Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

Всичко добавено от Велина Василева

  1. „ТЪМНИНАТА Е МЛАДА МОМА [т.е. душа], а СВЕТЛИНАТА – МЛАД МОМЪК [т.е. дух], които се женят, един за друг. Светлина за Светлина и Тъмнина за Тъмнина, никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека, да се прояви.“ „Под "ЖЕНИТБА", аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено. Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето. За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Какво значи да живееш, по Бога? – Да живееш по Бога [значи, да си доволен, от всичко]; то е едно динамично състояние. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на [динамиката, в промените на] своите вътрешни стремежи и разбирания [без да се поддава на недоволство]. Недоволството представлява психически прах, в съзнанието на човека. Щом някой от вас е неразположен, аз зная – доста прах има. Недоволен си, криво ти е, мъчно ти е – имаш прах, нищо повече. Без прах! Чувствата внасят само влага, те още не са ЛЮБОВ. ТЕ СА УСЛОВИЯ ЗА ПРОЯВЛЕНИЕ НА ЛЮБОВТА. Любовта подразбира Единство в Целокупния Живот. ЕДИНСТВОТО осмисля живота. То го прави красив. Ако идеята за ЕДИНСТВОТО влезе в човека, В УМА ЩЕ СЕ ВНЕСЕ СВЕТЛИНА И ТЯ ЩЕ ПОКАЖЕ ПЪТЯ НА ИЗБАВЛЕНИЕТО. ПОД ДУМАТА „ТЪМНИНА“, НИЕ РАЗБИРАМЕ НЕПРОЯВЕНАТА РЕАЛНОСТ, Т. Е. РЕАЛНОСТ, БЕЗ СЕНКИ. КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЕДНО НЕОБИКНОВЕНО [т.е. едно Божествено, относно Тъмнината и Светлината], РАЗБИРАНЕ, В НЕГОВИЯ УМ, ТОЙ Е [в] ЕДИН РАЗУМЕН СВЯТ [на РАВНОВЕСИЕ на нещата]; СВЯТ НА СВЕТЛИНАТА, ДЕТО ИМАШ ПРОЗРЕНИЕ; РАЗБИРАШ. Дето има РАВНОВЕСИЕ на нещата, там съществува РАЗУМНОСТ. ВСИЧКИ НЕЩА СТАВАТ ЯСНИ. ДОЙДЕ ЕДИН СВЯТ [поляризиран, само] НА ТЪМНИНАТА, ДЕТО НЕЩАТА НЕ СА ЯСНИ. На научен език – БЕЗСМЪРТИЕТО е РАВНОВЕСИЕ на нещата; на силите, които действат в природата. Бог е и в Тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога, в Светлината, ще Го намерите в Тъмнината; в ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ. Едно устойчиво Първично съединение, то е БЕЗСМЪРТИЕТО. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем [относно Бога], трябва да умрем [относно нашата личност; да не заличаваме Бога, в себе си, възприемайки се като мъже и като жени], защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. „И тъй, РЕАЛНО Е ТОВА, КОЕТО ОСТАВА в УМА, в СЪРЦЕТО, в ДУШАТА и в ДУХА, на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В СЪРЦЕТО ОСТАВА ТЪМНИНАТА, В УМА – СВЕТЛИНАТА, В ДУШАТА – ИСТИНАТА, А В ДУХА – ЛЮБОВТА. Светлината и тъмнината са два процеса, за РАЗБИРАНЕ на всички съществуващи ОТНОШЕНИЯ. В ТЪМНИНАТА, ако пипате, ще имате едно разбиране, а ако сте в СВЕТЛИНАТА, ще имате друго разбиране. Сегашните хора още не разбират СМИСЪЛА на Тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви Тъмнината, в тях, те страдат; недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, те се радват. Бог е и в Тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще Го намерите в Тъмнината; в ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ. ТЪМНИНАТА Е МЛАДА МОМА [т.е. душа], а СВЕТЛИНАТА – МЛАД МОМЪК [т.е. дух], които се женят, един за друг. Светлина за Светлина и Тъмнина за Тъмнина, никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека, да се прояви. Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на Земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    П
    етър Дънов – Учителя: „Каква е разликата между земния и небесния живот? – Земният живот се занимава с земните работи, които имат отношение към стомаха. Небесният живот се занимава с небесните работи, които се отнасят към мозъка. Това е превод на Христовите думи във величини от първа степен. Има величини от втора, трета, четвърта степен, едни от които вървят във възходяща степен, а други – в низходяща. Като казвам, че стомахът има отношение към земята, имам пред вид неговите нужди. Всичко, което произхожда от земята, е в услуга на стомаха. Щом види едно земно благо, човек го туря първо в устата си, а оттам то отива в стомаха. Няма благо на земята, което човек да не е опитал. [Земните блага произтичат от МАТЕРИЯТА, а Небесните блага произтичат от Духа. Ето защо, роденият от материята (т.е. роденият по плът), за да има участие, в Небесните блага, трябва да се роди втори път – да се роди, по Дух.]“ „Ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после, идвате при [Христос – Законът на ЕДИНСТВОТО – ] Дървото на живота, гдето с вашата опитност, [още докато сте в това тяло], ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.“ „Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи: Ако земният ви живот няма определена форма, съдържание и смисъл [да служи, във всеки даден момент, за благото на всички същества, едновременно (защото такава е Волята Божия)], той не може да се свърже с Небесния, дето всички неща са строго определени и точно измерени. На земята хората се пипат, гледат, докато се познаят. На Небето не е така, там хората се виждат. Виждането подразбира вътрешна светлина на човешкия ум и на човешкото сърце. Тук, не се прави разлика между [външно] гледане и [вътрешно] виждане, както мнозина смесват понятията душа и кръв, душа и дух, дух и ум. Тая е причината, дето хората говорят на неразбран език. Затова един друг се наричат "невежи". Всички сте невежи, защото говорите на неразбран език; на неразбрани ключове.“ „Целият Живот е Музика.“ „Целокупният Живот не е нищо друго, освен Музика; песен. И най-ограниченият живот е музика. Наистина, където и да отидете, ще чуете, че всеки народ има своя любима песен, свой химн. Англичаните имат свой химн, германците имат свой химн, французите имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н. Не само отделните народи, но и всеки човек има свой химн. – Кой е химнът на майката? – Детето.“ „Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът.“ „Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате.“ „Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. И Христос чрез Своето Възкресение иска да ви въведе в тая концертна зала. Той ще плати за вас, ще ви даде по един билет, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влезете в онази зала и видите онзи концерт, онова свирене? Това е вътрешният дълбок смисъл на Христовото Възкресение. Това е животът, който се развива между ангелите, от най-низшите до най-висшите. Навсякъде в света има туй Божествено проявление, и понеже не можем да намерим тази вътрешна връзка, ние считаме, че между всички явления няма връзка. И когато чуете думите „Мир вам!“, трябва да сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът да свирите – да пеете ли, или да плачете. Когато Господ вдигне своята пръчка и каже: „Мир вам!“, мъжът, който не знае да пее, почва да вика, и неговото пеене вече се нарича биене. И той бие тъпана, но го бие накриво. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“. Пак каже: „Мир вам!“, и започвате да свирите. „Чакай! Пръстите не слагаш правилно на цигулката“ – пак ще те спре. Ще кажеш: „Омръзна ми вече!“ Но трябва да разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе. Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново да се направи“. Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за да започне пак да се учи – Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири. Той не иска на Небето деца, които не искат да се научат да пеят и свирят.“ „Помнете: Докато минава през Закона на развитието [на СЪЗНАНИЕТО си (и докато не стане Едно, с Бога)], човек ще вдига и слага мотиката, т. е. страданието, и ще копае своето лозе.“ „Лозето е емблема на Духовния живот [това е вътрешният живот], който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата, пък, е обратно. Тя се взима, изобщо, като емблема на живота. Затова Христос казва: "Аз съм лозата". Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките". Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита".“ „Страданието води към великото щастие на живота. Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи, как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота.“ „Да работиш с мотика, да я вдигаш и слагаш – това значи да биеш тъпан.“ „В закона на развитието ние трябва да носим тази мотика - тоест страданието, което произвежда това велико щастие.“ „Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него.“ „Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога. И човекът, като листо, слиза на Земята, да донесе Божието послание за онези души, които го очакват. Слизането на човека на Земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата, през иглените уши, за които се говори в Писанието.“ „Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно.“ „Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият [в смисъл: онзи, който се мисли за учен човек], в Царството Божие.“ „Христос казва, че на небето за един грешник се радват повече, а не за 99 праведни – те не ги интересуват. В Небето се интересуват за един невежа повече, отколкото за хиляди учени хора, които имат дипломи.“ „Каквото [знание] е спечелил човек на Земята, на Земята го оставя. Единственото нещо, което взема със себе си, това е мотиката, т.е. оръжието, с което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на Небето, и на Земята. Докато е на Земята, човек трябва да благодари за тялото си – най-голямото богатство, с което може да разполага. В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася със себе си.“ 
     
