Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Светлата

Участници
  • Общо Съдържание

    1167
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

Мнения добавени от Светлата

  1. Все пак темата е не е "за и против вегетарианството", а е за хора които са решили че това им е начин на живот и споделят своите наблюдения. За мен лично беше много трудно първите години и то не защото съм се насилвала да не ям месо, а защото нищо не знаех за вегетарианството, нито за духовни учения, нито дори защо аз не мога да ям месо и съм допускала много "грешки" да ги наречем в храненето си. Та тогава ми се е искало да има откъде да науча нещо повече. Да, Донка е права, че трябва да се вслушваме в организма си, но на това човек се приучава с времето. Например аз с годините съвсем естествено изключих много неща от менюто си и ми е все по-вкусно да ям несложни и еднотипни храни. Естествено на никой не рекламирам моя начин на хранене, но пък аз съм си екстра така :)

    Направило ми е впечатление, че ако не се усетя навреме имам сериозни трудности с преминаването от лято в есен и от зима в пролет. Точно тогава организма ми се изтощава страшно много и ако не се сетя да започна с някакъв по-ударен режим, например сутрин половин лимон с мед или лъжица сусамов тахан с мед, мога със седмици ад се чувствам отпаднала и недоспала.

  2. И аз да споделя едно наблюдение :)

    След житния режим ми спря кървенето на венците. Предполагам положителния ефект няма да се задържи прекалено дълго, защото все пак за 10 дена не може да се постигне кой знае какво прочистване на организма.

  3. Вземайки това определение за душата с неговите две низши(трети и четвърти принцип) и две висши части(пети и шести принцип) мога да направя следния извод за пола на душата: Да, тя има пол в низшата си част и няма в своята висша част.

    Сега не ми се търси за точен цитат, но според Суфиите също душата има пол в нисшите си проявления, т.е. в физическия свят и света на джиновете, а от ангелския свят "нагоре" - не.

    Инъче моята скромна логика е, че за да осъществи пътуването си към Бог душата има пол, в смъсъл на полярност. Т.е. ако Бог е единият полюс (или единият принцип - мъжкия - отдаващия), то душата е другият полюс (другият принцип - женския - приемащия).

  4. Привет на всички!

    Аз също правя за първи път житния режим. Имах притеснения, че изобщо няма да издържа не толкова заради храната (тя даже ми идва в повече) ами заради това че няма да пия КАФЕЕЕЕЕ. Очаквах поне през първите дни да се разцепя от главоболие (както при други опити да спра кафето е ставало) и да имам доста сериозен запек, обаче ТЦ, нямам никакви проблеми, нито дори най-малко неразположение, напротив метаболизма ми се засили.

    Мисля да пробвам отново през март, но този път само на жито :)

    Поздрави на всички!

    :3d_046:

  5. В Италия има традиция по Коледа на всевъзможни места да се поставят макети изобразяващи сцени от раждането на Исус. Те наричат тези макети "presepio". Виждала съм такива в най-различни размери - от реалните човешки до миниатюри издълбани в парче кристал или ... кашкавал :D . Също така пресепиата "украсяват" всевъзможни места - от площада на града до витрина на магазин за обувки и трябва да им се призанае на италианците, че с доста въображение интегрират библейските сюжети в ежедневните си дейности .

    Тази КОледа в Асизи и по точно в двора на църквата на San Franchesco d'Assisi имаше изложени две пресепиа в реални мащаби (демек фигурите бяха в човешки ръст). Едната натална сцена беше абсолютно традиционна както се какзва "в епоха" ,а другата модернистична, в която "свидетелите" на раждането на Исус са представени доста стилизирано като бизнесмени , а бебето Исус като ... е, да кажем "космически човек" ... :o

    Та какво мислите за тази модерна интерпретация на раждането на Исус?

    l_d5819becdad745c3a1e3bbfc2aae4dc5.jpg

    l_f325e9fc14ad4d6eb7c2f5f2be6887f8.jpg

    l_c234f2191e754e7985b41fa614bc1be9.jpg

    l_8004f34da9aa4bd5b98edc7e2b513d20.jpg

    тук има още снимки :)

  6. Много ми харесва смисълът на българските имена. Това ми беше голямо откритие навремето, защото като малка хич не си харесвах моето :wub:

    Също замисляли ли сте се, колко хубав поздрав имаме: "здравей!", т.е. "бъди здрав!". В доста езици вече са "забравили" какво означава думата с която поздравяват. Например в Италия "salve!" ("да си жив и здрав!") вече не се използва толкова често. Ама сега като се замисля и аз казвам "чао", вместо "довиждане" :rolleyes:

  7. Колко ли знае този, който не намира смисъл в живота?

