Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на Живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за Космическото Съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а Космическото Съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Вечният Живот, това е смисълът [на обучението, за което сме слезли тук, на Земята, като духове, в човешко тяло]. Ако в този Живот, който живеете на Земята, не може да постигнете; да придобиете Вечния Живот, вие сте изгубени. Пътят представя знанието. Без знание, път няма. Там, дето трябва да дойде Светлината, да се използува, то е Истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя, е Животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят, да придобиеш Живота. Туй е Истината.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всичките наши страдания и неразбирания се дължат на ония далечни, в миналото изпуснати моменти, когато не сме извършили Волята Божия, не сме я направили. И сега не вършим Волята Божия както трябва. В коя и да е църква, в кое да е общество, все има правила. Хубави са тия правила, но тези правила са далечни, да засягат този Велик Закон, с който ние трябва да функционираме в света. [И точно тези правила – тези остарели форми – са се превърнали в спънки пред Любовта и пред Мъдростта – за разширяването и за развитието на съзнанието ни, за да може то – от самосъзнание – да премине в Космическо Съзнание, каквото имат всички Разумни Същества, във Вселената.]

За пример Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината, и Животът.“ Защо не е казал Христос: „Аз съм животът, Аз съм истината, Аз съм пътят?“ Така можеше Той да каже. Или пък можеше да каже: „Аз съм истината, Аз съм пътят, Аз съм животът.“ Защо ги тури така? Какво представя пътят? Пътят представя знанието. Без знание път няма. Там, дето трябва да дойде светлината, да се използува, то е истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя е животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят да придобиеш живота. Туй е истината. Следователно трябва да имаш път, знание, трябва да имаш истина. Трябва да имаш живот. Вечният Живот, това е смисълът. Ако в този Живот, който живеете на Земята, не може да постигнете, да придобиете Вечния Живот, вие сте изгубени. “

Из: „ Възлюбете Господа! “
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Когато човешкото сърце се ожесточава; става недоволно, то има състоянието на камъните... Любовта е Мярка и Любовта е Път. Любовта никога не говори за погрешки. Щом ти си послушен и служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Единственото нещо, което Той съизволява, то е да бъдем послушни и да служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза Законът на Любов и Мъдрост. Защото в послушанието седи Любовта. Само който люби, той слуша. Време е вече човек да влезе в третия принцип на Живота, да мине от самосъзнанието в Божественото Съзнание; или – в Космическото Съзнание. Според езика на Евангелието, това значи да се роди човек от Вода и Дух. Тук думите „Космическо Съзнание“, са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, Космическо Съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?“ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.

Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.“

Из: „Късият път"

Не внасяйте в ума си мисли, които смущават и разколебават. Застъпвайте се за Божествените Идеи. Божествените Мисли повдигат и възкресяват човек. Който изгуби, или разруши, една Божествена форма, или Идея, постепенно деградира, докато най-после изгуби всякаква човешка форма.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Когато говорим за култура, за добродетели, за ред и законност в света, ние имаме пред вид Разумната Воля, т.е. Божията Воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с Нея. Аз не говоря за личната воля, защото Божията Воля е над всичко. Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на Земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя дух. Едно е важно за вас: да се освободите от вашата воля. Какво значи да се освободите от вашата; от човешката воля? Представете си, че вървите по билото на една планина, която от двете страни е стръмна. Като се подхлъзнете, вие слизате по стръмнината и стигате до подножието на планината. Хлъзгането по стръмнината представя движение по теченията на човешката воля. Ако вървите по ръба; по билото на планината, вие се движите по Божията Воля. Да се освободиш от човешката воля, значи да се научиш да пазиш равновесие. Докато слизаш надолу, ти си в човешкия ред на нещата, ти изпълняваш своята воля. Щом започнеш да пъплиш нагоре и да вървиш по ръба; по билото на планината, без да се подхлъзваш наляво и надясно, ти си в Божествения ред на нещата; ти изпълняваш Божията Воля. Следователно движението на човека по теченията на неговата воля подразбира слизане надолу. Защо слиза човек надолу? – Защото в тези течения няма никаква устойчивост. Обаче трябва да се прави разлика между съзнателно слизане и подхлъзване. Ще кажете, че подхлъзването, падането, клатушкането на една и на друга страна е грях, престъпление. И като видите, че някой греши, вие сте готови да го осъдите. – Не, когато виждате чуждите погрешки, считайте, че вие грешите. Научете се в лицето на всички, да виждате себе си. Като постигнете това, в погрешките на хората ще виждате свои погрешки и в добродетелите на хората, ще виждате свои добродетели. Мислете тогава върху погрешките на хората, защото са и ваши погрешки. Радвайте се на добродетелите на другите, защото са и ваши добродетели. Щом сгреши някой, кажете: „Тази погрешка е моя“. Щом направи някакво добро, кажете: „Това добро е мое“. Мнозина оспорват съществуването на Бога и питат, къде е Той. – Бог е там, дето е главата на човека. Който има глава, не може да отрече Бога. Ако няма глава, всичко отрича. Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от случайности. Под думата „случайности" те разбират свят на безпорядък, т.е. такъв свят, който няма отношение към личния живот на човека. Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето. Ако промените местата на тези две думи и поставите прилагането в ума, а разбирането в сърцето, с това изменяте реда на нещата, защото мислите могат да се развиват и растат само в ума, в мозъка, а прилагането и чувствата – само в сърцето. Сърцето е почва, свят за нашите добри желания. Добрите мисли и желания растат в ума и сърцето тъй, както растенията по лицето на Земята. Всяка идея може да бъде понятна за човека само тогава, когато скоростта ѝ се изравни със скоростта на неговата мисъл. Ако скоростта, с която дадена идея се движи, не отговаря на скоростта на човешките мисли, тя ще остане за човека неразбрана. Щом човек разбере Идеята, тя ще добие известна форма. Идеята е оформена мисъл. Не се опитвайте да разрушите една красива Божествена Мисъл. И живота да ви коства, застанете на страната на Божествената Мисъл. Не внасяйте в ума си мисли, които смущават и разколебават. Застъпвайте се за Божествените Идеи. Божествените Мисли повдигат и възкресяват човек. Който изгуби, или разруши, една Божествена форма, или Идея, постепенно деградира, докато най-после изгуби всякаква човешка форма. Египтяните наричат това състояние „трансмигриране“, а индусите – превъплътяване, т.е. минаване от по-висока в по-ниска форма. Който не пази Божествените форми, сам спъва развитието си.“