  2. СМИРЕН – ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна. Всеки момент, човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението. Когато казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си: плода. Разбирането е плод.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Какво означава думата „култура"? В широк смисъл, културата подразбира обработване на нещо. За пример, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата, в себе си с цел да види един ден техния плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.“

    Само онзи може да изработи нещо; да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна. Желая на всички да се събудите и да започнете да работите с любов и смирение. Само геният, светията и Учителят, могат да бъдат смирени. Те са върхове, които възприемат енергиите от възвишения свят и ги отправят към долините на живота. Те съзнават, че колкото да са високи, без енергиите на възвишения сват, представят голи, студени, неосветени върхове. Под „смирение" аз разбирам едно разположение на човешката душа, да разбира и схваща великите истини, които са вложени в самия живот.
    С МИР", смирение подразбира жертва. Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога, за себе си и за цялото човечество.
    От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове.
    Смирението е велико качество на мъдрия и разумен човек.
    Смиреният човек знае, какво представлява от себе си за всеки даден момент: той не се мисли нито повече, нито по-малко от това, което е.
    Човек трябва да има такова смирение, че дето и да го поставят, да бъде доволен.
    Като говорим за смирението, това подразбира човек да се откаже от грандоманщината, от лакомията, защото смисъла на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за даден случай.
    Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове.
    Търсете смирението.
    Смирението се придобива отвътре, а не отвън.
    Някой се сгушил, свил се като мушица, не смее да проговори. Това не е смирение. Под смирен човек разбирам този, който ходи в мир, с никого не се кара, нито с малки, нито с големи.
    Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: и ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове. От тези високи върхове, обаче, влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Гордостта без смирение е болезнено състояние на човешкия дух.
    Всички велики хора са били смирени.
    Смирението е процес на поглъщане на Божествената енергия. Не можете да приемете тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение.
    Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света. Например, какъв смисъл има човек да бъде смирен пред мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение.
    В ума си трябва да имате мисълта, че вие сте само един проводник на Великия Божествен Дух в света, че вие сте една малка нота в петолинието и милиони такива ноти в живота образуват една велика ария.
    Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога.
    Смиреният човек познава Бога, познава своя Учител. Той не се съмнява, нито се колебае.
    Да бъдеш смирен значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.
    Човек трябва да бъде смирен, да знае, че в света има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единствен и самостоятелен връх в света, човек никога не може да бъде гениален.
    Всеки момент човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението.
    Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението и става вътрешно силен и богат.
    Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение. Да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен.
    Смирението е нужно на човека, за да знае коя работа е за него и коя не е.
    Хората трябва да работят съзнателно върху себе си, естествено да се смирят, а не чрез насилие.
    Смирение се иска от всинца ви.
    „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат."
    Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. Това е закон, който може да проверите във всекидневния си живот.
    Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си.
    Който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да се смири, да стане като дете.“
     
    Да се уважаваме – това го иска Небето. Трябва да имаме смирение. Гордостта е една духовна болест; горделивият човек търси своето право там, където го няма.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.“
     
    Из: „Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., 28.8.1909г.“
  3. Светията е всякога доволен, защото от всичко се учи. За Божественото, той е готов на всички жертви.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "Светията е ВСЯКОГА ДОВОЛЕН. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е ДОВОЛЕН. Защо? ЗАЩОТО ОТ ВСИЧКО СЕ УЧИ. 

    За  БОЖЕСТВЕНОТО, той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен, всеки момент, на работа, да помага на своите малки братя. 

