аз съм сбъркал!

[Снимки от планините]

От известно време на вр. Мусала-скъпоценно място за последователите на Учителя, има монтирана Уеб-камера! Във всеки един момент вече можем да се пренасяме там:

http://beo-db.inrne.bas.bg/moussala/video/?newer

Безкрайно съм благодарен за линка!

[Сънищата - как да ги тълкуваме? - част 2]

...

Моля, кажете ми повече за това... защо сънувам три поредни нощи смърт. Какво означава смъртта в съня...

Според баба ми (бог да я прости) , смъртта на сън означавала, че умира злото.

Ако сънуваш, че човек умира-умира му нещо лошо, някаква прокоба, която му тежи.....

Да и според мойта баба е така.Явно си свършила нещо много лошо,срещу някой,който няма никаква вина и се опитваш да се отърсиш от лошата карма,която си си навлякла.

Днес отново сън, вече трета нощ, и отново смърт! Този път не насилствена, и на непозната жена. Нищо не разбирам от сънища, но такива кошмари определено ми създават дискомфорт за цял ден после.

Какви са причините да сънуваме смърт... неприятно е, особено ако не сънуваме често/почти не сънувам сънища/

На всичкото отгоре я гледах как се мъчи и умира и и свирех на цигулка. Абсурди. Ако продължава това ще трябва да потърся професионална помощ май... Имам усещането и че ако продължавам да мисля за тези сънища, те ще се удвоят. Сякаш сама съм си виновна, отдавайки им значение и позволявайки да разклатят спокойствието ми. А ако не е така...

Моля, кажете ми повече за това... защо сънувам три поредни нощи смърт. Какво означава смъртта в съня...

виж по горе!И аз се радвам да ви видя!Обичам ви,приятели!