    Аз не държа да го оборвам, нито държа да съм знаеща или по-знаеща от него.

    Петър се е отрекъл от Исус сред слугите, докато се е греел на един огън с тях :whistling:

    Не ми е много ясна връзката между моето изказване и това, което си написала. Когато човек цитира, добре е поне да напише нещо отдолу, от което да става ясно какво иска да каже и по какъв начин то се отнася към написаното. Добре е да прави това, ако търси разговор, а не иска да звучи заядливо.

    За мен лично господари и слуги няма (нито някъде съм ги споменавала), така че ми е интересен акцентът на написаното от теб. Пък и сред слугите да е било тоест, това какво значение има за теб? И пак, каква е връзката с мен?

    Искрен интерес.

    Искрено отговарям:

    Колко ли знае този, който не намира смисъл в живота?

    Аз не държа да го оборвам, нито държа да съм знаеща или по-знаеща от него.

    Ти обаче със сигурност се смяташ за различна от него, което автоматично те дистанцира от такъв човек. Много по трудно е да запазим (да не казвам вярата, че е малко пресилено) ама много от добродетелите си (например) сред хора, с които сме "в един кюп" дето се вика. Това имах предвд - Петър не се е поколебал да извади нож на "явния враг", но сред тези с които дели един огън - се отрича 3 пъти!

    Може би разсъждавам малко абстрактно, но нали за това е форум - да има всякакви мнения!

    Нищо лично

    Поздрави!

  8. ПОСТИГАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ

    За дасе постигне вътрешен живот са необходими 5 неща. Първото необходимо нещо е овладяване на ума. Това се постига когато човек забрави всичко, което е научил . Вътрешното познание не се постига с прибавяне на ново знание към вече наученото в живота, защото за новите неща е нужна твърда основа. Човек не може да гради каменна къща върху пясък. За да се направят основите върху скала , човек трябва да изкопае пясъка и да стигне до скалата отдолу. Много често за интелектуалния човек е трудно да постигне вътрешен живот , защото през целия си живот е учил неща и ги е разбирал със силата на интелекта. А тези 2 пътя са различни - единият върви на север другият на юг. Когато някой каже : "Аз извървях толкова много километри на юг, бих ли могъл да достигна нещо, което съществува на север?" той трябва да знае , че няма да го стигне скоро, а по-късно, защото колкото време е вървял на юг, толкова трябва да извърви обратно , за да стигне до севера. За това трябва да осъзнае, че всичко което човек учи и изпитва в този живот в света, всичко което определя като учение или познание, се използва само в света в който е придобито и носи в себе си същото отношение , което има черупката на яйцето към пилето и когато поеме по пътя на вътрешния живот това учение и познание няма да са му от полза. За това колкото по-бързо е в състояние да забрави пова познание , да се отучи ,толкова по-способен ще бъде да постигне целта , заради която върви по духовния път. Много е трудно за учените и опитните във външния живот да осъзнаят, че след техния голям напредък в земното познание трябва да се върнат назад. Често не могат да разберат защо и много от тях остават разочаровани...

    ...

    Хазрат Инаят Хан

    "Пътят на озарението"

    особенно ми хареса сравнието с отношението на черупката на яйцето към пилето, защото знанието ни получено тук на земята има наистина само тази функция - да ни предпазва докато растем :)

  9. И все пак на Петър за да изгради Христовата църква е била нужна връзката със хората. Ако не се е бил отрекъл от Иисус би бил абсолютната вяра, която колцина биха разбрали. Хората сме едно и всеки има определена саможертва, която трябва да направи.

  10. И аз понеже вече около 10тина години (откакто живея в София) не мога да пия чешмяна вода и съм само на бутилирана много се замислих дали не греша, ама явно поне за сега така ще продължавам.

    Благодаря на всички за мненията :3d_047:

  11. И отново се оглеждам около себе си и виждам възрастни хора, здрави, неболедували през живота си, със стабилна психика - прекарали живота си в работа, не ходили на църква, не чели духовни книги, не участвали в партийни и други организации. Хора, които изобщо не се замислят за Бог. Хора, които просто са живели - спокойни, хармоничи, уравновесени.

    Такива хора живеят по строги правила, макар и да не са ги прочели в книгите. И да - не говорят за Бог, но си знаят че "абе има нещо Горе".

    Всеки човек в живота си има нужда от опора от нещо което му носи утеха, дали ще са думите на Учител или на "старите хора" зависи от всеки по отделно. То затова имаме и ум и сърце и душа... за да ги използваме заедно. Ако си прочел една книга веднъж със сърцето, ума и душата си за какво ти е да я четеш пак?