    Както очаквате деня на ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ – 22  [20, 21]  март, така очаквайте СЪБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, придобиването на НОВ ЖИВОТ. 

    Днес всеки очаква ПРОБУЖДАНЕТО на СЪЗНАНИЕТО, което наричаме още РАЗЦЪФТЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО."

    Из: "Правилно разрешаване"
    http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.1998/1930-10-29-05.html
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ☼ Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят, вършат и двамата престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и се върти, не е точно определено? Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? – Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, изригва толкова много неща и затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш много нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.“ Ако ти не разбереш това нещо така, утре ти ще станеш дежурен. 

    И тъй, разумният човек трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. 

    Това не е ограничение на човешката воля, защото в този стадий, в който се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината. 

    Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. 

    А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. 

    Направете един опит, за да може Майка ви [живата Природа] да ви проговори. 

    Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста. 

    Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципиално какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, в който се промените, и тя ще се промени по отношение към вас. 

    Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. 

    Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. 

    Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. 

    Сега Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява, и вярванията, които имате, и те не са положителни."

    Из: "Великата Майка"
    http://triangle.bg/books/1920-02-12-19.1995/1920-02-26--1.html
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Понеже хората [поставени в земни условия], се увличат и задоволяват интелекта си, без Съгласието на Духа - пакостят на себе си.“ „Вследствие кривото разбиране Закона на Жертвата, съвременните религиозни хора, като са изопачили този свещен език на Небето, НЯМАТ ОНИЯ ИДЕИ, които ДАВАТ онзи ВИСШ ПОДТИК на душата да се развива правилно. Защото всяка лъжлива мисъл, всяко лъжливо чувство се отразява върху човешката душа. Жертвата подразбира дълбоко познаване Закона на Любовта.“ „Възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов. ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ, ТРЯБВА ДА ОТСТЪПИ МЯСТО НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ. Ще я жертвуваш [без никакво насилие, а разумно], за другата. Нищо повече!“ „Законът на Жертвата, гласи: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.“ Според този Закон – това, което ти си произвел, не е за тебе – ти трябва да го дадеш някому. В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме Живота, който тече у човека. Да проявиш Доброто - това подразбира да раздадеш онзи течащ живот, който изтича от тебе, по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. 
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Казвам: вие, които живеете на Земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. 

    Ами вие, които на всяка крачка казвате: „аз”, „аз”, кому ще дадете вашите произведения? 

    Затова именно, ние пристъпваме към Закона на Жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.“ 

    Туй, което ти си произвел, не е за тебе - трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня Закона на Жертвата, като ви дам един правилен образ за него. 

    Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили, с труд?“ - Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. 

    Казвам: когато прекарате една течаща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? - Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея: както вие, така и другите, около вас. 
     
    [И човекът е една такава инсталация; т.е. личността е една "чешма", в потенция (която се самосъзнава, но все още не се е смирила достатъчно, за да знае, че е само чешма, създадена в полза на другите) която Бог е създал, за да се ползва Великото Цяло, от нея.] 

    Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? - Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. 

    За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо и да черпят вода от нея. 

    Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. 

    Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.

    В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто - това подразбира да раздадеш онзи течащ живот, който изтича от тебе, по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. 

    Той създаде световете, насели ги с Живи Същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. 

    Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. 

    Задавали ли сте си въпроса с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? 

    Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.

    Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят, като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи.“ Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща - облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга - вече не е първият. 

    Облякъл се хубаво, изправил се: върви красиво, стройно - дошъл е вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде, Стояне, направи това!“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде, Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. 

    Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? - Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. 

    Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си - все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. 

    Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено значи мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.

    Коя е причината обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи, вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стоян? - Не, няма да обикне. 

    Причината се крие другаде, а не в черните очи или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. 

    Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея.“ 

    Тя иска Стоян да и слугува през целия и живот и гласа му да чува.

    От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите. 

    Аз ще ви обясня Идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой. Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота. 

    При изяснение на тази Идея [– какво представляват степените на Любовта], има три важни положения. 

    ▲ Първото положение [на консуматор, при което, образно казано, любовта ви е на степен: "лимонада"]: вие вземате едно шише, пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрани. 

    ▲ Второто положение [на консуматор, при което, образно казано, любовта ви е на степен: "ябълка"]: дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Вземате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката с намерение – семките ѝ – да посадите. Скривате семките и, но забравяте да ги посадите. 

    ▲ Третото положение [при което, образно казано, любовта ви е на степен: "Свещена Книга"]: дават ви една Хубава Книга. Вие я туряте в чантата си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от чантата и започвате да четете. Четете до едно място, усмихвате се. Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно, и най-после затваряте книгата, туряте я в чантата си и тръгвате за дома си. Дето и да ходите, Книгата е с вас. Отваряте я за малко, прочитате нещичко от нея, поусмихвате се, позарадвате се и пак я затваряте. 

    Който ви гледа, ще каже: „Какво прави този човек с тази Книга? Ту я отваря малко, прочете нещо от нея, усмихне се и пак я затваря и я скрива в чантата си. Какво ли има в тази Книга?“ 

    Момъкът представлява една Свещена Книга, за момата и тя казва: „Моят учител ми каза, че без тази Книга аз не мога да отида на училището, без Нея не мога да уча.“ Така е. 

    И в училището се казва: „Никой ученик не може да се запише в училището, ако няма тази Свещена Книга  [която е Любовта, от третата степен]! “ Това значи: никой ученик не може да отиде на училище, без Учителя си! [Учителят – това е само Любовта, от третата степен.] 

    И в Писанието е казано: „Никой мъж не може да отиде при Отца, без жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца, без мъжа си.“

    Следователно Свещената Книга, това е Любовта. 

    Тя съставлява необходимост и за твоя ум, и за твоето сърце, и за твоята Душа, и за твоя Дух. Без тази Книга ти ще останеш прост, неук човек. 

     ▲ Някой казва: „Аз съжалявам, че залюбих.“ Какво си залюбил? Твоята любов представлява лимонадата в шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовта, която наричат светска любов. 

     ▲ Втората, по-благородната любов, представлява ябълката, която се изяжда с желание семките ѝ да се посадят, но те се забравят, остават непосадени. 

     ▲ Третата, Истинската Любов, представлява Книгата, в джоба [т.е. в съзнанието] на ученика. 

