[Епилепсия]

Благодаря Ви Кристиян за отделеното време.Никога съм нямала гърч при припадане.Изследвания ми правиха на всеки 6 месеца.Пиех някакви хапченца от които толкова много ми се спеше че започнах да лъжа подителите си че ги взимам и ги хвърлях.Последният път когато припаднах беше в гинекологичния кабинет след дълаг и болезнен преглед.Когато вече трябваше да стана от магарето помня че ми прилоша и съм изгубила съзнание.Лекарят беше мои близък Професор Гинеколог ми каза че съм колабирала.

[Епилепсия]

На 6 годинки съм паднала на пясъчната площадка и съм си ударила главата много силно отзад на границата м/у главата и връта.От болка съм изпаднала в бесъзнание тоест съм припаднала.От тогава си спомням за всичките си пъти в които съм прирадала за съвсем кратко, според мен от страх защото знам как съм се чувствала преди да изпадна в бесъзнание.Лекувахаме за епилепсия до 15 годишна.Лекарите решиха че съм здрава.От тогава ми се случи на два пъти да припадна и двата пъти беше в лекарски кабинет.От 21 си годишнина не ми се е случвало,сега съм на 35 но съм винаги във страх че може пак да ми се случи в даден момент.Много пъти съм се чудила наистина ли съм била болна от епилепсия,ако наистина съм била билна защо след като ми казаха че съм здрава отново ми се случи два пъти в разтояние на 4 години.

[Основни форми на страх. Как да го лекуваме?]

От дете имам страх които и до днес ме следва.Зная че в малки дози е полезен за да ни предпазва ,но на мен е в доза в която ми пречи да се развивам и ме кара да тъпча на едно място.Ако знае някои как мога да се излекувам,моля нека ми пише!!!

[Ревността - как да се отнасяме към нея?]

Според думите на моят приятел аз изпитвам някаква силна безумна ревнвст и тои се чувствал задушен.Според вас дали е така?И двамата живеем извън страната на 450 км разтояние един от друг.Запознахме се по нета преди повече от година.Видяхме се и се влюбихме.Аз сам с 9 години по голяма и има 2 деца. Тои е студент.Обкръжен е от многоброини приятелки повечето от които са му бивши съученички а другите съседки.С тях общува непрекъснато. Аз понякога се дразня от това но само подмятам някои неща.Без да правя скандали или драми или да се държа истерично или да му забранявам каквото и да е.Говорим често за това и през последния ни разговор ми заяви че моята силна ревност него го задушава да поеме инициативата да се срещне с някоия от приятелките си защото се страхува от моята "реакциа".Та ние живеем на 450 км един от друг та тои има 100% свобода да ходи и да се вицда да общува било по тел.или нета с когото и да е.От какво се чувства точно задушен така и не ми е ясно...Изка да му имам доверие.Да съгласна съм че това в една връзка като нашата е наи-важното но специално в такава връзка като нашата 100% доверие е малко труднолАз не познавам момичетата лично а само от това което тои ми е казал.Когато съм при него тои не ме среща с тиях за да ме запознае и неговите приятелки да са и мои приятелки.Пишети ми мението си ще го взема под внимание ако според вас вината е в мен.Благодаря!

Багира - много благодаря за прекрасното мнение! Искам само да добавя че ревността най-често се предава по семейна връзка, с едиповото отношение, тоест чрез възпитанието на децата, но най-вече директно телепатично! Когато родителите - единият или още по-лошо двамата се ревнуват силно, имат скандали, излъчват тази гадост в пространството, децата директно попиват всичко, дори и да не чуват физически! Всичко чувстват на фин план! Това им създава една емоционална матрица на поведение, която несъзнателно прилагат през живота си - стремят се да преповтарят действията, чувствата и жизнените ситуации на родителите, прародителите и дори още по-назад. Дори нещо повече - мислите и емоциите на родителите се материализират и уплътняват при децата - усилват се!!! Ако са светли - стават по-светли, ако са тежки и низши, още по-грязни и на едно ниво слизат до физическото тяло и се превръщат в болест при децата. Мислите на родителите се превръщат в действия и физически дадености при децата! Защото те са техни плодове! Ревността между другото върви ръка за ръка с изневярата - самият ревнуващ бива каран от ревността си да изневерява - като отмъщение. Както и подтиква ревнуваният от него към изневяра - така ревността процъфтява и се подхранва! Ревността директно разболява ако е силна и продължителна - най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект - защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу Любовта - любовта между двамата и Любовта по принцип. Ревността сама по себе си е натрапчива невроза, в по-силна форма въображението се превръща в халюцинации и размиване на различаването между тях и реалността в съзнанието на ревнуващия! Освен това ревността може директно да "удари" сърцето или бъбреците, или черния дроб, или жлъчката... зависи къде е слабото място на ревнуващият или обекта му - ако той поеме удара енергийно!

Наскори говорих с едно момиче - тя ми сподели как след силна ревност към приятеля си - той само и казвал как я обича и запазил спокойствието си - и след час тя едва можела да стане от бюрото си от слабост, причерняло и, почувствала се лошо и тежко. Ревността наистина няма нищо общо с Любовта и е добра само в хомеопатични дози - по един милиграм - колкото да знаем че сме и животни - но дали в живота става точно така?!?!?! Нека се обичаме, приятели! Както казват руснаците: Давай подружим!