  12. Освен да се тренираш в безпристрастност друго "практическо приложение" на такъв вид степенуване аз не намирам :rolleyes:

    :3d_088: Просто са различни адекватните методи за развитие, в зависимост от вертикалните и донякъде хоризонталните нива. Ако човек ги проучи, не може да отрече тяхната значимост. А ако ги отрича, без да ги е проучил... Аз пък не виждам с какво практически помага това именно отричане! Че някой, благодарение на него, може да се тупа по гърдите с изявлението: "Няма никакви различия, аз съм Господ"?! :D

    :3d_132: брей, чак толкова ли мъгляво се изразих!

  13. Не намерих такава тема, за това отварям нова

    Минерална (или по-точно бутилирана с различна степен на минерализация) или "чешмяна" е по-полезно да пием?

    Какво ви е мнението за пречиствателните филтри, кани и тем подобни, чувала съм че в чешмяната вода има много тежки метали и карцерогенни вещества, които не се задържат от филтъра?

    :hmmmmm:

  14. maggee, благодаря за интересната тема!

    Често си задавам въпроса дали разбираме правилно това, което четем. На мен самата ми се е случвало да прочета книга, да я приема буквално, като любителка на експеримента - да я приложа буквално и след време да осъзная, препрочитайки я от позицията на опита си, че всъщност нищо не съм разбрала. Защото истината е винаги между редовете. Чета различни автори, различни системи и все повече осъзнавам, че няма абсолютни правила - те казват различни неща, посочват различни пътища, а целта е винаги една - центъра.

    хм, аз не мисля че истината е между редовете. Истината е една и тя е във всеки от нас. Това че посягаме към различни книги зависи много от моментното ни състояние. Това е и причината да "четем" една и съща книга по различен начин в различни етапи от живота си. Това много лесно може да се превърне в капан за ума,както казваш, но също така може и да те "побутне" в правилната посока. Обаче как да разберем кога сме прекалили ... :hmmmmm:

    Да вземем за пример постите. Замисълът на постите, имайки предвид тяхната продължителност, вероятно е да реализира за този период начин на живот, който е противоположен на рутинния начин на живот на съвременния човек - да го постави в другата крайност, за да бъде постигнат известен баланс на общо ниво. От тук следват две важни неща. Първо, липсата на животински продукти в хранителния режим вероятно не е от първостепенно значение. Второ, истински важно, излиза въпросът дали постът е полезен за хората, за които това е рутинен начин на живот? В този случай той не играе ролята на балансьор, а напротив, задълбочава една крайност, каквато е вегетарианският начин на хранене. В този ред на мисли, за вегетарианците дали не би било по-полезно да се хранят с месо по време на пости?

    Аз не смятам, че постите са въпрос на това можем ли без без такава или онакава храна, а дали можем да се храним само с духовна храна.

  15. От утре започва един фестивал за филми от близкия изток "Цветята на Корана"

    Повече инфо ТУК и ТУК

    Акцентът ще е върху иранското кино. Финала на феста ще е с "Джеляледин Руми – Танцът на любовта"

    това е

    сайта на филма

    а тука може да видите

  16. Искам само да кажа нещо в защита на великият Набоков - романът "Лолита" е метафора на сблъсъка между Новият свят - Америка и Старата Европа. И в тази връзка - великите произведения са точно тези, които имат послание за хора на различно ниво на духовно развитие. Примери много най-категорични са приказките и митовете (да кажем "Орфей и Евридика" - велика любовна история между мъж и жена или между човека от плът и неговата душа). Apocatastasis, мислиш ли, че някой без твоята духовна нагласа би възприел склуптората на Бернини с този виш духовен смисъл? Все пак хората са различни и се намират на различно ниво по пътя си. И пак в тази връзка не мога да се съглася със Станимир че,

    Изкуството следва да предизвиква най-чистите, най-светли мисли и чувства в човека, да ги събуди в него, за да може той на свой ред да ги прояви в своя живот.

    Да, така е ама изкуството понякога трябва и да удря по някоя друга плесница. Романите на Достоевски са далеч от определието "ведри", но говоря доста обезпокоителни истини, за които всеки би трябвало да се замисля.

    Бих могла да дам още примери, но май вече е станало ясно, че съм от по-мързеливите писачи в този форум, за което се извинявам :rolleyes:

  17. Защо участвате в този Форум?

    Доста съм мислил по този въпрос и към настоящият момент отговора за мен е еднозначен - участвам по задължение !

    В смисъл, ...ако зависеше от личното ми мнение и преценка не бих написал и един ред,... което обаче не означава, че омаловажавам или отричам форумите като добра среда за общуване, дискусии и комуникация.

    Само не разбрах - някой ти е сложил вилата на врата или ...?

×
×
  • Добави...