    След като отвори Книгата [т.е. Истинската Божествена Любов], този ученик пише, решава, излиза вечерно време да наблюдава звездите, а сутрин - да наблюдава изгряването на Слънцето; изучава минералите, растенията, животните, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т.н. 

    Щом отвори Книгата - учи, работи; щом я затвори, започва да размишлява. Всеки, който наблюдава какво прави този ученик, казва си: „Има нещо в тази Книга.“

    Същото нещо срещаме и в живота. Навсякъде виждаме прояви на Любовта [от различни степени  – "лимонада", "ябълка"]. 

    Това е вярно не само за човека, но и за растенията, и за животните, и за най-малките мушички и микроби. Във всички същества се забелязват прояви на Любовта, както и у човека. 

    Разликата е само в степента на Любовта - до каква степен на развитие е достигнала тя. 

    Ако наблюдавате един микроб под микроскоп, ще видите, че у него има същите прояви на любовта, каквито има и у човека. 

    Любовта подтиква човека към живот, към дейност. 

    Срещате някоя мома, малко ленивичка, захласната: ходи замислена нагоре-надолу, не и се работи, не помага вкъщи на майка си, но намери ли Стоян, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква в отношенията си към всички. Коя е причината за тази промяна в нея? - Тя е намерила тази Свещена Книга - Стоян: взема да я отваря, да чете от нея, и става малко по-мекичка, по-благородна. Всички казват: „Облагороди се нашата Драганка.“ Кой я облагороди? - Книгата Стоян.

    Христос изказа втората фаза на Любовта  [т.е."ябълката, със семките"] в следния стих: „Аз съм Живият Хляб, и който Ме яде, ще има живот вечен.“ 
     [Тук "който Ме ЯДЕ" означава и: "който Ме РАЗБИРА" и "който Ми СЛУЖИ".] 

    Да, но този хляб има семки, които трябва да посадиш. 

    След като хората са яли толкова години наред този Хляб, де са неговите семки? 

    Знаете ли, че учениците на Окултната школа се държат отговорни за семките на всички изядени ябълки [Тук "ябълки" означава "Божествени Идеи"]? 

    Семенцата на изядените ябълки [т.е. на Божествени Идеи] трябва да се посадят [в "почвата" на ума, сърцето и Душата] ! 

    Не само това, но учениците са отговорни, ако не преброяват колко семенца има ябълката, която те са изяли, ако не ги посадят, ако не знаят в каква почва да ги посадят, и най- после, ако не знаят как да ги обработват. 

    Ученикът трябва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мястото си като ученик. 

    Сегашните хора, които [напразно си] мислят, че имат някакъв установен морал за живота, някаква положителна философия, като видят, че някой човек чете тази Свещена Книга [Божествената Любов], казват: „Млад и зелен е още този човек. Знаем ги ние тия луди-млади.“ Значи този, който чете Книгата на Живота, той е луд и млад, а който не я чете, той е "мъдрецът" на живота.

    В Писанието се казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“ Какво значи думата ДАЙ? - Тя подразбира да си ОТВОРИШ СЪРЦЕТО. 

    Съвременните хора се плашат от думата ДАЙ. Тя подразбира закон на отваряне, на възприемане. 

    Ти ще се отвориш, ще възприемеш нещо в себе си, и после ще дадеш. 

    Най-първо нивата се разтваря, приема семенцата в себе си, после се затваря и след време дава ПЛОД. 

    Дървото най-първо се посажда в земята, дето започва да расте, да възприема, а после дава плод. 

    Следователно, когато Господ казва ДАЙ, под-разбираме, че Той е вложил нещо хубаво в нас, и ние трябва да дадем това, което излиза от хубавото: да дадем нещо от Свещената Книга на Живота. 

    Словото, което е написано на тази Книга, не се свършва.

    Когато ви говоря за Живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се възстанови обич, любов, да се разбирате като Живи Божествени Книги, в които Бог е написал великите мъдрости на Битието. 

    И като срещнете някой ваш приятел, да можете да прочетете поне един лист от неговата Свещена Книга. 

    Ако не се разбирате така, вие като се срещате, ще казвате един за друг: „Този е учен, онзи е прост“, „Този е богат, онзи е беден.“ Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. 

    Когато казваме, че някой човек е учен, разбираме, че неговата Книга е с кожена подвързия, а отгоре е със златни надписи. Когато казваме, че някой човек е прост, разбираме, че неговата книга е с проста подвързия, без златен надпис отгоре. 

    Казвам: и двете книги са еднакво благородни, но не са еднакво облечени.

    Христос казва: „Отче, прослави Името Твое!“ Тогаз дойде глас от Небето, който казваше: „И прославих, и пак ще прославя.“

    И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния живот, ако нямате вътрешен подтик за възприемане на новите идеи, вие така ще си останете. 

    Ако Драганка нямаше Стоян, тъй щеше да си отиде. Тя ще расте и ще порасне, докато най- после изсъхне - и всичко се свършва с нея. 

    Ето защо, знанието като дойде, ще осмисли живота.”

    Из: „Дойде глас”
    http://triangle.bg/books/1927-08-19-07.1996/1927-08-23-07.html

  4. Човек може да намери Господа. Де ще Го намери? Дълбоко в себе си, като Съзнание. Заблужденията съществуват само в ума на човека, но не и вън от него. В Природата няма заблуждения. Истината е едно Велико Течение, което слиза от Царството на Виделината на Божествените Светове и в по-низшите светове образува краските. Истината, във физическото поле, се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Трябва да се пробуди Съзнанието на човека, за да се РАЗБЕРЕ, какво нещо е Животът.“
     
    „ВСЯКО НЕРАЗБИРАНЕ НА НЕЩАТА, ПРИЧИНЯВА СТРАДАНИЯ.“
     
    „Истинският Живот е вложен само в Божията Любов. Туй е един Велик Закон.“
     
    „Истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта – това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. Виждате, че се казва: „Просете“ – значи, когато молите и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна Светлина [наречена още Виделина; Христос = Виделина], за да се разкрие Същественото, което ви е потребно да разберете.“
     
    „Този Живот не е личен.“
     
    „Христос казва: „Така да просветне вашето лице, че който ви види, да прослави Отца вашего, Господа.“ Питат някои защо светът се е объркал. Защото вашите дела не прославят Господа [а прославят самите вас. Това е погрешно, защото – вие постоянно забравяте, че Този, т.е. Добрият Живот, който търсите – не е личен. Вие живеете за себе си, подобно на паразитите, намиращи се върху един Висш Живот (Който е Божият Единен и Чист Неделим Живот); затова – чрез страданията – ангелите (вашите ближни), докато ви учат, ви дават възможност да разберете, къде се намирате и какво трябва да бъде вашето отношение, и към вътрешния, и към външния ви Живот, където вие не сте факторите, за които и за каквито се мислите]. Религиозните хора – разбирам учените – те са отговорни за това. Много светии има, които не са светии на Небето; много учени има, които не са учени на Небето; много благородни има, които не са благородни на Небето. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе човек в правия път, трябва да различава Същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова [а трябва само да благодари, че го ползва, защото то не е негово]. Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път:
     
    ∞ първо, да различаваш Същественото от несъщественото;
     
    ∞ второ, да нямаш амбиции;
     
    ∞ трето, да имаш добро поведение; и
     
    ∞ четвърто - Любов.
     
    Нямате ли тези четири неща, ангелът няма никога да ви отвори. Ще ви каже, защо Господ не ви пуща: „Вие сте научени да служите на кесаря, но не и на Мене, следователно не мога да ви приема за слуга." [Кесарят = дяволът, чийто наместник, в тялото, е низшият ум на човека, преди да се "скачи"; т.е. – преди да се съедини (чрез подобаващо отношение, каквото е смирението) с Висшия си Аз, включващ Божествените му (висши елементи на съзнанието): дух, душа и Христос]. Вие може да се сърдите. Ако имате едно дете идиот [каквито, от Божествено Гледище, са всички роби на дявола, живеещи привидно "отделен" живот (защото не знаят, че приличат на паразитите, смучещи соковете на Живота, без да отдадат почит и да благодарят, за това)] и вие го заведете при един Музикант, да се учи [Бог е Великият Музикант, а всички обикновени музиканти са само негови сенки], Той няма да го приеме, той няма време да се занимава с вашите глупави деца. Бог, като презираше хората на невежеството, остави ги да се скитат в невежество; а днес, когато хората са по-готови, Той изпраща Своя Син.“
     
    „Хората трябва да имат идеал. Какъв? – Такъв, който да ги тегли към Небето. „Хвръкнаха, ама паднаха, не зная защо“ – вързан си [от традиционните си убеждения (които обществото, в което живееш, ти е внушило)]. Имаш съмнение в ума си, имаш важни [лични] въпроси, които не си разрешил – отвържи лодката си [волята си], загреби с веслата си [умът и сърцето] и върви към Целта [която е познанието на Бога и на Христос = безсмъртие]. Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и да е, упражнява влияние. Този закон работи и в нашите чувства и мисли. Този закон на кармичността е строг; ние трябва да се пазим добре, защото не можем да избегнем последствията. Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще изработи своя форма и в бъдеще, когато и да е, ще ни спъне. Има вибрации на черни и бели хора [т.е. има вибрации на тъмни и светли духове], които се различават. Черните хора [т.е. тъмните духове] имат стремеж към земята, а не към небето; те са хората [т.е. духовете] на онова дърво, от което вашата първа майка е яла; белите хора [т.е. Светлите Възвишени Духове], които сега идват, са хората на „Дървото на Живота“. Следователно, от което дърво ядем, туй ще станем. А „Дървото на Живота“ – то е Христос. Когато проникне във вас тази велика мисъл за Христа – не отвлечена мисъл, че Христос стои от дясна страна на Отца, но Христос – Силата, която е проникнала цялата наша земя, и когато тази струя проникне във всички същества [съставляващи вашия вътрешен свят] от малки до големи, тогава ще настъпи спасението. Когато Христос умрял, станало тъмно, хората почувствали тази тъмнота, и Писанието казва, че Христос влязъл в ада и проповядвал това учение там, и всички, които го послушали, излезли от ада и дошли на земята. Не бяхте ли и вие там, когато е проповядвал Христос? Бяхте, но сте забравили. И какво ви каза Христос, когато слезе там да ви извади от тъмнотата? „Идете и не грешете вече“, защото ще раждате, както ви казах преди малко, черни деца [т.е. отрицателни мисли и чувства / желания, поради което, върху вас] ще идват страдания, след страдания. И понеже Христос е на земята, Той е решил да избави човечеството и ще го избави. Няма в света някоя сила, колкото мощна и да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Той казва: „Овците, които Отец Мой е дал, никой не може да ги вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего“. И ако някой път проникне съмнение във вашата душа, то е вашият черен баща [дяволът]. Скъсайте връзките си с него! Чистата душа никога не трябва да се преплита с нечиста. Когато детето на една майка се много оцапа, майка взема ли изведнъж да го прегърне? Не: по-напред го понашари добре, после го измие, пречисти го, облече го с чиста дреха и тогава го целува. Това е простата философия на живота. Някой ще дойде да ви каже: „Ама ти не ме обичаш“. – „Кални са дрехите ти, приятелю, кална си, сестро, ела, ще ти платя за банята, поизчисти се, измий си както трябва тялото, така и сърцето, и след като направиш това, само тогава ще възкръснеш“. Сега знаете ли защо страда Христос? Кръстът показва човешката къща – кубът разгънат дава кръст; а Христос беше разпнат на този кръст, и Бог казва сега: „Измий къщата си, разтвори прозорците [отвори прозорците = повярвай в Присъствието на Бога, в съзнанието ти и с това убеждение, че живееш за Цялото, а не за себе си –] всичко пречисти“. Някои казват: „Целуни този кръст“; но този кръст трябва да се пречисти. Кръстът е вътре в ума, в сърцето. Този кръст не могат да целуват хората, докато не го пречистите. Всички сме кръстове – живи кръстове; трябва да въздигнем тия Божествени кръстове в сърцата си и когато направим това, ще турим една окръжност, която означава вечност, и ще направим от кръста едно, колело или витло да се движи.
     
    Следователно Христос със Своето учение иска да покаже основните закони, чрез които да изменим реда на нещата. И можем да го изменим. Трябва да имаме първо Идея за това, и второ, да се стремим да я постигнем. Съвременните хора не могат да я постигнат поради една проста причина: в тях съществува един неумолим егоизъм – всякой желае да бъде пръв. Един художник много добре е представил това с една своя картина: нарисувал планински връх, на който се издига идол, и милионите хора гледат нагоре към този връх и ако един рече да възлезе и да стигне до идола, другите го хващат и го не пущат. И така хората все постоянно се борят, и никой не може да отиде горе. При надбягванията в олимпийските игри в стара Гърция онзи, който достигнел целта пръв, той вземал венеца. В подвига за Христа, обаче, всякой може да вземе този венец, стига да се постарае да изпълни Христовото учение.
     
    И тъй, ние имаме тия три неща в учението за Отца и Сина и Светаго Духа. Ако можем да произнесем тия три думи в техния пълен смисъл – като произнесем „Отец“, да почувстваме пулса на туй Същество, което движи света; да го почувстваме така, както една майка може да усеща пулса на своето дете; а да почувстваме Божествената Мисъл, то значи да я разбираме и познаем – „Тогава – както казва Господ – преди да сте поискали нещо, Аз ще отговарям на вашите желания“. Всинца трябва да имаме отлични синовни отношения към Бога – да изпълняваме длъжностите, които имаме към своя Баща. Той не слезе на земята; но Той прати Сина Си. И ние трябва да се жертваме [относно личния си живот; т.е. да не живеем за себе си, но за Бога], в този свят. Мнозина ги е страх от жертва и казват, че в жертвата няма живот, и мнозина в недоумение се спират пред думите на Христа, Който казва: „Ако не ядете от плътта Ми и не пиете от кръвта Ми, няма да имате живот вечен“. Ние всеки ден ядем, за да живеем – нима това житно зърно, тия треви, чиито сокове гълтаме, не умират и не се жертват за нас? Но те казват: „Ние умираме, стига вие да станете хора“. Колко милиарди същества ни слугуват! А какво правим ние сега на земята? Ние се занимаваме със схоластични въпроси, като ония стари богослови в средните векове, които философствали колко дяволи могли да играят на върха на един нож. Все с това се занимаваме и ние [т.е. умът ни е пълен с непотребни неща и затова – там няма място за Същественото; за Истината, която се изразява в познаването на Волята Божия (във всеки момент), което би освободило човешката мисъл, от заблужденията ѝ (които заблуждения – стават причина, за робуване на греха и на престъпленията, а следователно – предизвикват страданията, като резултат от неразбиране и неспазване на вътрешните Закони на Битието)].
     
    „Под думата „свобода“, в съвременния живот се разбира Светлина.“ [Тази Светлина е вътрешна Божествена Светлина, наречена Виделина. Христос и Виделина, са синоними.]
     
    „Виделината за душата е това, каквото е светлината за тялото. Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина Също така е невъзможно за душата да расте, да се развива и да даде плод, без Виделина Както светлината произтича от слънцето, тъй и Виделината иде върху душата от Бога. Светлината не е едно и също нещо със слънцето, също и Виделината с Бога. Светлината ни подсеща за слънцето, Виделината ни упътва към Бога. Когато имаме светлина в облачно време, не можем веднага да посочим где е слънцето, защото не го виждаме от облаците. Това ще направим, като се възползуваме от придобитото си знание и опитност, като размислим колко е часът кое годишно време имаме и следователно где приблизително в дадения момент би трябвало да се намира слънцето След това ще се взрем по-внимателно в определената посока, вероятно ще зърнем по-силна светлина, ще видим, макар и мрачкаво, слънцето Също така, имащи Виделината, изпращана от Бога, ние със същите усилия, опит и знание можем и трябва да търсим Бога. “
     
    „За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада, и да отиде на Небето – където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ. Затова ние поставяме Истината да съответства на очите на човека, гдето основата на неговия мозък може да се осветлява.“
     
    „Вас ви се струва, че Истината е нещо неодушевено; само една дума, но Истината е един Акт. Когато Господ иска да разкрие Своя Творчески Акт; да разкрие Себе Си, каква мисъл има Неговото желание? Това Негово желание спрямо нас, ние го наричаме "Истина".“
     
    „"Роденото от плътта е плът" – казва Христос – сегашното положение; а "роденото от Духа – дух" – то е бъдещето, в което е скрит еликсирът на Живота; на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие.“
     
    „Опитайте новото Учение, в което е скрита Истината на Живота.“
     
    „Учението на Духа е учение реално, което съвременните хора отказват. Когато Божественият Дух у нас работи, Той подразбира Единство, подразбира и Множество. Отец е сътворил нещата, Духът е множество, от единия и другия полюс, а Христос представлява соковете, които постоянно текат в „Дървото на Живота“. Духът представлява условията, в които живеем.“
     
    „И така, да живее човек с Истината, значи да бъде [ЯСНА, в ума му – Божествената Идея, че е] заобиколен със Светлината на Божествения Дух, който работи.“
     
    „Истината е едно Велико Течение [от Възвишени Разумни Духове – т.е. от Невидими, за физическите очи, Същества], което слиза от Царството на Виделината на Божествените Светове и в по-низшите светове образува краските. Истината, във физическото поле, се появява в червената краска – основна краска на Живота, гдето подкача всяко органическо развитие.“
     
    „В Истината е скрит Животът.“
     
    „Условие за Свободата, е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен [от заблуждения] живот; разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите подбуждения, които се проявяват в света. Дето има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на Волята. Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е Свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“.“
     
    „Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Как можем да познаем човека? По светлината на неговите мисли, желания и действия.“
     
    „Бащата и Майката са важни. Това трябва да го разбирате. Те съставят Дома. Ако вие имахте тази идея, плaчът щеше да престане. Който иска да знае как може да престане плачът, той трябва да разбира какво нещо е Майката и какво – Бащата и да ги цени. Като намерите Майка си и Баща си, и плачът ще престане. Като намерите Майка си, ще я виждате и в младата мома, и в цветята – навсякъде ще я виждате. Ако се разболееш, Майка ти ще дойде и ще каже: „Не бой се, синко, ще оздравееш.“ Ако осиромашееш, майка ти пак ще дойде и ще каже: „Не бой се, синко, сиромашията ще те напусне скоро.“ При всички случаи на живота ти твоята Майка ще дойде [но не отвън (защото – отвън е само сянката ѝ), а вътре в съзнанието ти ще дойде] и ще те утеши. Една е Майката [и тя е невидима, за физическите очи]. И ние плачем [защото не виждаме със сърцето си]. Христос запита: „Жено, защо плачеш и кого търсиш?“ – „Взели Господа моего.“ Думата „Господ“ в еврейски език е в женска форма. Това значи: „Майка ми са взели“, т.е. „Майка ми е умряла“. Сега аз не искам да обяснявам тия неща, защото от едно заблуждение ще влезете в друго заблуждение. Който не знае какво нещо е Майката [т.е. Невидимата Майка = Духът на Топлината; на Милосърдието] и не я разбира, той нищо не знае. – „Е, майката е една жена.“ – Не е жена Майката. Ако нямаш едно свещено понятие за Майка ти, тя нищо не може да ти помогне. Имаш ли свещено понятие за Майката – [този Висш Дух, Който е Майката], ще може да ти помогне. Когато говорите за заблужденията в света, вие трябва да знаете, че те се дължат на неразбиране на Реалността. Тази е единствената причина за заблужденията, в света. Заблужденията съществуват само в ума на човека, но не и вън от него. В природата няма заблуждения. Значи Майката съставя великото в света, великото в човека. Като разбереш нещата, тогава ще разбереш и Майка си. От Духа излиза Любовта. Значи Плодът на Духа е Любовта. Първият плод на Духа е Любовта. И тогава, според новите разбирания, Духът представя Майката. Като намериш Майка си, ти си намерил онази Топлина в Живота си, която може да те съживи, да те стопли. Духът, това е Майката [Майката = Господ]; това е Топлината на Живота. Такава идея трябва да имате за Майката.“
     
    „Ти и Духът Божи сте едно и също нещо. Но като мислиш, че си нещо различно от Бога, ти сам се заблуждаваш. Заблуждението ти е там, че, като малко човече, искаш да проявиш сила като Божията. Не, човешкият ум не може да се сравнява с Божия. Може да бъдеш и като Бог, но само в едно – в любовта: Да обичаш Господа с всичката си душа и да обичаш ближния си като себе си. Кой от вас се опитвал да обича хората? Правили ли сте опити в това отношение?“
     
    „Нашите ближни са ангелите, които се проявяват на Земята, чрез хората.“
     
    „Първият закон, който трябва да приложим: "Да възлюбим Бог, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила." – Защо трябва да обичаме Господа? За да познаем себе си. Казвам: Дълго време трябва да се грее човек на Слънцето. [Но – да се грее на вътрешното; т.е. на духовното Слънце.] Само така той ще прояви своята енергия и ще се познае. Който не се е грял на Слънцето, не може да стане истински човек; който не се грее, постепенно се смалява. Следователно, ако искаш да се разшириш [като душа и да се освободиш от заблужденията си], грей се на Слънцето. Затова е казано: "Познай себе си." Аз казвам: "Възлюби Бога!" Щом познаеш себе си, ти ще осъзнаеш и своите задължения [да служиш на Бога, но не от страх, а от Любов, към Него. Всички Благородни и Разумни Същества – имат различни функции, но само Една Служба – те служат на Бога, от Любов, към Него]. Ще станеш носител на Великата Божия Мисъл [каквито са всички праведници]. Като се греете на Слънцето, вие ще се свържете с Живия Господ [и връзката ви с личния живот (ерго, с частната собственост – символ на разделението, от Живота на Цялото – което е като сламка/греда, в окото) – от само себе си, ще отпадне]. Няма да страдате от никакви болести, от никаква неврастения. Каквито мъчнотии да имате, ще ги разрешавате разумно. Грейте се на Божието Слънце, да ви озари Неговата Светлина. Когото е озарила тази Светлина, направила го е добър, умен и справедлив. Това не значи, че той само се моли. Неговият живот, сам по себе си, е молитва. Не мислете, че когато вдигам ръце, все на Бога се моля. Де е Бог? Горе ли е? И без да вдига ръцете си нагоре, човек може да намери Господа. Де ще Го намери? Дълбоко в себе си, като Съзнание. Като срещна човек с такова съзнание, и без да вдига ръцете си нагоре, аз познавам, че той е свързан с Бога.“

     
  5. Петър Дънов – Учителя: „Ако всички удове СЪЗНАВАХА, че са части от Божествения Организъм, който ЕДНАКВО, се нуждае от тях, те щяха ли да спорят помежду си?“

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Елохил, Елохил. Този е Който е и Който ще предиде. Този е, Който отнема думата, от уверените и взима ума на старейшините.“

     
    ЕЛОХИЛ - Ангелът на Завета Господен
     
    „Духът Елохил, Който е Бог. Помазаник е ръководител на българите. Той е Ангел, Който е поставен от Господа да води българския народ и цялото Славянство. Той е Ангел на Завета, Господ, на Когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И Той ще се яви между Славяните, но те няма да Го разпнат като евреите.“
    / Думи на Учителя Дънов от Протоколните събори на членовете на веригата, 1911 година, на 15 август/
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Ако всички удове съзнаваха, че са части от Божествения Организъм, който ЕДНАКВО, се нуждае от тях, те щяха ли да спорят помежду си?“
     
    Из: „Разковничето“, ООК , София, 6.1.1926г.,
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Някой от вас, ще каже: "Не знаем кой ПЪТ да хванем." Вие не сте хванали пътя още, който трябва да хванете. Досега всички вървите, по разни пътища. Не сте хванали ГЛАВНИЯ ПЪТ [Бог-Отец; Исус Христос-Йехова Елохим; Светият Дух-Адонай, Който християните наричат "Христос"; Христово Съзнание (за други деноминации, той има синоними, на Земята: Буда Съзнание; Кришна Съзнание и пр.) Християнството го нарича Христос, защото Христос е Йехова – Това значи Христос, т.е. Христос е проявения Бог, в света].“ „Сегашните хора имат една много смешна идея, за Бога – говорят за Бога, без да имат определена идея. Евреите, например, са имали една ясна и определена идея за Бога – за тях името на Бога е било свещено и са го писали с 4 букви: IEVE, като едната се повтаря; значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на битието – Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй: “Йод, хе, вау, хе”. Първата буква I означава туй Същество, Което всичко създава; втората буква Е – туй Същество, Което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V е закон на равновесие – туй Същество, Което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят. Противоречията съществуват по простата причина, че светът е в едно прогресивно и развиващо се състояние.“ „Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Вие като влезете в този път, трябва да тръгнете към Истината и Живота. Ако вървите по пътя на Истината и Живота, този ПЪТ, е ИСТИНСКИЯТ. Но има само един път. Българите имате един навик - като вървите по главния път, отбивате се по пътеки встрани, и после пак тръгвате по главния път. Не обича българинът да върви по правия път. Той обича да върви, "кестерме" [и не че в това, има нещо лошо, обаче – по тези странични пътеки – няма как да познаем РАЗУМНОСТТА, и да влезем в Нея. (И после, при това вървене, на кестерме (подобно на крив рак), е малко смешно, че се имаме за разумни хора)].“ „Питам: Де е областта на Разумността? Дето е ЛЮБОВТА, [разбирана като БОЖИЯ; т.е. разбирана само като Колективна Проява, която дава ИЗРАЗ на ЕДИНСТВОТО, в ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ], там е Разумността. Помнете: Христос е проявената Божия Любов. Любовта се изявява чрез прави мисли и чувства, чрез благородни постъпки. Разумността се осмисля, чрез закона на Любовта. А пък Любовта се изявява чрез закона на Мъдростта. Мъдростта се изявява чрез закона на Истината. А пък Истината се осъществява, в живота. То е един кръг. Вие не може да знаете кой говори Истината, ако Истината не е във вас. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Ти трябва да бъдеш Разумен, за да може да влезеш в Любовта и да се ползуваш от онези блага, които тя носи. Никой не може да използува Любовта, да се ползува от нея, ако той не е разумен, или ако няма отмереност. Духовният свят е място на абсолютна отмереност, законност и чистота.“ „ВСИЧКИ СА НЕДОВОЛНИ, ЗАЩОТО ВСИЧКИ СХВАЩАТ ЖИВОТА, САМО МАТЕРИАЛНО.“ „ВСИЧКО ТЪРСИМ, НО НЕ И ЛЮБОВТА, А ТРЯБВА ДА ПОТЪРСИМ ЛЮБОВТА.“ „БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, ОБАЧЕ, Е ОБРАТНА НА ЧОВЕШКАТА.“ „Благото е вътре във вас [Благото е Христос, но трябва да се потрудите, за да Го РАЗБЕРЕТЕ (ако вече ви е дошло ВРЕМЕТО, ЗА РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ)].“ „Ние ще се освободим от противоречията, в живота, когато поставим този КАМЪК [Когото наричаме ХРИСТОС] – Глава на ъгъла, защото само Той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във Велика Хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек. В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света. И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят [защото нашият вътрешен свят – нас чака, да ОРГАНИЗИРАМЕ МОЗЪКА си, водени от Святия Дух]. Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат весело и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта.“ „Зимно време, като завали снегът, ще влезеш в къщи, ще запалиш собата, ще влезеш в къщи да работиш. Отвън, всичките други работи ще туриш настрани, абсолютна почивка. Ще работиш, само в къщи. Уреждане на вътрешния живот е зимата, на човешките работи. Щом дойде пролетта, ние ще излезем вън от себе си, ще бъдем полезни на ближните си. Любовта към ближния, е пролет. ЛЮБОВТА КЪМ БОГА, Е ЕСЕН. Любовта към нас, е зима. Следователно, за нас е сложена зимата, за ближните пролетта, за Бога есента. А пък лятото, то ще бъде за нашите ПРИЯТЕЛИ [от Небето – Белите Братя, които повдигат вибрациите на ума ни, за да може той, да прихваща Великите Божествени Истини].“ „Пролетта, която за здравите хора е приятна, за болните хора е чистене, и наистина, дойдат ли месеците април и май, за тях настъпва криза. Българите казват, че месеците март, април и май ликвидират сметките на болните, а на здравите дават енергия и подтик. Ние сме свързани с всички сили, които действат в природата, понеже те действат и в нашето тяло. Ние сме зидарите, които отхвърляме този КАМЪК [ХРИСТОС]; туй разумно разбиране, и казваме: „Трябва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролетта. Важно е, дали аз ще бъда в състояние да го използвам. Казвате: „Първо трябва да се поправи човечеството“. Човечеството е отдавна поправено, но единиците от него не са поправени, били те жени или мъже, без разлика на това, какви титли носят или дали са учени или невежи. Аз казвам, че на всички липсва по нещо. Дотогава, докато умираме, ние Глава [т.е. КАМЪКЪТ ХРИСТОС – ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО] нямаме; докато страдаме, ние знание нямаме. Казвам: Когато се появил центърът на окръжността, вселената станала бременна, при което точката се подвижила и разделила кръга наполовина. С това, вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина, и то тази част, която той обича. Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича. Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ. Или, с други думи: жената, която се радва, е висшият манас [ДУХЪТ], или денят, а тази, която се сърди – низшият манас [МАТЕРИЯТА], или нощта. Тези два ъгъла, са двете жени. Защо човек има по две ръце, два крака; мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н., всичко е разделено, защото има две жени. Ще кажете: „Тогава да махнем двойката“. Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене материята е отражение на духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка [на МАТЕРИЯТА], която постоянно ни мачка [във всякакви, привидни разделения – докато Христос – ВИДЕЛИНАТА – не изгрее в нашия ум и се обърнем, към ДУХА – към ЕДИННИЯ И НЕДЕЛИМ ДУХ [Който е Истинската ни Майка]. Защото само такъв ум, който е СЪЕДИНЕН С ХРИСТОС (т.е. с Единството), КАТО СВЕТНЕ, ще може да предаде Виделината и на сърцето. И тогава – Божията Работа – ще тръгне, съзнателно и за вас; тогава ще видите ЯСНО и ОСЪЗНАТО ще влезете в РАЗУМНАТА ОБЛАСТ (защото вие сте там, но (засега сте във форма, от която един ден сами, доброволно, ще се откажете) – като яйца, които се мътят, под Квачката)].“ „[Казано, в резюме:] Трябва да бъдете спокойни във вашия ум каквото и да ви се случва [то е точно на време и на място, от Божествено Гледище и затова, като Божии проводници, във всеки даден момент], да гледате весело на работата. Каквото и да се случва във вашето сърце, пак да сте доволни. Каквото и да се случи във вашето тяло, пак да бъдете доволни.“
×
×
  • Добави...